Решение № 10049 от 6.12.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1175/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/. Образувано е по жалба на Т. Я. Д., с адрес: [населено място], [улица], [адрес], чрез пълномощника- адвокат Ж. Б. от АК-Бургас, против Решение № 197 от 27.06.2024г. на Пети специализиран постоянен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, по Преписка № 102 по описа на КЗД за 2023г., с което е отхвърлена жалбата на г-жа Д. за установяване на дискриминация по признак „тормоз“, признак „възраст“ и признак „преследване“. Оспорва се решението като незаконосъобразно, постановено в нарушение нормите на материалния закон и грубо нарушаване на процесуалните правила. Твърди се липсата на мотиви в решението, защото на стр.8 от оспорения административен акт е посочено, че са проведени „три“ открити заседания, за които страните са редовно уведомени. Сочи се, че жалбоподателят е била уведомена само за две от тях, а именно проведени на датите 23.01.2024г. и 27.02.2024г., но за третото не е уведомявана. Неверни били твърденията, че след обявяване на преписката за решаване са постъпили писмени бележки от жалбоподателя. Неверни са твърденията и изводите на решаващият състав на КЗД, че ответната страна узнала за подадената срещу нея жалба едва два месеца и половина след прекратяване на служебното правоотношение. Решаващият състав грубо и тенденциозно изопачил фактите, които са му известни. Цитират се факти, описани от КЗД, съгласно които ответникът К. бил уведомен за подадената срещу него жалба и образувано производство в КЗД, с писмо- изх.№ 16-19-94 от 25.07.2023г., получено в РДГ на 26.07.2023г., а уволнението на г-жа Д. е от дата 05.06.2023г. Оспорват се изводите на КЗД въз основа на така описаните факти, според които ответникът не е знаел преди това, че е подадена жалба срещу него и поради това не бил извършил „преследване“ спрямо Т. Д.. Сочи се, че жалбата до КЗД е подадена на 21.04.23г. по електронната поща на ел. адрес на КЗД, а освен това едновременно и на още няколко електронни адреса, както следва: до Омбудсмана на Република България, до Президента на Република България, до Мминистерството на земеделието и храните, до Изпълнителния директор на ИАГ, до дирекция „Инспекция по труда“-Бургас, до Областния управител на област Бургас. Изтъква се, че на титулната страница на жалбата са описани адресатите на жалбата, изписани с пълните наименования. В този смисъл, жалбоподателят Д. оспорва извода на КЗД, че липсва преследване спрямо нея, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. Твърди се, че ответникът К. е уведомен за подадената жалба още на 12.05.2023г. с писмо от ИАГ- 11041 от 12.05.2023г., което е около месец преди уволнението на г-жа Д.. Сочи се, че подадената жалба срещу К. е била продиктувана от ежедневното психическо и финансово насилие спрямо жалбоподателя, с което е искал тя сама да напусне, за да се избегнат съдебни дела. Изтъква се, че разпитаните свидетели в момента са на пряко подчинение на ответника и са зависими от неговото благоразположение. Позовава се на съдържание на одитен доклад на ИАГ 11365 от 11.05.2023г., където е написано, че „има значително текучество на служители на Регионалната дирекция по горите- [населено място], за периода от 2019-2023г. Описват се и констатации на този доклад относно незаконно уволнени служители и нанесена вреда на бюджета в размер а 16 884 лева; констатации относно липса на изградена система за прилагане на Етичния кодекс, определяне размера на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите за третото тримесечие на 2021г., второто и третото тримесечие на 2022г., като липсвали оценки на резултатите на отделните структурни звена, респективно на отделните служители за изпълнени ена поставените задачи. Сочи се, че нарушение на разпоредбите на чл.24, ал.1 и чл.25 от НЗСДА е извършено и спрямо Т. Д. през 2023г. Твърди се, че допълнителното възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ не се определя съобразно приетите правила, а според личното отношение и преценка на директора на РДГ-Бургас. Сочи се, че е налице и „тормоз“, изразяващ се в непрекъснато оспорване на болничните листи, въпреки наличието на доказателства за нейното заболяване, което отново се прави с цел да бъде затруднена и да подаде молба за напускане. Въпреки наличие на формално основание за тяхното обжалване, когато е налице злоупотреба с право е налице дискриминационно отношение. Всички оспорени болнични листове са били потвърдени от ТЕЛК, но е изминало време повече от 6 месеца, през които тя не е получила дължимото обезщетение. Оспорва се и направеите изводи на КЗД по повод щатното разписание. В края на 2023г. е премахната длъжността „гл.счетоводител“, на която е трябвало да бъде възстановена Т. Д., а според нея това е направено заради нея, защото в нито една друга РДГ не е премахната тази длъжност. Сочи, че в опит да се прикрие закриването на щатната длъжност „главен счетоводител“ е открита нова длъжност „Г. експерт Финансово управление на собствеността“, което показвало фиктивното премахване на предходната длъжност, с цел тя отново да бъде уволнена поради уж закритата длъжност. Оспорва направеното тълкуване на КЗД във връзка с признака „възраст“, досежно свидетелските показания на П. С. дадени по адм. дело № 1093 от 2023г. на АС-Бургас и се цитира заявеното от свидетеля, описано в протокола. С решението на КЗД се позовала на манипулативните твърдения на директора на РДГ, че през първото тримесечие на 2023г. г-жа Д. е било в болнични 60 дни от общо 63 работни дни. Информацията е представена неточно, защото болничните се издават в календарни дни. В тази връзка, за нея е определено възнаграждение /допълнително/ в размер на 50 лева, в сравнение с ДВПР платено на останалите й колеги, като за всеки сумата е около 550-600 лева. Цитира фишовете за работна заплата, според които за м.януари, февруари и март 2023г. е работила 30 дни за първото тримесечие /календарни/, т.е. 21 работни дни, а не 3 дни. Заявява, че въпреки констатирани пропуски в одитния доклад и на други служители, наказание е наложено само на Т. Д.. Позовава се и на мотивите в уволнителната заповед, които били незаконосъобразни. Иска се отмяна на оспореното решение на КЗД и вместо него да се установи дискриминация по признак „тормоз“, признак „възраст“ и признак „преследване“ спрямо Т. Д., осъществени от директора на РДГ-Бургас- г-н М. К.. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от упълномощения си адвокат, който поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Във връзка с дадените от съда указания по разпределяне на доказателствената тежест се позовава на писмо, прието като писмено доказателство по делото, относно твърдението, че ответната страна по преписката / директора на РДГ-Бургас / е бил уведомен за подадената жалба до различни институции преди да бъде издадената уволнителната заповед срещу Т. Д., което доказва тезата на жалбоподателя за осъществена дискриминация по признак „преследване“. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), редовно призована, не изпраща представител. Представя заверено копие на преписка № 102 от 2023г. по описа на КЗД, а в становище обективирано в съпроводителното писмо (л.81 от делото) и в становище /л.899 и сл./, не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и прави искане жалбата да бъде отхвърлена. Заявява се, че са спазени всички законови изисквания при разглеждане на жалбата и постановяване на решението, а последното съответства на нормите на материални закон и неговите цели, съответно не са допуснати сочените от оспорващата страна процесуални нарушения. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна –М. М. К., редовно призована, не се явява, а се представлява от упълномощен представител- адвокат Т. К.-П., която оспорва жалбата. В писмено становище /л.883 и сл./ и в хода на устните състезания изразява становище за неоснователност на жалбата, респективно за законосъобразност на постановеното решение на КЗД и се противопоставя на доводите на жалбоподателя Д.. Оспорва се осъществяването на дискриминация по трите признака и се иска жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендират се разноски. Административен съд – Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено от фактическа страна следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по жалба с вх.44-00-1596 от 21.04.2023г. по описа на комисията (л.227-233), подадена от Т. Д. относно „тормоз на работното място, проявя на лично отношение и дискриминация“. С жалбата се описват фактите относно изпълняваната длъжност на жалбоподателя и наблюденията й относно отношение на директора на РДГ-Бургас спрямо служителите в дирекцията, което е станало причина за напускането на някои от тях. Описва се, че винаги до началото на 2023г. е получавала годишна оценка „изпълнението надвишава изискванията“, но на 20.01.2023г. е поставена оценка „неприемливо изпълнение“ по отношение на нейната работа в РДГ-Бургас, а въпреки заявеното от директора, че „ще си получиш мотивите“, до момента на подадената жалба все още не е получила такива. Сочи се, че след получаване на формуляра е заявила намерението си да подаде възражения по така поставената оценка. През следващите два месеца е била дългосрочно в болнични, а влошаването на това състояние се обяснява и с работата под стрес и напрежение. Още докато е в отпуск по болест, през януари 2023г. директорът и поискал обяснения във връзка с инвентаризацията, извършена към дата 31.12.22г., но въпросите целят единствено да й окажат психологически натиск. Заявява, че директорът е наясно с нормативните изисквания и правилата за извършване на инвентаризация, но въпреки че не е нарушен срокът за това действие, нито за изготвяне на необходимите документи, са и поискани обяснения. Освен това връчването на нареждането за даване на обяснения е направено в момент, когато се провежда и вътрешен одит, а освен изпълнение на задълженията си главния счетоводител има ангажимент и за съдействие на проверяващия екип. Заявява, че е направила копие от формуляра за поставената оценка за 2022г., който съдържа датата 20.01.2023г., а след връщането му на директора на РДГ-Бургас, последният поправил датата на 29.03.2023г. След поправката тя написала, че с нея се цели да бъде саниран порока на извършеното оценяване, т.е. датата е поправена след извършване на оценяването и след описване на възражението, че процедурата е опорочена. Пресъздава и разговор между нея и директора, по повод пореден опит за натиск да бъде принудена да напусне местоработата си. Оспорва оценката си и заявява, че е поставена, за да е възможно да бъде уволнена по реда на чл.107, ал.2 от ЗДСл, а освен това самата оценка е поставена в противоречия с изплатеното й през изминалата година допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/. Оспорва се и вмененото й нарушение на наредбата за условието и реда за оценяване на служителите в държавната администрация, за което двукратно са и искани обяснения. Описват се факти относно здравословното състояние на жалбоподателя към края на 2022г., както и по повод издадените болнични листи в началото на 2023г. Заявява, че въпреки знанието за наличието на сериозни заболявания, за които е постъпвала и в болница през 2022г., директорът оспорил пред ТП на НОИ-Бургас издадения болничен лист за периода от 13-22.03.2023г. Описват се и фактите относно определеното ДВПР за първото тримесечие на 2023г., според което на нея е определено такова от 150 лева, допълнително коригирано по устна заповед на директора на 50 лева, а за сравнение на останалите служители то е било в размер 550-600 лева и повече, определено едностранно от директора. Сочи се, че това ДВПР е определено в разрез с чл.19 и чл.26 от съществуващите Вътрешни правила, а именно да се основава на оценка за периода от началото на годината до м.април, каквато не е правена. При това счита, че е осъществена дискриминация и по-конкретно нарушение на чл.14, ал.1 от ЗДДискр, т.е. е осъществено неравноправно третиране. Описва се, че спрямо нея е осъществявано грубо и подигравателно отношение. Описват се и издадена заповед за налагане на наказание от 11.04.2023г. В заключение, жалбата иска проверка, която да установи тормоз, както по отношение на възрастта, така и за заплащане, с цел да бъде принудена да напусне и е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други служители. Прилагат се документи. По електронната поща на г-жа Д. е изпратено писмо за отстраняване на нередовности на подадената жалба /л.455-457/. В това число, дадени са указания на подателя да уточни срещу кого е подадена жалбата, т.е. дали е отправена срещу инж.М. К., в качеството му на директор на РДГ-Бургас или срещу юридическото лице РДГ, представлявано от директора. Указано е да се посочат конкретните искания, с оглед компетентността на Комисията, съгласно чл.47 от ЗЗДискр. / установяване на нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, респективно нарушителя и засегнатото лиц; постановяване да се предотврати и преустанови нарушението; налагане на предвидените в закона санкции и мерки за административна принуда; даване на задължителни предписания, с оглед спазване на този или други закони уреждащи равенството в третирането /. Указано е да бъде удостоверена и липсата на заведено съдебно дело между същите страни с идентичен предмет, с подаване на съответна декларация. По електронна поща е изпратен отговор от името на г-жа Д. от нейния пълномощник- адвокат Б., постъпил в КЗД с вх.№ 44-00-1710 от 02.05.2023г. /л.458-460/. В уточнението на жалбата се заявява, че същата е подадена срещу М. К., в качеството му на директор на РДГ-Бургас. Иска се извършване на проверка и установяване на нарушение на ЗЗДискр и други закони, уреждащи равенството в третирането, както и да бъде установен извършителя и засегнатото лице, да бъде постановено предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; да се наложат предвидените санкции и мерки за административна принуда, както и задължителни предписания, с оглед спазване на законите, уреждащи равенството в третирането. Декларирана е и липсата на заведено съдебно дело между същите страни с идентичен предмет. Приложени са множество документи, включително относно исканите обяснения на г-жа Д., както и протокол от 07.04.2023г. за проведена среща в кабинета на директора, между него и г-жа Д., в присъствието на описаните двама други служители; заповед за утвърждаване на Вътрешни правила за заплатите на работещите по трудови и служебни правоотношения в РДГ-Бургас медицински документи, резултати от изследвания и др. С разпореждане [номер]/09.05.2023г. на председателя на КЗД /л.520 от делото/ по жалбата на Т. Д. е образувана преписка № 102 от 2023г., която е разпределена за разглеждане от Пети специализиран постоянен заседателен състав. С разпореждането е възложено членовете на състава да определят председател и докладчик по преписката. На докладчика е възложено да започне процедура по проучване, за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. С разпореждането е указана доказателствената тежест на жалбоподателя и на ответната страна, както и че страните са длъжни да оказват съдействие на КЗД при събиране на доказателства, както и да представят доказателства, които се намират при тях. В изпълнение на разпореждането, на свое заседание определения с разпореждането състав е избрал председател и докладчик по преписката (л.522). Уведомена е жалбоподателя Д. /л.521 от делото/, че по нейната жалба и допълнението /уточнение/ от 02.05.2023г. е образувана преписка № 102 от 2023г. Указано е на страната, че съобразно чл.9 от закона носи доказателствена тежест да представи фактите, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Дадени са указания и във връзка с комуникацията по електронна поща, съответно при промяна на адреса за връчване. С уведомления изх.№ 16-19-94 и 16-19-95 от 25.07.2023г. (л.524 и 525) ответникът М. К. и изп.директор на ИАГ С. Т. са уведомени за образуваната преписка № 102 от 2023г. В тях е посочено, че съгласно чл.56, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. имат възможност за писмено становище в указания срок, както и да ангажират доказателства по своя преценка. Указано е, на основание чл.9 от ЗЗДискр, че ако страната, която твърди, че е дискриминирана представи факти, въз основа на които да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципа на равно третиране не е нарушен, респективно отговорността за неизпълнение на указанията да се предостави информация и документи в срок. Изготвено е становище от ИАГ, с изх.№17741 от 31.07.23г., с което КЗД е уведомена за осъществена кореспонденция между изпълнителния директор на ИАГ и г-жа Т. Д., доколкото същата жалба е постъпила и в това ведомство с индекс № 9668 от 21.04.2023г. В писмото до КЗД изпълнителният директор на ИАГ уверява комисията, че се спазва стриктно трудовото законодателство, а доколкото в жалбата са изложени твърдения за дискриминация, на подателя е разяснено, че може да се обърне към компетентния орган- КЗД. Към отговора на ИАГ е приложен предходен отговор до г-жа Д., в който подробно е обсъдено оплакването на главния счетоводител във врзъка с определеното й допълнително възнаграждение за периода от 01.01.23г. до 31.03.23г. В него се сочи, че от 63 работни дни за периода, служителят е отсъствала 60 дни в отпуск поради нетрудоспособност, а конкретно по определяне размера на това възнаграждение се описва допусната от служителя грешка по повод подадено заявление на горски инспектор за предоставяне на служебно жилище. Заявява се, че грешката е открито от юрисконсулт, който изготвял доклад. Вследствие на тези констатации, първоначално определената сума от 150 лева за ДВПР за първото тримесечие на 2023г. е намалено на 50 лева от директора на РДГ-Бургас- ответник по преписката. По отношение на поставяните оценки се сочи, че наведените твърдения за лично отношение не кореспондират на поставените оценки на г-жа Д., която за всички години до 2022г. е получавала годишни оценки „изпълнението надвишава изискванията“, като по отношение на годишната оценка за 2022г. „неприемливо изпълнение“ е разяснена възможността за подаване на възражение. Становище по жалбата е представил е ответникът- М. К.- директор на РДГ-Бургас. Оспорват се всички доводи за допусната дискриминация по твърдяните от жалбоподателя признаци. Позовава се на законовите норми, дефиниращи пряка и непряка дискриминация, а по отношение на признака „възраст“ се сочи, че не е посочено лице, спрямо което г-жа Д. е третирана по-неблагоприятно, съответно въз основа на какви действия или бездействия на ръководителя същата е поставена в по-неблагоприятно положение. Оспорва се и твърдението за осъществен „тормоз“, защото липсва нежелано поведение, което да е довело до накърняване достойнството на засегнатото лице и да създаде неприемлива за него среда. По повод твърдението за осъществен натиск и на други служители да напускат, съответно за осъществен тормоз спрямо тях, ответникът- инж.К. е представил и писмо до изпълнителния директор на ИАГ, в който е направен разбор на дисциплинарно освободените служители от РДГ-Бургас с посочване на конкретни факти и обстоятелства към съответния случай, а освен това в табличен вид е представена информация и за спазване работното време на служителя Д. за периода от 03.05.2022г. до 10.04.2023г. и часовите интервали, в които е отсъствала по „лични“ причини, съответно периода за конкретния работен ден, както и друга таблица относно пристигане и тръгване от работа за времето от 02.05.2022г. до 21.04.2023г. Изготвен е доклад-заключение на З. Д.- докладчик на тричленния състав, разглеждащ преписката /л.561 и сл./, съгласно който е предложено насрочването на открито заседание, с призоваване на страните и съответни указания до тях. По делото е установено, че при разглеждане на преписката са проведени две, а не три открити заседания, което обстоятелство е посочено изрично в отговора на КЗД по повод указаното от съда да се уточни това обстоятелство. Страните по преписката са редовно призовани и за двете проведени открити заседания, а именно на 23.01.2024г. и на 27.02.2024г., което се установява от приетите писмени доказателства, а и се заявява от самия жалбоподател. На 22.01.2024г. е представено писмено становище от пълномощника на жалбоподателя- адв.Ж. Б., в което се сочи, че след подаване на жалбата отношението към нея не се е променило, а напротив. Издадена е заповед за уволнение от 05.06.2023г., а към датата на подаденото становище същата е отменена с решение на АС-Бургас по адм. дело № 1093 от 2023г. Сочи се, че по друго дело- адм. дело № 756 от 2023г. на АС-Бургас, с влязло в сила решение е отменено и предходно наложеното й наказание „забележка“. Позовава се и на констатации от одитния доклад. Конкретно е обърнато внимание и на отделни части относно определяне на допълнителното възнаграждение на служителите в РДГ, за което са отговорни директорът и главния счетоводител, респективно издадена препоръка № 7, съгласно която ДВПР следва да се определят въз основа на оценка на структурните звена или индивидуални оценки на служителите, съгласно чл.25 от наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, която препоръка не е изпълнена. В този смисъл, жалбоподателят заявява, че така цитираната констатация подкрепя нейното оплакване за наличие на дискриминационно отношение, съответно определеното ДВПР е много по-ниско от това на останалите служители. Заявява се, че в края на 2023г. е извършено съкращаване на длъжността „главен счетоводител“, каквото не е направено в нито една друга РДГ. По отношение на заявеното лично отношение, жалбоподателят се позовава на свидетелски показания на св.П. А. С. по адм. дело № 1093 от 2023г., по което е оспорена уволнителната заповед. В тези показания е посочено, че не само пред конкретен служител, а при провеждане на общи събирания /оперативки/ директорът е заявявал, че „ желае млад колектив и не може да работи с хора със стари разбирания.“ Направени са искания по доказателствата, вкл. да се изиска справка от ИАГ относно обстоятелството дали има други РДГ, в които да е закрита длъжността „главен счетоводител“, съответно искане за изслушване на свидетел. В първото заседание проведено на 23.01.24г., след даване на ход на преписката са обсъдени доклад-заключение, както и доказателствата представени от страните, приети са писмените доказателства, съответно исканията им за изслушване на свидетели. Със становище от 06.02.2024г. на пълномощника на ответника по преписката се възразява срещу наведените оплаквания за „преследване“, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр., като е изтъкнато, че служебното правоотношение с г-жа Д. е прекратено на 05.06.2023г., а ответникът научава за подадената жалба пред КЗД цели два месеца и половина след прекратяване на сл.п-е. Позовава се на писмо с изх.№ 16-19-94 от 25.07.2023г., с което КЗД е уведомила инж.К., че с разпореждане [номер] от 09.05.2023г. е образувано производство по жалбата й от 21.04.2023г. и допълнението от 02.05.2023г. Заявява се, че писмото от КЗД е получено в РДГ-Бургас на 26.07.2023г. Възразява се срещу позоваването на одитния доклад обсъждащ периода през 2021-2022г., доколкото г-жа Д. не е доволна от определеното й ДВПР през първото тримесечие на 2023г. Възразява се срещу заявената от жалбоподателя злоупотреба с право по повод обжалване на болничен лист, което е право на работодателя. По отношение премахване длъжността главен счетоводител се сочи, че длъжностното разписание е променено на 25.10.2023г., в сила от 01.11.2023г., а последното заседание по делото за оспорване на уволнителната заповед е на 04.12.2023г., респективно решението на съда е постановено на 04.01.2024г. и връчено на 12.01.24г. на РДГ-Бургас. Оспорват се доводите на жалбоподателя за дискриминация по признак „възраст“ и позоваване на показанията на свидетеля С., доколкото същият не работи в РДГ след периода юни-юли 2021г., а освен това заявеното по отношение на изказвания на директора М. К., че не желае да работи с хора със стари разбирания не може да се отъждестви с „възрастни служители“. На 27.02.2024г. е проведено второто открито заседание по преписката. Изслушани са двама свидетели по искане на ответника, а искането на жалбоподателя за отлагане на заседанието е отхвърлено, тъй като свидетелят не е конкретизиран, а освен това доказателствената тежест е на ответната страна, видно от произнасянето на състава /стр.5 и 6 от протокола от о.з на 27.02.24г./ л.850 от делото/. След провеждане и на второто заседание събирането на доказателства е приключено и е предоставен срок от 14 дни за писмени бележки на страните. С Решение № 197 от 27.06.2024г. жалбата и допълнението към нея са оставени без уважение, респективно е установено, че ответната страна- М.К. не е извършил дискриминация под формата на „тормоз“, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, по признак „възраст“, по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр и не е осъществил „преследване“, по смисъла на §1, т.3 от ДР на закона, във връзка с чл.5 от ЗЗДискр. Решението е изпратено на г-жа Д., като е получено на 03.07.2024г. /л.866-гръб/, видно от приложеното по делото известие за доставяне. Жалбата срещу решението е подадена от пълномощника-адвокат Б. по електронен път, подписана с валиден КЕП и изпратена по ел. поща на 17.07.2024г. до съда (л.78). При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения 14 – дневен срок в съответствие с разпоредбата на чл.68 от ЗЗДискр, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. При разглеждане на оспорването по същество, съдът съобрази следното: Атакуваното пред съда решение е издадено от компетентен орган – Пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, определен с разпореждане [номер]/09.05.2023г. на председателя на комисията, с което са изпълнени особените изисквания на чл.54 във вр. с чл.48 от ЗЗДискр. Актът е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите от закона реквизити, съобразно чл.66 от ЗЗДискр. Производството пред КЗД е проведено при спазване на общите процесуални изисквания, както и на особените такива по чл.50 и сл. от ЗЗДискр – образувано е въз основа на постъпила писмена жалба от Т. Д.. След определяне на състава е определен и докладчик. Последният е провел процедура по проучване, в рамките на която е събрал всички необходими доказателства, осигурявайки правото на страните да установят твърденията си с оглед пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата. Докладчикът е изготвил заключение и след дадена възможност на страните да се запознаят с материалите е внесъл преписката, въз основа на което е насрочено и проведено открито заседание от състава на КЗД, с призоваване на страните. След провеждане на насрочените заседания е постановено оспореното решение. Видно от проведеното проучване, органът е положил усилия за изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулирането в чл.9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. В решението са изложени съображенията, обосноваващи крайния постановен правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е преценила събраните по преписката доказателства и е обсъдила обясненията и възраженията на страните. Предвид това, съдът намира, че КЗД е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните принципно и на жалбоподателя в частност. Проучването се извършва в 30-дневен срок, съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗДискр, но въпреки неспазване на срока, както и неговият инструктивен характер, дори не се и твърди от оспорващия с това просрочване да са ограничени неговите права. В този смисъл, съдът приема, че не е налице съществено нарушение на процедурата по събиране на доказателствата, респективно в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Както вече бе посочено, проведени са две, а не три открити заседания, поради което жалбоподателят не може да се призовава за заседание, което не е провеждано и пространните оплаквания в жалбата до съда са очевидно неоснователни. Допуснатата фактическа грешка в решението, според която проведените заседания са три не може обоснове извод за процесуална незаконосъобразност на постановеното решение при така установените факти. По отношение на съответствието на решението с материалния закон и неговите цели, съдът приема следното: С императивната норма на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормите на ал.2 и ал.3 на чл.4 от ЗЗДискр съдържат определение на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. По смисъла на ал.2 на същата норма, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т.7 от ДР на ЗЗДискр е дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. С разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр се конкретизират лицата, към които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1 от закона или лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. От анализа на цитираните норми следва извода, че за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл.4 от ЗЗДискр. В тази връзка не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на определен кръг лица в конкретния случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички случаи следва да се изразява в посочен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. С оглед изложеното, за да се приеме, че с действията и с бездействията си, описани в жалбата и становища пред КЗД, директорът К. е третирал по-неблагоприятно жалбоподателя Д. от други лица в нейното положение, и същите имат дискриминационен характер, то следва те да се основават само и единствено на признак „възраст“, посредством „тормоз“ на засегнатото лице, както и да не са обективно оправдани, от гледна точка законова цел и средствата за постигане на целта да не са подходящи и необходими. В процесният случай жалбоподателят нито в настоящото съдебно производство, нито в производството пред КЗД е доказала наличието на факти, от които да може да се направи категоричен извод, че заинтересованата страна – М. К., е третирал по-неблагоприятно от други лица, на основаната на признак „възраст“, под формата на „тормоз“ или който и да е друг признак по чл.4, ал.1 от ЗЗдискр. За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да бъде посочено друго лице за сравнение, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а за постигане на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими“. В процесния случай не се установява по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства. Дори не е посочено такова лице конкретно, а се твърди, че тя е поставена в такова положение спрямо „останалите“. Съгласно специалната норма на чл.9 от ЗЗДискр страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Жалбоподателят е имала възможност да представи доказателства в подкрепа на защитната си позиция, но такива не са ангажирани в производството пред колективния административен орган. От самото твърдение на жалбоподателя не може да се направи категоричен извод, че става въпрос за насочено поведение, провокиращо дискриминационно отношение. От представените с преписката протоколи на заседанията на комисията се установява, че заседателния състав изрично е разяснил на жалбоподателя, че следва да представи факти. Такива не са удостоверени независимо от активното изпращане на обемни становища. Следва да се отбележи, че позоваването на одитния доклад и евентуални неизпълнения на дадени препоръки няма връзка с предмета на делото, доколкото никъде в този доклад не се установява незаконосъобразно определено възнаграждение само по отношение на г-жа Д., за да ползва той нейната теза, че спрямо нея е осъществена дискриминация. Принципното нарушаване на норми от Вътрешните правила досежно определяне на ДВПР, по повод констатацията за липса на изготвени оценки също не подкрепя тезата на г-жа Д. доколкото липса на такава оценка не е констатирано само по отношение нея, респективно по отношение на определеното й ДВПР. Дори само по себе си определеното възнаграждение да е некоректно пресметнато, ако се твърди неправилно изчисление на работните спрямо календарните дни, респективно ако това неправилно констатиране е обосновало по-нисък размер на възнаграждението, споровете по този въпрос не са на плоскостта на дискриминацията и правомощията на КЗД, съответно предмета на настоящото дело. Споровете относно поставяне на конкретни оценки, възнаграждения и прочие се разрешават по съвсем различен процесуален ред, съгласно Закона за държавния служител и не могат да бъдат разрешени нито от КЗД, нито от съда в рамките на настоящото производство по реда на ЗЗДискр. Самите факти, които са изложени от страна на жалбоподателя Д. обосновават извод за неоснователност на нейната теза за осъществена дискриминация по признак „възраст“ посредством осъществен „тормоз“, защото неправилното определяне на работни и календарни дни, респективно неправилното изчисление на размер на възнаграждението нямат отношение и връзка с тези твърдения. Въобще липсват конкретни факти, които да са заявени по отношение на други служители, които да са на различна „възраст“ от жалбоподателя и спрямо които да е определено ДВПР именно предвид тяхната възраст, за да се твърди подобен дискриминационен подход. Наложените дисциплинарни наказания и тяхното оспорване също се разглежда от други органи по друг ред, поради което фактите относно тези заповеди са относими към предмета на съответните съдебни производства. Колкото до твърдението за осъществено преследване на жалбоподателя и издаване на заповедта за уволнение по повод подадена от нея жалба и писмото, на което тази страна се позовава, за да докаже тезата си, следва да се отбележи, че отговора на инж.С. Т., изпълнителен директор на ИАГ до г-жа Д. е подаден на 12.05.2023г., видно и от неговия изходящ номер /л.958 и сл./ Вярно е, че същото писмо освен до подателя на жалбата е изпратено и до ответника по преписката, видно от титулната част на писмото / с копие до инж.М. К. – директор на РДГ-Бургас/. Както става ясно от текста на самото писмо обаче, в него е посочено, че жалбата на г-жа Д. е подадена освен до ИАГ и до „ други институции, както е посочено в същата “. В това писмо, противно на тезата на жалбоподателя не се съдържа информация, че жалбата е подадена пред КЗД, а се сочи, че е подадена и до други институции, както вече бе цитирано неговото съдържание. В този смисъл, не би могло да се приеме, че към тази дата, когато е получен отговора от ИАГ ответникът е знаел за заведената жалба конкретно до КЗД. Нещо повече, обстоятелствата относно подаване на жалба и други волеизявления до конкретна институция могат да се установят именно от тази институция. Не би могло да се твърди, че ИАГ може да удостовери подаването на жалба пред КЗД, доколкото двете са съвсем различни юридически лица, които нямат общо управление, нито са структури в йерархична зависимост, за да се твърди, че от отговора на ИАГ може да свидетелства за подаване на жалба в съвсем различен орган, с правомощия и функции от съвършено различно естество. Съкращаването на щата за длъжността „главен счетоводител“ е осъществено на етап, когато е оспорена заповедта, но дори не е приключено разглеждане на жалбата в открито заседание пред съда, нито е постановен съдебен акт по това оспорване, за да се твърди, че съкращаването е в зависимост от изхода на това съдебно оспорване, както правилно е акцентирала в решението си и ответната по делото КЗД. Ответната по делото страна подробно е анализирала в решението си и въпросите относно последната поставена годишна оценка. Не би могло да се приеме, въз основа на установените факти, че заради осъществена дискриминация е поставена тази оценка „неприемливо изпълнение“. Нещо повече, въпреки така поставената оценка, към датата на изготвянето й не е осъществено прекратяване на служебното правоотношение, а това е извършено няколко месеца по-късно. С. по себе си възраженията за определяне на оценката могат да се разгледат по реда на нейното оспорване по предвидения законов ред, а не в производството пред КЗД, доколкото фактите относно определяне на тази оценка не се основават на доводи по признак „възраст“ и „тормоз“, а на съвсем различни обстоятелства относно изпълнение на конкретните служебни функционални задължения, които са от естеството на спор, разрешаем по реда на Закона за държавния служител, а не въз основа на Закона за защита от дискриминация. Съобразно чл.52, ал.1 от ЗЗДискр, не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението. Следователно, твърдяната от лицето дискриминация, следва да е била осъществена в три годишен период преди образуване на производството пред КЗД. Според чл.5 от ЗЗДискр тормозът на основа на признаците по чл.4, ал.1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. По определението на §1, т.3 б. "а" от ДР на ЗЗДискр " преследване " е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация. Съгласно т.7 на същия параграф "по - неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Следва да се отбележи, че за да е налице "преследване" като форма на дискриминация е необходимо да се установи има ли по- неблагоприятно третиране, осъществено ли е действие за защита от дискриминация и налице ли е обусловеност между тях. От ангажираните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че е налице дискриминация под формата на "преследване" по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. с параграф 1, т.3 б."а" от ДР на ЗЗДискр. От една страна по делото, както и в административното производство, не се установява, г-жа Д. да е различно третирана в сравнение с лица в същото или сходно на нейното положение, както и че по някакъв начин е бил третирана по-неблагоприятно от лице, което се намира в сходна на нейната ситуация. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Административният орган е направил правилен и обоснован извод като е приел, че не е налице "преследване" спрямо жалбоподателя. Не може да се окачестви като злоупотреба с право и осъществено оспорване на болничен лист пред компетентния орган, в случай, че работодателят е имал съмнение за неговата законосъобразност. Самото право на обжалване, което законът е предоставил на това длъжностно лице изключва изначално тезата на жалбоподателя. При наличните доказателства не могат да бъдат възприети като форма на преследване, свързана пряко с оплакванията за дискриминация, тъй като не се доказва връзката между тях и фактическия състав на преследването, по смисъла на ЗЗДискр. В случаят, в административното производство и пред съда не се представиха факти от страна на жалбоподателя, че именно след като е предприел действия за защита от дискриминация е била третирана по-неблагоприятно. При липсата на безспорни доказателства в тази насока правилно административният орган е приел, че не се установява дискриминационно отношение на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът приема, че в съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на релевантните обстоятелства в образуваното пред него производство, след което е постановил решението си. В крайния акт по същество са изложени мотиви, обосноваващи изводите от постановения от колективния орган правен резултат. Съдържанието на акта установява, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и доколкото от процесуалния представител на ответника е претендирано присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК, но в случаят с поведението си ответникът е провокирал подадената жалба доколкото в решението е посочено, че са проведени три открити заседания /при две реално осъществени открити заседания/, а оспорването на решението се основава на първо място на тази констатация. В този смисъл, съдът счита, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноски се дължат и на страната, за която оспореният акт е благоприятен, а искане за това е направено в становището по жалбата своевременно. Доказателства за направени разноски от заинт. страна в производството пред съда обаче не са ангажирани, поради което искането е неоснователно и разноски не следва да се присъждат в полза на заинтересованата страна- директор на РДГ-Бургас. Предвид гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, трети състав