Решение № 798 от 10.2.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8836/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. С решение от 23.10.2020г., постановено по гр.д. № 17990/2018г. по описа на СРС, ГО, 167 състав са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу Лесотехнически университет обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и за предаване на владението върху следните недвижими имоти: НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скица-проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.309 с проектна площ 8 251 кв.м. и на НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скица-проект № 15- 153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.310 с проектна площ 9 898 кв.м. Със същото решение са отхвърлени предявените от Д. Г. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на земеделието, храните и горите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 8, 253 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., която нива, съгласно скица-проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.309 с проектна площ 8 251 кв.м. С решението е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР срещу държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, за признаване за установено, че към момента на влизане в сила на действащата кадастрална карта и кадастралния регистър към нея, одобрени със Заповед № 18-954/04.12.2015г. на началника на СГКК – София, район „Кремиковци“, Столична община, ищецът е бил собственик на следния недвижим имот: НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скица- проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.310 с проектна площ 9 898 кв.м. С първоинстанционното решение е прекратено производството по делото в частите по предявените срещу Министерство на образованието искове с правно основание чл. 108 от ЗС, както е прекратено производството по делото в частта по предявения срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустроството иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на имот, представляващ НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, която нива, съгласно скица- проект № 15-153695 от 31.03.2016г., издадена от СГКК – гр. София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, е нанесена като поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.310 с проектна площ 9 898 кв.м. Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца от Д. Г. А., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищецът е собственик на идеална част от процесните имоти, които са били възстановени с влязло в сила решение на ОСЗГ. Поддържа се релевираното оспорване на съдържанието на представения акт за публична държавна собственост № 08404/18.03.2014г. Излагат се съображения, че процесната земя, извън частта, в която е реализирано държавно мероприятие - инфраструктурно съоръжение - магистрален път, няма характеристиките на публична държавна собственост и реално не се ползва по предназначение — за опитно поле към Лесотехнически университет, доколкото видно и от двете експертизи, същото не се простира реално върху процесните имоти, те не са засети и обработвани със земеделски култури и не се доказва функционираща изградена в тях напоителна система, която да е свързана или да обслужва останалата част, която реално университета ползва за опитно поле. Счита, че към датата на издаване на акта за публична държавна собственост са били налице пречки за актуването на процесната земя като публична държавна собственост, тъй като видно от приетите по делото експертизи, същата попада в земите, предназначени за възстановяване по ЗСПЗЗ. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд, че силата на присъдено нещо на решението в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ не засяга ответника Лесотехнически университет, тъй като той не е бил страна в процеса, по който е постановено влязлото в сила решение, от което черпи собственически права ищецът. Излага, че с Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г по тълк. дело № 5/2011 г на ОСГК на ВКС е прието, че с решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от ДГФ, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Независимо от задължителния характер на това тълкувателно решение обаче, първоинстанционният съд е достигнал до други изводи. Съдът е игнорирал обстоятелството, че с АПДС е установено, че собствеността е на държавата, а имотът, описан в него се предоставя за стопанисване и управление на Лесотехнически университет, като последният черпи права от самата държава и то дотолкова, доколкото тя самата ги има и то не права на собственост, а на стопанисване и управление. По изложените съображения счита, че съдът е следвало да зачете силата на присъдено нещо, разпростираща се върху държавата и нейните субституенти. Навеждат се и съображения за неправилно приложение на нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, доколкото по делото е установено, че процесните имоти попадат върпу терен, който не се ползва по предназначение като учебно- опитно поле. Оспорени са и формираните изводи на съда по отношение на отхвърлените искове по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат. Въззиваемата страна Лесотехнически университет оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Поддържа, че СРС е приложил правилно чл. 5 от ЗДС и ТР № 11/21.3.2012 г. на ОСГК на ВКС относно доказателственото значение на акта за държавна собственост като е приел, че той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти (включително фактът, че държавния имот е предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му), а за собствеността на държавата и нейния публичен характер следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна, респ. за публична държавна собственост, до доказване на противното, като държавата не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за държавна и конкретно за публична държавна собственост. Счита за правилни изводите на съда, че процесните имоти са публична държавна собственост, доколкото по делото е безспорно установено, че двата поземлени имота с проектни идентификатори 68134.8591.309 и 68134.8591.310, попадат изцяло в площта на имота, отчужден за нужди на държавата с Разпореждане № 2136/10.12.1960 г. на Министерския съвет на основание чл.101 от ЗС. Поддържа, че посоченото разпореждане не е отменено по предвидения за това ред, а без отмяната му правото на собственост върху отчуждените с него земеделски земи не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ или по някой друг от реституционните закони - §41 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.28/1992 г. и на §35 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. Кои земи подлежат на възстановяване се определя от ЗСПЗЗ, а не от решенията на ОСЗ, от плановете за земеразделяне или от становищата на службите на МЗХГ. Следователно, държавата не е загубила правото си на собственост върху спорните два поземлени имота, които е придобила в резултат на отчуждаването им с РМС № 2136/10.12.1960 г. Излага, че държавата е предоставила двата спорни поземлени имота за управление на Лесотехническия университет, поради което и на основание чл. 89, ал. 2 от ЗВО те са публична държавна собственост, а собствеността върху имотите - публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване - чл. 7, ал. 4 от ЗДС и §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 17/2009 г. Сочи, че основанието, на което Лесотехническия университет владее спорните два поземлени имота е предоставянето им от държавата за управление по чл. 14 от ЗДС, а не използването им като учебно-опитно поле. Ако Лесотехническият университет не използва тези имоти за осъществяване на дейността си, те могат да му бъдат отнети на основание чл. 17, ал. 1 от ЗДС, но това няма да легитимира ищеца като собственик, защото пречката за възстановяване на правото му на собственост е отчуждаването на спорните имоти на основание чл. 101 от ЗДС и докато РМС № 2136/10.12.1960 г. не бъде отменено правото на собственост върху спорните два поземлени имота не подлежи на възстановяване, независимо за какво се използват те. Освен това се сочи, че 7 490 кв. метра от поземлен имот с проектен идентификатор 68134.8591.310 са част от северната скоростна тангента и представляват поземлен имот с идентификатор 68134.8591.314, който на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, е изключителна държавна собственост. Тези обстоятелства са самостоятелно основание за потвърждаване на обжалваното решение на СРС относно този имот. Счита за неоснователно позоваването от страна на въззивника на ТР № 5/14.01.2013 г. на ОСГК на ВКС. Навежда съображения, че изводът на СРС, че Лесотехнически университет (както и другите държавни висши училища), макар и създаден от държавата, е различна от държавата и от нейните органи автономна организация, която не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебните решения по чл. 14, ал. З от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Освен това решението на съда по чл. 14, ал. З от ЗСПЗ има сила на пресъдено нещо само по предмета на спора, т.е. само относно валидността и законосъобразността на оспореното пред него решение на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на правото на собственост. Частта от съдебното решение, с което се решава спора по същество и се възстановява правото на собственост има конститутивно действие, но няма сила на пресъдено нещо относно новосъздаденото вещноправно съС.ие - възстановеното право на собственост на жалбоподателя. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемите - държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, оспорват въззивната жалба като неоснователна. По делото е постъпила въззивна жалба от ищеца и срещу решение от 13.04.2021г., с което е отхвърлено искане по чл. 250 от ГПК за допълване на основното решение по делото чрез произнасяне по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен срещу Лесотехнически университет. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения акт по съображение по същество на претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Насрещната страна в производството – Лесотехнически университет оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита за правилен изводът на СРС, че не са налице предпоставките за допълване на постановеното решение, доколкото ищецът не е предявил иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР срещу Лесотехнически университет. По делото е подадена въззивна жалба от ответника държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите, срещу основното решение на СРС, постановено на 23.10.2022г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на постановения акт по съображения, че не е надлежна страна в процеса и не може да бъде конституиран като ответник по предявения иск поради липса на процесуална легитимация. Сочи, че съгласно чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието, храните и горите. Поради факта, че описаните по-горе имоти не са част от ДПФ, и по делото не са представени доказателства в тази насока, напротив безспорно се доказва, че са публична държавна собственост и са предоставени за управление на МОН – Лесотехнически университет, то държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите не е надлежна страна по делото. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, пр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земделските земи /ППЗСПЗЗ/ в Държавния поземлен фонд /ДПФ/ се включват земеделските земи държавна собственост, включително тези които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради. С оглед на това, и предвид изричната забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС, счита, че земи от ДПФ могат да бъдат само имоти частна държавна собственост. Поддържа, че този извод произтича от разпоредбата на чл. 24. ал. 1, изр. 2 на ЗСПЗЗ, която регламентира правото на министъра на земеделието, храните и горите да упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно наредбата. В тази връзка, и с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ГПК, въззивникът счита, че надлежна страна в производството по делото, която да представлява Държавата, следва да бъде единствено министъра на регионалното развитие и благоустройството. По тези съображения е направено искане за обезсилване на решението в обжалваната му част. Насрещната страна в производството – Д. Г. А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното: По предявените искове срещу Лесотехнически универститет искове с правно основание чл. 108 от ЗС: Ищецът основава титулярството си в правото на собственост върху процесните имоти на законово наследствено правоприемство и на правните последици от влязло в сила реституционно решение № 4169С от 26.09.2014г. на ОСЗГ Панчарево, което е постановено въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 35283 от 2013 г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. Твърди, че с посоченото решение на органа по административния орган е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ правото на собственост в съществуващи стари реални граници на процесните недвижими имоти. Ответникът Лесотехнически университет е релевирал възражения срещу валидността и материалната законосъобразност на издаденото по реда на ЗСПЗЗ решение и е направил искане съдът да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на този индивидуален административен акт. Конкретните правоизключващи претендираното право на собственост възражения се свеждат до оспорване наличието на предпоставки за реституция по реда на ЗСПЗЗ по отношение на процесните имоти по доводи, че същите имат статут на публична държавна собственост към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а и към настоящия момент. Позовава се на нормата на чл. 7, ал. 4 от ЗДС и установената забрана за реституиране на имоти публична държавна собственост, с което обосновава възражения за нищожност на решението на ОСЗГ. Навежда доводи за незаконосъобразност на решението и по аргумент от нормата на чл. 10б от ЗСППЗ, поради обстоятелството, че върху имотите са осъществени мероприятия – построени са сгради, надземни и подземни съоръжения и трайни насаждения, което не позволяват възстановяването на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав счита предявените искове за неоснователни по следните съображения: По делото е представено влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 35283/2013г. по описа на СРС, ГО, 31 състав, с което по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е отменено решение № 4159С/02.08.2013г. на ОСЗ „Панчарево“ и е възстановено правото на собственост на наследниците на В., Г. и С. А.и Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти: НИВА с площ от 9 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., идентифициран с проектен № 68134.8591.309 /образуван от имот 68134.8591.1/, идинтичен с имот от КВС № 190001 и НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и пътидинтифициран с проектен № 68134.8591.310 /образуван от имот 68134.8591.1/, идентичен с имот от КВС № 190001. Посочено е, че двата имота са защриховани по скици с № 9 и с № 10 от 02.07.2013г., приложени на л. 37 и л. 38 от делото, които са приподписани и представляват неразделна част от съдебното решение. С решение № 4159С от 26.09.2014г. на ОСЗ „Панчарево“, влязло в законна сила, в полза на наследниците на В., Г. и С. А.и Г. /един от които е ищецът/ е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на правото на собственост на следните имоти: НИВА с площ от 9 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кръстопътя“, при съседи по акт за собственост: път, шосето, С.Л. и С.С., идентифициран с проектен № 68134.8591.309 /образуван от имот 68134.8591.1/, идентичен с имот от КВС № 190001 и НИВА с площ от 9, 900 дка, четвърта категория, находяща се в землището на кв. „Враждебна“, м. „Кривински път“, при съседи по акт за собственост: Кривински път, братя А., П.М. и път, идентифициран с проектен № 68134.8591.310 /образуван от имот 68134.8591.1/, идентичен с имот от КВС № 190001. Възстановените имоти са индивидуализирани съобразно двете скици, представляващи неразделна част от съдебно решение по гр.д. № 35283/2013г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. Въз основа на така представените доказателства е видно, че ищецът се легитимира като титуляр на правото на собственост на идеална част от процесните имоти с решение за възстановяване в стари реални граници на правото на собственост върху земеделска земя при приключила реституционна процедура, в производството по която са издадени съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и последвало го решение на ОСЗ „Панчарево“ № 4159С/26.09.2014г. Върху акта /отказа/ на ОСЗ „Панчарево“ да възстанови правото на собственост е упражнен пряк съдебен контрол по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и решението на съда замества липсващия позитивен акт на административния орган за наличие, респективно - за отсъствие на пречки за реституцията, като в същото време определя границите и индивидуализира възстановения имот чрез двете скици, които стават неразделна част от съдебното решение, ползващо се сила на пресъдено нещо спрямо страните в производството. Видно от отбелязваното в самото решение на ОСЗ „Панчарево“ същото е издадено въз основа на съдебното решение от 29.05.2014г., постановено по гр.д. № 35283/2013г. по описа на СРС, ГО, 31 състав. В чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ независимо от последващите промени в редакцията на нормата изрично е посочено, че решението на ПК, с което се отказва възстановяването на заявените земеделски имоти подлежи на обжалване и с решението си съда се произнася по същество, т.е. отказва или възстановява собствеността. С това решение се посочва и начина на възстановяването й, а в случая то е в реални граници. Земеделската земя е индивидуализирана и по този начин фактическият състав на реституцията е завършен. По въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол в настоящия случай следва да се съобрази следното. В решение № 298/25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 71/15.07.2015 г. по гр. д. № 350/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 195/10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г. на ВКС, І г. о., решение № 195/7.12.2016 г. по гр. д. № 1067/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 65/6.07.2020 г. по гр. д. № 1878/2019 г. на ВКС, І г. о. и др. е прието, че косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен контрол върху административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, е допустим, само когато актовете се противопоставят на страна, която не е участвала в административното производство; при спор за собственост съдът не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, когато ответник по иска е държавата или нейн правоприемник, ако правоприемството е настъпило в хода на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или след приключването му; такъв контрол е допустим, ако правоприемството от държавата е настъпило преди образуване на съдебното производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и правоприемникът на държавата не е участвал като страна в производството по издаване и обжалване на административния акт. По въпроса какви са пределите на косвения съдебен контрол и допустимо ли е гражданският съд в производство по чл. 108 от ЗС да се произнесе по валидността /и материалната законосъобразност/ на актове за земеделска реституция по ЗСПЗЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, е постановено задължително за съдилищата тълкувателно решение от 14.01.2013г. по тълкувателно дело № 5/2011г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Недопустимо е упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Решението на административния съд, постановено в производство на пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от държавата, както и земеделските земи, включени в ДПФ. Това следва и от разпоредбата на чл. 302 от ГПК, поради което е недопустимо в производство по предявен иск за собственост на гори и земеделски земи от или срещу държавата, гражданският съд да упражни върху него косвен съдебен контрол за нищожност и материална незаконосъобразност. Съдебното решение за земеделска реституция обвързва и е противопоставимо и на правоприемниците на държавата, ако правоприемството е настъпило след започване на административната процедура по възстановяване на собствеността и влизане в сила на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ - р. по гр. д. № 3296/13 г. и р. по гр. д. № 681/12 г. на първо г. о. на ВКС. Правоприемниците на държавата не могат да са с повече права от нея /така решение по гр.д. № 5615/13 г. на ВКС, Първо ГО./, затова и те, както държавата, не могат да възразяват за нищожност и материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, а са обвързани от него. Даденото в цитираната практика на ВКС разрешение на въпроса съответства на практиката на ЕСПЧ. Така в решение на ЕСПЧ по дело. срещу България от 15.11.2011г. е прието, че държавата и нейните правоприемници са обвързани от решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. В процесния случай, обаче, ответникът по иска с правно основание чл. 108 от ЗС – Лесотехнически университет, не е правоприемник на държавата, поради което релевираните от него възражения за материална незаконосъобразност на реституционното решение са допустими. Изводът, че ответникът не е правоприемник на държавата, се налагат при съобразяване на обстоятелството, че Лесотехническия университет не е придобил право на собственост от държавата, нито е държавен орган, стопанисващ горите и земите от държавата, или земеделските земи, включени в ДПФ. Освен това следва да се има предвид, че държавните висши училища са с особен статут на юридически лица, които осъществяват своята дейност въз основа на предоставената им държавна собственост и ежегодна държавна субсидия, формират свой бюджет и могат да придобиват на тяхно име недвижими имоти и да реализират приходи от тях /чл. 13, чл. 90 ЗВО/, ползват се с академична автономия, част от която е академичното им самоуправление /чл. 19, чл. 21 ЗВО/, включващо правото да изграждат, притежават или ползват материална база, нужна за образователната и научноизследователската им дейност и за социално-битово обслужване на студенти, преподаватели, докторанти и служители - чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗВО. С оглед на това държавните висши училища не са държавни органи или ведомства, тъй като не са част от йерархичната структура на принципа власт и подчинение, а са особен вид автономни и самоуправляващи се учреждения, обособени от държавата, поради което и постановените спрямо последната съдебни актове по реституцията не ги обвързват. Затова и като трети лица на административното производство /в което не са участвали и не са обвързани от постановените актове/ имат право да искат осъществяване на косвен съдебен контрол на решенията на ОСЗ, върху които е осъществен пряк съдебен контрол, в производството по спора за собствеността на имота. В случая ответникът е релевирал възражения за материална незаконосъобразност на реституционното решение по доводи за наличие на пречки за възстановяване собствеността върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ с оглед статута на имотите – публична държавна собственост. По делото е установено, че с Разпореждане на МС № 2136 от 10.12.1960г. на основание чл. 101 от ЗС са отчуждени за нуждите на Висшия селскостопански институт – „Г.М.Димитров“ - София, 300 дка от блока на ТКЗС „Шопска комуна“ – с. Челепочене, Софийско, в землището на кв. „Враждебна“, район „Кремиковци“, при граници: от север – шосето София – Ботевград, от запад – шосе за с. Кривина, от юг и изток – блока на ТКЗС. С този акт е разпоредено за отчуждаването блокът да бъде обезщетен с 300 дка земя, намирща се в землището на с. Горни Богров, м. Герена. Въз основа на Заповед № I- 6490/09.11.1969 г. на Министерство на народната просвета е бил издаден АДС № 1074