Решение № 1776 от 20.4.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 951/2025 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на И. И. Б. с адрес гр. Казанлък, [жк], [адрес], срещу Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И. Б. срещу актове и действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив по изпълнително дело № 16130001841/2013г., а именно: Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. №С250024-022-0075005/25.06.2025г., издадено от П. П. - главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, Офис Стара Загора; ПНОМ изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г.; ПНОМ изх. № С180016-022-0031858/ 18.05.2018г.; Запорно съобщение изх.№ С23016-119-0005940/31.05.2023г.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения изх.№ С23016-007-0004619/ 31.05.2023г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С230016-105-0413008/ 25.10.2023г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С220016-105-0302519/ 09.08.2022г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С210016-105-0023998/ 01.02.2021г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0401222/ 30.11.2020г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0320503/ 25.09.2020г., Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0245766/ 17.07.2020г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С190016-105-0211228/ 28.06.2019г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С180016-105-0137190/ 18.05.2018г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0327334/ 12.12.2017г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г., издадени от старши публичен изпълнител И. Б. при ТД на НАП Пловдив. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърдените с него актове и действия на публичния изпълнител, по съображения за постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Възраженията на жалбоподателката се основават на извършено, в нарушение на материалния закон, неправомерно присъединяване към изпълнителното дело на несъществуващи задължения и невярно отразяване на общия размер на главницата и лихвата на задълженията по изпълнителното дело в Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г., което се е пренесло и в последващите актове на публичния изпълнител. По отношение на Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. по изп. дело №16130001841/2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, се твърди, че същото не отговаря на изискванията за форма и съдържание на акта, като се оспорва наличието на по-голяма част от присъединените с това разпореждане задължения, по съображения, че към датата на издаване на разпореждането такива задължения - главници и лихви, не съществуват, тъй като са погасени по давност, съответно оспорва се посочената в разпореждането дължима сума за главница и лихви. По отношение на останалите разпореждания за присъединявания се сочи, че неправилно е отразен размера на главницата и лихвите. Твърди се също, че в голяма част от съдържащите се по делото разпореждания за присъединяване, липсва положен подпис от органа, посочен като техен издател, а по отношение на разпорежданията, които се сочат за издадени като електронни документи и подписани с електронен подпис, липсват данни въз основа на които може да се установи, че са подписани с валиден КЕП от лицето, посочено като техен издател. Постановленията за налагане на обезпечителни мерки се оспорват като необосновани от фактическа и от правна страна и отново се твърди, че посочените в тях като дължими суми - главница и лихви, не съответстват на действително дължимите такива. Идентични доводи са изложени и по отношение на обжалваните пред Директора на ТД на НАП-Пловдив запорни съобщения и искане за представяне на документи и писмени обяснения. По подробно изложени в жалбата и в представените по делото писмени становища съображения за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на актовете и действията на публичния изпълнител по изп. дело №16130001841 от 2013г., е направено искане за отмяна на оспореното Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив и на потвърдените с него актове и действия на публичен изпълнител, като бъдат дадени указания към публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 1841-000001/ 30.08.2013г. (л.179 от делото), И. И. Б., на основание чл.221 от ДОПК е уведомена, че в ТД на НАП – Пловдив срещу нея е образувано изпълнително дело № 1841/2013г. за неплатени публични вземания по: Наказателно постановление № 673/ 02.04.2009г. на ОД на МВР Стара Загора - глоба в размер 60.00 лева и по Наказателно постановление № РД-20-131/ 25.04.2012г. на НЗОК – главница 150 лева и лихва 12.18 лева; по изпълнителен лист по АНД на РС Стара Загора - глоба в размер на 800 лева и такса в размер на 181.95 лева – главница и 67.64 лихва или общо задължения - в размер на 331.95 лева главница и 79.82 лева – лихва и нелихвоносна част – 860 лева. Длъжникът е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати задължението си ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на главницата. С Разпореждане за присъединяване изх. № 1841/2013/000012 от 28.04.2014г. (л.176) на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, по изп. дело № 1841/2013г. е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания, на публичен взискател - ОД на МВР – Стара Загора, за вземане за глоба по влязло в сила Наказателно постановление (НП) № 3852/ 26.10.2012г. на ОД на МВР Стара Загора (глоба в размер на 30 лева). С Разпореждане за присъединяване изх. № 1841/2013/000013 от 28.04.2014г. (л.175) на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.217, ал.2 от ДОПК, по изп. дело № 1841/2013г. е допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство, за вземане за глоба по влязло в сила НП №РД-20-19/ 23.03.2012г. на НЗОК-Кюстендил (глоба в размер на 50 лева). Впоследствие към образуваното изпълнително дело, са присъединени и други публични вземания на публични взискатели, както следва: С Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. (л.173 от делото), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху доходите на ФЛ, вноски за УПФ, ДОО и ЗО по подадени декларации по ЗДДФЛ и декларации обр.6, както и на РС Стара Загора за вземания за глоба и такси по изпълнителен лист, в общ размер на 3847.93 лева, в т.