Решение № 17864 от 18.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 5529/2025 г.

№ 20251110105529 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I , чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от С. С. Д., А. С. С., М. С. Д. и И. С. Д., всички чрез адв. Св. М., с която срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между стрА.те, че ищците се собственици по силата на покупко-продажба, наследяване и въз основа на упражнявано давностно владение на реална част с площ от 568 кв.м. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ••• •••• ••• по КККР на гр. ••• •••• •••, целият с площ 64 056 кв.м., която реална част e означена по букви А-Б-В-Г на представената към исковата молба комбинирана скица при съседи: от две стрА. ПИ с идентификатори: ••• •••• •••, ••• •••• ••• и при съседи на целия имот ПИ с идентификатори: ••• •••• •••, ••• •••• •••, път и ••• •••• •••. Ищците твърдят, че общият им наследодател Г. Д. Т. е закупил от В. В. С. през 1962 г. празно място (ливада), находящо се в землището ••• •••• •••, местността „••• •••• •••“, ••• •••• •••, с площ 1500 кв.м. при съседи на имота: Б. В. С., наследници на Т. С., В. В. С. и Й. С.. Г. Т. почИ.л през 1988 г. и оставил за свои наследници М. Д. (дъщеря) и С. Д. (син). М. Д. почИ.ла през 1992 г. и оставила за свой наследник сИ. си Ч. М.. С нотариален акт от ••• •••• ••• г. на нотариус Д. Т. е било признато правото на собственост на основА.е давностно владение и наследство на С. Г.ев Д. и Ч. С. М. върху неурегулирано дворно място, находящо се в гр. ••• •••• •••, местността „••• •••• •••“, площ 1500 кв.м. С нотариален акт № ••• •••• ••• г. М. И. М.а и Ч. С. М. са продали на съсобственика си и ищец М. С. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № ••• •••• ••• по плана ••• •••• •••, район ••• •••• •••, пл. ••• •••• •••, ••• •••• •••, графична площ 1539 кв.м., а по нот.акт 1500 кв.м. при съседи по скица: имот без пл. №, имот пл. № ••• •••• •••, и имот без пл. №, а по нот. акт: наследници на В. В. С., наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т. С.. С. Д. почИ.л през 2010 г. и оставил за свои наследници С. Д. (син), А. С. (дъщеря), М. Д. (дъщеря) и И. Д. (дъщеря). Твърдят от 1962 г. насетне наследодателите на ищците, а впоследствие и самите те да са владеели имота, като същият не е бил включван в ТКЗС, нито Г. Д. Т. е бил член-кооператор. Имотът също така не попадал в горски фонд. Въпреки това през 2009 г. имот с пл. № ••• е бил заличен при влизане на КККР за района в сила и върху него е бил нанесен ПИ с идентификатор ••• •••• ••• с площ 64 056 кв.м. Така се стигнало до припокриване между този имот и част от имота на ищците, която реална част възлиза на 568 кв.м. съгласно представената по делото комбинирана скица. Оспорват тази реална част от имота някога да е била държавна собственост, вкл. и да е била отчуждавана. Имотът на ищците никога не е бил владян, ползван или своен от държавата или от Министерство на отбраната, нито правото на собственост е било оспорвано. Предявяват искове за признаване за установено, че ищците са собственици на процесната реална част при квоти: 5/8 за М. Д. и по 1/8 част за останалите ищци. В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който държавата оспорва предявените искове. Поддържа, че договорът за продажба от 1962 г., на който ищците се позовават, не е бил сключен в изискуемата форма на нотариален акт, с оглед което и имал характеристиките на предварителен такъв. Оспорва правото на собственост върху процесия имот да е било придобито и по давност. Сочи, че Министерство на отбраната управлявало имот публична държавна собственост, представляващ поземлен имот с площ 1 493 138 дка (застроена и незастроена площ). Същият е бил предоставен на МО с Указ № 2/29.01.1942 г. – 280 036 дка, Указ № 29/12.12.1946 г. – 62 102 дка и Разпореждане на МС № 2637/12.11.1951 г. – 1151 дка. ГрА.ците на предоставения на МО имот били определени в трасировъчен протокол от 28.07.1969 г. на комисия, извършила трасирането на учебния полигон в м. „••• •••• •••“. Констатирано било, че районът в м. „••• •••• •••“ представлява учебен полигон от казармения район, отчужден през 1951 г. Констатирано също било, че в района на м. „••• •••• •••“ и м. „••• •••• •••“ имало раздадени от ТКЗС – ••• •••• ••• места за обработка на частни лица, като ТКЗС било задължено да анулира договорите за тези места. Счита, че държавата е станала собственик на имота въз основа на разпореждане № Р-2637/1951 г. на МС, с което общински и частни имоти са били отчуждени за нуждите на армията имотът станал публична държавна собственост. Дори и да не бил изрично отчужден, същият бил завладян от държавата, която го придобила по давност – имотът бил ползван като учебен полигон непрекъснато. За имота бил съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г. на осн. чл. 70, ал. 2 ЗДС. Същият не подлежал на вписване в Агенция по вписвА.ята. Към момента на съставяне на акта за държавна собственост е била в сила разпоредбата на чл. 68, ал. 3 ЗДС (ред. 1999 г.) за актуване на земеделски земи, собственост на държавата след влизане в сила на плановете за земеразделяне. За съставянето на акта били използвА. скиците, издадени от ОПК. Позовава се на публичния характер на собствеността, с оглед което и процесната реална част не е било възможно да се придобие по давност от наследодателите на ищците и от тях самите. Моли за отхвърляне на предявените искове. Като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано Министерство на отбраната. Същото е представило становище, с което оспорва предявените искове. Софийски районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите на стрА.те, заявени в хода на производството, намира за установено следното от фактическа страна: Представени като доказателства са укази от 1942 г. и от 1946 г. за отчуждаване за нуждите на войската на частни имоти, находящи се в местността „••• •••• •••“, в землището на ••• •••• •••. Представена е схема № ••• •••• ••• г. на района за отчуждаване за нуждите на Министерство на отбраната в м. „••• •••• •••“. Като доказателство в настоящото производство е прието разпореждане № 2637 от 12.11.1951 г. по доклад № ••• •••• ••• от 20.08.1951 г. на министъра на Народната отбрана относно отчуждаване на земи в с. ••• •••• •••, за нуждите на Министерството на Народната отбрана. Съгласно него Министерският съвет разпоредил на основА.е чл. 11, чл. 26 и чл. 31 от Закона за държавните имоти, във вр. с чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 32 от Правилника за приложението му, да се отчуждят и предадат на Министерството на Народната отбрана полските имоти, находящи се в м. „••• •••• •••“, „••• •••• •••“ и „••• •••• •••“, в землището на село ••• •••• •••, както следва: частни ниви – 319.85 дка, частни ливади – 220.40 дка, частни овощни гР.ни – 1.46 дка, общинска мера – 598.99 дка, землени пътища – 10.30 дка. Министерство на земеделието се задължило да замени 250 дка от отчуждените обработваеми частни имоти с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, находящи се в землището на с. ••• •••• •••, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от Министерството на фИ.нсите. Представен е и е приет трасировъчен протокол, от който е видно, че на 28.07.1969 г., комисия в състав: представител на поделение 35050, представител на поделение на 95550, инженер завеждащ „Казармен фонд“ и представител на поделение 75500, се събрали със задача да трасират грА.ците на отчуждения учебен полигон западно от казармения район в м. „••• •••• •••“, землището на ••• •••• ••• и ••• •••• •••, ••• •••• •••. Комисията установила, че районът в м. „••• •••• •••“ – учебен полигон западно от казармения район е отчужден за нуждите на поделение 75500 ••• •••• •••, ••• •••• ••• през 1951 г. След отчуждаването районът започнал да се ползва по предназначение и от тогава до сега, непрекъснато се ползвал за учебни нужди без да е ограждан с трайна ограда или сигнализиран с трайни знаци. ГрА.ците на района били трасирА. на самото място, като били обозначени на терена с изкопА. дупки, оградени с кръг. ГрА.ците на района следвало да се сигнализират с трайни знаци и камъни, боядисА. в бяло, отличаващи района от поделение 75500 в срок до 15.10.1969 г. Началникът на това поделение следвало да стопА.сва и опазва района на учебния полигон. Комисията установила, че ТКЗС ••• •••• ••• е раздало места за обработка на частни лица от района на полигона в м. „••• •••• •••“ и пътеката за „••• •••• •••“. ТКЗС ••• •••• ••• било задължено да анулира договорите с частните лица за раздадените места в срок до1.11.1969 г., след която дата частните лица нямало да бъдат допускА. за обработка. Представен е от страна на ищците и е приет като доказателство одобрен съдебно-спогодителен протокол по дело № 4058/1958 г. по описа на Софийски народен съд, съгласно който в дял на Б. В. С. е отредена западната половИ. от ливада /цялата с площ 5 дка/ в землището на ••• •••• •••-••• •••• •••, м. „••• •••• •••“, при съседи: Й. С., наследниците на Т. С., наследниците на П. С. и В. В. С., а в дял на В. В. С. е отредена източната половИ. от същия имот при съседи: наследниците на П. С., Г. М., Й. С. М. и Б. В. С.. Приложена е скица, върху която е изобразена местността „••• •••• •••“. Съгласно представения в производството договор за покупко-продажба на недвижим имот на 16.10.1962 г., В. В. С. продал на Г. Д. Т. собственото си празно място – ливада, находяща се в землището ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“ с площ от 1500 кв.м., при съседи: Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С., като купувачът заплатил съответната цена. В т.6 от договора е уговорено, че продавачът се задължил да снабди купувача с нотариален акт щом се създаде законова възможност за това. С подписване на договора, продавачът предал на купувача владението върху имота. Продавачът се задължил да не прехвърля имота на трети лица. Представено е писмено доказателство с ръкописен текст, видно от което В. С. М. е почИ.л на 30.03.1937 г., а В. В. С. е почИ.л през 1967 г. Съгласно приетата като доказателство декларация от 23.07.1992 г. от С.ка П. С.а, ЕГН •••••••••• и П. В.ев С., ЕГН ••••••••••, В. П. В. (техен съпруг и баща), почИ.л през 1967 г., е продал през 1962 г. на Г. Д. Т. от гр. ••• •••• •••, собствената си ливада, находяща се в землището ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“, при тогавашни съседи Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С., с площ 1500 кв.м., като още тогава владението било предадено на купувача и от тогава ливадата се намирала в негово владение до смъртта му през 1989 г., след което имотът бил наследен от децата му. Съгласно нотариален акт № 176, том II, дело № 412/1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство, въз основа на извършена обстоятелствена проверка С. Г.ев Д., ЕГН •••••••••• от гр. ••• •••• ••• и Ч. С. М., ЕГН •••••••••• от гр. ••• •••• •••, са признати за собственици на неурегулирано дворно място, находящо се в гр. ••• •••• •••, кв. „••• •••• •••“, м. „••• •••• •••“ с площ от 1500 кв.м. при съседи: наследници на В. В. С., наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т. С.. Представено е удостоверение № 327/05.05.1993 г., съгласно което ликвидационният съвет при ТКЗС „••• •••• •••“ ••• •••• •••, е удостоверил, че В. В. С., Г. Д. Т. не са член-кооператори и съгласно представен документ, имотът (ливада в м. „••• •••• •••“ с площ 1500 кв.м.) им не влиза в блок на ТКЗС. Приложено е удостоверение с изх. № 383/31.05.1993 г. от Държавно лесничейство – гр. ••• •••• •••, че имотът в кв. ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“, притежаван от С. Г.ев Д., при съседи: от изток – наследници на Й. С., от запад – Б. В. С., от юг – наследници на Т. С., от север – наследници на В. В. С., не влиза в горския фонд. Представена е нотариално заверена декларация от 24.06.1993 г., от А. Б. Д., с ЕГН ••••••••••, която е декларирала, че е дъщеря на третия брат на наследодателя Г. Д. Т. – баща и дядо на молителите по нот. дело № 412/1993 г. Деклариращата установила, че при извършената обстоятелствена проверка, нотариусът е приел, че дворното място, предмет на делото, било владяно освен от чичо Г. Д. Т. и от чичо С. Д. Т., което не отговаряло на истИ.та. Заявила е, че никога братята на купувача по писмен договор от 1962 г. – Г. Д. Т. или сестра му, не са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Деклариращата е ходила там заедно с родителите си, само за да помагат на Г. Т. при обработката на мястото или за разходка, като никой никога не е предявявал претенции спрямо същия. След смъртта на Г. Т., мястото се обработвало от децата му С. и М., а след смъртта на последната – от нейния син Ч.. Нотариално заверена декларация от 24.06.1993 г. с подобно съдържА.е е представена и от Р. С.ова Д., която също е заявила, че баща С. Д. единствено е помагал на брат си Г. Т. при обработката на процесното място, както и че след смъртта на последния, мястото се обработвало от децата му С. и М., а след смъртта на последната – от нейния син Ч.. С нотариален акт № 35, том XIII, дело № 413/1993 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност С.ка П. С.а от гр. ••• •••• •••, с ЕГН •••••••••• и П. В.ев С. от гр. ••• •••• •••, с ЕГН ••••••••••, са признати за собственици по наследство и давност на следния недвижим имот – неурегулирано дворно място, находящо се в гр. ••• •••• •••, кв. „••• •••• •••“. М. „••• •••• •••“, с площ от 1000 кв.м., при съседи: наследници на Г. М., наследници на Б. С., наследници на Г. Д. и наследници на Й. С.. От представено удостоверение за наследници от 10.06.1993 г. на Г. Д. Т., почИ.л на 04.12.1988 г., е видно, че същият е оставил като свои наследници по закон – С. Г.ев Д. – син и М. Г.ева Д. – дъщеря, почИ.ла през 1992 г. и оставила като свой наследник сИ. си Ч. С. М.. Приложена е скица /копие от неодобрен кадастрален план/ от 09.03.1995 г. относно имот, в.з. ••• – м. „••• •••• •••“, заснет през 1995 г. с пл. № ••• и нанесен в кадастрален лист № ••• •••• •••, съгласно нотариален акт № 176, том I I , дело 402/1993 г., собственост на С. Г. Д. и на Ч. С. М., с площ 1500 кв.м. Съгласно удостоверение за наследници на С. Г.ев Д., ЕГН ••••••••••, почИ.л на 13.03.2010 г., същият е оставил като свои наследници по закон – С. С. Д., ЕГН •••••••••• – син, А. С. С., ЕГН •••••••••• – дъщеря, М. С. Д., ЕГН •••••••••• – дъщеря и И. С. Д., ЕГН •••••••••• – дъщеря. От приложено удостоверение за родствени връзки на С. Г.ев Д., ЕГН ••••••••••, е видно, че баща му Г. Д. Т. е почИ.л на 03.12.1998 г., сестра му М. Г.ева Д. е почИ.ла на 20.09.1992 г. Майка му Анка Г.ева Бонева също е почИ.ла без посочване на точна дата. Приложена е декларация от М. Г.ева Д., ЕГН •••••••••• и от С. Г.ев Д., ЕГН ••••••••••, с която декларират, че баща им Г. Д. Т., почИ.л на 04.12.1988 г., е притежавал ливада в м. „••• •••• •••“ в землището на ••• •••• •••, с площ 1500 кв.м., при съседи: Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С.. При справка се оказало, че ливадата била вписана в кадастралния лист – В-5-6-А на съвета в ••• •••• •••. Като доказателство в настоящото производство е приет акт № 0330 за публична държавна собственост на недвижим имот, находящ се в област ••• •••• •••, СО., райони „••• •••• •••“ и „••• •••• •••“, в землищата на кв. ••• •••• ••• и кв. ••• •••• •••, съставен на 05.02.2002 г. от отдел „Държавни имоти“ МО, на основА.е чл. 70, ал. 2 и във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗДС, (ДВ, бр. 44 от 1998 г.). Актът се отнася за поземлен имот от 1493,138 дка застроена и незастроена площ, застроен с 91 бр. сгР. с № № от 6 до 96, с обща застроена площ 52 069 кв.м., от един до четири етажа, масивна конструкция, годИ. на построяване – от 1942 до 1979 г.; на територията на района са изградени пет броя масивни жилищни сгР. с обща застроена площ 1 866 кв.м. етажност от 1 до 2, годИ. на построяване – 1964 г. като бивш собственик на имота е посочена държавата, съсобственици – няма, номера и дати на по-рано съставени актове – няма. За местонахождение на имота е посочено – обл. ••• •••• •••, СО., райони „••• •••• •••“ и „••• •••• •••“, в землищата на кв. ••• •••• ••• и кв. ••• •••• •••; поземлен имот № 000007 по скица № 00012 на ПК ••• •••• •••, поземлен имот № 000062 по скица № 00011 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000124 по скица № 00220 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000177 по скица № 00218 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000176 по скица № 00219 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000234 по скица № 00217 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000198 по скица № 00216 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000174 по скица № 00221 на ПК ••• •••• •••; поземлен имот № 000197 по скица № 00216 на ПК ••• •••• •••; грА.ци на имота: север – гори на Държавно лесничейство; гори – частна собственост; ливади – частна собственост; държавна собственост – горски стопански терени, транспортни терени и полски пътища; юг – населено място на СО. – кв. ••• •••• •••, гори на Държавно лесничейство, местни и полски пътища на СО. – кв. ••• •••• •••, жилищна територия на СО. – кв. ••• •••• •••, частна собственост – ливади и ливади на СО., кв. ••• •••• •••, запад – частна собственост – ливади, вилна зона на СО. – населени места, транспортен терен – държавна собственост; предоставени права върху имота: в управление на Министерство на отбраната на основА.е Указ № 2 от 29.01.1942 г. – 280,036 дка, Указ № 29 от 12.12.1946 г. – 62,102 дка, разпореждане на Министерски съвет № 2637 от 12.11.1951 г. – 1151 дка. Приложено е „продължение“ на горепосочения акт от 25.06.2019 г. на основА.е чл. 78, ал. 3 от ЗДС и Заповед № РД-02-14-468/17.05.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството относно корекции на площта на имотите. Представена е скица № 11/15.01.2002 г. на имот с номер 000062 в землището на ••• •••• •••, общ. ••• •••• •••, собственост на МНО, с площ 758.898 дка, находящ се в м. „••• •••• •••“ при грА.ци и съседи: 011035 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 011034 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 011033 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 011032 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 032001 иглолистна гора – на Държавно лесничейство, 032002 иглолистна гора – на наследниците на П. Д. М., 032003 иглолистна гора на наследниците на Д. М. Ц., 000056 водно течение на МОСВ, 032008 широколистна гора – на Държавно лесничейство, 011031 ливада – на наследниците на Л. М. Г. Н., 011019 ливада – на наследниците на Х. С.ов П., 011020 ливада – на СО., кв. ••• •••• •••, 011005 ливада – на наследниците на Р. И. Р., 011023 ливада на наследниците на К. Х.в А., 011024 ливада на наследниците на Г. М. Г.ев, 011015 ливада на наследниците на Б. Х.в К., 011016 ливада на наследниците на П. Д. М., 011014 ливада на наследниците на Б. Х.в К., 011013 ливада на наследниците на П. Д. М., 011008 ливада на наследниците на И.М.П., 011007 ливада на наследниците на З. Г.ев Б., 011006 ливада на СО. – кв. ••• •••• •••, 011039 ливада на наследниците на П. Н. В., 011038 ливада на наследниците на Р. И. Р., 000007 др. селищна територия – на СО., кв. ••• •••• •••, 000035 местен път – на СО. – кв. ••• •••• •••, 000064 иглолистна гора на Държавно лесничейство, 000103 широколистна гора – на Държавно лесничейство, 000065 иглолистна гора – на Държавно лесничейство, 012028 ливада – на В. Г.ева А.а, 012027 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 000065 иглолистна гора – на Държавно лесничейство, 000061 жил. територия – на СО. – кв. ••• •••• •••, 012026 ливада – на СО. – кв. ••• •••• •••, 000061 жил. територия – на СО. – кв. ••• •••• •••, 012023 ливада на СО. – кв. ••• •••• •••, 000077 залесена територия – на Държавно лесничейство, 012022 ливада – на СО. - кв. ••• •••• •••, 012021 ливада на наследниците на Й. С. М., 012020 ливада на наследниците на Г. С. М., 012017 ливада на наследниците на А. Х.в К., 012016 ливада на наследниците на Т. и Л. С.и, 000075 полски път – на СО. – кв. ••• •••• •••, 012015 ливада на наследниците на Б. Х.в К., 012014 ливада на наследниците на Г. М. Г.ев, 012013 ливада на наследниците на З. Г.ев Б., 012012 ливада на наследниците на Л. С.а К., 012005 ливада на наследниците на П. С. М., 012004 ливада на наследниците на С.К.И., 012002 ливада на наследниците на Г. М. Л., 012001 ливада на наследниците на Д. П. М., 024009 широколистна гора на Държавно лесничейство, 000068 залесена територия на Държавно лесничейство, 000066 горски път на Държавно лесничейство, 000067 залесена територия на Държавно лесничейство, 013020 пасище, мера – на манастир Св. св. Кирил и Методи, 000069 горски път на Държавно лесничейство. Представена е скица № 12/30.01.2002 г. на имот с номер 000007, в землището на с. ••• •••• •••, собственост на МНО, с площ 367.618 дка, при грА.ци и съседи: 033003 широколистна гора на Държавно лесничейство, 000005 местен път на СО., кв. ••• •••• •••, 000004 дървопроизв. пл. на Държавно лесничейство, 000182 населено място на СО. – кв. ••• •••• •••, 000035 местен път на СО. – кв. ••• •••• •••, 000062 пасище мера – на МНО, 011038 ливада – на наследниците на Р. И. Р., 011003 ливада – на наследниците на Г. С. М., 011002 ливада – на наследниците на Г. Д. М., 011001 ливада – на наследниците на П. Д. М.. Представена е скица № 215/01.02.2002 г. на имот с номер 000197 в землището на кв. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 17.108 дка, индивидуално застрояване, при грА.ци и съседи: 000189 транспортна територия на Държавна собственост, 000234 горска стопанска територия на Министерство на отбраната, 000198 ливада на Министерство на отбраната, землищна грА.ца, 000191 вилна зона – на СО – Населени места. Представена е скица № 216/01.02.2002 г. на имот с номер 000198 в землището на кв. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 72.444 дка, ливада, находящ се в м. „••• •••• •••“ при грА.ци и съседи: 000234 горска стопанска територия на Министерство на отбраната, 073006 ливада на кметство ••• •••• •••, 073005 ливада на М.Т.Б., 073004 ливада на наследниците на И.И.В., 073003 ливада на М.И. Л.а, 073002 ливада на наследниците на Л. С.а К., 073001 ливада на наследниците на Л. С.И., землищна грА.ца – 000197 – индивидуално застрояване на Министерство на отбраната. Представена е скица № 217/01.02.2002 г. на имот с номер 000234 в землището на кв. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 159.146 дка, находящ се в м. ••• при грА.ци и съседи: 000189 транспортна територия на Държавна собственост, 000177 ливада на Министерство на отбраната, 000169 горска стопанска територия на Държавна собственост, 000175 ливада на Министерство на отбраната, землищна грА.ца, 000237 полски път на СО – Полски пътища, прокари, дерета, 073006 ливада на кметство ••• •••• •••, 000198 ливада на Министерство на отбраната, 000197 индивидуално застрояване на Министерство на отбраната. Представена е скица № 218/01.02.2002 г. на имот с номер 000177 в землището на кв. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 14.528 дка, ливада, находящ се в м. „••• •••• •••“ при грА.ци и съседи: 000234 горска стопанска територия на Министерство на отбраната, 000189 транспортна територия на Държавна собственост, 074001, ливада – наследници на С. П. С.ов. Представена е скица № 219/01.02.2002 г. на имот с номер 000175 в землището на кв. ••• •••• •••, общ. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 16.234 дка, находящ се в местност ••• при грА.ци и съседи: 000234 горска стопанска територия – на Министерство на отбраната, 075001 ливада – на наследниците на Б.Н.Т., 000172 полски път – на СО, полски пътища, прокари, дерета, 075002 ливада – на наследниците на Р. Т.а В.а, 000124 горска стопанска територия – на Министерство на отбраната. Представена е скица № 220/01.02.2002 г. на имот с номер 000124 в землището на кв. ••• •••• •••, общ ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 38.522 дка, находящ се в местност ••• при грА.ци и съседи: 000175 ливада – на Министерство на отбраната и 000225 горска стопанска територия – на Държавна собственост. Представена е скица № 221/01.02.2002 г. на имот с номер 000174 в землището на кв. ••• •••• •••, общ. ••• •••• •••, собственост на Министерство на отбраната, с площ 48.640 дка, находящ се в местност ••• при грА.ци и съседи: 000190 горска стопанска територия – на Държавна собственост, 056004 ливада на наследниците на Н.В.С., 000249 горска стопанска територия – на Държавна собственост, 000189 транспортна територия – на Държавна собственост. С нотариален акт № 86, том IV, рег. № 13738, дело № 663 от 2008 г. за покупкопродажба на идеална част от недвижим имот М. И. М.а и съпругът Ч. С. М. продали на своя съсобственик М. С. Д. собствената си ½ идеална част, придобита по давност и представляваща съпружеска имуществена общност от следния недвижим имот – неурегулиран поземлен имот № •••, нанесен в кадастрални листове В-4-6-В по плана ••• •••• •••, СО., административен район „••• •••• •••“, планоснимачен район в.з. „••• VI-66” с графична площ от 1539 кв.м., а по нотариален акт от 1500 кв.м., при съседи по скица: имот без планоснимачен номер, имот с планоснимачен № 147, имот с планоснимачен № 146 и имот без планоснимачен номер, а по нотариален акт: наследници на В. В. С., наследници на Б. С., наследници на Й. С. и наследници на Т. С.. Представена е комбинирана скица за пълна и частична идентичност на поземлени имоти с идентификатори ••• •••• ••• и ••• •••• •••, издадена от „Мапекс“ АД. Приложена е и скица № 15-393355/10.03.2025 г., издадена от АГКК за поземлен имот с идентификатор ••• •••• ••• с адрес – гр. ••• •••• •••, район ••• •••• •••, ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“, с площ 64 056 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, номер от предходен план – 730198, предишен идентификатор – няма, съседи: 68134.4292.9234, 68134.4203.1, 68134.4203.2, 68134.4324.1063, 68134.1897.361, 68134.4203.9199, 68134.4203.9200, 68134.4203.9201, 68134.4203.9202, 68134.4203.9210, ••• •••• •••, 68134.4203.9216, ••• •••• •••, 68134.4203.9219, 68134.4324.356, 68134.4324.361, 68134.1897.621, ••• •••• •••, 68134.4203.9218. Като собственик е посочено Министерство на отбраната съгласно Акт за публична държавна собственост № 0330 от 05.02 .2002 г., издаден от министъра на отбраната на РБ. Със Заповед № РД-02-14-468/17.05.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена във връзка с образувана в МРРБ преписка с вх. № V8-265/22.03.2019 г., е наредено да се отпише от актовите книги за имотитедържавна собственост, акт за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в частта му, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор 68134.4324.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри ••• •••• •••, тъй като съгласно влязло в сила Решение № 7223/31.10.2017 г. на Софийски градски съд, ГО, постановено по гр. дело № 15739/2013 г., имотът не е собственост на държавата. Със Заповед № РД-02-14-638/12.07.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена във връзка с образувана в МРРБ преписка с вх. № 90-04-222/14.05.2021 г., е наредено да се отпише от актовите книги за имотитедържавна собственост, акт за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в частта му, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор 68134.4324.373 по кадастралната карта и кадастралните регистри ••• •••• •••, тъй като съгласно влязло в сила Решение № I-26-66/06.02.2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, постановено по гр. дело № 50770/2013 г., имотът е собственост на трети лица. Със Заповед № РД-02-14-1025/02.12.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена във връзка с образувана в МРРБ преписка с вх. № 90-04-263/2021 г., е наредено да се отпише от актовите книги за имотитедържавна собственост, акт за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в частта му, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор 68134.4324.152 по кадастралната карта и кадастралните регистри ••• •••• •••, тъй като съгласно влязло в сила Решение № I-51-91/13.07.2012 г. на Софийски районен съд, постановено по гр. дело № 62615/2010 г., имотът е собственост на трето лице. Със Заповед № РД-02-14-568/31.05.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена във връзка с образувана в МРРБ преписка с вх. № V8-1831(6)/02.12.2021 г., е наредено да се отпише от актовите книги за имотитедържавна собственост, акт за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в частта му, отнасяща се до поземлен имот с идентификатор 68134.4324.140 по кадастралната карта и кадастралните регистри ••• •••• ••• и до поземлен имот с идентификатор 68134.4324.141 по КККР ••• •••• •••, тъй като съгласно влязло в сила Решение № 617/28.01.2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, постановено по гр. дело № 9105/2016 г., имотите са собственост на трети лица. По делото е приет като доказателство заверен цветен препис на графичната част към Указ № 26/1946 г. Като доказателство по делото е приета извадка от база данни – „Регистър на земеделски земи, гори и земи в ГФ“ за пълна история на имот № 000198 от КВС на землище ••• •••• •••, действаща до влизане в сила на кадастралната карта. Видно от история на собствеността, за имот № 000198 е записано като собственик – Министерство на отбраната с АДС № 330/05.02.2002 г. Представени са и са приети извадки от протокол относно отчуждаване на имоти за нуждите на МНО в м. „••• •••• •••“ и „•••“. В протокола е посочено, че на 31.07.1953 г. в гр. ••• •••• •••, Общинската комисия за ТПС се събрала на заседА.е, за да извърши замяна на частните земи в землището на ••• •••• •••-••• •••• •••, отчуждени съгласно Р-2637 на МС от 12.11.1951 г. за нуждите на МНО. Местностите, засегнати от отчуждението били както следва: м. „••• •••• •••“ и м. „•••“ . По делото са събрА. гласни доказателства, въз основа на които се приема следното: От разпита на свидетеля Ев. Г.ева Т.а се установява, че те знае за имот на ищците в м. „••• •••• •••“ още от времето, когато са били в ранна възраст. Бащата на ищците – С. Д. е получил мястото от своя баща. Ищците често ходели там на пикник, свидетелката също е посещавала имота. Описва го като поляна, оградена с колчета и тел, телена ограда, не си спомня да е налице врата; ищците обработвали гР.нка в едната част. По спомен на свидетелката мястото е около декар и половИ. площ. До него се стигало по черен път. На свидетелката не е известно в близост да са се намирали военни поделения и учебни полигони на Министерство на отбраната, нито някой да е оспорвал собствеността на ищците. Свидетелката последно е посетила имота през лятото на 2025 г. (юли-август), сега бил ливада, поляна с ограда, която често била подменяна, тъй като липсвала тел. Не помни в съседство да е имало постройки и оградени имоти, чувала е, че съседните имоти са на роднини с фамилията С.и. Свидетелят Р.К.П. (съпруг на М. Д.) е заявил, че за първи път е отишъл в имота в м. „••• •••• •••“ над кв. „••• •••• •••“ през 2007 г. Накрая на пътя имало гора, а отгоре ливада, в която се намирал имотът. Оттогава свидетелят и съпругата му редовно ходели там. Имотът представлявал парцел с правоъгълна форма, около декар и половИ., ограден с колчета с тел между тях, не мрежа, а единична тел. От тъст си е чувал, че имотите около процесния били на лица, известни с фамилията С.и. Покрай имота имало черен път. Мястото било ливада, незастроено, ставало за пикник. На този свидетел също не му е известно наоколо да се намира военно поделение, полигон на Министерство на отбраната, никога не е виждал машини или каквото и да е свързано с армията. През годините оградата не е била променяна, колчетата вИ.ги били на мястото си. Понякога се налагало да се възстановява оградата, като били викА. геодезисти, които да потвърдят къде се намира имотната грА.ца, за да е сигурно, че при възстановяване на телта, същата се поставя както трябва. На свидетеля не му е известно някой да е оспорвал собствеността на имота. Посочил е, че посещават имота, полагат се грижи за оградата, почистват, премахват израснали треви. Съседните имоти не се различавали от процесния, нямало постройки. Черният път нямал покритие, само пръст и камъни, но до имота можело да се стигне с кола. По спомен на свидетеля, преди години (преди 2007 г.) ищците са имали гР.., садили са зеленчуци, мястото се е обработвало, към момента същото не се използвало за зеленчукопроизводство. От разпита на свидетеля С. Д. Н. се установява, че същият е служил в поделението в кв. „••• •••• •••“ от 1982 г. до 1995 г., като е заемал длъжностите „•••“, „•••“, „•••“, впоследствие и ••• на •••. То се намирало в кв. „••• •••• •••“ и „••• •••• •••“, последната спирка на автобус по линия •••, не си спомня улица, но помни понятието „Домус дере“ от едната страна, полигон „••• •••• •••“ от другата страна. Трамвайната линия на трамвай, движещ се по линия ••• също била наблизо. Поделението в кв. „••• •••• •••“ било оградено, но не сочи каква е била площта му. След оградата започвали учебните полигони, които не били оградени, тъй като територията била голяма и фактически нямало как да бъде оградена. Полигоните били извън оградата, но било обозначено, че се намират военни обекти. На полигоните били разположени различните родове войски, сапьори, танкисти, на някои полигони военнослужещите се обучавали. Заявил е, че не е имало асфалт, тъй като по тези пътища се изнасяла верижната техника. Пътят, по който се стигало до учебните полигони, не бил асфалтиран, бил черен път вследствие движението на военна техника. Свидетелят не посочва на каква площ са били разположени учебните полигони. Било абсолютно недопустимо и невъзможно цивилни автомобили да премИ.т; имало табели, на които пишело „Военен обект“, същите се намирали извън територията на площадките, върху които се водели ученията; забрА.телни знаци за автомобили не е имало. Относно честотата на обученията, свидетелят е заявил, че са се правели ежедневно по повече от шест часа, не било възможно тези действия да не станат доС.ие на цивилни лица. Свидетелят не е чувал нищо за ищците. Като свидетел е разпитан и С. И. С., който е заявил, че „••• •••• •••“ не е полигон, а танкова бригада, като имало райони за тренировка. Свидетелят бил там 14 години, от ••• до ••• г. Мястото представлявало танкова бригада с осем батальона, ракетен дивизион, имало и прилежащи съоръжения; освен жилищни паркове, имало и стрелбище, инженерен полигон и химически полигон, имало и тактическо поле, което се намирало на югозапад, между „••• •••• •••“ и „••• •••• •••“ към „•••“. Този район се наричал „••• •••• •••“. На инженерния полигон имало места, на които се тренирала инженерна подготовка; на терена имало траншеи, окопи, съоръжения за хвърляне на гранати; при стрелба с картечница, районът се отцепвал. Ако не се осъществяват занятия било възможно да премИ.ват хора, но имало табели с надпис „Военен обект“. Учения се реализирали ежедневно до 2003 г. (включително събота и неделя), съставът на обучаващите се войници бил между 2500-3000 човека, които при мобилизация се увеличавали. Свидетелят не е виждал ограден имот наоколо, не е имало къщи; бил на това място през 2020 г., имало постройки, за които не знаел как са били изградени. Отрича да е имало незастроени имоти, с поставени колци, мрежа, ограда. Свидетелят не познава ищците. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Л. М.. Вещото лице е проследило кадастралния и регулационен статут на процесния имот и конкретно на процесната реална част. Установен е кадастрален план и разписен лист на планоснимачен район в.з. „•••“, създаден през 1983 г., поддържан до влизане в сила на кадастралната карта – кад. листа В-4-6-В; регулационен план на м. в.з. „•••“, изработен върху основата на горепосочения кадастрален план и одобрен със Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г. на гл. архитект ••• •••• •••; кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на ••• •••• •••, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 92/20.11.2009 г., в сила от 22.12.2009 г.; КК и КР на землището на ••• •••• •••, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 5/14.01.2011 г., в сила от 15.02.2011 г.; общ устройствен план на СО., приет с Решение № 697 по Протокол № 51/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на МС; РП на в.з. ••• •••• •••, одобрен с Решение 99 по протокол 32/10.12.2001 г. на СОС; ортофото снимка на изследваната територия, летене 2013 г., обработена и съхранявана от „ГИС-••• •••• •••“ ЕООД; едромащабна топографка карта в М 1:5000 – картен лист К-34-59-(7), изработен през 1968 г. и картен лист К-9-34-(4), изработен през 1988 г., на които е означена м. „••• •••• •••“ и начинът на трайно ползване на територията . Посочено е, че процесният имот е отразен за пръв път в кадастралната основа към регулационния план, одобрен със заповед 803/21.04.1967 г., като за него е бил отреден ПИ с пл. № 370. През 1983 г. е създаден кадастрален план на планоснимачен район в.з. „•••“, който е поддържан до влизане в сила на кадастралната карта, одобрена със Заповед РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК – гр. ••• •••• •••, където имотът е бил нанесен с пл. № •••. Със Заповед РД-50-09-198/28.06.1989 г. е одобрен регулационен и застроителен план на в.з. „•••“. За онагледяване е изработена комбинирана скица – приложение 1, между действащата КК, стар вариант на КК, РП на в.з. „•••“ и в.з. „••• •••• •••“, предходния КП, действал до одобрение на КК и КВС и нанесен контур по схемата на танковия полигон. Вещото лице е отбелязало, че схемата е изработена чрез ръчно очертаване на контура на учебния танков полигон върху топографска карта в м 1:5000, като дебелИ.та на линията е 0.6 мм, кото на терена е 3 м, а самото нанасяне е съвсем условно, т.е. без предварително геодезическо заснемане на ситуацията на терена. Изработено е и приложение 2 с нанесени имоти в района на полигона, включително и процесният имот. От анализа на всички данни се установявало, че последният (частично, с площ 568 кв.м) по точки А-Б-В-Г-А, попада в ПИ ••• •••• ••• по КККР, който е идентичен с ПИ 00198 по КВС и е предоставен на МО. С Указ № 2/09.01.1942 г. на цар Б., е постановено да се отчуждят 280.036 кв.м частни имоти, находящи се в землището на с. ••• •••• •••, м. ••• •••• •••, според приложен план и списък. С Указ № 29, ДВ, бр. 298 от 1948 г. на Председателството на Народното събрА.е, е постановено да се отчуждят за нуждите на войската, частни имоти, находящи се в м. ••• •••• •••, ••• •••• •••, подробно описА. в приложения план № 8526-712-122/28.08.1946 г. Имотите следвало да се завладеят по спешност и стойността им да се заплати от бюджета на министерството. Както се установявало от приложение 2, процесният имот не попада в зоната на отчуждени частни имоти по горните два указа. Вещото лице е изложило, че процесният имот не е отчужден. Същият, частично (568 кв.м) попада в ПИ 000198 по КВС, ПИ 68134.4203.198 по КККР, което най-вероятно се дължало на не съвсем точно нанесените грА.ци на полигона, като част от площта на полигона впоследствие е изключена от него, а именно южната част от ПИ 000198 по КВС, като грА.цата на последния е нанесена по грА.ците от топографската карта, без да е извършено анкетиране и заснемане на съществуващите на място частни имоти. Вещото лице е посетило Държавна агенция „Архиви“, където се запознало със съдържА.ето на ПМС № 24/04.08.1949 г. и приложения към него списък на собственици с отчуждени имоти по ЗОЕГПНС; посетило е и МО, където извършило проверка. Заявило е, че не са открити данни за проведени отчуждителни процедури и не са изплащА. обезщетения за процесния имот. До този момент същият не е завземан и използван за нуждите на Министерството на народната отбрана, респ. на МО. От анализа на всички данни се установявало, че процесният имот, частично с площ 568 кв.м, по точки А-Б-В-Г-А, попадал в ПИ ••• •••• ••• по КККР, който е идентичен с ПИ 000198 по КВС и е предоставен на МО. От комбинираната скица – приложение 1 и приложение 2 се установявало, че южната част от грА.цата на полигона по представената схема е изключена от грА.ците на учебния полигон, като е установена грА.ца по условната грА.ца на ПИ 000198 по КВС, идентичен с ПИ ••• •••• ••• по КККР. В открито заседА.е вещото лице е защитило заключението си, като е отговорило обосновано и изчерпателно на поставени от стрА.те въпроси във връзка с експертизата. Други относими доказателства не са представени. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК. Същите са допустими, налице е правен интерес предвид наличието на акт за държавна собственост, който смущава упражняването на правото на собственост, претендирано от ищците. По предявените искове в тежест на ищците е да установят наличието на предпоставките за придобиване на имота на сочените с исковата молба основА.я – по силата на договор за покупко-продажба и наследяване, а в условията на евентуалност - по силата на упражнено давностно владение, а именно, че за период от повече от 10 години техните наследодатели, а и те самите са упражнявали явно, спокойно, несъмнено, несмущавано и непрекъснато фактическа власт върху имота с намерение и съзнА.е, че е техен собствен, в сочения в исковата молба период. В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу предявените искове, основА. на положителните факти, от които черпи благоприятни правни последици, в случая че са налице предпоставките имотът да бъде актуван като публична държавна собственост, тъй като същият по надлежен ред е бил отчужден с разпореждане на МС, като са били изпълнени изисквА.ята на закона за придобиване правото на собственост на това основА.е, вкл. че имотът има статут на публична държавна собственост, а в условията на евентуалност, че са налице обстоятелства обусловили спирането и/или прекъсването течението на придобивната давност за наследодателите на ищците, респ. за самите ищци. В тежест на ответника е да установи, че върху имота е било упражнявано владение в релевантния десетгодишен период, като същият е бил ползван по възлагане от Държавата за целите на Министерство и отбраната и е упражнявана фактическа власт явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано за нуждите на Министерството на отбраната. От представено удостоверение за наследници от 10.06.1993 г. на Г. Д. Т., почИ.л на 04.12.1988 г., е видно, че същият е оставил като свои наследници по закон – С. Г.ев Д. – син и М. Г.ева Д. – дъщеря, почИ.ла през 1992 г. и оставила като свой наследник сИ. си Ч. С. М. (нейн син). Oт представеното удостоверение за наследници на С. Г.ев Д., ЕГН ••••••••••, почИ.л на 13.03.2010 г., е видно, че същият е оставил като свои наследници по закон – С. С. Д., ЕГН •••••••••• – син, А. С. С., ЕГН •••••••••• – дъщеря, М. С. Д., ЕГН •••••••••• – дъщеря и И. С. Д., ЕГН •••••••••• – дъщеря, които лица са ищците по делото. От приложеното по делото доказателство - договор за покупко-продажба на недвижим имот, се установява, че на 16.10.1962 г., В. В. С. продал на Г. Д. Т. собственото си празно място – ливада, находяща се в землището ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“ с площ от 1500 кв.м., при съседи: Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С.. В т.6 от договора е уговорено, че продавачът се задължил да снабди купувача с нотариален акт щом се създаде законова възможност за това. С подписване на договора, продавачът предал на купувача владението върху имота. Продавачът се задължил да не прехвърля имота на трети лица. Следва да се посочи, че към датата на сключване на договора действащ е бил настоящият Закон за задълженията и договорите, съгласно разпоредбата на чл. 18 от който договорите, с които се прехвърля право на собственост върху недвижим имот следва да се съставят във формата на нотариален акт. Ето защо и липсата на изискуемата от закона форма води до конверсия на сключения договор в предварителен такъв, като съгласно договореното между стрА.те купувачът по предварителния договор е придобил владението върху същия от 16.10.1962 г. Доколкото договорът не е сключен в изискуемата от закона форма, то Г. Д. Т. не е придобил имота на договорно основА.е. Ето защо следва да бъде разгледано евентуално въведеното придобивно основА.е – давностно владение. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да се придобие правото на собственост върху имот на основА.е давностно владение, то трябва да е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е поС.но и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за свой. Не е достатъчно само мА.фестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопА.сването му, като тези действия трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че владелецът счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. Според трайно установената практика на ВКС по института на придобивната давност владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начИ. на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има значение също и при извършването на преценка дали владението е установено върху чужд имот без знА.ето на собственика или е било доброволно предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на установяване на фактическата власт е пряко свързан с установената в чл. 79 ЗС продължителност на владението като предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота по давност. Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по дълъг от 10 години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ. приложение да намери установената в чл. 69 ЗС презумпция. И само ако елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено. В този смисъл са решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 61 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1659/2020 г., I г. о., ГК и др. Както се посочи и по-горе, владението върху чужд имот не трябва да е скрито, а трябва да е установено явно и по начин, че да може да бъде възприето и от действителния собственик на вещта. Лицето, което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху един имот, владяло го е в продължение на период поне 10 години и е придобило правото на собственост по давност, следва да докаже по делото кога и как е установило фактическата власт върху имота за себе си. Ако се твърди, че правото на собственост върху недвижим имот е придобито по давност към определена дата, доказването на момента, в който е установена самостоятелната фактическа власт е необходимо с цел извършването на преценка дали придобивната давност е изтекла към твърдяния момент, особено в хипотеза, при която се поддържа наличие на конкуриращи различни основА.я за придобиване на собствеността, доколкото правото на собственост може да бъде придобито само на едно правно основА.е. В аспекта на така направените разяснения и релевантната съдебна практика, настоящият съдебен състав приема, че от събрА.те в хода на производството доказателства ищците са установили, че са собственици на процесния недвижим имот на соченото от тях основА.е – давностно владение, като съображенията за това са следните: Както се установи, Г. Д. Т., (оставил като свой наследник по закон сИ. си С. Г.ев Д., който също е почИ.л и е оставил като свои наследниците ищците по настоящото дело) сключил предварителен договор на 16.10.1962 г. с В. В. С. относно празно място – ливада, находяща се в землището ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“ с площ от 1500 кв.м., при съседи: Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С.. От събрА.те в хода на настоящото производство писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че в периода от 16.10.1962 г. до 04.12.1988 г. Г. Т., придобил фактическата власт върху процесния имот по силата на сключения договор за продажба. Този извод се подкрепя от представената по делото декларация от 23.07.1992 г. от С.ка П. С.а, ЕГН •••••••••• и П. В.ев С., ЕГН ••••••••••, които са декларирали, че В. П. В. (техен съпруг и баща), почИ.л през 1967 г., е продал през 1962 г. на Г. Д. Т. от гр. ••• •••• •••, собствената си ливада, находяща се в землището ••• •••• •••, м. „••• •••• •••“, при тогавашни съседи Б. В. С., наследниците на Т. С., В. В. С. и Й. С., с площ 1500 кв.м., като още тогава владението било предадено на купувача и от тогава ливадата се намирала в негово владение до смъртта му през 1989 г., след което имотът бил наследен от децата му. В подкрепа на този извод са и декларациите на А. Б. Д. и на Р. С.ова Д., също приобщени към доказателствата по делото и които са в смисъл, че владението върху процесния имот е било упражнявано от Г. Т.. Деклариращите са заявили, че са ходили там заедно с родителите си, само за да помагат на Г. Т. при обработката на мястото или за разходка, като никой никога не е предявявал претенции спрямо същия; след смъртта на Г. Т., мястото се обработвало от децата му С. и М., а след смъртта на последната – от нейния син Ч.. С оглед изтичането на изискуемия от закона давностен срок, Г. Т. придобил правото на собственост върху земята по давност. Отделно от показА.ята на разпитА.те свидетели Т.а и П., които съдът кредитира, като обективни, безпристрастни, последователни и пресъздаващи спомените на разпитА.те лица, се установи, че ищците често ходели там на пикник, свидетелката Ев. Т.а също е ходила там, като е обяснила, че имотът представлява поляна, оградена с колчета и тел, телена ограда, без да си спомня да е налице врата; имало трева, ищците обработвали гР.нка в едната част; по спомен на свидетелката мястото е около декар и половИ.. До мястото се стигало по черен път. На свидетелката не е известно в близост да са се намирали военни поделения и учебни полигони на Министерство на отбраната, нито някой да е оспорвал собствеността. Свидетелката последно е посетила имота през лятото на 2025 г. (юли-август), сега бил ливада, поляна с ограда, която често била подменяна, тъй като липсвала тел. Не помни в съседство да е имало постройки и оградени имоти, чувала е, че съседните имоти са на роднини - С.и. До имота се стигало с автомобил, донякъде пътят бил асфалтов, след това черен. От показА.ята на свидетеля Р.К.П. (съпруг на М. Д.) се установи, че за първи път е отишъл в имота в м. „••• •••• •••“ над кв. „••• •••• •••“ през 2007 г., накрая на пътя имало гора, а отгоре ливада, в която се намирал имотът. Оттогава свидетелят и съпругата му редовно ходели там. Също е посочил, че имотът е около декар и половИ., ограден с колчета с тел между тях, не мрежа, а единична тел, както и че покрай имота имало черен път. Мястото било ливада, незастроено, ставало за пикник. На този свидетел също не му е известно наоколо да се намира военно поделение, полигон на Министерство на отбраната, никога не е виждал машини или каквото и да е свързано с армията. През годините оградата не е била променяна, колчетата вИ.ги били на място. Понякога се налагало да се възстанови оградата, като били викА. геодезисти, които да потвърдят къде се намира имотната грА.ца, за да е сигурно, че при възстановяване на телта, същата се поставя както трябва. На свидетеля не му е известно някой да е оспорвал собствеността на имота. Посочил е, че посещават имота, полагат се грижи за оградата, почистват, премахват израснали треви. Съседните имоти не се различавали от процесния, нямало постройки. Черният път нямал покритие, само пръст и камъни, до имота можело да се стигне с кола. По спомен на свидетеля, преди години (преди 2007 г.) ищците са имали гР.., садили са зеленчуци, мястото се е обработвало, към момента същото не се използвало за зеленчукопроизводство. Следва да се посочи също така, че изхождайки от разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС, константната практика на ВКС приема, че фактическа власт, упражнявана въз основа на сключен със собственика предварителен договор за продажба на недвижим имот, съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС /в този смисъл Решение № 83 от 01.02.2021 г. по гр. д. № 2978/2019 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, Решение № 2384 от 3.12.1969 г. по гр. д. № 1816/1969 г. на ВС, І г.о., Решение № 1343 от 28.11.2008 г. по гр. д. № 4391/2007 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 1619 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 640/2000 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 101 от 14.07.2015 г. по гр. д. № 891/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др./. Определяйки купувача по предварителния договор като владелец, законодателят е съобразил целта, с която се сключва такъв договор придобиването на правото на собственост върху конкретен имот. Като признава на купувача по сключен със собственика предварителен договор за продажба качеството „владелец“, едновременно с това законодателят държи сметка за дължимото правомерно поведение на стрА.те, произтичащо от облигационно правната им връзка. Този подход е свързан именно с целта на сключването на предварителния договор – той не размества собствеността, нито дори създава за купувача „основА.е“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС (поР. което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС), но обвързва стрА.те със задължението да сключат окончателен договор с вещно-транслативно действие. Възприетият подход е причИ.та, поР. която изначално наличната у купувача субективна представа, че упражнява фактическа власт върху чужд имот, при това при съществуваща облигационно-правна връзка със собственика, не изключва наличието на намерение за своене. В конкретния случай фактическата власт е установена със сключването на договора и след като е платена цялата продажна цена за имота, предмет на сделката. Изводите на съда не се разколебават от показА.ята на свидетелите Н. и С., които са в насока на това, че процесното място било част от район за тренировки и военни учения, т.е., че държавата упражнявала собственически правомощия в пълен обем единствено за себе си по отношение на процесното място. Това е така, тъй като от експертното заключение се установи, че с Указ № 2/09.01.1942 г. на цар Б., е постановено да се отчуждят 280.036 кв.м частни имоти, находящи се в землището на с. ••• •••• •••, м. ••• •••• •••, според приложен план и списък, а с Указ № 29, ДВ, бр. 298 от 1948 г. на Председателството на Народното събрА.е, е постановено да се отчуждят за нуждите на войската, частни имоти, находящи се в м. ••• •••• •••, ••• •••• •••, подробно описА. в приложения план № 8526-712-122/28.08.1946 г. Имотите следвало да се завладеят по спешност и стойността им да се заплати от бюджета на министерството. Както се установи от приложение 2, процесният имот не попада в зоната на отчуждени частни имоти по горните два указа, като вещото лице е изложило, че процесният имот не е отчужден. От представените писмени доказателства се установи също, че имотът не е бил включван с ТКЗС, нито Г. Д. Т. е бил член-кооператор, имотът също така не попадал в горски фонд. Ето защо следва да се възприеме, че дори и показА.ята на свидетелите Н. и С. да отговарят на действителността, това е без значение, тъй като мястото, на което са се извършвали военни обучения, не съвпада с имота на ищците. По изложените съображения, съдът приема, че възражението на ответника за настъпила придобивна давност относно процесния имот, е недоказано. Относно възражението, че държавата е станала собственик на имота въз основа на разпореждане № Р-2637/1951 г. на МС, с което общински и частни имоти са били отчуждени за нуждите на армията, имотът станал публична държавна собственост, съдът намира следното. От заключението по допуснатата експертиза се установява, че макар и да не е отчужден, процесният имот, частично с площ 568 кв.м, по точки А-Б-В-Г-А, попадал в ПИ ••• •••• ••• по КККР, който е идентичен с ПИ 000198 по КВС и е предоставен на МО. Следователно процесният имот е част от тези, визирА. в Разпореждане № Р- 2637/12.11.1951 г. на МС и в АДС № 0330/5.02.2002 г. По делото са представени Указ № 2/1942 г. и Указ 29/1946 г., но не е представен план, определящ подлежащите на отчуждаване конкретни имоти, нито списък на тези имоти, нито протокол за оценката им. За приключване на отчуждителната процедура, чието начало е поставено с княжеския указ от 1942 г., ЗОНИДОП (отм.) изисква издаването на административен акт, когато собственикът няма възражения срещу отчуждаването – чл. 47 ЗОНИДОП (отм.), или съдебно решение, с което се прогласява отчуждаването на конкретния имот чл. 17 от ЗОНИДОП (отм.). Законът не предвижда съдебната фаза да е задължителен етап от производството по отчуждаване. Последната може да бъде заместена от т. нар. „полюбовно съгласие“, при което процедурата приключва с административен акт. В последния случай собствеността премИ.ва върху държавата с издаването на административния акт по чл. 47 ЗОНИДОП (отм.), преди да е изплатено обезщетението за имота. Изплащането на дължимото по закона обезщетение не е условие за настъпването на отчуждителния ефект, а е последващо на него действие съгласно установената съдебна практика на ВКС по приложението на този закон – Решение № 601 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 504/2009 г. на ВКС, I ГО. В конкретния случай не е представен административен акт за имота на ищците, нито е представен административен акт за т. нар. „полюбовно съгласие“, с който да е настъпил отчуждителният ефект. Така от гореизложеното и от съвкупната преценка на доказателствата по делото може да се направи извод, че не се установи в процеса да е проведена отчуждителна процедура по реда на ЗОНИДОП (отм.). На 07.12.1948 г. е приет Закон за държавните имоти, който влиза в сила на 22.12.1948 г. и отменя ЗОНИДОП, като в преходните и заключителните разпоредби на закона не е посочено започналите по реда на отменения закон отчуждителни процедури да продължават по стария ред. Според чл. 26 ЗДИ (отм.) отчуждаването на недвижими имоти, вещни права върху тях и движими имоти за държавна нужда, може да се извършва от министерския съвет, срещу обезщетение или замяна с друг имот, като решението за отчуждаване се взема по доклад на министъра, който управлява ведомството, към което се числи учреждението или предприятието, за нуждите на което се отчуждава имотът. В чл. 27 от закона изрично е предвидено, че отчуждените имоти стават държавни от датата на обнародването на постановлението на Министерския съвет в „Държавен вестник“, като според чл. 28 собствениците на отчуждените имоти и лицата, които ги владеят, са длъжни да предадат отчуждените имоти в съС.ието, в което са били при обнародването на постановлението на Министерския съвет в „Държавен вестник“. Съдът намира, че процесният имот не е бил валидно отчужден по силата на Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС. Това е така, тъй като не е била спазена установената законова процедура съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за държавните имоти (отм.). По делото нито се твърди, нито са представени доказателства, от които да се заключи, че Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС е обнародвано в Държавен вестник, напротив, в текста на самото разпореждане изрично е посочено, че такова обнародване не следва да се извършва. Чрез обнародването актът се довежда до знА.ето на правните субекти, същото е част от процедурата по издаване на акта. Следователно липсата на обнародване означава незавършен фактически състав на отчуждаването и е пречка въпросният акт да влезе в сила и да породи целеното с издаването му правно действие. Това води до извода, че процесният поземлен имот не е станал държавна собственост въз основа на Разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. на МС. Следва да се посочи, че в приложените извадки от протокол относно отчуждаване на имоти за нуждите на МНО в м. „••• •••• •••“ и „•••“, е видно, че на 31.07.1953 г. в гр. ••• •••• •••, Общинската комисия за ТПС се събрала на заседА.е, за да извърши замяна на частните земи в землището на ••• •••• •••-••• •••• •••, отчуждени съгласно Р-2637 на МС от 12.11.1951 г. за нуждите на МНО. Местностите, засегнати от отчуждението били м. „••• •••• •••“ и м. „•••“, като никъде не се споменава м. „••• •••• •••“. По отношение на възраженията, че държавата е била собственик на процесния недвижим имот, във връзка с което е бил съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г., съдът намира за необходимо да посочи следното: С решение № 321/14.10.2011 г. по гр.д. № 1167/2010 г. на ВКС, I Гражданско отделение, решение № 269/03.08.2012 г. по гр.д. № 643/2011 г., I Гражданско отделение и други е консолидирана трайната и безпротиворечива практика на ВКС по въпросите за действието и доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост. Със същите е възприето разрешението, че актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно на общинската собственост. Освен описА.е на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основА.ето - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи за придобиване правото на собственост. С Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК е посочено също, че основА.ята за придобиване от държавата и общИ.та на право на собственост следва да бъдат посочени в АДС, респ. в АОС. Когато основА.ето изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав - завещА.е, дарение, отчуждаване, реституция, които не настъпват по силата на закона, в акта следва да се посочи и фактическото основА.е освен правното. АДС и АОС се ползват с доказателствена сила, съгл. чл. 5, ал. 2 от ЗОС и ЗДС, но тя при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общИ.та - чл. 5, ал. 3 от ЗОС. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно основА.е за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на доказване от държавата, респ. от общИ.та. АДС № 330/05.02.2002 г. е съставен на основА.е чл. 70, ал. 2 във вр. с чл. 68, ал. 1 от ЗДС (ДВ. бр. 44/1996 г.), сочещи реда за съставяне на актове за държавна собственост, свързА. с класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Публичната собственост се отличава от частната по субектите на тази собственост и по предназначението на вещите: публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия (държавните и общинските оргА. и ведомства) и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това, дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от ЗДС актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права, както вече беше посочено. Публична държавна собственост са само онези вещи на държавата, които са определени като такива с решение на МС или със закон. В случая с предоставените на държавните учреждения вещи, публична държавна собственост са тези от тях, които служат за изпълнение на функциите на тези държавни учреждения, т. е. за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия. В тази връзка не са ангажирА. доказателства спорният имот да е определен със закон или акт на МС за публична държавна собственост, или да е предоставен на конкретно ведомство за изпълнение на функциите му. Ето защо легитимиращото действие на АДС № 0330/5.02.2002 г. следва да се счита оборено. Не се установява по отношение на процесния имот да е била приложима забраната за придобиването му по давност, с оглед липсата на установяване през периода 1962 г. – 1972 г. имотът да е имал статут на общинска или държавна собственост на каквото и да било основА.е. По изложените обстоятелства и предвид факта, че имотът никога не е бил със статут на публична държавна собственост, не са били налице никакви пречки същият да бъде придобит по давност (съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДС, респ. отменение чл. 86 ЗС), за което през 1993 г. е бил съставен и надлежен констативен нотариален акт, както и с оглед на това, че ответникът не установи наличието на свои права върху имота, които да игнорират правата на ищците, исковете за признаване, че ищците са собственици на процесния недвижим имот на основА.е давностно владение, при посочените в исковата молба квоти (при съобразяване на представените удостоверения за наследници и нотариален акт № 86, том IV, рег. № 13738, дело № 663 от 2008 г. за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот), следва да бъдат уважени. С оглед изхода от спора право на разноски имат ищците. На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК следва да им се присъдят внесената държавна такса /102.26 евро/, депозитът за изготвяне на заключението на СТЕ от вещото лице Л. М. /204.52 евро/ и заплатеното в полза на адвоката им възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2024 г., от съдържА.ето на който може да бъде установено заплащането на сума в размер на 1533.88 евро. Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за неоснователно. С оглед предмета на делото, обема на доказателствения материал и броя на проведените открити съдебни заседА.я, размерът на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен. Ето защо и в тежест на ответника следва да се възложи сумата от общо 1840.66 евро разноски, сторени от ищците в настоящото производство. Така мотивиран, съдът