Решение № 4263 от 10.6.2013 г. на Софийски градски съд по дело № 5672/2013 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 20.02.2013 г. по гр.д. № 15635/12 г., СРС, ІІІ ГО, 88 с-в е признал за установено по предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ••••••••, представлявано от С.Ц.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я." № ••, искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Т.П.Т., ЕГН ••••••••••, •••, дължи на ищеца сумата от 1971.70 лева -главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 04.2009г. до м. 04.2011г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ул."П."№ ••, вх.•, ап.••, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2012 г. до окончателното й изплащане и сумата 313.19 лева - законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 01.0б.2009г. до 27.04.2012г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 9037/2012 г. на СРС, 113 състав, е издадена заповед за изпълнение. Отхвърлил е главния иск за разликата до пълния предявен размер от 3946.63 лева и за периода от м. 10.2007г. до м. 03.2009г. и акцесорния иск за разликата до предявения размер от 1059.60лв. и за периода от 01.12.2007г. до 31.05.2009г., като погасени по давност. Осъдил е Т.П.Т., ЕГН ••••••••••. •••, да заплати на „Т.С." ЕАД, рег. по ф.д. №1084/1993 г. на СГС, ФО, представлявано от С.Ц.-изпълнителен директор, с адрес: гр. С., ул. „Я." №••, ЕИК ••••••••, на основание чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 238.17 лева -разноски за производството, пропорционално на уважената част от исковете. Решението е обжалвано с въззивна жалба от Т.П.Т., ЕГН ••••••••••, ••• с мотиви, изложени в нея. Развиват се доводи, че по делото липсва подадена молба-декларация от ответницата за промяна на партидата, че претендираните суми не се дължат, защото липсва валидна облигационна връзка между страните, че счетоводните записвания са в разрез с нормата на чл.24 от ЗБНБ, че недопустимо се олихвяват с мораторни лихви прогнозни, а не реални задължения, че не е доставена топлинна енергия точно определена по качество и количество, че клаузата за рекламация е неравноправна клауза и е нищожна, че липсва нормативен или технически документ, съгласно който се определят технологичните загуби, което води до недоказуемост на всички сметки, начислявани при липса на такъв документ, че в ОУ не се съдържа изрична регламентация осигуряваща правна възможност на потребителя да възрази, което е доказателство за наличието на неравноправни клаузи в ОУ, че решението не е съобразено с чл.5, ал.4 от КРБ и международните договори, ратифицирани по конситуционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБ., представляващи част от вътрешното право на страната и имащи предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат и т.н. Моли да бъде отменено решението на СРС и да бъде постановено недължимост на сумите като недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Въззиваемият „Т. С. ” ЕАД, не взема становище по въззивната жалба. Третото лице помагач не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното: Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца били възникнали договорни правоотношения по отношение на следния топлоснабден имот: апартамент №13, находящ се в гр. С., ул."П."№ ••, вх.•. Потребителят не бил заплатил дължимата от него цена за продажба на топлинна енергия за периода от м.10.2007г. до м. 04.2011г., която възлизала в общ размер на 3 946.63лв., върху която сума дължал и обезщетение за забава, начислено за периода 01.12.2007г.-27.04.2012г. в размер на 1059.60лв. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са разгласени по надлежния за това начин чрез публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въпреки отправената покана за доброволно изпълнение, ответницата не била заплатила дължимата сума за извършената продажба. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на „И.Б."ЕООД /предишно наименование „В.Е.С.” ЕООД. Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи: сумата от 3 946.63лв. - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2007г. до м. 04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава начислено върху главницата за периода 01.12.2007г.-27.04.2012г. в размер на 1059.60лв. Претендира разноски. Ответни цата оспорва п редявения иск като твърди, че е недоказан и необоснован. Третото лице помагач не взема становище по иска. По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви: От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответницата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението по чл.41 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и не е подала молба-декларация за промяна на собствеността, не променя извода за наличие на валидна облигационна връзка между страните. По делото са приложени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т. VIII, рег. № 8505, д. №1159/2007г. на нотариус Ст. Т., рег. № 065 на НК, район на действие СРС, както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 160, т. VIII, рег. № 9281, д. №1297/2007г. на нотариус Ст. Т., рег. № 065 на НК, район на действие СРС, от които е видно, че Т.Т. е придобила в собственост последователно по 1/2 идеална част, съответно на дати 12.09.2007г. и 28.09.2007г. от следния недвижим имот: апартамент №13, находящ се в гр. С., ж.к."С.Р.", ул. „П.", бл. ••, вх. •, ет. •, с площ от 77.80кв.м. Съдът намира за неоснователни и недоказани доводите на ответника, че ищецът не е извършвал надлежно отчисляване на технологични загуби от абонатната станция, тъй като противното се установява от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. От него се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адреса на сградата на етажната собственост, се отчита всеки месец по показанията на общия топломер от служители на ищцовото дружество. Енергията, отдадена от сградна инсталация, е разпределяна съобразно кубатурата на имотите в ЕС. Уредите са били отчитани от ФДР за процесния период и са били изготвяни изравнителни сметки сед всеки отоплителен сезон. Начисляването на сумите за топлинна енергия за имота е било извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба в областтана енергетиката. Няма данни по делото ответницата да с а е възползвал а от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил а изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в установените срокове, поради което, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерт а начин в съответствие с нормативната уредба. Освен това, няма данни ответни цата да е заявил а надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите съгласно чл. 32 ал. 3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните - в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70 ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването. Неоснователно се явява възражението на ответни цата, че не била доставяна топлинна енергия, отговаряща на стандартите за количество и качество. На първо място ответни цата не е установи ла да е заявил а при условията на уговореното по Общите условия и нормативната уредба рекламация пред ищеца във връзка с температурата в жилището. Според нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост - чл.140, ал.З от ЗЕ и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването/. Предвид горното следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние. Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации. Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик. Предвид горното тези възражения са неоснователни. Освен това настоящият съдебен състав счита, че не е компетентен да разгледа възражение за нищожност на клаузата от ОУ, която според ответни цата е неравноправна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и разпределението на електрическата енергия и природен газ, производството и преноса на топлинна енергия, общите условия на договорите, предвидени в този закон се одобряват от ДКЕВР. За изпълнение на своите правомощия, комисията се произнася с мотивирани решения (чл. 13, ал. 2), които съгласно чл. 13. ал. 7 от ЗЕ подлежат на обжалване пред Върховен административен съд, като обжалването не спира изпълнението на решението. Освен това Законът за енергетиката е специален по отношение на Закона за защита на потребителите, тъй като регулира по-тесен кръг обществени отношения - ползването на топлинна енергия. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Отново няма данни по делото о тветни цата да е упражнил а правото си да възраз и срещу цитираните ОУ, предвид което може да се направи обоснован извод, че ги приема т. По делото е изслушана и приета ССЕ, от която се установява, че след проверка на документите, находящи се у ищцовото дружество, не било установено процесиите суми да са били заплатени от ответника. Посочено е, че сумите за доплащане и връщане по изравнителните сметки са били отразени във фактурите помесечно, издавани за процесния период, като със сумите за връщане са били погасявани стари задължения, както и суми за доплащане извън процесния период. Задължението на ответника за потребление на топлинна енергия според счетоводството, водено при ищеца, за процесния период, след извършените прихващания, възлиза общо на 3938.47лв., от които за отопление - 3938.47лв. /в това число сградна инсталация -617.98лв./; за топла вода - 0.00лв.; за такса мощност - 0.00лв./. В заключението се сочи, че освен сумите за топлинна енергия, ответникът дължи и такса за отчитане на уреди и разпределение на топлоенергия в размер на 8.16лв., както и начислена лихва за забава върху сумата в размер на 1.82лв. Сборът на общо дължимите суми според претенцията по главното вземане на ищеца възлиза на 3946.63лв., а по акцесорното вземане за законна лихва за забава, начислена за периода до 27.04.2012г. върху главницата от 3938.47лв. - в размер на 1090.83лв. Доводите за нередовност на фактурите поради начисление на суми след десетичната запетая, съдът също намира за неоснователни, тъй като топлинната енергия е с нормативно установени цени / по ПМС № 144/28.06.2004г. и решения на ДКЕВР съответно №Ц-018/13.10.2004г., № Ц-020/25.10.2004г. и № Ц-010/28.06.2006г. Съгласно чл. 46 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването / чл. 49 от сега действащата наредба/ количеството топлинна енергия се измерва в приетата в система единица /Джаул/. За търговски плащания се използва единицата Ватчас и кратните й. В приетите от ДКЕВР решения за утвърждаване на цената на топлинна енергия, същата е посочена в мегават/час / например 72.30 лв. за 1 мегават/час/. С оглед обстоятелството, че потребяваната от потребителите топлинна енергия за битови нужди е в малки количества, е неприложимо отчитането на енергия в мегават/часа, поради което потребеното количество се изчислява в киловат/час. 1 мегават/час е равен на 1000 киловат/часа, следователно и сумата за топлинна енергия за 1 киловат/час е равна на 0, 0732 лв. По този начин от ищеца се запазва утвърдената от ДКЕВР цена на топлина енергия за 1 мегават/час и в същото време се отговаря на по-малките потребности, които имат потребителите на топлинна енергия за битови нужди, като посоченото трансформиране не води до неправомерно завишаване на цената на топлинната енергия и съответно до нарушение на чл. 24 от ЗБНБ. Освен това при съставянето на първични счетоводни документи е допустимо единичната цена да бъде изписана с повече от два знака след десетичната запетая, с цел по-голяма точност, като е задължително при докладването на съответната стопанска операция, стойностното й изражение да бъде обявено в български лева и с два знака след десетичната запетая, с което изискване „Т. С. ” ЕАД се е съобразило, видно от представените фактури. С Решение № 5 от 22.04.2010 година на КС по к.д.№ 15/2009, обн. В ДВ, бр.34/2010 година е прието, че „ разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от Закона за енергетиката, касаещи топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и тази за отопление на уредите в общите части, не противоречи на чл. 19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните изисквания да защитава правата на потребителите за ползване на топлинна енергия. ” „ Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Това е конституционносъобразно, защитава потребителите и е справедливо. ” /т.5 от решението/. При възражение срещу начислените суми за ползвана ТЕ общите условия предвиждат специално рекламационно производство, каквото не се установи по делото да е инициирано от ответника. Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена се установява от индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки. Неоснователни са възраженията за нарушение на разпоредбите на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и на Съвета от 05 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги относно включване в сметките на потребителите само на реално потребено количество енергия. Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално консумираното количество енергия от крайния потребител, с които понятия си служи Директивата, са предвидените от националния законодател индивидуални измервателни уреди, както и монтиране на средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция. По този начин е спазен и принципа, залегнал в т.2 на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.З от ЗЕ и чл.38, ал.1 от ЗС и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Така всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която се явява реално енергийно потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят тошюподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Разпоредбата на т.2 на чл.13 от Директивата предвижда, че държавите-членки гарантират, където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като т.З на същия член определя тази информация, както и че изготвянето на сметките следва да бъде толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с българското законодателство, нито последното противоречи на общностното право в този смисъл. Същественото при директивите е, че държавите сами избират начина и средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели, за което уведомяват ЕК, която от своя страна следи много стриктно и строго това изпълнение. Горепосочената директива е транспонирана по реда на чл.18 от същата в националното ни законодателство, а именно: чрез Закона за енергийната ефективност, обн.ДВ бр.98 от 14.11.2008 год. - § 3 от ДР на ЗЕЕ и редица наредби, между които Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването и същата няма пряк ефект, тъй като по принцип директен ефект имат само регламентите, а директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния ред. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е лошо или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила Европейската Комисия за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на държавата по предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае частноправни субекти. В горепосочените разпоредби на Директивата липсва конкретно определен срок, поради което всяка държава има свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от Директивата резултат. Използваните изрази в Директивата сами по себе си подчертават това правило- „ДЧ гарантират, че доколкото това е технически осъществимо... ", „ДЧгарантират, където е уместно... ". Ответницата не твърди, а и от данните по делото не е видно, че тя е погасила задължението си чрез плащане, поради което дължи законна лихва по чл.86 ЗЗД, която е правилно определена, както и главницата. Останалите доводи настоящата инстанция приема че се явяват ирелевантни за предмета на спора. Водим от гореизложеното, съдът