Решение № 34 от 22.1.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1406/2025 г.

гражданско дело № 20252100501406 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 16963/15.04.2025г., предявена от В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М., чрез адвокат Маргарита Александрова, от БАК, срещу Решение № 557/14.03.2025г., постановено по гр.д.№ 7178/2022г. по описа на БРС, в частта, с която е осъдил В. Н. Д. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10 по КККР на гр. Бургас, като премахне оградата, поставена източно от жилищната сграда с идентификатор 07079.820.683.5, която огражда ползваното от нея обособено дворно пространство пред собствения й апартамент с идентификатор 07079.820.683.5.3, представляващо зелена площ № 1 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683. по КККР на гр. Бургас; е осъдил П. Ж. М. да преустанови неоснователните се действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10 по КККР на гр. Бургас, като премахне оградите, поставени западно и южно от жилищната сграда с идентификатор 07079.820.683.5, които ограждат ползваното от нея обособено дворно пространство пред собствения й апартамент с идентификатор 07079.820.683.5.2, представляващо зелена площ № 2 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683. по КККР на гр. Бургас и е осъдил В. Т. С. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В.Ц.К. да упражнява правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10 по КККР на гр. Бургас, като премахне оградата, поставена западно от жилищната сграда с идентификатор 07079.820.683.5, която огражда ползваното от него обособено дворно пространство пред собствения му апартамент с идентификатор 07079.820.683.5.1, представляващо зелена площ № 3 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683. по КККР на гр. Бургас.Заявява твърдения за неправилност на решението в обжалваните части,както и че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.На първо място твърди, че процесните огради са частично премахнати, че е осигурен достъп до фасадата, като за установяване на тези новонастъпили обстоятелства подновяват искането си да бъде допуснат разпит на един свидетел в режим на довеждане и извършването на експертиза със задачи, поставени във въззивната жалба. На трето място сочи липса на доказателства за това, че тримата ответници са извършили конкретни действия/бездействия, с които да са попречили на ищцата да ползва собствеността си, както и терена в рамките на необходимото за пълноценно ползване на сградата според нейното предназначение, включително за поддръжка и текущ ремонт, нито, че ищцата, както в миналото, така и към датата на предявяване на исковата молба е била възпрепятствани по какъвто и да било начин да ползва собствеността си, да извършва ремонти по сградата, да преминава през поземления имот, за да достига до входа на сградата и т.н.На четвърто място се противопоставя на доводите на БРС затова, че изграждането на оградите, отделящи обособените зелени площи, представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, с което собствениците, които реално ползват обособените дворни места, пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху жилищния й обект в сградата, тъй като не се твърди в исковата молба, а и не се събрали доказателства, че ищцата е предприела ремонт на фасадата, че е искала да сложи скеле например и че някой от ответниците е препятствал по някакъв начин тези нейни действия.На пето място изтъква, че не били налице предпоставките за уважаване на иск по чл.109 ЗС тъй като ищцата била собственик на самостоятелен обект в построената в имота жилищна сграда, без да притежава собствеността върху дворното място съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗС,като това й давало право да се ползва от земята, но само доколкото това е необходимо за използването на собствения й самостоятелен обект според неговото предназначение.По тази причина не била налице една от кумулативно изискуемите предпоставки на иска по чл. 109 от ЗС- правото на собственост върху земята, върху която е изградена сградата, за да е основателен предявеният иск по чл. 109 ЗС.На шесто място заявяват, че никой от ответниците не бил извършвал каквито и да било действия, с които някога да е пречел на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Установило се по делото, че ищцата никога не е изразявала пред ответниците необходимост от съдействие за какъвто и да било ремонт по общите части, нито е предприемала каквито и да било действия за подобни ремонти, още помалко по фасадата на сградата.Моли отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на решение за отхвърляне на исковите претенции. Моли за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.В съдебно заседание пред БОС въззивниците –ответници В. Д., В. С. и П. М. не се явяват, представляват се от адв. Маргарита Александрова, същата процесуален представител и за въззиваемото дружество „Елит строй 3“ ООД.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 22494/22.05.2025г. от Х. К. и Д. Г., правоприемници на починалата в хода на първоинстанционното производство ищца В.Ц.К., починала 26.03.2025г. и наследниците й конституирани с определение № 2295/16.04.2025г. на БРС,писмения отговор предявен чрез адв. Теодор Шейков, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба;за това, че от ответниците не се оспорвало изграждане на стена, която представлявало неоснователно действие по чл.109 ЗС.Сочи се, че предвид продължителността на делото и твърдението за частично премахване на оградата от ответниците същите следвало да установят това си твърдение пред БРС.Не се заявява становище по доказателствените искания на въззивницет.Моли се потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание въззивниците Х. К. и Д. Г. се представляват от адв. Теодор Шейков

Предявена е насрещна въззивна жалба с вх.№ 22492822.05.2025г.,доуточнена

съгласно указанията на БРС с нарочна писмена молба от 11.06.2025г.- л. 37, предявена от Х. К. и Д. Г. чрез адв. Теодор Шейков, срещу Решение №557/14.03.2025г. по гр.д.№ 7178/2022г. на БРС в частта, с която е отхвърлен иска за определяне съгласно Наредба №7/2023г. на прилежащата площ към жилищната сграда в гр. ••• кв. ••• ул. ••• № ••, сграда * Заявява се, че искът по Наредба № 7/ 2003г. нямал самостоятелен характер, а той бил обхванат от иска по чл, 109 от ЗС.При условие, че искът по чл. 109 от ЗС е уважен, искът по Наредба № 7/ 2003г. е подаден при условията на евентуалност, като страната нямала правен интерес да го предяви при условие, че главния иск по чл. 109 е разгледан и уважен.По тези съображения бил неправилен извода на първоинстанцнонният съд, че искът по Наредба № 7/ 2003г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ако се приемела тезата, че искът по Наредба № 7/2003 г. има самостоятелен правен характер извън този по чл. 109 от ЗС., то тогава той не бил насочен срещу конкретно поведение на отделен ответник;имал обективно установителен характер и касаел общ устройствен режим. При такъв иск страните следвало да са в положението на обикновени процесуални другари, а не на типични ответници и не можело да се ангажира отговорност за разноски поотделно на всяка страна.По тези съображения сочи, че решението било неправилно в частта , в която на В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М. се присъждали разноски заради факта, че искът по Наредба 7/2003 г. е отхвърлен.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 32525/23.07.2025г., предявен от Н. А. и Д. А. чрез адв. Веселина Балбазанова, срещу насрещната въззивна жалба.Заявява, че в настоящия случай Наредба № 7/ 2003г. за определяне на прилежаща площ към сградата бил неприложима.Само някои от етажните собственици притежавали освен самостоятелни обекти в сградата и собствеността върху земята, други от етажните собственици притежавали единствено самостоятелни обекти в сградата, в която самостоятелен обект притежават жалбоподателите, а трети от етажните собственици притежавали самостоятелни обекти в другата, изградена в поземления имот сграда, в която жалбоподателите не притежавали право на собственост. В тези хипотези не можело да се приеме, че е налице прилежаща площ към сградата от гледна точка на суперфициарите, както и поради обстоятелството, че в процесния поземления имот имало изградена и друга жилищна сграда, дворищната инфраструктура била изградена общо за двете сгради.Намира за неоснователно направеното от жалбоподателите възражение за прекомерност на договореното, заплатено и присъдено в полза на доверителите й адвокатско възнаграждение, за което излага подробни съображения.Моли отхвърляне на насрещната въззивна жалба, потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноските по делото.В съдебно заседание въззиваемите Н. А. и Д. А. се представляват от адв.Балбазанова.

Постъпил е писмен отговор по насрещната въззивна жалба,предявен от В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М. чрез адвокат Маргарита Александрова, в който се заявяват съображения срещу доводите, изтъкнати в насрещната въззивна жалба.Намира за неоснователни съображенията за несамостоятелния характер на иска за определяне на прилежаща площ, както и че същият иск бил обхванат от иска по чл.109 ЗС.Счита, че БРС правилно счел, че в настоящия случай Наредба № 7/2003г. за определяне на прилежаща площ била неприложима, тъй като само някои от етажните собственици притежавали и собствеността върху земята, докато други от етажните собственици притежавали единствено самостоятелни обекти от сградата (трансформиращо се ех lege право на строеж). В тези хипотези не можело да приемат, че е налице прилежаща площ от гледна точка на суперфициарите.Сочи се съдебна практика по приложението на чл. 38, ал. 1 ЗС, обективирана в Решение № 481/25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на ВКС, І-во г. о., Решение Ш 28/01.02.2012 г. по гр. д. № 331/2011 г. на ВКС, IІ г. о., Решение № 71/25.05.2017 г. по гр. д. № 3936/2016 г. на ВКС, I г. о., Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, II г. о. Според сочената практика ползването на дворното място следвало да бъде разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като била налице обикновена съсобственост.Цитираната Наредба № 7 от 2003г. и методиката по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи, а именно Приложение №1 към чл.21 от Наредба № 7 от 2003г., издадена на осн. чл.13, ал.1 и nap. 18, ал.1 от ЗР на ЗУТ, били неприложими, тъй като се отнасяли към хипотезата на определяне на прилежащия терен /урегулиран поземлен имот/ на съществуващи сгради при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. Определената в Приложение №1 към чл.21 от Наредба № 7 от 2003г. методика за определяне на прилежащия терен (урегулиран поземлен имот) на съществуващи сгради се отнасяла само за случаите, в които се извършва преструктуриране на жилищни и курортни комплекси. Извън посоченото по-горе следвало да се има предвид, че когато земята принадлежи само на някой от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, както е в настоящия случай, било недопустимо определянето на прилежаща площ.В

настоящия случай не можело да се определи прилежаща площ и поради обстоятелството, че в процесния поземления имот има изградена и друга жилищна сграда, дворищната инфраструктура е изградена общо за двете сгради.Заявени са съображения и досежно оплакванията в насрещната въззивна жалба за присъденото адв. възнаграждение.Моли се постановяване на съдебен акт, с който насрещната въззивна жалба не бъде уважена.

Постъпил е писмен отговор с вх.№ 32358/22.07.2025г. по насрещната въззивна жалба от адвокат Деян Стойков, пълномощник и процесуален представител на М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т. и Н. Е. Р. - ответници по делото, в който се заявява становище за недопустимост на същата. Изтъква се, че доколкото в случая в срока за обжалване на първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба единствено в частта му, с която са уважени част от претенциите по чл. 109 от ЗС, то в останалата си необжалвана част и в частност по отношение на отхвърлените претенции по чл. 64 от ЗС решението е влязло в сила. За да бъде въззивната жалба квалифицирана като „насрещна“,следвало същата да е насочена срещу тази част от решението на първоинстанционния съд, с която е дадено разрешение на спора по чл. 109 от ЗС, защото само в тази му част е налице редовно подадена въззивна жалба в срок от страна в производството.Изтъкнати са подробни и обстоятелствени съображения и за неоснователност на въпросната въззивна жалба, като се излага, че нормата на чл. 64 от ЗС е императивна и брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на трето лице, не лишавало собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои нужди, включително да я застроява, или да отстъпва право на строеж на друго лице. Неговото задължение се свеждало до това да не извършва действия, които лишават суперфициарния собственик от достъп до сградата и създават пречки да осъществява правата си. С представеното по делото надлежно подписано споразумение от 26.07.2019г. между собствениците, притежаващи повече от половината от собствеността на поземлен имот с идентификатор 07079.820.683 по КК на гр. Бургас, съответстващ на УПИ VIII-148 в кв. 57 по плана на кв. „Сарафово“, гр. Бургас, на основание чл. 32, ал. 1 от ЗС било разпределено ползването на общата вещ - поземленият имот. М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т. и Н. Е. Р. ползвали единствено посочените в споразумението четири паркоместа в поземления имот и с тези си действия по никакъв начин не извършват неоснователни действия, а още по - малко пък такива, които да засягат фактически и непосредствено упражняването на правата на суперфициарния собственик - ищец.Моли постановяване на съдебен акт, с който бъде оставена същата да бъде оставена без уважение;моли присъждане на разноските.В съдебно заседание въззиваемите М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т. и Н. Е. Р. се представляват от процесуален представител адв. Д.Стойков.

Предявена е и частна жалба с вх.№ 29855/08.07.2025г. от Д. Г. и Х. К., чрез адв. Шейков, срещу Определение от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7178 по описа на Районен съд - Бургас, с което се оставя без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 557 от 14.03.2025 г. в частта за разноските и същевременно се допълва същото решение, като са осъдени да заплатят допълнителни разноски в полза на ответницата Р. Р. С..Изложени са подробни и обстоятелствени съображения за грубо нарушение от БРС на материалния закон, за правната природа на иска за определяне на прилежаща площ по Наредба № 7/2003г. , за неоснователно присъждане на отделни, пълноразмерни адв. възнаграждения на всяка група ответници.Моли се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново такова, с което се отмени задължението на частните жалбоподатели да заплащат адв. възнаграждение на В.Д., П. М. и В. С. , за значително намаляне на присъденото възнаграждение в полза на останалите ответници и за заплащане допълнително на адв. възнаграждение от 500 лева в полза на Р. С..

Постъпил е писмен отговор от В.Д., П. М. и В. С. в отговор на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, в който се заявяват подробни съображения за неоснователност на същата, моли се оставянето й без уважение.

Производството по делото е с правно основание чл.109 от Закон за собствеността и чл.64 от Закона за собствеността.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС-Бургас е предявена искова молба от В.Ц.К. против М. Д. Т.; В. Я. Т. ; Д. Я. Т., Н. Е. Р., Д. А. А. с ЕГН ••••••••••, Н. И. А. , „ЕЛИТ СТРОЙ 3“ ООД, представлявано от управителя Надежда Митева Димитрова; Т. Н. Т.; М. С. П.; В. Н. Д. ; П. Ж. М.; Т. А. М.; Р. Р. С. и В. Т. С., с която претендира:1/ да бъде определена прилежащата площ съгласно Наредба № 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към жилищната сграда "*" с идентификатор 07079.820.683.5 по КККР на гр. Бургас, находяща се на адрес кв. ••• ул. ••• № ••, изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683, в която сграда се намира собственият на ищцата самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10; 2/ да бъдат осъдени ответници да премахнат поставени в дворното място ограждения, както следва :В. Н. Д. - оградата, поставена източно откъм входа на сграда *В. Т. С. - оградата от западната страна на сграда * П. Ж. М. - оградата от южната страна на сграда *- между оградите на В. Н. Д. и В. Т. С.; 3/ответниците да бъдат осъдени да премахнат антипаркинг-скоби, попадащи в обслужващия терен от 3 метра около сградата, както следва :М. Д. Т., В. Я. Т., Д. Я. Т. и Н. Е. Р. - Т. - от паркоместа 4, 5, 6, 7;Д. А. А. и Н. И. А. - от паркомясто 8; „Елит строй 3“ ООД - от паркомясто 9.

С оглед предмета на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба БОС

констатира, че решението е влязло в законна сила в частта, с която са отхвърлени исковете на ищцата В.К. за осъждане на М. Т., В. Т.,Д. Т. и Н. Р. да преустановят неоснователните се действия, с които пречат на ищцата да ползва собствения си самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10, като премахнат антипаркинг скоби, поставени в ползваните от тях открити паркоместа № 4, 5, 6 и 7 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683.5 по КККР на гр. Бургас; срещу Д. А. и Н. А. да преустановят неоснователните се действия, с които пречат на ищцата да ползва собствения си самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10, като премахнат антипаркинг скоби, поставени в ползваното от тях открито паркомясто № 8 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683.5 по КККР на гр. Бургас и срещу „ЕЛИТ СТРОЙ 3“ ООД с ЕИК 203473131 да преустанови неоснователните се действия, с които пречи на ищцата да ползва собствения си самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10, като да премахне антипаркинг скоба, поставена в ползваното от дружеството открито паркомясто № 9 в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683.5 по КККР на гр. Бургас.

Ищцата твърди и представя доказателства за закупуване през 2017г. на самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10 по КККР на гр. Бургас, находящ се в описаната жилищна сграда * като е суперфициарен собственик без право на собственост върху дворното място, в което е изградена сградата.Твърди и по делото се установява, че собствениците на земята разпределили помежду си ползването на поземления имот, като вследствие на това разпределение конкретно посочените от ищцата ответници извършвали неоснователни действия, с които засягат пълноценното упражняване правото й собственост на жилищния й имот , а именно:изградили са огради, ограничаващи достъпа до дворното място, поради което ищцата е препятствана да : -вземе свои паднали предмети; - да извърши ремонт на фасадата на жилището си. По исковата претенция на ищцата : за поставяне на антипаркинг скоби, които в заключено положение препятствали поставянето на скеле или стълба край фасадните стени на сградата, както и достъпа до входа на сградата - от трудноподвижен човек или от пожарна кола и линейка, БРС е счел, че предвид непосочване поименно на конкретни ответници, не е сезиран с негаторна претенция на заявеното от ищцата основание.

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК писмени отговори не са представили ответниците В. Я. Т., Д. Я. Т., Н. Е. Р. - Т., Т. Н. Т. и М. С. П..

Ответницата Т. А. М. в писмен отговор твърди,че като собственик на самостоятелен обект в сграда *, както и собственик на 50 кв.м идеални части от поземления имот, които са определени за ползване на паркомясто № П10, отстоящо на около 30 кв.м от сградата, в която се намира имотът на ищцата, не е възможно да създава сочените от ищцата пречки за правото й на собственост

Ответниците В.Н.Д., В. Т.

С., П. Ж. М. и „Елит строй 3“ ООД в писмения отговор твърдят, че сочената от ищцата Наредба № 7/ 2003г. за определяне на прилежащи площи е неприложима, тъй като се урежда определянето на прилежащия терен на сгради при преструктуриране на жилищни и курортни комплекси, а не за жилищни сгради в самостоятелен УПИ, какъвто е настоящият случай. Считат, че е недопустимо определянето на прилежаща площ, когато земята принадлежи само на някои от собствениците на самостоятелни обекти в сградата, които в случая са разпределили реалното ползване на поземления имот по реда на чл.32 от ЗС. Оспорват да е възпрепятстван достъпът на ищцата до сградата. Сочат, че промени по фасадата, която е обща част на сградата, могат да бъдат правени само след решение на общото събрание.

Ответницата Р. Р. С. твърди, че е собственик на обект в сграда *. Оспорва иска със заявление за липса на яснота с какви конкретни действия засяга пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата, както и че няма необходимост от извършване на СМР- та на фасадата на сградата и липсва решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл.

Ответницата М. Д. Т. в писмения отговор заявява, че съгласно разпределението на ползването на съсобствения поземлен имот тя и роднините й Д. Я. Т., В. Я. Т. и Н. Е. Р. - Т. ползват четири паркоместа и не извършват действия, които да засягат правата на суперфициарния собственик; паркоместата били обособените съгласно одобрен технически инвестиционен проект и не ограничавали достъпа до сградата, както и че автомобилите не са паркирани непосредствено до фасадата на сградата.

Ответниците Н. И. А. и Д. А. А. заявяват, че с така предявените искове ищцата цели да увеличи обема на полагащото й се като суперфициарен собственик право на ползване;оспорва се иска за определяне на прилежаща площ, като считат, че така ще бъде засегнато правото на собственост на притежателите на поземления имот.

Непредставилите писмен отговор ответници Т. Н. Т. и М. С. П. оспорват исковете в съдебно заседание. Твърдят, че нямат паркомясто, а гараж, в който паркират автомобила си.

Непредставилите отговор ответници В. Я. Т., Д. Я. Т., Н. Е. Р. - Т. оспорват исковете в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, като се поддържат доводите, изложени в отговора на ответницата М. Д. Т..

Фактическата обстановка относно правото на собственост на страните и извършеното разпределение на ползването на дворното място е правилно изяснена от районния съд с оглед представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че на 08.09.2017г. ищцата В.Ц.К. е придобила от „Елит строй 3“ ООД собствеността на самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10 - апартамент в сграда "*", изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683, с адрес кв. ••• ул. ••• № ••, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, без да притежава право на собственост върху поземления имот, в който е изградена сградата. Поземленият имот е в съсобственост на ответниците, като всеки от тях притежава и самостоятелен обект в сградите. Реалното ползване на дворното място е разпределено между съсобствениците, притежаващи повече от половината от имота със споразумение с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 3168/ 26.07.2019г. и № 3209/ 29.07.2019г. на нотариус с рег. № 246 в регистъра на НК, както следва :

• М. Д. Т., Д. Я. Т., В. Я. Т. и Н. Е. Р. - Т. - съвместно право на реално ползване на четири обособени открити паркоместа, с граници съгласно графична част - приложение към споразумението - № П-4, № П-5, № П-6 и № П-7, находящи се в свободната /незастроена/ площ на поземления имот между тяло „А“ и тяло „Б“ на изградените в имота жилищни сгради;

Д. А. А. и Н. И. А. - реално ползване на едно обособено открито паркомясто - № П-8;

на В. Н. Д. - реално ползване на зелена площ

самостоятелен двор (дворно пространство) - № ЗП-1, прилежащ към собствения й

самостоятелен обект (апартамент № 3 в сграда *- идентификатор 07079.820.683.5.3),

находящ се на партерен /първи етаж/ жилищен етаж в сграда * с площ от 91 кв.м, с граници: източна фасада сграда * паркомясто № 3; ограда; ограда; южна фасада сграда

• и дворно място № 2;

на В. Т. С. /правоприемник на А.В.Н./ - реално ползване на зелена площ -

самостоятелен двор (дворно пространство) - № ЗП-3, прилежащ към собствения й

самостоятелен обект, находящ се на първи етаж (апартамент № 1 в сграда *-

идентификатор 07079.820.683.5.1), с площ от 28 кв.м, с граници: алея за паркинг и паркомясто № 9; западна фасада сграда * дворно място № 2; ограда;

на „Елит строй 3“ ООД - реално ползване на всички останали обособени открити

паркоместа и озеленени площи в свободната /незастроена/ площ - паркоместа № П-1,

№ П-2, № П-3, № П-9, № П-10, № П-11 и самостоятелен двор (дворно пространство) -

№ ЗП - 2, с площ от 81 кв.м. Впоследствие паркомясто № П-10 е закупено от ответницата Т. А. М., паркомясто № П-11 - на ответницата Р. Р. С., а дворно

пространство № ЗП - 2 е закупено от ответницата П. Ж. М. като собственик на апартамент № 2 в сграда *- идентификатор 07079.820.683.5.2.

В поземлен имот с идентификатор 07079.820.683 са изградени две свободно ситуирани жилищни сгради - тяло А и Б, като строителството е извършено от ответника “Елит строй 3“ ООД в периода 2015-2017г. Съгласно чертеж „Ситуация“ на одобрения архитектурен проект, датиран 08.2014г., в незастроеното дворно място са обособени 11 открити паркоместа - две на западната регулационна линия - западно от сграда *, 3 на източната регулационна линия - пред входа на сграда *и 6 северно от сграда * Вещото лице Чанкинова по извършената пред БРС съдебна техническа експертиза установява, че паркоместата са обособени в изпълнение на изискването за осигуряване на необходимия за сградата брой паркоместа съгласно приложими подзаконови нормативни актове: Наредба № 2/ 29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии /отменена от 20.02.2018г. от действащата сега Наредба № РД-02- 20-2/ 20.12.2017г./. Със заключението на вещото лице се установява, че пешеходната алея към входа на сградата е извън обсега на паркоместата, които не препятстват достъпа до сградата. На всяко от паркоместата е монитрана антипаркинг скоба, като в имота има поставена още една такава - западно от паркоместа № 1 и № 2.Съгласно одобрения архитектурен проект в незастроената част от поземления имот край сграда *са предвидени и зелени площи /ЗП 1, ЗП 2 и ЗП 3/, граничещи със западната, южната и част от източната фасада на сградата /след входа и паркомясто 3/. Вещото лице по извършената пред БРС съдебно-техническа експертиза със заключението си установява, че понастоящем предвидените по проекта три зелени площи са обособени в самостоятелни дворни пространства, оградени с плътни огради, като достъпът до тях е възможен само през съответните жилищни обекти на първия етаж. Така изградените огради с височини 1,70 м - 1,85 м, без врати по тях, препятстват свободния достъп до три от фасадите на сградата:

изцяло до западната и южната фасади и частично до източната фасада на сградата. По

вертикалната планировка към архитектурния проект няма предвидени такива огради.

Не се установяват и издадени съгласно чл.151, т.11 от ЗУТ разрешения за строеж на тези огради въз основа на виза за проектиране и становище на инженер-констуктор.

Вещото лице установява още, че предвид денивелацията на терена така изпълнените

огради от източната и от западната част на сградата създават пречки за свободното

оттичане на дъждовна вода.

От страните са ангажирани гласни доказателства, като от показанията на св. Х. К. /••• на ищцата/ се установява, че в терена пред входа на жилищната сграда непрекъснато има спрели автомобили, които препятствали спирането на линейка там; нямало паркирали автомобили върху пътеката, която води до входа на сградата; дворното място около цялата сграда *било заградено с огради, поради което ако някой изтърве нещо от балкона, нямало как да премине и да си го вземе; терасата на апартамента на ищцата е около цялото жилище и се намира на юг и частично - на изток; не е възможно и да бъде поставено скеле до терасата на апартамента на ищцата.

Свидетелите М. Т., П.С., С.Ф. и Г. С., водени от ответниците , установяват, че паркоместата били така ситуирани, че не препятствали достъпа до сграда *

С оглед въведените във въззивната жалба на В. Д.;В. С. и П. М. новонастъпили обстоятелства: за частично премахване преди постановяване от БРС на атакуваното решение на процесните огради така, че бил осигурен достъп на ищцовата страна до фасадата на сградата, пред БОС е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице С. Р., която установява, че относно дворно пространство „зелена площ 1“ била демонтирана част от металната оградна мрежа към паркомясто 1,като мрежата била навита на руло и подпряна към оградата, но не бил демонтиран металния кол до фасадата.Била демонтирана част от дървената ограда към дворното пространство „зелена площ 2“ без да е демонтиран дървения кол до фасадата.В южната част на дворното пространство бил изграден бетонов отводнителен канал. Дворно пространство „зелено пространство 2“:демонтирана била част от дървената ограда към дворното пространство „зелена площ 1“,без да е демонтиран дървения кол/ посочен по-горе/.Демонтирана била част от дървена ограда към дворното пространство „зелена площ 3“, но не била демонтирана вратата до фасадата, която била на пътеката около сградата. Дворно пространство „зелена площ 3“: била демонтирана част от дървената ограда към дворно пространство „зелена площ 2“ и част от металната мрежа, но не била демонтирана вратата до фасадата, която била на пътеката около сградата, описана по-горе. Демонтирана била част от дървената ограда към зелената площ до паркомясто 9, но не бил демонтиран металния кол до фасадата.Според вещото лице Раканова, имало свободен достъп до фасадата на сградата, но в частта между „зелено пространство 2“ и „зелено пространство 3“ било необходимо да се демонтира вратата. Вещото лице е категорично , че частичното премахване на оградите предполага свободно преминаване около сградата, но възпрепятства свободното оттичане на водите през зелените площи,тъй като оградите били изградени върху бетонови бордюри, замонолитени в терена ,които бордюри възпрепятствали свободното оттичане на водите.В съдебно заседание вещото лице Раканова заявява, че премахването на оградата е дотолкова, че мрежата е свалена и е навита на руло, като по мнение на вещото лице Раканова – това е само временно премахване на оградата.

Пред въззивната инстанция е разпитан воден от страна на въззивниците –ответници Д.,С. и М. свидетел- това е свидетелката А.,която сочи, че макар да не живее в този имот, знае адреса му и често го посещава .Свидетелката заявява, че сграда 2 в имота към момента няма заграждения, тъй като същите били премахнати и можела да направи цяла обиколка около сградата Имало отводнителен канал между двете сгради, както и още един канал, където било дворното място на В. и на другото семейство. Свидетелката установява, че това място не се било случвало да се наводнява.

При така установената фактическа обстановка и с оглед въведените във въззивната жалба на В. Д.;В. С. и П. М. оплаквания БОС намира от правна страна следното:

Нормата на чл.109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение.

Правилно е прието от БРС,прилагайки нормата на чл.64 ЗС,че суперфициарният собствeниĸ нa пocтpoйĸa мoжe дa ce пoлзyвa oт зeмятa caмo дoĸoлĸoтo тoвa e нeoбxoдимo зa изпoлзyвaнeтo нa пocтpoйĸaтa/респ.отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия,които препятстват това право на суперфициара.В конкретния случай безспорно е установено, че зелените площи край западната, южната и частично от източната фасада на сградата са обособени в съответствие с одобрения архитектурен проект на сградата и вертикалната му планировка.Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че поставените от ползващите ги ответници плътни огради са изградени в отклонение от този проект и неоснователно препятстват достъпа на ищцата като етажен собственик до фасадните стени на сградата,след като е безспорно,че фасадните стени представляват обща част на сградата и достъпът до тях е част от правото на суперфициарния собственик по чл.64 от ЗС с оглед необходимостта от извършване на ремонти,събиране на паднали предмети около фасадните стени на сградата и др.

По тези съображения изцяло неоснователни са оплакванията на въззивницитеответници В. Д.;В. С. и П. М. затова, че предявената искова молба по чл.109 ЗС срещу тях с искане за премахване на оградни прегради бил изначално недопустима поради липса на правен интерес на ищцата,тъй като твърденията й в исковата молба били само в сферата на хипотезите .За обосноваване на това си оплакване въззивниците-ответници сочат, че не било доказано, че ищцата е поставила скеле или стълба или за ремонт на сградата или че някой от ответниците е извършил действие/бездействие, с което са попречили на ищцата да упражнява правото си на собственост. Настоящият въззивен състав намира, че така изложените от въззивниците оплаквания за допустимост на иска по чл.109 ЗС всъщност касаят неговата основателност. Искът по чл.109 ЗС би бил недопустим в случай, че ищцата не беше собственик на обект в процесния имот; когато пречещите действия на ответника са преустановени преди завеждане на исковата претенция и ако ищцата разполагаше с друг , по-ефективен път за правна защита на накърненото свое право.По тези съображения искът по чл1.09 ЗС е допустим.

Същият е и основателен с оглед установените по делото и създадени от въззивниците- ответници В. Д.;В. С. и П. М. пречки за достъп на ищцовата страна до външните фасадни стени на сграда .Това е така, тъй като ищцата, като собственик на обект в етажната собственост, се легитимира и като собственик на общите части на сградата и в това качество е носител и на правото на достъп до външните стени на сграда, без да е необходимо в настоящия процес да се установява конкретна необходимост от този достъп. Противното разбиране- да се изчака събитие, настъпването на което ще даде реална материална форма на създадената от ответниците пречка за достъп до външните стени и пътеката около тях, е житейски нелогично и икономически необосновано.Нормата на чл.109 ЗС не защитава собственика само при настъпили вече реални и материални веществени пречки на смущаващо въздействие върху правната сфера на ищцата, а и когато се създава сериозна опасност нарушението да настъпи и за в бъдеще. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта/имота според нейното предназначение. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него./ Решение № 186 от 26.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 859/2024 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Атанас Кеманов/. Оградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за което е необходимо е издаване на строително разрешение - чл. 148 и сл. ЗУТ. Оградата като строителен елемент включва не само монтирана над терена /земята/ преграда,изпълнена от метал , дърво и т.н., но и колове и бетонни фундаменти- в конкретния случай бетонови бордюри, замонолитени в терена / вж. заключение на в.л. Р.- л. 130 от делото на БОС/. При тази фактическа обстановка, отчитайки становището на вещото лице,което счита , че само временно е премахната оградата предвид констатацията му за сваляне и навиване на металната оградна мрежа и премахване на част от дървената ограда, но не и премахване на металните и дървени колове на оградата относно зелена площ-1, зелена площ-2 и зелена площ-3, както и недемонтиране в дворно пространство „зелена площ 2“ на врата,поставена на пътеката около сградата и разделяща „зелено пространство 2“ със „зелено пространство 3“,съдът намира въззивната жалба за неоснователна.По тези съображения основателни се явяват негаторните претенции срещу всеки от ответниците В. Н. Д., В. Т. С. и П. Ж. М. -за преустановяване на неоснователните си действия, с които всеки от ответниците пречи на ищцовата страна да упражнява правото си на собственост върху собствения й СОС с идентификатор 07079.820.683.5.10 като премахване на конкретно посочените огради,изградени около обособените дворни места.

Пред въззивната инстанция е предявена насрещна въззивна жалба от Х. Д. К. и Д. Д. Г., правоприемници на починалата ищца В.Ц.К., срещу частта от първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска им за определяне на прилежащата площ съгласно Наредба № 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони към жилищната сграда "*" с идентификатор 07079.820.683.5 по КККР на гр. Бургас, находяща се на адрес кв. ••• ул. ••• № ••, изградена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.683, в която сграда се намира собственият на ищцата самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.683.5.10. Настоящата въззивна инстанция намира за изцяло неоснователни оплакванията на въззивниците по насрещната жалба за процесуална и материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение в тази му част. Именно в цитираното в насрещната жалба Решение № 60132/2022г. на ВКС по гр. д. № 1125/2021 г., I г. о., съдът е бил сезиран изрично освен с иск по чл.109 ЗС,така и с иск по чл. 64 ЗС за определяне на онази част от земята, която суперфициарният собственик може да ползва с оглед използване на своята постройка според нейното предназначение,от което следва, че е допустимо предявяване на иск по чл.64 ГПК.Правилно , законосъобразно и мотивирано районният съд е счел този иск за неоснователен, тъй като в конкретния случай сградата, в която се намира СОС на ищцовата страна , е изградена върху урегулиран поземлен имот, което означава, че при урегулирането му са спазени устройствените изисквания за площта,заключена в границите на урегулирания поземлен имот. Наредба №7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони се прилага при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване , в който случай се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в същата наредба по правилата на чл.13,ал.1 ЗУТ,които прилежащи площи се урегулират като поземлени имоти. Сочената наредба не може да намери приложение в случаите, когато сградата е построена във вече урегулиран поземлен имот, какъвто е настоящия случай. По тези съображения и като изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, с които исковете по чл.64 ЗС са отхвърлени , БОС намира насрещната въззивна жалба за неоснователна.С оглед отхвърляне на иска по чл.64 ЗС правилно районният съд е определил разноските , които ищците на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да заплатят на ответниците.

При разглеждане на предявената частна жалба с вх.№ 29855/08.07.2025г. от Д. Г. и Х. К., чрез адв. Шейков, срещу Определение от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 7178 по описа на Районен съд - Бургас, с което се оставя без уважение молбата им по чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 557 от 14.03.2025 г. в частта за разноските и същевременно се допълва същото решение, като са осъдени да заплатят допълнителни разноски в полза на ответницата Р. Р. С., БОС намира следното:В съдебния протокол от последното открито съдебно заседание на БРС не е отразено възражение на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, с оглед на което съдът намира, че такова възражение не е било направено.Това е така, тъй като протоколът, който е официален свидетелстващ документ, до доказване на противното съставлява доказателство за извършените от съда действия , респ.- отразява вярно провеждането на съдебното заседание.След като възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК не е било направено своевременно, съдът няма основания да намаля адвокатско възнаграждение на насрещната страна и в случай, че такова възражение е било направено едва с молбата по чл.248 ГПК. По тази причина наведените в частната жалба доводи : за нарушаване на принципа за справедливост ; за присъждане на допълнителни разноски в полза на ответницата Р. С., при положение, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано,не могат да бъдат разгледани .Изводите на районния съд в обжалваното определение,постановено по реда на чл.248 ГПК,са правилни , законосъобразни и обосновани, поради което и на основание чл.272 ГПК вр. чл. 278,ал.4 ГПК съдът препраща към тях.

При този изход на производството по делото ,по което като краен извод съдът възприема за неоснователни въззивната жалба на въззивниците-ответници В. Д.,В. С. и П. М.; на насрещната въззивна жалба на Д. Г. и Х. К. и на частната жалба Д. Г. и Х. К. срещу определението на БРС по чл.248 ГПК,съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските пред БОС с оглед претенциите за това на страните по делото.

Следва да се отбележи, че в законовия срок никоя от страните по делото пред въззивната инстанция, респ.-процесуалните й представители, не е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещна страна.

Въззивниците В. Д.,В. С. и П. М. са извършили разноски за заплатена държавна такса от 120 лева за обжалване на решението по уважения иск по чл.109 ЗС,заплатен депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 800 лева,които с оглед потвърждаване на решението на БРС по иска по чл.109 ЗС следва да останат в тяхна тежест.

Адв.Маргарита Александрова в качеството на процесуален представител на въззиваемите по насрещния иск-П. М. и „ЕЛИТ СТРОЙ“ ООД, претендира адвокатско възнаграждение от по 1000 лева за всеки от сочените двама нейни доверители за писмен отговор по насрещната въззивна жалба и процесуално представителство пред БОС . В случая отговорът на насрещната въззивна жалба е предявен съвместно от П. М. и „Елит строй“ ООД, поради което за извършената адвокатска работа се полага едно адвокатско възнаграждение, а именно: 1000 лева.

Въззиваемите по насрещната въззивна жалба,а именно: М. Т., В. Т.,Н. Р. и Д. Т. , се представляват от адв. Деян Стойков, като за процесуалното представителство по насрещния иск са заплатили адв.възнаграждение от 900 лева, което следва да се възложи в тежест на въззивниците-ищци по насрещната въззивна жалба.

Въззиваемите по насрещната въззивна жалба,а именно: Н. А. и Д. А. са извършили разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева по иска по чл.109 ЗС,в която част обаче решението е влязло в сила/досежно премахване на антипаркинг скоби/ и разноски пред БОС по тази причина не им се дължат;претендират разноски пред БОС в размер на 500 лева по иска по чл.64 ЗС, като последната сума/ от 500 лева/ следва да се възложи в тежест на въззивниците по насрещната въззивна жалба.

Съдът намира, че разглеждането на частната жалба срещу определението на БРС по чл.248 ГПК е част от въззивното производство, поради което не следва да присъжда адвокатски разноски на страните-ответници по същата частна жалба.

Мотивиран от изложеното БОС