Решение № 78 от 16.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1744/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Х. Й. Г., с ЕГН••••••••••, с адрес •••••••• против Наказателно постановление № 25-1116-004288 от 04.12.2025 г., издадено от Началник Група, сектор „ПП“ при ОДМВР- Благоевград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното административно наказание. Излагат се доводи за липсата на вина.Иска се отмяна на НП. В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, дава кратки обяснения. Защитникът му подържа жалбата, излага доводи за допуснати нарушения при ангажиране на отговорност, сочи аргументи за липсата на извършено нарушение, моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Подробни доводи, излага в писмени бележки. Претендира разноски. Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноските. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното: На 26.10.2025 г. около 13.34 ч. полицейските служители Я. и М., изпълнявали служебните си задължения, когато в района на км. 376 , По ПП1-Е79, с посока на движение от гр. Кресна към гр. Симитли забелязали управляваното от жалбоподателя МПС, марка ••••••• •• с регистрационен номер ••••••, което било спряно от полицейските служители. Свидетелите извършили проверка на водача, като се установило, че това е Г.. Била извършена справка чрез РСОД, при която се установило, че автомобилът не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 04.09.2025г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност. Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което св.М. съставил АУАН №4419913 от 26.10.2025г. на жалбоподателя, който бил подписан от същия без възражения. Поради съмнения за извършено престъпление, наказващия орган с резолюция от 28.10.2025г. прекратил административнонаказателното производство по посочения акт и изпратила материалите на РП Благоевград, където била образувана прокурорска преписка №10161/2025 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата Г. действително управлявал собствения си автомобил, както и че същият е със служебно прекратена регистрация. Била изискана информация от Сектор „ПП“ дали жалбоподателя е уведомяване за служебно прекратената регистрация, като съгласно Писмо №1116р-11810/12.11.2025г. Г. не е уведомяван за прекратената регистрация, като е отбелязано, че липсва такова задължение за сектора. В хода на проверката са снети и обяснения от жалбоподателя, според които не е знаел, че колата е спряна от движение. След преценка на събраните доказателства с постановление от 01.12.2025г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по НК, поради което отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка налице ли е административно нарушение. Въз основа на това постановление, Началник Група, сектор „ПП“ при ОДМВР- Благоевград издал обжалваното Наказателно постановление № 25-1116-004288 от 04.12.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 255.65 евро /500 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание Наредба№Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Я. и М., както и обясненията на жалбоподателя. Полицейските служители сочат, че жалбоподателя е спрян за проверка,, като било установено след направена справка, че автомобила е с прекратена регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Пред настоящия състав свидетелите сочат, че жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация. Чрез показанията на тези свидетели се установява още процедурата по съставяне на АУАН. В дадените пред съда обяснения Г. не оспорва факта на управление на автомобила на процесната дата, излага причините за липсата на застраховка, както и че не е знаел за прекратената регистрация. В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: АУАН № 4419813, докладна записка от И. Я., сведение от Х. Г., мотивирана резолюция от 28.10.2025 г., Писмо ГФ, постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.12.2025г., заповед за прилагане на ПАМ № 25-1116-000072/04.12.2025 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач,комбинирана застрахователна полица „ГО“ на автомобилистите за процесното ППС с приложения. както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на полицейските служители и събраните в хода на проверката писмени доказателства. Данни, относно ползването на автомобила и това чия собственост се изясняват от показанията на полицейските служители, както и приложената справка за собственост. По отношение уведомлението за прекратената регистрация информация се съдържа в писмо от сектор „ПП“, като данни в тази насока се съдържат и в постъпилата справка от ГФ. Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя, доколкото същите намират своето потвърждение в посоченото от св.Я. и Г., както и от съдържанието на приобщените писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което и възраженията в обратна насока са неоснователни. Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, началник сектор е оправомощен да издава НП за нарушения по ЗДвП, каквато компетентност е предоставена и на полицейските служители с посочената заповед по отношение съставяне на АУАН. Видно от приложените доказателства във връзка със случая е била образувана прокурорска преписка в рамките, на която е извършвана проверка за евентуално престъпление по НК, като в този период доколкото срока по чл.34 от ЗАНН е давностен същия спира да тече за ангажиране на административнонаказателна отговорност до произнасяне на прокурор. В конкретния случай постановлението на прокурора е от 01.12.2025г., от която дата започва да тече нов срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП. Видно от приложеното по преписката, същото е издадено на 04.12.2025г. при спазване на чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай на процесната дата – 13.08.2025 г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, без последният да е бил регистриран по надлежния ред, с което е осъществен състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За констатираното административно нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен надлежно на Г.. По отношение на деянието е проведено производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, по което е постановен отказ. След постъпване на преписката от Районна прокуратура – Благоевград, ведно с постановлението за отказ да се образува наказателно производство , правилно и законосъобразно административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката за установеното с АУАН нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Анализът на съдържанието на НП, на фактите по преписката и на събраните доказателства, сочи на правилно приложение от АНО на процесуалните правила по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Доколкото, в настоящия случай, наказателното производство е прекратено с акт на прокурора, то при приложението на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, не е необходимо съставянето на АУАН. При това положение, без значение за законосъобразността на НП е дали АУАН е упоменат в санкционния акт или не. Необходимо и достатъчно условие за законосъобразното образуване и провеждане на производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е препратените на наказващия орган материали да очертават по несъмнен и категоричен начин фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване в административнонаказателното производство. В този смисъл, за надлежното образуване на административнонаказателно производство по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на първо място, актът, в случая с който се отказва образуване на наказателно производство, следва да съдържа посочване на лицето, срещу което производството (преписката) е водено, описание на обективните и субективни признаци на вмененото му деяние, както и основанието за отказа. В този смисъл, независимо че АУАН не се съставя, административнонаказващият орган не е освободен от задължението си по чл. 52 и чл. 53 от ЗАНН, т. е. да извърши преценка за доказаност на нарушението, в това число и по отношение на събраните доказателства. В конкретния случай, в постановлението на РП. – Благоевград, ясно е посочен деецът, деянието и правната му квалификация. В постановлението за отказ да се образува наказателно производство и НП съществува абсолютно единство относно дата, място и час на извършване на нарушението, а самото нарушение е точно, ясно и подробно описано с всички съставомерни признаци, поради което не са ограничени правата на нарушителя и възможността му да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му, още повече, че жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочената в НП дата е управлявал процесния автомобил, изводимо и от неговите обяснения. Както бе отбелязано вече, в случая е налице изключението от общия принцип, регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство въз основа на съставен АУАН, поради което наличието и/или липсата на такъв не се отразява на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. От значение в случая е, че в рамките на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от получаване на преписката – административнонаказаващият орган е издал процесното НП, в този смисъл Решение № 2306 от 11.07.2024 г. на АдмС - Благоевград по к. а. н. д. № 699/2024 г. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържа всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че действително в атакуваното НП е посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а изтъкнатите от защитата се опровергават от приложените по делото доказателства. По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът намира следното. Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 26.10.2025г. Г. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е бил проверен от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това се установява от показанията на свидетелите, и събраните писмени доказателства Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение. При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от КЗ. В случая не са ангажирани доказателства собственика на автомобила да е бил уведомен за прекратената регистрация, както и за липсата на застраховка. Действително според получената от ГФ информация до същия е изпратено писмо, но липсват данни същото да е получено от Г. към датата на проверката. Отделно от това автомобила, въпреки служебно прекратената регистрация е бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи . Тези изводи на съда се потвърждават и от показанията на полицейските служители, както и от събраните доказателства в хода на извършената прокурорска проверка. Към момента на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера, като Г. не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН. Липсата на доказателства за уведомяване на жалбоподателя за прекратената регистрация изключва и съставомерност по аргумент от ТП2/2023г.. По повод посоченото от Сектор „ПП“, че задължението за уведомяване е отпаднало с оглед настъпили законодателни промени, следва да бъде посочено следното: Действително, налице е законодателно изменение в нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и към датата на деянието не е предвидено в законовия текст вече задължението за уведомяване, но то остава регламентирано по императивен начин в нормата на чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи. Или, макар от ниво закон, това задължение да е останало регламентирано на ниво подзаконов нормативен акт, то е все така задължително за приложение от страна на адресата на правната норма и постановките в цитираната задължителна практика остават актуални и при действащата нормативна уредба. Така, при липсата на други доказателства, следва да се приеме, че субективната страна на деянието е останала недоказана. Поради това се изключва и тезата за наличие на виновно поведение на жалбоподателя, което да може да бъде санкционирано на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, както необосновано е приел наказващият орган. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства така извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на жалбоподателя или поне да му е била известна към момента на управлението на автомобила. Наистина, разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП както бе посочено по-горе не съдържа задължение за административния орган за съобщаване на дерегистрацията на МПС, но отбелязването в автоматизираната информационна система за прекратяване на регистрацията на посоченото основание, е предшествано от издаването на индивидуален административен акт, представляващ волеизявление на административния орган, с което се преценява налице ли са предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно неизпълнение на задължението за регистриране на пътното превозно средство в предвидения срок. Предвид обстоятелството, че съответният орган обективира волеизявлението си по констатиране на вече възникнал друг юридически факт, чрез отбелязването в автоматизираната информационна система, е налице акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК. Т. е. правните последици по прекратяване на регистрацията не настъпват ex lege, а като резултат от издаден индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи и на обжалване. Независимо, че в ЗДвП и в Наредба № I-45/24.03.2000 г. не е посочено изрично, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р България волеизявлението за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство подлежи на оспорване пред съда, като по този начин се гарантира правото на собственика на превозното средство на съдебна защита. Съгласно разпоредбите на АПК индивидуалният административен акт се съобщава на заинтересованото лице и едва след като актът по чл. 21, ал. 2 АПК е съобщен на адресата и същият е влязъл в законна сила, адресатът му е длъжен да съобрази поведението си с факта на дерегистрация и ако въпреки това управлява моторното превозно средство, ще бъде субект на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, респективно на отговорността по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В конкретния случай индивидуалният административен акт е издаден преди или на 24.09.2025 г., като в нарушение на разпоредбата на чл. 90, ал. 1 АПК, без да е влязъл в сила и при липса на предвидено в закона или допуснато с разпореждане по чл. 60 АПК предварително изпълнение, са предприети фактически действия по неговото изпълнение чрез отбелязване на прекратяването на регистрацията на автомобила в автоматизираната информационна система. От събраните по делото доказателства не се установява на жалбоподателя да е съобщено, че са налице предпоставките за служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил, нито да му е съобщено по какъвто и да е начин преди извършване на нарочната проверка, че е извършена служебна дерегистрация на автомобила, който управлява , напротив от представеното писмо от сектор „ПП“ в рамките на прокурорската проверка е видно, че същият не е уведомен. Следователно, към сочената за дата на извършване на административното нарушение, все още не е правомерно настъпил фактът на прекратяване на регистрацията на автомобила, независимо от фактическото действие по отбелязването му в автоматизираната информационна система. А фактическото действие по отбелязване на прекратяването на регистрацията в автоматизираната информационна система, е извършено в изпълнение на един все още неподлежащ на изпълнение административен акт. И доколкото настъпването на прекратяването на регистрацията е обстоятелство, което е включено в състава на вмененото административно нарушение, съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деяние е несъставомерно по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Наред с изложеното, с оглед незнанието на жалбоподателя за служебното дерегистриране на автомобила, защото не е уведомен за това, същият не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, изразяващо се в управление на процесния автомобил с прекратена регистрация, нито е предвиждал, искал или допускал настъпването на общественоопасните последици, като липсата на знание за обективните признаци на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП изключва умисъла за извършването му. Жалбоподателят не е бил длъжен и не е могъл и да предвиди общественоопасния резултат на извършеното деяние, тъй като обективно не е могъл да узнае, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, доколкото както се посочи не е уведомен за това , както и липсват доказателства да е налице и публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратена регистрация. Т. е. в конкретния случай е изключен умисълът. Деянието, извършено при обстоятелства, при които отпадат всички форми на вината, е несъставомерно поради липсата на субективната страна от състава на нарушението. Макар и деянието, извършено от жалбоподателя да изпълва формално от обективна страна състава на вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, липсата на вина при извършването му води до невъзможност деянието да бъде квалифицирано като административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. В тази връзка с оглед застъпената от прокурора теза, че в случая е извършено административно нарушение следва да бъде посочено, че тя не обвързва съда, който следва да извърши собствена преценка съобразно събраните доказателства налице ли е извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. В случая при така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно от Г., то неправилно за него е ангажирана административно наказателната му отговорност, поради което НП следва да се отмени. С оглед този извод на съда, че в случая липсва нарушение от субективна страна е безпредметно да бъде обсъждано дали случаят е маловажен. Предвид приетото от съда, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, същото следва да бъде отменено и в частта за отнетите 10 контролни точки, доколкото приложението на цитираната Наредба е обусловено от законосъобразното ангажиране на отговорност При този изход на делото, право на разноски за производството възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер на 100 евро, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение. Наказващия орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е неоснователно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, като се отчете предметът на делото, броят на проведените открити съдебни заседания, обемът на осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по дело С- 438/22 от 25.01.2024 г.следва да бъде присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро. Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОД МВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление. На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1 януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити и др., следва да се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по официалния валутен курс. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът