Решение № 158 от 22.7.2026 г. на Районен съд - Ихтиман по дело № 271/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Същото е образувано по жалба от „НЕО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 115819743, със седалище/адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Сеновец“ № 9, вх. Д, ет. 4, ап. 40, представлявано от И. Т. Р. - управител, чрез адв. А. П., против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506238000 на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен, незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че е нарушен и принципът на пропорционалност. Цитира се практика на СЕС и Административен съд – Пловдив в подкрепа на извода за непропорционалност на наложената санкция. В допълнение навежда доводи за това, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Моли се да бъдат присъдени сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. От същия е постъпила писмена молба, чрез адв. А. П., с която поддържа подадената жалба на посочените в нея основания. Моли да бъде отменен обжалвания електронен фиш и да бъдат присъдени сторените разноски по делото. Въззиваемата страна чрез юрк. Х. Б. оспорва жалбата и моли да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното: На 04.04.2023 г. в 09:47 часа с устройство № 20032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път А-1, км 54+150 е бил заснет товарен автомобил „Опел Астра“ с технически допустима максимална маса 1935 кг, който се е движел с посока намаляващ километър. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него не е имало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Впоследствие на 28.09.2023 г. бил подготвен автоматично Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506238000, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя „НЕО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК 115819743 е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП – за това, че за превозното средство не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Така установената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства. С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП. По отношение на твърдението за неспазване на принципа за пропорционалност на нарушението с наложеното наказание съдът отчете следното: Жалбоподателят се позовава на решение на СЕС по дело C-61/23 във връзка с приложението на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. Цитираната Директива 1999/62/ЕО се отнася до заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В българското законодателство е въведена смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и такси на база изминато разстояние, при преминаване по платената пътна мрежа. За движение на леките превозни средства с обща допустима максимална маса до 3,5 тона се дължи заплащане на винетна такса. Решението на СЕС по дело C-61/23 се отнася до тол таксите за тежкотоварни превозни средства, където налагането на фиксирана санкция за всички случаи на допуснати нарушения без да се държи сметка за конкретните факти и тежестта на нарушението – дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна категория, екологични характеристики и пр., води до непропорционалност на наказанието. При леките автомобили обаче, заплащането на винетната такса е за време и е условие за достъп до платената пътна врежа за определен предварително фиксиран период. При липса на заплатена винетна такса, водачът няма право да използва който и да е републикански път, независимо от изминатото разстояние. Затова и предвидената от закона имуществена санкция от 300 лева (153,39 евро), която може да бъде наложена еднократно за едно денонощие и не повече от три пъти за една календарна година (чл. 179, ал. 3д ЗДвП), според настоящия състав отговаря на критериите по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и е ефективна, съразмерна и възпираща. По отношение на въпроса дали административнонаказателната отговорност е погасена по давност, следва да се посочи следното: В мотивационната част на Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея 2 на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.“ Също така в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория - след влизането му в сила, и имат различно правно значение - в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория - да реализира изпълнението на наложената санкция.“ Изложеното дотук налага извод, че в случая са неприложими давностните срокове по чл. 82 от ЗАНН, защото същите започват да текат след влизане в сила на съответния акт, с който е наложено административното наказание, а процесният електронен фиш, с който е наложена имуществена санкция, все още не е влязъл в сила, тъй като своевременно е подадена жалба срещу него, която жалба е поставила началото на настоящото съдебно производство. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени и давностни срокове относно съставянето на акт за установяване на нарушение и съставянето на наказателно постановление, чието неспазване също води до прекратяване на производството. Тези срокове, обаче, не са приложими при електронните фишове, защото при издаване на електронен фиш не се съставя нито акт за установяване на нарушението, нито впоследствие се съставя наказателно постановление. В този смисъл са Решение № 515 от 15.04.2025 г. по к. адм. н. д. № 187/2025 г., III Тричленен състав на Административен съд – София област и Решение № 919 от 12.07.2023 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 162/2023 г. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. В мотивите на тълкувателното постановление е отчетено, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН“. Както бе посочено по-горе, чл. 34 от ЗАНН е неприложим спрямо електронните фишове относно давностните срокове, касаещи издаване на актовете за установяване на нарушението и издаването на наказателното постановление. Именно поради това и вземайки предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, а така също отчитайки и мотивите към т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема, че при електронните фишове следва да намерят приложение давностните срокове по чл. 80 и чл. 81 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН, като в последната норма изрично е посочено, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тоест, при електронните фишове субсидиарно приложение намира НК не само относно абсолютната давност от четири години и половина по чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, но и относно давността само по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която давност е три години. В подобен смисъл са и Решение № 12541 от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5013/2024 г., Решение № 2496 от 15.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12305/2023 г., Решение № 1968 от 21.10.2022 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 432/2022 г., Решение № 214 от 17.02.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 1523/2024 г. и Решение № 389 от 21.03.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 164/2025 г. Настоящият съдебен състав е запознат и с практика на административните съдилища, в които е застъпена тезата, че сроковете по чл. 34 ЗАНН са относими и към производствата по издаване на електронни фишове. В този смисъл например са Решение № 191 от 12.02.2025 г. по адм. д. № 710/2024 г. на Административен съд – София област и Решение № 686 от 16.05.2025 г. по к. адм. н. д. № 243/2025 г., III тричленен състав на Административен съд – София област. Съдът не споделя мотивите на тази част от съдебната практика, доколкото в същата се приема, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН се отнасят до обикновената давност за наказателно преследване, като единствено липсата на уредена абсолютна давност е празнота, която се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Този извод пряко противоречи на мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, в които не се прави разграничение за това коя част от уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс следва да се прилага по силата на препращането уредено в чл. 11 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав не намира за уместно подобно избирателно прилагане на приложимата уредба – в едни случаи да се прилагат сроковете в чл. 34 от ЗАНН, а в друга тези по чл. 80 и сл. от НК, тъй като подобно разрешение създава правна несигурност. В настоящия случай з а извършеното нарушение е предвидено административно наказание имуществена санкция. Този вид административно наказание, налага при преценката за изтичане на срока на давността да се приложи съответната в НК, съобразно чл. 84 от ЗАНН, разпоредба, а именно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Давностният срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е три години /съгласно редакцията на НК изм. с ДВ бр. 26 от 2010 г./. Касае се за обикновена давност за наказателно преследване, която може да бъде прекъсвана или спирана. По силата на чл. 81, ал. 1 от НК давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В конкретния случай давността за наказателно преследване е започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 04.04.2023 г. Именно от таза дата започва да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 04.04.2026 г., като през този период не се събраха доказателства да са били извършвани действия по спиране или прекъсване на давността. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя едва на 14.04.2026 г (видно от приложената към преписката разписка на л. 21 от делото). Следователно изтеклият срок е по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т .5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН, поради което е изтекла давността за наказателно преследване и е налице основание за отмяна на оспорения електронен фиш само на това основание. От приобщената към доказателствения материал справка за датата на издаване на Електронен фиш № 8506238000, нарушение № F8804388E0DA7F5EE053041F160AE7AD, както и относно историята на обработка на извършеното административно нарушение (л. 47-48 от делото) се установява, че електронният фиш е бил подготвен автоматично към 28.09.2023 г. От това не следва друга начална дата на административнонаказателното производство, което с оглед установяването на нарушението чрез автоматизирана техническа система, се счита за образувано от датата на извършването му. В този смисъл е Решение № 518 от 27.04.2026 г. по к. адм. н. д. № 108/2026 г., IV тричленен състав, Административен съд – София област. В обратен смисъл е Решение № 947 от 01.07.2026 г. по к. адм. н. д. № 530/2026 г., I тричленен състав, Административен съд – София област, като изложеното в него, че действията по извършването на първоначалните проверки, започването и окончателното подписване на документа, представляват действия, които прекъсват давността за наказателно преследване не могат да се споделят от настоящия състав. Описаните в цитираното решение действия не представляват действия, предприети за преследване, камо ли действия за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, каквото е изискването на чл. 81, ал. 2 НК., Поради това няма как да се приеме, че в случая давността е била прекъсната на 28.09.2023 г., съответно че към датата на връчване на процесния електронен фиш на жалбоподателя на 14.04.2026 г. давността не е била изтекла. За пълнота следва да се посочи, че абсолютната давност в случая, съгласно чл. 81, ал. 3 НК е четири години и половина и същата не е изтекла, но тя следва да се прилага, ако са извършвани действия, които да спират или прекъсват обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, данни за каквито действия не бяха установени по делото. При този изход на спора, право на разноски се поражда за жалбоподателя, чиято жалба е основателна. От процесуалния представител на жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на сторените в производството разноски. Така направеното искане е основателно и следва да бъдат присъдени направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Направеното от ответната по жалбата страна възражение за прекомерност е основателно, тъй като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е над минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (НВАР), който минимален размер възлиза на 400 лева или 204,52 евро. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като присъди на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 205 евро, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НВАР. Съдът намира, че този размер съответства на фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът