Решение № 20 от 23.1.2026 г. на Районен съд - Луковит по дело № 187/2024 г.

към Решение № 20/ 23.01.2026 г. по АНД № 187/ 2024 г. по описа на Районен съд - Луковит Районна прокуратура - Ловеч, ТО – Луковит е внесла за разглеждане предложение по реда на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Ц. И. Д. живуща в гр. Луковит, област Ловеч, [заличен адрес по GDPR]. Според обвинението, обвиняемата Ц. И. Д. на неустановена дата в началото на месец 08.2023г. до 09.08.2023г. в гр. Луковит, Ловешка област, в жилищен блок [заличен адрес по GDPR], е нарушила свое задължение по чл. 124, ал. 5 от Семейния кодекс: „Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“, към възходящ - майка си Б. Н. Д. на 85 г., неспособна да се грижи за себе си - като я изгонила от апартамента си заедно с багаж, покъщнина и лични вещи на стълбищната площадка, без надзор и грижи въпреки възрастта и придружаващите заболявания, и с това я поставила в положение на сериозно затруднение, с последвало спешно привеждане в отделение „Анестезия и интензивно лечение” при МБАЛ – Ловеч, което е престъпление по чл. 181, ал. 1 НК. Районна прокуратура гр. Ловеч, ТО Луковит - редовно призовани, не изпращат представител. Обвиняемата Ц. И. Д., редовно призована, се явява лично. Явява се и адв. Н. Л. като неин упълномощен защитник. Обвиняемата е дала обяснения, като не признава вината си. Излага защитна теза твърдейки, че майка й живееше при нея в този период. Била на работа и като се прибрала тя си била изнесла багажа на стълбите пред вратата. Тогава се прибрала около 04:30 часа от работа и заварила майка си на стълбището седнала на багажа. Питала я какво прави, какво е изнесла, защо го е изнесла и тя нищо не могла да й каже. Сестра й тогава била при нея в апартамента в гр. Луковит. Тя живее в с. Джурово, но тогава била при нея, защото им се били влошили отношенията с майка им. Опитали се да приберат багажа на майка си заедно със сестра си, но тя не позволявала. Била седнала върху багажа и не давала да я пипнат. След това сестра й се обади на племенника им Н. и двете заминали за с. Джурово още същия ден. Съдът, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Обвиняемата Ц. И. Д. е родена на •••• г. в гр. Луковит, област Ловеч, живее в гр. Луковит, [заличен адрес по GDPR], български гражданин, със средно специално образование, неомъжена, работи в [заличен адрес по GDPR], не е осъждана, с ЕГН ••••••••••. Към инкриминирания период началото на месец август 2023 г. до 09.08.2023 г., пострадалата Б. Н. Д. била на 85 годишна възраст и притежавала къща в с. Радомирци, община Червен бряг. Същата страдала от високо артериално налягане, силно намален слух, и с оглед напредналата възраст и придружаващи заболявания, грижите за нея поела дъщеря й Ц. Д. в изпълнение на задължение по чл. 124, ал. 5 от Семейния кодекс: „Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“. Обвиняемата я прибрала в дома си в гр. Луковит [заличен адрес по GDPR] от зимата на 2022 г. и се грижела за нея до инкриминирания период. Другата дъщеря на постр. Д. се казвала Л. И. В., която живеела със семейството си в с. Джурово, област София. На 02.08.2023 г. в Нотариална кантора в гр. Червен бряг се изповядала сделка, по силата на която постр. Б. Д. прехвърлила собствеността си върху имота в с. Радомирци на трето лице. По този повод отношенията между нея като майка и двете й дъщери /обв. Ц. Д. и свид. Л. В./ се обтегнали, дори и преди тази дата, тъй като знаели за намеренията й преди това. На 07.08.2023 г. вечерта в жилището на обвиняемата възникнал спор по повод на сделката и тя поискала да види документа. Д. отказала да го покаже и така скандала между тях продължил известно време по този въпрос. Съсед на жилището - И. В., станала свидетел на гласовете от караницата, която в един момент затихнала, но на стълбищната площадка нещо взело да се случва. През шпионката на вратата тя видяла пред вратата си струпана много покъщнина - печка, телевизор, микровълнова фурна, електрически уреди, лични вещи, завивки, тенджери, чаши и много др., както и възрастната Б. Д.. До нея били обвиняемата и сестра й Л. В.. Пострадалата не желаела да се прибере в апартамента и двете й дъщери я оставила пред вратата с покъщнината, след което заминали с техен познат за с. Джурово, област София. На следващата сутрин 08.08.2023 г. когато излязла за работа св. В. видяла постр. Д., че е още там, завила се на земята и сред вещите си, поискала и вода да си изпие лекарствата. Вечерта когато се прибрала я намерила отново, около нея имало празни блистери, говорът й бил завален. За това подала сигнал в РУ - Луковит и мястото било посетено от полицейски служител и екип на ФСМП. Пострадалата Д. не дала да й бъде премерено кръвното, отказвала всичко, което и предложили. Тогава полицейския екип направил опит да се свърже с дъщерите й за да получат информация, да им разяснят задължението, което имат към възрастната жена и наказателната отговорност, но без резултат. На 09.08.2023г. сутринта свид. В. отново излязла от жилището си за да отиде да работа и заварила пострадалата на същото място в по-влошено състояние, и тъкмо се чудела какво да предприеме дошъл полицейски служител. На 09.08.2023 г. сутринта полицейски служител П. Ц. получил информация от своя колега, че по повод сигнала от предходните дни за жена в безпомощно състояние, екип на РУ Луковит е посетил мястото, където пострадалата Б. Д. била с покъщнината си на стълбищната площадка. Свидетелят Ц. веднага се отправил към адреса и на стълбищната площадка на 3 етаж намерил постр. Д. легнала на земята върху завивки. Около нея имало всякакви вещи от бита - домакинска посуда, ел. уреди и др., както и празни блистери от лекарства. Попитал тя ли е Б., на зададените от него въпроси отговаряла бавно и завалено, той разбрал, че тя е изпила всичките тези лекарства, тъй като в с. Радомирци е била бита от Г. Б. и дъщерите й я били изгонили от апартамента. Тя му заявила също така, че опитвала да си среже вените. Той подал сигнал на тел. 112, екип на ФСМП се отзовал бързо и заявили, че случая наистина е спешен. На 09.08.2023 г. в 13.44 часа постр. Д. с екип на ФСМП Луковит била приведена в ОАИЛ на МБАЛ Ловеч в ясно съзнание, елементарно адекватна, след прием на неустановени по количество и вид лекарства, с ниски кръвно налягане 74/48 и пулс 46. като била хоспитализирана за лечение до 11.08.2023. Малко след това Ц. научил от МБАЛ - Ловеч, че Д. е настанена в токсикология. По-късно отново поискал информация и разбрал, че е стабилизирана, но не са успели да се свържат с дъщерите й да я вземат. В крайна сметка пострадалата Д. била взета от другата си дъщеря Л. В., която я настанила в Дом в гр. Правец. От изисканата информация от РУ – Луковит е видно, че на 28.07.2023г. в 13,41 часа в ОДЧ на РУ - Луковит, чрез ЕЕН 112 е постъпил сигнал от лице представило се като Р. Д. от телефон ••••••••••, която съобщава за възрастна жена на име Б. Л. от гр.Луковит, [заличен адрес по GDPR], която била тормозена от двете й дъщери. Сигнала е посетен от дежурен автопатрул на РУ Луковит в състав: младши експерт Х. В. К. и младши инспектор В.Б. На място служителите са снели писмени сведения от лица имащи възприятия по случая. За констатираното младши експерт Х. К. е изготвил докладна записка рег. № •••• г. От изисканата информация от „••••” ООД гр. Луковит е видно, че за периода от 01.08.2023 - 09.08.2023 г., лицето Б. Н. Д. с ЕГН •••••••••• е ползвало и заплатило 1 /една/ нощувка в хотел •••• на дата 07.08.2023 г. Приложени са: Справка от резервационна система за настаняване и нощувка на хотел •••• от дата 07.08.2023 г. и Справка № ДС00020146/08.08.2023 г. за заплатена сума за нощувка в хотел ••••. Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото доказателствен материал: обясненията на обвиняемата Ц. И. Д. и показанията на свидетелите - пострадалата Б. Н. Д., Р. Г. Д., Л. И. В., Х. В. К., П. В. Ц., Г. В. Г., Г. В. Й., Х. Д. П., Ц. Н. Х. и В. Н. Б., цитираните писмени доказателства и справка за съдимост на обвиняемата. От показанията на свидетеля Л. И. В. – сестра на обвиняемата и дъщеря на пострадалата, се установява, че живее в Джурово, че майка й от време на време изпада в някакви кризи, за което подала жалба в прокуратурата, защото буйства, бие се с тях. Не си спомня на коя дата, майка й цял ден си събирала багажа, след което го изнесла през входа на апартамента, а тя със сестра си /обв. Д./ заминали за с. Джурово. Сестра й била на работа цял ден. Свидетелката поясни, че не знаела, къде е искала да отиде майка й, но доколкото разбрала тя е спала на хотел. На другия ден тя и сестра й били в с. Джурово и апартаментът бил заключен, а багажът на майка й отпред. Майка й отишла с такси в с. Радомирци, където сега живеят Г. и И., като Г. я е ударил и я изгонил. Тогава тя си загубила телефона и нямала такъв. След като се върнала от Радомирци майка й била с разбита уста, по главата й имало като хематоми от побоя. Тогава пред входа на апартамента майка й изпила лекарствата и се е опитала да си реже вените. Обадили се от болницата в гр. Ловеч, че се е отровила. След това тя я взела от болницата и я гледала един месен, за да се възстанови. Майка й поискала да отиде в дом за стари хора и в момента е в дом за стари хора в гр. Правец. Според свидетелката, в този период нейната сестра Ц. останала към една седмица и нещо в с. Джурово. От показанията на пострадалата се установява, че в момента живее в гр. Правец в социален дом. Преди това живеела в с. Радомирци, където си купила стегната къща. Купила апартамент на дъщеря си Ц. в гр. Луковит. В гр. Луковит е живяла само една зима. В с.з. същата заяви, че дъщерите й не са я гонили от апартамента. Били я оставили в апартамента сама и тя седяла два дни сама и си изхвърлила багажа пред входа, казвайки, че ще си сложи край на живота. Взела хапчета и се налапала с тях. Тогава едно момиче съседка викнала полицията и я откарали в болницата в гр. Ловеч. Седяла един ден в Ловеч, прегледали я, промили я, като дъщерите й дошли да я вземат. Дъщерите й я откарали в с. Джурово от там и я настанили в старчески дом. Между посочените доказателства, най-вече обясненията на обвиняемата Д. и показанията на свидетеля Л. И. В. и пострадалата Б. Н. Д., съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат обсъждани. По делото е изготвена комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на лицето Б. Н. Д., настанена в [заличен адрес по GDPR], изготвена от вещите лица д-р М. С. М. - психиатър, началник отделение в ДПБ - Карлуково и М. М. Д. - клиничен психолог в ДПБ – Ловеч. Вещите лица, след цялостен анализ на психичното състояние на Б. Н. Д. в периода месец август 2023 - месец октомври 2025 г., дават заключение, че същата на 08/09.08.2023 г. непосредствено преди суицидния опит е била в състояние на Остра стресова реакция, в резултат на преживяното отхвърляне от най-близките родственици, загубата на собственост, унижението и липсата на защита. При Д. през целия период от време от месец август 2023 до месец октомври 2025 г. не са наблюдавани отклонения от нормалното психично и социално функциониране. Не са установени депресивни симптоми, липсва рецидив на суицидните мисли и действия. Същата е била в ясно съзнание, контактна и ориентирана, с подредено поведение. Има критично отношение към извършения суициден акт. При последния преглед свързан с настоящото освидетелстване вещите лица установили Леко когнитивно нарушение, което до голяма степен е изводимо от възрастта на Д.. Това състояние не е довело до затруднения в ежедневното функциониране и самообслужване и по никакъв начин не е увредило оценъчно - критичните годности на Д.. Според вещите лица, Д. е със запазена психична годност да възприема правилно фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни показания по тях и да участва в съдебното производство. Същата не страда от психични заболявания и не е диспансеризирана като лице с психично разстройство. Според вещите лица, комплексното въздействие на житейски събития (конфликт с дъщерите и, отстраняване от дома, имотни действия), личностни характеристики и психологичната уязвимост изводима от възрастта, са довели до остра психична криза, в която са възникнали суицидни мисли и е реализиран суициден опит, с ясно очертана психологична причинна връзка между преживяното отхвърляне, загубата на контрол и суицидния акт. Последният носи характеристиките на реактивен суицид в резултат на чувство за безизходица, отчаяние и самота и при същия липсва психотична мотивация. Суицидната идеация е резултат на посочените по-горе фактори - конфликт с дъщерите и, отстраняване от дома и вероятно материално ощетяване в резултат на имотна измама. Възникналата Остра стресова реакция е довела по един импулсивен механизъм до суициден акт, при който не откриваме депресивна генеза или друг тип психопатологична мотивация. Относно преживяванията довели до изпитване на суицидни мисли у пострадалата /продажбата на наследствен имот в с. Радомирци, община Червен бряг, довело до влошаване на отношенията с нейните дъщери/, вещите лица са дали заключение, че същата е била манипулирана да продаде част от наследствен имот в село Радомирци, който акт в тази възраст има огромна символна тежест свързана с усещането за загуба на справедливост, контрол и дълг към децата. Това създава чувство за ограбване, безпомощност, правна и социална уязвимост. Последвалият скандал с дъщерите засилва чувството за самота, отхвърленост, безнадеждност, липса на изход и усещането за нарушена принадлежност към семейството. В резултат на събитията е извършен суициден опит - реактивен акт свързан с чувство за изоставеност, срам, унижение, липса на подкрепа и разбиране. От правна страна: Релевантните обстоятелства по делото са установени по безспорен и категоричен начин, а преценката не налага извод, че обвиняемата Д. в периода от неустановена дата в началото на месец 08.2023 г. до 09.08.2023 г. в гр. Луковит, Ловешка област, в жилищен блок [заличен адрес по GDPR], е нарушила свое задължение по чл. 124, ал. 5 от СК към своя възходящ - майка си Б. Н. Д. на 85 г. Със свои действия обвиняемата не е нарушила основните си задължения да се грижи за възходящата й – нейната майка Б. Н. Д.. Пострадалата с оглед възрастта и липсата на данни по делото за нейно специфично здравословно състояние, очевидно е било способно да се грижи за себе си. От друга страна, по делото не се събраха безспорни доказателства, че обвиняемата със свои действия е поставила майка си в положение на сериозно затруднение – то ест не е имало умисъл у обвиняемата обективиран в поведение, съзнателно да не изпълнява задължението си да се грижи за майка си в посочения в обвинението период. Тези изводи се подкрепят и от заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на пострадалата Б. Н. Д.. Вещите лица са категорични, че относно преживяванията довели до изпитване на суицидни мисли у пострадалата /продажбата на наследствен имот в с. Радомирци, община Червен бряг, довело до влошаване на отношенията с нейните дъщери/, са налице данни, че същата е била манипулирана да продаде част от наследствен имот в с. Радомирци, който акт в тази възраст има огромна символна тежест свързана с усещането за загуба на справедливост, контрол и дълг към децата. Според вещите лица, това е създало у пострадалата чувство за ограбване, безпомощност, правна и социална уязвимост. Последвалият скандал с дъщерите е засилил чувството за самота, отхвърленост, безнадеждност, липса на изход и усещането за нарушена принадлежност към семейството. В резултат на събитията е извършен суициден опит от пострадалата - реактивен акт свързан с чувство за изоставеност, срам, унижение, липса на подкрепа и разбиране. Ето защо съдът призна обвиняемата Ц. И. Д., за невиновна, в това, че на неустановена дата в началото на месец 08.2023г. до 09.08.2023г. в гр. Луковит, Ловешка област, в жилищен блок [заличен адрес по GDPR], нарушила свое задължение по чл. 124, ал. 5 от Семейния кодекс: „Пълнолетните деца са длъжни да се грижат за своите възрастни или болни родители“, към възходящ - майка си Б. Н. Д. на 85 г., неспособна да се грижи за себе си - като я изгонила от апартамента си заедно с багаж, покъщнина и лични вещи на стълбищната площадка, без надзор и грижи въпреки възрастта и придружаващите заболявания, и с това я поставила в положение на сериозно затруднение, с последвало спешно привеждане в отделение „Анестезия и интензивно лечение” при МБАЛ – Ловеч, като я оправдава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 181, ал. 1 НК. По тези съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: