Решение № 2053 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 338/2026 г.

Производството е по чл.208 и сл.АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по жалба от "СТИК-КРЕДИТ" АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, площад „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. Н. Т., чрез адв. А. Д., срещу Решение №71/23.02.2026г. по АНД №6/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е постановено в нарушение на закона и при наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Твърди се, че обжалваното Наказателно постановление (НП) № ВТ-007454/04.04.25г. е издадено от некомпетентен орган. Сочи, че в титулната част на НП е посочено, че е издадено от началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - Ц. Х., а е подписано от Ц. Х. в качеството му на Началник ТО -Велико Търново, като по делото липсва заповед, с която Ц. Х. да е оправомощен като началник на ТО-В.Търново да издава НП. В представената заповед №15/29.01.2025г. липсва описание на правомощията, които се делегират от Председателя на КЗП на Ц. Х. в новото му качество на началник на ТО за областите Плевен, Левски, Габрово и В.Търново, както и не съдържа овластяване за издаване на НП. Счита за неправилно пиретото от РС-Плевен, че коректно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на представляваното от мен дружество, доколкото оспореното НП, съдържащо неблагоприятни за него последици, е издадено от орган без доказани правомощия за това. На следващо място, поддържа възражението си, че НП противоречи на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържа всички необходими реквизити: в НП неясно и противоречиво е посочено качеството на лицето, издало акта - в началото на НП е посочено, че същото е издадено от Ц. Х. - началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, като същевременно обаче НП е подписано от Ц. Х. в качеството му на началник на ТО Велико Търново. Доколкото описаното нарушение създава противоречие относно съществен елемент на процесното НП, то тази неяснота следва да бъде приравнена на пълна липса на този елемент. Изложеното процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН не може да бъде санирано по време на съдебния процес, поради което обжалваното решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени. Посочва практика на АС-Плевен в тази насока. Посочва се още в касационната жалба, че по делото липсват доказателства за несъмнено доказано нарушение. Счита за недоказано твърдението на ПЛРС, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, предвид предоставения Стандартен европейски формуляр на 16.12.2024 г. , в който липсва съществена и задължителна информация за дължимата възнаградителна лихва; за общата дължима сума; за годишния лихвен процент и годишен процент на разходите “. Обратно твърди, че в представения Стандартен европейски формуляр се съдържа всеки един от горепосочените реквизити. Посочването на размер на възнаградителната лихва от 0 лв., съответно размер на ГЛП и ГПР от 0 % не води до нарушаване на чл. 5 от ЗПК, като общата дължима сума по кредита при тези параметри е правилно изчислена. Именно във връзка с гореизложеното, дружеството неколкократно е възразило, като е посочило, че има практика да предоставя и безлихвени заеми, което обстоятелство не е обсъдено в обжалваното Решение. Същевременно, по делото липсват доказателства, че договорът за кредит, който следва да бъде сключен впоследствие между страните във връзка с предоставения СЕФ, съдържа параметри, различни от посочените в преддоговорната информация. В този смисъл, ако договорът за кредит съдържа информация идентична с тази, посочена в СЕФ, не може да се приеме, че липсва съществена и задължителна информация, доколкото тя отговаря в пълна степен на действителността. Твърди, че в този смисъл крайните изводи на административнонаказващият орган и на съда за нарушение на чл. 5, ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК почиват единствено на предположения. Излага становище, че направените възражения не са обсъдени от Районен съд - Плевен в мотивите на обжалваното решение, поради което са налице условията на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК- липса на мотиви. Твърди се още, че е нарушена разпоредбата на чл.165 ал.4 т.6 от ЗЗП, като изключително право да издава НП във връзка с нарушения на ЗЗП, са възложени единствено на председателя на КЗП, който от своя страна може да делегирира тези свои правомощия на други длъжностни лица. Доколкото по делото липсват доказателства, председателят на КЗП да е делегирал това свое правомощие на издателя на обжалваното НП за територията на за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, а и като цяло, то считаме че същото е издадено в нарушение на чл. 165, ал. 1, т. 6 от ЗЗП. Счита, че при така възприетата фактическа обстановка са направени неправилни изводи относно наличието на нарушение на разпоредбите на чл. 5, ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. За да бъде осъществен фактическият състав на нарушението на чл. 5, ал. 5 от ЗПК във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, следва: 1) Стандартният европейски формуляр да не е попълнен изцяло; 2) Стандартния европейски формуляр да не е попълнен от кредитора. От събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, не се установява наличие на горецитираните елементи от фактическия състав. Посочената от съда „липса на информация“ в СЕФ не отговаря на действителността и на изложената в НП фактическа обстановка. Кредиторът е включил информация за общата дължима сума по