Решение № 6028 от 3.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба на "Банпе груп" ООД, ЕИК 207937230, против принудителна административна марка - задължителни предписания, дадени от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас с Протокол за извършена проверка № ПР2508029/07.03.2025 г., издаден от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда"- Бургас, в частта им по т. 2, т. 3 и т. 4, потвърдени с Решение № 25019047/20.03.2025 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалноправните разпоредби на закона и допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска да бъде отменен с произтичащите от това правни последици. Оспорват се констатациите на административния орган за извършени от дружеството нарушения, като се излагат подробни доводи в тази насока. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят "Банпе груп" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат Г., поддържа жалбата на посочените в нея основания. Поддържа и искането за присъждане на разноски. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора. Ответникът по жалбата – Дирекция "Инспекция по труда"- Бургас, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи относно законосъобразността на административния акт в оспорената част. Моли да се отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора. Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 24.02.2025 г. контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас извършили проверка по спазване на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд в магазин в [населено място], [улица], стопанисван от "Банпе груп" ООД, продължила на 04.03.2025 г. в Д "ИТ" – Бургас по документи, представени от работодателя. С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от "Банпе груп" ООД било изискано явяване на представител на дружеството в Д "ИТ" – Бургас, който да носи следните документи: Правилник за вътрешния трудов ред на дружеството, както и предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г. (л. 14 от делото). Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ с рег. № ПР2508029/07.03.2025 г. (л. 7 от делото). Съгласно описаното в оспорената част на посочения протокол, контролните органи са установили следните нарушения: т. 2 При извършената проверка и обход по работните места, се установило, че контакт използван за захранване на лаптоп и друга техника, намиращ се на стената зад гърба на работното място на управителя, не е закрепен стабилно към стената, като по този начин има реална опасност от директен или индиректен контакт с електрически ток за работещите в обекта; т. 3 До приключване на проверката на място не е представен предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г., който следва да се съхранява в обекта, където се полага труд и да се предоставя на контролните органи на Инспекция по труда при поискване; т. 4 До приключване на проверката на място не е представен екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, който следва да се съхранява в обекта, където се полага труд и да се предоставя на контролните органи на Инспекция по труда при поискване; Във връзка с установените нарушения са издадени и ПАМ на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за тяхното отстраняване, обективирани в Протокол за извършена проверка рег. № ПР2508029/07.03.2025 г. Същият бил оспорен пред Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, който с Решение № 25019047/20.03.2025 г., на основание чл. 97, ал. 1 от АПК отхвърлил жалбата като неоснователна (л. 35 от делото). Решението било връчено на представител на дружеството на 25.03.2025 г. (л. 40 от делото), което подало жалба до Административен съд – Бургас, чрез административния орган с вх.№ 25042461/08.04.2025 г. (л. 3-6 от делото). По делото са представени Писмено обяснение, дадено на основание чл. 402, ал. 1 от КТ от В. К. - управител на "Банпе груп" ООД (л. 82), Вътрешни правила за работна заплата в "Банпе груп" ООД (л. 33), Протокол за контрол на импеданса на контур „Фаза защитен проводник“ (л. 44), Сведение от П. Т. (л. 45), Сведение от Р. Н. (л. 46), Сведение от Н. А. – С. (л. 47), График за работното време за февруари 2025 г. (л. 49) и месец март 2025 г. (л. 48), Справка - декларация на основание чл. 402, ал. 1 от КТ от Д. Д. от 29.01.2025 г. (л. 56), Заповед № 3/2024 (л. 60), Заповед № 3/2024 (л. 61), Заповед № 01/01.12.2024 г. (л. 62), Заповед №…/01.01.2025 г. (л. 63), Заповед №…/01.02.2025 г. (л. 64), Заповед №…/01.03.2025 г. (л. 65), Правилник за вътрешния трудов ред (л. 68), Идентификационна карта (л. 83). По делото в качеството на свидетели са разпитани П. Т., Н. А. – С. и К. Г.. Свидетелката Т., заявява, че е работила за дружеството – жалбоподател в проверения обект от началото на месец декември до началото на месец февруари като продавач-консултант. Посочва, че още с встъпване в длъжност е била запозната с правилника за вътрешния ред и всички необходими документи, които трябва да бъдат съхранявани в обекта. Твърди, че документацията се съхранявала в шкафа под касата, като отляво били всички дневници, които са за температура на хладилници, лична хигиена на персонала, поддръжка на търговската зала, въвеждането на стоката, всички ежедневни дневници, а от дясната страна - правилника за вътрешния трудов ред, както и всички останали документи, които е нужно да се представят пред институциите, когато идват на проверка. Според свидетелката управителката е обяснила кои документи са за институциите. Сочи, че в обекта се е работило на смени, като ежедневно са се извършвали проверки на температурата в хладилните витрини, което било отбелязвано в ежедневните дневници. Свидетелката посочва, че към датата на проверката вече не работела в процесния обект. Свидетелката Н. А. – С. посочва, че работи в процесния обект като продавач-консултант от 11.02.2025 г. Твърди, че всеки работник преминава инструктаж за задълженията, свързани с предоставянето на документи на проверяващи органи, за което са се разписали надлежно. Посочва, че в първото чекмедже, точно под касовия апарат са поставени папки, които при поискване трябва да бъдат предоставени, като вътре има документи за трудов график, за работен режим, за почистването и обезпаразитяването и други. Свидетелката посочва, че на 24.02.2025 г. е била на работа от 7.30 ч. до 16.30 ч., напуснала обекта около 17.00 часа, като предала смяната на колежката си Д.. Според свидетелката, при предаване на всяка смяна се вади отчет от касовия апарат, брои се касата, предава се информация за попълване на дневниците, които се правят ежедневно. Посочва, че тези дневници и документите, които трябва да се представят на „Инспекция по труда“ се намират в едно и също чекмедже под касовия апарат, като дневниците стоят в лявата страна, а документите, които трябва да се представят на „Инспекция по труда“ стоят в дясната страна на чекмеджето в същия шкаф. Сочи, че на процесната дата са отворили чекмеджето и документите са били там. По отношение на тази част от помещението, която се ползва от управителя като офис, свидетелката сочи, че за преграда между двете части на помещението служи кафемашината, като служителите „нямат работа от магазина към офиса“. Свидетелката твърди още, че не знае поради каква причина колежката не е предоставила документите на проверяващия екип, но системно е имала проблеми при работата с нея. Свидетелката К. Г. – част от екипа, извършил проверката, сочи, че при извършената на процесната дата проверка, в обекта е бил установен един работещ - Д. Д.. Според свидетелката, проверяващите изискали от Домусчиева разпределение на работното време като график за месец февруари 2025 г. и правилник за вътрешния трудов ред. Същите не били предоставени на място от лицето, а били предоставени едва при проверката по документи в дирекция „Инспекция по труда“ Бургас. Домусчиева е представила на проверяващите папка и казала, че това са документите, но след оглед от страна на проверяващите и на служителката, не били установени търсените документи. Свидетелката посочва още, че при извършената проверка установили, че един контакт не е закрепен трайно към стената, като Домусчиева обяснила, че там стои управителя. Според свидетелката посоченото място не било отделно обособено като място, до което другите лица да нямат достъп, т.е. да е по някакъв начин заградено или затворено. В контакта имало разклонител с три гнезда и във всяко гнездо бил включен отделен консуматор. Според свидетелката при извършване на проверката не са се свързали с управителя на дружеството, тъй като лицето, което се е намирало към момента в обекта е било такова по чл.403а от КТ т.е. лице, което се определя с цел, когато отсъства управителя на дружеството да представлява същия пред контролните органи. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения: Оспорените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ, дадени в т. 2, т. 3 и т. 4 с процесния Протокол за извършена проверка № ПР2508029/07.03.2025 г. на ДИТ – Бургас по своята правна същност представляват принудителни административни мерки, а самият протокол има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Следователно прилагането на ПАМ и издаването на задължителните предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ следва да съответства на този кодекс и на подзаконовите нормативни актове, уреждащи същата материя, а за неуредените въпроси е приложим АПК. В настоящия случай принудителните административни мерки, с които на оспорващото дружество са вменени определени задължения, са наложени от материално и териториално компетентни контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Бургас Д. С. и К. Г. - на длъжност съответно на инспектор и главен инспектор в ДИТ – Бургас, в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 във вр. с ал. 4, т. 1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", във вр. с чл. 399 и чл. 404, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК на жалбоподателя с призовка от 24.02.2025 г. е предоставена възможност да представи доказателства относно спазване на трудовото законодателство, от която същият се е възползвал. Изложение са фактически и правни основания, които са мотивирали ответника да издаде предписанията, поради което същите отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 - 8 от АПК. Оспореният акт съдържа изложени мотиви, които са ясни, безпротиворечиви и кореспондират с направеното административно разпореждане. Не се установява при издаването на оспорените предписания да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Протоколът е редовно връчен на представител на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавна служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по ЗИКРСМПГПЕД, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Принудителните административни мерки могат да се класифицират в няколко групи: превантивни - мерки, насочени към предотвратяване на административни и други правонарушения; преустановителни - целят да преустановят продължаването на започнали правонарушения и възстановителни - насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени правонарушения, към възстановяване на неправомерно изменено с нарушението фактическо или правно състояние. Следователно законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, е наличието на нарушение /нарушения/ или опасност от извършване на нарушение на трудовото законодателство, като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване или предотвратяване извършването им. В случая оспорените принудителни мерки са преустановителни и възстановителни. Относно предписание по т. 2: По време на проверката било установено, че контакт, използван за захранване на лаптоп и друга техника, намиращ се на стената зад гърба на работното място на управителя, не е закрепен стабилно към стената, като по този начин има реална опасност от директен или индиректен контакт с електрически ток за работещите в обекта, с което е нарушен чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно посочената разпоредба работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че контактът се намира в обособено помещение, което се ползва само от управителя респ. служителите и работниците нямат достъп до същия. От данните по делото се установява, че мястото, където е установен процесния контакт, не е отделно обособено помещение, което би могло да бъде заключено респ. да бъде ограничен достъпа до него, а единствено е условно „преградено“ чрез поставяне на кафемашината между двете части на помещението. Това обстоятелство обаче не води до извод, че до посочения контакт няма достъп от други лица освен управителя. Отделно от изложеното, от гласните доказателства, събрани в хода на настоящото производство се установява, че в разклонител, включен в посочения контакт са включени електроуреди, които са пряка част от работния процес в обекта – кафемашина и витрина. За пълнота на изложението, настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че при лош контакт между проводниците и винтовете съществува реална опасност от прегряване и/или евентуален пожар, което обстоятелство е риск по отношение на целия персонал в обекта, независимо дали има достъп до съответния контакт или не. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на представения по делото Протокол за контрол на импеданса на контур „Фаза защитен проводник“, доколкото същият е с дата 26.02.2025 г. т.е. след датата на проверката. С оглед изложеното, съдът счита, че е извършено нарушение на чл. 197 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., поради което законосъобразно е дадено предписанието по т. 2. Относно предписанията по т. 3 и т. 4: От ответника е установено, че при извършена проверка по работно място, работодателят не държи в обекта на разположение на контролните органи от инспекцията по труда предварително утвърден поименен график за работа за месец февруари 2025 г. и екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на дружеството, с което е нарушен чл. 403а, ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. По делото не е спорно, че при извършената в процесния обект проверка, на контролните органи не са били предоставени изисканите документи. В жалбата са изложени единствено доводи, че документите са били налични в обекта, но не са били представени от лицето, което е било на смяна. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В тежест на жалбоподателя е, както да постави в обекта на разположение на работниците Правилник за вътрешния ред респ. график за съответния месец, така и да определи лицата, които да го представляват пред органите на инспекцията. От събраните по делото данни се установява, че със Заповед № 3/2024 (л. 61 от делото) управителят на дружеството-жалбоподател е определил на основание чл. 403а от КТ лицето Д. Д., да я представлява пред контролните органи. В този смисъл, житейски логично и оправдано е именно това лице да е наясно с местоположението на конкретните документи респ. с действията, които следва да предприеме при евентуална проверка. В тази връзка, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като контролните органи не са се свързали с управителя на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 от КТ, работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда. От цитираната норма следва, че изискването за определяне на длъжностно лице се отнася до всички места, където се полага труд в полза на работодателя, като смисълът е при проверки от Д"ИТ" това лице да може да извършва валидни действия по представяне на документи, съответно – попълване на декларации и др. В този смисъл съдът приема, че проверяващите са изпълнили вменените им задължения като са изискали от редовно упълномощено лице – Домусчиева, да представи графика за месец февруари 2025 г. и правилника за вътрешния трудов ред. Такива не са представени по време на проверката в обекта, с което е извършено нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ, поради което законосъобразно са дадени предписанията по т. 3 и т. 4. Предвид изложеното съдът намира, че процесният административен акт, в оспорената си част, е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материално разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. При този изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева. Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав