Решение № 2365 от 17.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2464/2025 г.

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Промет стиил“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Средец, обл.Бургас, представлявано от управителя Д. З., против Решение № 32-296058 от 30.09.2025г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което относно митническа декларация с MRN 23BG001007060739R6 е определена нова данъчна основа в размер на 291 714.43 лева, въз основа на която на основание чл.16, ал.1 от ЗДДС, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.67, ал.1 от ЗДДС е определено задължение за данък добавена стойност при внос в размер на 58 342.89 лева и сума за досъбиране 305.90 лева, определена е и дата на възникване на задължението за заплащане на ДДС – 25.10.2023г., от която дата до датата на уведомяването на длъжника е установено задължение за лихва, както и лихва за забава плащането на дължимите задължения, след срока за доброволно изпълнение. В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран, издаден при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че процесните фактури са отразени в счетоводството, дружеството е получило фактурите от български лица с начислен ДДС, включени са в СД по ЗДДС, поради което жалбоподателят не е длъжника за този ДДС. Иска се съдът да отмени оспореното решение. Правят се доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя с писмена молба поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Прави възражение относно претендираните от ответната страна разноски за извършени легализирани преводи. Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалният си представител, представя административната преписка, оспорва жалбата и прави искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Излага подробни съображения относно неоснователността на жалбата. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното: На 25.10.2023 г. от „Промет стиил“ ЕАД е подадена митническа декларация с MRN 23BG001007060739R6, с която е деклариран внос на стоки под митнически режим допускане за свободно обращение. В митническата декларация стоката е описана като „валци за валцуващи машини от чугун – 28 броя“ с код по КН/код по ТАРИК 8455 30 10/8455 30 10 00 и произход на стоките - Китай. Митническата стойност на внесените стоки е декларирана в размер на 154 610.00 USD, която представлява 282 555.96 лева, преизчислена по курса към деня на подаване на декларацията, и заявена като договорна стойност, съобразно фактура № TSWL-2356/08.08.2023г., издадена от TANGSHAN WEILANG TRADING CO.LTD, Китай. Съгласно данните от митническата декларация и представената фактура за закупуване стоката е доставена чрез морски транспорт с натоварване от Шанхай и разтоварване на Пристанище Бургас при условия на доставката DAP. Към митническата декларация освен фактурата за закупуване на внесената стока са представени и Packing list и Bill of lading № MEDUQH621615, от които се установяват същите място на натоварване и разтоварване. Съгласно така представените документи за транспорт стоките, предмет на разглежданата митническа декларация, са с нето тегло от 70 160 кг. и бруто тегло 71 840 кг. и са натоварени в контейнери с № MSDU2912255, TCNU1266449 и MSDU8643600. Превозът е извършен от Mediterranean shipping company s.a. (с българско наименование „Ем Ес Си България“ ООД). Към митническата декларация е представена също и спецификация № 1 към договор от 27.07.2023г. относно договорените конкретни количества и видове от доставената стока и тяхната цена. С митническата декларация не са декларирани разходи за извършения транспорт, както и не са представени документи за такива. На основание декларираната митническа стойност от 282 555.96 лева е определено дължимо мито в размер на 7 629.01 лева. Съответно след определяне на задълженията за мито е определена и данъчна основа при вноса в размер на 290 184.97 лева по отношение на която е определен ДДС в размер на 58 036.99 лева. Така определените с МД задължения за мито и ДДС са заплатени от „Промет стиил“ ЕАД. Със Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г., изменена със заповеди № ЗТД-1000-943/04.11.2024г.; № ЗТД-1000-1019/22.11.2024г.; № ЗТД-1000-143/12.02.2025г. и № ЗТД-1000-193/28.02.2025г., всички на директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84, ал.1, т.2 от Закона за митниците е разпоредено извършването на последващ контрол на декларирането на „Промет стиил“ ЕАД в периода 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени и служителите, които да извършат проверката, както и срокът за приключване на проверката окончателно определен на 31.03.2025г. (променяни със заповедите за изменение на Заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г.). Всички заповеди за провеждане на последващия контрол са връчени на представител на проверяваното дружество, видно от разписките към тях. В хода на извършване на проверката от жалбоподателя е изискано да представи редица документи, удостоверяващи счетоводното отразяване на закупени стоки, декларирани за свободно обращение в периода на проверката, както и други относими към извършения внос документи – сключени договори, договори за доставки на услуги, данни за извършени разплащания, приложени разходни норми и мн.др. С приемо-предавателни протоколи от 11.10.2024г. и 23.10.2024г., както и с протокол от 31.01.2025г. от страна на „Промет стиил“ ЕАД са представени доказателства във връзка с декларирания внос по митническа декларация с MRN 23BG001007060739R6, в това число хронологични регистри и фактура № 8100055216/25.10.2023г. Посочената фактура е издадена от „Ем Ес Си България“ ООД и касае предоставена спедиторска услуга на „Промет стиил“ ЕАД по отношение на превозно средство MSC CLAUDIA/0342A и по товарителница MEDUQH621615 и контейнери с № MSDU2912255, TCNU1266449 и MSDU8643600, включваща следните услуги: терминални такси 2 бр. в общ размер на 966.18 лева; такса оглед/почистване на контейнер 2 бр. – 66.50 лева; документация 1бр. – 78.23 лева; такса оглед/почистване на контейнер 1бр. – 33.25 лева; терминални такси 1бр. – 385.30 лева. Общата стойност на предоставените по фактурата услуги е в размер на 1 529.46 лева. В същата е посочен нулев размер на ДДС, за което е вписано основание чл.30, ал.2 и ал.3 от ЗДДС. Посочената фактура не е била представена с митническата декларация и нейната стойност не е отчетена при формиране на основите за митническо и данъчно облагане. Съгласно представените в хода на проверката хронологични справки на 08.08.2023г. стоката по фактура № TSWL-2356/08.08.2023г., издадена от TANGSHAN WEILANG TRADING CO.LTD, Китай, е отразена по дебита на сметка 301 „Доставки“ и кредита на сметка 401 „Доставчици“ със стойност от 276 308.17 лева (представляваща равностойност на 154 610 USD при курс 1.78713 USD/лева към датата на осчетоводяване). Стоката е заприходена и по дебита на сметка 302 „Суровини/материали“ срещу кредита на сметка 301 със стойност 276 308.17 лева. Самото разплащане по фактурата е отразено на 17.11.2023г. като е дебитирана сметка 401 „Доставчици“ и кредитирана сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“, със стойност 278 137.21 лева (представляваща равностойност на 154 610 USD при курс 1.79896 USD/лева към датата на осчетоводяване). Отделно от това, съгласно представените хронологични записвания, на 01.12.2023г. доставката на услугата по фактура № 8100055216/25.10.2023г. е отразена по дебита на сметка 602 „Транспортни услуги“ и кредита на сметка 401 „Доставчици“ със стойност 1 529.46 лева. На 27.03.2025г. на представител на „Промет стиил“ ЕАД е връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане на основание чл.84к от ЗМ. За проведената среща на 01.04.2025г. е изготвен протокол от 01.04.2025г. същата дата. Във връзка с така проведеното обсъждане, с приемо-предавателен протокол от 08.04.2025г., от „Промет стиил“ ЕАД са предадени на ТД Митница Бургас допълнителни доказателства. Проверката е приключила с изготвянето на Констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025г., връчен на „Промет стиил“ ЕАД на 22.04.20225г. Направените констатации относно вноса с митническа декларация MRN 23BG001007060739R6 са поместени в т.ІІІ.2.6 от доклада. Проверяващите са достигнали до извод, че фактура № 8100055216/25.10.2023г., издадена от „Ем Ес Си България“ ООД, е относима към доставката по разглежданата митническа декларация, тъй като идентификационните номера на контейнерите съвпадат с тези вписани в декларацията и в морската товарителница. Прието е, че разходите по тази фактура на основание чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС е следвало да бъдат включени в данъчната основа, определена при вноса. В тази връзка, доколкото стойността по фактурата не е била включена в данъчната основа при деклариране на вноса, е прието, че декларираната данъчна основа е некоректна, съответно е определена нова данъчна основа в размер на 291 714.43 лева, включваща митническата стойност на декларираната стока, размера на дължимото мито и стойността на фактура № 8100055216/25.10.2023г. Върху така определената данъчна основа е начислен ДДС при ставка 20%, като е изчислено, че дължимият ДДС за вноса е в размер на 58 342.89 лева и съответно, след приспадане на вече заплатена сумата от 58 036.99 лева (размера на ДДС деклариран при вноса), е установен ДДС за внасяне и вземане под отчет в размер на 305.90 лева. На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, приключила с изготвения Констативен доклад, до жалбоподателя е изпратено съобщение с рег. № 32-211036/10.07.2025г., с което е уведомен, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас относно митническа декларация MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г., с което се определя нова данъчна основа и се определя нов размер на дължимото по декларацията ДДС, съответно и размера на ДДС подлежащо на внасяне. Със съобщението е предоставена възможност за становище в 30-дневен срок. Същото е връчено на жалбоподателя на 28.07.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л.34). От страна на жалбоподателя не е постъпило становище в предоставения му срок. Производството е приключило с издаване на оспореното Решение № 32 -296058 от 30.09.2025г. на директор на ТД Митница Бургас, с което въз основа на констатациите в Констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025г. е определена нова данъчна основа по MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. в размер на 291 714.43 лева, върху която е определено задължение за ДДС в размер на 58 342.89 лева и съответно, след приспадане на заплатеното при декларирането ДДС, е определена за вземане под отчет и внасяне сума в размер на 305.90 лева. С решението е даден 10-дневен срок за доброволно плащане. Административният орган е приел, че датата на връчване на решението е дата на уведомяване на длъжника за определеното задължение. Прието е, че датата на възникване на определеното задължение е датата на възникване на задължението за ДДС при вноса, а именно – 25.10.2023г., като от тази дата до датата на уведомяване на длъжника се дължи законна лихва върху невнесеното в срок ДДС, както и се дължи лихва за забава за неплатените задължения в предоставения с решението срок за плащане от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до действителното плащане на задължението. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л.26). В хода на съдебното производство, от страна на жалбоподателя, са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и документи за транспорт. От ответната страна е представено извлечение от Митническата информационна система за внасяне, от което е видно, че MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. е подадена и приета на 25.10.2023г. Представено е също и извлечение от модул митническо задължение по отношение на разглежданата митническа декларация, видно от което, след издаване на процесното решение, задължението по митническата декларация, което е и заплатено от жалбоподателя с последна дата на плащане 24.10.2025г., е 33 772.19 евро, от които мито в размер на 3 900.65 евро, ДДС в размер 29 830.25 евро, като разликата между декларирания размер на ДДС и установения с процесното решение е 156.40 евро, както и заплатена лихва в размер на 41.29 евро. Към преписката са приложени още и данни от дневника за покупки на „Промет стиил“ ЕАД и справка-декларация за ДДС. Видно от представените доказателства фактура № 8100055216/25.10.2023г., издадена от „Ем Ес Си България“ ООД е включена в дневниците за покупки и в справки-декларация на дружеството, като е отразен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на нула лева. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирана в предвидения от закона срок. Решението е получено на 14.10.2025г. (л.26), а жалбата е подадена на 28.10.2025г. пред административния орган. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл.22, §4, 5, 6 и 7, чл.23, §3 и чл.26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисленият данък при внос се взема под отчет по реда, определен за установяване на митническото задължение. Следователно, съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент № 952/2013 г., във вр. с чл.56 от ЗДДС компетентен да издаде решение за установяване на допълнителни задължения по разглежданата митническа декларация, приета на територията на Териториална дирекция Митници Бургас към Агенция „Митници“, и с която в следствие на проведения последващ контрол са установени допълнителни задължения по ДДС при внос, е именно директорът на Териториална дирекция Митница Бургас. Съгласно Заповед № № 1287/08.08.2025г., издадена от директора на Агенция „Митници“, И. Д. е назначена да изпълнява длъжността директор на ТД Митница Бургас в периода от 11.08.2025г. до 10.02.2026г. или до отмяна на тази заповед, поради което същата се явява компетентна да издаде процесното решение. В случая решението е издадено от Р. Т., в качеството на „за директор на ТД на Митница Бургас“, като същата е надлежно оправомощена да замества Д. със Заповед № 0-3894/19.09.2025г. на директора на Агенция „Митници“, за периода на разрешения платен годишен отпуск 29.09.2025г.-03.10.2025г. При тези съображения съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. При провеждане на производството в хипотезата на последващ контрол по чл.84, ал.1, т.2 от ЗМ са приложими разпоредбите на чл.84а и сл. от ЗМ – съгласно чл.84, ал.2 от ЗМ. Проверката е извършена въз основа на заповед за възлагане, която е издадена от директора на съответната териториална дирекция – чл.84в, ал.2 от ЗМ. Заповедта, както и заповедите за нейното изменения, съдържат реквизитите, посочени в чл.83в, ал.3 от ЗМ, както и са връчени на „Промет стиил“ ЕАД, съгласно изискването на ал.4. Спазено е изискването на чл.84к от ЗМ, като с оглед установените различни размери на дължимите публични вземания е проведено заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, за което е изготвен и надлежен протокол. На жалбоподателя е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения след проведеното обсъждане. Проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад на основание чл.84л от ЗМ, който съдържа посочените в цитираната разпоредба реквизити. Докладът е предоставен на жалбоподателя за запознаване. След приключване на проверката по последващия контрол и установяване на допълнителни задължения за внасяне на ДДС (по отношение на процесната митническа декларация) е спазено и изискването на разпоредба на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като със съобщение от 10.07.2025г. „Промет стиил“ ЕАД е уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация и съответно на дружеството е предоставена възможност да се изрази становище в 30-дневен срок, от която същото не се е възползвало. Изложеното сочи, че в хода на проведеното производство са спазени изискванията, установени в чл.84а и сл. от ЗМ, както и в Регламент (ЕС) № 952/2013. При тези съображения съдът приема, че при издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до неговата отмяна. Правилно е приложен и материалния закон. Вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС. По смисъла на чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. „Първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната, а когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Жалбоподателят „Промет стиил“ ЕАД е реализирал внос на стоки с произход от Китай, които е декларирал с MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. Във връзка с доставката на тези стоки са реализирани разходи по фактура № 8100055216/25.10.2023г., издадена от „Ем Ес Си България“ ООД, което не е спорно между страните. Относимостта на фактурираните разходи към разглеждания внос се установява от съвпадението в номерата на обработените контейнери, посочени по фактурата и номерата на контейнерите, с които е доставена стоката, съгласно митническата декларация и придружаващите доставката документи – морска товарителница и опаковъчен лист, както и с оглед цитирания във фактурата номер на товарителница - MEDUQH621615, който е и номера на товарителницата, с която е деклариран транспорта по процесната митническа декларация. Терминалните такси, таксите оглед (почистване на контейнери) и документация, каквито услуги са предоставени по фактура № 8100055216/25.10.2023г., представляват разходи за обработка на товара в рамките на терминала, в случая на терминала на разтоварване на стоките, където е приключил техният международен транспорт и стоките са въведени на територията на страна, а именно Пристанище Бургас (съгласно чл.137 §1 б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447). Тези услуги са част от спедиторски услуги по обслужване на международния транспорт, който попада в хипотезата на чл.30, ал.1, т.2 от ЗДДС и съответно на основание чл.30, ал.2 и ал.3 от ЗДДС са приравнени на него. Същевременно в представената товарителница за превоз на стоките по MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. е посочено място на доставка – Пристанище Бургас. Изложеното сочи, че разходите по процесната фактура са извършени, именно до първото местоназначение на стоките на територията на страната, съобразно дефиницията дадена в §1, т.72 от ДР на ЗДДС. Фактурата, издадена от „Ем Ес Си България“ ООД, е намерила отражение в счетоводството на „Промет стиил“ ЕАД и подадените дневници по ЗДДС, което обстоятелство се установява от приложените по делото хронологични справки. Същата обаче не е посочена в митническата декларация, както и нейната стойност не е била включена в определянето на митническата и данъчната основа при приемане на тази декларация при вноса. Включване на стойността по фактурата, издадена „Ем Ес Си България“ ООД, към данъчната основа по митническа декларация MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. не е извършено и на по-късен етап, т.е. в производство по коригиране на декларацията. Тук следва да се посочи, че възможността на дружеството-вносител да коригира митническата декларация, като включи процесните разходи към декларираната данъчна основа и се определи дължимото ДДС, е преклудирана към момента, в който дружеството е уведомено от страна на административния орган, че данните в декларацията са неверни, което е станало най-рано с връчване на констативния доклад – чл.173, §2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Текста на чл.173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. обуславя извод, че възможността за коригиране на митническа декларация е предпоставена от няколко условия, едно от които е същата да не е била предмет на проверка или последващ контрол, при който да е установено неправилно деклариране. Съответно провеждането на посочените производства и установяване в същите на основания за неправилност на данните в митническата декларация преклудира възможността деклараторът сам да поиска извършване на поправка на митническата декларация, независимо че не е изтекъл предвидения три-годишен срок за това. Следва също така да се посочи и, че видно от данните по делото, фактурата е отчетена в счетоводството на дружеството и е включена в дневниците за покупки от „Промет стиил“ ЕАД, като в периода от приемане на декларацията до уведомяването на дружеството, че по митническата декларация е определена неправилно данъчната основа, са изминали почти две години, в които дружеството не е предприело действия по коригиране на митническата декларация. При изложените съображения, съдът приема, че по отношение на разходите по фактура № 8100055216/25.10.2023г., издадена от „Ем Ес Си България“ ООД са налице предпоставки на чл.55, ал.1, т.2 от ЗДДС, а именно: разходите са свързани с вноса, не са включени в митническата или данъчната основа при деклариране на вноса и са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Това обосновава извод, че тези разходи е следвало да бъдат включени в данъчната основа, декларирана с MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. и съответно да намерят отражение в определения резултат за ДДС, което не е сторено. Тук следва да се посочи, че предоставените услуги, доколкото са приравнени на доставките по чл.30, ал.1, т.2 от ЗДДС, представляват облагаема доставка с нулева ставка. Това обаче не ги прави освободени доставки, а единствено регламентира, че не се начислява ДДС с издадената фактура. Последното се определя именно чрез включване на стойността на разходите по този вид услуги в размера на данъчната основа и по този начин се начислява и дължимият за тях ДДС. Това обосновава извод, че административният орган правилно и законосъобразно е включил в данъчната основа по MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. стойността на разходите по фактура № 8100055216/25.10.2023г. и съответно е определил нов размер на дължимия по вноса ДДС. Административният орган е определил правилно размера на данъчната основа, като към декларираната договорна стойност и определеното мито е прибавил и спорните в настоящото производство разходи, в резултат на което правилно е изчислен размер на данъчната основа 291 714.43 лева по MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. Така определената данъчна основа е обложена с данъчна ставка от 20%, съобразно нормата на чл.66, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка правилно е изчислен и размера на дължимия ДДС за тази основа, а именно: 58 342.89 лева. Въз основа на така изчисления ДДС и след приспадане на заплатения данък при приемане на митническата декларация, правилно и законосъобразно на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §4 във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 305.90 лева. Правилно административният орган е приел, че така установеното допълнително задължение е възникнало на датата на която е приета митническата декларация – 25.10.2023г., доколкото разпоредбите на чл.54 от ЗДДС и чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата на която е приета митническата декларация, в това число и в случаите на по-късно установени задължения по тази декларация. Съдът намира, че датата на уведомяване на длъжника за възникналите задължения е определена съобразно приложимите в случая разпоредби на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.19б, ал.1 от ЗМ уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. От своя страна разпоредбата на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочи, че длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение. Съобразно разпоредбата на чл.19б, ал.3 от ЗМ на длъжника е предоставен и 10-дневен срок за доброволно изпълнение. Правилно с оспореното решение са определени по основание и период дължимите лихви относно установеното задължение, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В чл.59, ал.2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно §1 от цитираната разпоредба върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Посочените разпоредби обосновават ясен и категоричен извод, че при върху задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. Следователно с оспореното решение правилно са определени по основание и период дължимите лихви за установеното допълнително задължение. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с издаването на процесното решение е нарушен принципът на правна сигурност, както и е създадена ситуация на двойно данъчно облагане. В случая приложимите правни норми създават яснота относно правилата за определяне на задълженията при внос на стоки, както и възможностите за провеждане на последващ контрол. В контекста на тези норми митническите органи имат задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него, като за същите стои задължение при констатирани в рамките на последващия контрол неточности или неправилно деклариране на относимите към тези задължения данни, да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова данъчна основа и да вземат под отчет дължимите по ЗДДС суми, с което да приведат задълженията в установените от закона рамки. Дали установените по този ред задължения са били заплатени по друг ред е без значение по отношение задължението за установяване на тези задължения по реда на митническия контрол, и съответно такова заплащане би било противопоставимо в хода на изпълнение на решението, с което се установяват задължения, но не и по отношение издаването на самото решение. От друга страна, декларирането по ред различен от установения е неправилен и подлежи на корекция, в това число чрез извършване на съответните проверки и издаване на съответните актове, както и чрез промяна на декларираните данни от жалбоподателя и данните вписани в неговите счетоводни регистри. Тези корекции целят привеждане на възникналата ситуация спрямо законовите изисквания и безспорно е в унисон с принципа на правната сигурност. Такива корекции не са били предприети от жалбоподателя, както се посочи по-горе в изложението. В тази връзка съдът намира, че с оспореното решение не се засяга соченият от жалбоподателя принцип на правна сигурност. Съдът намира, че с издаване на оспореното решение не се създава и ситуация на двойно данъчно облагане. Процесните разходи са такива по смисъла на чл.30 от ЗДДС и за същите е предвидена нулева ставка за ДДС, т.е. ДДС не се начислява по фактурата и не се заплаща нито от доставчика на услугата, нито от получателя. Данъкът за тези разходи, както се посочи по-горе в изложението, се определя чрез включването им в данъчната основа при деклариране на вноса и се заплаща от получателя по доставката ведно с дължимия ДДС при внос. Видно от дневниците за покупки и представените хронологични справки – ДДС по спорната фактура не е бил начислен, съответно и не е бил и заплатен. Изложените обстоятелства категорично изключват наличието на двойно данъчно облагане след определяне на дължимото ДДС по митническата декларация MRN 23BG001007060739R6/25.10.2023г. с оспореното решение. С оглед на изложеното съдът приема, че Решение № 32-296058 от 30.09.2025г. на Директор на ТД Митница Бургас, с което е определено и взето под отчет допълнително задължение за ДДС относно митническа декларация с MRN 23BG001007060739R6 в размер на 305.90 лева, както и е определено задължение за лихва от дата на възникване на задължението за заплащане на ДДС – 25.10.2023г., от която дата до датата на уведомяването на длъжника е установено задължение за лихва, както и лихва за забава плащането на дължимите задължения, след срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане, е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Следователно жалбата на „Промет стиил“ ЕАД срещу това решение се явява неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода по делото, своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на разноски. В случая, съобразно представения списък на разноските, ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро и разноски за извършени легализирани преводи на документи на чужд език в размер на 27.72 евро. Относно разноски за преводи на документи по делото са представени доказателства, които установяват същите по размер, а именно: фактура № 1000004186/27.02.2026г. и приемо-предавателен протокол № 236/11.02.2026г. Съдът намира, че същите са свързани с предмета на спора и са относими към неговото изясняване, като са извършени и във връзка с указания дадени от съда, поради което следва да бъдат възмездени на страната, която ги е извършила с оглед постановеното в нейна полза съдебно решение. Предвид изложеното, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, в чиято структура е ответникът, сумата от 94.19 евро, разноски по делото, съобразно представения списък. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас