Решение № 229 от 2.7.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 664/2025 г.

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК. Производството е образувано по въззивна жалба от адв.И. Д. от АК - С.З. - пълномощник на Е. Ж. против Решение № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 339/2024г. по описа на РС - Ч.. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че с Решение с peг. № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 339/2024г. по описа на ЧРС е уважил иска с правно основание по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД и е унищожил договора за покупко- продажба на недвижимите имоти /общо 5 на брой/, сключен между Г.П.Г. и Е. Ж. Ж., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8, дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № •• при Нотариалната камара, с район на действие районен съд Ч. като сключен от продавача поради крайна нужда, при явно неизгодни условия. За да стигне до този извод, съдът е приел, че продавачът е бил в крайна нужда при сключването на договора и при явно неизгодни условия. Считат изводите на съда за неправилни с оглед събраните по делото доказателства. В ЗЗД няма легална дефиниция за „крайна нужда“. Съдебната практика обаче е последователна и приема, че „крайна нужда представлява недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица и от друга страна - този недостиг или липса на средства да упражнява сериозен натиск върху волята на лицето да реши да сключи определена сделка, без който натиск, то не би я сключило или не би я извършило при конкретните условия и клаузи, /така Решение № 87 от 10.07.2017г. по гр.д. № 3941/2016г. 3-то г о. на ВКС, Решение № 381 от 27.06.2025г. по гр.д. № 2000/2024г. 5 г.о. на ВКС/. По делото по категоричен начин се установило, че продавачът е разполагал с парични средства към момента на сключване на сделката - влог във банка ЦКБ в размер на 11225,80 лв.; налични в брой - 5500 лв., както и 2427 долара. Доказа се чрез предоставени данни от ЕКОНТ, че за периода от месец януари до месец декември 2023г. - годината на сключване на сделката продавачът е реализирал продажби на „билкови отвари“ в размер на 4195лв. В допълнение свидетелите Ж. и Г. посочиха, че много хора са го посещавали на място и са купували билките му за лечение на рак /страница 5-та, ред 6,7 и 8 и страница 6-та ред 2 и 3 от Протокола/. Получавал е месечна пенсия в размер на 554лв при линия на бедност за 2023г. - 504лв„ определена с Постановление № 286 от 21.09.2022г. обн. ДВ бр. 77 от 27.09.2022г./. Доказа се от извлечение от У.Б., че продавачът е получавал и 75,60 лв. месечно от Дирекция „Социално подпомагане“. Свидетелите Ж. и Г. заявиха, че знаят Г. да е давал дребни суми на заем на хора от селото, което потвърждава, че същият не е бил в лошо материално положение. Доказало се, че е притежавал собствен лек автомобил, доказа се месечните му сметки за телефон са около 60лв. От друга страна не се доказало продавачът да е трябвало да ползва някакви скъпи лекарства за себе си или свои близки - представено беше извлечение от неговата рецептурна книжа. Съдът приема, че крайната нужда не е само състоянието на имуществено притеснение, а липсата на възможността от самообслужване /страница 1-та, абзац 2-ри от Решение/. Считам, че независимо от липсата на съдебна практика в тази насока, състоянието на крайна нужда наистина не може да се ограничава само и единствено до липсата или недостига на парични средства. Преценката трябва да е комплексна. Но съдът е длъжен да отчете при наличието на доказателства за наличие на парични средства дали с тях не може да се набавят необходимите грижи. Т.е. дали с наличните си пари лицето не е в състояние да задоволи необходимостта от лични грижи. Още по-важно е това състояние на крайна нужда да е към момента на сключване на договора. Считат, че решението е неправилно и постановено в противоречие със закона и съдебната практика, като излага подробни съображения в тази насока във въззивната жалба. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че са налице предпоставките на закона. за наличието на крайна нужда по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателят моли съда да постанови Решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение с peг. № 126 от 09.07.2025г. по гр.д. № 339/2024г. по описа на ЧРС в частта, с която е уважил иска и е унищожил договор за покупко-продажба на недвижими имоти /общо 5 на брой/ сключен между Г.П.Г. и Е. Ж. Ж., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8, дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № •• при Нотариалната камара и е осъдил ответницата да заплати разноските по делото. Моли да им бъдат присъдени направените разноски във въззивната инстанция по първоинстанционното дело, както и възнаграждението за един адвокат. Подробните съображения са изложени във въззивната жалба на въззивника. Доказателствени искания не са направени. С въззивната жалба е направено само искането за спиране на производството по настоящото дело, тъй като е образувано пред ВКС на РБ тълк. дело с № 2/2022 год. за разрешаването на спорната съдебна практика относно личния характер на банковите сметки на съпрузите и придобИ.ето на имущества посредством разпореждането с тях /семейна трансформация/, поради което твърдят, че този въпрос е преюдициален по отношение на производството по настоящото дело, поради висящността на това тълк. дело и в тази връзка молят да бъде спряно производството по настоящото дело до приключването на горепосоченото тълк. Дело по описа на ВКС на РБ. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другите страни , Х. Т. Н., Г. Т. Н. и Л. Т. А., чрез адв. Петьр К. от АК - С.З., Тези ищци твърдят в отговора си, че Решение с рег. № 126/09.07.2025 г. постановено по ГД № 20245540100339 по описа за 2024 г . на PC Ч., в атакуваната му част, е законосъобразно, правилно и обосновано, поради което следва да остане в сила. Първоинстанционният съд правилно е намерил, че иска с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, е доказан и го е уважил, като е унищожил договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен на 18.07.2023 г. между Г.П.Г.. ЕГН •••••••••• /починал на 21.04.2024 г./, като продавач и Е. Ж. Ж., ЕГН •••••••••• - купувач, обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх. № 2591 от 18.07.2023 г., Дв. вх. № 2590, Акт 103, том 8. дело № 1534/2023 г. на Нотариус Т. И., per. № •• при Нотариалната камара, с район на действие, Районен съд Ч., като сключен от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл. 33 ал. 1 от ЗЗД. Недоволна от това решение е останала въззивницата Е. Ж. Ж., която във въззивната си жалба навежда доводи за порочност на атакуваното решение, в частта касаеща уважаването на иска по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, които са неоснователни и не кореспондират със събраните доказателства пред първоинстанционния съд. По делото се събраха писмени доказателства, че първоначалния ищец - продавача Г.П.Г., към датата на атакуваната сделка е бил на 82 години, инвалид, с 80 % увреждания след прекаран мозъчен инсулт, имплантирани два стента и изкуствена клапа на сърцето (Експертно решение № 1773 от 18.09.2012 г.), в който изразяват становище подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди постановеното решение, като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Намират оплакванията на жалбоподателя за неоснователни, като излагат следните съображения. С оглед на всичко гореизложено и на приложените доказателства по делото, моли да не се уважи въззивната жалба, подадена от въззивницата Е. Ж. Ж., като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за втора инстанция. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна, от С. Г. Ж., в който взема становище, че след като се е запознала с обстоятелствата по делото заявява, че прави отказ от двата предявени иска по гр.д. № 339/2024г. на PC Ч., относно нейната идеална част от всичките недвижими имоти, предмет на гореописаното гр.д. с № 339/2024 год. на ЧРС. Моли този й отказ да бъде зачетен, съгласно чл. 233 от ГПК, и решението обезсилено, относно нейната идеална част от недвижимите имоти. По отношение на искането за отказа от иска на горепосочената ищца и въззиваема Ж. съдът намира същото искане по принцип за основателно, но по същото искане въззивният съд следва да се произнесе с окончателния си съдебен акт по делото, а именно с настоящото въззивно съдебното Решение. В настоящият случай следва да се има предвид, че делото има за предмет унищожаемост на договор за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти и следва да бъдат отчетени правилно и точно всички трансформация и съответните идеални части по отношение на всички страни по делото, което следва да стане с Решението на настоящия въззивен съд. Въззивникът Е. Ж. Ж., чрез пълномощника си адв. И. Д. от АК С.З., редовно и своевременно призована, не се явява явява се пълномощника адв. Д., който моли съда да уважи въззивната им жалба, ведно с всички законни последици от това. Въззиваемите С. Г. Ж. от гр.Я., С. Д. И. от гр.С.З., Х. Т. Н. от гр. П., Г. Т. Н. от гр. П. и Л. Т. А. от гр. П. чрез пълномощника си адв. П. Т. от Ст.АК, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото: Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.33, ал.1 от ЗЗД. Пред двете съдебни инстанции се установява следната фактическа обстановка: По допустимостта на исковете: Съдът счита предявените искове за допустими. Същите са предявени от пряко заинтересованото лице – прехвърлителя по сделката за покупкопродажбата на процесния имот лицето Г.П.Г., което е починало на датата 21.04.2024 год. след завеждане на делото в съда. Като ищци по делото са конституирани неговите наследници по закон на съобразно чл.8, ал.4 от ЗН и съобразно представеното удостоверение за наследници на същия изх. № 81/07.11.2024 год. – листи 145 -156 от делото на ЧРС, в съответствие с процесното процесуално правоприемство по чл.227 от ГПК. Новоконституираните ищци и въззивници С. Г. Ж. от гр.Я., С. Д. И. от гр.С.З., Х. Т. Н. от гр. П., Г. Т. Н. от гр. П. и Л. Т. А. от гр. П. се явяват в качеството си на универсални правоприемници на починалия ищец и наследодател Г. и имат активната процесуална легитимация да претендират както нищожността, така и унищожаване на процесната прехвърлителна сделка, извършена приживе от техния наследодател по реда на чл.26 и чл.33, ал.1 от ЗЗД. Ищцата С. Г. Ж. има и притежава също активна процесуална легитимация да води иск относно недействителността и унищожаемостта на процесния нотариален акт, но същата е заявила ясно и категорично, че прави отказ от двата предявени иска по гр.д. № 339/2024г. на PC Ч., относно нейната 1/5 идеална част от всичките недвижими имоти, предмет на гореописаното гр.д. с № 339/2024 год. на ЧРС. По основателността на исковете: От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори между страните по делото, че Районен съд гр. Ч. е сезиран от първоначалния ищец с два обективно съединени иска, при условията на евентуалност, като първият е с правно основание - чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации на Договора за покупко-продажба от 18.07.2023 г., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх.№ 2591 от 18.07.2023 г.. Дв. вх. № 2590, Акт № 103, том 8, дело № 1534/2023 г., с който Г.П.Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., продава на Е. Ж. Ж.. ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., правото на собственост върху процесиите имоти, а вторият иск е предявен при условията на евентуалност и е с правно основание — чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, с искане да бъде унищожен Договора за покупко-продажба от 18.07.2023 г., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх.№ 2591 от 18.07.2023 г., Дв. вх. № 2590, Акт № 103, том 8, дело № 1534/2023 г., с който Г.П.Г., EГН ••••••••••, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., продава на Е. Ж. Ж., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: село П., общ. Б.Д., обл. С.З., правото на собственост върху процесиите имоти, като сключен при крайна нужда при явно неизгодни условия. I. Относно иска с правно с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че по отношение на този иск не е постъпила въззивна жалба от никоя от страните по делото, и в тази му част, относно този иск Решението на първостепенния съд е влязло съответно и в законна сила. Договорът за покупко-продажба е обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията, Вх.№ 2591 от 18.07.2023 г., Дв. вх. № 2590. Акт № 103, том 8, дело № 1534/2023 г. и в него са описани процесните имоти. II. Относно иска с правно с правно основание чл. 33. ал. 1 от ЗЗД: Този иск е предявен при условията на евентуалност, т.е. следва, съдът да се произнесе по него, ако не уважи първия иск. И тъй като първоначалния иск за нищожност е отхвърлен от съда, с влязло в законна сила съдебно Решение, съответните съдебни инстанции са длъжни да разгледат и се произнесат и по този евентуален иск. Искът е предявен в рамките на едногодишния давностен срок по чл. 33 ал. 2 ЗЗД, който тече от сключване на сделката и не е изтекъл до датата на предявяване на исковата молба. Към датата на сключване на Договора за покупко-продажба от 18.07.2023 г., обективиран в Нотариален акт, вписан в Служба по вписвания гр. Ч. към Агенция по вписванията с вх.№ 2591 от 18.07.2023 г., Дв. вх. № 2590, Акт № 103, том 8, дело № 1534/2023 г„ прехвърлителят Г.П.Г. е бил с навършени 82 години, инвалид, с 80 % увреждания след прекаран мозъчен инсулт, имплантирани два стента и изкуствена клапа на сърцето. Това е доказано от представените и приети като доказателства по делото медицински документи. Видно от показанията на свидетелите и особено тези на св. М. С. Д., става ясно, че поради именно заради здравословните си проблеми, през последните няколко години, Г. е имал изключителна необходимост да получава лични грижи, гледане и внимание, като е бил готов да прехвърли дори собствеността на процесиите имоти на лице, което ще му осигури това гледане и съответни грижи. Г. е имал доверие на свидетелката Д. и е искал тя да поеме грижите към него, тъй като през последните години, когато е имал нужда, е получавал такива грижи от нея, напълно безкористно. Свидетелката е отказала да се ангажира, предложила му друга жена, но Г. не я е одобрил. Съдът счита, че за да бъде унищожен договорът за покупко-продажба на твърдяното основание, следва да са налице и двете кумулативно дадени предпоставки по чл. 33 ал.1 от ЗЗД, а именно: да е налице крайна нужда за продавача и сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Фактическият състав на основанието за унищожаемост по чл. 33 ал.1 ЗЗД включвал следните юридически факти: 1/ да е сключен възмезден договор; 2/ страна по него да се намира в състояние на крайна нужда, т.е. болест, самота и свързаните с тях тревоги и страхове от изпадане в безизходица; 3/ това състояние да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че именно то да го е накарало да я сключи, т.е. при нормалните обстоятелства, лицето не би сключило такава сделка изобщо или сделката би имало друго съдържание; 4/ да е сключена при явно неизгодни условия, а именно: разликата в насрещните престации да е значителна. Съдебната практика на Върховните съдилища на РБ, приема, че страната по сделка се е намирала в крайна нужда при сключването й тогава, когато е била в такава житейска ситуация, която я е изправила пред сериозната необходимост от бързо получаване на лични грижи, поради наличието на болест, самота и свързаните с тях тревоги и страховете от изпадането в безизходица и безпътие. Това състояние може да бъде определено като остра физическа, но и психическа необходимост от грижа, внимание и подкрепа. Втората предпоставка за уважаване на иска е сделката да е сключена при явно неизгодни условия, т.е. при наличието на явна, очевидна и много съществена разлика между действителната стойност на продаваните вещи и продажната им цена по договора. Настоящият въззивен състав намира за безспорно по делото, че сделката е сключена при явно неизгодни условия, т.к. продажната цена е седем пъти по-ниска от пазарната такава и същевременно с това се явява абсолютно нереална и неадекватна на стойността на продаваните от въззиваемия Г. недвижими имоти. Въпреки, че са се събрали доказателства, че Г. е разполагал с парични средства, но те не са му осигурявали това от което той е имал нужда - лично обгрижване, подкрепа и внимание. В тази насока съдът приема, че именно така и по този начин се е стигнало и до сключването на процесния договор с ответника. Налице е и причинната връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка. По делото се е установило още, че именно и точно изпадането на първоначалния ищец Г. в състоянието на крайна нужда, го е мотивирало и оказало решаващ натиск над волята му, не само да сключи сделката, но и да я сключи при конкретните условия. Съгл. чл. 33 ал.1 изр.2 ЗЗД, съдът може да унищожи договора, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия изцяло или само за в бъдеще. Обикновено съдът постановява унищожение за в бъдеще, когато сделката е с периодично или повтарящо се изпълнение, като договор за наем например. В останалите случаи унищожението е изцяло. Освен това въззивната инстанция следва да отбележи, че във фактическия състав на разглежданото основание за унищожаемост не се включва намерението или целта на насрещната страна по сделката, която се явява облагодетелствана от условията, при които е сключена. Също така няма изискване тази страна да е мотивирала по някакъв начин нуждаещия се, за да се задължи по нея или да е използвала неговата неопитност. Без значение за настъпване на основанието по чл.33 от ЗЗД е и дали насрещната страна е знаела за състоянието на крайна нужда на своя съдоговорител и че условията на сделката са неизгодни за нея. Според установената съдебна практика, страната по сделка се е намирала в крайна нужда при сключването й тогава, когато е била в такава житейска ситуация, която я е изправила пред сериозната необходимост от бързо получаване на материални средства за задоволяване на основни потребности - средства за съществуване, лечение на лицето или негови близки и др., т.е. когато е налице безпаричие, болест, самота и свързаните с тях тревоги и страхове от изпадане в безизходица. Това състояние може да бъде определено като остра физическа необходимост от грижа и подкрепа, включително и от лично обгрижване и внимание. Крайната нужда не представлява само всяко състояние на имуществено притеснение, но е налице при недостига или липсата на средства за съществуване, или за задоволяване на неотложни лични и/или семейни потребности или липса на възможност от самообслужване, както е именно в настоящия случай. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безпорен начин се установява, че към момента на сключване на сделката, прехвърлителят Г.П.Г. е бил с навършени 82 години, инвалид, с 80 % увреждания след прекаран мозъчен инсулт, имплантирани два стента и изкуствена клапа на сърцето и е имал изключителната и спешна необходимост от получаване на лични грижи, гледане и внимание, като е бил готов да прехвърли собствеността върху процесните имоти именно на лицето, което ще му осигури това. От показанията на свидетелите Д. и Ж. се установява, че Г., преди сключване на сделката е бил във влошени отношения с близки и роднини, без всякаква подкрепа - морална и материална и е трябвало сам да се грижи за себе си, поради което е имал нужда от човек който да се грижи за него. От показанията на свидетелите Д. и Г.,/доведен от ответника/ се установява, че в последните дни от живота на Г. за него са се грижели И. Б. и Т., негови комшии, а не ответницата Ж.. С оглед на горното се налага извода, че ищецът е бил принуден да продаде имотите си поради страха, че се намира в крайно утежнено здравословно състояние, изразяващо се в необходимостта от получаване на лични грижи, гледане и внимание, непосредствено преди и към момента на сключване на договора за покупко - продажба от датат 18.07.2023 г. Горепосоченото състояние, като съвкупност от множество фактори, съставлява развилото се и достигнало до своята кулминация изключително утежнено здравословно състояние на продавача, което без всякакво съмнение е оказало сериозен и решителен натиск върху волята му за сключване на процесния договор за покупко - продажба, без който натиск последното е нямало как да бъде извършено. Следователно установена в процеса е първата материалноправна предпоставка от фактическия състав на чл.33 от ЗЗД с двата й подкомпонента: състояние на крайна нужда за продавача, изразяващо в необходимост от получаване на лични грижи, гледане и внимание, именно което състояние е въздействало толкова сериозно върху неговата воля, че го е накарало да сключи договора за продажба, който той иначе не би сключил. Втората предпоставка за уважаване на иска е сделката да е сключена при явно неизгодни условия, т.е. при наличието на явна, очевидна и много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ с оглед нейното фактическо и правно състояние към момента на сключване на договора и продажната й цена по договора. Договорената и платена от ответника - купувач продажна цена е в размер на 4800 лв. и е почти седем пъти по-ниска от действителната пазарна стойност на имотите, която според заключението на вещото лице М.П. е в размер на 34265 лв. Преценката за явно неизгодни условия като съотношение между насрещните престации на страните, неблагоприятно за намиращия се в крайна нужда продавач, която да е очевидно несъответна и несъразмерна на насрещната престация. Такава еквивалентност при договорена продажна цена с 70% под действителната стойност на продавания имот е налице при атакувания процесен договор и обосновава сключването му при явно неизгодни условия. При осъществения фактически състав на потестативното право по чл.33 от ЗЗД за унищожаване на процесния договор за продажба, поради крайна нужда на продавача, предявеният иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗЗД действително се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Съгласно чл.33, ал.1, изр.2 от ЗЗД, съдът може да унищожи договор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия изцяло или само за в бъдеще. Обикновено съдът постановява унищожение за в бъдеще, когато сделката е с периодично или повтарящо се изпълнение, като договор за наем например. В останалите случаи, какъвто е настоящият, унищожението е изцяло. Съобразно разпоредбата на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен всяка от страните по него трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея. Следователно страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации. От събраните доказателства по делото се установи, че към датата на подписване на горепосочената сделка и впоследствие на нотариалния акт за покупко-продажба първоначалният ищец Г.П.Г. действително се е намирал в състоянието на крайна нужда по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗЗД, което именно е и повлияло същият да предприеме действията по продажбата на единствения му недвижим имот, макар и да е разбирал свойството и значението на извършеното и да е можел да ръководи самостоятелно действията си. Въззиваемата С. Г. Ж. е направила отказ от иска си по гр. дело с № 339/2024 год. по описа на РС Ч., като активно процесуално легитимирана ищца в процеса в хода на делото пред Окръжен съд С.З.. Действително, към датата на предявяване на исковете по настоящото дело въззиваемата не е била легитимирана да предяви права, принадлежащи на нейния наследодател Г.П.Г.. Въззиваемата обаче е придобила активна процесуална легитимация за успешното водене на делото по процесните искове след смъртта на наследодателя й Г. Г. – първоначален ищец по делото, настъпила в хода на делото пред Районен съд Ч., като същият е починал на 21.04.2024 г. /удостоверение на наследници изх. № 81/07.11.2024 год. – листи 145 -156 от делото на ЧРС./. В това отношение съдът се е позовал и на това Удостоверение и с Определение с рег. № 147 от 05.03.2025 г. по гр. д. № 339/2024 г., III гр. състав на ЧРС, с което е заличил Г.П.Г. – ПЪРВОНАЧАЛЕН ИЩЕЦ ПО ДЕЛОТО поч. на 21.04.2024 год. и на негово място е конституирал като ищци неговите законни наследници, а именно С. Г. Ж. от гр.Я., С. Д. И. от гр.С.З., Х. Т. Н. от гр. П., Г. Т. Н. от гр. П. и Л. Т. А. от гр. П. чрез пълномощника им адв. П. Т. от Ст.АК по предявените искове за нищожност или евентуално унищожаване на процесния договор за продажба на същия имот по реда на и с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД. и чл.33, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 233. от ГПК Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта му, в която е унищожен процесния договор за покупко-продажба до размера и съобразно 1/5 ид. част принадлежаща и притежавана от отказалата се ищца и въззиваема С. Г. Ж. от гр.Я., като производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част поради частичния отказ от иска от същата ищца и въззиваема. В останалата му част Решението на РС Ч. следва да бъде потвърдено. При постановяването му в тази му част не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като изводите на съда съответстват изцяло на събраните по делото доказателства. По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция Въззивният съд счита, че тъй като се обезсилва отчасти обжалваното първоинстанционно Решение, но и на практика се оставя без уважение въззивната жалба на жалбоподателя Е. Ж., то и разноските на страните пред въззивната инстанция следва да останат в тежест най-напред на жалбоподателката общо в размер на 4/5 ид. части от същите съразмерно с уважената част от въззивната жалба по отношение на тези четирима въззиваеми, които не са се отказали от иска си спрямо въззивницата и ответница Ж. – като общия размер на тези разноски възлиза общо на сумата от 2022,00 лева, или 1033,83 евро, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв.П. Т. К. , съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и представените пред въззивния съд 3 броя Договора за правна помощ и съдействие от датата 24.07.2025 год. /на листи 51-57 от делото/, като при съразмерно съобразяване с частта на отказалата се въззиваема и ищца С. Г. Ж. размерът на разноските за останалите въззиваеми възлиза на сумата от 827,06 евро, дължими от въззивницата на тези четири въззиваеми. Ищцата и въззиваема С. Г. Ж. от гр.Я., поради прекратяването на производството по делото по отношение на нейната 1/5 ид. част поради отказа от иска й от тази част, същата въззиваема следва да бъде осъдена на заплати на въззивницата Ж. и съответната 1/5 ид. част от разноските направени от последната пред първата и въззивната инстанция за заплатеното от въззивницата адв. възнаграждение и съответните ДТ, като сумата на разноските направени от въззивницата Ж., направени пред първата инстанция възлиза на 1000 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 238 от първоинст. дело/ и съответно на сумата от 896 лева пред въззивната инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /на лист 59 от въззивното дело/, като общата сума на тези разноски възлиза на 1896 лева пред двете съдебни инстанции и съответно 1/5 от тях съобразно отказа от иска от ид. части на въззиваемата и ищца С. Г. Ж. възлиза на сумата на дължимите разноски от 379,20 лева или сумата от 193,88 евро. Водим от горните мотиви, Окръжният съд