Решение № 5049 от 3.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11304/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение №8217/18.07.2022г. по гр.д.№ 6782по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 125-ти състав е признато за установено на основание на 124 и сл. от ГПК по предявен отрицателен установителен иск на „К.“АД- в несъстоятелност, ЕИК •••• срещу „М.-Т“ЕООД, ЕИК ••••, че „М.-Т“ЕООД, ЕИК •••• не е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.8389.63 в гр. София, район К., кв. Ботунец с площ от 653 кв.м. при съседи имоти с идентификатори 68134.8389.35; 68134.8389.20.; 68134.8389.64 и 68134.8389.121, който поземлен имот е описан в нотариален акт № 112, том IV, рег. № 8680, дело № 607/24.04.2020г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 на Нот.К. като имот с проектен идентификатор 68134.8389.63 /стар идентификатор 68134.8389.37/, находящ се в гр. София, район К., кв. Ботунец, „МК К.“, целият с проектна площ от 653 кв.м., съставляващ част от урегулиран поземлен имот VIII-37-за обслужване, кв. 68 по плана на София, местност „ НПЗ-К.“, при съседин по комбинирана скица: УПИ VII-20-за администрация и от три страни улица и при съдени с посочени идентификатор 68134.8389.35; 68134.8389.20; 68134.8389.64; 68134.8384.121, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт № 112, том IV, рег. № 8680, дело № 607/24.04.2020г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 на Нот.К. в частта, с която „М. – Т“ЕООД, ЕИК •••• е признат за собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.8389.63 в гр. София, район К., кв. Ботунец с площ от 653 кв.м, който имот е описан в нотариалния акт като имот с проектен идентификатор 68134.8389.63 /стар идентификатор 68134.8389.37/, находящ се в гр. София, район К., кв. Ботунец, „МК К.“, целият с проектна площ от 653 кв.м., съставляващ част от урегулиран поземлен имот VIII-37-за обслужване, кв. 68 по плана на София, местност „ НПЗ-К.“, при съседи по комбинирана скица: УПИ VII-20-за администрация и от три страни улица и при съдени с посочени идентификатор 68134.8389.35; 68134.8389.20; 68134.8389.64; 68134.8384.121 като „М.- Т“ЕООД, ЕИК •••• е осъдено да заплати на „К.“АД- в несъстоятелност, ЕИК •••• на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер н а 150лв., „М.-Т“ЕООД, ЕИК •••• е осъдено да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 101, 16лв. Представляващи държавна такса по делото. Срещу така постановените решение е депозирана въззивна жалба вх. № 163465/05.08.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „М.- Т“ЕООД, ЕИК •••• в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. С отговора на исковата молба бил оспорил правата на ищеца върху имота, доказване на същите не било проведено и така неправилно СРС приел, че иск е допустим. Приетият АДС № 4267/08.12.1995г. Не доказвал правата на ищеца, описаните в него площи имали най-общо местоположение, актували се стотици декари, графичен материал към този АДС не бил приет. Неправилно било прието че не бил доказал придобиването на имота по давност. По делото било установено, че установил владението върху имота. Показанията на св. В. в частта за свободно преминаване през имота, включително и на служители на ищеца, не следвало да се кредитират. Показанията на св. Н. установили, че работниците на ищеца преминавали покрай заведението по асфалтиран път, че не може в завода да се влезе през заведението, СРС не посочил защо не кредитира тези показания. Фактическата власт върху имота бил установил и това се доказвало от приетия по делото нотариален акт и показанията на разпитаните свидетели. От показанията на св. М. се установявало, че от около 2000г. праводателят на ответника закупил сградата в имота и оттогава е установил фактическата власт върху земята, снабдили се със строителни документи за сградата, направили тераси пред лицето на заведението през 2001г-2002г. и голямо преустройство, изградили сонда за вода за битови нужди, пространство зад сграда ползвали за паркиране на служебни автомобили а зад това пространство заедно със съседа направили обща ограда, съществувала до 2016г., че имот от 2000г. Не бил позван от ищеца. Свидетелят Н. била посочила, че през 2007г. Заварила терасите изградени, на терасата били разположени маси, столове, чадъри, врата, която се заключвала, зад заведението имало помпа за вода, в последствие била направена сонда, теренът зад заведението ползвали за служебен паркинг, зад него имало ограда ламаринена, съществувала до 2012г., не можело в завода да се влезе през заведението. Доказателство за установеното от него владение било и че в процедурата по изработване на проект за изменение на кадастрална карта и обособяването на имота като самостоятелен по възлагане на ответника било направено трасиране и означаване на гранични точки. Имот бил извън ограда на металургичен завод К. и никога не бил част от него. Претендирало е разноски. Въззиваемият-ищец–„К.“АД- в несъстоятелност в предоставения срок е оспорил жалбата Посочил е, че решението по същество на спора е правилно. Посочило е, че приетият АДС установявал собствеността му върху територия от 8 620 000 кв.м., от които 130 000 кв.м. са административен център; 50 000 кв.м. са ж.п. гара Ботунец, 142 000 кв.м. са временно селище „Ботунец, а останалата площ била заградена в оградата на завода-производствена площадка. Процесният имот бил част от административния център и изцяло заобиколен от производствената площадка от запад и от север, а от юг – от гара Ботунец; от изток – от административни сгради „Кадри“ и здравния пункт. Така се доказвало че процесиня имот е част от притежавания от него терен-правоприемник бил на МК „К.