Решение № 553 от 28.10.2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 616/2024 г.

Производство по реда на чл.258 от ГПК. С Решение№814/20.05.2024г. по гр.дело№205/2024г. ВТРС е: -о съдил Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша”№2, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Б. И. Б. с ЕГН••••••••••, с адрес: сумата 7000.00лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК по досъдебно производство№82/2020г., по описа на ОСО във ВТОП, за което е признат за невинен с решение по АНД№74/2022г. на РС-Павликени, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1500.00лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване на престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК по досъдебно производство№82/2020г., по описа на ОСО във ВТОП, за което е признат за невинен с решение по АНД№74/2022г. на РС-Павликени, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 12.80лв., представляваща направени по делото разноски; -отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв.; -осъдил Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша”№2, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв.Е. С. Д. с ЕГН••••••••••, с адрес: гр.В.Търново, сумата 1450.00лв., представляваща адв.възнаграждение. Против решението е подадена въззивна жалба с вх.№11491/31.05.2024г. при ВТРС от Прокуратурата на Република България(чрез прокурор Т.Тотев от ВТРП). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока е постъпил отговор от Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК). В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба с вх. №13039/21.06.2024г. от Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК), която отговаря на изискванията за редовност по чл.263 ал.2 ввр. чл.262 ал.1 от ГПК, процесуално допустима е. Редовно е проведена процедурата по чл.263 ал.3 от ГПК. В срока не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№11491/31.05.2024г. при ВТРС от Прокуратурата на Република България(чрез прокурор Т.Тотев от ВТРП) против Решение№814/20.05.2024г. по гр.дело№205/2024г. на ВТРС. Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довЕ. до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не бил строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди, поради незаконно обвинение. Когато се твърдяло причиняване и преживяване на стрес и безпокойство, болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът допуснал нарушения на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата и допуснал необоснованост на констатациите си. Показанията на допуснатите двама свидетЕ. били обсъдени безкритично като безрезервно била дадена вяра на твърдени факти(без да се отчете фактът на близка роднинска, както и на приятелска връзка с Б. И. Б.). Относно твърденията, че Б. И. Б. имал психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, въпреки, че в тази връзка не са представени каквито и да било медицински документи, доказващи някакво неврологично, психическо или друго заболяване, макар и временно. Тези констатации на съда били изградени единствено на събраните по делото гласни доказателства. Било е повдигнато обвинение на Б. за едно не тежко престъпление(чл.133 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1г. или „пробация“, т.е. по-малко от пет години - чл.93 т.7 от НК). Разумният срок на приключване на наказателното производство по отношение на Б. - от датата на твърдяното привличане като обвиняем - 08.04.2021г. до 13.07.2022г., когато с Решение№55/13.07.2022г. по АНД№74/2022г. на РС-Павликени е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 пр.II алт.II от НК, което решение е потвърдено с Решение№33/07.03.2023г. по ВАНД№416/2022г. на ВТОС била изминала около една година и три месеца. Не е имало разгласяване от страна на прокуратурата на привличането му като обвиняем, като твърденията на Б. за публичност на производството, довело до злепоставянето му пред близки и житЕ. на с.Дъскот, където живеел не били безспорно доказани. Липсвали доказателства за твърденията му, че поради наложената му мярка за неотклонение „подписка“ не бил реализирал сделка по придобиване собствеността на лек автомобил, който следвало да закупи от чужбина. Тези обстоятелства обуславяли висока завишеност на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Неимуществените вреди нямали парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. ВТРС правилно отчел, че производството е приключило за относително кратък срок, през който на Б. е наложена най-леката мярка за неотклонение, която не възпрепятствала възможността му да напуска предЕ.те на страната. Не били доказани вредите от изживян стрес и душевни страдания от предприетата срещу Б. наказателна репресия, вкл. страх от осъждане, като счита, че същата не била нарушила нормалния му начин на живот или поне не във висока степен. В случая следвало да се отчете и възрастта на Б., която не се характеризира с неуравновесеност, фактът, че по това наказателно производство не се е явявал повече пъти от необходимото в полицията и съда. Така или иначе Б. не бил доказал претърпени неимуществени вреди в размер на 7000.00лв. Във въззивната жалба(лист 4 от в.гр.дело№616/2024г. на ВТОС) се обжалва и решението на ВТРС в частта относно обезщетението за имуществени вреди от 1500.00лв. Моли съда да отмени отчасти първоинстанционното решение като чувствително се намали присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за адв.възнаграждение, с оглед спазване на принципа на справедливо обезщетение, в т.ч. се намали размерът на разноските. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК). Счита, че решението на ВТОС е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ответника отхвърлена като неоснователна. От страна на Прокуратурата на Р.България имало признание, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата, като по същество се оспорва основно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подробно в молбата са описани всички вреди, които Б. Б. претърпял в резултат на обвиняването му и воденото срещу него наказателно производство, които бяха надлежно доказани от събраните по делото доказателства. Именно майка му и приятелят на Б. Б. са близките, с които той е споделял притесненията и тревогите си, които пряко са наблюдавали как е реагирал той на обвинението и воденото срещу него наказателно производство, как се е променил, той лично, както и начина му на живот. Не намира, че кредитирайки показанията им, ВТРС е допуснал нарушение на процесуалните правила. Доколкото не било задължително да е налице психично заболяване, за да се приемело, че на пострадалия били причинени тревоги и стрес. В случая, това били субективни негативни преживявания на Б., които не могат да се квалифицират като медицинско състояние, т.е. да се постави диагноза, но те били констатирани лично от свидетЕ.те, като съществена промяна в поведението на Б. спрямо нормалното му състояние. Във въззивната жалба се омаловажавали причинените на Б. Б. неимуществени вреди, за да се обоснове искането за намаляване на присъденото обезщетение, като се твърдяло, че обвинението срещу Б. било едно и не било за тежко престъпление. Оспорва твърдението, че присъденото обезщетение за причинените на Б. неимуществени вреди, в размер на 7000.00лв. не било справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Напротив, постановената сума от 7000.00лв. не можело да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които Б. Б. претърпял, като справедливостта изисквала обезщетението да бъде присъдено в пълния му предявен размер от 25000.00лв. Ответникът-въззивник имал обективна възможност(поради изначалната липса на доказателства за вина на Б. Б. за настъпване на процесното ПТП), да предотврати обвиняването на доверителя ми, както и значително да съкрати продължителността на наказателното производство. Моли ВТОС да потвърди решението на ВТРС. Претендира направените разноски за въззивната инстанция. Тъй като Б., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, получавал безплатна адвокатска помощ, претендира се на основание чл.38 ал.2 от ЗА, да бъде определено адв.възнаграждение за проц.представител, което да бъде заплатено от Прокуратурата на Р.България, в случай, че ответникът-въззивник бъде осъден да заплати разноски по делото. В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК). Обжалва решението на ВТРС в частта с която е отхвърлен предявения от Б. И. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв. Счита, че решението е неправилно и назаконосъобразно в обжалваната част, като ВТРС не бил взел предвид при постановяването на решението си причинените на Б. неимуществени вреди. Присъденото обезщетение, в размер на 7000.00лв. било справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, доколкото не е съобразено и при определянето му не са взети предвид всички преки и непосредствени последици, които са настъпили за Б. Б. от неоснователното му обвиняване и воденето срещу него на наказателно производство в продължение на почти 3 години. Моли да бъде отменено решението на ВТРС, в частта с която бил отхвърлен предявения от Б. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв. и да уважи иска в пълния предявен размер от 25000.00лв. лева. Претендира направените разноски за въззивната инстанция. Тъй като Б., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, получавал безплатна адвокатска помощ, претендира се на основание чл.38 ал.2 от ЗА, да бъде определено адв.възнаграждение за проц.представител, което да бъде заплатено от Прокуратурата на Р.България, в случай, че Прокуратурата на Р.България бъде осъдена да заплати разноски по делото. С въззивната жалба и писмения отговор на жалбата, както и с насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството. ВЕ.котърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съответно, насрещната въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо. С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените искове по чл.4 ввр. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ; чл.86 от ЗЗД. Безспорно е, че на основание чл.212 ал.1 от НПК с Постановление от 16.09.2020г. на РП- Павликени и е образувано ДП№82/2020г., по описа на ОСО - ВТОП, за престъпление по чл.133 от НК. В хода на разследването Б. И. Б. е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 18.03.2021г. за това, че на 13.08.2020г., около 09: 00часа на общински път III-405/с.Дъскот- гр.Павликени/, след изхода на селото в посока гр.Павликени, управлявайки велосипед в лява северна пътна лента за движение в посока гр.Павликени, блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Ц П, с което по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на шийката на бедрената кост, довела до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник - престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК. Постановлението е предявено на Б. И. Б. на 07.04.2021г. като му била наложена мярка за неотклонение „Подписка”. Поради изменение на обвинението, на 12.05.2021г., Б. отново бил привлечен като обвиняем, а на 27.05.2021г. му било предявено разследването. На 18.06.2021г. от наблюдаващия прокурор било издадено Постановление за предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – чл.78а от НК, след изпращането на което в съда, било образувано АНД№162/2021г. по описа на РС-Павликени. С Решение от 29.09.2021г. по АНД№162/2021г. по описа на РС-Павликени, Б. И. Б. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лв. В хода на въззивното обжалване са установени съществени нарушения, които са довЕ. до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Б. и на неговия защитник, поради което с Решение от 25.02.2022г. по ВАНД№587/2021г. ВТОС отменил първоинстанционното Решение от 29.09.2021г. по АНД№162/2021г. и делото е върнато за ново разглеждане на РС-Павликени. В резултат на това е било образувано АНД№74/2022г. по описа на PC- Павликени. След провеждане на няколко съдебни заседания е било постановено Решение№55/13.07.2022г. по АНД№74/2022г. по описа на PC- Павликени, с което Б. И. Б. е признат за невиновен за това, че на 13.08.2020г.. около 09.00часа, на общински път III-405/с.Дъскот- гр.Павликени/, след изхода на селото, в посока гр.Павликени, управлявайки велосипед със скорост 19.4км/ч в лява северна пътна лента за движение в посока гр.Павликени, блъснал пресичащата пътното платно пешеходка Ц Д. П от Общ.Павликени, с което по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на шийката на бедрената кост, с последвала оперативна интервенция - кръвна репозиция и метална остеосинтеза, довела да трайно затрудняване на опорно-двигателната функция на долния десен крайник за срок около десет месеца, като на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 пр.II алт.2 от НК. По протест на прокурор от ВТРП делото отново е изпратено във ВТОС. По образуваното ВАНД№416/2022г. ВТОС се произнесъл с Решение№33/07.03.2023г.(необжалваемо и влязло в законна сила), с което потвърдил Решение№55/13.07.2022г. по АНД№74/2022г. на PC-Павликени. По двете съдебни производства са проведени общо 8бр. съдебни заседания, съответно на 02.09.2021г., 29.09.2021г., 20.01.2022г., 06.04.2022г., 18.05.2022г.. 14.06.2022г., 13.07.2022г. и 10.11.2022г. В хода на досъдебното и съдебното производство Б. Б. упълномощил защитник като между страните липсва спор, че е заплатил 1500.00лв. за адв.възнаграждение. От страна на ищеца-въззивник Б. са ангажирани гласни доказателства. Св.А Г.П(майка на Б.) си спомня, че в деня на инцидента синът и се прибрал, като имал нараняване по тялото. Той не се чувствал виновен, тъй като участъкът е бил прав и не можело да се предположи, че някой ще пресече. Още след първото дело в гр.Павликени Б. станал много изнервен, много неспокоен, много сприхав. Не бил приемал някакви медикаменти във връзка с нервността си. Постоянно се притеснявал, че не е виновен и такова нещо не бил очаквал. Преди да стане този инцидент Б. бил спокоен, весел, разговорлив с хората. Синът и не можел от тогава нормално да спи. Преди да стане инцидентът синът и имал планове да във Ф.Р.Германия да си купи кола, но това го спряло. Твърди, че синът и имал здравословен проблем около 10-12 години преди инцидента. Св.И Д.А познавал Б. Б. повече от петнадесет години и знаел за инцидента. Двамата с Б. били колоездачи. Разказвал му как вървят делата(с около три години продължителност и финална оправдателна присъда). Особено след осъдителната присъда Б. бил доста, изплашен, изнервен и психически - пред нервен срив. Оплаквал се, че не можел да спи. Споделял, че хората от селото не говорЕ. с него. Б. бил изцяло фокусиран върху тази тема за осъждането му, но не се чувствал виновен за случилото се. Не бил споделял да има намерение да ходи на психолог. Не се спори, че от 2009г. Б. И. Б. от 2009г. е диагностициран с онкологично заболяване, поради което е подложен на ежегодно диспансерно наблюдение(Карта за диспансерно наблюдение, Хистологичен резултат; Резултат от хистопатологично изследване). Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, съгласно чл.4 от ЗОДОВ за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Иначе казано, основателността на претенцията за обезщетение в този случай изисква установяване на правно релевантните факти: - повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца; -наказателно производство, приключило с оправдателна присъда; -претърпени вреди; -пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно §.1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В тежест на ищеца-въззивник е да докаже вредите и на причинно-следствената връзка между вредите и незаконното обвинение. С повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата преценила, че са били налице безспорни доказателства за това, че Б. И. Б. е извършил инкриминираното деяние по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 пр.II алт.2 от НК. Тази преценка, обаче е опровергана с постановените Решение№55/13.07.2022г. по АНД№74/2022г. на PC-Павликени, с което Б. И. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение и Решение№33/07.03.2023г.(необжалваемо и влязло в законна сила) на ВТОС, с което потвърдил решението на PC-Павликени, поради което ответната страна отговаря за вредите, при хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ(в съответствие и с т.3 и т.4 от Тълкувателно решение от 22.04.2005г. по тълк.дело№3/2004г. на ОСГК ВКС). Оправдаването на Б. обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица по досъдебното производство и Прокуратурата на Р.България. Незаконността на обвинението, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи за обезщетяване на претърпените от ищеца-въззивник вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на обезщетението за неимуществените вреди е не да поправи същите, а да възстанови усещането за справедливост на засегнатото, на пострадалото лице. Парите се определят като заместител на отрицателните, неприятните емоции(тревогите, страх, ужас, несигурност), които лицето е било принудено да преживее. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване(Решение№480/23.04.2013г. по гр.дело№85/2012г. – Ivг.о. ВКС; Решение№553/27.06.2013г. по гр.дело№196/2012г. – Ivг.о. ВКС). Доказателствата обосновават несъмнен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на основание чл.4 ввр. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. От събраните гласни доказателства се установи, че промяната в психическото състояние и поведението на Б. Б. е настъпила след привличането му като обвиняем през м.април.2021г. Съдът намира за доказани конкретни вреди като: влошено психическо състояние, настъпило от преживените негативните емоции и страдания при повдигането на обвинението и воденето на наказателното производство; постоянен стрес, страх и нервно напрежение, безпокойство, потиснатост, чувството на срам, заради повдигнатото обвинение. Съдът намира за доказани и: промяната в характера и поведението на Б. - превърнал се в необщителен, потиснат човек, станал сприхав, изнервен и мнителен; изпитвал непрекъсната тревожност и вътрешно напрежение; не можел да спи; ограничил социалните контакти, като всичко това е нарушило обичайното му психично и социално функциониране. Съдът отчита и настъпването на вреди, свързани със засегната чест и достойнство, с подронване на авторитета на Б. в обществото и неизбежните ограничения в личния живот във връзка с обвинението. Спорни пред тази съдебна инстанция са въпросите, очертани от оплакванията във въззивните жалби, за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца- въззивник и какъв е размерът на обезщетението за имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди съдът дължи да отчете ППВС№4/23.12.1968г. и т.3 и т.11 от Тълкувателно решение от 22.04.2005г. по тълк.дело№3/2004г. на ОСГК ВКС, според които размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства(вид, характер, интензитет и продължителност на увреждането) и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от дЕ.кта по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да опредЕ. справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява установените вреди, техния интензитет и продължителност, както и чистото съдебно минало на Б. Б., като това обстоятелство е относимо към преценката за действително претърпените вреди, съвкупно с всички останали обстоятелства по делото. Настоящият състав счита, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на Б. изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на наказателно преследване. Следва да се отчете, че продължителността на наказателното производство водено срещу Б. е от 08.04.2021г.(датата на привличането му като обвиняем) до 07.03.2023г.(постановяване на окончателното решение на ВТОС по ВАНД№416/2022г. по отношение на неговото обвинение), т.е. 1година и 11месеца. При определяне размера на справедливото обезщетение, което се дължи на Б., следва да се съобрази и тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото наказание наказва(“лишаване от свобода” до една година или с “пробация”), т.е. производство е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, приключило за относително кратък срок, през който на ищеца-въззвиник е наложена най-леката мярка за неотклонение, която не е възпрепятствала възможността да напуска предЕ.те на страната. Съдът отчете и обстоятелството, че с поведението си Б. не е станал причина за отлагане и забавяне на наказателното производството. На практика са проведени две съдебни производства(в хода на въззивното обжалване на първото решение на РС-Павликени били установени съществени нарушения, които са довЕ. до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Б. и на неговия защитник, поради което въззивният съд е отменил решението РС- Павликени и е върнал делото за ново разглеждане на РС-Павликени). Макар, съдебното производство да се е развило в процедура по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, са извършени множество процесуални действия в досъдебна и двукратна съдебна на две инстанции фаза с извършени множество процесуални действия, което обосновава завишен интензитет на изживяванията на страх и несигурност от изхода на производството при всяка от тези фази и неудобства от нарушаване на обичайния житейски ритъм. По двете съдебни производства са проведени общо 8бр. съдебни заседания. По отношение на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да се съобрази и казуистичната практика на съдилищата. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната през 2021г., 2022г. и в началото на 2023г., измерен чрез средностатистическите показатЕ. за доходите и покупателните способности на българина, че справедливото обезщетение(с цел да обезвреди, а не да обогати за в бъдеще ищеца-въззивник) за претърпените неимуществени вреди от Б. е в размер на 12000.00лв. Настоящият състав счита, че посоченият размер е справедлив и напълно отговаря на действително причинените увреждания, болки и страдания, на техния вид и степен на засягане. По претендираното обезщетение за имуществени вреди съдът намира следното: Настоящият съдебен състав намира, че изразходваните средства за адв.възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство и тъй като със заплащането им се е намалил актива на имуществото му. В тази връзка, направените в хода на наказателното преследване разходи, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4 от ЗОДОВ. По тази причина договорът за правна защита не било необходимо доказателство в наказателния процес(пропускът да бъде представен по делото не е самостоятелно основание да се приеме, че не е била претърпяна вреда). Договорът следва да бъде представен в гражданския процес, в който разноските подлежат на присъждане, а именно в настоящото производство(т.1 от Тълк.решение от 06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. - ОСГТК ВКС). Към исковата молба са представени Договор за правна защита и съдействие№0000003889/20.01.2022г. (удостоверен с подписите на съконтрагентите(клиент и адвокат)); вносна бележка от 19.04.2021г. за сумата 500.00лв.; вносна бележка от 31.01.2022г. за сумата 500.00лв. и вносна бележка от 15.04.2022г. за сумата 500.00лв. На обезщетение подлежат само действително претърпените вреди, като в конкретния случай безспорно е установено разходването на процесните суми от Б. Б.. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и заплатените от обвиняемия/подсъдимия възнаграждения за правна помощ, тъй като той не би потърсил адвокатска защита, ако не е бил обвинен в извършване на престъпление. Предвид изложеното, безспорно са установени и последните две материални предпоставки, обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Р.България по ЗОДОВ. Заплатените адв.възнаграждения не се явяват завишени по размер, предвид тежестта на повдигнатото срещу Б. И. Б. обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“, както действителната фактическа и правна сложност на наказателното производство и действията извършени от процесуалния представител по досъдебното производство(съобразено с чл.12 ввр. чл.13 ал.1 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), а в съдебните производства АНД№162/2021г. на РС-Павликени и ВАНД№587/2021г. на ВТОС и съответно АНД№74/2022г. на PC-Павликени и ВАНД№416/2022г. на ВТОС са били проведени общо 8съдебни заседания(съобразено с чл.13 ал.1 т.2, чл.14 и чл.15 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). В тази част претенцията за имуществени вреди в размер на 1500.00лв.(заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното и съдебното наказателно производства) е основателна и следва да се уважи. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В полза на Б. И. Б. следва да бъде присъдена законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и и имуществени вреди, считано от 07.03.2023г.(датата на влизане в законна сила на Решение№33/07.03.2023г. по ВАНД№416/2022г. на ВТОС и в съответствие с т.4 от Тълкувателно решение от 22.04.2005г. по тълк.дело№3/2004г. - ОСГК на ВКС, определящо началния момент на забавата - влизане в сила на решението, с което Б. е признат за невиновен) до окончателното и изплащане. Поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното Решение№814/20.05.2024г. по гр.дело№205/2024г. на ВТРС следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен иска на Б. И. Б. против Прокуратурата на Р.България з а обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК по досъдебно производство№82/2020г., по описа на ОСО във ВТОП, за което е признат за невинен с решение по АНД№74/2022г. на РС-Павликени, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението - за разликата над присъдената от ВТРС сума от 7000.00лв. до сумата от 12000.00лв. Вместо това следва да се постанови осъждане на Прокуратурата на Р.България да заплати на Б. И. Б. сумата от още 5000.00лв.(освен присъдената сумата 7000.00лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 07.03.2023г. до окончателното и изплащане. Следва да се потвърди решението на ВТРС в останалата му обжалвана част. По отношение на разноските: С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ввр. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати, както следва: -на Б. И. Б. неприсъдената част от разноските за първоинстанционното производство – гр.дело№205/2024г. на ВТРС за ДТ в размер на 9.14лв., както и направените разноски по в.гр.дело№616/2024г. на ВТОС за ДТ размер на 1.39лв.; -на адв.Е. Ст.Д. от ВТАК сумата от 800.00лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство по чл.38 ал.2 от ЗАдВ. в първоинстанционното производство – гр.дело№205/2024г. на ВТРС, както и сумата от 1930.00лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното производство по чл.38 ал.2 от ЗАдв. по в.гр.дело№616/2024г. на ВТОС, съобразно чл.7 ал.2 т.2, т.3 ввр. чл.2 ал.5 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 пр.I, пр.III от ГПК, чл.280 ал.1, ал.2 ввр. ал.3 т.1 от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, ВЕ.котърновският окръжен съд,