Решение № 227 от 8.6.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 253/2026 г.

на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 19 от ЗГР във вр. с чл.530 и сл. от ГПК По редовността на молбата и предявения иск: В Районен съд Червен бряг е постъпила молба от Р. Д. И., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Ч••••••••••, чрез процесуалния си представител адв. д-р Х. Г., член на Софийска адвокатска колегия, вписана под рег. № 1300613910, черпеща правното си основание в разпоредбата на чл.19, ал. 1 от ЗГР, с искане за промяна в презимето и фамилното име на молителя, а именно от Р. Д. И., лицето да носи имената Р. Д•••••••• и задължи длъжностното лице към общината по месторождението, да отрази тази промяна в регистрите за населението. В молбата се твърди, че молителят е роден на ••••г., видно от приложеното Удостоверение за раждане, в което е записан с имената Р. Д. И. и с тях фигурира в регистрите на населението. Като родители са вписани В•••••••••••, с ЕГН •••••••••• и Д•••••••••, с ЕГН ••••••••••, който е бил съпруг на майката. Последният е починал около година след раждането на молителя, видно от приложения Препис - извлечение от Акт за смърт. В молбата се сочи още, че всички бащини грижи и закрила през годините молителят е получавал от Д••••••••, ЕГН ••••••••••, който от раждането му до момента е бил негова емоционална, духовна, интелектуална, а в годините - и финансова опора. Д•••••••• през годините е живял и към момента живее във фактическо съжителство с майка му, който е баща на едноутробните братя на молителя. В допълнение се твърди, че молителят не поддържа никаква връзка със семейството на покойния Д•••••••••, като счита, че изложеното обуславя желанието на му да носи презимето и фамилното име на човека, който за него е единственият баща в живота му - име, което носят и другите му двама едноутробни братя, видно от приложените Удостоверения за раждане на Г•• Д••••••••, роден на ••••г. и В••• Д••••••••, роден на •••г. Считат, че молбата е съобразена изцяло с разпоредбите на ЗГР, сочи подробни доказателства, обуславящи наличието на важни обстоятелства за промяна на име по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР и моли съда да постанови решение, по силата на което презимето и фамилното име на молителя да бъдат променени от Р. Д. И. на Р. Д••••••••, за да носи имената на едноутробните си братя. Молителя редовно призован - не се явява лично, представлява се от адв. Х. Г., член на Софийска адвокатска колегия. Поддържа молбата и се позовава на писмени и гласни доказателства. Заинтересована страна – Столична община /общината по месторождението/ - редовно призована не изпраща представител и не взема становище по молбата. Заинтересована страна – Община Червен бряг /общината по постоянния адрес на молителя/ - редовно призована не изпраща представител и не взема становище по молбата. Контролираща страна - Районна прокуратура Плевен - редовно призована, се представлява от прокурор С•••. Не възразява за промяна на имената на молителя. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Предявената молба е допустима, доколкото разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР допуска промяна на собствено, бащино и фамилно име. Молбата изхожда от активно материално-правно легитимирано лице, имащо качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 544, ал.2 от ГПК удостоверява формалните и съдържателни изисквания за редовност на същата и допустимо ангажира правораздавателната власт на местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество. От представеното удостоверение за раждане, се установява заинтересоваността на Столична община /общината по месторождението/. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Съдът счита, че така депозираната молба се явява ОСНОВАТЕЛНА. По въпроса “Кои са случаите, когато важни обстоятелства налагат промяна на собствено бащино и фамилно име по смисъла на чл.19, ал.1 Закона на гражданската регистрация?” е налице практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК. На поставения въпрос е отговорено в решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и в решение №434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС, ІV г.о. И в двете решения е прието, че законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и ненаследимо право, което е уредено с императивни правни норми. Като средство за лична идентификация и свързване със семейството, името на едно лице е свързано с неговия личен и семеен живот. Фактът, че държавата и обществото имат интерес да регулират използването на имената не изключва това обстоятелство. Тези публичноправни аспекти са съвместими с личния живот. Поради това и Европейският съд по правата на човека подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Трябва да се постигне справедлив баланс между интересите на молителя и на обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи, за да се откаже смяна на името. Според Европейския съд по правата на човека наистина е постигнат справедлив баланс, когато тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията не са били немотивирани или произволни /така решение от 17.02.2011 г. по делото Големанова срещу България, номер на жалба - 11369/04/. Съгласно българското законодателство промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден ред. Законовите основания за промяна на името са: да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Тъй като името индивидуализира, идентифицира и отличава едно лице от останалите, законодателят е предвидил възможност за промяна на името и при наличие на важни обстоятелства, които да я налагат. В закона няма легално определение кои обстоятелства са „важни“, като в практиката се приема, че преценката е конкретна, като значимостта на обстоятелството се определя в контекста на всеки отделен случай /така решение № 293/13.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 107/2012 г., III г.о., решение № 145/08.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 628/2011 г., IV г.о. и решение № 434/24.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 712/2009 г., IV г.о. /. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР /и посочените в тях възможни отклонения/ относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице /решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1387/2010 г., III г.о./. Следователно промяната на имената по съдебен ред, предполага установяването с допустимите по ГПК доказателствени средства на някоя от уредените в чл. 19 ЗГР предпоставки. По делото са поставени въпросите желанието на молителя съставлява ли важно по смисъла на чл. 19, ал. 1, предложение последно от ЗГР обстоятелство, значението, което има бащиното и фамилното име в неговия личен живот и допустима ли е исканата промяна на бащиното и фамилното име от гледище изискванията на чл. 14 и чл. 19, ал.1 ЗГР. И на трите въпроса следва да се отговори положително. Имената на физическите лица са способ за правната им индивидуализация, част от правоспособността им - чл. 1, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Допълнителни, индивидуализиращи физическите лица, белези са постоянният и настоящ адрес, единният граждански номер и други. Въпросните параметри са регламентирани в обществен интерес - за отграничаване на субектите един от друг и за правна сигурност. Съдът намира, че при преценка на наличие на „важни обстоятелства“, следва да се съобрази и функцията на бащиното и фамилното име, дадена му от закона, съгласно приложимите разпоредби на чл. 14, ал.1 и ал. 2 ЗГР и чл.12 от Семейния кодекс /СК/, /съответно чл. 53 СК/, а именно да удостоверява произхода на лицето, като може да се образува само по посочените в тези текстове начини с изключенията предвидени в тях, а именно когато етнически, семейни и народностни традиции на родителите или съпруга не налагат друго. В случая промяната на бащиното и фамилното име на молителя не води да объркване, неяснота или друго обстоятелство, осуетяващо индивидуализация на субекта или отграничаването му от други физически лица. Освен това, както е посочено в молбата, всички бащини грижи и закрила през годините молителят е получавал от Д••••••••, ЕГН ••••••••••, който от раждането му до момента е бил неговата емоционална, духовна, интелектуална и финансова опора. Установява се и от свидетелските показания на В••••••••••• - майка на молителя, че той и семейството му живеят на един и същ постоянен адрес: гр. Ч•••••••••, като това е жилището, в което молителят, едноутробните му брата, майка му и бащата Д•••••••• винаги са живели заедно. Отделно от това, от изнесените от св. В••••••••••• факти пред съда, се установява, че не са предприели действия по осиновяване, поради финансови причини, тъй като пенсията, която му се полагала щели да я спрат, а и детските надбавки също. Когато молителя станал на 18 годни попитал майка си, дали може да вземе имената на човека, който го е отгледал. За императивни правила на закона следва да се третират изискванията за трите съставки на името на българския гражданин - лично, бащино и фамилно, както и това последните две да завършват с наставка - ов или ев и окончание, съобразно пола, когато такова структуриране е възможно. Искането на молителя не нарушава нито едно от въпросните изисквания и в разрез с целта и духа на закона е да му се откаже търсената промяна. Законът задължава физическото лице да има име, но задължението се простира до този параметър. Затова в случая изборът на име и решението за промяната му следва да се считат функция на правоспособността, регламентирана в нормата на чл. 1 от Закона за лицата и семейството. Това е негово право, което не може да бъде ограничавано, доколкото не противоречи на закона. Анализът на важността на тези обстоятелства, обуславя извода, че същите налагат исканата промяна и Районен съд – Червен бряг намира молбата на Р. Д. И. за промяна на бащиното и фамилното му име за основателна. Наличието на посочените обстоятелства води до извод за основателност на искането и обуславя необходимостта от допускане на исканата промяна, която се налага с оглед необходимостта от преодоляване на затрудненията за молителя при ежедневните му контакти с другите членове на обществото, административни и други органи. Съдът като обсъди всички писмени и гласни доказателства по делото, липсата на отрицателно становище от РП – Плевен, Столична община /общината по месторождението/ и Община Червен бряг /общината по постоянния адрес на молителя/ приема, че не са налице процесуални пречки за промяна на презимето и фамилното име на молителя, като вместо Р. Д. И., същия да носи имената Р. Д••••••••, и да се задължи длъжностното лице при съответната Община да отрази тази промяна в регистрите за населението. Искането на молителя не противоречи на закона и морала и уважаването му ще има съществено значение за него, като същото се явява и „важно обстоятелство” по смисъла на ЗГР. Водим от горното, съдът