Решение № 71 от 8.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 12640/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110212640 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ АД против наказателно постановление (НП) № 45-07-13/08.08.2025 г., издадено от главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА), с което на основание чл.147, ал.1, вр. чл.147а от Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на изискванията в Приложение № 15 към чл. 74, ал.1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 (7. Част VII. Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване) от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (Наредбата) във връзка с одобрено Ръководство за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на Летище „•••" - ••• от 11.12.2024 г. в частта: 7. Част VII Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че установената и описана в АУАН и НП фактическа обстановка не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, като не е посочено в какво се изразява действието/бездействието, къде се съдържа правно дължимото поведение, чрез неспазването на което се нарушава установения от държавата ред, както и коя е нормата, която предвижда за това деяние да се налага административно наказание. Изтъква се, че адресати на разпоредбите на чл. 74, ал.1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Наредбата са кандидатите за издаване на единен сертификат, като общото препращане към Ръководството за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на Летище „•••" – •••, което не представлява нормативен акт, не е годно основание за налагане на санкцията. Посочва се, че изложените в НП факти не са възприети лично от проверяващите инспектори от ГД ГВА, като не са индивидуализирани прегледаните видеозаписи и публикацията във вестник „•••“. Излагат се доводи за неяснота относно датата на извършване на нарушението, както и относно допустимите норми на температурата в помещението и обективните критерии, въз основа на които е прието тяхното превишаване. Посочва се, че липсват данни как проверяващите са установили недостатъчен капацитет и необслужване на климатичната система. Релевират се аргументи, че ГД ГВА не разполага с регулаторни и контролни правомощия по отношение комфорта на пътниците, респективно качеството на обслужване, а единствено относно безопасност и сигурност. Излагат се доводи за неспазване на процедурата, регламентирана в чл.16б, ал.4 от ЗГВ. В условията на евентуалност се твърди наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юрк. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага доводи, че обжалваното НП е издадено тенденциозно по неясна и непроверена публикация в български ежедневник, като физическата проверка от инспекторите е извършена на друга дата, на която условията е възможно да са били значително различни. Счита, че от прегледаните в съдебно заседание видеозаписи не се наблюдава дискомфорт у пътниците, дължащ се на висока температура. Прави се анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и в частност на свидетелските показания. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. П., в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В депозирани писмени бележки се развиват подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. От фактическа страна съдът установи следното: Във връзка със статия, публикувана във вестник „•••“, в която били изложени твърдения на пътник за повишена температура на въздуха и дискомфорт на пътниците в салон „Пристигане“ на Терминал 1 на Летище „•••“ - ••• по разпореждане на главния директор на ГД ГВА на 03.07.2025 г. била извършена извънредна проверка от инспекторски екип от отдел ЛЛНО при ГД ГВА на наземното обслужване на кацащи полети на 02.07.2025 г. във времевата рамка от 01:35 ч. до 03:00 ч. от оператора по наземно обслужване „•••••" ООД. В хода на проверката контролните органи прегледали видеозаписи от системата за видеонаблюдение от 02.07.2025 г. и приели, че пътниците видимо се чувстват дискомфортно, което според инспекторите било показателно, че температурата в помещението надвишава нормите. На 03.07.2025 г. свидетелят Р. Е. Ц. посетил салон „Пристигане“ на Терминал 1 на Летище „•••“ – ••• и извършил визуален оглед на решетката на климатичната система, която била замърсена с прах, поради което приел, че филтрите на климатичната система са силно замърсени, което отчел като фактор за намален капацитет на работа на климатичната система. В пътническия салон не бил монтиран уред за измерване на температурата, свидетелят Ц. също не разполагал с преносим такъв, но усетил дискомфорт и задух. Констатациите от проверката били обективирани в доклад с рег. № 45-09-1262/04.07.2025 г., в който било посочено, че температурата в салона не може да бъде установена, в следствие на което се предлага да бъде отправено предписание до летищния оператор да монтира уреди за измерване на температурата в салоните за пътници. С писмо с рег. № 18-00-530/09.07.2025 г. главния директор на ГД ГВА уведомил „•••••“ АД за констатациите от извършената проверка и били отправени съответни предписания. Свидетелят Р. Е. Ц. – заемащ длъжността „главен инспектор“ в отдел „Летища, летищни и наземни оператори“, дирекция АОЛАС в ГД ГВА, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 45- 06-12/09.07.2025 г. срещу „•••••“ АД за извършено на 02.07.2025 г. нарушение на изискванията в Приложение № 15 към чл. 74, ал.1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 (7. Част VII. Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване) от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. във връзка с одобрено Ръководство за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на Летище „•••" - ••• от 11.12.2024 г. в частта: 7. Част VII Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване, изразило се в допускане експлоатацията на климатична система, която не е обслужена и не е с достатъчен капацитет на охлаждане в Терминал 1, пътнически салон „Пристигане“. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на нарушителя. В законоустановения срок постъпило писмено възражение срещу АУАН с доводи, идентични с тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото производство. Въз основа на съставения АУАН и като счел възражението за неоснователно главният директор на ГД ГВА издал обжалваното наказателно постановление № 45-07-13/08.08.2025 г., с което на основание чл.147, ал.1, вр. чл.147а от ЗГВ на „•••••“ АД била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено нарушение на изискванията в Приложение № 15 към чл. 74, ал.1 и чл. 90, ал. 1, т. 5 (7. Част VII. Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване) от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. във връзка с одобрено Ръководство за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на Летище „•••" - ••• от 11.12.2024 г. в частта: 7. Част VII Техническа експлоатация на летищната техника, съоръжения и оборудване. НП било връчено на 08.08.2025 г. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Р. Е. Ц., заповед № 45-01-380/21.08.2024 г. на главен директор на ГД ГВА, писмо с рег. № 18-00-530/09.07.2025 г., доклад с рег. № 45-09-1262/04.07.2025 г., възражение, доклад с рег. № 45-09-1397/22.07.2025 г., пълномощно, извлечение от ССЕВ, копие на АУАН № 450611/09.07.2025 г. и НП № 45-07-12/08.08.2025 г., Единен сертификат № 1/24.02.2024 г., Ръководство за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на летище „•••"- ••• от 2023 г. и актуализации от 2024 г., листове за проверка от 12.05.2025 г. и 13.05.2025 г., както и оптичен носител с видеозаписи. Съдът кредитира изцяло описаните доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля Ц., които съдът кредитира като логични, последователни и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Заявеното от свидетеля Ц. кореспондира със съставените доклади от комисията, на която същият е бил член, като несъмнено се установява, че не е била измерена температурата в пътническия салон нито на 02.07.2025 г., нито на 03.07.2025 г., както и че не е извършена техническа проверка на климатичната инсталация, не е изисквана документация в тази връзка или съдействие от летищния оператор, а единствено е направен визуален оглед на решетка, част от климатичната инсталация в пътническия салон. В съдебно заседание бе извършен оглед на видеозаписите от 02.07.2025 г. в часовия диапазон на пристигане на процесните три полета на Летище „•••“ – •••, като според настоящия съдебен състав категорично не се потвърждават субективните възприятия на свидетеля Ц. за видим дискомфорт на пътниците във връзка с повишена температура в помещението и задух. Прави впечатление, че значителна част от пътниците са с връхни дрехи дори и в летния сезон, не се наблюдава събличане на същите или каквито и да било външни белези за висока температура в салона. Следва да се отбележи, че АНО не е положил дължимите усилия да установи и снеме сведения от пътника, подал сигнал до българския ежедневник, или от който и да било пътник или служител, обслужвал полетите. Също така контролните органи не са потърсили съдействие от летищния оператор за извършване на надлежен оглед на климатичната система, каквото съдействие им е дължимо съгласно ЗГВ, извършване на съответни замервания от технически вещо лице, както и изискване и запознаване с техническа документация, прегледи и сервизиране на климатичната инсталация, за да се установи дали същата е надлежно обслужена и дали капацитетът й на охлаждане съответства на големината на помещението. В хода на съдебното следствие жалбоподателят представя листове за прегледи, изготвени от сервизен специалист, видно от които на 12.05.2025 г. и 13.05.2025 г. е извършена техническа проверка на вентилационните камери, разположени в салон „Пристигане“ на Терминал 1 и са сменени филтрите, които е удостоверено, че подлежат на подмяна на всеки шест месеца. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди. Неоснователни са доводите в жалбата за неяснота относно датата на извършване на нарушението, като изрично както в АУАН, така и в НП е посочено, че проверката е извършена на 03.07.2025 г., но нарушението се приема за извършено на 02.07.2025 г. Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. Налице е несъответствие между описанието на нарушението и дадената му правна квалификация от една страна, а от друга – изобщо не е посочена нарушената правна норма, като позоваването на „изискванията“ в Приложение № 15 към Наредбата не представлява надлежна правна квалификация на вмененото нарушение. Същевременно съдът споделя доводите на жалбоподателя, че Ръководството за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на Летище „•••" - ••• от 11.12.2024 г. (Ръководството) не представлява нормативен акт, като не е посочено и какво дължимо поведение има летищният оператор съгласно него, което АНО приема, че не е съблюдавал. Дори и да се приеме, че е изпълнено изискването да се посочат нарушените разпоредби чрез позоваването на разпоредбите на чл.74, ал.1 и чл.90, ал.1, т.5 от Наредбата и Приложение № 15 към тях, то те категорично не касаят процесния случай, а регламентират процедурата по издаване на единен сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници, какъвто към датата на нарушението „•••••“ АД е притежавало. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА е недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по аналогия, а именно да се осъществява контрол по последващо изпълнение на условията, приложими за придобиване на единен сертификат във връзка с одобрено ръководство за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници чрез приложение на разпоредби, касаещи кандидатите за единен сертификат. Законодателят е предвидил даването на задължителни предписания от страна на ГД ГВА към летищните оператори и е скрепил със санкция неизпълнението им, но не е предвидена административнонаказателна отговорност за отклонение от Ръководството. На следващо място, съдът намира, че не е доказано и извършването на нарушението от дружеството-жалбоподател, като АНО не е установил всички релевантни обстоятелства, при които счита, че то е извършено, както и не събрал достатъчно доказателствата, които да го потвърждават. Както бе посочено по-горе, контролните органи са извършили формална проверка, като констатациите за необслужена климатична система с недостатъчен капацитет на охлаждане почиват на субективните възприятия на инспекторите и не намират опора в събрания по делото доказателствен материал. От представените от жалбоподателя листове за проверка се установява, че климатичната инсталация е била обслужена два месеца преди процесната дата, като периодичността на проверка и подмяна е шест месеца. Документация във връзка с техническото обслужване на инсталацията изобщо не е изисквана и преглеждана от инспекторите към ГД ГВА. Такава не е приобщена по административнонаказателната преписка и относно капацитетът й на охлаждане, съответно както контролните органи, така и съдът са препятствани да установят същият бил ли е достатъчен или не. Изискванията за пълно и главно доказване не могат да се удовлетворят чрез приемането на индикации за повишена температура посредством видеозаписи и визуален оглед на решетка към климатичната инсталация, като неясно остава и какви би следвало да са допустимите температурни норми. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя, следва да бъде в размер на 150 лева, в диапазона предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид приемането на еврото като официална валута в Р. България към момента на постановяване на настоящото решение, то следва да бъде присъдена равностойността в евро, а именно 76,69 евро. Така мотивиран, съдът