Решение № 249 от 18.8.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 410/2026 г.

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН Образувано е по жалба на ..Е••••••• със седалище и адрес на управление: г••••••• – ••••••, представлявано от Р. Ц. и В. С. - членове на Управителния съвет. против Наказателно постановление № НП-2/24.02.2026 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, с което на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева/30 677, 51 евро/. С жалбата се иска отмяна на аткакуваното наказателното постановление , като се излагат доводи за несъставомерност на вмененото нарушение, твърди се липсата на доказателства, установяващи виновно поведение и процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който подържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на атакуваното постановление, като незаконосъобразно. Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за потвърждаване на НП, твърди редовно проведена процедура по ангажиране на отговорност и съставомерно поведение на санкционираното дружество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. РП Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не ангажират становище по същество. Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното: Във връзка с депозирани жалби от ползватели на електроенергия, доставяна от жалбоподателя от Председателя на КЕВР била сформирана комисия в състав св. Б. Б. , св. Ц. , св.К. , св.Д., св.М. , св. П. и св.Н. , всички служители в КЕВР /Заповед л.38/, която следвало да извърши проверка на дружеството – жалбоподател, относно съответствие на изпълнението на лицензионната дейност с условията на издадената на дружеството Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия". В изпълнение на посочената заповед служителите на наказващия орган извършили проверка по документи, като св. П. и Н. следвало да извършат преценка на предоставен от дружеството протокол за извършено измерване на качеството на електрическа енергия на обект на М. В. Б., с абонатен № ••••••••••, на адрес: ••••••“, общ. ••••••••• Било установено, че измерването е извършено за периода от 15.10.2025 г. до 22.10.2025 г. в продължение на 7 денонощия, като въз основа на него проверяващите констатирали, че качеството на доставяната енергия не отговаря на нормативните изисквания, а именно определените показатели в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители - Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Съгласно т. 3.3.1 от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“ лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на Комисията. Съгласно т. 3.2.1. от приетата с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Методика, при нормални условия на работа: 95% от усреднените за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, в продължение на произволен период от една седмица, трябва да бъдат в обхвата на Un ± 10 %; всички усреднени за 10 min ефективни стойности на захранващото напрежение, трябва да бъдат в обхвата на Un = + 10 %-15%, като от предоставените параметри е установено, че 98,7% от регистрираните стойности са в рамки те на допустимите отклонения. За извършената проверка бил съставен КП /л.18/, в който били обективирани заключенията на експертите, като било прието, че доставяната от дружеството енергия на горепосочения обект не отговаря на изискванията за качество по посочения показател. Протокола бил съставен в присъствието на св.Т., който го подписал. Въз основа на констатациите си на 09.01.2026г. св.П., в присъствие на св. Н. и св.Т., в качеството му на упълномощен представител на дружеството съставил срещу ..Е••••••••••" ЕАД АУАН№ Е-КРС-1, в който констатираното било квалифицирано като нарушение на т. 3.3.1 от лицензия .№ Л-135-07от 13.08.2004 г. с което според проверяващите е осъществен състав на чл. 206, ал, 3 от Закона за енергетиката. АУАН бил предявен и връчен на св.Т., който го подписал с отразяване, че ще депозират писмени възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения от дружеството, с които се оспорвали констатациите в АУАН и се искала неговата отмяна.. След като приел възраженията за неоснователни въз основа на АУАН и при идентична фактическа обстановка наказващия орган издал атакуваното НП, с което на дружеството – жалбоподател за нарушение на т. 3.3.1 от лицензия .№ Л-135-07от 13.08.2004 г. с което според проверяващите е осъществен състав на чл. 206, ал, 3 от Закона за енергетиката и на основание чл. 206, ал, 3 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лева/30 677, 51 евро/. Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели П. и Н.. Пред настоящия състав свидетелите сочат, че е извършена проверка на дружеството, като в хода на същата е установено, че на обекта в •••••••• е доставяна електрическа енергия, която не отговаряла на критериите по утвърдена Методика и на качеството по лицензия. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН. В хода на съдебното следствие са разпитани и св. Т., Ц., К., Д. и М., като чрез показанията на св.Т. се установяват обстоятелства, свързани с участието му в проверката, като представител на дружеството, както и относими факти, относно съставяне на АУАН. От показанията на останалите свидетели не се установяват обстоятелства, свързани с констатациите по АУАН, но доколкото всеки от тях удостоверява участието си в определената комисия, според съда тези показания потвърждават, че на дружеството е извършена проверка в процесния период, както и обекта на същата. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: заповед № З-ОХ19/28.03.2025 г., пълномощно, АУАН № Е-КРС- 1/09.01.2026 г., възражение от ЕРМ Запад ЕАД, констативен протокол № КН-КЕВР- 3/22.10.2025 г., констативен протокол № Е-22/24.11.2025 г., заповед № З-Е281/12.09.2025 г., заповед № З-Е-370/24.11.2025 г., заповед № З-Е-108/03.04.2025 г., решение №173/12.02.2025 г. постановено по КАНД 1482/2024 г. по описа на Административен съд – София област, приложение от Решение № И1-Л 135/06.06.2011 г. на ДКЕВР, ел.писмо № Е-13-62-53/28.04.2026 г. на КЕВР ведно с Приложения, писмо на КЕВР с приложено пълномощно. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на П. и Н. и събраните в хода на проверката писмени доказателства. Данни, относно извършената проверка и причината за същата се изясняват от показанията на останалите свидетели, както и приложените писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства . Спазен е и срока по чл.34 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставяне и връчването на АУАН и НП, като съдържат всички изискуеми реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.. Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а изтъкнатите от защитата се опровергават от приложените по делото НП и АУАН. По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗЕ: "На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева", като съгласно чл.206, ал.3 при повторно нарушение санкцията е в трикратен размер на санкцията по ал.1 на същия текст. Безспорно с т. 3.3.1 от издадената му от ДКЕВР Лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. жалбоподателят е ангажиран да съблюдава утвърдените от ДКЕВР показатели за качество на електроснабдяването, които са посочени в приетата от нея с Решение по т. 1 от Протокол № 87 от 17.06.2010 г. Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката). Същата е издадена на основание чл. 8 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия(отменена ДВ бр. 38 от 23.04.2013 г., в сила от 05.04.2013 г.) и разкрива белезите на нормативен административен акт по понятието на чл. 75, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Към периода на нарушението задължителната й сила е запазена по аргумент от чл. 3, ал. 5 изр. 1 от Наредба № 1/14.03.2017 г. за регилиране на цените на електрическата енергия(обн. ДВ, бр. 25/24.03.2017 г.), според тогавашната редакция на която за целите на ценовото регулиране комисията съгласно своя методика определя показатели за качество на енергията и качество на обслужването за всяка лицензионна дейност и техните годишни целеви нива, които са елементи от лицензията. В т. 3. 2 "Отклонение на напрежението" от Раздел IV на Методиката "Определяне на целеви стойности на показателите за качество на електрическата енергия и на обслужването и периодите за тяхното достигане" за разпределителните предприятия е въведено изискване при нормални работни условия напрежението да съответства на БДС EN 50160/2007 "Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените разпределителни електрически системи". От официалния сайт на Българския институт за стандартизация при служебна проверка се установи, че считано от 16.09.2010 г., БДС EN 50160/2007 е отменен и заменен с БДС EN 50160/2010 "Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи", който при режима на чл. 5, ал. 1 от Закона за националната стандартизация /ЗНС/, относим към всички български стандарти, се прилага доброволно. Статут на задължително правило на поведение стандартът би могъл да придобие чрез препращане от нормативен акт, което е допустимо при предпоставките на чл. 5, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Закона за националната стандартизация/в този смисъл Решение № 6782/20.06.2006 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2006 г. /. След като липсва нарочна промяна в Методиката, отразяваща замяната на стандарта, то новият не обвързва адресатите. От друга страна, поради отмяна на стария стандарт, препратката на Методиката към него е загубила своя правен ефект и следователно лицензиантът не дължи съблюдаване на показателите за качество по т. 3.2.1. 3. от нея. Обстоятелството, че изискванията на двата стандарта съвпадат в частта досежно изменението на захранващото напрежение и метода за неговото отчитане не води до мълчаливо продължаване действието на нормативно закрепените чрез препращане технически изисквания, тъй като това би се оказало несъвместимо с уредбата на чл. 5, ал. 3 вр. ал. 5 от Закона за националната стандартизация. Отмяната/замяната на един стандарт с друг не води автоматично обвързващо прилагане на новия стандарт. За да се постигне този ефект, по аргумент от правилото на чл. 5, ал. 5 от ЗНС, следва да е налице изрично препращане към съответния стандарт, предвидено в нормативен акт. Тоест включването на новия стандарт като нормативно правило за поведение означава същият да е станал част от нормативния правен акт, приет по реда на Закона за нормативните актове след изпълнение на процедурата по чл. 5, ал. 5 вр. чл. 47, ал. 2 и чл. 57 от ЗНС и отмяната на предходния стандарт по реда на чл. 51 от ЗНС. В случая е налице отмяна на стария стандарт БДС EN 50160: 2007 и въвеждането на нов стандарт БДС EN 50160: 2010, но липсва изменение или допълнение на нормативният акт – Методиката, с която са въведени правила за поведение, препращащи към стандарт БДС EN 50160: 2007. При това положение прилагането на стария стандарт не се явява заместено от новия стандарт БДС EN 50160: 2010, тъй като за него липсва безусловното му позоваване в нормативните актове. В обобщение, отсъствието на валидно действащо и обвързващо разпределителното предприятие правило за поведение, относно допустимите стойности на отклонение на захранващото напрежение води до несъставомерност на вмененото му нарушение/в този смисъл Решение № 621/13.04.2022 г. на Административен съд Пловдив по к. а. н. д. № 278/2022 г. и Решение № 671/19.04.2022 г. на Административен съд Пловдив по к. а. н. д. № 46/2022 г., Решение №238/2022г. по кнахд№582/2021г. на АС Благоевград /. Дори да се приеме, че Методиката е приложима и след замяната на БДС EN 50160/2007 с БДС EN 50160/2010, деянието остава недоказано, тъй като контролният орган е формирал изводите си изключително въз основа на данните от констативен протокол за резултати от проверка, относно параметрите на захранващото напрежение. Заключението на този протокол е в разрез с т. 3.2.1. 3. 2 от Методиката. Тази точка визира кумулативно два параметъра, на които трябва да отговаря напрежението, за да се счете за качествено, и то меродавни при нормална обстановка на работа: 95% от усреднените за 10 минути ефективни стойности на захранващото напрежение в продължение на произволен период от една седмица да бъдат в обхвата на Un ± 10% и 100% от тях (всички) да бъдат в обхвата на Un + 10%/– 15 %. В случая измерването с мрежови анализатор е протекло в период от 7 дни. С оглед изложеното твърдението на наказващия орган, че дружеството не е изпълнило задълженията си по Лицензията да осигурява качествено електроснабдяване, не е подкрепено с надлежни доказателства. Посоченото обуславя извода, че в случа с атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажиране отговорността на жалбоподателя, поради което и същото следва да бъде отменено. Относно възражението, че са налице предпоставки, квалифициращи нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита, че не следва да взема отношение по него, тъй като обсъждане на възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН е необходимо единствено когато се приеме, че е осъществено административно нарушение, което в случая по изложените мотиви според настоящия състав не се установи. Отсъствието на елементите по основния състав на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, включени в състава на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, правят безпредметно изследването за "повторност" на деянието. При този изход на спора право на разноски възниква за жалбоподателят, който обаче не претендира такива, поради което и съдът не дължи произнасяне. По отношение направеното искане за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение от процесуалния представител на наказващия орган с оглед приетото от съда, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, същото се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът