Решение № 2409 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1934/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на С. Г. Г. срещу частичен отказ на Изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания (АХУ), обективиран в писмо по имейл от 18.06.2024 г., да се предостави достъп до цялата информация за постъпилите през 2021 г. и 2022 г. проектни предложения по Програмата за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания по чл. 46 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/ и чл. 36 от Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания /ППЗХУ/. Ищецът твърди, че полученият частичен отказ от Изпълнителния директор на Агенция на хора с увреждания е незаконосъобразен. Развива подробни мотиви за презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до информация, което не може да бъде преодоляно от несъгласието на трети лица. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично, като изцяло поддържа жалбата. Иска от съда да отмени получения частичен отказ на изпълнителен директор на АХУ за достъп до обществена информация и да върне преписката със задължителни указания. Претендира направени съдебни разноски за държавна такса. Ответникът по жалбата в писмен отговор моли същата да бъде отхвърлена, като незаконосъобразна. Изложени са съображения, свързани със запазване на тайна за стопанска дейност на лицата по смисъла на Закона за защита на търговската тайна. Наведени са твърдения, че цитираните от жалбоподателя разпоредби не са основание за предоставяне на исканите проектни предложения, тъй като информацията в тях надхвърля тази, свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 или чл. 3а от ЗДОИ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: В изпълнение на решение № 4187/10.05.2024 г. на Административен съд Пловдив, XXVIII състав, постановено по адм. дело 49/ 2024 г. по описа на съда, е издадено Решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 85/0023-5294/18.06.2024 г. /л. 27/ от изпълнителния директор на АХУ, с което на жалбоподателя С. Г. е предоставен достъп до поисканата обществена информация по ЗДОИ, а именно проектни предложения по Програмата за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания по чл. 46 от ЗХУ и чл. 36 от ППЗХУ. Предоставени са му в електронен формат шест проекта за 2021 г. и пет проекта за 2022 г., които са в обем и по начин, който не разкрива информацията за третото лице - бенефициент. Направено е уточнение, че до всички бенефициенти на проектите е изпратено искане по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ за съгласие за предоставяне на копие от проектните предложения. На жалбоподателя не са изпратени проектните предложения на бенефициентите, от които е получен категоричен отказ за предоставяне на проектите им. Мотив за отказа е, че те съдържат чувствителна лична информация, която е защитена от Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. С разпореждане № 7692/04.09.2024г. е изискано от органа да предостави цялата преписка и по-точно доказателства за съобщаването на оспорения отказ, съдържащ се в електронно писмо от 18.06.2024 г. Същата е изпратена с писмо рег. № 14986/19.09.2024г., като е изяснено, че писмото от 18.06.2024 г. е изпратено на жалбоподателя два пъти, като той го е получил на 24.06.2024 г. По същество: Оспорваното решение има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. АПК. Същото е изпратено на жалбоподателя Г. с писмо от 18.06.2024 г. по електронна поща, което той е получил след повторно изпращане на 24.06.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 26.08.2024 г. Поради това и съдът намира, че жалбата е била депозирана против годен за оспорване индивидуален административен акт, доколкото се касае до решение, постановено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ по заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя, което решение принципно подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл. 40 от ЗДОИ. Оспорването е подадено в срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Предвид това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Разглежданото по делото административно производство е завършило с решение, което е постановено от компетентен за това орган, в кръга на неговите правомощия. Изпълнителният директор на Агенция за хората с увреждания е задължен субект но смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ и в това си качество е задължен да се произнесе по всяко отправено до него искане за предоставяне на достъп до обществена информация по реда и на основание ЗДОИ с изричен и мотивиран акт, съобразно нормите на чл. 28, ал. 2, чл. 29 и чл. 38 от ЗДОИ, с които има възможност, в зависимост от конкретните обстоятелства, или да остави искането без разглеждане, или да предостави исканата обществена информация, респективно да откаже предоставяне на заявения достъп до информация. Наред с това съдържанието на оспорваното решение съответства на реквизитите, посочени в чл. 34 ЗДОИ и съответно следва да се приеме, че при издаването на акта е спазена и предписаната от закона форма. Съдът също така не констатира в хода на административното производство да са допуснати нарушения на производствените правила при издаването на акта. В този смисъл, съдът приема, че не са налице основанията за отмяна на акта по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 146 АПК. По същество правният спор в настоящото производство се свежда до това дали правилно е приложен материалният закон и дали частичният отказ от предоставяне на информация е незаконосъобразно постановен на това основание. Правото да се търси и получава информация е изрично разписано в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. В закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е обществена информацията по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, следва да са налице двете кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В мотивите на органа е посочено, че те съдържат чувствителна лична информация, която е защитена от Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на този закон, достъпът до лични данни. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Същата дефиниция е транспонирана и в националното ни законодателство в § 1, т. 1 от ДР към Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и § 1, т. 2 от ДР към ЗДОИ. Чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ урежда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес Случаите в ЗДОИ, когато исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на трето лице или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Съдът счита, че настоящото производство се касае и за двата случая. В първият случай, когато исканата обществена информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено съгласие на третото лице - чл. 31, ал. 2 ЗДОИ, което е сторено от изпълнителният директор на АХУ, видно от представените писмени доказателства, както и вмененото му с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължение да прецени наличието на надделяващ обществен интерес. В мотивите си органът е посочил лаконично, че изисканите проекти съдържат чувствителна лична информация, защитена от ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г., без да излага подробни съображения, тъй като е приел, че такъв интерес не е налице. Следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Няма наведени твърдения, че в случая се касае за корупция или злоупотреба с власт, за да се приеме, че на лице надделяващ обществен интерес. По отношение на втория случай, в представен писмен отговор по делото, ответникът развива подробно съображения в предоставен писмен отговор по настоящето производство. Съдът възприема изцяло изложените мотиви от ответника, предвид обстоятелството, че търсената информация за проектите, с които се кандидатства по програмата за осъществяване на стопанска дейност в АХУ, съдържат бизнес идеи, както и механизмите за осъществяване на техните печеливши реализации, което по своето естество представлява производствена и търговска тайна, тъй като те дават конкурентно предимство на търговеца пред другите търговци, за да реализират печалба от дейностите си. В този смисъл е разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Предоставянето на такъв вид информация би било нарушение на чл. 29 от ЗЗК забраняващ всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. От друга страна органът е бил длъжен да се съобрази и с разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна /ЗЗТТ/ даваща определение за търговска тайна - е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска стойност, поради тайния си характер; 3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Съгласно чл. 4 от ЗЗТТ бенефициентите са притежатели на търговска тайна е всяко физическо или юридическо лице, което правомерно контролира търговска тайна. В настоящият случай търговската тайна в проектите, с които кандидатстват бенефициентите на АХУ, се отнася както до стоки, така и до услуги. Разкриването й може да повлияе негативно на реализацията на търговска печалба, съответно жалбоподателя може да се възползва в своя полза от нея. Т.е. в случая е възможно да се преследва личен, а не обществен интерес. Достъпът до информацията, която иска жалбоподателят Г. в този случай не следва да бъде определяна, като обществена по смисъла на определението в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Това е така поради обстоятелството, че не е свързана с обществения живот в Република България и не дава възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на държавните органи, които са задължените по закона субекти, а до информация представляваща производствената и търговската тайна на предприемачи, кандидати по програмите на АХУ. В настоящият случай е искана информация, която надхвърля многократно тази свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл, 3 или чл. 3а от ЗДОИ. Именно поради тези причини, напълно законно те не са му предоставени. Настоящият съдебен състав счита, че търсената информация за проектите, с които се кандидатства по програмата за осъществяване на стопанска дейност съхранявана в АХУ няма характер на обществена такава. В производството пред съда не бяха установени обстоятелства, годни да обосноват извод, различен от формирания от административния орган. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв. лева.