кредита - 2 000 /две хиляди/ лева, включил е и сумата дължима за лихва - 0 /нула/ лв. Доколкото изискуемата информация в полетата по Част II, т. 6. От Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК е попълнена, то не може да се приеме, че предоставения от кредитора СЕФ не съдържа необходимата в тази част информация. Твърди, че по същия начин, в предоставения от кредитора СЕФ се съдържа и информация за лихвения процент по кредита - 0 %, и за годишния процент на разходите - 0 %. Следователно, отново не може да бъде прието, че представения при проверката СЕФ не съдържа необходимата информация по Част III, т. 1. и т. 2. Излага становище, че дружеството предоставя и безлихвени заеми на своите клиенти, например в случай на първо кандидатстване за кредит, в случай на въведена промоционална кампания от Дружеството; в случай на натрупани бонус точки от страна на клиент и т.н., поради което не е начислена и възнаградителна лихва. С оглед гореизложеното, считам че не е налице първият елемент от фактическият състав на чл. 5, ал. 5 от ЗПК, въпросният СЕФ съдържа изцяло необходимото съобразно ЗПК и Приложение № 2 към него съдържание. На следващо място се сочи, че СЕФ е изцяло попълнен от кредитора, като в обжалваното решение липсват мотиви в обратната насока. Адресат на задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК е кредиторът, като лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. С оглед което, намира, че и вторият елемент от фактическият състав на чл. 5, ал. 5 от ЗПК не е налице, тъй като предоставения СЕФ е попълнен изцяло именно от кредитора. Предвид горното счита, че СЕФ съдържа цялата изискуема от ЗПК преддоговорна информация, като същият е попълнен от задълженото съгласно закона лице - кредитора. Обръща внимание на обстоятелството, че дори и да бъде прието, че изначално по време на проверката от 16.12.2024 г., служителите на КЗП са се представили за такива, а не за потенциални клиентина Дружеството (което се твърди в процеса от КЗП), то посочването в СЕФ на възнаградителна лихва, респ. ГПР и ГЛП в размер на 0, отново не води на нарушение на чл. 5, ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Това е така, защото, за да е налице нарушение на тези законови разпоредби е необходимо, кредиторът да не е изпълнил това свое задължение към потребител, каквито в писменото становище се твърди, че служителите на КЗП не са били. В този смисъл, в случай че служителите на КЗП са се представили изначално за такива и дружеството е следвало да им предостави данни за кредит с конкретен размер на възнаградителна лихва, ГЛП и ГПР (каквито твърдения и доказателства, отново не се съдържат в КП), то извършеното от дружеството нарушение, ще е такова във връзка с неизпълнение на указания и непредоставяне на доказателства на проверяващите органи, а не такова по чл. 5, ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Иска се от съда да отмени изцяло Решение № 71/23.02.2026 г. по АНД № 6/2026г. по описа на Районен съд - Плевен, като незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отмени Наказателно постановление № ВТ - 007454 от 04.04.2025 г., издадено от Началник на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, като незаконосъобразно респ. се отмени Решение № 71/23.02.2026 г. по АНД № 6/2026г. по описа на Районен съд - Плевен и върне делото за повторно разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и разноските по АНД № 798/2025 г. на Районен съд - Плевен, КАНД № 789/2025 г. на Административен съд - Плевен и АНД № 6/2026 г. на Районен съд - Плевен. В съдебно заседание касаторът - „СТИК-КРЕДИТ“ АД, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище, в което поддържа касационната жалба, излага подробни съображения и иска отмяна на Решение № 71/23.02.2026 г. по АНД № 6/2026г. по описа на Районен съд - Плевен, като се отмени НП № ВТ - 007454 от 04.04.2025 г. Ответникът – Началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Страната излага писмено становище, с което моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна и остави в сила съдебното решение, като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на предявените разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №71/23.02.2026г. по АНД №6/2026 г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено НП № ВТ- 007454/04.04.2025 г. на началника на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „СТИК КРЕДИТ“ АД-ШУМЕН, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, на основание чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.5 ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от ЗПК. РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че при извършена проверка на основание Заповед № 6354/12.12.24г. на Председателя на КЗП на 16.12.2024 г. била извършена проверка за спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, в офис за кредити в гр. Плевен, [улица], стопанисван от „Стик-Кредит" АД, за което бил съставен Констативен протокол № К-2770554 . Проверяващите установили, че в офиса се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 100 лв. до 5 000 лв. При запитване за отпускане на кредит в размер на 2 000 лв. със срок за погасяване 24 месеца е предоставена писмена информация чрез стандартен европейски формуляр, както следва: в част II. „Описание на основните характеристики на съответния кредит" било посочено следното: т. 1. вид на кредита - потребителски кредит; т.2. общ размер на кредита (максималният размер /лимитът или общата сума, предоставена по договора за кредит) - 2 000 лв.; т.3. условия за усвояване на кредита (как и кога ще получите парите) - Кредитът се усвоява в пълен размер не по-късно от 24 /двадесет и четири/ часа от сключване на договора, по избран от потребителя начин измежду: на ръка в офис на кредитора или по банков път.; т.4. срок на договора за кредит - 24 / двадесет и четири месеца/; т.5. указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски - периодичност: месечно; брой вноски - 24; падежна дата 16-то число; 23 вноски са в размер на 83 лв., а последната вноска е 91 лв. Всяка вноска съдържа определения в договора размер на главница и лихва; т.6. общата сума, която следва да се заплати (Общият размер на кредита (главницата), заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита) - 2 000 лв. /две хиляди/, от които дължимата сума по главницата възлиза на 2 000,00 лв., а сумата на лихвата за целия период на договора е в размер на 0 /нула/. В предоставения СЕФ в Част III. „Разходи по кредита" било посочено следното: т.1. „Лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му и ако е приложимо за съответния вид кредит, различните лихвени проценти, които са относими за кредита“ - 0% /нула/ фиксиран годишен лихвен процент; т. 2. „Годишен процент на разходите /ГПР/, Общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР Ви дава възможност да сравните различни предложения за сключване на договор за кредит“ - ГПР 0% /нула/. Проверяващите констатирали, че в предоставения Стандартен европейски формуляр на 16.12.2024 г. липсва съществена и задължителна информация за дължимата възнаградителна лихва; за общата дължима сума; за годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. За констатираното нарушение е съставен АУАН и обжалваното НП. Горната фактическа обстановка съдът установил от писмените доказателства по делото в съвкупност, както и от гласните такива, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Н. Н. и Р. И. К., които кредитирал с доверие като обективни, последователни, логични, вътрешно безпротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал. Съдът приел, че АУАН и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следват от представените Заповед № 1137/29.01.2025 г. и Заповед № 358 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. При издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел за безспорно от доказателствата по делото, че дружеството в качеството на кредитор не е изпълнило задължението си да попълни изцяло задължителната преддоговорна информация, която е необходима за сравняване на различни предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Нарушението е описано ясно и разбираемо, посочена е правилната му правна квалификация - чл. 5, ал. 5 от ЗПК, изискваща СЕФ да е попълнен изцяло от кредитора, с което не е накърнено правото на защита на дружеството, тъй като същото е разбрало какво нарушение му е вменено, видно от възраженията в жалбата до районния съд. Противно на доводите надружеството, в АУАН и НП ясно и непротиворечиво са посочени разделите и точките на СЕФ (Приложение № 2), които не са били попълнени в цялост, както и и липсващата информация в съответните раздели. Съдът намерил, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от ЗПК. Счел, че при индивидуализацията на наказаниетоадминистративнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е отчел тежестта на нарушението, поради което правилно е наложено на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 3000 лева. Предвид изложеното, съдът потвърдил обжалваното НП, като правилно, законосъобразно и обосновано. Настоящата инстанция приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила. Констатациите на административнонаказващият орган са приети изцяло от районния съд и се споделят от настоящия касационен състав. В този смисъл касационната инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да обоснове решението си. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че обжалваното Наказателно постановление (НП) № ВТ-007459/04.04.25г. е издадено от некомпетентен орган и че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 т.1 от ЗАНН, като в обжалваното НП липсва задължителен реквизити, а именно автора на акта, като неясно и противоречиво е посочено качеството на лицето, издало акта. Подробно и аргументирано РС Плевен и изложил становището си относно наличието на материалната компетентност на Ц. Х., като началник на териториален отдел Русе, включващ областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище гр. Русе, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, да издава НП по АУАН,съставен от служители от ТО-В.Търново, в качеството си на съвместяващ длъжността началник на ТО Велико Търново. В тази насока са представената заповед №15/29.01.2025г. на Председателя на КЗП, която предвижда съвместяване на двете длъжности от Ц. Х.. От тук е неоснователно и възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Правилен е изводът на РС-Плевен относно доказан състава на нарушение по чл.5, ал.5 от ЗПК. Съгласно чл.5, ал. 1 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 – чл.5 ал.2 от ЗПК. На основание чл.5 ал.5 от ЗПК формулярите, съдържащи преддоговорната информация по ал. 2, трябва да бъдат попълнени изцяло от кредитора. Стандартния европейски формуляр по Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК има задължително съдържание и съставлява стандартен документ относим за всички кредитори, чиято цел е да помогне на потребителя да разбере реда и условията на всеки договор за кредит. Формулярът включва основните характеристики на договора, размера на кредита и неговата цена, годишния процент