Решение № 7692 от 8.12.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 5607/2023 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. АПК. Образувано е на основание Решение №5949/06.05.2023 г., постановено по адм. д. №11043/2022 г., с което ВАС е отменил Решение №5916 от 17.10.2022 г. по адм. д. № 1295/2022 г. на Административен съд – София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на оспорване са: т.32 от Приложение № 9 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгласно Решение №894 по Протокол №93/23.11.2006 г. на СОС, в частта "адвокати по преписки, както и справки по съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на Главния архитект на С."; т.5 от Приложение № 10 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгласно Решение №31 по Протокол №30/29.01.2009 г на СОС, в частта "адвокати" и т.21 от Приложение №11 към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгласно Решение №894 по Протокол №93/23.11.2006 г. на СОС, в частта "адвокати". Производството по делото е образувано на основание постъпила на 01.02.2022 г. жалба от адв. П. А. В. и адв. М. В. П., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Ю. Д., с която се твърди нищожност или унищожаемост на действащите към 01.02.2022 г. /датата на подаване на жалбата/ редакции на оспорените разпоредби. В жалбата и уточненията към нея /л.557 и л.580 на адм. д. №1295/2022 г./ се сочи, че съгласно чл.6, ал. 1, б.“е“ ЗМДТ общините събират местни такси за административни услуги, а съгласно чл.6, ал.2 ЗМДТ- за всички останали услуги и права /извън административните услуги/, предоставяни от общините, ОС определя цена; изводът е, че ОС не може да определя цени за административни услуги, тъй като за тях се определят такси; таксите обаче се определят със закон /чл. 60 от КРБ/; дефиницията на „административна услуга“ е в §1, т.2 от ДР на ЗА, като таксите за административни услуги са въведени с раздел VІІ от глава трета на ЗМДТ /т.е. със закон, както изисква КРБ/; оспорените разпоредби въвеждат „цени на административни услуги“, като са в противоречие с чл.60 от КРБ и чл.6 ал.1 от ЗМДТ; СОС не разгласява по разписания ред своите нормативни актове, нито съдебните решения по тяхното оспорване /публикува само консолидирани версии на актовете си, при това с грешки и това затруднява уточняването на действащите редакции и действителното им съдържание/, като в случая е нарушен чл.22, ал.2 от ЗМСМА; с оспорените норми адвокатът е приравнен на фирми, брокери и други, като не е отчетен чл.134 от КРБ. В хода на процеса, на 30.05.2022 г.q е постъпила и жалба от адв. А. Г. Д., адв.Д. М. Д. и адв. С. М. А., трите от [населено място] и вписани в САК, представлявани от адв. М.С. /л.698 адм. д. №1295/2022 г /, в която се сочи, че с оспорените текстове от Наредбата се въвеждат по същество не „цени на услуги“, а „такси“ за административни и технически услуги /чл.6 ал.1 б.“е“ и б.“д“ от ЗМДТ/; нормите са приети при липса на материална компетентност на СОС да приема „такси“ за административни и технически услуги, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с норми от по- висок ранг, в несъответствие с целта на закона /чл.146 т.1, 3, 4 и 5 вр. чл. 196 от АПК/; доколкото нормите са относими само към адвокатите от всички лица, упражняващи юридическа професия, то същите са дискриминационни и не преследват легитимна цел. Претендират се разноски по списък. С разпореждане от 13.06.2022 г. адв. А. Г. Д., адв.Д. М. Д. и адв. С. М. А., трите от [населено място], са конституирани като жалбоподатели по делото. В хода на настоящото производство адв. Д. поддържа оспорването и представя доказателства за разноски. Останалите жалбоподатели не са изразили становище. Ответникът по оспорването, Столичен общински съвет, в хода на производството по адм. д. №1295/2022 г. е изразил писмено становище по първата жалба /л.274 и л.565/, като в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. М. е оспорил и двете жалби. Ответникът счита жалбите за недопустими и неоснователни, тъй като конкретните части от трите норми досега не са били предмет на съдебно оспорване, но Наредбата в цялост /в първоначалната й редакция/ и в други нейни части вече е била предмет на няколкократно съдебно оспорване и е недопустимо отново да се разглежда нейната процесуална законосъобразност и дали е издадена от материално компетентен орган; досега съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при одобряването на Наредбата; жалбите са неоснователни по всички възражения в тях; ВАС се е произнасял по процесуалната законосъобразност на Наредбата с Решение №3290/12.03.2010 г., Решение №13479/20.10.2011 г., Решение №15122/18.11.2011 г. и Решение №3554/13.03.2013 г; остават неясни доводите на жалбоподателите защо въведените цени на услуги всъщност са такси; процесните цени на услуги са приети на правно основание - чл.6 ал.2 от ЗМДТ; недоказано е неконкретизираното възражение, че за същите услуги с Наредбата били предвидени и такси; определянето на цени за процесните услуги не нарушава правата на гражданите, като не е налице и твърдяната дискриминация на адвокати; жалбоподателите не преследват легитимна цел, като упълномощават друг адвокат да ги представлява по делото; не е налице противоречие с чл. 31, ал.1 и чл.29, ал.1 от ЗАдв и е неправилно адвокатите да се приравняват на съдиите - относно заплащането на процесните услуги; неправилно е и процесните услуги да се приравняват на получаване на обществена информация по реда на ЗДОИ; процесните норми не противоречат на който и да е закон или кодекс, като процесните услуги не са част от административно производство по АПК; ясно е какво представлява услугата „писмена консултация“, доколкото такава е предвидена и в Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се възразява изобщо срещу присъждането на адвокатски хонорар на адв.Д. и в условията на евентуалност размерът на хонорара му се оспорва като прекомерен и се претендира да му се присъди минималния размер. В хода на настоящото производство процесуалният представител на ответника поддържа становището си за неоснователност на жалбите по съображенията, подробно изложени в касационната жалба до ВАС. Участващият в производството прокурор от СГП дава заключение за неоснователност на оспорването. Във връзка с императивните изисквания на АПК, раздел ІІІ, гл.Х, съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2, вр. чл.188 АПК чрез обявление в ДВ бр.24/2022 г. /л.670 на адм. д. №1295/2022 г /, на страницата на ВАС /л.678 на адм. д. №1295/2022 г / и на таблото на АССГ /л. 679 на адм. д. №1295/2022 г /. По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и след служебна проверка на оспорения нормативен Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община е приета с Решение № 894 по Протокол №93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет, в сила от 1.01.2007 г., изменяна и допълвана многократно през годините в различни нейни части. Същата представлява действащо право в момента. От доказателствата, приложени към адм. д. №1295/2022 г. са установени действащите редакции на конкретно оспорените части от норми, като т.32 от Приложение №9 и т.21 от Приложение №11 са в първоначалната редакция на Наредбата /по Решение №894/23.11.2006 г. на СОС/; т.5 от Приложение №10 е в последваща редакция на Наредбата /по Решение № 31/29.01.2009 г. на СОС/, а т. 21 от Приложение №11 е изменяна и допълвана с Решение №31/29.01.2009 г. на СОС и Решение № 26/28.01.2010 г. на СОС, но не в процесната част/ относно адвокати/. Изложеното обосновава извод, че административните процедури по приемането на оспорените норми са били две, т.е. процесуалната законосъобразност следва да се проверява от Съда по отношение Решение № 894/23.11.2006 г. на СОС и Решение № 31/29.01.2009 г. на СОС /л.201/. По делото са представени доказателства за оспорване на Наредбата по съдебен ред, а именно: 1/ Решение №8641/14.07.2015 г. на ВАС относно чл.85 ал.1 /обявен за нищожен/; 2/ Решение №15122/18.11.2011г на ВАС относно чл.27 ал.1 /отхвърлена жалба/; 3/ Решение № 3554/13.03.2013 г. на ВАС относно чл.18 ал.5, чл.22 т.3, чл. 23 ал.4, чл.26 ал.1 и ал.4, чл.29 ал.1 и ал.2 /жалбата без разглеждане/ и относно чл.10, чл.11 и чл.64 с Приложение №4 /жалбата е отхвърлена/; 4/ Решение №15347/13.11.2019 г. на ВАС относно чл.40 ал.4/отменена е/ 5/ Решение № 16807/10.12.2019 г. на ВАСотносно т.19б от Приложение №12/ отменена/; 6/ Решение № 2252/15.02.2013 г. на ВАС относно чл.24, ал. 6 в частта й: "за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения" / отменена/; 7/ Решение № 11570/03.11.2015 г. на ВАС относно т.2 от Приложение №13/ отменена/; 8/ Решение 5081/15.07.2016 г. на АССГ/необжалвано/- относно гла ва четвърта, вкл. чл.83, чл.84 и чл.85 /обявени за нищожни/; 9/ Решение № 993/05.1220.08 г. на АССГ/необжалвано/- относно Таблица №1 към т.7 от Приложение №4 / в редакцията от Решение №64/05.02.2008 г. на СОС/ - отменена; 10/ Решение №4920/27.04.2020 г. на ВАС относно т.1а от Приложение №2 / отменена/; 11/ Решение №11582/15.11.2021 г. на ВАС относно т.1.10 от раздел ІІІ от Приложение 8г /отменена/; 12/ Решение №13479/20.10.2011 г. на ВАС относно чл.25, ал.1 /жалбата е отхвърлена/ и 13/ Решение №3290/12.03.2010 г. на ВАС относно чл.27 ал.2 /жалбата е отхвърлена/. При преглед на тези окончателни съдебни актове се установява, че нито един от тях не е имал за предмет процесните по настоящото дело части от 3 норми. От мотивите на Решение № 3554/13.03.2013 г. на ВАС се установява, че предмет на касационна проверка е било Решение №5668/05.11.2012 г на АССГ, постановено по адм. д. №8735/2011 г., публиковано на интернет страницата на АССГ. Видно от последното, въпреки че предмет на оспорване са били отделни разпоредби, съдът се е произнесъл по процесуалната законосъобразност на Наредбата като подзаконов нормативен акт, в редакцията й съобразно Решение №894/2006 г. на СОС. Прието еq че оспорената наредба е приета от материално, териториално и лично компетентен орган в предвидената от закона форма. Спазени са изискванията на чл.75-78 от АПК – наредбата е издадена въз основа на изрична законова делегация, посочени са видът, авторът и главния предмет на нормативния акт, правното основание за издаването му, решението е взето след обсъждане на предложенията, становищата и възраженията по проекта, текстът и приемането на наредбата по надлежния ред са удостоверени с подписа на председателя на общинския съвет. Спазени са и императивните процесуални разпоредби на чл.27, ал.3 ЗМСМА и чл.28, ал.2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Посочено е и правното основание за приемане на Наредбата - чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 9 от ЗМДТ. Като структура, форма и обозначение на съдържанието Наредбата отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане. Следователно, налице е окончателен съдебен акт, съдържащ произнасяне по процесуалната законосъобразност на цялото първоначално Решение 894/2006 г. на СОС за приемане на Наредбата, поради което настоящият състав намира, че не следва отново да се произнася по този въпрос. Оспорената разпоредба на т.5 от Приложение №10 от наредбата е прието с §18 на Решение №31/29.01.2009 г на СОС. От представените във връзка с приемането му доказателства се установява, че същото е прието въз основа на доклад и предложение за допълнение на проекта за решение на Зам.-кмет на СО, разгледан от постоянната комисия на заседание, проведено на 28.01.2009 г. В доклада на същата е отразено, че въз основа на състоялите се разисквания, придружени със становища на ПКФБ, ПКООСЗГ, ПКСПОС, ПКУТАЖП, ПКЗСП и ПКОНКВ, комисията е подкрепила доклада с приложения проект за решение. Към преписката са приложени становищата на постоянните комисии, цитирани в доклада. Оспорената т.32 от Приложение №9 - Услуги, извършвани от направление "Контрол в инвестиционното проектиране, координация в строителството и градоустройство" и районните администрации към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакцията й съгласно Решение №894 по Протокол № 93/23.11.2006г на СОС, предвижда, че за изготвяне на писмени справки на частни лица, фирми, адвокати по преписки, както и справки за съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на Главния архитект на С. се дължат 20, 00 лв. Тази разпоредба е оспорена в частта "адвокати по преписки, както и справки по съдебни дела, образувани по жалби срещу актове на Главния архитект на С." Т.5 от Приложение №10 - Услуги, извършвани от дирекция "Инвестиционно отчуждаване" - към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакцията съгласно Решение №31 по Протокол №30/29.01.2009г на СОС, предвижда, че за писмено консултиране на фирми, адвокати, брокери и професионално заинтересовани лица се заплаща 50, 00 лв. В т.21 от Приложение №11 - Услуги, извършвани от дирекция "Общинска собственост" и районните администрации - към Глава Трета на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община, в редакция съгласно Решение №894 по Протокол № 93/23.11.2006 г. на СОС е предвидено, че за писмено консултиране на фирми, адвокати, брокери и професионално заинтересовани лица се заплаща 50, 00 лв. Тези разпоредби са оспорени само в частта "за адвокати". При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В случая се касае до оспорване на разпоредби от подзаконов нормативен акт с вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на повтарящи се обществени отношения в границите на съответната община. Актът е издаден от орган на местно самоуправление и подлежи на безсрочно оспорване, съобразно разпоредбата на чл.187, ал.1 АПК. Подзаконовият нормативен административен акт урежда широк кръг обществени отношения и се прилага за неограничен и неопределен брой правни субекти. Текстът на чл.186, ал.1 АПК, регламентиращ правото на оспорване на такъв акт, свързва правния интерес с това дадено лице да е засегнато или да може да бъде засегнато от подзаконовия административен акт или за лицето актът да е породил задължения. За да е изпълнено условието за възникване правото на жалба е достатъчно оспорващият да е подчинен на съдържащите се в подзаконовия нормативен акт норми според правилата за действието на акта по място, време и спрямо лицата и същият да ограничава или да може да ограничи по какъвто и да е начин правната сфера на лицето. В случая оспорващите са адвокати,