Решение № 88 от 26.3.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 218/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № ••/••.••.••• г. от И. И. А. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес в с. Б., общ. Г. Д., област Благоевградска, ул. “П. № ••, чрез адв. К. К. от АК - Благоевград, против Ф. И. А. с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес в с. Б., ул. “И.К.“ №•• , общ. Г.Д., област Благоевград, с правно основание чл. 49 от СК за допускане на развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чл. 143 от СК за присъждане на издръжка на непълнолетното дете – И. И. А. с ЕГН ••••••••••. В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, а молба от адв. Катя Кардашева – пълномощник на страните, с която заявява, че между страните по делото е постигнато споразумение по чл. 49, ал. 4 вр. чл. 51 от СК и заявяват желание бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие при условията на постигнатото споразумение. Направено е искане на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, съдът да премине към производство за развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото между тях споразумение. Със свое Определение Рег. № •••/••.••.•••••г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, е преминал от исково към охранително производство за развод по взаимно съгласие, с оглед изявленията на страните и изложеното и представеното с нарочна молба споразумение по чл. 51 от СК. В съдебно заседание ищецът И. И. А. и ответницата Ф. И. А. не се явяват лично. Представляват се от пълномощник - адв. К. К., която се легитимира с изрично пълномощно от упълномощителката Ф. И. А. и упълномощителят И. И. А., предоставящи на адв. К. представителна власт да изрази от тяхно име изричната им воля за развод, както и да потвърди подпИ.ното от тях споразумение и извърши всички правни и фактически действия за постановяване на решение за прекратяване на сключения между тях брак по взаимно съгласие съобразно уговореното в споразумението. Молителите не са се явили лично поради наличие на уважителни причини, свързани с постоянна трудова заетост в Република Франция. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: И. И. А. с ЕГН •••••••••• и Ф. И. А. с ЕГН •••••••••• са сключили граждански брак на ••••.•••г. в село Б., общ. Г. Д., обл. Благоевград, като съпругата е приела фамилното име на съпруга си - А., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № ••••/••.••••.••••г. (л. 4 от делото) От брака си имат две деца – И. И. А., роден на ••.••.••••г., ЕГН •••••, който към настоящия момент е вече пълнолетен, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане •••••••.••••г. (л. 5 от делото) и И. И. А., роден на ••.••.••••г., ЕГН ••••••••••, който е непълнолетен, видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане •••/••.••.••••г. (л. 6 от делото). Горното се потвърждава и от служебно изготвените справки за родствени връзки (л. 32 и л. 33 от делото). По делото е постъпило писмо от ДСП гр. Гоце Делчев, в което се посочва, че родителите и непълнолетното дете са в Република Франция и не може да бъде изготвен социален доклад. Липсва изразено отрицателно становище по сключеното споразумение. Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съгласието на съпрузите за прекратяване на брака е взаимно, сериозно и непоколебимо. Съгласието им е изразено изрично чрез личното подписване на постигнатото между тях споразумение и потвърдено пред съда от изрично упълномощен пълномощник – адв. К.. Съпрузите не се са явили в насроченото съдебно заседание. Личното явяване на молителите е предвидено в разпоредбата на чл. 330, ал. 1 от ГПК с оглед задължението на съда да се убеди, че съгласието за развод е сериозно и непоколебимо. Текстът обаче не изключва възможността, при наличие на уважителни причини, молителите да бъдат представлявани по силата на изрично пълномощно /Определение №••/••.••.••• г. по ч. гр. д.№••••/••• г. на III г. о. на ВКС/. В процесния случай съпрузите лично са подпИ.ли споразумението по чл. 50 от СК и са били представлявани в съдебното заседание от пълномощник с изрично пълномощно, в което ясно е очертан обемът на представителната власт на пълномощника - да изрази непоколебимото желание за развод на молителите и волята им по всички точки от споразумението по чл. 51 от СК, чийто текст е възпроизведен в текста на пълномощните. Налице са уважителни причини по смисъла на чл. 330, ал. 2 от ГПК за неявяването им в съдебно заседание. Предвид изложеното, следва да се приеме за безспорно установено както наличието на уважителни причини за неявяването на съпрузите в съдебно заседание, така и непоколебимото им съгласие и воля за прекратяване на брака с последици, съгласно постигнатото споразумение. Последното е пълно, обхващайки всички последици на развода, регламентирани в чл. 51, ал. 1 от СК, като същото не противоречи на закона и морала. При извършена служебна проверка съдът установи, че споразумението не противоречи на интересите на непълнолетното дете. С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение - утвърдено. Като се има предвид, че със завеждането на молбата ищецът И. А. е заплатил сумата от •••евро по смисъла на чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на молителите следва да се възложи доплащане на държавната такса във връзка с допускането на развода по взаимно съгласие в размер на още •••евро. При определяне на дължимия размер за довнасяне, съдът съобрази, че дължимата държавна такса за предявения иск по чл. 127а СК е в размер на •••евро, която е приспадната от първоначално внесената сума за държавна такса. Доколкото в споразумението не е уговорено, кой поема разноските по развода, то същата следва да бъде възложена на Ф. А.. На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съпругата Ф. А. дължи държавна такса в размер на •••евро. по споразумението за имуществените отношения върху стойността на поставените в неин дял вещи. Водим от горното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, чл. 50 и чл. 51, ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК, съдът