Решение № 260001 от 4.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 240/2018 г.

Производството по делото е образувано по предявените от „Мюсюлманско настоятелство“ Р. против „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ЕООД ревандикационни искове по чл.108 ЗС за предаване владението на недв. имот, находящ се в гр. Р. по бул. “Г.Д.“ ••, представляващ поземлен имот с идентификатор •••••••••с площ 5374 кв. м., заедно с построения в него автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, който имот ответниците владеят без основание. Ищецът твърди, че правото на собственост върху този имот му е признато на придобивно основание – собственост на местно поделение, именувано към онзи момент като Турска мюсюлманска изповедна община Р.. Заявява, че на 29.12.2003 г. Община Р. издала Разрешение № 710/29.12.2003 г. на титуляра на собствеността Мюсюлманско настоятелство Р. за изграждане на обект – първа категория – Бензиностанция, търговска сграда/кафе-бар с щанд за промишлени стоки по одобрени архитектурни проекти на основание Заповед № 3306/13.11.2003 г. на Община Р. в имот № І-••••, кв. •••на ул. „Г.Д.“ •• в гр. Р.. Твърди още, че със Заповед № 2634/15.07.2003 г. на Кмета на Община Р. му е признато правото на собственост на имот № І-••••, кв. •••– процесният недв. имот по чл. 16, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ. На 13.03.2007 г. от ДНСК Р. е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-20 и обектът е въведен в експлоатация. Ищецът заявява, че на 3.01.2006 г. председателят на Мюсюлманско настоятелство Р. като упълномощен представител на Мюсюлманско изповедание * сключил договор за наем за процесния имот с „Ойл Комерс“ ООД Р., вписан в СВ Р. за срок от 5 години. По този договор наемателят приел и се задължил да не го преотдава без писмено съгласие на собственика. До 19.03.2016 г. М.К., който бил представител, както на отв. „Фанагория 68“ ООД, така и на наемателя заплащал договорените наемни вноски в полза на собственика на имота - Мюсюлманско настоятелство Р. и Районното мюфтийство. Ищецът твърди още, че с влязло в сила Решение по гр. д. № 973/2014 г. на РОС осъдил „Ойл Комерс Рим“ ООД да му предаде процесния имот. По време на висящността на това производство, отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ /МСХИ/ предявил срещу ищеца Мюсюлманско настоятелство Р. /МН/ отрицателен установителен иск за собственост относно процесния недв. имот, по който е образувано по гр. д. ••42/2016 г. по описа на РОС. След влизане в сила на решението по гр. д. № 973/2014 г. на РОС пристъпил към принудителното му изпълнение. Бил извършен въвод на 10.04.2017 г., при който в имота било намерено трето лице – отв. „ДМВ Петрол“ ООД – пренаемател на длъжника „Ойл Комерс Рим“ ООД. Този въвод е отменен от РОС и фактическото положение възстановено от съдебния изпълнител на 19.06.2017 г. На 26.06.2017 г. е насрочен нов въвод, който не е извършен, тъй като в имота е намерен отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, който заявил самостоятелни права върху него. Ищецът твърди още, че след постановен отказ от съдия по вписванията от 6.10.2017 г., на 9.10.2017 г. отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ сключило договор за наем на процесния имот с отв. „Фанагория 68“ ООД, който бил за срок от 5 години и към настоящия момент „Фанагория 68“ ООД държи имота. На 12.02.2018 г. нотариус Л.Ш.признал отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ за собственик на процесния имот по давност. Ищецът твърди, че този ответник не може да се легитимира като собственик на имота, тъй като не е упражнявал собственическо отношение, не е заплащал данъци и такси за имота, вкл. не го е декларирал в Общината. Не е изтекла нито кратката 5-годишна, нито дългата 10-год. давност, за да бъде признат за собственик. Поради това твърди, че така издаденият нот. акт засяга правата му на собственик и претендира отмяната му. Заявява още, че освен вписаните искови молби по производствата по гр. д. № № 973/2014 и 142/2016 г. на РОС, в имотния регистър е вписана възбрана по искане на отв. МСХИ като обезпечение на иска по гр. д. ••42/2016 г. Твърди, че в СГКК като собственик на имота е вписано Мюсюлманско настоятелство- Р., което добросъвестно декларирало имота в общината и до настоящия момент заплаща следващите му се данъци и такси. Заявява, че ответникът никога не е демонстрирал собственическо поведение върху имота. Ищецът твърди, че владението му върху имота било пряко и чрез трети лица, явно и несъмнено. То датирало от 50-те/60 –те години на миналия век, като в това време имотът се ползвал като турски гробища и на 9.07.1976 г. се снабдил с нот. акт по давност. Заявява още, че физ. лице М.К. в качеството си на представляващ „Ойл Комерс Рим“ ООД го уведомил през 2014 г., че сключил договор за наем от 2011 г. с Н.Г.като представител на Мюсюлманско изповедание - принципал на ищеца в настоящото производство. Твърди, че понастоящем в имота е отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД“, с което дружество ищецът не се намира в търговски/граждански отношения. При така изложеното заявява, че е придобил имота и по давност, вкл. с издаденото разрешение за строеж. Построените върху имота сгради също били негова собственост по силата на приращението. Поради това предявява ревандикационен иск по отношение на тримата ответници и искане по чл. 537, ал. ГПК за отмяна на нот. акт за право на собственост, издаден по обстоятелствена проверка № 60, том 1, рег. № 871, дело ••5 от 12.02.2018 г. по описа на Нотариус рег. № ••• с район на действие РРС, с който отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ * е признат за собственик на процесния имот. Претендира разноски. По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „Фанагория 68“ ООД, с който взема становище за неоснователност на предявения против него иск. Заявява, че държи имота на правно основание – сключен договор за наем с отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“, вписан в СВ преди предявяването на иска. Оспорва твърденията на ищеца за осъществявано явно, несъмнено, необезпокоявано владение, датиращо от 50-те/60-те години на миналия век. Оспорва и твърденията, че М.К. е плащал наем на ищеца за имота от името на „Ойл Комерс“. От представените вносни бележки било видно, че са превеждани суми по сметка на Районно мюфтийство Добрич без посочени дата на договор и неговия предмет. По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява, че не владее процесния имот, а е негов държател на основание сключен договор за наем с „Фанагория 68“ ООД. Твърди, че не е заявявал и упражнявал владелчески претенции, поради което не може да бъде ответник по предявения ревандикационен иск, нито по иска по чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира разноски. По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, с който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва, че ищецът е осъществявал явно, несъмнено, необезпокоявано владение върху процесния имот, което датира от 50-те/60-те години на миналия век, както и че е собственик на сградите по приращение. Твърди, че ищецът никога не е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, нито лично, нито чрез другиго. Твърденията му пък, че фактическата власт върху имота не е прекъсвана се опровергавали и от обстоятелството, че МН Р. предявило против „Ойл Комерс Рим“ ООД ревандикационен иск, предмет на гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Р., което приключило с осъдителен диспозитив. Намира, че плащането или опитът да бъдат плащани данъци за имота касае неизпълнение на публичноправни задължения с други санкционни последици. Заявява, че ответникът МСХИ в РБ е признат за собственик на процесните имоти с нот. акт от 12.02.2018 г., издаден по обстоятелствена проверка. Той е владелец на поземления имот още от 2006 г. и упражнява непрекъсната фактическа власт върху процесните имоти лично и чрез другиго – негови наематели. Претендира отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, в т. ч. и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК. В срока за отговор на исковата молба ответникът „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ е предявило против Мюсюлманско настоятелство Р. насрещен иск в условията на евентуалност спрямо първоначалния, ако ищецът бъде признат за собственик да му заплати направените подобрения в размер на 26 000 лв., частично предявени от 206478,30 лв. В исковата молба по насрещния иск са изложени твърдения, че МСХИ упражнява владение върху процесния имот и сгради, считано от м. март, 2006 г. до момента. В периода от м. март, 2006 г. до м. март, 2007 г. в имота са построени две сгради за търговия. С нот. акт от 2018 г. МСХИ е признато за собственик по давностно владение на поземления имот с идентификатор •••••••••като върху този имот попадат и двете сгради. Извършените от него подобрения в поземления имот се изразявали в построяването им- сгради с идентификатори съответно ••••••••••и ••••••••••. В периода на осъществяваното владение владелецът МСХИ извършил разходи за запазването на сградите. Твърди, че общата стойност на извършените подобрения и разходи е в размер на 206 478,30 лева. Поддържа, че подобренията са извършени със знанието на Мюсюлманско настоятелство- Р. и без неговото противопоставяне. С молба-уточнение изрично заявява, че през 2013 г. е извършена пълна реконструкция и основен ремонт на целия автокомплекс, построен в ПИ с идентификатор 634••.4.302, а именно: реконструкция на двете сгради –автомивка и бензиностанция, подмяна на козирка, подмяна на бензиноколонки, ремонт на покриви, изграждане на дренажна система на терена, полагане на нови настилки на паркинга, площадката, пътните връзки – асфалт и шлайф бетон и др. Описани са и подробно извършените през 2013 г. СМР. По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск Мюсюлманско настоятелство- Р., с който се взема становище за неговата недопустимост и неоснователност. Възразява, че ищецът по насрещния иск никога не е владял или държал процесния имот, заедно с построените в него сгради. Поддържа, че те са негова собстевонст и на 03.01.2006 г. ги отдал под наем за срок от 5 години като страните се споразумели имотът да не се преотдава без писмено съгласие на собственика. Заема позиция, че изграждането на описаните в насрещния иск самостоятелни обекти и подобрения в имота е извършено по поети от наемателя договорни задължения за негова сметка, като ищецът по насрещния иск не е страна по този договор. Въвежда и възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Заявява, че не е давал съгласие МСХИ да ползва имота, тъй като там се намирало друго лице с поети към него договорни задължения, а именно „Ойл Комерс“ ООД. Оспорва изцяло договорите за наем от 3.01.2011 г. и 01.09.2013 г., сключени съответно между „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ и „Ойл Комерс Рим“ ООД и между „Ойл Комерс Рим“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД като твърди, че тези договори са нищожни поради противоречия със закона и не са вписани в СВ Р. по предвидения ред. След преЦ. на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: Приложените на л. 668 от делото удостоверение от 15.05.2014 г. по ф. д. № 61/2009 г. на ОС-Р., удостоверение за регистрация № 98/28.05.2003 г. /л.828/ и писмо изх.№ 75-02-602/21.10.2016 г. на Община Р. /л.825/ установяват, че „Мюсюлманско настоятелство- Р.“ е регистрирано на основание § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ – като заварено местно поделение на вероизповеданието, вписано преди 1.01.2003 г., т. е. на основание чл.16 ЗИ /отм./. Мюсюлманско вероизповедание Р. е местно поделение на религиозната институция Мюсюлманско изповедание, вписано служебно в регистъра на вероизповеданията при СГС по ф.д.••659/2003 г., на основание чл. 18 от ЗВ. С нот. акт № ••• на Р.нски нотариус Турската мюсюлманска изповедна община гр. Р. е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот-дворно място от 17 804 кв.м, съставляващо имот пл. № ••••по плана на града. С Разрешение за строеж № 710/29.12.2003 г. /л 35/, издадено от Община Р. е разрешено на Мюсюлманско настоятелство - Р. с представител Б.К.да построи обект първа категория – бензиностанция, търговска сграда /кафе-бар с щанд за промишлени стоки/ и автомивка в имот № І-••••, кв. •••по бул. „Г.Д.“ ••. Със Заповед № 2634/15.07.2003 г., на основание чл. 16, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 16, ал. 4 ЗУТ и Заповед ••378/22.04.2003 г. на Кмета на Община Р., с която е одобрен ПУР и ПР, поправена със Заповед № РД01/723/14.02.2006 г. /л. 652 и 653/ Мюсюлманско настоятелство Р. придобива собственост върху УПИ № І-••••, кв. •••като разликата от 3441 кв. м. – общ. собственост, която се придава към имот № ••••се отнема в южната част на имота. С Разрешение № ДК-07-20/13.03.2007 г. /л. 283/ на ДНСК е разрешено ползването на строеж, находящ се в имот № І-••••, кв. •••по бул. „Г.Д.“ •• с възложител „Мюсюлманско изповедание“, рег. по ф. д. ••659/2003 г. по описа на СГС. Приложен е и акт обр. 16 за обекта /л. 284-292/. По делото е приложен препис от договор за наем от 03.01.2006 г., вписан в СВ- Р. с вх. рег. №1347/13.02.2006 г. /л. 35-40/, сключен между Мюсюлманско вероизповедание в Р Б., в качеството на наемодател, представлявано от пълномощника Б. К.-председател на Мюсюлманско настоятелство-Р. и „Ойл Комерс“ ООД, наемател, със седалище гр. Р., представлявано от управителя И.И. по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр. Р., а именно „от УПИ I-•••• в кв. •••с площ 5373 кв.м, при граници бул. „Б.“, бул. „Г.Д.“ и УПИ-••••- собственост на Мюсюлманско настоятелство-Р., само югозападната част с площ от 3000 кв. м., заключена между бул. „Б.“ и бул. „Г.Д.“. В т.1.2. е уговорен месечен наем от 250 лв., а в т.1.5. наемателят се е задължил да изгради в наетия имот за своя сметка автокомплекс по одобрен архитектурен проект. Срокът на договора е 5 години - р.II., но в т. 6.1 страните се задължили след изтичане на този срок да сключат договор за още пет години. От данните в ТР се установява, че впоследствие, от 30.11.2009 г., като управител на дружеството е вписан М.К. – управител на втория ответник по настоящото производство. На 03.01.2011 г. между Мюсюлманско изповедание в Р Б., като наемодател и „Ойл Комерс Рим“ ООД като наемател, е сключен договор за наем на процесния имот /л. 61-65/, като в чл.1 е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване своя собствен недвижим имот – автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, находящ се в гр. Р., по бул. “Б.“ № ••• /бул. “Г.Д.“ ••/ и представляващ ПИ с идентификатор •••••••••• по кадастралната карта на гр.Р., с построени в него сграда за търговия с идентификатор ••••••••••и сграда за търговия с идентификатор ••••••••••. при месечна наемна цена 250 лв., като срокът на договора е 5 год. Представени са вносни бележки, от които е видно, че през периода 4.06.2012 г. до 16.05.2013 г. М.К. е превеждал суми по сметка на Мюсюлманско настоятелство, а впоследствие до 16.05.2015 г. по сметка на Районно мюфтийство Добрич за дължими за „Ойл Комерс Рим“ ООД наеми по договор с месечна наемна цена 250 лв. Представен е и договор за наем на процесния имот /л. 66-70/, с който „Ойл Комерс Рим“ ООД в качеството на наемодател, който ползва процесния имот по силата на договор за наем от 3.01.2011 г. го преотдава под наем на отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД за срок от 5 години при месечна наемна цена 4000 лв. С влязло в сила на 14.03.2017 г. решение, постановено по гр. д. № 973/2014 г. по описа на ОС Р. „Ойл Комерс Рим“ ООД е осъдено да предаде на Мюсюлманско настоятелство Р. владението върху процесния недв. имот. Приложен е протокол за въвод от 10.04.2017 г. /л. 88-90/, извършен в изпълнение на това съдебно решение, от който се установява, че при предаването на имота в него е заварено трето лице – отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД, което заявило, че го държи по договор за пренаемане с „Ойл Комерс Рим“ ООД- ответник по гр. д. № 975/2014 г. От протокол № 2929 /л. 86-87/ е видно, че на 19.06.2017 г. в изпълнение на решение по в. гр. д. № 293/2017 г. е възстановено фактическото положение в имота отпреди извършения на 10.04.2017 г. въвод и ключовете от имота са върнати на представителя на „Ойл Комерс Рим“ ООД. Насрочен е нов въвод за 26.06.2017 г., който видно от протокол № 3051 /л. 82-83/ не е извършен поради това, че в имота е заварено трето лице – отв. „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“, което е заявило самостоятелни права върху имота. Към настоящото производство е приложено гр. д. ••42/2016 г. по описа на ОС Р., образувано по предявените от МСХИ в Р Б. против Мюсюлманско настоятелство – Р. и „Ойл Комерс Рим“ ООД отрицателни установителни искове досежно процесния процесния имот, приключило с влязло в сила решение, с което и двата иска са оставени без разглеждане и производството по тях е прекратено като недопустимо. По това дело са приложени договор за наем от 18.04.2006 г., с който МСХИ в Р Б. като наемодател предоставя на "Ойл Комерс“ ООД като наемател следният свой собствен недв. имот - автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, находящ се по бул. „Г.Д.“ •• за срок от 5 години, приемо-предавателен протокол от 01.01.2011 г., съставен във връзка с връщане на имота от наемателя "Ойл Комерс"-ООД следващ договор за наем, сключен на 3.01.2011 г. между Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в Р Б., в качеството на наемодател и "Ойл Комерс Рим"-ООД-наемател за същия имот за срок от 5 години при наемна цена от 250 лв., както и договор от 04.01.2016 г., сключен между същите страни - Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание и "Ойл Комерс Рим"-ООД по отношение на процесния недвижим имот за нов срок от 5години, считано от 04.01.2016 г. По делото е приложен и нот. акт за собственост на недв. имот № ••• вх. рег. ••600/12.02.2018 г. на СВ Р. /л. 71/, с който отв. „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор •••••••••по КККР Р., с адрес: гр. Р., бул. „Г.