ч. 2695.69 лева – главница, 1152.24 лева прилежащи лихви и 800 лева нелихвоносно задължение. Конкретните размери на присъединените задължения, основанието за тяхното възникване, както и периода за който се отнасят, са подробно описани в разпореждането на публичния изпълнител. С Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0327334/ 12.12.2017г. (л.172), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., в общ размер на 1381.23 лева, в т.ч. главница в размер на 1300.32 лева и 80.91 лева – лихви. С Разпореждане за присъединяване изх. № С180016-105-0137190/ 18.05.2018г. (л.169), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г., в общ размер на 1486.76 лева, в т.ч. главница в размер на 1479.36 лева и 7.40 лева – лихви. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180016-022-0031858/ 18.05.2018г. (л.168), издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело № 16130001841/2013г. в общ размер на 8373.66 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в търговски банки – „БАНКА ДСК“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД. На основание чл.202, ал.1 във вр. с чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК са изпратени запорни съобщения (л.164-л.167), като от доказателствата по делото се установява, че въз основа на тях, са наложени запор върху налични или постъпващи суми по банкови сметка на И. Б. в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка Пиреос България“ АД и в „Юробанк България“ АД (л.160 - л.163). С Разпореждане за присъединяване изх. № С190016-105-0211228/ 28.06.2019г (л.155), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., в общ размер на 1729.25 лева, в т.ч. главница в размер на 1701.36 лева и 27.89 лева – лихви. С Разпореждане изх. № С200016-035-0175038/ 10.01.2020г. (л.151) на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив частично е прекратено производството по изпълнително дело № 16130001841/2013г., по отношение на вземания, представляващи задължения за глоба по електронен фиш, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (главница и лихви) за периода 01.01.2008г. – 31.12.2008г. и за вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода 18.05.2007г. – 31.12.2008г. (лихви), в общ размер на 821.98 лева, поради изтичане на 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК. С Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0245766/ 17.07.2020г. (л.147), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г., в общ размер на 1908.64 лева, в т.ч. главница в размер на 1868.16 лева и 40.48 лева – лихви. С Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0320503/ 25.09.2020г. (л.146), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР Стара Загора, за вземане, представляващо глоба по влязъл в сила фиш № GT381230/ 06.07.2020г., в размер на 20.00 лева. С Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0401222/ 30.11.2020г. (л.143), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР - Стара Загора, за вземане, представляващо глоба по влязъл в сила фиш № Х29707/ 01.09.2020г., в размер на 20.00 лева. С Разпореждане за присъединяване изх.№ С210016-105-0023998/ 01.02.2021г. (л.142), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР - Стара Загора, за вземане, представляващо глоба по влязъл в сила фиш № Х152879/ 26.10.2020г., в размер на 20.00 лева. С Разпореждане изх. № С2100016-035-0200705/ 02.03.2021г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив (л.141), частично е прекратено производството по изпълнително дело № 16130001841/2013г., по отношение на вземания, представляващи задължения за глоби и такси, за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за вноски за ДОО, УПФ и ЗО в общ размер на 2935.86 лева, поради изтичане на 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК. С Разпореждане за присъединяване изх. № С210016-105-0224473/ 08.07.2021г. (л.140), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател - НАП за вземания, представляващи задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г., в общ размер на 2071.14 лева, в т.ч. главница в размер на 2034.96 лева и 36.18 лева – лихви. С разпореждане за присъединяване изх. № С220016-105-0302519/ 09.08.2022г. (л.139), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – НАП, за вземания, представляващи задължения за вноски за УПФ и ЗО по декларация обр. 6 за периода 01.01.2021г. – 31.12.2021г., в общ размер на 260.40 лева, в т.ч. главница в размер на 253.50 лева и 6.90 лева – лихви. С Разпореждане изх. №С230016-035-0118644/ 29.03.2023г. (л.135), частично е прекратено производството по изпълнително дело № 16130001841/2013г., по отношение на вземания, представляващи задължения за глоби в общ размер на 200 лева, поради изтичане на 10-годишен давностен срок по чл. 171, ал.2 от ДОПК. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив (л.130), по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело № 16130001841/ 2013г. в общ размер на 14344.48 лева, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху вземане от трето лице-работодател „Медико дентален център рестарт“ ЕООД. На основание чл.202, ал.2 от ДОПК е изпратено 3апорно съобщение изх.№ С230016-119-0005940/31.05.2023г. (л.129), както и съобщение до Централния регистър на особените залози за вписването на наложения запор (л.128). В хода на производството е било изготвено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) изх. №С230016-007-0004619/ 31.05.2023г. (л.126), с което е изискано представянето на справки по образец, счетоводни регистри както и документи, удостоверяващи собственост на активи, които могат да послужат за обезпечение на задълженията. С Разпореждане за присъединяване изх. №С230016-105-0413008 /25.10.2023г. (л.123), на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е допуснато присъединяване на публичен взискател – Главна дирекция Национална полиция – ОД на МВР Стара Загора, за вземане, представляващо глоба по влязъл в сила фиш № Р391375/ 14.06.2023г., в размер на 20.00 лева. Отново по съображения, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане по изп. дело № 16130001841/ 2013г. в общ размер на 12083.55 лева, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0075005/ 25.06.2025г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора(л.108), на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Описаните актове на публичен изпълнител – Разпореждания за присъединяване, Постановления за налагане на обезпечителни мерки, както и ИПДПОЗЛ с изх. №С230016-007-0004619/ 31.05.2023г. и Запорно съобщение изх.№ С23016-119-0005940/31.05.2023г., са връчени на И. И. Б. на 31.07.2025г., видно от приложената по делото разписка (л.107). В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, И. Б. е обжалвала по административен ред посочените актове и действия на публичен изпълнител (с изключение на Разпореждане за присъединяване изх. № С210016-105-0224473/08.07.2021г.), с подадена до Директора на ТД на НАП - Пловдив жалба (л.98-л.100), регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ Ж-24-22/ 08.08.2025г. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е оставена без уважение, като неоснователна, жалбата на И. Б. срещу обжалваните актове и действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив. По отношение на оспорените Постановления за налагане на обезпечителни мерки, решаващият орган е приел, че въз основа на представените по преписката доказателства по безспорен начин е установено, че по изп. дело № 16130001841/2013г., в тежест на жалбоподателката И. Б. са налице установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 12 083.55 лв., които не са платени доброволно и произтичат от публични задължения по декларации обр. 6 и данъчни декларации по ЗДДФЛ, съставляващи годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК. В мотивната част на решението са потвърдени фактическите констатации на публичния изпълнител, обективирани в ПНОМ, че ще се затрудни събирането на установени и изискуеми публични вземания. Посочено е, че необходимост от обезпечаване на публичните задължения е налице, тъй като от извършена справка в регистрите на НАП в хода на административното обжалване, е установено, че падежът на плащане на описаните задължения е настъпил, като задълженията не са платени, а неизпълнението от страна на длъжника продължава и до момента. Обоснован е извод, че оспорените ПНОМ, като издадени от компетентен орган при наличие на всички законови предпоставки за налагане на обезпечителни мерки, са правилни и законосъобразни. За неоснователна е приета жалбата и в частта, с която са оспорени действията на публичния изпълнител, обективирани в 10 бр. разпореждания за присъединяване на суми към вече образувано в ТД на НАП-Пловдив изп. дело с № 16130001841/2013г. Посочено е, че размерът на присъединените задължения, основанието за тяхното възникване, както и периодът, за който се отнасят, са подробно описани в оспорените разпореждания. Изтъкнато е, че в настоящия случай са налице предпоставките, уредени в чл.217, ал.1 от ДОПК за присъединяване на кредитори - налице е образувано изпълнително дело срещу длъжника, новият взискател е публичен, касае се за публично вземане/ каквито в случая са присъединените вземания/ и не е изготвено разпределение на събраните суми. В заключение, относно възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, е отбелязано, че публичният изпълнител се е произнесъл по него с Разпореждане с изх.№ С250024-137-0004355/04.08.2025г., което е връчено и има подадена жалба срещу него. Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на Пловдив е връчено на И. Б. по електронен път на 26.08.2025г. (л.15 от делото). По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на оспорените актове и действия, вкл. и на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане жалбоподателя. За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на жалбоподателката е назначена и изпълнена Съдебно – счетоводна експертиза (л.338 – л.344 от делото), със задача: Вярно ли са отразени задълженията на И. И. Б. – публични вземания, допуснати за присъединяване с Разпореждане за присъединяване изх. №С170016-105-0117887/ 21.06.2017г., от гл. т. на посочените основания (документи), от които произтичат задълженията; вида на задълженията; периода, за който се отнасят и техния размер (главници и лихви). Съгласно заключението на ССчЕ, според вещото лице в Разпореждане за присъединяване изх. №С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. е допусната техническа/ аритметична грешка при посочване на общия размер на публичните задължения по изпълнителното дело - главница – 2077.64лв., лихва (към 21.06.2017г.) – 1290.28лв. и нелихвоносно вземане – 1890.00лв. Освен тази грешка, счита, че в разпореждането за присъединяване неправилно са включени и публични задължения с изтекъл 5-годишен давностен срок, съобразно разпоредбите на чл.109, ал.1 и чл.171, ал.1 от ДОПК. С оглед на което е направен извод, че посочените размери на главниците и лихвите в Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. и в последващо издадените разпореждания за присъединяване, не са верни. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното: Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на И. И. Б. срещу актове и действия на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл.267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като е подписано при условията на заместване от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив – И. К. К., надлежно оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-78/ 15.11.2023г. на Изпълнителния директор на НАП, да изпълнява правомощията на Директор на ТД на НАП – Пловдив при негово отсъствие (л.96). Обжалваните по административен ред Постановления за налагане на обезпечителни мерки и Разпореждания за присъединяване, също са издадени от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Актовете са издадени и в предвидената в чл. 196 от ДОПК, съотв. в чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за тяхното съдържание. Част от оспорените актове са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (л.437), приложен към молба вх. №1966/23.03.2026г. (л.368). При извършената от съда служебна проверка на представените като електронни документи актове, се установява, че същите са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаването им и съответно не са налице основания да се считат за нищожни. Обстоятелството, че актовете на публичния изпълнител, съдържащи саморъчния подпис на органа, посочен като издател, с положен печат на Национална агенция за приходите, са представени по делото едва след като тези актове са изисквани от съда, само по себе си не може да обуслови извод за липсата на доказателства, че подписите са били положени към момента на издаване на актовете и съотв. че тези актове не са били валидно и надлежно подписани, съотв. издадени, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателката. Противно на разбирането на жалбоподателката, това, че връчените й заверени копия на актовете, както и че заверените преписи на актовете, приложени по изпратената в съда административна преписка при окомплектоването на жалбата, са изготвени без копиране на положения от публичния изпълнител саморъчен подпис, е ирелевантно за преценката дали актовете са валидно издадени. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са спазени изискванията за валидност, форма и съдържание на актовете на публичния изпълнител, като не се установиха претендираните от жалбоподателката нарушения и съотв. твърдяната формална незаконосъобразност на тези актове. При извършената служебна проверка съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните изисквания и правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК, които да обусловят незаконосъобразност на оспореното Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив на това основание. По съответствието на обжалваното решение с материалния закон: Присъединяването на публични взискатели се извършва по реда на чл. 217 от ДОПК и се допуска с разпореждане на публичния изпълнител, като материалната законосъобразност на разпореждането на публичния изпълнител по чл.217 от ДОПК е обусловено от наличието на две предпоставки: 1. Образувано и висящо изпълнително производство, по което не е изготвено разпределение на събраните суми и 2. Подлежащо на изпълнение публично вземане. По делото не е спорно, че към датата на издаване на първото от оспорените пред Директора на ТД на НАП – Пловдив разпореждания за присъединяване - Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г., е налице образувано и висящо изпълнително производство по изп. дело № 16130001841/2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. С посоченото разпореждане е допуснато присъединяване на двама публични взискатели – Национална агенция за приходите и Районен съд – Стара Загора. Не се спори също, че и вземанията за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък върху доходите на ФЛ, вноски за УПФ, ДОО и ЗО, съответно за глоба и такса по АНД, които се присъединяват, са публични по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, установени с данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации обр. 6, съответно с влязло в сила съдебно решение, представляващи изпълнителни основания по чл. 209, ал.2, т.2 и т.6 от ДОПК. Конкретните размери на присъединените задължения, основанието за тяхното възникване, както и периодът за който се отнасят, са подробно описани в разпореждането за присъединяване и се потвърждават от приложената Справка за общите задължения на И. Б., актуална към 11.09.2025г. (л.183-л.193), от която е видно, че са били налице изпълнителни титули за всяко едно от вземанията, както и че същите не са били заплатени в законоустановените срокове. Следователно, присъединените към образуваното изпълнително дело публичните задължения на жалбоподателката, са установени по основание и размер и са били изискуеми. Неоснователни са доводите в жалбата, че в оспореното разпореждане неправилно е посочен общият размер на дълга по изпълнителното дело. Не се установява да е налице възприетата от вещото лице, изпълнило ССчЕ, техническа и/или аритметична грешка, като след извършена преценка по чл.202 от ГПК, съдът не възприема заключението на експертизата в тази му част. Действително грешка е била допусната, но в Съобщението за доброволно изпълнение (л.179) и в предходно издаденото Разпореждане за присъединяване изх. № 1841/2013/000013 от 28.04.2014г. (л.175), в които нелихвоносни задължения за глоби, съотв. по НП № РД-20-131/ 25.04.2012г. в размер на 150 лева и по НП №РД-20-19/23.03.2012г. в размер на 50 лева, са отнесени като лихвоносни, което неправилно е увеличило размера на главницата по ИД и е намалило размера на нелихвоносното задължение с посочените суми - обстоятелство, което не е съобразено от вещото лице при изготвяне на заключението. Така допуснатата грешка в Съобщението за доброволно изпълнение и в Разпореждане за присъединяване изх. № 1841/2013/000013 от 28.04.2014г., е отстранена именно в процесното Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. В него е отразена общата сума на главниците на присъединените вземания в размер на 2695.69 лева, в т.