Решение № 21 от 29.5.2026 г. на Районен съд - Чепеларе по дело № 277/2025 г.

Производството по делото е образувано по повод подадена от С. Б. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.••••, ул. „••••“ №••••, ет.••••, ап.••••, действаща чрез адв. Н. П., искова молба срещу В. Н. Г., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр.••••, ул. „••••“ № ••••, вх.••••, ет.•••• ап.••••, с която се иска намаляване завещателно разпореждане, извършено със саморъчно завещание от •••• год. вписано в СВп с вх. рег.№875/2024 год., акт №67, том I, дело №316/2024 год. на Б. А. Б., б.ж. на гр.Ч., починал на •••• год. в гр.С., направено в полза на ответника В. Н. Г., ЕГН ••••••••••, с 1/3 ид.ч. от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищцата С. Б. Б., от наследството на Б. А. Б., каквато величина е разполагаемата част от наследството, както и да бъде развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в нот. акт №4, том 2, дело №175/15.07.2015 год., с който Б. А. Б. се е разпоредил в полза на ответника с 1/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от поземлен имот с ид. №80371.240.•••• с площ 431 кв.м., по КККР на гр.Чепеларе, ведно с 1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .№80371.240.•••• със застроена площ 110 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата. С определение №38/10.02.2026 год. производството по делото е разделено, като същото е продължило по предявения от С. Б. Б. срещу В. Н. Г. иск по чл. 30 ал. 1 от Закона за наследството за намаляване на завещателно разпореждане, а по предявения обективно съединен иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане е образувано гр.д. №152/2026 год. по описа на РС Чепеларе. Фактическите твърдения, на които ищцата основава предявения иск се свеждат до следното: Ищцата е законен наследник на наследодателите: А. П. Б. - неин съпруг, който е бивш жител на гр.Ч., починал на •••• год., а той пък от своя страна е законен наследник на М. С. /Р./ П., бивш жител на гр.Ч., починала на •••• год.; на С. В. П., бивш жител на гр.Ч., починал на •••• год.; на В. Р. К., бивш жител на гр.Ч., починала на •••• год. и на Р. Р. К., бивш жител на гр.Ч., починала на •••• год. От гореизброените наследодатели, доверителката е наследила полагащите й се по Закона за наследството идеални части от недвижими имоти, находящи се в землището на гр.Ч., общ.Ч., обл.С., които имоти са били възстановени на наследниците на наследодателите, съгласно ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и представляват земеделски земи и гори. От съпруга си А. П. Б., починал на •••• год. ищцата е наследила поравно с децата си Р. А. П., ЕГН: •••••••••• и Б. А. Б., ЕГН: ••••••••••, всеки един от тях по 1/3 ид.ч. и недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на гр.••••, на ул.“••••“ №••••, представляващ ½ ид.ч. от застроено и незастроено дворно място с площ от 435 кв.м., съставляващо ПИ №••••, който попада в УПИ ••••, ••••, целият с квадратура от 642 кв.м., в кв.•••• по ПУП-ПРЗ на гр.Ч., утвърден със Заповед №283/30.10.2002 год. на Кмета на Община Чепеларе и попълване на кадастралната основа на плана верните граници на имота, който имот е идентичен с ПИ №••••, в кв.•••• по плана на гр.Чепеларе от 1962 год., ведно с втори жилищен етаж със застроена площ от 110 кв.м. от построената в същия имот двуетажна жилищна сграда и ведно с пристройка към южната част на жилищната сграда със застроена площ от 6 кв.м. и ведно с прилежащите към тях идеални части от общите части на сградата. На 25.10.2006год. с нот. акт №4, том V, дело №875/2006год., с вх.рег.№1020/2006 год. по описа на Службата по вписванията, ищцата и дъщеря й Р. А. П. дарили на Б. А. Б. - първата на сина си, а втората на брат си притежаваните от тях идеални части от гореописания недвижим имот, но ищцата останала да живее в жилището си, построено в наследствения имот заедно със сина си Б. А. Б., тъй като тя не притежавала друго жилище. На 15.07.2015 год. с нот. акт №4, том 2, дело №175/2015год., с вх.рег.№3 93/2015год., сина на ищцата Б. А. Б. прехвърлил процесния недвижим имот на ответницата В. Н. Г., но при поемане на дълг, че същата гледа, обслужва и издържа Б. А. Б. и майка му - ищцата С. Б. Б., тъй като Б. Б. бил с установено заболяване, а ищцата - в напреднала възраст и същите се нуждаели от грижи, т.е. при условие, че ищцата ще ползва имота си. На 20.08.2015 год. без знанието и съгласието на ищцата бил вписан отказ от правото на ползване, въпреки че С. Б. е продължила да живее в имота. Едва когато починал сина й Б. Б. на •••• год., ответницата й съобщила, че има оставено в нейна полза от Б. Б. завещателно разпореждане и че процесния имот е вече нейна собственост, едва тогава след консултация с адвокат ищцата разбрала за тези обстоятелства и била принудена да отиде да живее при дъщеря си. Още повече, че ответницата сменила бравите на жилището и ищцата нямала възможност да влезе в него. Ищцата се снабдила с копие от саморъчното завещание, оставено от сина й в полза на ответницата, както и със справка от имотния регистър при Агенцията по вписванията, от които установила гореописаните факти и обстоятелства. Тъй като починалият син на ищцата Б. А. Б. не е оставил свои законни наследници, то такъв се явява ищцата като негова майка, видно и от удостоверение за наследници с изх.№381/08.10.2024год., изд. от Община Чепеларе. Същевременно от съдържанието на саморъчното завещание се установява, че Б. А. Б. е завещал на ответницата само разполагаемата част от всички негови движими и недвижими имоти. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави свои низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което е тяхна запазена част от наследството, като частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. В случая запазената част на преживелия родител, каквато се явява С. Б. е 1/3 и след като завещателното разпореждане оставено в полза на ответницата, накърнява запазената част от наследствените имоти на ищцата, за нея възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск, тъй като с ответницата не могат доброволно да уредят отношенията си. В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва насочения срещу него иск, като недопустим, което обосновава с неясните твърдения на ищцата в първоначалната искова молба и уточнителните такива като излага подробни аргументи и цитира съдебна практика. По същество оспорва исковете като неоснователни. На първо място счита, че императивно условие е да бъде установено накърняване на запазената част на сънаследника. Твърди, че съгласно представените от ищцата доказателства предмет на завещанието са и вещни права върху други имоти извън самостоятелния жилищен етаж, които в своята достатъчност (разполагаемата част от завещаното имущество) също могат да възстановят накърнената запазена част от наследството на ищцата след като се направи една маса от съвкупността на принадлежащите на наследодателя имоти към датата на неговата смърт. На следващо място се навежда възражение, че наследството не е прието по опис от ищцата и имота съставляващ самостоятелен обект в жилищната сграда не е вписан в него. За да се реализира правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарения, който не е призован към наследяване, което обстоятелство не се оспорва, приемането на наследство по опис е материална предпоставка, както е прието в т.4 на ТР №3/19.12.2013 год. на ВКС, а в случая към исковата молба не е приложен съдебен акт или удостоверение за приемане на наследството по опис и кои имоти влизат в това прието наследство. Това изискване е въведено и в разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН като се изхожда от предположението, че лицата, които не се намират в близка родствена връзка с наследодателя не разполагат с достатъчно информация за притежаваното от него имущество за разлика от лицата, по отношение на които в разпоредбата на чл.28 ал.1 ЗН е предвидено, че наследодателя не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Целта на приемането на наследство по опис в хипотезата на чл.30 ал.2 ЗН е установяване на имуществата, правата и задълженията на наследодателя и ако наследника, който е приел наследството по опис умишлено е укрил някои от тези имущества, той губи правото на иска възстановяване на запазената част от наследството. На следващо място се твърди, че за да бъде разгледан иск по чл.30 ал.1 от ЗН задължително съдът следва да спази методиката на чл.31 от ЗН. След това завещателните разпореждания се намаляват съразмерно по принципа на чл.32 от ЗН, а не се прави избирателно намаляване върху определен имот. Ответникът навежда твърдения, че с наследодателя са живели във фактическо съжителство от края на •••• год. Първоначално живели в гр.П., а от •••• год. – в процесния имот в гр.••••, ул. „••••“ №•••• и заболяването, за което се споменава в исковата молба не е от •••• год. През годините ответницата, наследодателя и ищцата са били винаги в добри отношения и никога не са имали конфликти. Живели безпроблемно заедно в дома на ул. „••••“ №••••. Никога до момента на получаване на исковата молба ищцата не е поставяла въпрос за доброволно уреждане на отношения, които счита за себе си като несправедливи и не отговаряло на истината, че не могат да уредят доброволно отношенията си. По нататък в исковата молба се навеждат подробни доводи за неоснователност на отделеният в отделно производство иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД. В условията на евентуалност, в случай на разглеждане на така предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН, след определянето на срок от Съда в условията на чл.34 от ЗН ще предложи начин на намаляване на общото завещателно разпореждане с имоти. В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от адв.Н. П., която поддържа предявеният иск и претендира разноски. Ответникът редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощника адв. С. М., който оспорва искът като неоснователен с доводи, че завещателят се е разпоредил с разполагаемата си част по закон, като не е засегната запазената част на ищцата. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. За основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже, че е сред кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28 ал. 1 ЗН – низходящ, родител или съпруг; че наследодателят му се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество чрез завещание; че предписаната в чл. 29 от ЗН запазена част от наследството на наследодателя на ищцата е била накърнена със завещателното разпореждане от наследодателя в полза на ответника. Ответникът следва да докаже възраженията си, от които черпи благоприятни за себе си последици. Между страните не е спорно, че Б. А. Б. е починал на •••• год., като семейното му положение било разведен. Не е спорно и че единствен негов наследник по закон е майка му – ищцата С. Б. Б., което е видно и от представеното по делото удостоверение за наследници. Видно от приложените по делото решения на ПК Чепеларе, приживе Б. Б. е придобил по наследство от М. С. /Р. П., С. В. П., В. Р. К. и Р. Р. К. идеални части от земеделски земи и гори, находящи се в землището на гр.Ч., с. П. и с.С.. С нотариален акт №141, том I, рег.№1237, дело №135/15.07.2015 год. Б. Б. прехвърлил на ответника Г. притежавания от него недвижим имот срещу издръжка и гледане, а именно ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 80371.240.•••• по КККР на гр.Ч. с площ 431 кв.м., ведно с целия втори жилищен етаж от построената в имота сграда с идент. 80371.240.••••, представляващ самостоятелен обект с идент. 80371.240.•••• със застроена площ 110 кв.м., ведно със съответната идеална част от правото на собственост върху общите части на сградата, който договор е предмет на гр.д. №152/2026 год. по описа на РС Чепеларе, образувано по предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД. От приетото по делото саморъчно завещание от •••• год. се установява, че Б. Б. е завещал на ответницата В. Н. Г. цялата разполагаема от него част от всички негови движими вещи и недвижими имоти /включително и тези на които е наследник/, които притежава към момента на смъртта си, както и акциите, които притежава във фирма „••••“ АД гр.Ч.. Саморъчното завещание е обявено на 04.10.2024 год. и вписано в Службата по вписванията при РС Чепеларе с вх.рег.№875, дв.вх. рег. №874, акт №67, том I, дело №316/11.10.2024 год. По делото не се оспорва извършеното завещателно разпореждане в полза на ответника, като основен спорен въпрос е дали завещателят се е разпоредил с цялото си имуществото или разпореждането е само до размера на разполагаемата си част и дали е накърнена запазената част на ищцата. В саморъчното завещание завещателят е посочил, че завещава „цялата си разполагаема от мен част от всички свои движими вещи и недвижими имоти, /включително и тези, на които съм наследник/, които притежавам към момента на смъртта си…“. Тълкувайки съдържанието на завещанието, съдът намира, че в случая извършеното разпореждане от наследодателя по същество представлява разпореждане в полза на ответника с цялото негово имущество, поради което на основание чл.16 ЗН, то е общо /универсално/ завещание. Макар да е посочен израза „разполагаема от мен част“, то същия не следва да се тълкува в смисъла по чл.28, ал.2 от ЗН, тъй като първо, че изрично е посочено „цялата си разполагаема от мен част“ и второ, ако е искал да се разпореди само с част от имуществото си, то логически би било да посочи размера на тази разполагаема част, поради което следва да се приеме, че волята на завещателя е била именно да завещае на ответника цялото притежавано от него имущество към момента на неговата смърт. Според чл.28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 29, ал. 2 ЗН запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Следователно в настоящия случай запазената част на ищцата е 1/3 и завещателят като е завещал цялото си имущество на ответника, същият е накърнил запазената част от 1/3 на майка си – ищцата С. Б.. Ето защо, искът за възстановяване на запазената част е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно трайната съдебна практика, когато завещателното разпореждане е универсално /тоест, когато с него наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество или с дробна част от него/, съгласно чл.16, ал.1 от ЗН то придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Като наследник, лицето, в полза на което е направено универсалното завещание, придобива не само всички права на наследодателя, но и става отговорно за всички негови задължения. Поради това при предявен иск за намаляване на универсалното завещание до размера на запазената част на наследник по закон не е нужно да бъде образувана маса по чл.31 ЗН, а намалението следва да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената част на наследника по закон, съобразно разпоредбата на чл.29 ЗН. Образуването на наследствена маса по чл.31 ЗН е необходимо само тогава, когато е завещана определена вещ или вземане /тоест, само при завет/, за да може да се определи чистия актив на наследството, тъй като само от този актив могат да се облагодетелстват заветниците. В този смисъл са Решение № 25/12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015 г., І г. о., Решение № 150/25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г.о., Решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о., Решение № 126/21.12.2020 г. по гр. д. № 4382/2019 г. на ВКС, I г. о., и др. По тези съображения и доколкото оставеното саморъчно завещание е универсално, то съдът намира, че в случая не следва да бъде образувана наследствена маса по чл.31 ЗН, като наведените в този смисъл възражения в отговора на исковата молба, са неоснователни. Относно въведеното възражение в отговора на исковата молба досежно изискването в чл.30 ал.2 от ЗН за приемане на наследството по опис, следва да се има предвид т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 год. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че същото представлява предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. Константна е практиката на върховната съдебна инстанция, предвид установеното с цитирания тълкувателен акт, че изискването на нормата на чл.30 ал.2 от ЗН не е приложимо спрямо универсалното завещателно разпореждане. В този случай, обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество, е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28 ал.1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. С оглед на това, приемането на наследството по опис не е предпоставка за реализирането на правото да иска ищцата възстановяване на запазената част, тъй като в случая се касае за универсално завещателно разпореждане. Предвид всичко изложено, предявеният иск е основателен. Запазената част на ищцата следва да се възстанови, като се намали извършеното разпореждане със саморъчното завещание от наследодателя в полза на ответника в дробна част равняваща се на 1/3 /една трета/. По разноските: При този изход на спора ищцата има право на разноски предвид основателността на иска. Представен е списък по чл.80 ГПК, съобразно който ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511,30 евро /1000 лева/, държавна такса – 40,91 евро /80 лева/, държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – 2,56 евро /5,00 лева/ и държавна такса за вписване на искова молба – 5,63 евро /11,01 лева/. Претендираната сума за такса за вписване на исковата молба не следва да бъде присъждана тъй като същата е заплатена с оглед предявения първоначално с една искова молба иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД, а исковата молба за възстановяване на запазената част не подлежи на вписване /в този см. Определение №35/28.01.2014 год. по ч. гр.д. №15/2014 год. на ВКС, II г.о./. По отношение на останалите разноски в общ размер на 554,77 евро следва да се възложат в тежест на ответника. Така мотивиран, Чепеларския районен съд