Д.“ •• с площ от 5375 кв. м. Към доказателствения материал е приобщен и договор за наем от 01.07.2017 г., вписан в СВ с вх. рег. ••4166/9.10.2017 г., с който отв. Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б. в качеството си на наемодател е отдало под наем на отв. „Фанагория 68“ ООД в качеството на наемател процесния недв. имот за срок от 5 години при месечна наемна вноска от 250 лв. С договор за наем от 01.07.2017 г. /л. 258-262/ отв. „Фанагория 68“ ООД е преотдал имота на отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД за срок от две години. Приложен е и нот. акт ••86, том І, рег. № 2341, дело ••65/19.04.2018 г. на Нотариус Л. Ш., с който отв. „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ продава на Ц. И. З. процесния недв. имот, ведно с построените в него сгради. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ не е правило разходи и не е извършвало лично подобрения в имота, като същите са извършени от отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД в качеството му на пренаемател. В счетоводството на „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ като условен /задбалансов/ актив са отразени извършени от „ДМВ Петрол“ ЕООД разходи и подобрения на процесния имот в размер на 206 478,30 лв. В о. с. з. на 30.09.2019 г. експертът разяснява, че завеждането на тази стойност като условен актив означава, че тя ще бъде заприходена в случай, че бъде уважен насрещният иск. Разяснява още, че при изготвянето на експертизата са й били представени документи, че подобренията са извършени от „ДМВ Петрол“ ЕООД, които обаче не са подписани от представител на това дружество. Последното е отказало да предостави документите. Вещото лице заявява още, че един такъв счетоводен запис при условие, че е за задбалансов актив, е редовен, но не сочи записване към настоящия момент, той дава условност за придобиване, но не е счетоводен запис за собственост. Приета е по делото и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че през 2003 г. е одобрен от Община Р. План за застрояване на УПИ І-••••, кв. •••ж.к. „Д.“ със Заповед № 3806/13.11.2003 г. със ситуирани новопроектирана административна сграда на 4 и 5 етажа, новопроектирана бензиностанция, търговска сграда, автомивка, козирка и автосервиз. Била издадена и Заповед № 2634/15.07.2003 г. на Кмета на Община Р. за собственост върху УПИ І-••••, кв. •••и Заповед № РД01/723/ от 14.02.2006 г. за поправка на база техническа грешка в площта на имота. Според вещото лице имот УПИ І-••••, кв. •••ж. к. „Д.“ е идентичен с ПИ с идентификатор •••••••••на бул. „Г.Д.“, •• в гр. Р.. Вещото лице дава още заключение, че имотът с адрес: гр. Р., бул. „Г.Д.“, •• не е идентичен с имота с адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № •••, който е на запад от процесния имот. През 2014 г. наемателят на бензиностанцията направил ремонт в рамките на съществуващата сграда и настилките – асфалт на пътните връзки и в част от имота, бетониране на площадката на цистерни и тротоарни плочи на лятната градина и около сградата. Тези подобрения съответствали на описаните в насрещния иск СМР. Според експерта стойността на имота се била увеличила с около 100 000 лв. Стойността на направените подобрения съгласно изготвената от вещото лице количествено-стойностна сметка е 200 500 лв. без ДДС. При изслушването му в о. с. з. на 30.09.2019 г. вещото лице разяснява, че оЦ.та е дадена въз основа на извършен оглед и замерване на място. Бензиностанцията е строена 2003-2004 г. и вложените материали и подобрения са нови и луксозни и не биха могли да са от 2003-2004 г., но не може да уточни дали са правени точно в 2014 г. или по-рано. Извършените работи са довършителни и за тях не се изисква разрешение от Общината. Събрани са и гласни доказателства, свързани с упражняваната върху процесния имот фактическа власт, както и относно извършваните в него подобрения. Свидетелят на ищеца Б.Н.А. дава показания, че познава имота на Мюсюлманско настоятелство Р., който се намира по бул. „Б.“ и бул. „Г.Д.“ /старият път за гр. Р./ още от 1965 г. когато учил в гр. Р. и ходил на погребение там. Изнася данни, че имотът бил около 15/16 дка, а сега е около 5 дка. До 1966 г. в този имот имало турски гробища. После там била построена съществуващата и до днес бензиностанция. Свидетелства, че знае от възрастни хора, още от юношеството си, че този имот е собственост на Мюсюлманско настоятелство Р., като никога не е чувал да има друг собственик или някой да е претендирал да е такъв. Дава още показания, че от много години някаква фирма, чието име не знае, плаща наем за бензиностанцията на Мюсюлманско настоятелство Р.. Сведенията му за това били от разговори, които чувал да се водят пред него, когато ходил в Мюфтийството в Р.. Знае още, че в момента Мюсюлманското настоятелство си търси наема от тази фирма, която ползва бензиностанцията и иска да им я върне. Свидетелства още, че знае за едно Мюсюлманско настоятелство в Р. и не знае да има друго. Свидетелят на ищеца С.И.Т. дава показания, че от 1960 г. живее в Р., като от 20 години е имам. На Саръбаир били гробищата на Р.нското настоятелство. Това място било около 15/16 дка, но пътят малко се разширил. Когато на мястото на гробищата изградили бензиностанция, свидетелят участвал в събирането на кокалите като за това бил извикан от председателя на Р.нското настоятелство Б.. Свидетелства още, че през 1960 г. в имота нямало бензиностанция. От бащите и от дядовците си знаел, че този имот е на Р.нското настоятелство, като не знаел в Р. да има друго настоятелство. Предполага, че имотът е негов и защото именно председателят му го извикал да помага при преместването на гробищата. Знае за спорове между настоятелството и Н. Г., както и че наемът в началото бил събиран от настоятелството, а после от Н. Г., което според свидетеля било отскоро. Свидетелят на отв. МСХИ Н.П.П. дава показания, че от 2005 г. работи в „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“, а преди това в Мюсюлманско изповедание - от 1997 г. до 2005 г. От 2015 г. като е и член на централното ръководство на ВМДС на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“. Относно бензиностанцията в гр. Р., ул. „Г.Д.“ •• знае, че е собственост на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“, което упражнява фактическа власт върху нея от 2006 г., когато имотът му е предаден от И.И.. От последния знае, че той като физическо лице изградил бензиностанцията в него. Имотът предал доброволно, с протокол след като МСХИ предявило пред него правата си на универсален правоприемник на турските мюсюлмански вероизповедни общини до 1949 г. Впоследствие, през 2006 г. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ сключило договор за наем с „Ойл комерс“. После „Ойл комерс“ се трансформирало в „Ойл комерс Рим“ и с него също бил сключен договор за наем, а след това и с „Фанагория“. Тези обстоятелства му били известни служебно. Сключените договори за наем били с включена клауза за преотдаване на имота. За този имот „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ не получавало наеми, тъй като уговорките между страните били срещу ползването на имота наемателите, респ. пренаемателите да правят инвестиции. Няколко пъти в годината бил извършван контрол дали такива инвестиции действително се правят чрез посещения на място от представители на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“. Свидетелства, че самият той е присъствал всеки път на тези проверки. Не му било известно този имот някога да е бил собственост на Мюсюлманско настоятелство Р.. Имотът, който бил турско гробище, е възстановен на турската мюсюлманска вероизповедна община, чийто правоприемник се явява „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ и до настоящия момент упражнява фактическата власт върху него. Свидетелства, че не знае нито кога е започнало, нито кога е завършило строителството на бензиностанцията. Видял я за първи път през 2006 г., когато е предадена от И.И.. Тогава не всичко по нея било завършено. От И. знае, че там е извършвана вертикална планировка, оформен е отход към пътя. Видът на бензиностанцията през 2006 г. и сега бил съвсем различен. Към настоящия момент, в резултат на направените срещу предоставения от МСХИ имот по договорите за наем и пренаем инвестиции, тя е превърната в модерен обект. Според свидетеля, този имот е записан в активите на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ и деклариран в Данъчното, но не знае кога точно се е случило това. Не му е известно наемателите на МСХИ „Ойл комерс“ и „Ойл комерс Рим“ да са имали други договори за наем относно същия обект и да са плащали наем на друго юридическо или физическо лице. Свидетелства още, че знае, че от 1952 г. до настоящия момент в гр. Р. са съществували Мюсюлмански настоятелства, но те не са били юридически лица. Заявява, че проф. д-р Г. е представлявал Мюсюлманско изповедание от 2006 г. до 24.04.2011 г. В периода от 2006 г. до 2011 г. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ се представлявало от неговия главен мюфтия и председател на Висшия духовен съвет Н. Х. Д., който към настоящия момент бил покойник. Дава показания, че д-р Г. наследил от предишния представляващ Мюсюлманско изповедание някакви юридически взаимоотношения. Поради това, според свидетеля, било възможно да са сключвани в периода 2010 г.- 2011 г. договори за наем за бензиностанцията. Известно му е, че има водено дело между Мюсюлманско изповедание, представлявано от М. Х. и наематели на бензиностанцията - „Ойл комерс“, по което последното признало иска на Мюсюлманско изповедание за нищожност на сключения между тях договор. Дава показания, че бил извикан в Р. след приключването на това дело, когато в него трябвало да бъде извършен въвод от ЧСИ. Тогава направил съответните възражения от името на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“. Не знае дали водените дела са били инициирани от д-р Г. или от М. Х.. Свидетелят Х.И.Х. - районен мюфтия към МСХИ в Пловдив дава показания, че от 2003 г. се намира в служебни правоотношения с отв. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“. Първоначално работел в администрацията и поради това знае за имот на изповеданието в гр. Р.. По повод служебните си задължения често идвал в гр. Р. заедно със св. П., за да правят оглед на имот – бензиностанция, която се намира на бул. „Г.Д.“ ••. Знае, че в бензиностанцията през тези години имало наематели. Присъствал на въвод, когато ЧСИ искал да въвежда в бензиностанцията някакви хора, но св. П. бил там, възразил и предотвратил въвода. И до сега в имота има наематели. Свидетелства, че не е работил в Мюсюлманско изповедание. Когато представител на Мюсюлманско изповедание бил проф. д-р Г. се водил там на работа за 2-3 месеца. Св. С.Р.С. дава показания, че от м. септември, 2009 г. до 2016 г. бил председател на Мюсюлманско настоятелство Р.. Едно от задълженията му било да събира наемите за отдаден под наем обект – бензиностанция, която се намира на бул. „Г.Д.“. В началото наемите му заплащал И.И., а впоследствие М. К.. Наемите се внасяли в брой, в касата на МН Р. и им бил издаван ПКО като били в размер на 250 лв. без ДДС месечно. През периода, през който бил председател на Мюсюлманско настоятелство - Р. самият той не е сключвал договор за наем относно бензиностанцията. Наемите обаче са заплащани въз основа на договор за наем, по който Мюсюлманско настоятелство е било наемодател. Свидетелства още, че когато станал председател на настоятелството бензиностанцията била построена, работела, била в този вид, в който е и сега. Не му било известно „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ да е извършвало ремонти или някакви подобрения в този имот. Дава показания, че през целия период, през който бил председател на Мюсюлманско настоятелство - Р. „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ не е имало никакви претенции към настоятелството за извършени подобрения в бензиностанцията. Свидетелят М.С.А. дава показания, че на 29.12.1992 г. е избран за районен мюфтия на Районно мюфтийство Р., което тогава обхващало и област Р.. Това продължило до м. май 2008 г., когато с решение на националната мюсюлманска конференция било обособено Районно мюфтийство в гр. Р.. До този момент, Мюсюлманското настоятелство в гр. Р. било подведомствено на Районно мюфтийство гр. Р.. Част от задълженията му на районен мюфтия на Р. включвали обиколки по населените места, включени в района на мюфтийството и така се е срещал с председателя на Мюсюлманско настоятелство Р. Б.К.и с ръководството му. Свидетелства, че през периода 1992–2008 г. ставало възстановяването на вакъфски имоти, тяхното стопанисване и управление и поради това заявява, че има преки впечатления от имота – бензиностанция, който се намира на бул. „Г.Д.“ •• /старият път за Р./. През 1993-1994 г. там имало няколко стари къщи с наематели. Имотът на бул. „Г.Д.“ •• бил собственост на Мюсюлманско изповедание, на Мюсюлманско настоятелство – Р.. Свидетелства, че Мюсюлманско изповедание е „майката“ на всички. Бензиностанцията се изградила по времето, по което г-жа Е.Н. била кмет на Община Р.. Съгласувателните процедури и изграждането на бензиностанцията се осъществили от Мюсюлманско настоятелство Р. за негова сметка и в негова полза през 2002-2003 г. Това обстоятелство знае от председателя на Мюсюлманско настоятелство Р. Б. К.. След въвеждане на бензиностанцията в експлоатация „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание“ нямало никакви претенции към Районно мюфтийство Р. и към Мюсюлманско настоятелство Р. относно ползването и извършване подобрения в тази бензиностанция. През целия период, през който бил МОЛ в качеството си на районен мюфтия, св. Н.П. не е идвал при него, нито пък от Мюсюлманско настоятелство Р. са го уведомявали, че е ходил при тях във връзка с бензиностанцията – да я е инспектирал, да я е замервал и изобщо да е правил нещо. Не познавал г-н К.. По делото и от двете страни са приложени действащите през годините Устави на Мюсюлманското изповедание, съдебни решения, свързани с вписване на обстоятелства относно ръководството му, извлечение от регистъра по чл. 18 ЗВ при СГС за вписванията по ф. д. ••659/2003 г., Удостоверение за постановените съдебни актове за МИ от образуване на делото в СГС до 18.03.2010 г. От страна на отв. „ДМВ Петрол“ ЕООД е представено удостоверение, приобщено по делото, ••201/14.09.2020 г., изм. от 30.08.2024 г., доп. от 21.10.2024, доп. от 13.12.2024 г., издадено от Министрество на икономиката и индустрията в увурение на това, че дружеството е вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като са посочени обектите, от които се осъществява дейността му. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предвид оспорената от отв. „Мюсюлманско сунитско ханифитско изповедание в Република Б.“ процесуална легитимация на ищеца, с Решение ••64/06.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 436/2022 г. на ВнАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № ••45/30.05.2025 г., постановено по гр. д. № 3434/2024 г. на ВКС, е отменено изцяло решение № 260002/9.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Р. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание” против „Мюсюлманско настоятелство-Р.” обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 604 ГПК и делото е върнато на Окръжен съд - Р. за произнасяне на предявените главни искове с правно основание чл.108 ЗС и по евентуално съединения насрещен иск за подобрения в процесния недвижим имот. Изложените и от тримата ответници възражения, че Решение № 260002/9.02.2022 г. по гр. д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Р. в частта, с характер на разпореждане, с която съдът е върнал подадената от Мюсюлманско настоятелство Р. искова молба с вх. № 4230/12.04.2018 г. като необжалвано е влязло в законна сила са изцяло неоснователни и не кореспондират с данните по делото. Решението е отменено изцяло от горната инстанция, в т. ч. и в частта, касаеща връщането на исковата молба и делото е върнато със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на исковете. Съгласно съдебната практика при предявен иск по чл. 108 ЗС съдът следва служебно да разгледа въпроса кой е собственик на вещта, предмет на ревандикационния иск. В този смисъл е ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно т.2А съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на процесните вещи, те да се намират във владение на ответника и да се владеят от него без основание. Доказателствената тежест за тези предпоставки се разпределя между насрещните страни, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение, респ. държане от страна на ответника, а ответникът следва да докаже основанието си да упражнява фактическа власт върху вещта. В конкретния случай ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот с нот. акт № 28, т. ІV от 9.VІІ.1976 г. на Р.нски нотариус, с който Турската мюсюлманска изповедна община гр. Р. е призната за собственик по давностно владение на недвижим имот-дворно място от 17 804 кв. м., съставляващо имот пл. № ••••по плана на града, а по отношение на сградите в него твърденията са за придобиването им по приращение, а от своя страна ответникът МСХИ в Р Б. се легитимира като собственик с нот. акт № 70, том 4, дело № 678/2018 г., вх. рег. ••600/12. 02.2018 г. на СВ Р., с който е признат за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор •••••••••по КККР Р., с адрес: гр. Р., бул. „Г.Д.“ •• с площ от 5375 кв. м. С отговора на исковата молба ответниците не са оспорили придобиването по давност на процесния поземлен имот от Турската мюсюлманска изповедна община гр. Р. през 1976 г., т. е. правата по този акт не са оспорени. Спорът е съсредоточен върху това дали е налице идентитет между нея и ищеца Мюсюлманско настоятелство Р., както и дали този ищец е владял имота, респ. изгубил фактическата власт върху него. С влизане в сила на Закона за изповеданията (обн. ДВ, бр. 48/01.03.1949 г., отм. ДВ, бр. 120/29.12.2002 г.) съществуващите изповедания и техните поделения са загубили автоматично правосубектност, като в чл. 6, ал. 1 ЗИ е посочено, че от момента на утвърждаване устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност, като от този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието. Наред с това, в чл. 16 от закона е предвидено задължение за регистрация на централните ръководни органи на изповеданията при Дирекция на изповеданията при Министерския съвет, а ръководните органи на местните поделения – при местните народни съвети. В § 2, ал. 1 от ПЗР на Закона за вероизповеданията /обн., ДВ, бр. 120 от 29.12.2002 г. / е предвидено, че регистрираните вероизповедания по чл. 6 от отменения Закон за изповеданията запазват статута си на юридически лица. По отношение на заварените местни поделения на вероизповеданията е предвидена съдебна пререгистрация в съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието, съобразно ал. 4. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Дирекция "Вероизповедания" на МС предоставя на СГС регистъра на регистрираните вероизповедания и техните устави, а съдът вписва служебно регистрираните вероизповедания. Данните по делото сочат, че Турската мюсюлманска изповедна община - Р. като местно поделение на мюсюлманското изповедание е съществувала и не е загубила своята правосубектност след 1949 г. при действието на Закона за изповеданията (отм.), доколкото през 1976 г. е призната за собственик по давностно владение на процесния имот. Към настоящия момент по делото е установено /противно на поддържаното в писмените бележки на отв. МСХИ Р Б./, че ищецът е вписан като заверено местно поделение на мюсюлманското вероизповедание в регистърното решение на РОС по ф. д. № 61/2009 год. на основание § 2, ал. 4 ПЗР на ЗВ. Нито се твърди, нито са представени доказателства да е бил заличен или да е било регистрирано друго местно поделение. При отчитане на забраната по чл.15, ал. 2 ЗВ за съществуване на повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище, както и обстоятелството, че уставът не предвижда съществуване на повече от едно местно поделение в един и същи регион се налага извод, че местното поделение „Турска мюсюлманска изповедна община Р.“, признато за собственик на спорния имот с нот. акт № 28/9.VІІ.1976 год. и „Мюсюлманско настоятелство-Р.“ са идентични и са едно и също местно поделение на мюсюлманското вероизповедание. Разликата в наименованията им произтича от промяната на наименованието на местните поделения на "Мюсюлманското изповедание" в приетите след 1945 г. устави - според § 7 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Б. от 1945 г. образуваните местни поделения са именувани мюсюлманска вероизповедна община, докато в последващите устави (чл. •• от Устава на мюсюлманското изповедание в Народна Република Б. от 1975 г., чл. •• от Устава от 1986 г., чл. 5 от Устава от 1992 г. и следващите) посоченото наименование е заменено с "мюсюлманско настоятелство". Т. е., независимо от различното наименование, става дума за едно и също правосубектно местно поделение на Мюсюлманското изповедание. За пълнота следва да се посочи, че предвиденият в § 4 ПЗР на ЗВ ред за установяване на правоприемството на заварените вероизповедания се отнася за съществувалите до 1949 г. религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, но е неприложим по отношение на местни поделения на заварените вероизповедания, които са запазили правосубектността си и при действието на Закона за изповеданията (обн. ДВ, бр. 48/01.03.1949 г., отм. ДВ, бр. 120/29.12.2002 г.), както е в случая, тъй като в тази хипотеза връзката на завареното вероизповедание със съответното местно поделение е запазена с факта на регистрация на местните поделения в местните народни съвети, докато по отношение на съществувалите до 1949 г. местни организационни единици тя е прекъсната. От представените писмени доказателства- скица на имот, разрешение за строеж, както и от приетата по делото СТЕ се установи, че е налице идентичност между имота, посочен в нот. акт от 1976 г. и процесния поземлен имот. По този въпрос страните и не спорят. От свидетелските показания на св. А. и св. Т. се установява също така, че на мястото на процесния имот до около 60-те години на миналия век са се намирали турските гробища, като същият е бил стопанисван от настоятелството. И от писмените, и от гласните доказателства е видно, че находящата се в момента там бензиностанция е построена през периода 2003 – 2007 г., въз основа на издадените в полза на ищеца разрешение за строеж, по повод на който са издадени и обсъдените по-горе три заповеди на кмета на Община Р. от 2003 и 2006 г., като това е станало за сметка на „Ойл Комерс” ООД, за което дружеството е поело задължение по сключения на 03.01.2006 г. между него и ищеца договор за наем. Предвид изложеното, при липсата на данни придобитият през 1976 от Турската мюсюлманска вероизповедна община Р. поземлен имот да е придобит или прехвърлен на другиго след издаването на нотариалния акт през 1976 г., с който същата се легитимира като собственик, следва да се приеме, че правото на собственост върху него е преминало към ищеца, който е придобил по приращение, на основание чл. 92 ЗС и построените в него сгради. Въз основа на така направените правни изводи, съдът намира за оборено в настоящото производство съществуването на удостовереното с констативен нотариален акт от 12.02.2018 г. право на собственост на първия ответник. Същият се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, като твърденията са, че упражнява фактическата власт върху имота от март, 2006 г. Владението, като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време, в случая 10 години, тъй като ответникът твърди да е обикновен владелец - чл. 79, ал.1 ЗС, което състояние включва обективен елемент - фактическа власт /corpus/ и субективен - намерение за своене на вещта /аnimus/ - чл. 68, ал.1 от ЗС. Кумулативното установяване на горепосочените елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал.1 ЗС в настоящия случай е в тежест на ответника по делото при условията на пълно и главно доказване - чл. 154, ал.1 ГПК. Подобно доказване в настоящото производство не е проведено. При съвкупната преЦ. на събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства не може да бъде направен извод, че отв. "Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание" е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене, лично или чрез наемателя "Ойл комерс" ООД. Договорът му за наем с това дружество е от април, 2006 г. с 5-годишен срок, а с ищеца от януари, 2006 г., също със срок от 5 години, вписан в СВ Р.. Налице са гласни и писмени доказателства, че този наемател е заплащал наемните си вноски към ищеца, т. е. изпълнявал е задължението си към него, в т. ч. и това, свързано със строежа и въвеждането в експлоатация на бензиностанцията. При така изложеното и констатираната от настоящия състав липса на обективния и субективния елемент на владението за период повече от десет години преди снабдяване на ответника МСХИ Р. с констативен нотариален акт през 2018 година обосновава извод, че ответникът не е придобил собственост върху процесния имот на правно основание придобивна давност. Поради това искът по чл. 108 ЗС против него е основателен и следва да се уважи. Доколкото е безспорно установено по делото, че процесните имоти се държат от другите двама ответници „Фанагория 68“ ООД и „ДМВ Петрол“ ЕООД, съответно наемател и пренаемател на отв. МСХИ в Р Б., то основателни се явяват и предявените против тях искове. Възраженията на „ДМВ Петрол“ ЕООД, че искът против него следва да се отхвърли, тъй като към настоящия момент не упражнява фактическа власт върху процесните имоти е неоснователен. За да се освободи от отговорност ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на предявилото иска лице. Обстоятелството, че към момента на приключване на устните състезания вещта не се намира в негова фактическа власт, не го освобождава от отговорност, ако е установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е Решение 181/07.10.2016 г., постановено по гр. д. № 4988/2014 г. на ВКС. Като последица от уважаване на ревандикационния иск, основателна се явява и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК - за отмяна на нотариалния акт, с който ответникът „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ е признат за собственик на процесния имот. Предвид сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност насрещен иск от „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ * за заплащане на направени в имота подобрения и разноски за запазване на построените в него сгради. Искът е неоснователен като недоказан, поради което следва да се отхвърли. От събраните по делото доказателства- свидетелски показания, СИЕ и СТЕ, обсъдени подробно по-горе не се установява ищецът по този иск да е правил подобрения и разходи за запазване на процесните имоти. Установи се, че сградите са построени от наемателя на „Мюсюлманско настоятелство“ Р.- „Ойл Комерс“ ООД по поето от него задължение с договора за наем от 03.01.2006 г., както и че в тях впоследствие е извършван ремонт и правени подобрения без обаче да се доказа, че са били със средства или за сметка на ищеца по насрещния иск. Относно разноските: С оглед изхода на спора разноски се следват само в полза на ищеца „Мюсюлманско настоятелство“ Р., които съгласно представения списък възлизат общо на 14 410,85 евро /28 185,18 лв./, плащането на които е надлежно удостоверено по делото. От страна на процесуалния представител на ответника „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република Б.“ е своевременно въведено възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно относно заплатения за защитата по насрещния иск адв. хонорар в размер на 8148 лв. и при отчитане на материалния интерес, извършените по повод на този иск процесуални действия и обстоятелството, че адвокатът е регистриран по ДДС, го намалява на 4800 лв. с ДДС или 2454,20 евро с ДДС. Заплащането му следва да се възложи само на ответника МСХИ РБ., доколкото това възнаграждение е във връзка с предявения насрещен иск, по който само той е страна. По отношение на претендираното по основните искове адв. възнаграждение съдът намира въведеното по чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за неоснователно, като отчита материалния интерес, действителната фактическа и правна сложност на делото, проведените общо 8 открити съдебни заседания с участието на процесуалния представител на ищеца, както и обстоятелството, че същото е заплатено за защита по искове против трима ответници. Така, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, те следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца 10244,85 евро /20037,18 лв./ разноски пред настоящата инстанция. Искането на Мюсюлманско настоятелство Р. да бъде осъден отв. „Фанагория 68“ ООД да му заплати разноски за адв. възнаграждение в размер на 5040 евро с ДДС е неоснователно, тъй като същите са сторени в производството пред ВТАС по в. ч. гр. д. ••32/2026 г., където е и следвало, съгласно чл. 81 ГПК, да бъдат претендирани. Мотивиран така, Р.нският окръжен съд