Решение № 105 от 15.1.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2456/2024 г.

Предявени са субективно съединени искове по чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Производството е образувано по искова молба на Н. Т. М., ЕГН:••••••••••, с адрес: гр. С., ••• и Г. П. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С., •••, двамата чрез адв. С. Р. П. – БАК, със съдебен адрес: гр. Б., •••, срещу Община Созопол, ЕИК: 000057236, с адрес: гр. Созопол, ул. „Хан Крум“ №2, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 6 112 лв. — по 3 056 лв. на всеки един от ищците, от която общо 5 660 лв. или по 2 830 лв. на всеки от ищците - стойността на разликата в площта на двете избени помещения, и общо 452 лв. или по 226 лв. на всеки от ищците - стойността на разликата в процента идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба се твърди, че страните са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № * (•••) — ляв, с площ от 73.12 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.7, състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор, складово помещение и две тераси, ведно с прилежащо складово помещение №*, с полезна площ от 36.62 кв. м. ведно с 6.587% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в община Созопол, гр. С., ••• (бивш ет. *, ап. *), предназначение на самостоятелния обект — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67800.502.266.1.8, 67800.502.266.1.3, под обекта: 67800.502.266.1.14, 67800.502.266.1.35, 67800.502.266.1.34, 67800.502.266.1.33, над обекта: 67800.502.266.1.10. Сочи се, че имотът е придобит по време на брака, името на съпругата Н. Т. М., като преди да го закупят съпрузите са го ползвали под наем още от 2013 г. Твърди се, че след като закупили имота, ищците се снабдили с кадастрална схема за него, от която установили, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, с идентификатор 67800.502.266.1.7 е нанесен не обитавания от тях от 2013 г. апартамент, а срещуположния на него, както и че този, който ищците са ползвали под наем и са мислели, че купуват, е нанесен като самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.9. Посочва се, че ищцата уведомила общината за констатираното разминаване, с писмо, по повод на което й било издадено удостоверение от общината, съгласно което апартаментът, в който е била настанена през 2013г. и който е искала да закупи през 2019г. е с идентификатор 67800.502.266.1.9. На следващо място се сочи, че на 20.12.2023 г. между ищцата и ответника бил подписан договор за поправка на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 2019г., с който страните се съгласили, че закупеният от ищците имот е както следва: апартамент №* (•••) — •••, с площ от 73.12 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.9, състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор, складово помещение и две тераси, ведно с прилежащо складово помещение №* с полезна площ от 11.56 кв. м. ведно с 6.013% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в община С., гр. С., ••• (бивш ет. *, ап. *), предназначение на самостоятелния обект — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67800.502.266.1.8, 67800.502.266.1.3, под обекта: 67800.502.266.1.37, 67800.502.266.1.36, над обекта: 67800.502.266.1.12. Твърди се, че в резултат на тази грешка, складово помещение №*, което според ответника е прилежащо към закупения от ищците апартамент десен, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри като самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.9, е с 25.06 кв. по-малка площ от тази на описаното в договора за покупко-продажба от 2019г. като прилежащо складово помещение №*. Също така и прилежащите му идеални части от общите части - 6.013%, са с 0.574% по-малко от прилежащите части, описани в договора от 2019 г. — 6.587%. Поради съществената разлика, ищцата подала възражение до общината да й бъде възстановена част от платената от нея сума, за което получила отказ от ответника, с изпратено до нея писмо. Сочи се, че ищците се обърнали към независим лицензиран оценител, от чието заключение се установила тяхната позиция. Твърди се, че ищцата отново подала до общината молба, с която настояла да й бъде възстановена съответна на разликите сума, за което отново получила отказ. Сочи се, че сумата от 55 050 лв. страните са заплатили за апартамент със складово помещение с площ от 36.62 кв. м, ведно с 6.587% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, а всъщност са закупили апартамент със същата площ, но с полезна площ на складовото помещение от 11.56 кв. м и с 6.013% ид.ч. от общите части на сградата и от мястото. Излагат се съображения, че със стойността на разликата в площта на складовото помещение и общите части ответникът се е обогатил за сметка на ищците. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва и се претендира отхвърлянето му. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Възразява се срещу доказателствените искания на ищците. Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи се, че не е налице и твърдяното в исковата молба неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците. Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищците като неоснователни. Претендират се разноски. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Представен е договор за покупко – продажба на недвижим имот №•••/••• г., сключен между Община Созопол и Н. Т. М., с който Община Созопол прехвърля в полза на купувача Н. М. следния свой собствен недвижим имот, представляващ частна общинска собственост: апартамент № * (•••) — •••, с площ от 73.12 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.7, състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор, складово помещение и две тераси, ведно с прилежащо складово помещение №*, с полезна площ от 36.62 кв. м. ведно с 6.587% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в община С., гр. С., ••• (бивш ет. *, ап. *), предназначение на самостоятелния обект — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67800.502.266.1.8, 67800.502.266.1.3, под обекта: 67800.502.266.1.14, 67800.502.266.1.35, 67800.502.266.1.34, 67800.502.266.1.33, над обекта: 67800.502.266.1.10. В чл.2.1 от договора било уговорено, че продажната цена на имота, описан в т.1 от договора е в размер на 55 050, 00 лв. с ДДС, която била внесена изцяло преди подписване на договора. Представен е договор за наем, сключен между Община Созопол и Н. Т. М., видно от който последната е наела общинско жилище, находящо се в гр. С., ••• с идентификатор 67800.502.266.1.7. Приложена е схема №15-917844/09.10.2019 г. от СГКК – Бургас за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.266.1.7, видно от който същият бил с площ от 73, 12 кв.м. и прилежащи части: складово помещение №* с площ от 36, 62 кв.м. и 6, 587 % ид.ч. от общите части на сградата. Представено е писмо от ищцата М. до Община Созопол, с което последната се уведомява, че ищцата е установила, че в издадената й скица апартаментът с номер 67800.502.266.1.7 е обозначен срещуположния срещу нейния апартамент, а с идентификатор 67800.502.1.9 бил обозначен апартаментът, в който фактически била настанена през 2013 г. от Кмета на Община Созопол и който била закупила съгласно догово𠹕••/••• г. Представено е удостоверение, издадено от Община Созопол, видно от което апартамент №* – •••, в който била настанена Н. М., отговаря на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.266.1.9 по кадастрална схема с площ от 73, 12 кв.м. с прилежащи части: склад №*-11, 56 кв.м. и 6, 013 % ид.ч. от об.ч. на сградата и от правото на строеж. По делото е приложено възражение от 03.05.2022 г., подадено от ищцата до Община Созопол, с което тя изразява принципно съгласие за сключване на анекс към договора за продажба, но при условие, че й бъде върната разликата в цената за 24, 44 кв.м. площ. По делото е приложен отговор от Община Созопол на така подаденото възражение, от което се установява, че пазарната оценка на апартамент №* и №* е еднаква и е в размер на 55 050 лв., поради което и не било налице основание за намаление на цената. В тази връзка по делото са приложени и експертни оценки, изготвени при възлагане от Община Созопол, видно от която действително оценката на имотите, с различна площ на избените помещение и различни проценти идеални части е една и съща – 55 050 лв. По делото е представен договор за поправка на договор за покупко – продажба на недвижим имот №•••/••• г., сключен между Община Созопол и Н. Т. М., същият подписан на 20.12.2023 г. Допусната е поправка по отношения на обекта на продажбата, като в частта, където е описан продаваният от Община Созопол обект, следва да се чете: апартамент № * (•••) — •••, с площ от 73.12 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.9, състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор, складово помещение и две тераси, ведно с прилежащо складово помещение №*, с полезна площ от 11, 56 кв. м. ведно с 6.013% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, находящ се в община С., гр. С., ••• (бивш ет. *, ап. *), предназначение на самостоятелния обект — жилище, апартамент, брой нива на обекта — 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 67800.502.266.1.8, под обекта: 67800.502.266.1.37, 67800.502.266.1.36, над обекта: 67800.502.266.1.12. В чл.2 от този договор било уговорено, че договор за покупко – продажба на недвижим имот №•••/••• г. остава непроменен в останалата си част. По делото е приложено заключение по извършена техническа експертиза, възложена от ищцата, от която се установява, че е налице разликата между двата имота, предвид разликата в площите. По делото е прието заключение по съдебно – техническа експертиза, видно от което разликата в квадратурите на мазетата и общите части на двата имота, намиращи се на адрес гр. С., •••, показвали и различна пазарна стойност. Тази на ап.* е била в размер на 55 235 лв., а тази на ап.* в размер на 49 884 лв. или разликата между двата имота се равнявала на 5352 лв. По делото е прието заключение по допуснатата повторна съдебно – техническа експертиза, съгласно което разликата между двата имота, която да се дължи единствено на разликата между тяхната площ, се явява в размер на 280, 85 лв. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното: На първо място, следва да се посочи, че според настоящият състав коректната правна квалификация на предявените искове е по чл.55, ал.1 предл.1 от ЗЗД, а не по чл.59 от ЗЗД. Предметът на делото е спорното материално субективно право, т.е. претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения /Така и Решение от 20.02.2012г. по гр.д. №658/2011г. на ІІ г.о. на ВКС 08.03.2011г. по гр.д.№127/2010г. ІV г.о. на ВКС, Решение от 23.07.2010г. по гр.д.92/2009г. ІV г.о. и др./. Това е така, предвид твърденията за заплащане на суми от страна на ищците на Община Созопол, за които се твърди, че са заплатени без да е налице основание за това, като се има предвид и субсидиарния характер на иска по чл.59 от ЗЗД. Следва да се има предвид и че фактическите състави на неоснователно обогатяване, уредени в чл.55-58 от ЗЗД изискват именно даване на едно имуществено благо, поради което и същите се характеризират с понятието „престационни кондикции“, а фактическия състав на чл.59 от ЗЗД има субсидиарно значение при останалите случаи, при които няма пряко преминаване на блага. Именно на тази принципна разлика между двете големи категории кондикционни искови претенции и съобразно на изложените в исковата молба твърдения, съдът намира, че правната квалификация е тази по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Следва да се посочи и че съобразно практиката на ВКС, когато съдът възприеме различна от дадената в доклада си правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция, като обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска /Напр. Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г., II т. о., ТК/. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си. Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че страните са сключили Договор за покупко – продажба на недвижим имот, който е апартамент № * (•••) — •••, с площ от 73.12 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 67800.502.266.1.9, състоящ се от кухня, дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор, складово помещение и две тераси, ведно с прилежащо складово помещение №*, с полезна площ от 11, 56 кв. м. ведно с 6.013% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Това обстоятелство се установява както от представения договор за покупко – продажба, така и договора за поправка на първоначалния договор за покупко – продажба, с който волята на страните се изяснява. От последния договор се установява, че се касае до очевидна фактическа грешка при текстовото изписване на описанието на процесния самостоятелен обект. Следва да се има предвид, че клаузите на цитирания договор за поправка на договор за покупко – продажба на недвижим имот №•••/••• г., сключен между Община Созопол и Н. Т. М., от 20.12.2023 г., са достатъчно ясни. Така и в чл.2.1 ясно е уговорено, че договор за покупко – продажба на недвижим имот №•••/••• г. остава непроменен в останалата си част, като това очевидно включва и уговорката за цената. Въпреки че по делото са представени доказателства за предходно подадени от ищцата възражения до Община Созопол, с които същата е поискала намаление на цената, то същите са останали неудовлетворени от Община Созопол, като впоследствие ищцата е подписала въпросния договор за поправка на договора за покупко – продажба на недвижимия имот. По този начин и страните ясно са заявили воля за запазване в сила на клаузите на първоначалния договор, включително относно цената му, като при това са изявили ясно воля, че в случая се касае до фактическа грешка, а не до продажба на друг, различен обект, за който да не са изявявали воля. При това положение, не може да се приеме, че е налице получаване на средства от страна на Община Созопол, които да са без правно основание и с които същата да се е обогатила за сметка на ищците, доколкото се установява, че получените от ответната община суми са въз основа на валидно и действащо между страните правно основание. В допълнение следва да се посочи, че съдът намира, че именно поради обстоятелството, че страните са изяснили в правоотношението си всички въпроси относно продавания имот, то не е налице хипотезата на чл.210, ал.2 от ЗЗД. Дори и това да не беше така, съдът намира, че за да бъде уважен осъдителния иск, предявен от ищците, то първо следва да се предяви и постанови правна промяна в облигационното им правоотношение по покупко – продажба, като договорът между страните бъде изменен по реда на чл.210, ал.2 от ЗЗД с уважаване на предявен от ищцата конститутивен иск за намаление на цената. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 210, ал. 1 от ЗЗД, когато при продажба на недвижим имот цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже по-малко с повече от 1/10, купувачът има право да иска намаление на цената. Правата по чл. 210 от ЗЗД за увеличение или намаление на цената, които са преобразуващи, се упражняват по исков ред чл. 211 от ЗЗД /в този смисъл решение № 49/29.03.2009 г., постановено по гр. д. № 363/12 г. по описа на ВКС, ІV г. о. /, чрез иск или възражение - по аналогия с правата по чл. 195 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че в настоящия случай не е предявен такъв иск, а дори и да беше предявен, същият би бил преклудиран, предвид разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗЗД. Предвид изложеното, предявените искове се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. По разноските: Съдът намира, че разноските по делото следва да бъдат понесени от ищците, съобразно и изхода на делото – чл. 78, ал. 3 ГПК. Представени са доказателства по делото за заплатени разноски в размер на общо 1890 лв., поради което и за този размер следва да бъдат осъдени ищците. Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас