Решение № 183 от 3.12.2025 г. на Районен съд - Брезник по дело № 79/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. В. М., с ЕГН: •••••••••• и Л. Л. А. – М., с ЕГН: ••••••••••, и двамата със съдебен адрес •••••••••••, с която са предявили искове срещу „Финстарт“ ЕООД, с ЕИК: 205011337, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе”, № 115 Е, ет. 5, представлявано от Управителя Н. П. П., като молят съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 25.03.2022 г. в гр. Брезник между Д. М. като заемател, Л. А. – М. като ипотекарен длъжник и „Финстарт“ ЕООД, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Евентуално молят съдът да признае за установено по отношение на „Финстарт“ ЕООД, че клаузите от Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, сключен на 25.03.2022 г., които предвиждат заплащане на такса за разглеждане на документи - чл. 5, ал. 1 и неустойка за непредоставяне на обезщетение – чл. 11, ал. 3 са нищожни. Претендират направените в производство разноски. От ответното дружество, чрез пълномощник адв. Л. Б. от АК гр. София, в срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който заявяват, че предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД са допустими, но неоснователни. Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното: От фактическа страна: Не е спорно по делото и се установява, че на 25.03.2022 г. между ищците Д. В. М., в качеството на заемател и ипотекарен длъжник, Л. Л. А. – М., като ипотекарен длъжник и ответното дружество, като заемодател, е сключен договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, с № 651813, съгласно чл. 1 от който, заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер и при условията, посочени в договора, а заемателят се задължава да изплати получения заем, да плати лихвите и таксите по него и да изпълни всички условия по договора. Заемът се предоставя след учредяване на договореното обезпечение, заплащане на съответните такси и комисионни и изпълнение на всички предвидени условия. Видно от съдържанието на договора, ответникът е предоставил на Д. В. М. сумата от 12500 лв. (чл. 4.1), при договорна лихва в размер на 18686 лв. (чл. 4.2). Общата дължима сума (чл. 4.3), която е следвало да се върне, включваща: главница и лихва, е 31186 лв. В договора е уговорен срок на изпълнение от 60 месеца, като първите 20 погасителни вноски са в размер на 417.50 лв. всяка, а следващите 40 вноски – по 570.90 лв. Според чл. 4.8, фиксираният за целия срок на договора годишен лихвен процент е 40.08 %, а съгласно чл. 4.9, годишният процент на разходите по кредита е 48.37 %. В чл. 5 е предвидено, че заемателят заплаща на заемодателя такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в размер на 2.5 % от заемната сума или 312.50 лв. еднократно преди отпускане на заема, която сума се удържа от заемната сума (чл. 6.2). Уговорено е в чл. 10, че всички плащания, получени от заемателя, погасяват задълженията към заемодателя в следната поредност: неустойки за неизпълнение на договорно задължение по чл. 11, ал. 3 и/или чл. 17, ал. 3 и/или чл. 17, ал. 5, ако са начислени такива; разходи за събиране на просрочени задължения, посочени в Тарифа за таксите, събирани от ответника; законна лихва за забава, ако е начислена такава; договорна лихва и заемна сума (главница). Според чл. 11, ал. 1, заемателят се задължава в срок до 20 дни, считано от датата на усвояване на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение – трето физическо лице – поръчител, което трябва да отговаря на посочените изисквания в разпоредбата, като при неизпълнение на това задължение същият дължи неустойка в размер на 13214 лв., а в случай че такава бъде начислена, тя се добавя към всяка от погасителните вноски, като към погасителните вноски от № 1 до № 20 се прибавя сума в размер на 322.50 лв., а към всяка от погасителните вноски от № 21 до № 60 се прибавя сума от 169.10 лв. В чл. 12 от договора е уговорено, че за обезпечаване задължението за връщане на заема, заедно с всички, произтичащи от заема, лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и др., заемателят се задължава да учреди първа по ред договорна ипотека в полза на заемодателя върху описания недвижим имот – Поземлен имот с площ 730 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 197 кв.м., находящ се в •••••••••••, и съставляващо по плана на селото парцел VII-260 в кв. 28, заедно с построената върху него едноетажна масивна жилищна сграда на 48 кв.м., при граници на парцела по скица: улица, парцел VIII-259, парцел IХ-257 и парцел VI- 262, 261. При сключването на договора е подписан погасителен план- Приложение № 1 към него, като размерът за задълженията по този погасителен план е изчислен спрямо общия разход на заема към датата на отпускането му (чл. 4.12). Видно е от същия, че общият размер на главницата е 12500 лв., лихвата е 18686 лв., неустойката - 13214 лв. или задължението е общо в размер на 44400 лв. Установява се, че на 25.03.2022 г. между страните е сключен с нотариален акт № 84, том I-ви, рег. № 785, дело № 63 от 2022 г., вписан в Службата по вписванията гр. Брезник с вх. рег. № 456/25.03.2022г., акт. № 2, том I-ви, дело № 138/2022 г., договор за учредяване на ипотека, с който за обезпечаване на вземанията на заемодателя, възникнали по силата на договора за паричен заем от 25.03.2022 г., двамата ищци са учредили в полза на ответника договорна ипотека върху описания недвижим имот: Поземлен имот с площ 730 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 197 кв.м., находящ се в •••••••••••, и съставляващо по плана на селото парцел VII-260 в кв. 28, заедно с построената върху него едноетажна масивна жилищна сграда на 48 кв.м., при граници на парцела по скица: улица, парцел VIII-259, парцел IХ-257 и парцел VI- 262, 261. По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице В. М. В., чието заключение съдът кредитира като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. Според заключението, при изчисляване на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит от ответното дружество са включени само разходи за възнаградителна лихва. В случай че към лихвата от 18686 лв. се добавят разходите за такса за разглеждане на документи и неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема 13214 лв., то ГПР би възлизал на 87.87 %. Посочено е от вещото лице, че размерът на годишния лихвен процент по договора е 40.08 %, както и че основният лихвен процент на БНБ към 25.03.2022 г. е 0.49 %. Видно от заключението, платената сума по договора за заем е в общ размер на 8525 лв., като от нея са погасени следните вземания на ответника: неустойка – 3542.57 лв., възнаградителна лихва – 2373.29 лв. и такси – 2609.14 лв. При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът наМ. следното от правна страна: По отношение предявения иск по чл. 38 ЗКНИП във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗКНИП: По делото се установи, че ищците и ответното дружество са сключили на 25.03.2022 г. договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“, чието съдържание е обективирано и в нотариален акт № 84, том I-ви, рег. № 785, дело № 63 от 2022 г., с който е сключен договор за учредяване на ипотека, като с последния вземанията на дружеството - заемодател са обезпечени с ипотека върху собствения на ищците недвижим имот в с. Кошарево, общ. Брезник. С оглед съдържанието на процесния договор за заем и предвид това, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, който има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемополучателят е физическо лице, което при сключване на договора е действало като такова и се явява потребител по см. на § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, следва да се приеме, че договорът по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Освен това, вземанията, произтичащи от този договор, са обезпечени с ипотека върху собствения на ищците недвижим имот, при което се налага извод, че породилите се между страните облигационни отношения се регулират от разпоредбите на ЗКНИП. Съгласно чл. 38 ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3 от закона, договорът за кредит е нищожен. Ищците са въвели твърдения, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗКНИП, поради което е нищожен. Поддържат още доводи за нищожност на самостоятелно основание на клаузите по чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 3. Доколкото ищците се позовават на нарушения на разпоредбите на ЗКНИП, който представлява специален закон, то следва първо да се разгледат изложените възражения в тази насока. Съдът наМ. за основателни твърденията в исковата молба за наличие на нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Според посочената разпоредба, договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишен процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗКНИП, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит. Съгласно нормата на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии, в случаите, когато сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите условия. Общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси, както и таксите за вписване при прехвърлянето на собствеността на недвижим имот и разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. В процесния случай, в договора за заем е отразен годишен процент на разходите 48.37 %. Съгласно посоченото в чл. 4.9, същият представлява общите разходи по заема за потребителя, изразени като годишен процент и се изчислява на база отпусната главница, годишния лихвен процент и срока на заема, като държавните и нотариални такси, необходими за вписване на ипотеката и снабдяване с необходимите за целта документи, таксата за оценка на имот, както и цената на застраховката не са известни на заемодателя те са нормативно заложени или според съответните тарифи на оценителите и застрахователите, и са за сметка на заемателя, не се включват в изчислението на ГПР. Последният е изчислен при допускането, че договорът ще остане в сила за срока, за който е сключен, при изпълнение на уговореното в него от всяка от страните. От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза се установи, че годишният процент на разходите по договора за заем от 48.37 % е форМ.н на база само дължими разходи за възнаградителна лихва, а разходите за таксата за разглеждане на документите и за неустойката за неизпълнение на задължението за обезпечаване на заема по чл. 11, ал. 3 не са взети предвид при изчисляване на ГПР по кредита. Ако към лихвата се добавят разходите за таксата по чл. 5. 1 и за неустойката по чл. 11, ал. 3, то тогава стойността на ГПР е 87.87 %. Пак от заключението е видно, че от платените по договора за заем суми са погасени вземания на ответника за неустойка, възнаградителна лихва и такси. Предвид така установеното, основателно се явява поддържаното от ищците, че сумата уговорена в чл. 11, ал. 3 като неустойка, представлява ежемесечна добавка към договорената възнаградителна лихва в полза на заемодателя, т. е. касае се за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва и представлява допълнителна печалба на кредитора. Видно е съдържанието на договора и подписания погасителен план, че неустойката по чл. 11, ал. 3 е включена във вноските на този план още при сключването на договора. С оглед характера й на добавената сума, същата от датата на сключването на договора представлява доход за кредитора и разход за заемателя, който разход е част от общия такъв по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, тъй като представлява друг вид разход, пряко свързан с договора за кредит, който е известен на кредитора и, който потребителят трябва да заплати. При това положение, доколкото коментираният разход за неустойка не е отчетен при изчисляване на ГПР, то е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Невключването му в ГПР води до извод, че отразеният такъв в договора не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Отделно от това, следва да се приеме, че договорената такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем в размер на 312.50 лв. също представлява разход по кредита за заемополучателя по см. на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП. Според чл. 5, т. 5.1, таксата в размер на 2, 5 % от заемната сума се дължи от заемателя еднократно и преди сключване на договора. Услугата по разглеждането на документите е пряко свързана с договора за паричен заем, известна е на кредитора към момента на сключването му, тъй като е уговорена в договора. Следователно, дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита, който потребителят задължително трябва да заплати, плащането е изрично уговорено в договора като дължимо, а не преди сключването му. Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, то с таксата за тази услуга реално се покриват разходи, които следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. С въпросната такса се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Това реално води до оскъпяване на кредита чрез въвеждане на допълнителни разходи, чиято стойност не е включена в определения в договора ГПР. Наред с горното, следва да се отбележи, че съгласно посочения в чл. 4, т. 4.9 начин на форМ.не на ГПР, при определянето му не е включена и таксата на оценка на имот. Съобразно § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП, общият разход по кредита за потребителя включва и разходите за извършване на оценка на недвижим имот, когато такава оценка е необходима за получаване на кредита, но в случая ответникът не твърди, нито установява възнаграждение за оценител като разход за извършване на оценка на ипотекирания недвижим имот да не е платено от потребителя. Предвид характера на обезпечението, несъмнено е, че такава оценка е била необходима и е извършена преди сключването на договора за кредит. Таксата за оценката обаче, както и коментираната по-горе такса за разглеждане на искането за сключване на договор за заем, не са включени при изчислението на ГПР по договора, с което се нарушава нормата на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП. Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП е изпълнено, когато не само е посочен ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за кредит. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, съответно да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при форМ.не на ГПР. Следва да се отбележи и че отразяването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР (предвид невключването на коментираните такси и разходи за неустойка) представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. В процесния случай липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск, сам по себе си е достатъчен за да се приеме, че договорът е нищожен в неговата цялост, на основание чл. 38 от ЗКНИП, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, предявените искове за обявяване нищожността на сключения договор за заем от 25.03.2022 г. се явяват основателни и следва да се уважат. Поради уважаване на предявените главни искове, не следва да се разглеждат предявените, при условията на евентуалност, искове за нищожност на уговорените в договора клаузи по чл. 5, ал. 1 и чл. 11, ал. 3. Във връзка с освобождаването на ищците от заплащане на държавни такси и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Брезник дължимата за производството държавна такса, чиито размер възлиза на 500 лв. и 350 лв. хонорар не вещото лице по ССЕ На основание чл. 405, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 11 от ТДТКССГПК ответникът, следва да бъде осъден да заплати и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Л. Б. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищците при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. (съгласно договори за правна защита и съдействие от 03.02.2025 г.). Съобразявайки вида на спора, действителната фактическа фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, събрания доказателствен материал, който не е в голям обем, както и извършените процесуални действия от пълномощника на ищците – подаване на искова молба и молба – становище, без явяване в съдебно заседание, съдът наМ., че на адвокат Б. следва да се определи възнаграждение в размер на 2000 лв., който възмездява и съответства на положения от адвоката труд по процесуалното представителство и защита на ищците в настоящото производство. По изложените съображения, съдът