на разходите включващ общия размер на разходите по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси и др. вид разходи, броя, периодичността и размера на плащанията и информация за важни правни аспекти – правото на отказ от договора, предсрочно погасяване, срок на обвързаност с преддоговорната информация. Чрез формуляра могат да се сравняват кредити от различни доставчици на услуги и потребителят да избере най-подходяща за него. Изрично в титулната страница на Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК е изписването на текст, че "информацията във формуляра няма силата на предложение за договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт, за който се отнася тази информация". В случая част II. "Описание на основните характеристики на съответния кредит" е посочено следното: т. 1. Вид на кредита - Потребителски кредит; т. 2. Общ размер па кредита (максималният размер/лимитът или общата сума, предоставена по договора за кредит) - 2000, 00 лв.; т. 3. Условия за усвояване на кредита (как и кога ще получите парите) - Кредитът се усвоява в пълен размер не по-късно от 24 /двадесет и четири/ часа от сключване на договора, по избран от потребителя начин измежду: на ръка в офис на кредитора или по банков път; т. 4. Срок на договора за кредит - 24 /двадесет и четири месеца/; т. 5. Указания за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски - Вие трябва да заплатите следното: периодичност: месечно; брой вноски - 24; падежна дата 16-то число; 23 вноски са в размер на 83 лв., а последната вноска е 91 лв. , като всяка вноска съдържа определения в договора размер на главница и лихва; т. 6. Общата сума, която следва да заплати лицето (Общият размер на кредита (главницата), заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка с Вашия кредит) - 2000, 00 /две хиляди/ лева, от които дължимата сума по главницата възлиза на 2000. 00 лв., а сумата на лихвата за целия период на договора е в размер на 0 /нула/. ". В предоставения СЕФ в Част III. "Разходи по кредита" е посочено следното: т. 1. " Лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му и ако е приложимо за съответния вид кредит, различните лихвени проценти, които са относими за кредита" - 0 % /нула/ фиксиран годишен лихвен процент; т. 2. "Годишен процент на разходите /ГПР/, Общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР Ви дава възможност да сравните различни предложения за сключване на договор за кредит" - ГПР 0 % /нула/. ". Действително в представения на служителите на КЗП стандартен европейски формуляр на 16.12.2024 г. в т.5 е отбелязан размера на отделните вноски, но е отбелязано също, че отделните вноски съдържат определената в договора главница и лихва. Същевременно от показанията на свидетелите по делото се установява още, че към момента на проверката на сайта на дружеството е обявена единствена възможност за предоставяне на безлихвен заем, ако сумата възлиза на 800 лв. и се касае за първи заем на потребителя. Настоящият случай не е такъв. Гореизложеното обуславя извод, че изводът на РС-Плевен, че в СЕФ липсва съществена и задължителна информация за дължимата възнаградителна лихва; за общата дължима сума; за годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, е правилен. Кредиторът: "Стик-Кредит" АД не е изпълнил вмененото му в ЗПК задължение, да посочи в изготвения от него СЕФ, преди отпускането на потребителски кредит, горепосочената задължителна преддоговорна информация, с което е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 от ЗПК. Неоснователно е и възражението, че въззивната инстанция не е обсъдил в решението си възраженията на дружеството т.е. липсват мотиви. Такова нарушение касационната инстанция не открива. Обратно районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото на дружеството деяние. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът е осъществил от обективна и от субективна страна фактическия състав на нарушение на нарушение на чл. 32 ал.4 от ЗПК, поради което законосъобразно е бил привлечен към административнонаказателна отговорност. Правната квалификация за нарушението е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен и категоричен начин в развилото се административно и съдебно производство. Приетата от административнонаказващият орган фактическа обстановка е идентична с отразената в съставения акт за установяване на административно нарушение. Тя се подкрепя по категоричен и безпротиворечив начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Между тях не съществуват противоречия и се изясняват всички факти, предмет на доказване по делото. Предвид изложеното, касационният състав приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон и не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, които да водят до неговата отмяна, поради което като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро в полза на КЗП, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, което е своевременно претендирано. По отношение на претенцията за юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 240 евро, от които сумата от 150 лева разноски по АНД № 6/26г. по описа на РС-Плевен, сумата от 150 лева по КАНД № 789/25г. по описа на АС-Плевен- 150, и АНД № 798/25 по описа на РС-Плевен – 150 лв., съдът счита ,че искането за присъждане на разноски свързани с АНД № 6/26г. следва да бъде оставено без уважение предвид изричното произнасяне на РС-Плевен в тази насока. В останалата част искането е основателно и следва да бъде уважено до претендирания размер от 76,69 евро. Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,