Решение № 3713 от 3.8.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр). Образувано е по жалба вх. № 4274/03.09.2024 г. на И. Г. П., [ЕГН], пребиваващ в Затвор – гр. Стара Загора, против Експертно решение (ЕР) № 91575 от зас. 080 от 25.07.2024 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ (ССХОССЗ). Жалбоподателят не е доволен от определения с ЕР процент трайно намалена неработоспособност (% ТНР). По същество твърди, че решението е издадено в нарушение на материалния закон, не отразява действителното му състояние и е несправедливо. Иска се отмяна не оспореното ЕР. В съдебно заседание жалбоподателят самостоятелно и чрез назначения му процесуален представител – адв. И. Р. от АК – Стара Загора, поддържа жалбата си и иска отмяна на ЕР. Сочи се, че същото вече е отменено с новопостановеното ЕР № 92633/02.10.2025 г. на НЕЛК. Адв. Р. допълва, че за спорния период жалбоподателят П. има издадени няколко експертни решения, от които три са с особена важност, а именно: Експертно решение № 91575/25.07.2024 г., с което е определена 44% неработоспособност (оспореното понастоящем решение), Експертно решение № 91878/08.08.2025 г., с което е определена 54% неработоспособност и съответно Експертно решение № 92633/02.10.2025 г., което явно потвърждава предходното решение на НЕЛК. Решенията са взети въз основа на едни и същи медицински документи, отнасят се за идентичен период, като решение № 92633/02.10.2025 г. е последно такова, което означава, че фактически то следва да отмени предходното № 91575, с което е определена 44 % неработоспособност. Иска се от съда да постанови решение, с което да легитимира факта, че Експертно решение № 92633/02.10.2025 г. отменя Експертно решение № 91575/25.07.2024 г. За изричното произнасяне на съда в този смисъл се настоява и с оглед постановеното по адм. дело № 11544/2025 г. по описа на Върховния административен съд Определение № 12791/11.12.2025 г., с което е отменено протоколно определение № 3846/03.10.2026 г. по адм. дело № 745/2024 г., за прекратяване на производството по делото и оставяне без разглеждане жалбата поради липса на правен интерес. С молба (наименувана искане) вх. № 7788/16.12.2025 г. И. П. иска постановяването на допълнително решение по чл. 176 АПК, поради наличието на нововъзникнало обстоятелство от съществено значение за спора, а именно – ЕР № 92633 от зас. 134 от 02.10.2025 г. на НЕЛК, с което жалбоподателят твърди, че се потвърждава изцяло ЕР № 91878 от зас. 101 от 08.08.2025 г. на НЕЛК, представено по делото от самия жалбоподател на 30.09.2025 г. и обусловило извода на съда, че е налице основание за прекратяване на производството. Счита, че с тези две решения – ЕР № 91878#101/08.08.2025 г. и ЕР № 92633#134/02.10.2025 г. на практика е отменено ЕР № 91575#080/25.07.2024 г., оспорването на което е предмет на настоящото производство. Настоява за постановяването на съдебен акт, с който да се признае, че оспореното ЕР на НЕЛК е отменено в интерес на жалбоподателя от компетентния орган НЕЛК, а доколкото с тези две решения е определен %ТНР – 54%, което от своя страна поражда правото му на пенсия за инвалидност, заявява, че е доволен и не възнамерява да ги обжалва. Ответникът - НЕЛК, ССХОССЗ, излага становище за неоснователност на жалбата в придружителното писмо, с което представя административната преписка и медицинското експертно досие (МЕД) на жалбоподателя. Заявява твърдение, че решението е издадено от компетентен орган, в рамките на определените му правомощия, функциониращ в надлежен състав, при спазване на предвидената за това писмена форма за действителност. В хода на проведеното производство са обсъдени всички налични медицински документи, като достигнатите изводи са подробно мотивирани, а следващият се процент трайна неработоспособност (%ТНР), противопоказни условия на труд и дата на инвалидизация са правилно определени, като с оглед динамиката на установеното заболяване, правилно е определен и срокът на инвалидизация от 3 години. Сочи се, че в ЕР на ТЕЛК № 91835/19.06.2023 г. неправилно е определен 52% ТНР, което е дало повод за обжалването му от председателя на медицинската комисия (МК) към ТП на НОИ – Стара Загора, а производството пред НЕЛК е приключило с издаването на ЕР на НЕЛК № 90278/26.01.2024 г. по реда на чл. 51, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като съобразно дадените от страна на горестоящия орган на медицинската експертиза указания, е издадено ЕР на ТЕЛК № 92070/27.03.2024 г., станало предмет на приключилото с издаване на понастоящем оспореното ЕР на НЕЛК № 91575/25.07.2024 г. Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура – Стара Загора изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, евентуално за нейната неоснователност. Счита се, че няма как съдът да се произнесе валидно в искания от жалбоподателя смисъл, тъй като за него е отпаднал правният интерес от оспорването. Сочи се, че практически оспореното решение на НЕЛК е престанало да съществува в правния мир с оглед последващите такива, като съдът не може да се произнесе, че то правилно е било отменено. Заинтересованата страна – Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора, не взема отношение. В съдебно заседание не се представлява. Заинтересованата страна - ТП на НОИ – Стара Загора, не изразява становище. В съдебно заседание не се представлява. Заинтересованата страна - Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Стара Загора, не изразява становище. В съдебно заседание не се представлява. Заинтересованата страна - Агенция за хора с увреждания, не изразява становище. В съдебно заседание не се представлява. Административен съд – Стара Загора, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят И. П. постъпва в Затвор – гр. Стара Загора за изтърпяване на наказание „25 години лишаван от свобода“ по НОХД 234/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол, с начало от 09.10.2019 г., на 05.08.2020 г., където се намира понастоящем. Налице са свидетелства (медицински документи) за претърпяна от П. травма в областта на левия лакът на 20.02.2018 г. На И. П. е издадено ЕР на ТЕЛК № 0449 от зас. 022 от 02.02.2022 г. при „УМБАЛ – гр. Бургас“ АД, при извършено освидетелстване по документи, с водеща диагноза по МКБ - Т92.1. последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, дата на инвалидизиране – 13.02.2022 г., определена степен на трайно намалена работоспособност – 10% ТНР, със срок на определения % ТНР – 3 години, до 01.02.2025 г. Освидетелстването е извършено на лишен от свобода по документи на основание чл. 40, ал. 2 ,т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). В експертното решение е прието обективно състояние след травма на лява лакътна става с давност 8 години с ограничени движения и деформация по ч.1,р. 8, т.16.1 - 10% ТНР по НМЕ/2021/за срок от 3 години с оглед медико-експертно проследяване. По данни от снетата анамнеза, се касае за получено преди 8 години изкълчване на лява лакътна става, която е с ограничени функции. Обективно деформация на ляв лакът в пълна екстензия, флексия до 30 градуса. В проведен на 20.04.2022 г. първичен преглед (Амбулаторен лист от 20.04.2022 г.) е записано обективно състояние: ригидна паравертебрална мускулатура в лумбусакралната област; ограничени движения в лакетни и коленни стави, оточни деформирани пръсти на дясна ръка, походка – щадяща, СНР – снижени двустранно. Поставена е диагноза по МКБ – М14.6 Невропатична артропатия. Впоследствие са извършени няколко прегледа – от 04.10.2022 г., в издадения амбулаторен лист за който е посочено, че след настъпване на травмата на 20.02.2018 г. не е правена репозиция и не е проведено адекватно лечение, обективното състояние на лицето включва нестабилна лява лакътна става, възможна флексия в лява лакътна става 35-40 градуса, при движение в ставата се установяват същите в абнормална величина, довеждаща до споменатата нестабилност, и е потвърдена основната диагноза - Т92.1. последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, и след проведена на 29.11.2022 г. консултация с ортопед в „София Мед“ АД в хода на престой на П. в СБАЛЛС – София, при която е дадено заключение дадено заключение, че лицето подлежи на оперативно лечение – смяна на лакетна става или артродеза, издадена епикриза от 30.11.2022 г., в която е посочено, че жалбоподателят е представен на ЛКК при СБАЛЛС – лечението може да се проведе в условията на чл. 135 ЗИНЗС по местопребиваване. Началото на административното производство, в резултат на което е издадено оспореното пред АССЗ експертно решение на НЕЛК, е поставено на 19.01.2023 г. с подаването от страна на И. П. на заявление – декларация за преосвидетелстването му от ТЕЛК по повод влошено здравословно състояние, въз основа на издадено му на 11.01.2023 г. от медицински специалист в МЦ към Затвор – гр. Стара Загора медицинско направление за ТЕЛК. В него е посочена диагноза Т92.1. последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. Издадено е ЕР на ТЕЛК № 91835#113 от 19.06.2023 г., с което е определена степен на трайна неработоспособност от 52%, срок на определения ТНР - 3 години до 01.06.2026 г., с дата на инвалидизиране – 13.02.2022 г. За водеща диагноза (общо заболяване) е посочено - последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта Т92.1. Няма отразени придружаващи заболявания. В мотивите на експертното решение е посочено, че се дават 50% ТНР по ч. 1, р. 8, т. 17.3 от НМЕ. Допълнително по МКБ М14.6 – Невропатична артропатия, мускулна ригидност – 10% ТНР по ч. 7, т. 15.1. от НМЕ. Общ краен %: 52% ТНР. Преосвидетелстването на лицето е извършено по документи. Това експертно решение е оспорено както от И. П., така и от председателя на медицинската комисия към ТП на НОИ – Стара Загора. В жалбата си до НЕЛК жалбоподателят П. не уточнява изрично какво точно оспорва, но сочи, че обжалва ЕР № 91835/19.06.2023 г. – 52% с мотив, че не е имал възможност да приложи всички документи, свидетелстващи за увреждането му (инвалидизация). Посочва, че от 2011 г. страда от реактивен артрит и коксартроза вследствие боледуване от тропическа болест в Джибути, Африка, а в допълнение към жалбата си твърди и остеосклероза на гръбначния стълб, също вследствие това боледуване. В допълнение от 23.11.2023 г. И. П. заявява, че поддържа жалбата си в посока повишаване на процента ТНР. Председателят на МК при ТП на НОИ – Стара Загора обжалва експертното решение в частта на определения % ТНР/вид и степен на увреждане, датата на инвалидизиране, срокът на инвалидизиране, за което е взето Решение № 4495 #95 от 14.08.2023 г. на МК. Медицинската комисия приема, че оценката на ТНР е необоснована. Оспорва се ДИ по чл. 70, ал. 4 НМЕ, оспорва се и срокът на инвалидизиране по чл. 69, ал. 1 НМЕ. С ЕР на НЕЛК № 90278#018 от 26.01.2024 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ оспореното експертно решение на ТЕЛК е отменено, и преписката е върната на за ново произнасяне на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ. Посочено е, че ЕР е обжалвано от освидетелстваното лице. В мотивите си НЕЛК приема, че ТЕЛК като първична инстанция е следвало да изиска цялата медицинска документация относно диагнозата „състояние след луксация на лява лакетна става“, станало на 19.02.2018 г. Вместо това, медицинската документация започва 1 година след влизането на И. П. в затвора на 22.09.2020 г., с първи медицински документ повече от 2 години след травмата. Отчита се, че травмата не е лекувана, макар да е констатирана. Като придружаващо заболяване (ПЗ) е отбелязано – невропатична артропатия, но при внимателен преглед на медицинската документация не се установяват други хронични заболявания. Прието е, че дадената оценка в ЕР на ТЕЛК е необоснована по ч. 1, р. 8, т. 17.3 от НМЕ с диагноза: ограничени движения след луксация на лява лакътна става. Посочено е, че 1) по НМЕ тази оценка се отнася до крайна пронация или супинация, каквато в документите на лицето няма; 2) ТЕЛК като първична инстанция е длъжна да изиска всички медицински документи от лицето от момента на настъпване на травмата на 20.02.2018 г. до първия извършен преглед (документиран) на 22.09.2020 г. и провеждано лечение през тези две години. За придружаващите заболявания е извършена консултация по документи със специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и ССЗ – поставената диагноза невропатична артропатия, обективното състояние – болки по ставите с доказан реактивен артрит и др., цялостното състояние се приравнява към т. 15.1., ч. 7 на НМЕ, за което е посочено, че се следват 10% ТНР. Издадено е ЕР на ТЕЛК № 92070#61 от 27.03.2024 г. на І състав при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора, с което е определена степен на трайната неработоспособност от 24%, за срок от 3 години до 01.03.2027 г.; дата на инвалидизиране – 13.02.2022 г. Преосвидетелстването на лицето е извършено по документи. За водеща диагноза (общо заболяване) е приета Т92.1 последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, за което са дадени 20% по ч. 1, р. 8, т. 17.2. Няма отразени придружаващи заболявания, но в мотивите на решението е посочено, че за МКБМ14.6 Невропатична артропатия, мускулна ригидност, се дават 10% по ч. 7, т.15.1. (потвърдено от НЕЛК) и за МКБ М16 Коксартроза на дясна ТБС, лека форма, се дават още 10% по ч. 1, р. 9, т. 17.1. Определен е общ краен % на ТНР 24%, като произнасянето на ТЕЛК е въз основа на представената от лицето медицинска документация. Отразените в мотивите данни от анамнезата на освидетелстваното лице са: при физически контакт през 2018 г. получава травма в областта на лява лакътна става – луксация. Не е правена репозиция, не е проведено адекватно лечение. С оплаквания от болки в ставите и костите. Обективно деформация на ляв лакът в пълна екстензия, флексия до 30 градуса. С доказан реактивен артрит. С оплаквания и болки в дясна ТБС. Горното е прието, че се установява от медицинската документация. И. П. оспорва определеният с това експертно решение на ТЕЛК % ТНР с аргументи, че ТЕЛК не се е произнесъл по съществуващо към момента на освидетелстването му заболяване – епилепсия, за което е информирал комисията своевременно, включително като е изискал служебно последната да се снабди с всички съществуващи медицински документи за него, предвид положението му на лишен от свобода и невъзможността да ги представи сам. За това си заболяване П. съобщава в молба (становище) от 13.03.2024 г. до ТЕЛК, без да представя свидетелстващи за него документи. Сочи, че такива могат да бъдат изискани от болницата в Тополовград или състоянието му да бъде установено чрез компютърна томография (скенер) и електроенцефалография (ЕЕГ). Следва издаване на оспореното в настоящото производство ЕР на НЕЛК № 91575# 080 от 25.07.2024 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, с което е отменено оспореното ЕР на ТЕЛК № 92070/27.03.2024 г. по оценката на работоспособността, и е определена степен на трайната неработоспособност от 44% за срок от 3 години, считано до 01.03.2027 г. Датата на инвалидизиране е 13.02.2022 г. За водеща диагноза (общо заболяване) е приета Т92.1 последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта, не са отбелязани придружаващи заболявания. В мотивите на оспореното решение е посочено, че НЕЛК се произнася на основание чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ – по документи. С оглед данните в медицинското досие на освидетелстваното лице, НЕЛК приема, че състоянието му обуславя 40% ТНР, съгласно ч. 1, р. 8, т. 16.2.1. Посочено е, че с решението на ТЕЛК е определена оценка по ч. 1, р. 9, т. 17.1 – 10% за лек ортопедичен функционален дефицит на дясна ТБС, както и определена оценка за неврологична артропатия, мускулна ригидност по ч. 7, т. 15.1. от 10% по предходен описан неврологичен статус в МЕД и ЕР на ТЕЛК. Сочи се, че е записано, че лицето е с доказан реактивен артрит, който не е уточнен и следва да се уточни при следващо освидетелстване, като за него НЕЛК не се произнася според ч л. 4 НМЕ. Крайният определен % ТНР по методиката е изчислен на 44% (40% + 20% (10% + 10%). Посочено е, че ЕР на ТЕЛК се потвърждава по останалите поводи – ДИ (дата на инвалидизиране) е 13.02.2022 г. определената, СИ (срок на инвалидност) – 3 години. Характер на заболяването – общ. Оспореното ЕР на НЕЛК е изпратено с препоръчано писмо с известие за доставяне (обратна разписка) и е получено в Затвор – гр. Стара Загора на 02.08.2024 г. От писмо с вх. № 1292/25.02.2026 г. от началника на Затвор – гр. Стара Загора се установява, че след получаването й в деловодството на затвора, входящата кореспонденция се обработва от служител на длъжност „технически сътрудник – куриер“ и насочва по сектори в рамките на деня, а по изключение на следващия ден. Издадените им медицински документи лишените от свобода получават лично от медицинските специалисти, на място в МЦ към Затвора. Сочи се, че за периода м. юли – м. август 2024 г. не е извършвано документиране на предаването на медицинските документи на лишените от свобода, изтърпяващи наказание в Затвор – гр. Стара Загора, поради което не може да бъде предоставена информация и документи за датата, на която ЕР на НЕЛК № 91575/25.07.2024 г. е предадено на л.[населено място]. С допълнително писмо вх. № 2282/02.04.2026 г. от началника на Затвор – гр. Стара Загора се представя справка за посещенията на И. П. в МЦ към Затвор – гр. Стара Загора, видно от която е, че лицето е имало две посещения – на 08.08.2024 г. и на 21.08.2024 г. с цел преглед и назначаване на терапия. Потвърждава се, че не е документирано предаването на медицински документи на И. П. при тези посещения, включително оспореното експертно решение на НЕЛК. Жалбата на И. П. е съставена и подписана от него на дата 28.08.2024 г. и е подадена по пощата – първото положено върху плика с жалбата пощенско клеймо е от 02.09.2024 г. Жалбата е заведена в регистратура на Административен съд – Стара Загора на 03.09.2024 г. В жалбата си П. твърди, че е получил оспореното ЕР на НЕЛК на 20.08.2025 г. Във връзка с твърденията и исканията на жалбоподателя съдът да се произнесе в смисъл, че с последващи решения на НЕЛК е отменено в негова полза оспореното понастоящем решение на същата, са събрани доказателства за издадено ЕР на ТЕЛК № 91863/27.11.2024 г. на І състав към „МБАЛ – Благоевград“ АД, с което е определена степен на ТНР от 44%, при ДИ – 13.02.2022 г. Това ЕР на ТЕЛК е издадено на основание чл. 32, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ в процедура по преосвидетелстване. По повод оспорване от страна на И. П. е издадено ЕР на НЕЛК № 91878#101 от 08.08.2025 г. – Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 91863/27.11.2024 г. и е издадено ново решение, с което е определена степен на ТНР от 54%, със срок на инвалидност от 3 години до 01.11.2027 г. Дата на инвалидизиране 13.02.2022 г. В мотивите на решението е посочено, че същото е взето на основание чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, както и че лицето се е явило за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние, което е извършено на 27.11.2024 г. Издадено е и още едно ЕР на НЕЛК № 92633#134 от 02.10.2025 г. на Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и Очни заболявания, с идентично съдържание на това по ЕР № 91878 #101 от 08.08.2025 г. В молба вх. № 1266/25.02.2026 г. от НЕЛК се сочи, че при извършения институционален контрол по реда на чл. 112, ал. 3 от Закона за здравето е установено, че в информационната система е отразена „техническа грешка“ за ЕР № 91878#101 от 08.08.2025 г., поради което за стабилност на издадения от НЕЛК акт, без да е изследвана причината за горното, е издадено ЕР № 92633/02.10.2025 г. с идентично съдържание. При така установеното от фактическа страна, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и в обхвата на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, Административен съд – Стара Загора обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред родово и местно компетентния съд. Съгласно чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр обжалването от заинтересованите лица и органи срещу решенията на НЕЛК се правят пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Видно е, че законът урежда изборна местна подсъдност в отклонение от правилото на чл. 133, ал. 1 АПК. Постоянният адрес на жалбоподателя е в [населено място], Община Тополовград, област Хасково, но тъй като същият изтърпява определеното му наказание в Затвор – гр. Стара Загора, последният се приема за негов настоящ адрес, а това прави Административен съд – Стара Загора местно компетентен да разгледа жалбата му. Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 112, ал. 1, т. 4 ЗЗдр, поради следното: Съгласно чл. 112а ЗЗдр, за издаденото решение на ТЕЛК освидетелстваното лице се уведомява с писмо с известие за доставяне или по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление. В настоящия случай, за ЕР № 91575/25.07.2024 г. И. П. е уведомен с писмо с известие за доставяне, получено от администрацията на Затвор – гр. Стара Загора на 02.08.2024 г. Лишените от свобода, какъвто е и жалбоподателят П., имат право на кореспонденция, която не подлежи на контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на тежки престъпления (чл. 86, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ЗИНЗС). Съгласно чл. 75, ал. 3 ППЗИНЗС, писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, като пликът се запечатва и разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Администрацията на затвора съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят – свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. Проявление на това активно съдействие е и задължението на администрацията да документира и да изпраща в 3-дневен срок от получаването им от лишения от свобода на молби и жалби, чиито адресант е лишеният от свобода (чл. 77 ППЗИНЗС), както и да предава отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията (чл. 78 ППЗИНЗС). ЗИНЗС и правилникът за прилагането му не предвиждат други, специални правила за осъществяване на кореспонденция с органи извън системата на специализираните органи по изпълнение на наказанията, която има отношение към здравния статус на лицето и медицинското му обслужване извън разкритите към местата за лишаване от свобода медицински центрове и специализирани болници за активно лечение. В случая, писмото с известие за доставяне, съдържащо оспореното експертно решение, е адресирано до И. П. чрез директора на Затвор – гр. Стара Загора, и следва да се приеме, че му е предадено по посочения от началника на Затвор – гр. Стара Загора начин, а именно – чрез медицински специалист в МЦ към Затвор - гр. Стара Загора. В периода след получаването на писмото, съдържащо експертното решение, в Затвор – гр. Стара Загора, жалбоподателят П. има две посещения в медицинския център – на 08.08.2024 г. и на 21.08.2024 г., а в жалбата си твърди, че решението е получено от него на 20.08.2024 г., която дата не съвпада с нито едно от посещенията му. Пропускът, обаче, на администрацията на Затвор – гр. Стара Загора да удостовери надлежно по реда на чл. 77, ал. 1 ППЗИНЗС получения отговор и предаването му на л.[населено място], не следва да се тълкува в ущърб на жалбоподателя. Доколкото жалбата е съставена от П. на осмия ден след датата, на която твърди да е получено от него обжалваното решение, и е изпратена по пощата директно до съда в срока за обжалване, следва да се приеме, че оспорването не е просрочено. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 101, ал. 7 ЗЗдр, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 с.з. се определят с наредба на Министерския съвет – Наредба за медицинската експертиза (приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ бр. 51/27.06.2017 г., НМЕ). Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбите на чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 ЗЗдр във връзка с чл. 3, ал. 1 НМЕ. Решението е взето от специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ на НЕЛК, определен съобразно водещата диагноза, по аргумент от чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно която НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Водещата диагноза в оспореното решение е „Последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта“ (Т92.1 по МКБ-10), което се отнася без съмнение към медицински състояния и проблеми, които засягат опорно-двигателния апарат (ортопедични заболявания), съгласно Част първа от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ. Впрочем, компетентността на органа не се оспорва. Обжалваното решение е постановено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа предвидените в нормативния акт реквизити. Съгласно чл. 43, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, а според нормата на чл. 45, ал. 1 от същия правилник, произнасянето е само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 ЗЗдр. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация, без да излиза от предметния обхват на подадената до него жалба от И. П.. От съдържанието на жалбата на П. срещу ЕР на ТЕЛК № 92070/27.03.2024 г. се извежда единствено несъгласие с определения в него % ТНР, поради което и отмяната му по оценка на работоспособността и определянето на нова такава, е именно в предметния обхват на жалбата. Действително, в мотивите на решението си НЕЛК сочи, че потвърждава по останалите поводи – определената дата на инвалидизиране, срокът на инвалидността и датата, на която същият изтича, характера на заболяването, противопоказаните условия на труд. Доколкото обаче в тези части решението на ТЕЛК не е отменено, то съдът приема, че не е налице произнасяне извън пределите на жалбата на П. и това не се отразява на законосъобразността на решението. Решението е издадено извън предвидения в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ тримесечен срок от постъпване на жалбата в НЕЛК, доколкото същата е заведена с дата 11.04.2024 г., но следва да се има предвид, че обжалването от страна на И. П. не е извършено съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, а именно чрез Регионалната здравна инспекция. Поради това и жалбата не е изпратена едновременно с наличната медицинска документация (МЕД на лицето), съобразно чл. 64, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, което е наложило нейното изискване, видно от писмо из. № НЕЛК-ИЗХ-1476/12.04.2024 г. Същевременно, срокът по чл. 47, ал. 1 от посочения правилник следва да се приема за инструктивен, като не се преклудира правото на административния орган да се произнесе по оспорването на експертното решение на ТЕЛК и извън него. Горното води до извода, че при постановяване на оспореното експертно решение на НЕЛК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорният по делото въпрос се свежда до това правилно ли е определена степента на трайната неработоспособност от 44%. От отговора на този въпрос зависи и осъществяване на една от предпоставките за възникването на правото на пенсия за инвалидност за И. П., която съгласно чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайна неработоспособност/вид и степен на увреждане. Това определя и правния интерес на жалбоподателя от настоящото оспорване, независимо от постановеното впоследствие (и в друго, различно производство по освидетелстване) ЕР № 92633#134 от 02.10.2025 г., идентично по съдържание на ЕР на НЕЛК № 91878 #101 от 08.08.2025 г., и за които жалбоподателят намира, че отменят в негова полза оспореното понастоящем ЕР на НЕЛК № 91575/25.07.2024 г. При експертизата на трайно намалената работоспособност се определя началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране), както и срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност – чл. 61, ал. 1, т. 3 и т. 4 НМЕ. Съгласно чл. 73 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на инвалидността, а съгласно чл. 94, ал. 3 КСО, извън случаите по ал. 1 на същия член, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако небоходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на НЕЛК по отношение на правоимащото лице. Преценката дали по отношение И. П. е възникнало надлежно правото за получаване на пенсия за инвалидност не е предмет на настоящото производство, поради което и наведените от негова страна в тази връзка факти и обстоятелства са ирелевантни за спора. Горното единствено идва да покаже, че независимо от последващото произнасяне на НЕЛК с решение от 08.08.2025 г. (или 02.10.2025 г.), така постановеното решение няма отношение към оспорването на предходно решение на НЕЛК, и най-малкото защото тези решения са постановени от съответния специализиран състав на административния орган в отделни, самостоятелни производства по преосвидетелстване на жалбоподателя П.. Така и всички установени в настоящото производство обстоятелства по отношение издаването на ЕР на НЕЛК № 91878 #101 от 08.08.2025 г. и ЕР на НЕЛК № 92633#134 от 02.10.2025 г. не следва да се взимат под внимание от съда. Единственият аргумент на жалбоподателя в подкрепа на несъгласието му с определената му с ЕР на НЕЛК № 91575/25.07.2024 г. степен на трайно намалената работоспособност от 44%, е че при произнасянето си специализираният състав на НЕЛК не е взел предвид придружаващо заболяване – епилепсия, за което П. е уведомил още произнеслия се с ЕР № 92070#61/27.03.2024 г. състав на ТЕЛК. Но от събраната в хода на административното производство медицинска документация не се установява жалбоподателят да страда от такова заболяване. Всички негови искания и твърдения в хода на освидетелстването му са свързани единствено с претърпяната от него травма през 2018 г., вследствие на която е получена луксация (изкълчване) на лява лакътна става, нерепонирана, както и с други увреждания на опорно-двигателния му тракт, получени – по твърдения на П. – вследствие боледуване от тропическа болест по време на пребиваването му в Африка (болест подобна на Денга, Лайшманиоза, Малария). Видно от мотивите на ЕР на НЕЛК № 91575/25.07.2024 г., са взети предвид всички установени с медицинска документация заболявания на жалбоподателя – както луксацията на лакътната става, така и ортопедичен функционален дефицит на дясна ТБС (тазобедрена става) и неврологична артропатия, мускулна ригидност, като за последните две е потвърдена дадената от състава на ТЕЛК степен на ТНР в процентно съотношение. Според нормата на чл. 62 НМЕ (в приложимата редакция- ДВ бр. 62 от 27 Юли 2018 г., доколкото произнасянето на НЕЛК е по отношение ЕР на ТЕЛК, постановено преди изменението на разпоредбата – ДВ бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съгласно чл. 63, ал. 1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, а съгласно ал. 3 – при наличие на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2. В тази връзка обуславящо за законосъобразността на оспореното решение е установяването, че определеният за всяко от установените въз основа на наличната медицинска документация заболявания (увреждания) на жалбоподателя, % ТНР, е съобразен с относимата за него отправна точка по Приложение № 1. Независимо от липсата на изготвено по делото заключение от медицинска експертиза, от което доказателствено искане жалбоподателят се отказа, съдът намира, че установените увреждания, стадият на тяхното развитие и обусловеният от тях функционален дефицит на жалбоподателя не са съобразени с съответната отправна точка съгласно Приложение № 1 към НМЕ. Така по отношение но водещото заболяване не са взети предвид силно ограничените движения на лявата лакътна става, което може да бъде приравнено на обездвижването й (свидетелства в тази връзка се откриват в амбулаторен лист от извършена консултация от 29.11.2022 г., при която е препоръчано оперативно лечение – смяна на лакътна става или артродеза; също в амбулаторен лист от извършена консултация от 16.06.2023 г.). По отношение установеното заболяване неврологична невропатия за отправна точка е взето „Дискогенни заболявания (дискова херния, дискова протрузия и състояния, водещи до хронично персистиращи радикулопатии) в зависимост от неврологичния дефицит: лекостепенни с остатъчен сетивен синдром без двигателен дефицит“ (част 7, т. 15.1.), без да бъде отчетено – въпреки че е посочено в мотивите, установената мускулна ригидност – признак за увреждане на нервната система, което води до двигателен дефицит. Въпреки наличието на данни в медицинската документация за доказан реактивен артрит, нито от страна на ТЕЛК, нито от страна на НЕЛК при извършения контрол върху решението на първата, това установено заболяване не е взето предвид. За него НЕЛК сочи в оспореното си решение, че следва да бъде уточнен при следващо освидетелстване и не се произнася на основание чл. 4 НМЕ. Позоваването на тази разпоредба е непонятно в случая, доколкото същата сочи, че формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Предвид обстоятелството, че обжалваният административен акт има характер и на медицинско заключение, същото следва да е постановено при вярно отразяване на здравословното състояние на освидетелстваното лице към момента на освидетелстването. Събраните по делото доказателства индикират, че в случая това не е надлежно сторено. Освидетелстването на жалбоподателя П. е извършено в нарушение на чл. 62 НМЕ, тъй като от една страна не е взета предвид в цялост наличната медицинска документация, а при наличието на данни за заболяване, което има отражение върху общия медицински статус на лицето, същото не е уточнено, тези данни не са взети предвид и не е извършен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания за уточняването на заболяването, в случай че такива са необходими. Налице е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от страна на ТЕЛК, което не е установено от специализирания състав на НЕЛК, въпреки отбелязването в мотивите на оспореното негово решение, че се произнася въз основа на медицинската и друга документация, и информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система (чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ). Съгласно чл. 51, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, когато НЕЛК върне на основание ал. 1, т. 3 експертното решение на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето и в този случай постановеното експертно решение на ТЕЛК бъде отменено отново изцяло или отчасти от НЕЛК на основание ал. 1, т. 3, НЕЛК не връща решението на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето, а го решава по същество въз основа на наличната документация. Доколкото оспореното пред НЕЛК ЕР на ТЕЛК № 92070/27.03.2024 г. е издадено след отмяна на ЕР на ТЕЛК № 91835/19.06.2023 г. с ЕР на НЕЛК № 90278# 018 от 26.01.2024 г., то в случая, при произнасяне на оспореното понастоящем решение, НЕЛК е следвало да приложи нормата на чл. 51, ал. 2 ПУОРОМЕРКМЕ, като се произнесе въз основа на наличната документация и вземе предвид всички установени въз основа на нея данни. В такъв случай, органът не би излязъл извън пределите на подадената до него жалба срещу ЕР на ТЕЛК № 92070/27.03.2024 г., тъй като всички установени от медицинската документация заболявания на освидетелстваното лице имат отношение към определянето на степента на трайно намалената работоспособност. Гореизложеното представлява противоречие на решението с материалния закон и обуславя неговата отмяна. Това прави жалбата на И. П. основателна. Незаконосъобразността на обжалвания административен акт налага той да бъде отменен, а преписката следва да бъде изпратена на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ за ново разглеждане и произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. От страна на жалбоподателя такива не се претендират, следователно не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Стара Загора,