Решение № 4133 от 18.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 12176/2024 г.

Производството е по реда на Глава „ХІІІ- та“ от ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ. Делото е образувано въз основана искова молба подадена от Д. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „В••••“ бл. ••••, ет. •••••, ап. •••, с която претендира да бъде осъдено „Б••• с•••• г•••" ••••, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: гр. С••••, ж.к. „С•••• Т••••“ бл. ••• „••“, вх. „••••“, ет. ••••, ап. ••••, да му заплати сумата от: 13848, 40 лева - сбор от дължими неизплатени месечни трудови възнаграждения за положен извънреден труд, за периода 01.08.2021г. - 30.11.2023г., както следва - за м. 08.2021г. - 88, 56 лв., за м. 09.2021г. - 194, 88 лв., за м. 10.2021г. - 278, 64 лв., за м. И.2021 г. - 88, 56 лв., за м. 12.2021г. - 194, 88 лв., за м. 01.2022г. - 121, 80 лв., за м. 02.2022г. - 48, 12 лв., за м. 03.2022г.- 88, 56 лв., за м. 04.2022г. - 364, 26 лв., за м. 05.2022г. - 196, 14 лв., за м. 06.2022г. - 96, 72 лв., за м. 07.2022г. - 76, 14 лв., за м. 08.2022г. - 22, 14 лв., за м 09.2022г. -414, 12 лв., зам. 10.2022г.- 228, 42 лв., зам. 11.2022г. - 22, 14 лв., за м. 12.2022г. - 196, 14 лв., за м. 01.2023г. - 167, 04 лв., за м. 02.2023г. - 146, 40 лв., за м. 03.2023г. - 159, 48 лв., за м. 04.2023г. - 195, 12 лв., за м. 05.2023г. - 234, 24 лв., за м. 06.2023г. - 26, 58 лв., за м. 07.2023г. - 83, 52 лв., за м. 08.2023г. - 50, 88 лв., за м. 09.2023г. - 215, 46 лв., за м. 10.2023г. - 26, 58 лв. и за м. 11.2023г. - 106, 32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от деня на завеждане на исковата молба в PC В••• - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на главницата; и 2. 1013, 35 лева - сбор от дължими обезщетения за забава върху всяко от посочените неизплатени месечни трудови възнаграждения включени в сумата от 3848, 40лв., за период от деня следващ падежа на задължението /29-то число на месеца, следващ отчетния месец/, до деня предхождаш този на депозиране на исковата молба в съда - 26.09.2024г. В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По силата на трудов договор № ••••/••••. ищецът работил при ответника считано от 31.03.2021г. на длъжност „О••••“, с код по ••••• с месторабота в гр. В••••. Основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 650 /петстотин и десет/ лева, като с допълнително споразумение от 30.12.2022г. трудовото възнаграждение било променено на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева; допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било в размер на 0, 6% за всяка година трудов стаж във фирмата, платимо еднократно до 28-мо число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Работното време било определено на 8 часа, като реално полагания труд бил на 12 часови смени, а понякога и по-дълги, при сумирано изчисляване на работното време. Предвиден бил основен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни. Срок за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение не е бил уговорен, с оглед на което е била възприета разпоредбата на КТ за тридесетдневен срок за предизвестие. Със Заповед № ••••/30.11.2023г., връчена му на 30.11.2023г., трудовото правоотношение е било прекратено считано от 02.12.2023г., за което на 01.11.2023г. е получил предизвестие за прекратяване на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като причина за прекратяването е било посочено – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излага, че през периода от 01.08.2021г. до 02.12.2023г. е полагал извънреден труд с различна продължителност за всеки отработен месец. Положения извънреден труд не е бил отчетен и за него не му е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение. За гореизложеното е сезирал •••• на •••• В•••• и Д••• „И•••• по т•••“ гр. В•••, които установили, че действително е полагал извънреден труд и за този труд не е начислено и изплатено трудово възнаграждение. По изложените съображения отправя искане за уважаване на иска. Претендират се разноски. От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 27.10.2025г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. Р. Ж. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - трудов договор № ••••/31.03.2021г. с допълнително споразумение № •••••/31.03.2021г., заповед за прекртатяване на трудов договор № ••••/30.11.2023г.; сигнал с вх. № ••••••/26.07.2023г. до Д. на •••• на •••• – В. с отговор от •••• на •••• –В. с изх. № •••••/28.02.2024г., отговор от ••• „••••“- В••• с изх.№ •••••/31.03.2023г. на сигнал с вх. № 23019920/01.03.2023г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ, вр. чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 86 от ЗЗД. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на 203, 94 лв. за двата кумулативно предявени иска. Мотивиран от горното, Варненският районен съд