Решение № 134 от 15.4.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 354/2026 г.

наказателно дело № 20263630200354 по описа за 2026 година Настоящото производство е образувано на осн. чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС-185/15.12.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" с ЕИК 205756975 със седалище и адрес на управление: гр. София,бул. „Княз Александър I“№ 12 и адрес за кореспонденция: гр. София ул. „Л.Станчев“ № 9, представлявано от Д.Г. изпълнителен директор е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 / хиляда/ лева на основание чл. 200, ал.1, т. 38 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение по чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Дружеството -жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата, в условията на евентуалност изразява становище за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание не се явява представител. Процесуалният представител на ДАМТН, гр. София административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява, но изпраща подробни писмени бележки, в които моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено НП, като правилно и законосъобразно. Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 320 и сл. от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 10.06.2025г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ, била извършена проверка от длъжностни лица при ДАМТН на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир "Друмево", находящ се в поземлени имоти с идентификатори 23813.23.83 37135.12.23, 37135.12.24, 37135.12.35 землището на с. Друмево и в землището на с. Кладенец, община Шумен, област Шумен. Същият, съгласно Акт за публична държавна собственост № 3232/16.07.2020 г. е с предоставени права за управление на Държавно предприятие „ Управление и стопанисване на язовири”. Проверката била извършена, чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея и бил извършен преглед на документацията от експлоатацията. Било установено, че преливникът на язовирната стена е неизправен. Същият е челен, изпълнен към левия скат. извън тялото на язовирната стена, със земен преливен ръб. След преливния ръб следва преходен участък с трапецовиден земен профил. След преходния участък следва бързоток с трапецовиден земен профил със значително изравяне по дължина и обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, което застрашава конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност, т.е. че преливникът на язовирната стена не се поддържа в техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири", каквото задължение има като собственик на язовир „Друмево”. Констатации от проверката се потвърждавали и от Анализ на техническото състояние на язовир „Друмево” от 2024 г. и от Протокол за извършен технически преглед на язовира № 5- 6/20.03.2025 г., изготвен по Заповед № РД-63/18.02.2025 г. на собственика. Държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири” е бездействало и не е предприело активни действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи по преливника на язовирната стена на язовир „Друмево”, за почистването му от храстовидна растителност и привеждането му в техническа изправност. За извършената проверка бил съставен КП № 05-03-54/10.06.2025г. в който са обективирани резултатите от проверката . С покана изх.№85-02-122/09.07.2025год. представляващия дружествотожалбоподател бил поканен да се яви на 08.08.2025 год. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. За констатираното неизпълнение на задължение, на 08.08.2025 г., бил съставен АУАН № 05-021/08.08.2025г. против Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", в който актосъставителят посочил, че в хода на проверката, протекла чрез обход и оглед на място на язовирната стена и съоръженията към нея, и преглед на документацията от експлоатацията им, и в присъствието на инж. Г.Ц. на длъжност експерт хидроинженер в регионално звено ДПУСЯ, гр. Варна. бул. "Република" № 21, е била установена очевидна техническа неизправност, изразяваща се в следното: Преливникът на яз. "Друмево" е челен, изпълнен към левия скат. извън тялото на язовирната стена, със земен преливен ръб. След преливния ръб следва преходен участък с трапецовиден земен профил. След преходния участък следва бързоток също с трапецовиден земен профил със значително изравяне по дължина и обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, а в края на бързотока се наблюдават бетонови останки вероятно от енергогасител, които от своя страна пък заедно и с растителността водят до ограничаване проводимостта на съоръжението. Нарушенията по преливния тракт са описани също така в т. 3.3 - „Преливен тракт" от Анализ на техническото състояние на язовира, изготвен през м. юни 2024 г. от инж. Г.Ц. като в заключението на т. 3.3 „Техническото и експлоатационно състояние на преливния тракт се оценява като неизправно-частично работоспособно." А в т. 4 от същия Анализ - "Заключение за техническото и експлоатационно състояние на яз. „Друмево", целия язовир е определен в неизправно - частично работоспособно състояние. Същото отново се потвърждава и в констатациите описани в Протокол № 5-6/20.03.2025 г. изготвен от комисия назначена със заповед № РД-63/18.02.2025 г. на Изпълнителния директор на ДПУСЯ Актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите. В АУАН е посочено също, че описаното в акта е крайно недопустимо имайки предвид, че се касае за основно съоръжение към язовирната стена на язовир който съгласно чл.141 б, ал.1 от Закона за водите и Приложение № 1 към чл.10, ал.2 за класифициране по степен на потенциална опасност от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (ДВ бр.9 от 31.01.2020г.), съставено от комисия, назначена със Заповед на областния управител на област Шумен, е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност поради това, че при евентуална авария с язовирната стена и съоръженията към нея, застрашени от заливане съгласно Аварийни план на обекта(който препраща към протокола на комисията (№ 10/06.07.2020 г.) по чл. 138 ал. 3 във връзка с класификацията по чл. 141 б, ал. 3 от Закона за водите) са пътното платно на път SHU 1192 и долната част на с. Кладенец", където вероятно ще бъдат засегнати жилищни и стопански сгради. Актът е съставен в присъствие на упълномощен представител, подписан и връчен без изложени възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано възражение, в което се излагат твърдения за липса на правна квалификация на нарушението; за липса на нарушение; за неяснота относно момента на извършване на нарушението; навеждат твърдения за несъответствие между компетентност на органите и вменено задължение; липсват доказателства за отделност на нарушенията, за едно нарушение - два акта, сочат, че със същите констатации са били дадени писмени предписания, като срока за тяхното изпълнение е бил удължен от Областния управител на Област Шумен, като към момента на депозиране на възраженията е била в ход обществена поръчка с възложител дружествотожалбоподател. Възраженията са били преценени като неоснователни и съответно не са били възприети от административно наказващия орган. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка било издадено наказателно постановление № НЯСС-185/15.12.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" с ЕИК 205756975 със седалище и адрес на управление: гр. София,бул. „Княз Александър I“№ 12 и адрес за кореспонденция: гр. София ул. „Л.Станчев“№ 9, представлявано от Д.Г. изпълнителен директор е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 / хиляда/ лева на основание чл. 200, ал.1, т. 38 от Закона за водите, за неизпълнение на задължение на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Фактическата обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна, следното: АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им. Със Заповед № 2010-424 от 10.06.2024г. /стр. 57/ са оправомощени длъжностните лица от ГД „НЯСС“ на ДАМТН, които имат право да контролират предписанията на комисиите по чл. 138а. ал. 3 от Закона за водите; Да контролират мерките за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация; Да контролират дейностите по извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири.; Да изискват необходимите данни, сведения, обяснения и друга информация.; Да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.; Да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 200. ал. 1, т. 13а. т. 18. т. 22 и т. 38-43 вкл. от Закона за водите. Нормата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа изправност. Безспорно е, че Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", съгласно акт за собственост АПДС № 3232 от 16.07.2020 г. е собственик на язовир "Друмево", поради което има задължение да го поддържа, съгласно изискванията на посочения по чл. 141, ал.1, т. 1 от Закона за водите. Категорично се установява от материалите по делото, обстоятелството, че при извършената на 10.06.2025г. проверка / извършена на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от ЗВ / е било констатирано, че преливникът на язовирната стена е неизправен. Същият е челен, изпълнен към левия скат, извън тялото на язовирната стена, със земен преливен ръб. След преливния ръб следва преходен участък с трапецовиден земен профил. След преходния участък следва бързоток с трапецовиден земен профил със значително изравяне по дължина и обрасъл с храстовидна и дървесна растителност, което застрашава конструктивната устойчивост на преливника, намалява пропускателната му способност, т.е. преливникът на язовирната стена не се поддържа в техническа изправност от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири". Това е нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗВ. Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и правилно е приложил съответната санкционна разпоредба на чл.200, ал.1, т.38 от ЗВ която предвижда санкция за физическото или юридическото лице, което не изпълни задължението си по чл.141, ал.1 от ЗВ административно наказание „глоба“, съответно „имуществена санкция“ в размер от 1000 до 10 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ по посочената правна норма, за допуснато нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Не се споделя заявеното в жалбата възражение, че нито в АУАН нито в НП е посочена конкретно нарушената норма. Както в АУАН така и в НП е посочено ясно и разбираемо, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. По ясен и категоричен начин е посочено, че при проверката е установена очевидна техническа неизправност на преливника на яз. "Друмево", която е описана в АУАН и НП. Посочено е, че нарушението е неизпълнение на задължение и като такова изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, непредприемане на дължимите действия. Дружеството-жалбоподател има задължение изискващо стриктно да изпълнява действията по поддържане в техническа изправност на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, доколкото сочените обекти и тяхната неизправност крият сериозен риск за живота и здравето на населението, като чрез това бездействие е налице виновно неизпълнение именно на разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Поради изложеното настоящият състав намира, че нарушената правна норма е била правилно посочена, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Несъстоятелни са възраженията в жалбата за липса на компетентност на проверяващия орган на ДАМТН. Безспорно е обстоятелството, че жалбоподателя е Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" с ЕИК 205756975 на което с Акт за публична държавна собственост № 3232/16.07.2020 г. са предоставени права за управление на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир "Друмево", находящ се в поземлени имоти с идентификатори 23813.23.83 37135.12.23, 37135.12.24, 37135.12.35 землището на с. Друмево и в землището на с. Кладенец, община Шумен, област Шумен. Съобразно посоченото в чл. 139а ал.1 и ал.3 от ЗВ жалбоподателя има основен предмет на дейност - комплексно управление на язовири – публична и частна държавна собственост. Т.е. задължен е да осигури техническа изправност на управляваните от него язовири в частност яз.“Друмево“. Съобразно чл. 141а ал.3 от ЗСВ на контрол по реда на този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2 подлежат всички язовири по ал. 1 и 2, с изключение на малките язовири, за които при класифицирането им по отношение на тяхната потенциална опасност е установено, че нарушаването на конструктивната цялост на язовирните им стени не създава заплаха за човешки жертви или не застрашават критична инфраструктура и отговарят поне на едно от условията по този текст. Съобразно чл. 190 ал.4 от същия закон председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3;мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация; дейности по извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирни стени и съоръжения към тях. Процесната проверка безспорно е извършена именно при осъществяване на функциите и правомощията на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл. 190, ал.4,т.2 от ЗВ. Изложените твърдения в жалбата относно дадени предписания при други проверки, както и твърденията, че сроковете по неизпълнението предписания са удължени, според настоящата инстанция са неотносими към процесния казус. Горните обстоятелства, не изключват извода за констатираното от проверяващите органи нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, извършено на 10.06.2026 год.. Наложеното на дружеството наказание в настоящия казус не е за неизпълнението на дадени предписания, за каквото нарушение би била приложима евентуално нормата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите. Несъстоятелни са също наведените възражения за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Съобразно нормата на чл. 34 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В казуса дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение извършено на 10.06.2025г., на която дата е съставен и КП в който са описани констатациите на проверяващите. На 08.08.2025г. е издаден АУАН №05-021 , като това е станало категорично преди изтичане 3 месечен срок от откриване на нарушителя и съответно преди да изтече една година от извършване на нарушението. Не се приемат за основателни и твърденията, че АНО е знаел за нарушението и нарушителя в един по-ранен момент, а именно когато на дружеството са били извършени други проверки, за които са били давани писмени предписания. Към момента на съставяне на акта за установяване на процесното административно нарушение, сроковете по чл.34 от ЗАНН не са били изтекли. Относно възражението по т. 4 в жалбата: Цитираният в обжалваното наказателно постановление (НП) Протокол за извършен технически преглед на язовира № 5-6/20.03.2025 г. не е основанието, въз основа на което е издадено НП, противно на твърденията в жалбата. Посоченият протокол е включен в НП от контролния орган, за да обоснове и подкрепи констатациите от проверката на 10.06.2025 г., а именно, че нарушителят е бездействал и не е предприел активни мерки за извършване на ремонтно-възстановителни работи, въпреки състоянието на язовира, отразено в протокола от 20.03.2025 г. Аргументите в последното възражение по жалбата също не се споделят, тъй като съдът приема, че става въпрос за различни задължения, които дружеството жалбоподател е длъжно да изпълни. Заявеното искане, при условията на евентуалност за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира също за неоснователно, доколкото нарушението в конкретния казус не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. С нарушението се засягат изключително значими обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, водните съоръжения и неспазване на съответните технически изисквания за тяхната експлоатация, които са от много важни за безопасността и носят риск за здравето на хора и безопасността на жилищни и стопански сгради . Изяснява се по категоричен начин от материалите по делото, че процесното нарушение не е единичен случай или инцидента проява в дейността на жалбоподателя. При преценката си съдът съобрази обстоятелството, че процесното нарушение се отнася за основно съоръжение към язовирната стена на язовир, който съгласно чл.141б, ал.1 от ЗВ и Приложение №1 към чл.10, ал.2 за класифициране по степен на потенциална опасност от Наредбата за условията и реда на осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние, съставено от комисия назначена със заповед на Областния управител на област Шумен, е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, именно поради това, че при евентуална авария с язовирната степа и съоръженията към нея, са застрашени от заливане, съгласно Авариен план в обекта /който препраща към протокола на комисията № 10 от 06.07.20.20г. по чл. 138 ал.3 във връзка с квалификацията по чл.141б , ал.3 от ЗВ/ пътното платно на път SHU1190 и долната частна с.Кладенец, където вероятно ще бъдат засегнали жилищни и стопански сгради. Искането заявено в Становище вх. № 6545/24.03.2026г. подписано от главен експерт, юрист към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като представител на АНО, за присъждане на адвокатски разноски, съдът намира за неоснователно. Като основание на претендираните разноски е посочена разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, уреждаща правомощията на съда във връзка с отмяна на актовете по чл.58д от ЗАНН, но не касае въпроса за дължимите в производството разноски. От материалите по делото в настоящото производство по обжалване на наказателното постановление, не се установява страната да е направила разноски, които да подлежат на присъждане и няма представени доказателства за това. В производството е участвал юрисконсулт/ изготвил и подписал становище/ и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН административно наказващият орган е могъл да иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но такова искане не е направено. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът