Решение № 231 от 20.2.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1240/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.140 и чл. 215, ал. 1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Делото е образувано по жалба на Д. А. П.,[ЕГН], от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Т., срещу Виза на Гл. архитект на Община Елин Пелин № УТ2_04-651-(2)/25г. за проучване и проектиране на жилищна сграда и реконструкция на допълващо застрояване - стопанска постройка и промяна на предназначението й в гараж в УПИ •••, кв. 92, по плана на [населено място]. В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], съставляващ по действащия ПУП-ПРЗ [УПИ], кв.92, с предназначение за индивидуално жилищно строителство, при условията на свързано застрояване с жилищна сграда в УПИ •••/нотариален акт за право на собственост на недвижим [имот номер], том I, per. № 70, дело № 084/2013г. на Нотариус С. А. per. № 238 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх.рег. № 1006 на 17.05.2013 г., акт № 109, том IV, дело № 417/2013 г. и нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том I, per. № 510, дело № 084/2022 г. на Нотариус С. А. per. № 238 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията [населено място] с вх.рег. № 884 на 31.03.2022г., акт № 83, том III, дело № 408/2022 г./. Твърди се, че жалбоподателят случайно разбрал, че за съседния на неговия имот има издадена виза от Гл. архитект на Община-Елин Пелин №УТ2_04-22651-(2)/25г. за проучване и проектиране на жилищна сграда и реконструкция на допълващо застрояване - стопанска постройка и промяна на предназначението й в гараж в УПИ •••, кв. 92, по плана на [населено място], както и че за така издадената виза лично съобщение на жалбоподателя все още не е връчено. Основното съображение на Д. П. да обжалва тази виза е, че при издаването й не са взети под внимание обективните реалности, а именно - че посочената за “реконструкция” и промяна на предназначението - плевня, отразена във визата като паянтова сграда, е изградена чрез надстрояване над оградата, служеща за границата между двата парцела, със стреха и оттичане на дъждовните води изцяло в неговия имот. Подчертава, че в името на добросъседските отношения е оставил нещата, без да предприема действия по предвидения в закона ред, макар да е имал право през всичките тези години да поиска съдействие от съответните общински органи, но в случая с тази виза явно разбирането за добросъседство е само от негова страна, поради което жалбоподателят е принуден от обстоятелствата сам да защити своя собствен законов интерес като собственик на съседен имот и жилищна сграда, находяща се само на 3 метра отстояние от въпросната сграда, за която е издадена визата. Според жалбоподателя, сега с визата се предвижда огромен двоен гараж с потенциал за ползването му за авторемонтна работилница, без да се отчитат изискванията за отстояния, шум, запрашеност и вибрации до неговата жилищна сграда и прилежащия вътрешен двор. Посочва, че отстоянието на сградата трябва да бъде минимум 3метра от границата на неговия имот и 6метра до жилищната му сграда, а в случая това отстояние е само на 3метра. С оглед на това Д. П. оспорва изцяло издадената виза за проучване и проектиране, като издадена в нарушение на материалния закон и моли съда да я отмени-като незаконосъобразна. Изтъква, че съгласно чл.140, ал.2 от ЗУТ - визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Според Д. П., видно от графичната част на визата, в нея не са посочени съществуващите сгради и постройки в съседните на [УПИ] имоти - [УПИ] /имотът, собственост на жалбоподателя/ , УПИ •••, [УПИ] и УПИ •••, които са нанесени в кадастралния план, послужил за основа на действащия ПУП - ПРЗ на [населено място]. Жалбоподателят е категоричен, че тази липса или по-скоро умишлен пропуск, не дава възможност за обективна и законосъобразна преценка за допустимостта на исканото проектиране на ново строителство и реконструкция и промяна на предназначението на съществуващата сграда на допълващото застрояване. Подчертава, че умишлено или не, извадката е само от действащия план за регулация, но не и от действащия план за застрояване, в който е предвидено свързано застрояване на жилищни сгради в [УПИ] и •••, попадащо и върху паянтовата стопанска сграда във втория, чиято реконструкция и промяна на предназначение е допуснато с процесната виза. Навежда доводи, че допуснатото с визата проектиране на свободно стояща жилищна сграда в [УПИ], не само не съответства на действащия план за застрояване, а по същество представлява промяна на начина на застрояване. Д. П. намира, че обжалваната виза е незаконосъобразна и поради това, че не е издадена при наличие на хипотезата на чл.140,ал.5 от ЗУТ, съобразно която в населени места и части от тях с действащ регулационен план, определени за ниско жилищно застрояване, инвестиционното проектиране може да започне въз основа на виза, в която се указват изискванията за застрояване съобразно действащите нормативи, ако не се променя характерът на застрояване и само при свободно и свързано застрояване между два имота. За разрешаване на строителството не се изисква одобряване на план за застрояване. Категоричен е , че за град Елин Пелин има одобрен и действащ план за застрояване, одобрен със Заповед№ АБ-164/1985г. на ОНС - София, изменен със заповед № ТС-41/1998г. на ОбНС - Елин Пелин. В жалбата се посочва още, че в случая не е налице и хипотезата на чл.134,ал. 6 от ЗУТ - когато при прилагане на действащ подробен устройствени план се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването, като не е необходимо да се изменят тези планове, а конкретното застрояване се определя с виза по чл.140, но че съгласно чл.140, ал. 7 от ЗУТ по реда на чл.140,ал.6 от ЗУТ може да се промени начинът на застрояване само между два урегулирани поземлени имота за ниско застрояване при спазване на останалите изисквания и при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на двата имота, каквото в случая не е налице. Жалбоподателят се позовава на чл.42, ал.2 от ЗУТ, съгласно която правна норма постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, твърдейки, че в конкретния случай, това не е налице. Изтъква, че калканната стена на заварената постройка в неговия имот е около 4 метра, а калканната стена на съществуващата постройка в [УПИ] е около 13 метра, в това число - 9 метра в частта предвидена за реконструкция. Посочва се още, че от съществено значение за законосъобразността на издадената виза е и статута на стопанската постройка, чиито реконструкция и промяна на предназначението е допуснато - към датата на издаване на визата, има ли одобрени строителни книжа за нея и ако да, спазени ли са те. Ако е строена без строителни книжа, има ли в последствие издаден акт за узаконяване или удостоверение, че е в режим на търпимост. Твърди се, че липсват каквито и да било данни правена ли е такава проверка и какви са резултатите от нея, което навежда на мисълта, че е умишлено „пропуснато”, макар да е задължително, предвид разпоредбата на § 53 от ПЗР на ЗИД ЗУТ /ДВ., бр.101/2015г./, за търпимите строежи по §16, ал.1 и §127, ал.1 ПР на ЗУТ и въведените с нея две категории търпими строежи - с постоянен устройствен статут /ал.1/ и без такъв статут /ал.2/. Намира, че в настоящия случай, тъй като постройката е без постоянен градоустройствен статут, е приложимата норма на § 53, ал. 2, която дава възможност тя само да се преустройва вътрешно, да се променя предназначението й и да се ремонтира, без да се изменя външното й очертание в хоризонтално и вертикално отношение и без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. Д. П. е категоричен, че реконструкция е недопустима, предвид легалното определение на § 5, т.44 от ДР на ЗУТ - "реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите. С тези доводи Д. П. иска от съда да постанови решение, с което да отмените оспорения индивидуален административен акт, с всички произтичащи от това правни последици, като му се присъдят направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят поддържа жалбата си по развитите в нея съображения за незаконосъобразност на оспорения акт и моли съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени оспорената заповед, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно представения списък. В допълнително представени писмени бележки жалбоподателят доразвива доводите за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради издаването и в нарушение на материалния закон. Ответникът Главният архитект на Община – [населено място], оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение, а оспорваният административен акт - да бъде потвърден като законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че цитираните от жалбоподателя разпоредби на чл.140,ал.5 от ЗУТ и чл.134,ал.6 от ЗУТ са неотносими към конкретния правен спор, тъй като първата посочена разпоредба касае населени места и части от тях с действащ регулационен план, а втората норма – касае частичен случай , в който не се изисква изменение на подробен устройствен план. Аргументира се, че визата се изработва въз основа на издадена скица, в която се отразяват регулационните граници на имота и съществуващите в него сгради, като в нея се указват изискванията за застрояване съобразно действащите норми. Подчертава, че със Заповед №20 от 14.03.1996г. е одобрено частично изменение на застроителния план и частичен кадастрално-застроителен и силуетен план/КЗСП/ на парцели XI-408 и X-408 в кв.92 по плана на [населено място] и че стопанската постройка е нанесена в кадастралния план на града, с което й е придаден градоустройствен статут. Заинтересованите страни Г. Г. К.-Б. и Х. Е. Б., действащи чрез процесуалния си представител адв. В. М., оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение - като неоснователна и недоказана. В депозиран писмен отговор заинтересованите страни посочват, че са потърсили съдействието на заинтересованата страна Ц. П.-майка на жалбоподателя - за да го информират за издадената виза, но че такова съдействие им е било отказано. Подчертават, че съгласно чл.134 от ЗУТ когато при прилагането на действащи подробни устройствени планове се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове, а в тези случай конкретното застрояване се определя с виза по чл.140 от ЗУТ. Изтъкват, че в разглеждания случай визата е издадена за проектиране на жилищна сграда и реконструкция на допълващо застрояване – стопанска постройка и промяна на предназначението й в гараж като не се променят начинът и характерът на застрояването. Навеждат доводи, че оспорваната виза съдържа изискуемото съдържание по чл.134,ал.6 от ЗУТ-с нея не се определя конкретното застрояване, както и на изискванията на чл.140,ал.2 от ЗУТ-във визата са означени допустимите височини, плътност и интензивност на застрояване. Намират, че за визираните в цитираната норма обекти и във вр. с чл.134,ал.6 от ЗУТ се допуска при минимални отклонения в предвиденото застрояване, за да не се процедира изменение на ПУП, и промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. Твърдят, че самата виза по чл.140,ал.3 във вр. с чл.134,ал.6 от ЗУТ предполага наличието на разминаване между предвиденото в нея относно застрояването и предвижданията на ПУП, но в очертаните в нея предели. Г. К.-Б. и Х. Б. считат за неоснователни доводите на жалбоподателя, че визата е издадена в нарушение на материалния закон понеже с нея е допуснато изпълнение на реконструкция на допълващо застрояване и промяна на предназначението на сграда в гараж. Навеждат доводи, че съобразно действащите разпоредби на ЗУТ за реконструкция на съществуващата постройка следва да се издаде виза по чл.140,ал.3 от ЗУТ поради смяна на предназначението на сградата и поради намаляването на височината й. Категорични са , че при ремонт и реконструкция на стара сграда, построена през 50-те години на миналия век, нанесена в регулационния план на [населено място], без да се променя начинът и характерът на застрояване и етажността – не се изисква виза по чл.140, ал.3 от ЗУТ. В отговора на жалбата се посочва още, че ремонтът и реконструкцията на сградата предвиждат премахване на съществуващия покрив, намаляване на височината му, изграждането на плосък покрив така че стреха, козирка, улуци и други да не навлизат в съседния парцел, както и отводняването на покрива да се случва единствено в имота на възложителите тоест реконструкцията не нарушава никакви права на жалбоподателя, а напротив - изцяло е в негов интерес по отношение на имота му, включително и във връзка с оплакванията на Попов, че водите от покрива на стопанската сграда се стичат в неговия имот. В заключение, заинтересованите страни твърдят, че издадената виза е законосъобразна, а жалбата – неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Д. П., както и да им бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски. В допълнително представени писмени бележки заинтересованите страни изтъкват, че оспорваната заповед е правилен и законосъобразен административен акт, поради което жалбата на Д. А. П. следва да бъде оставена без уважение, а оспорваният акт потвърден. Изтъкват, че по делото не е представена Заповед №АБ-164 / 01.07.1985г., чрез която се одобрява регулационния план на [населено място] и в частност за процесния имот. Считат, че от приобщения като доказателство по делото графичен материал не може да се установи безспорно, че съгласно ПУП-ПЗ за имоти [УПИ] и [УПИ] в кв.92 по плана на [населено място] пелин не предвижда свързано застрояване, тъй като е видно, че върху скиците допълнително е изчертавано върху съществуващите постройки „Свързано застрояване“ между двата имота. Подчертаван, че по отношение оспорената виза в частта й относно реконструкцията на допълващото застрояване – плевня в гараж - е установено, че плевнята е законна постройка - налице е разрешение за строеж, постройката е нанесена в регулационния план. Заинтересованите страни са категорични, че предвижданата реконструкция на плевнята не нарушава никакви права на жалбоподателя, напротив-тази реконструкция е изцяло в негова полза във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че водите от покрива на стопанската сграда се стичат в неговия имот. Г. Г. К.-Б. и Х. Е. Б. считат, че обжалваната виза е законосъобразна, а жалбата на Д. П. е неоснователна и молят съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да им бъдат присъдени направените разноски. Настоящият съдебен състав на Административен съд-София област, като съобрази доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното : Предмет на обжалване е Виза с рег.индекс№УТ2_04-22651-(2)/25г. от 10.10.2025г., издадена от Главния архитект на Община-[населено място] за инвестиционно проучване и проектиране за: “Жилищна сграда и реконструкция на допълващо застрояване-стопанска постройка и промяна на предназначението й в гараж“, разположени в [УПИ], кв.92 по плана на [населено място], според ограниченията и котировки в червено, съгласно чл.140,ал.1 и ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.41,ал.1, чл.42,ал.1, чл.134, ал.6 и чл.148,ал.13 от ЗУТ, по КРП, утвърден със Заповед№АБ-164/1985г.,изменен със Заповед№ТС-41/98г., при спазване на следните показатели: плътност на застрояване макс 60%,Кинт макс. 1,2,мин. Озеленяване – 40%,Нк.к макс – 10м., начин на застрояване – „свободно „. От представената от ответника и приобщена като доказателство по делото преписка по издаване на оспорения акт се установява, че административното производство, завършило с издаване на оспорваната виза е започнало въз основа на Заявление за издаване на виза по чл.140,ал.1 от ЗУТ, подадена от Г. Г. К.-Б., с рег.индекс №УТ2_01-22651-/1//14.03.2025г., с което заявление е поискано да бъде издадена виза за проектиране на еднофамилна жилищна сграда с реконструкция на допълващо застрояване за [УПИ] в кв. 92 по плана на [населено място], като към заявлението са приложени документи, удостоверяващи правото на собственост върху имота и актуална скица на имота. От своя страна, Главният архитект на Община – [населено място], след проверка на представените документи е приел, че са изпълнени законовите изисквания и е издал оспорваната в това производство виза за инвестиционно проучване и проектиране, Административният орган е изпълнил задължението си да уведоми заинтересованите страни за така издадената виза, като същата е съобщена на Ц. С. П. на 15.10.2025г., видно от известие за доставяне на препоръчана пощенска пратка/л.35 от делото/. Уведомление за издадена виза е изпратена и на жалбоподателя Д. П. с писмо с обратна разписка с бар код R PS 2100 00L2A 6 като пощенската пратка е върната на изпращача на 04.11.2025г. с отметка непотърсена от адресата. Доколкото жалбата срещу визата е подадена на 30.10.2025г., чрез органа, чийто акт се оспорва, то правото на оспорване е установено в рамките на законоустановения срок, в който това може да бъде направено. В хода на съдебното производство Главният архитект на Община – [населено място] е представил Заповед№20 от 14.03. 1996г., с която е одобрено частично изменение на застроителния план и частичен кадастрално-застроителен и силуетен план/КЗСП/ на парцели ••• и ••• в кв. 92 по плана на [населено място], като въпросната стопанска постройка , за преустройството на която е издаде оспорваната виза, е нанесена в кадастралния план на града, с което,според ответника, й е придаден градоустройствен статут. Все във връзка с изясняване на релевантните факти по искане на жалбоподателя, ответникът е представил и е приобщена като доказателство актуална скица, извадка от действащия КРП на [населено място], с отразени всички изменения, извадка от КРП на [населено място], одобрен със Заповед№АБ-164/1985г., заверен препис от Заповед№ТС-41/03.09. 1998г., с която се изменя имотната граница между [УПИ] и [УПИ], както и Разрешение за строеж №4 от 09.05.1950г.,издадено от Общински народен съвет – Елин Пелин за изграждане на стопанска постройка, заедно с Протокол за даване на строителни линии от 09.05. 1950г. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Визата за проектиране е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК във връзка с чл. 214 от ЗУТ, тъй като с нея е определено новопредвидено застрояване в процесния поземлен имот. По аргумент от разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която предвижда съобщаване на визата на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ, оспорващият има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като е собственик на недвижим имот, съседен на процесния имот, за който имот е предвидено застрояване и реконструкция на допълващо застрояване с визата. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената виза е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 140, ал. 7 от ЗУТ. Основателни са обаче доводите на жалбоподателя, че оспорената виза е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон. Безспорно е, че съгласно чл.140,ал.2 от ЗУТ визата за проектиране представлява копие/ извадка/ от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36 от ЗУТ . В конкретния случай от графичната част на визата се установява, че в нея не са посочени съществуващите сгради и постройки в съседните на [УПИ] имоти – [УПИ], собственост на жалбоподателя Д. П., както и в [УПИ], [УПИ] и [УПИ], които сгради са нанесени в кадастралния план, послужил за основа на действащия ПУП-ПРЗ на [населено място]. Тази липса на отразяване във визата на всички съществуващи сгради в съседните имоти не дава възможност за обективна и законосъобразна преценка на допустимостта на исканото проектиране на ново строителство и реконструкция и промяна на предназначението на съществуващата сграда на допълващо застрояване и има за резултат издаване на незаконосъобразна виза, несъобразена с действителното наличие на сгради в съседните имоти. Така видно от представената и приета като доказателство по делото скица-извадка№5/05.01.2026г. от действащия План за регулация на [населено място] /л.90 от делото/, с нанесени в кадастралния план сгради постройки във всички съседни на [УПИ] , кв.92 имоти, допуснатото с оспорената виза проучване и проектиране в частта му за реконструкция на допълващо застрояване-стопанска постройки и промяна на предназначението й в гараж, въпросната стопанска постройка е изградена на вътрешната регулационна линия между [УПИ], собственост на заинтересованите лица, и [УПИ], собственост на жалбоподателя . Непосочването на всички съществуващи сгради в имота на жалбоподателя и на заинтересованите страни, по чието искане е издадена оспорваната виза, има за резултат допускане на проектиране, което е в противоречие с нормата на чл.41,ал.2 от ЗУТ. Основателни са доводите на жалбоподателя, че съобразно разпоредбата на чл.41 ,ал.2 от ЗУТ, когато допълващо застрояване не е предвидено в действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза да проучване и проектиране по чл.140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота, като в случая тези законови изисквания са игнорирани, тъй като в имота на жалбоподателя не съществува сграда , покриваща изцяло калканната стена на стопанската сграда, чиято реконструкция се иска. Установява се ,че калканната стена на отразената в Плана за регулация постройка в имота на жалбоподателя е на около 4метра, а калканната стена на съществуващата постройка в [УПИ], кв. 92 по плана на [населено място], е на около 13 метра от границата на имота. На следващо място, визата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена и поради това, че допуснатото с нея проектиране на свободно стояща жилищна сграда в [УПИ] не само че не съответства на действащия план за застрояване, а по същество представлява промяна на начина на застрояване. Извадката, от плана, въз основа на която е издадена визата , е само от действащия план за регулация, но не и от действащия план за застрояване, в който е предвидено свързано застрояване на жилищни сгради в [УПИ] и [УПИ], което застрояване попада и върху паянтовата стопанска сграда във втория имот. В конкретния случай с издадената виза се променя начинът на застрояване в двата имота, което е в противоречие с чл.134, ал.6 от ЗУТ. Не са налице и предпоставките за промяна на начина на застрояване между два урегулирани поземлени имота при условията на чл.134,ал.7 от ЗУТ, доколкото никоя от страните не твърди, че са изпълнени изискванията за това, а именно – наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на двата урегулирани поземлени имота. Споделими от съда са и доводите на жалбоподателя, че визата не е издадена при наличие на хипотезата на чл.140,ал.5 от ЗУТ, тъй като за да бъде издадена виза по тези ред задължително условие е визата за проектиране да се издава за населени места или част от тях с действащ регулационен план, но без застроителен такъв, защото [населено място] има одобрен и действащ план за застрояване, като съобразяването с неговите предвиждания е задължително при издаване на виза за проучване и проектиране. След като за [населено място], в частност за имотите, собственост на заинтересованите страни на жалбоподателя Д. П. има одобрен и действащ застроителен план не би могло законосъобразно да се издаден виза по реда на чл.140, ал.5 от ЗУТ. По изложените съображения съдът приема, че оспорваната виза за проектиране е издадена в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и като такава е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, с произтичащите от това правни последици. Несъстоятелни са доводите на заинтересованите страни Х. Е. Б. и Г. Г. К.-Б., че обжалваната виза за проектиране засяга правата и законните интереси на жалбоподателя, тъй като визата е съобразена със съществуващите постройки в неговия имот. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че оспорваната виза не е съобразена със съществуващите постройки, както в имота на жалбоподателя, така и на заинтересованите страни, както и че не съответства на предвижданията на застроителния план, които предвиждания са задължителни за Главния архитект при издаване на виза. Що се отнася, че до твърденията на заинтересованите страни, че посредством представените доказателства е установено, че плевнята като постройка от допълващо застрояване е законна постройка, следва да бъде посочено, че представените доказателства са недостатъчни и за да се установи дали тази стопанска постройка е изпълнена в съответствие с издаденото строително разрешение и строителна линия дали и какви изменения е претърпяла тази постройка от момента на построяването й до настоящия момент, нито дали отразеното в регулационния план съответства на действителното положение към момента. При липсата на такива доказателства не може да се приеме, че доводът на заинтересованите страни, че за исканата смяна на предназначението на стопанската постройка не се изисква виза по чл.140,ал.3 от ЗУТ. Впрочем налице е косвено признание, че заинтересованите страни знаят, че за целената от тях смяна на предназначението на стопанската постройка в гараж и за реконструкция на същата сграда е необходимо издаване на виза, след като самите те са сезирали Главния архитект с искане за издаване на виза именно за промяна на предназначението на сградата и реконструкция на същата. В хода на съдебното производство от страна на заинтересованите страни не са ангажирани каквито и да било доказателства чрез които да бъдат оборени твърденията на жалбоподателя, че при издаване на обжалваната виза Главният архитект на Община – [населено място] не е взел под внимание обективните реалности, а именно, че посочената за „реконструкция“ и промяна на предназначението стопанска постройка плевня в гараж, отразена във визата като паянтова сграда, е изградена чрез надстрояване на оградата, служеща за граница между двата парцела, със стреха и оттичане на дъждовните води изцяло в имота на Попов. Ето защо съдът приема, че въпросната стопанска постройка е изградена на границата между двата имота и за нея е недопустимо извършване на реконструкция по смисъла на §5,т.44 от ЗУТ, изразяваща се във възстановяване, замяна на конструктивни елементи,основни части,съоръжения и инсталации и изпълнението на нови такива,с които се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите . При този изход от правния спор основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски, съобразно представения списък, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 900лв., равняващи се на 460евро , както и 10лв, равняващи се на 5,11евро, представляващи държавна такса за образуване на административно дело или общо 910лв, равняващи се на 465,11евро. На заинтересованите страни не се дължат разноски, по аргумент от чл.143,ал.4 от АПК, като направените такива остават в тяхна тежест. Водим от горното и на основание чл. 172,ал. 2 от АПК, Административен съд- София област, седми състав