ч. 800 лева нелихвоносно задължение. Посочен е и общият размер на главниците по ИД в размер на 2077.64 лева и нелихвоносно задължение в размер на 1890 лева. Този размер на главниците е получен, като общата сума на присъединените вземания (2695.69лв.), е намалена с размера на присъединеното нелихвоносно задължение (800лв.) и към получения резултат (1895.69лв.) правилно е добавена главницата по единственото лихвоносно задължение, посочено в Съобщението за доброволно изпълнение - в размер на 181.95 лева. До издаването на процесното разпореждане, нелихвоносните задължения се констатират в общ размер на 1090 лева, включващ и размера на глобите по посочените по-горе НП, което се потвърждава и от данните в справката за общите задължения на И. Б. (л.183-л.193). Към тези нелихвоносни задължения е добавено и новоприсъединеното нелихвоносно задължение в размер на 800 лева, което в заключението на експертизата погрешно е посочено като лихвоносно. Следователно противно на твърдяното от жалбоподателката, общият размер на публичните задължения по ИД, в т.ч. и присъединените, е коректно отразен в Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г. Ето защо съдът приема, че след като не се установява допусната грешка в сочения от И. Б. смисъл, липсва пренесена такава грешка и в последващите разпореждания за присъединяване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да бе допусната подобна неточност, тя по никакъв начин не би се отразила на законосъобразността на Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г., тъй като изчисляването на общия размер на дълга по ИД, не е задължителна част от обективираните в разпореждането по чл.217, ал.2 от ДОПК действия на публичния изпълнител по допускане присъединяване на публични взискатели/публични вземания. Не могат да бъдат споделени и доводите в жалбата (възприети и в заключението на ССчЕ), че в Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г., са включени погасени по давност публични задължения. Давността е институт на материалното право и представлява период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното производство по ДОПК, погасителната давност е способ, чрез който се преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително, респективно позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника, тъй като той може да откаже изпълнението. Регламентацията и в частност продължителността на погасителните давностни срокове относно публичните вземания, са уредени в ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а съгласно ал. 2 на чл. 171 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в изрично посочените от законодателя случаи. Съгласно чл.168, т.3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл.173 ал.1 от ДОПК, което на основание чл.173, ал.2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите по чл.171, ал.2 от ДОПК – при изтичане на абсолютния давностен срок. По аргумент за противното, във всички останали случаи при изтичане на обикновената погасителна давност, отписването се извършва по възражение на заинтересованото лице. Следователно, за да бъде съобразена давността от публичния изпълнител при присъединяването на публични взискатели, е необходимо да са налице предпоставките за отписване на публичното вземане. В случая не се установява по отношение на някое от присъединените с разпореждането публични вземания да е изтекла абсолютната 10-годишна давност, която обвързва публичния изпълнител да отпише служебно съответното вземане. От посочените в Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г. публични вземания, се установява, че най-ранното от тях е възникнало през 2007г. и следователно абсолютният 10-годишен давностен срок за това вземане, съобразно правилото на чл.171, ал.2 от ДОПК, започва да тече от 01.01.2008г. и изтича на 31.12.2018г. т.е. след издаване на процесното разпореждане. С оглед на което, без съмнение по отношение на нито едно от присъединените с Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г. публични вземания, към момента на постановяването на акта на публичния изпълнител не е бил изтекъл абсолютният давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК и съотв. по отношение на тези присъединени публични вземания не е съществувало основанието по чл.173, ал.2 от ДОПК за тяхното служебно отписване от публичния изпълнител. Нито се твърди от жалбоподателката, нито по преписката са налице данни, за наличието на подадено от И. Б. към датата на издаване на Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. възражение за погасяването, поради изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, на публични вземания - предмет на разпореждането за присъединяване. А както беше посочено, давността по чл. 171, ал.1 от ДОПК не се прилага служебно т.е прилагането на правните последици на изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК по отношение на съответното публично вземане, е обусловено от подадено от длъжника възражение за погасяването на задължението по давност, респ. от подадено искане за отписване на публичните вземания поради изтекла погасителна давност съгласно чл. 173, ал. 1 във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Следователно, доколкото от една страна давността погасява правото публичните задължения да бъдат събрани принудително, като те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК), а от друга страна към момента на издаване на Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г. липсва обективирано от жалбоподателката възражение по чл.173, ал.1 във вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК за погасяване, поради изтичането на 5-годишния давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, на публични вземания – предмет на разпореденото присъединяване, дори и по отношение на някои от присъединените публични вземания да е бил изтекъл 5-годишният давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, то извършеното по реда на чл.217 от ДОПК с процесното разпореждане присъединяване на тези публични вземания, не е незаконосъобразно. Както правилно сочи жалбоподателката, присъединяването на публично вземане към вече образувано изпълнително дело, не представлява действие по принудително изпълнение. Но без каквото и да е било основание се твърди в жалбата и се поддържа в заключението на ССчЕ, че независимо от липсата на подадено от длъжника възражение по чл.173, ал.1 във вр. с чл.171, ал.1 от ДОПК, недопустимо и неправилно в разпореждането за присъединяване по чл.217 от ДОПК са включени и публични задължения с изтекъл 5-годишен давностен срок. Следва да се отбележи, че в хода на изпълнителното производство, от публичния изпълнител служебно са приложени последиците на абсолютната давност и част от вземанията – предмет на Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/21.06.2017г., са били отписани като погасени, поради изтичането на 10-годишния давностен срок по чл.171, ал.2 от ДОПК, което се установява от приложените по делото Разпореждане от 10.01.2020г. (л.151), Разпореждане от 02.03.2021г. (л.141) и Разпореждане от 29.03.2023г. (л.135). Разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК, на която се основават възраженията на жалбоподателката и съотв. заключението на ССчЕ, е абсолютно неотносима към изпълнителното производство и респ. към законосъобразността и валидността на актовете и действията на публичния изпълнител в хода на образувано въз основа на изпълнителни основания по чл.209, ал.2 от ДОПК производство за принудително събиране на публични вземания. Съгласно посочената разпоредба, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Регламентираният в чл.109, ал.1 от ДОПК преклузивен срок, е такъв за установяване на задълженията за данъци и осигурителни вноски, а не срок за тяхното събиране, вкл. чрез способите на принудителното изпълнение. Изтичането на срока по чл. 109, ал.1 от ДОПК, е отрицателна процесуална предпоставка единствено за образуване на производство по установяване на публични задължения (т.е на ревизионно производство, на производство по издаване на Акт за установяване на задължения по декларация, производство по издаване на Акт за установяване на публично вземане и т.н). С оглед както на съдържанието на нормативната регламентация по чл.109, ал.1 от ДОПК, така и предвид систематичното място на разпоредбата (в глава XIV от ДОПК „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски), очевидно е, че с изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК се преклудира възможността за образуване на производство и издаване на съответния акт за установяване на публично задължение, като този срок няма никакво правно значение за надлежното и законосъобразно образуване на изпълнително производство и респ. за законосъобразността на актовете и действията на публичния изпълнител при осъществяване на принудителното изпълнение за събиране на установени по основание и размер, съотв. изискуеми и ликвидни публични вземания. На следващо място неоснователно е и възражението, че по отношение на част от присъединените вземания за задължителни осигурителни вноски, не е съществувало годно изпълнително основание, по причина, че декларации обр. 6 за посочените в разпореждането периоди, са подадени едва през 2023г. Това твърдение е необосновано, тъй като не се подкрепя от доказателствата по делото, включително и от представените от жалбоподателката в тази връзка протоколи за подадени декларации обр. 6 (л.10-л.105). С последните са декларирани дължимите задължителни осигурителни вноски (за ДОО, УПФ и ЗО) за периодите м.01.2007г. – м.12.2007г., м.01.2008г. – м.12.2008г., м.01.2009г. – м.12.2009г., м.01.2010г.- м.12.2010г. и м.01.2011 – м.12.2011г., а отразените в т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.10 на Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. вземания са единствено за лихви и касаят декларираните с Декларация от 16.04.2007г. окончателни осигурителни вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода м.01.2006г. – м.12.2006г., които задължения не са били внесени в законово регламентираните срокове, което е обусловило и начисляване на лихви. Тъй като лихвата за тези вземания също е публично вземане на основание чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, правилно в случая в разпореждането за присъединяване е посочен периодът, за който е формирана дължимата лихва, а не периодът, за който се е отнасяло главното вземане (неизпълненото в срок публично задължение за вноски за ДОО, УПФ и ЗО за периода м.01.2006г. – м.12.2006г.). В заключение предмет на Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, установени по основание и размер с валидни изпълнителни основания по чл. 209, ал.2 от ДОПК, които изискуеми и ликвидни публични задължения няма да данни да са изпълнени/заплатени от длъжника, поради което правилно е извършено тяхното присъединяване по реда на чл.217 от ДОПК към вече образуваното производство за събиране на публични вземания по изп. дело № 16130001841/2013г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, преди да е изготвено разпределение на събраните суми. С оглед на което правилно и обосновано с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата на И. Б. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. е отхвърлена, като неоснователна. Твърдяната от жалбоподателката материална незаконосъобразност на останалите разпореждания за присъединяване по реда на чл.217 от ДОПК, издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив (Разпореждане за присъединяване изх. № С230016-105-0413008/ 25.10.2023г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С220016-105-0302519/ 09.08.2022г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С210016-105-0023998/ 01.02.2021г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0401222/ 30.11.2020г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0320503/ 25.09.2020г., Разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0245766/ 17.07.2020г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С190016-105-0211228/ 28.06.2019г.; Разпореждане за присъединяване изх. № С180016-105-0137190/ 18.05.2018г. и Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0327334/ 12.12.2017г.), се основава на обсъдените вече и приети от съда за неоснователни възражения за незаконосъобразно извършено с Разпореждане изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. присъединяване на несъществуващи публични задължения и за невярно и неправилно определяне на общия размер на публичните задължения – главници и лихви. По изложените по-горе съображения, че не се установява наличието на сочените от жалбоподателката нарушения на материалния закон при определяне съществуването и размера на присъединените публични задължения, валидността на основанието за тяхното възникване, периода, за който се отнасят и на общия размер на главниците и лихвите по изпълнителното дело, липсва твърдяното от жалбоподателка пренасяне на невярно отразен в Разпореждане за присъединяване изх. № С170016-105-0117887/ 21.06.2017г. общ размер на главниците и лихвите по изпълнителното дело, в последващо издадените разпореждания за присъединяване, което да обуслови извод за тяхната незаконосъобразност на това основание. С оглед на което и предвид липсата на други конкретни възражения срещу останалите действия на публичния изпълнител, обективирани в последващите разпореждания за присъединяване, в Запорно съобщение изх.№ С230016-119-0005940/31.05.2023г. и в ИПДПОЗЛ изх. №С230016-007-0004619/ 31.05.2023г., следва да се приеме, че жалбата и в тази ѝ част обосновано и правилно е отхвърлена като неоснователна с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Относно заявеното от жалбоподателката искане с допълнителна молба вх. № 2219/31.03.2026г., съдът да се произнесе по представени по делото актове на публичен изпълнител: Искането за произнасяне се отнася за действията на публичен изпълнител, обективирани в три запорни съобщения до банки и две разпореждания за изпълнение на запорно съобщение, които, по аргумент от чл.268, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК, не подлежат на пряко обжалване по съдебен ред. Обжалването по административен ред на действията на публичния изпълнител, е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване. В случая посочените в молба вх. № 2219/ 31.03.2026г. запорни съобщения и разпореждания за изпълнение, не са били оспорени от И. Б. по реда на чл.266, ал.1 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Пловдив, с оглед на което произнасянето на съда относно тяхната законосъобразност (вкл. за валидността им и тяхното правно действие/правни последици) в настоящото съдебно производство, е процесуално недопустимо. Относно потвърдените с обжалваното Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. №С250024-022-0075005/ 25.06.2025г., ПНОМ изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г. и ПНОМ изх.№ С180016-022-0031858/ 18.05.2018г.: Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като в ал. 2 на чл.195 е предвидено, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане (чл.195, ал.3, т.1 от ДОПК) или когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК). Анализът на посочената нормативна уредба, регламентираща подлежащите на обезпечение вземания, основанията за извършване на обезпечение, компетентния орган и реда за налагане на обезпечението, обуславя извод, че налагане на обезпечителни мерки по чл.198, ал.1, т.1 – т.4 от ДОПК, е допустимо и след образуването на изпълнителното дело. Доколкото съгласно чл.220, ал.1 от ДОПК изпълнителното дело се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател, а в чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК е предвидена възможност когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, да бъде извършено обезпечение след получаване на изпълнителното основание, очевидно няма пречка и след образуването на изпълнителното дело да бъдат наложени обезпечителните мерки възбрана или запор. Но налагането на възбрана или запор след започването на изпълнителното производство (т.е след изпращането на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК), не представлява действие на публичния изпълнител по обезпечение на установено и изискуемо публично вземане, а действие по принудително изпълнение. Този извод следва от разпоредбата на чл.221, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки (очевидно се има предвид липсата на наложени обезпечителни мерки до започването на изпълнителното производство по см. на чл.221, ал.1 от ДОПК), принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител. Следователно налагането на запор или възбрана в условията на започнало изпълнително производство, винаги има характер на действие по принудително изпълнение. В този смисъл Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021г. на ВАС по тълк. дело № 8/ 2019г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана, които са изрично посочените принудителни действия, които може да предприеме публичният изпълнител. В случая запорите са наложени с ПНОМ изх. №С250024-022-0075005/ 25.06.2025г., ПНОМ изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г. и ПНОМ изх.№ С180016-022-0031858/ 18.05.2018г., издадени от публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, в условията на образувано изпълнително производство по изп. дело № 16130001841/2013г., поради което наложените запори представляват действия по принудително изпълнение съгласно чл.221, ал.4 от ДОПК. Този извод не се променя нито от наименованието на постановлението на публичния изпълнител („за налагане на обезпечителни мерки“), нито от посоченото правно основание за неговото издаване (чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК), нито от обстоятелството, че правното действие на запора като обезпечителна мярка (чл. 206 от ДОПК) е еднакво с правното действие на запора като действие по принудителното изпълнение – наложените запори след започването на изпълнителното производство са действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 215, ал.1, т.2 и т.3 от ДОПК. Както вече беше посочено, процесните ПНОМ са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържат изискуемите реквизити по чл. 196, ал.1 от ДОПК. Разглеждайки запорите, наложени с ПНОМ изх. № С250024-022-0075005/ 25.06.2025г., ПНОМ изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г. и ПНОМ изх. № С180016-022-0031858/ 18.05.2018г., като действия на публичния изпълнител по принудително изпълнение в условията на образувано изпълнително производство по изп. дело № 16130001841/2013г., материалната законосъобразност на тези действия на първо място е обусловена от наличието на подлежащо на принудително събиране, установено по основание и по размер въз основа на изпълнително основание по чл.209, ал.2 от ДОПК публично вземане. Без съмнение в случая това условие за материална законосъобразност на наложените запори се явява изпълнено – запорите са наложени за обезпечаване събирането на изискуеми и ликвидни публични задължения на И. Б., в по-голямата си част произтичащи от подадени от жалбоподателката данъчни декларации по ЗДДФЛ и декларации образец 6, представляващи изпълнителни основания по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК, а именно декларации, подадени от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. С оглед на което несъстоятелни са твърденията на жалбоподателката, че не е знаела за съществуването на тези задължения. По съображенията, изложени по-горе в мотивите на решението, не се споделят доводите в жалбата, че в ПНОМ неправилно (невярно) е отразен общият размер на задълженията по изпълнителното дело - главница и лихви. Констатацията, че жалбоподателката И. Б. има публични задължения по чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установени по основание и по размер с изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2 от ДОПК, които не са платени доброволно от длъжника, съставлява необходимото и достатъчно основание за предприемане на действия от публичния изпълнител за принудително събиране на публичните вземания чрез някой от предвидените в чл.215 от ДОПК способи за принудително изпълнение. В случая, при прилагането на чл.221, ал.4 от ДОПК, принудителното изпълнение върху вземанията на длъжника и върху притежаваните от него парични средства в ТБ, е започнало чрез налагането на запори. Наложените с процесните ПНОМ запори върху банкови сметки на длъжника и запор върху вземане от трето лице-работодател, са определени за сума до размера на публичните вземания – предмет на принудително събиране в производството по изп. дело № 16130001841/2013г. Запорите са наложени върху имущество на задълженото лице, подлежащо на принудително изпълнение, въз основа на обоснована и доказана обезпечителна нужда, с оглед на установената в хода на изпълнителното производство възможност да се затрудни събирането на изискуеми публични вземания, тъй като няма данни длъжникът да разполага с достатъчно активи, които да покрият задълженията. Последното обстоятелство се потвърждава от приложената Справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице с изх. № С230016-134-0003875/ 31.05.2023г. (л.132), според която към 31.05.2023г. публичните задължения на И. Б. са в общ размер на 14344.48 лева, като не е установено имущество, което може да послужи като обезпечение на публичните задължения и дългът е категоризиран като „частично събираем“. Наложените с ПНОМ запори съответстват на обезпечителната нужда на публичния взискател, без да обременяват прекомерно длъжника, като е спазен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим по силата на § 2 от ДР на ДОПК - наложените запори са до размера на установените публични задължения. С оглед на което правилно и обосновано с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата на И. Б. срещу ПНОМ изх. №С250024-022-0075005/ 25.06.2025г., ПНОМ изх. № С230016-022-0037275/ 31.05.2023г. и ПНОМ изх.№ С180016-022-0031858/ 18.05.2018г., е отхвърлена, като неоснователна. До издаването на процесните ПНОМ, от И. Б. няма депозирано възражение, респ. искане за отписване на публични задължения поради погасяването им по давност. Както вече беше посочено, давността не се прилага служебно, а само по искане или възражение от страна на длъжника, с изключение на случаите по чл. 173, ал. 2 от ДОПК (при изтичане на абсолютния 10-годишен давностен срок). От данните по преписката се установява, че такова възражение е било подадено едва на 21.07.2025г. и по него компетентният публичен изпълнител се е произнесъл с Разпореждане изх. № С250024-137-0004355/ 04.08.2025г. Това разпореждане е било оспорено по административен реда, а потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив е обжалвано по съдебен ред и е предмет на разглеждане по адм. дело № 1009/2025г. по описа на АС - Стара Загора. Поради което в производството по настоящото дело съдът не дължи произнасяне по възражението на жалбоподателката за погасяването по давност на публични вземания – предмет на принудително събиране по изп. дело № 16130001841/2013г. С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното Решение № 229/ 22.08.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив и потвърдените с решението актове и действия на публичния изпълнител, обективирани в оспорените Разпореждания за присъединяване по чл.217 от ДОПК, ПНОМ, Запорно съобщение изх.№ С230016-119-0005940/31.05.2023г. и ИПДПОЗЛ изх. №С230016-007-0004619/ 31.05.2023г., като издадени от компетентни органи, в изискуемата форма и със съдържание, съответстващо на нормативните изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при съблюдаване целта на закона, са правилни и законосъобразни. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателката И. Б. следва да бъде възложено заплащането в полза на Национална агенция за приходите възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 102.26 евро, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд