Решение № 3167 от 19.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1744/2025 г.

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на "Дамар Логистика" ООД срещу НП № 22-2400526/10.01.2025г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. София, с което на основание чл. 413 /2 / от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. – за това, че при извършена проверка от контролни органи на ИА ГИТ по повод инцидент със смъртен случай и пострадали лица на 17.11.2024 г. в София, ул. „Неделчо Бончев" №8, в стопанисвано от жалбоподателя складово хале, в което се извършвала строителна работа, било установено, че, в качеството на работодател, жалбоподателят не предприел необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица в халето, между които Й. Т. Т. - нарушение на чл. 11 ал. 1 от Наредба № 7/99 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване. С жалбата се претендира отмяна на НП поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, в резултат на които са възприети неверени изводи, че достъпът до процесния склад бил неограничен, също, че жалбоподателят имал качеството на работодател за наетите в обекта лица, извършвали работа, възложена от дружеството като възложител. Претендира се нарушение на чл. 17 от ЗАНН, като се твърди, че за едни и същи нарушения, установени при процесната проверка, административнонаказващият орган е издал 4 постановления. Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва изцяло основателността на жалбата. И двете страни претендират присъждане на разноски за правна помощ. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: На 17. 11. 2024г., по повод инцидент със смъртен случай и пострадали лица, в процесното притежавано от жалбоподателя складово хале била извършена проверка за контролни органи на ИА ГИТ. При проверката било установено, че в склада се извършвали строителни работи, при които стена се срутила върху работещите. Заварените при проверката на място лица, вкл. Й. Т. Т., декларирали, че пет човека са разбивали стени, организирани от починалия при инцидента Ю. Н.. Управителят на жалбоподателя в писмени обяснения потвърдил, че е предоставил ключ за достъп до складовото помещение по „уговорка с Ю. от Кюстендил за разчистване на сградата“. В хода на проверката било установено, че с нито едно от лицата, извършвали строителни работи в притежавания от жалбоподателя склад, не бил сключен трудов договор или писмен договор за извършване на строителна работа. Липсвал план за безопасност и здраве и други документи, удостоверяващи изпълнение на минималните нормативни изисквания за безопасни и здравословни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи. За всичко констатирано при проверката е съставен протокол за извършена проверка за периода 17. 11. – 22. 11. 2024г със задължителни предписания и акт - разпореждане за спиране на СМР. Въз основа на това е съставен актът по делото за установяване на нарушение на чл. 11 ал. 1 от Наредба № 7 /99 г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП. По отношение на доказателствата по делото: Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля – актосъставител по делото С. Л., които потвърждават твърденията по АУАН, изброените протокол за проверка с предписания, акт за спиране на СМР, писмените обяснения на работниците в процесния обект, писмено сведение от управителя на жалбоподателя, доказателства за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган и останалите документи, приложени към административнонаказателната преписка. По отношение на правната страна по делото: При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна. НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението. Според чл.1 от приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ Наредба № 7/99г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване - наредбата определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - на всяко работно място и при използване на работното оборудване и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от ЗЗБУТ. Съгласно чл. 2 ЗЗБУТ – този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението. Според чл.2 от Наредба № 7/99г - Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване. Според ДР на Наредба № 7/99г - „ работодател" е понятието, определено в § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ; Според § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ - „ Работодател" е понятието, определено в § 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Съгласно чл. 11 ал.1 Наредба № 7/99г - Територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Според чл. 55 ЗЗБУТ - Лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Съобразно изложеното и установеното по делото, че жалбоподателят, в качеството на работодател по см. на ДР на обсъжданата Наредба № 7/99г и по см. на § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ предоставил на трето лице ключ и достъп до стопанисвания от него склад за извършване на възложена от него строителна работа по см. на т. 40 пар. 5 от ДР ЗУТ и представляващ поради това в случая „строеж“ по см. т. 38 пар. 5 от ДР ЗУТ, без да обезпечи със сключването на писмен договор отговорността за задълженията, свързани с възложената от него работа, включително за задължението по чл. 11 ал.1 Наредба № 7/99г за ограничаване достъпа на външни лица - - законосъобразно с НП е прието, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 413 ал. 2 КТ вр. чл. 11 от приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ Наредба № 7/99г за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работно оборудване. Според посочената разпоредба - работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в съответствие с нормативните актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Разпоредбата на чл. 413 ал. 2 КТ е приложима по изричното предвиждане на чл. 55 ЗЗБУТ, според който лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, 414, 415, 415в и 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Наказването на жалбоподателя за нарушение по чл. 413 ал.2 КТ вр. с чл. 11 от приетата на осн. чл. 7 ЗЗБУТ и чл. 276 КТ Наредба № 7/99г следва да потвърдено с квалифициране на нарушението по НП във връзка с чл. 55 ЗЗБУТ. Квалифициране от съда за първи път на нарушението по НП във връзка с чл. 55 ЗЗБУТ е в съответствие с правомощието на съда по чл. 63 ал.7 т.1 ЗАНН и чл. 337 НПК вр. чл. 84 ЗАНН – за приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение и с утвърдената съдебна практика по приложението на закона по наказателни дела. В случая по делото вярното квалифициране на нарушението е допустимо и при съблюдаване на правилата, осигуряващи правото на защита на жалбоподателя, тъй като видно от материалите - фактите на нарушението по чл. 413 ал.2 КТ вр. чл. 55 ЗЗБУТ вр. чл. 11 от Наредба № 7/99г се съдържат във връчения на жалбоподателя АУАН, посочен и от наказващия орган като фактическо основание за налагане на административно наказание, а от друга страна и съставът на административното нарушение, квалифициран от съда - се явява еднакво наказуем в сравнение с приложения с обжалваното НП. За неоснователно съдът прие възражението за това, че не е установено качеството на работодател на жалбоподателя и поради това и на субект на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Жалбоподателят е субект на нарушението – „ работодател" по см. на обсъдените ДР на Наредба № 7/99г и § 1 т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, според които „ Работодател" е понятието, определено в § 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Поради обсъдената липса на доказателства за законосъобразно възлагане на строителна работа по см. на ДР ЗУТ в стопанисвания от жалбоподателя строеж по см. на ДР ЗУТ - всички трети лица се явят „външни“ по см. на приложения чл. 11 ал.1 Наредба № 7/99г, тъй като достъпът им на строежа не е правно регламентиран. С оглед на това неоснователно е и това възражение на жалбоподателя. Възражението по жалбата за нарушение на чл. 17 от ЗАНН не е конкретизирано и също не се подкрепя от приобщените по делото доказателства. Съобразно изложеното и като взе предвид, че определеният с НП размер на санкцията за извършеното нарушение е към минималния по закон и явно не се явява прекомерен спрямо тежестта на нарушението, също при отчитане на вида на търговска дейност, правноорганизационната форма и обусловеното от тях имущественото състояние на жалбоподателя по делото, съдът прие, че в частта относно санкцията НП също следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските: На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв.. По изложените съображения и на основание чл. 63 ЗАНН съдът