“. Така бил доказал правния си интерес от иска. През 2003г. Била изработена кадастралната карта на района, с нея теренът му бил разделен на отделни имоти, записани били на основание на АДС като изменението било през 2020г. По искане на ответника въз основа на констативния нотариален акт. Единствената разлика била че СО актувала ведомствения до този момент път като публична общинска собственост, защото там се движел публичен транспорт, на практика последната спирка на автобус по линия № 119 се намирала в имот 68134.8389.37 и до момента служителите на ищеца преминавали през процесния имот, за да достигнат до тази спирка. Имот не бил ограден, нямало пречки или ограничаване на преминаването на работниците. Показанията на сви. Н. потвърждавали тези факти, сочейки че заведението, а не процесния имот били заградени, а и заграждането било метална врата към откритата тераса, която вечер заключвали, която тераса била част от заведението и не било в процесния имот. Св. Н. посочила и че може да се мине покрай заведението и да се достигне завода, 2-3 м. било разстоянието от заведението до улицата, че на паркинга паркирали не само служебни автомобили, но и други, така се установило, че работниците на ищеца преминавали свободно през имота по асфалтирания път покрай заведението, само последното било с ограничен достъп. По отношение на имот 68134.8389.37 в производство по несъстоятелност били проведени две неуспешни публични продани, извършвани били замервания, огледи, оценки и др., достъп бил винаги бил свободен и неограничен, не се осъществявала фактическа власт върху него, различна от тази на ищеца. Заведението от 2012г. не се стопанисвало, било полуразрушено, нямало врати и прозорци, имало риск при влизането му от срутване на покрива, ищецът спрял електроснабдяването и водоснабдяването му поради манипулации. Не било доказано през 2000г. свидетелят М. да е закупил сградата, че тогава установил фактическа власт върху нея. Показанията на св. Ч. установили, че терасите пред заведението били изградени от К. през 1996г., не се установило ответникът да е изградил сонда. Свидетелят М. бил само ползвател на заведението, имотът не бил ограден, Претендирал е разноски. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 285389/26.02.2021г. по регистъра на СГС, изпратена по подсъдност на СРС депозирана от „К.“АД- в несъстоятелност, ЕИК •••• срещу „М.-Т“ЕООД, ЕИК ••••, с която е поискало от съда да признае за установено, че „М.- Т“ЕООД, ЕИК •••• не е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.8389.63 в гр. София, район К., кв. Ботунец с площ от 653 кв.м. при съседи имоти с идентификатори 68134.8389.35; 68134.8389.20.; 68134.8389.64 и 68134.8389.121, който поземлен имот е описан в нотариален акт № 112, том IV, рег. № 8680, дело № 607/24.04.2020г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 на Нот.К. като имот с проектен идентификатор 68134.8389.63 /стар идентификатор 68134.8389.37/, находящ се в гр. София, район К., кв. Ботунец, „МК К.“, целият с проектна площ от 653 кв.м., съставляващ част от урегулиран поземлен имот VIII-37-за обслужване, кв. 68 по плана на София, местност „ НПЗ-К.“, при съседин по комбинирана скица: УПИ VII-20-за администрация и от три страни улица и при съдени с посочени идентификатор 68134.8389.35; 68134.8389.20; 68134.8389.64; 68134.8384.121, като на основание на чл. 537, ал.2 от ГПК бъде отменен нотариален акт № 112, том IV, рег. № 8680, дело № 607/24.04.2020г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 на Нот.К. в частта, с която „М. – Т“ЕООД, ЕИК •••• е признат за собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.8389.63 в гр. София, район К., кв. Ботунец с площ от 653 кв.м, който имот е описан в нотариалния акт като имот с проектен идентификатор 68134.8389.63 /стар идентификатор 68134.8389.37/, находящ се в гр. София, район К., кв. Ботунец, „МК К.“, целият с проектна площ от 653 кв.м., съставляващ част от урегулиран поземлен имот VIII-37-за обслужване, кв. 68 по плана на София, местност „ НПЗ-К.“, при съседин по комбинирана скица: УПИ VII-20-за администрация и от три страни улица и при съдени с посочени идентификатор 68134.8389.35; 68134.8389.20; 68134.8389.64; 68134.8384.121. Навел е твърдения, че е правоприемник на МК К.“ и като такъв е собственик на имот с идентификатор 68134.8389.37 с площ от 6010 кв.м., който е част от по-голям парцел с площ от 130 000 кв.м., върху който била изградена административния център на металургичния комбинат. Преобразяването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно участие съгласно чл. 17А от ЗППДОП /отм / водело до придобиване на правата на собственост върху имота, защото този имот бил предоставен за стопанисване и управление на комбината. Процесният имот бил такъв, като част от имотите по АДС № 4267/1995г., този имот бил включен в счетоводния му баланс. На 01.09.2020г. Получил писмо от АГКК че по отношение на имота 68134.8389.37 е извършено изменение на данни в кадастрална карта и регистри, предвиждащо заличаване на този имот като самостоятелен и образуване на два нови имота с идентификатор 68134.8389.63, собствен на ищеца но с противопоставими права на ответника по нотариален акт № 112/2020г. с проектна площ от 653 кв.м. ина построеното в тази площ заведение с площ от 271 кв.м. и 68134.8389.64, собствен на ищеца. Процедура по изменение на КККР имало и през 2016г., но ищецът възразил на същата, като представил АДС от 1995г., извлечение от инвентарна книга, скица, наложена възбрана върху имота в производство по несъстоятелност и така процедурата била спряна. Въпреки това ответникът се снабдил с констативния нотариален акт, АГКК не можело да извършва проверка на същия и така в КККР имот 68134.8389.63 бил отразен като собствен на ответник, но такива права той не притежавал. Ответникът никога не бил упражнявал фактическа власт върху имота, не манифестирал воля за своене, не бил оспорил правата на ищеца, така не го бил придобил по давност. За имот 68134.8389.37 имало две неуспешни продажби в производство по несъстоятелност, разгласени по предвидения ред и проведени по този ред, извършвани били многобройни огледи, измервания и др., в нито един момент не било установено завладяване на имота от ответника, че е извършвал действия, които да затрудняват ищеца спокойно да упражнява собственическите си права. Обстоятелство, че едва през 2012г. ответникът декларирал имота доказвало, че преди това нямал намерение за своене. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на ответника за разноски. Ответникът – „М. – Т“ЕООД, ЕИК •••• в предоставения срок за отговор, е оспорил иска. Навел е твърдения, че придобил имота по давност, за което са снабдил с нотариалния акт № 112/2020г., при съставянето на който били разпитани 3-ма свидетели установили давността. В границите на имота имало кафе-аперитив на площ от 271 кв.м., правото на собственост върху което ищецът не оспорвал. Сградата била в средата на имота и това доказвало ползването на имота. Владение върху имота упражнявал повече от 10 години. Ищецът оградил имота си преди 15 години, процесния имот бил на 50 метра извън тази ограда, ищецът не упражнявал фактическа власт върху имота. Процесната сграда била част от търговско предприятие на ЕТ „С.-Т-Т.С.“, това търговско предприятие ответникът придобил по договор от 25.06.2007г., за тази сграда имало одобрен проект за заснемане и възстановяване на строителни книжа от 2002г., като бил издаден и акт за узаконяването й, в сградата били вложени значителни средства от праводателя на ответника. Последният преди около 20 години започнал да осъществява фактическа власт върху земята около сградата, за да може да я използва, преди 15г. Изградил площадка от плочи, на които били разполагани маси, изградена била сонда за вода, били извършени трасиране и поставяне на геодезични точки на имота при заснемането му в кадастрална карта през 2012г. Ищецът не бил собственик на имота, АДС от 1995г. Не го посочвал Присъединявайки владението върху имота от праводателя си, което било от януари 2000г. придобил имота по давност, ответникът завладял имота от 25.06.2007г.. Претендирал е разноски. По делото е приет АДС № 4267/08.12.1995г. съгласно който на основание на РМС № 73/1960г., № 2013/1961г., № 1460/1962г., № 153/1964г., № 270/1964г., № 260/1968г., № 254/1971г. Решение на МС № К3-4/1974г., МЗХП КЗ-З/77 МС № 83/1980г. Е съставен акт за държавна собственост на застроен терен от общо 8620000кв.м. в това число в ограда на МК К.“ ЕАД 8298000 кв.м; за административен център 130 000 кв.м.; за ж.п. гара Ботунец 5000кв.м., който терен попада в землище на гр. Бухово с 2843000 кв.м.; землище на кв.Ботунец с 3503000 кв.м.; землище на с. Сеславци със 1486000 кв.м. и землище на с. Яна със 788000 кв.м., който е предоставен за оперативно управление и К.“ЕАД. Приета е справка извлечение от баланса на ищеца, съгласно която имот 68134.8389.37 с площ от 6010 км. е заведен като нетекущи активи-земя. По делото е прието Решение № 50/30.03.1989г. на Министерски съвет, Решение от 20.04.1989г. по фирмено дело № 340/1989г. по описа на Софийски градски съд, съгласно които на основание на чл. 11, ал. 3, т.1, буква „а“ от Указ № 56 за стопанска дейност Министерски съвет е взел решение да се образува фирма с държавно имущество с наименование „К.“ със седалище с. Ботунец, като се предоставя за уставен фонд държавно имущество на стойност от 739 823лв., което тя получава като правоприемник на прекратени като юридически лица от обнародване решението за регистрация на фирмата „К.“ организации- Стопанско обединение „Металургия“-София и Технологичен металургичен комбинат – К.-с. Ботунец, София от СО“Металургия по баланса им към 28.02.1989г., като фирмата К. поема активи и пасиви на прекратения комбинат и съответна част на прекратеното обединение, както и другите им права и задължения, държавната фирма К. е регистрирана със съдебно решение от 20.04.1989г. По делото е прието Разпореждане № 40/06.11.1991г. на Министерски съвет с Приложение № 1 и № 2, решение от 09.01.1992г. по ф.д. № 28262/1991г. по описа на Софийски градски съд, съгласно които на основание на чл. 1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество вр. с чл. 159 от ТЗ Министерски съвет е взел решение да преобразува фирмата държавно имущество „К.“ в ЕАД с държавно имущество с двустепенна система на управление, като новообразуваното К.“ЕАД е с капитал от 720 363лв. разпределен на акции по 1000лв. и поема активи и пасиви, други права и задължения на фирма „К.“, с решение от 09.01.1992г. на съда е регистрирано ЕАД“К.“ със седалище с. Ботунец. Прието е писмо на главен секретар на МС от 1993г., съгласно което наименованието Технологичен комбинат „К.“ е променено на Технологичен комбинат „Леонид Илич Брежнев“ с Указ 3499/1982г., но в последствие с Указ № 293/1988г. е отменен Указ 3499 и е така е възстановено старото наименование на комбината – „К.“. Прието е извлечение от ДВ, бр. 1982г., съгласно което е обнародван Указ № 3499 на МС на НРБ, с който наименованието на Металургичен комбинат К.“ е променено на Металургичен комбинат „Леонид Илич Брежнев“. Приети са доклад, от 05.07.2017г., , скица на имот от 2017г., определение по дело № 95/2007г., протокол съгласно който към 2017г. имот 68134.8389.37 е бил заснет в ККРР като такъв с площ от 6010г. кв.м. и записан като собствен на ищеца, за този имот през 2017г. Е направена оценка, като по търг. Дело № 95/2007г. на СГС на 23.01.2018г. е разрешено на основание на чл. 716, ал.2 и чл. 717, ал.2 от ТЗ на синдика на ищеца да извърши продажбата му по реда на чл. 717 ж и сл. От ТЗ без намиращите се в него сгради, на 20.12.2017г. и на 18.04.2018г. на двата насрочени търга синдик е констатирал че купувачи не са се явили. Прието е възражение от 28.03.2016г. От ищеца до АГКК срещу изменение на ККРР по уведомление от 15.03.2016г. За промяна за имот 68134.8389.37, сочещо че ищецът е заявил, че той е собственик на целия имот, като е описал като приложения АДС, извлечение от инвентарна книга, че имот е част от имущество по делото за несъстоятелност. Прието е уведомление от 11.08.2020г. от АГКК до ищеца сочещо че по искане на ответника е извършено изменение на данни в ККРР като е нанесен имот 68134.8389.63 и имот 68134.8389.64 на мястото на 68134.8389.37, имало дублиращи се документи по възражението на ищеца от 2016г. И тези представени от ответника и затова са записани правата и на двамата. Приети са книжа по нотариално дело по издаване на нотариален акт № 112, том IV, рег. № 8680, дело № 607/24.04.2020г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 на Нот.К съгласно които на 24.04.2020г. Ответникът е признат за собственик по давностно владение на имот с проектен идентификатор 68134.8389.63 /стар идентификатор 68134.8389.37/, находящ се в гр. София, район К., кв. Ботунец, „МК К.“, целият с проектна площ от 653 кв.м., съставляващ част от урегулиран поземлен имот VIII-37-за обслужване, кв. 68 по плана на София, местност „ НПЗ-К.“, при съседи по комбинирана скица: УПИ VII-20-за администрация и от три страни улица и при съдени с посочени идентификатор 68134.8389.35; 68134.8389.20; 68134.8389.64; 68134.8384.121 и на построената в него заведение кафе-аперитив с проектен номер 68134.8389.63.1. За съставянето му подадено искане от 26.09.2012г., са разпитани трима свидетели – Р.Г.Н. Н. и Н.А., удостоверение от 12.11.2021г. От Областна администрация на област София, , сочещо че за имот 68134.8389.63 като част от 68134.8389.37. няма съставен акт за държавна собственост, но този имот е част от имот по АДС № 4267/08.12.1995г. на ТОА К., за която няма данни за отписан от актовите книги, представена е и Заповед № РД-57-108/01.08.2007г. на областен управител, с която е отписан имот от 220 000 кв.м. върху който е построен завод за горещо валцуване, вкл. битова сграда. Приета е преписка вх. № 99-7234/20.02.2012г. И вх. № 07-7035/05.05.2020г. На АГКК съгласно които през 2020г. Изменение на КККР е извършено по искане от 05.05.2020г. На ответника като е нанесен имот 68134.8389.63 по нотариален акт № 112/2020 а поради постъпилото през 2016г. Възражение от ищеца и съобразно чл. 53, ал.2 от ЗКИР са записани данни и на двете страни, проект за изменение е от 2012г. По възлагане от Т.М.. Прието е писмо от 11.05.2022г. И от 26.05.2022г. От СО, Отдел „Общински приходи-К.“, съгласно което имот 68134.8389.63 е деклариран от ответника като негов на 13.06.2012г., дружеството е платило данъци и такса битови отпадъци за периода от 01.06.2012г. до 31.12.2019г.; за имот 68134.8389.37 данъчна декларация е подало К.“АД на 13.07.2017г., партида за облагане на имота с данък е открита на 01.01.2012г. Приета е скица за имота от 2020г. съгласно която същият е с площ от 653 кв.м., като собственици са записани двете страни с основание съответно за ищеца АДС 4267/1995г. И нотариален акт № 112/2020г. За ответника. Приет е протокол от 2012г. За трасиране на имота съставен по молба на ответника за граници на имот 8389.63. Приет е договор от 25.06.2007г. с нотариално заверени подписи от 25.06.2007г., съгласно който ЕТ“С.-Т-Т.С.“ е продала на М.-Т“ЕООД търговското си предприятие, актив в което е търговски обект включващ кафе- аперитив и магазин за хранителни стоки на площ от 340 кв.м. в гр. София, Ботунец, община К., последна сприка на автобус № 16, за който имот продавач се съгласил купувач да продължи да го владее, като към негово владение бъде присъединено това на продавача от 2000г. Прието е заснемане за възстановяване на строителни книжа на закусвалня, подобект -кафе аперитив и магазин за хранителни стоки, извършено по възлагане от ЕТ С.-Т- Субева“, съгласно което сградата е със смесена конструкция- монолитна част и метална част, застроена площ е 232, 58 кв.м. Приети са фактури издадени на ЕТ-С.-Т.С.“ от 2002г. за СМР за изработка на кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки“, К. АД, предзаводска площадка Приети са постановления за спиране, съгласно които досъдебни производства от 2016г. срещу неизвестен извършител за отнети движиви вещи от Т.М. без нейно съгласие на 01.03.2016г. от сграда на последна спирка на автобус 16 в кв. Ботунец“ Приет е договор от 15.08.2013г., съгласно който ответникът е сключил договор с Чез Разпределение България“АД за присъединяване на обект обект кафе-аперитив и магазин за хранителни стоки в гр. София, кв. Ботунец на последна спирка на автобус 16 към разпределителната му мрежа. Приет е договор от 30.10.2012г., съгласно който ответникът е възложил на „БКС К. 98“ ООД да извозва през 2013г. битови отпадъци веднъж месечно. С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки в кадастрално досие на НАГ, оглед на имота, Генплан приет по делото, какъвто имало за всеки стратегически обект, е посочило, че процесния имот попада в к.л. № Б-6-11-5, действащия регулационен план е одобрен през 2006г., няма записвания за ищеца. В комбинираната скицата на ГИС било посочено, че имотът е част от УПИ VIII-37, кв. 68. При огледа установил, че производствената площадка е оградена със стоманенобетонна стена 2-3 м. и кули за охрана. Площта на административния център от 130 0000 кв.м. след приемането на КККР била разделена на по-малки имоти сред които 68134.8389.37 с площ от 6010 кв.м. от него се предвиждало образуването на два нови имота с последното изменение – такива с идентификатор 68134.8389.63 и 68134.8389.64. Посочило е, че в Генплан административния център бил точно 130 000 кв.м., а гара Ботунец – 5000 кв.м., процесният имот попадал в имота, описан в АДС 4267. Разпитан по делото св. Х.В. е заявил, че работи при ищеца като „експерт недвижими имоти“ от прекратяване на дейността му и към момента, при ищеца работил от 1988г. на различни длъжности, включително като главен инженер на доменни пещи, началник отдел „Развитие“, Директор „Инвестиция, развитие и ремонти“. Дейността му била да отговаря изцяло за поддръжка на инфраструктурата, вкл. и на кв.Ботунец. Заявил е, че е запознат с имота, виждал се от пътя, от 2000г. до момента имот не бил ограден от пътя, отзад никога нямало ограда, достъп на ищеца до имота никога не бил ограничаван, този имот бил включен в пазарната оценка – четири отделни имота, едната е оградената производствена площадка, административната част била пред оградата, гара Ботунец и временно селище. Процесният имот бил около 6 дка и бил в административната част и оттам минава пътят до автобусната спирка и бил собственост на ищеца. В имота имало заведение в източната му част, там имало и част от разрушени павилиончета, които съществували докато работел комбината, имотът бил част от строителни конструкции. Улицата била в южната част на имота, това била обществена инфраструктура, по която се движел градски транспорт и там имало спирка, само улицата не била част от имота. Оградата на производствената част стигала до сградата, тази ограда била изградена от ищеца. Автобусната спирка била в частта на имота около заведението, пред заведението имало асфалт и тротоар, по който работниците отивали и се връщали от работа, тази част от имота била ползвана като логистична площадка. Разпитан по делото св. С. М. е заявил, че имал дело с ищеца за незаконно уволнение от 2010г., възстановен бил на работа от съда през 2012г., имал дело и с изпълнителния директор на ищеца за деликт, което приключило със споразумение. Работел при ищеца от 1986г. до 2012г. като „организатор на производство“, „ след това като началник склад“, в последствие отговарял за снабдяване на дъщерна фирма на ищеца, след това отново бил началник- склад“, през цялото време работата му била в кв. Ботунец. Имотът през декември 2000г. го придобила фирма, нямало документи за сградата в имота, независимо че продавачът казал, че всичко е наред. Фирмата го придобила в края на 1999г. Сградата тогава била подвижна барака и се наложило да направят изцяло наново сградата-голямо преустройство, тераси, нова ел.инсталация, ВиК инсталация. Терасите били направени 2001г-.2002г. откъм спирката на автобус № 16 и откъм здравния център на К., който бил на около 30м. от кафенето. Ползвали мястото откакто изкарали чертежи за строежа, направили сонда за вода зад заведението, там си паркирали служебните автомобили, до 2016г. било заградено, но след това всичко било ликвидирано и обрали всичко. До 2016г. заведението работело пълноценно, след това го отваряли само за семейни сбирки и при повикване до обирането му през 2019г. К. не ползвало земята около заведението, пред него и зад него, сградите на ищеца били по-далече. След сондата имало бараки на строителна фирма. Заедно с нея през 2000г. си направили ограда, но тази фирма от 2008-2009г. си вдигнала подвижните обекти, останали само яма и няколко стърчащи бетонни колове, където тази фирма си правела административната сграда, оградата била премахната около 2010г. От три страни на имота имало асфалтирани пътища и затова не била поставена ограда от тези три страни След 1999г. К. поставило бетонни блокове на 14-15м. от заведението. Разстоянието зад заведението до оградата на К. било 120м. Ходил бил при тогавашните управители на К., при кмета, при синдика на ищеца за да оправят собствеността на земята, но те му заявили, че земята не е тяхна. От двете страни на заведението от 1986г. имало обществен паркинг, никой не го стопанисвал от 2000г., свидетелят и работниците му го чистели. На този паркинг паркирали 70-те души, работещи в обществена пералня, наета от пернишка фирма, част от „Обществено хранене“ на К.. На терасата поставяли три чадъра, маси, пред терасата имало асфалт. На по-малката тераса имало един чадър. През 2019г. човекът от охраната му казал, че камерата не е насочена в посока към имота, защото тази част не била тяхна. През 2014г. зад сградата поставили ламарини и не можело да се влезе. Разпитан по делото св. Т.Ч. е заявил, че работи при ищеца като юрисконсулт, запознат бил с имота, този имот от 1993-1994г. откакто работел при ищеца, нямал ограда, в него и в съседните имоти имало множество павилиончета-баничарница, хранителни стоки, захранвани били с ток и вода от К.. За площадката и терасите намерил проект от 1996г. на К. за изграждането им, площадка била от бетон, сградата била метална конструкция с панели-преместваема. Обществен паркинг нямало, това била територия на ищеца, само колелото на автобусите била обществена територия. След сградата до автобусната спирка имало вход за комбината, оттам се достигало да зъболекарски кабинет, медицински център, складови помещения. Имало площадка, но това не било обществен паркинг. През 2018г.- 2019г. се провел търг за продажбата на имота по ТЗ, тогава синдикът му казал, че и С. М. идвал да пита за имота, като синдикът го поканил да участва. Дирекция „Кадри“ била на 50-60м. вдясно под ъгъл от имота, ако се гледа от спирката. Отдел „Строителство“ бил след отдел „Кадри“. Те били отзад на площадката. Процесният имот бил в единия на край на имот от 6 дка, който бил обект на тръжната процедура. Свидетелят се бил хранил в сградата в този имот. През 1999г., когато дошъл г-н Захариев, обектът бил предоставен на синдикални организация КТ „Подкрепа“ за синдикална дейност, договор имало от 2000г. за това. През 2005г. тази закусвалня я отдали под наем на кетърингова фирма за три години, които фирми предоставяли безплатната предпазна храна, фирмата била ЕТ „Никола Владимиров“, закусвалнята била на спирката на автобус 16. През 2015г. г-н М. и г-жа Субева започнали процедура по изменение на кадастрална карта, но ищецът подал възражение и процедурата била спряна, мислели че е приключила, но явно не била, защото разбрали че има издаден нотариален акт. Разпитан по делото св. Н. Н. е заявил, че работела при ответника от 2007 до 2012г. в заведението в кв. Ботунец на автобусна спирка на автобус № 16, това било ресторант с едно голямо помещение и отпред-тераса с поставени маси и столове, чадъри. На терасата имало метална врата, която се заключвала, когато затваряли заведението, зад заведението имало помпа за вода, първоначално в заведението имало вода, но след това я спрели и си направили сонда за вода, която използвали за миене. За готвене носели вода с туби. Теренът отзад ползвали за паркинг, от едната му страна имало ламаринена ограда още през 2007г. и била там до 2012г., когато работела там. В последствие минавала от там с автобуса и последният път – преди 1, 5-2 години, оградата вече я нямало. Оградата била встрани от заведението, ако се гледа с лице към заведението. От другата страна на портала било асфалтирано от К., имало служебни автобуси за работниците на ищеца. Работниците, които идвали от спирката минавали покрай заведението и по асфалтирания път стигали до К., не можело да се мине през заведението, за да се стигне до К.. 2- 3м. било разстоянието от заведението до улицата. Сградата на заведението била заградена, ламаринената ограда била от една страна и я затваряли вечер. На паркинга имало храсти и трева, те я чистели. Заведението продължило да работи и след като тя напуснала. Паркингът бил там, където била сондата, паркирали и други коли там, не само служебни, този паркинг не бил асфалтиран, а бил обраснал с треви и храсталаци. Там била ламаринената ограда и само там била тя. Приета е комбинирана скица, издадена от ГИС на която са показани имотите с идентификатори 68134.8389.63 и 68134.8389.37 и съгласно която процесният имот е в югоизточната част на имота 68134.8389.37, процесният имот от три страни граничи с улици, като в него има една сграда. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановените по делото решение е валидно. По допустимостта и правилността на решението в обжалваната част: Предявеният иск е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот. При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес за предявяване на иска, за които е навел твърдения в исковата молба - че е носител на право на собственост върху имота на основание на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП, отм.). В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи по делото, че е собственик на имота на основание на придобивна давност, тоест че спокойно, непрекъснато и необезпокоявано е упражнявал фактическа власт върху имота като свой за период от поне 10 години, присъединявайки и владението на праводателя си, считано от 2000г. до подаване на исковата молба. Правният спор накърнява не само спорното право, но и правната сфера на другата страна, която отрича претендираното право, защото то засяга опредени нейни права. Спорното право и правото, което се засяга от правния спор не е задължително да съвпадат. Това ясно проличава при установителните искове. Спорното право е предмет на иска. То е предмет на противоречиви правни твърдения на насрещните страни. При отрицателния установителен иск предмет на делото е отричаното от ищеца право, тоест правото на ответника. Това е единствения иск, при който основанието на спорното право не е индивидуализиращ белег на същото, който да следва да се посочи от ищеца. Това е така, защото ищецът твърди, че такова право не съществува, поради което и не би могло от него да се изисква да посочи правопораждащия на това право факт. При този иск ответникът е длъжен да изчерпи в процеса всички основания, на които е могло това право да се породи, защото ако не го направи и отрицателния установителен иск бъде уважен, то правата на ответника ще бъдат отречени не с оглед на конкретно правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Отрицателният установителен иск е допустим тогава, когато има правен интерес от същия, тоест, ако провеждането му успешно би довело до проява на защитната функция на процеса за правата на ищеца, които са засегнати от отреченото право на ответника. Отрицателният установителен иск е допустим тогава, когато има правен интерес от същия, тоест, ако провеждането му успешно би довело до проява на защитната функция на процеса за правата на ищеца, които са засегнати от отреченото право на ответника. Единственото условие за допустимост на отрицателния установителен иск е правния интерес от същия. Такъв интерес ще е налице, ако ищецът притежава самостоятелни права върху имота, но и ако е налице фактическо състояние, което се защитава с този иск – владение, което е смутено, без все още да е отнето от ответника, претендиращ че е собственик на имота. Правен интерес ще е налице и тогава, когато отричането на правата на ответника ще позволи на ищеца да придобие имота на оригинерно основание или по реституция. В тежест на ищеца е да докаже правния интерес от иска. Да се приеме обратното би означавало, че в този процес ищецът е освободен от задължението да доказва каквото и да било в процеса и да се защити право, което е възможно изобщо да не съществува. В хипотеза, в която ищецът не докаже твърденията, на които основава правния си интерес от иска, производството по делото се прекратява. Наличието на правен интерес е въпрос на допустимост на производството и е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска. Той, обаче, не е предмет на иска и за него сила на пресъдено нещо не се формира. Ако правен интерес на ищеца от иска не се установи, делото се прекратява, като съдът не се произнася по основателността на претенцията, тоест не се произнася дали ответникът притежава или не отричаното от ищеца право. (В този смисъл ТР № 8/27.11.2013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС). В случая ищецът е обосноват правния си интерес с твърдения, че е собственик на имотите на основание на чл. 17А от ЗППДОб/отм/, като ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на имота по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Постановление на МС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуване, преобразуване, приватизация на държавни предприятия (ПМС 201/1993г.), при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижими имоти, които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление на тези предприятия, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. С тези разпоредби е уредено специално основание за придобиване на собственост. Фактическия състав на този придобивен способ включва няколко елемента, при наличието на които вещно-транслативният елемент настъпва по силата на акта на преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването на това търговско дружество. Тези предпоставки са следните: вещта да е държавна собственост; вещта да е предоставена за стопанисване и управление на държавно предприятие; с акта за преобразуване на това държавно предприятие да не е изключено преминаването на собствеността върху вещта в търговското дружество. Не е необходимо за преминаване на собствеността да се извършват други действия, включително и осчетоводяване, заприходяване в баланс и др. Правото на стопанисване и управление като елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП(отм) е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал.2 и чл. 42 от правилника за организация на стопанската дейност (отм., наричан по-долу за краткост Правилника) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (1975г., отм., наричана по-долу за краткост - Наредбата). То е право на държавното предприятие от свое име да упражнява правото на собственост върху имота, като владее, ползва и се разпорежда с тях в съответствие с предмета на своята дейност, плановите задачи и предназначението на имота, в пределите на закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на държавата интерес. Предоставянето за стопанисване и управление се осъществява с административни актове, които при образуване на предприятието или след това посочват имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и което се предоставя за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка предоставянето за стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с който е предоставено това имущество, но и с косвени доказателства – актове за държавна собственост, в които изрично е посочено, че имуществото е предоставено за стопанисване и управление на предприятието; разделителни протоколи; имотни ведомости; записвания в инвентарни книги на държавното предприятие и др. Осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга или друг подобен регистър не е елемент от предоставянето за управление и стопанисване, то не поражда право да се стопанисва/управлява, нито поражда право по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.). Осчетоводяването, заприходяването в баланса е само косвено доказателство за факта на предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т. 2г от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2012014г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че държавно предприятие К. е било прекратено като юридическо лице с Решение № 50/30.03.1989г., като имуществото на Стопанско обединение Металургия и на Технологичен металургичен комбинат- К. е преминало към фирма с държавно имущество с наименование „К.“ създадена на основание на чл. 11 от Указ 56, същото е било преобразувано в „К.“ ЕАД –търговско дружество с държавно имущество с Разпореждане на МС № 40/06.11.1991г. считано от регистрацията от съда, което е осъществено с Решение от 09.01.1992г., като преобразуваното дружество е придобило активите, пасивите, другите права и задължения на преобразуваното държавно предприятие. При така установеното и като съобрази, че в акта за преобразуване на държавното предприятие „К.“ЕАД не е посочено определено негово имущество да не преминава в патримониума на новообразуваното ЕАД“К.“, то съдът приема, че цялото имущество на държавното предприятие МК“К.“ е преминало в патримониума на новообразуваното дружество, включително и на основание на чл. 17а от ЗППДОбП (отм) и държавните недвижимите имоти, които са му предоставени за управление и стопанисване, са преминали в собственост на К.“ЕАД считано от 09.01.1992г.. По делото се установява от приетия по делото АДС № 4267/08.12.1995г., извлечение от баланс на ищеца, че държавна собственост, която е била предоставена за управление на праводателя на ищеца са били площите посочени в него, както и че имот 68134.8389.37 е бил заведен в баланса на дружеството. Това обстоятелство не е спорно по делото. Спорен въпрос е дали процесния имот е част от описания в АДС 4267/1995г. имот. Съдът приема за установено по делото, че процесния имот е част от имотите по АДС № 4267. За този извод съдът кредитира изцяло заключението по съдебно-техническата експертиза, прието в производство пред СГС като вярно, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е обосновало изводите си при анализ на приетите по делото доказателства, оглед на имота и проверки в НАГ, площта и границите на имота, съобразило е съответствието между приетия по делото Генплан и записванията по АДС, установяващи, че имотът попада в административния център. Изводите на вещото лице се подкрепят от приетите по делото скици от АГКК, както и от приетите преписки по изменение на записванията по кадастралната карта и регистри, от комбинираната скица на ГИС-София При така възприетото съдът приема за установено, че към 09.01.1992г. ищецът е бил собственик на процесиня имот на посоченото от него основание по чл. 17А от ЗППДОбП (отм.). Така правен интерес от иска съдът приема, че е установен по делото и решението на СРС е допустимо. Спорен въпрос по делото е дали ответникът е придобил имота по давност въз основа на владение на имота от ответника като свой от 25.06.2007г.г., присъединявайки към своето владение и това на праводателя си, започнало през 2000г. Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС. Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС). В конкретния случай по делото не се спори, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху сградата с идентификатор 68134.8389.63.1. Тази сграда не е предмет на делото. Спорен въпрос по делото е дали ответникът и праводателя му е упражнявал фактическа власт върху земята попадаща в имота с идентификатор 68134.8389.63. за период над 10 години и то с намерение да я свои, като това владение да е било спокойно и явно. Съдът приема за неустановено по делото твърдението на ответника, че праводателят му и той са владели земята като своя в продължение на повече от 10 години преди подаването на исковата молба. Земята не е била предмет на прехвърлителна сделка, страна по която е ответникът. Приетият по делото договор от 2007г. за продажба на търговско предприятие описва като предмет на същия само сградата в имота, но не и земята. Доказателства, че ответникът е бил страна по друга прехвърплителна сделка касаеща процесния имот по делото не са ангажирани. Събраните гласни доказателства не установяват по несъмнен начин, че земята е владяна от ответника или от неговия праводател по договора от 2007г. - ЕТ „С.-Т-Т.С.“, не е установено и последният как е придобил сградата. Следва да се посочи, че поставянето на сондата св. Н. е посочила, че било след 2007г., тоест това не е било действие на праводател на ответника. За действия преди 2007г. показания е дал само св. М., заявил че ламаринената ограда била изградена през 2000г-2001г. съвместно с друга фирма. Така единственото действие на праводателя на ответника по договора за продажба на търговско предприятие, за което има събрани доказателства по делото – показания на свидетелят М., е поставянето на ламаринена ограда от едната страна на заведението. Това действие само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод, че е завладян имота от праводателя на ответника. Това е така, защото същото не от естество да установи установяване на фактическа власт върху имота, площта на който е 653 кв.м. - от трите страни имотът остава незаграден. Свидетелски показания установяват, че ответникът и праводателят му са владели сградата, но не и земята. По отношение на земята се установява само, че ответникът е направил сонда за вода зад сградата, както и че терен зад сградата бил ползван за паркинг, но не само от ответника, а и от други хора. За обстоятелство, че паркинг се ползвал и от 3-ти лица показания по делото е дала св. Н., заявила, че там паркирали не само работниците на ответника, както и св. М., посочил, че паркинг бил от двете страни на сградата и там паркирали автомобилите си и работниците на пералня, наета от пернишка фирма. В тази част показанията им съдът кредитира като резултат от личните им впечатления, неопровергани от останалите доказателства по делото. Ограничаването на ползването на земята до поставяне на сонда зад сградата и паркиране на автомобили зад сградата от работници на ответника, но не само от тях, а и от трети лица, не представлява установяване на фактическа власт върху имота, която да може да доведе до придобиването на имота по давност. Описаните от свидетелите Н. и св. М. действия обосновават извод, че земята е ползвана само в частта, необходима за обслужването на сградата – за сонда за вода и за паркиране на автомобили, но без да се ограничава достъпа на 3-ти лица и възможността им да ползват земята, включително и като паркират автомобилите. Съдът не кредитира показанията на св. М. в частта, сочещи че през 2014г. поставили ламарини зад заведението и че там не можело да се влезе. Показанията на този свидетел остават изолирани в частта за това обстоятелство, този свидетел е съпруг на управителя на ответника и като такъв е заинтересован от изхода на делото. Показанията на св. В. и св. Ч. са в обратния смисъл, показания в подкрепа на тези на св. М. не е дала и доведената от ответника св. Н.. Други доказателства в подкрепа на тези показания в тази част по делото не са ангажирани. Съдът не кредитира показанията на св. Н. в частта, в която е заявила, че цялото заведение било оградено в периода от 2007г. до 2012г., когато тя работила там и вечер я затваряли. В тази част показанията й са вътрешно противоречиви, защото е посочила, че ограда имало само зад заведението, но същевременно е посочила, че цялото заведение било заградено. Показанията на св. Н. в тази част са опровергани от всички останали свидетели, разпитани по делото, заявили, че ограда имало само зад заведението, но не и от останалите му три страни. Заявеното от св. Н. и св. М., че те чистели паркинга не доказва установяване на фактическа власт върху имота, защото това почистване е било с оглед възможността им да ползват това пространство, но не и че достъп до това пространство е бил ограничен за 3- ти лица че на ищеца е пречено да го ползва. Декларирането на имота пред данъчните органи, плащането на данъци и такси, иницииране на промяна на записванията по ККР не установяват упражняването на фактическа власт върху земята, защото насочеността на тези действия не е към упражняване на фактическата власт върху имота. Сключването на договор за включването на сградата към електроразпределителна мрежа, разходи за изграждане на сграда също не касаят земята, поради което и не са от естество да установят твърденията на ответника, че е владял земята. Правилно е прието от СРС че показанията на св. М., св. В. и св. Ч. в частта, че св. М. е посетил управители на ищеца, синдик с желание да уредят въпроса със земята, доказва по делото, че е провеждал поведение на държател на земята, а не на неин владелец. Това е така, защото съдържанието на изявления от такъв тип съдържат в себе си признание, че ответникът не е собственик на земята, че такъв е ищецът. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС е правилно и като такова следва да се потвърди. Изхода на делото по иска за собственост, обуславя основателност на искането по чл. 537, ал.2 от ГПК в частта за земята, доколкото този нотариален акт е констативен и няма пречка да бъде отменен от съда. По отговорността за разноски: С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да се поставят разноските за производството по делото, като той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 150лв. Възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда по правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване на сложността на делото. При служебна проверка на делото съдът констатира, че въззивникът не е изпълнил задължението си вменено му от съда в последното съдебно заседание за внасяне на допълнително определеното възнаграждение за вещо лице, указание за което му е дадено и в последствие, съобщение за което е получил на 05.06.2024г. така въззивникът следва да бъде съден да заплати по сметка на СРС сумата от 704лв. Сумата следва да се плати на вещото лице на този етап от производство от бюджета на съда. Така мотивиран, Софийският градски съд