Решение № 430 от 18.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1119/2023 г.

С присъда № 7 от 12.07.2023 г. по н.о.х.д. №680/2022г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил подсъдимият В. Е. В. е признат за виновен в това, че на 07.05.2022 г. в гр. Дупница, пред магазин за хранителни стоки, находящ се в двора на черква „Свети Г.", умишлено е умъртвил Г. Д. К. от гр. •••, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, а В. В., макар и непълнолетен (навършил шестнадесетгодишна възраст), е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 115, вр. с чл. 63, ал. 2, т, 1 от НК и във вр. с чл.36, 37 и 54 НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. В. Е. В. е бил задържан и спрямо него е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража, считано от 07.05.2022 г. до влизането на присъдата в сила. Със същата присъда първостепенният съд е уважил предявения от В. Г. К. граждански иск за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като иска за разликата до 150 000 лв. е отхвърлил като неоснователен. Окръжен съд- Кюстендил е уважил и приетите за съвместно разглеждане граждански искове от гражданските ищци В. Н. С. и Г. С. Ш., действащи чрез тяхната майка и законен представител В. К., за сумата от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, като исковете за разликата до 150 000 лв. е отхвърлил като неоснователни. Първоинстанционният съд е осъдил подс. В. да заплати в полза на държавата по сметка на РУП - Дупница сторените по делото разноски в размер на сумата от 1658.09 лв., представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица, както и по сметка на КнОС сумата от 810 лева - възнаграждения за вещи лица и сумата от 4 000 лв., представляваща държавни такси върху уважения размер на гражданските искове. С атакуваната присъда съдът е разрешил въпроса и с веществените доказателства. Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната част е останал подсъдимият В. В. и я е оспорил с въззивна жалба и допълнение към нея, подадени чрез неговия защитник - адв. Й. Г.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Счита се, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин. В тази връзка се поддържа, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление. Отделно се навеждат доводи за несправедливост на наложеното наказание поради определянето му в завишен размер. Подробни съображения за изтъкнатите упреци са развити в допълнение към въззивната жалба, депозирано след изготвяне на мотивите на съд. акт. Обстойно и подкрепено с позоваване на съдебна практика се аргументира отсъствието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК. Поддържа се, че смъртта на пострадалия К. е настъпила сравнително бързо и същевременно болковата чувствителност на същия е била понижена, предвид употребеното от него значително количество алкохол. Твърди се, че при извършване на деянието подсъдимият не е проявил и особена жестокост, тъй като въпреки големия брой на ударите, само един от тях е имал смъртоносен характер и е бил нанесен в жизненоважна част на човешкото тяло. Навежда се, че в случая дори е съществувала възможност да бъде предотвратен леталния изход с оглед на причинената черепно-мозъчна травма на пострадалия, ако е била своевременно оказана медицинска помощ на пострадалия. Допълва се, че подсъдимият не е използвал специфично средство при извършването на деянието и липсвали данни да е демонстрирал отсъствие на състрадание и коравосърдечност. Твърди се още, че съдът не е отчел заинтересоваността на св. А. и безкритично е кредитирал изцяло показанията му. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е мотивирано с твърдение, че ОС-Кюстендил не е оценил в необходимата положителна степен направеното от подсъдимия самопризнание, оказаното съдействие на органите на разследването, пълното разкаяние и добрите характеристични данни, които обстоятелства следвало да се третират като многобройни смекчаващи такива. За сметка на това неправилно е прието наличието на отегчаващи обстоятелства и отмерено несправедливо тежко наказание. Отправят се следните алтернативни претенции: присъдата да бъде изменена чрез оправдаване по по-тежката правна квалификация по чл. 116, ал. 1. т.6, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК и осъждане по основния състав на чл. 115, вр. 63, ал. 2, т. 2 от НК или за престъпление по чл. 124, ал. 2, вр. ал. 1 /или само ал. 1/, вр. чл.115, вр. чл. 63, ал., т. 2 от НК, както и налагане на наказание в предвидения законов минимум в съответните разпоредби. Отделно от това, ако не бъдат споделени съображенията на защитника за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, се иска намаляване на наложеното наказание и определянето му в минималния срок, а именно пет години „лишаване от свобода“. Пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин от събраните гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Намира, че решаващият съд детайлно и изчерпателно е обосновал своите фактически и правни изводи. Твърди, че при така изяснената фактическа обстановка, материалният закон е бил правилно приложен. Приема, че в случая са налице квалифициращите обстоятелства – убийството е извършено по особено мъчителен начин за подсъдимия и с особена жестокост. Аргументира невъзможност за приложение на чл. 118 от НК, доколкото не се установявало подсъдимият да се е намирал в състояние на афект при осъществяването на деянието. Като неприложима намира и разпоредбата на чл. 124 от НК, като според прокурора обективираното от подсъдимия отношение към извършеното деяние и неговия резултат сочат на умисъл за убийство. В тази връзка се изтъкват броя, силата и интензивността на нанесените удари, тяхната насоченост, характеристиката на получените наранявания, възрастта на подсъдимия и пострадалия. Счита отмереното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ на подс. В. за справедливо, тъй като съдът е съобразил всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Не открива основание за корекция на присъдата и в нейната гражданско - осъдителна част. С горните съображения прокурорът пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а присъдата на ОС-Кюстендил да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Частните обвинители и граждански ищци - В. К., В. С. и Г. Ш., се представляват пред въззивния съд от повереника им - адв. И. Г., който изразява съгласие с казаното от прокурора. Според адв. Г., извършеното деяние се откроява с безпределна жестокост, като едновременно с това не можело да бъде направена констатация за проявена самокритичност от страна на подсъдимия за стореното. Моли за цялостно потвърждаване на присъда на ОС-Кюстендил. Частният обвинител и граждански ищец В. К., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца В. С. и Г. Ш., се солидаризира с изложеното от повереника. В съдебното заседание защитникът на подс. В. В. - адв. Г. поддържа въззивната жалба и намира присъдата в наказателната й част за неправилна и незаконосъобразна. Оспорва дадената от съда оценка за достоверност на показанията на св. Г. А., като заявява, че същият е заинтересован, предвид притежаваното от него качество на обвиняем в досъдебното производство. Отново повдига въпроса за отсъствието на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3 от НК, като в подкрепа на това свое становище излага съображения, идентични с посочените в жалбата. Подчертава, че съгласно казаното от вещото лице Н., изготвило съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, смъртта е имало как да бъде предотвратена, ако му е била оказана своевременна и адекватна медицинска помощ. Твърди се и допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд, намерило израз при определяне на размера на наказанието. Според защитата, ОС-Кюстендил, макар правилно да е приел наличието на многобройни смекчаващи отговорността за подс. В. обстоятелства, то погрешно е намерил, че същите се балансират от наличието на отегчаващи такива. В тази връзка изтъква, че обстоятелствата, които веднъж са отчетени като квалифициращи при квалификацията на деянието, не следва да бъдат третирани втори път в светлината на отегчаващи такива при индивидуализацията на наказанието. В коментирания аспект счита, че неправилно ОС-Кюстендил е преценил за отегчаващо обстоятелство наложената на подсъдимия възпитателна мярка, без да е съобразил социалния му статус и характеристиките на конкретната противообществена проява. Пледира присъдата да бъде изменена, като деянието на подсъдимия бъде преквалифицирано от такова по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК в такова по чл. 115 от НК или алтернативно по чл. 118 от НК, или чл. 124, ал. 1 от НК, като бъде определено справедливо наказание съобразно съответната норма. Иска се, ако не бъдат споделени възраженията за прилагане на по-леко наказуем състав, наказанието на подсъдимия В. да бъде отмерено в законово предвидения минимум в съответната разпоредба по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно за срок от пет години /предвид редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК/. Подсъдимият В. В., при упражняване на правото на лична защита се съгласява с казаното от адвоката си. В последната си дума изразява съжаление за стореното. Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Съдебното производство пред първата инстанция е било проведено по реда на Глава 27-ма, чл. 371, т. 1 от НПК. Настоящият въззивен състав подложи на внимателна проверка както обжалвания съдебен акт, така и всички материали по делото, в аспекта на извършените на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция процесуално-следствени действия, при което констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание от 11.04.2023 г. ОС-Кюстендил по НОХД № 680/2022г., в съответствие с изискването на чл. 372, ал. 1 от НПК съдебният състав е разяснил на страните последиците от съкратеното съдебно производство в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл с определение, с което е одобрил постигнатото съгласие между страните в процеса да не се провеждат разпити на свидетелите /с изключение на Г. А./ и да не се изслушват вещите лица, изпълнили назначените на досъдебното производство експертизи, като е направил преценка, че съответните действия са извършени по реда, предвиден в НПК. С оглед на постигнатото съгласие, първоинстанционният съд на основание чл. 373, ал.1, вр. чл. 283 от НПК е приобщил чрез прочитане показанията на свидетелите В. К. - т. 2, л. 105 ДП, В. К. – т. 2, л. 107 от ДП, Д. Ш. - т. 2, л.108 ДП, В. Х. - т.2, л. 109 ДП, А. П.— т. 2, л. 110 ДП, Г. Ч. – т. 2, л. 111, К. Т. – т. 2, л. 112 ДП, А. В., т.2, л.113 ДП, Н. И. – т. 2, л.115 ДП, В. С.- т. 2, л. 116 ДП, В. Г. -т. 2, л. 117 ДП, В. М. – т. 2, л. 118 от ДП; заключенията по следните експертизи: съдебно-медицинска експертиза на труп на вещото лице д-р Н. - т. 2, л. 120 от ДП, съдебнокомплексна съдебнопсихиатрично – писхологична експертиза на вещите лица Р. и М. - т. 2, л. 130 от ДП, видеотехническа и лицево-индентификационна експертиза № 49/2022 г. от вещото лице инсп. Я. - т. 2, л.146-154 от ДП, съдебно- оценителна експертиза на вещото лице Р. Х. - т. 2, л. 158-159 от ДП; писмените доказателства и доказателствени средства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие от 07.05.2022 г. – т. 1, л. 25-26 от ДП, справка за съдимост на В. Е. В. – т. 1, л. 45, справка – характеристика на В. Е. В. – т. 1, л. 46, справка за съдимост на Г. Г. А., протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 07.05.2022 г. – т. 1, л.70-74, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 07.05.2022 г. – т. 1, л. 78-79, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 07.05.2022 г. – т. 1, л. 83-86, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 07.05.2022 г. – т. 1, л. 96-99, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от 07.906.2022 г. – т. 1, л. 103, протокол освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от 07.06.2022 г. – т. 1, л. 104, протокол за доброволно предаване от 07.05.2022 г. –т. 2, л. 164, протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 07.05.2022 г. – т. 2, л. 165, протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 07.05.2022 г. – т.2, л.166, препис-извлечение от акт за смърт – л.171, удостоверение за наследници – т. 2, л. 172 и удостоверение за родствени връзки – т. 2, л. 174, както и веществените доказателствени средства – фотоалбуми, онагледяващи извършени следствени действия- т. 1, л. 27-38, т. 1, л. 75-76, т. 1, л. 80 – 81, т.1, л. 87-94, т.1, л. 100-102; приобщени по реда на чл. 284 от НПК са и веществените доказателства. Във първоинстанционното съдебно следствие са дадени обяснения от подс. В. В. и на осн. 279, ал. 1, т. 3 от НПК са прочетени обясненията от досъдебното му производство /т. 1, л. 64 от ДП/, извършен е разпит на св. Г. А. и на осн. чл. 281, ал.1, т.1 във вр. чл. 118, ал.1, т.1 от НПК са прочетени обясненията му от досъдебното производство, дадени пред съдия в качеството му на обвиняем /т. 1, л. 67 от ДП/, разпитана е св. В. В. М., назначена, изготвена и изслушана е допълнителна съдебна психиатрично- психологична експертиза на подс. В., изслушано и вещото лице д-р Н., изпълнило в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, приобщени като писмени доказателства са 2 броя характеристични справки за подс. В.. От формираната доказателствена съвкупност се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият В. Е. В., ЕГН •••••••••• е бил непълнолетен към момента на деянието, като е роден на •••••••• г. в гр. •••, българин, български гражданин, с основно образование, не работи, не е осъждан, неженен, живее в гр. •••, ул. „•••“ № •. Родителите на подсъдимия – Д. Г. и Е. Е., се разделили още след раждането му, като майка му не полагала грижи за отглеждането му. Предвид това, за подс. В. първоначално се грижел баща му Е., с помощта на родителите си. Впоследствие, когато подсъдимият навършил 6-7 годишна възраст, Е. заживял с А. П. на съпружески начала. Тогава последните двама поели ангажимента за отглеждането подсъдимия, а също така и на родилото им се по време на съвместното им съжителство общо дете – Ж. В. Е. и П. обаче не се справяли съвсем с възпитанието на подс. В. и не полагали достатъчно усилия в осъществяването на адекватен контрол върху него, което рефлектирало негативно върху поведението му. Така, подс. В. станал известен на ИДПС през 2016 г., когато бил още малолетен. На 08.03.2016 г. спрямо него била образувана преписка № 1244/2016 г. по описа на РП-Дупница за това, че е намерил, неправомерно взел и задържал чужд мобилен телефон - забравен в училище под чина от негова съученичка. С оглед на възрастта на подс. В., било разгледано възпитателно дело в МКБППМН при община Дупница № 15/2016 г., като за противообществената му проява била наложена мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБППМН. Подсъдимият В. не проявявал необходимата ангажираност и в училище, поради което в 10-ти клас повтарял учебната година и преминал на самостоятелна форма на обучение, а през 2020 г. прекъснал средното си образование, понеже не се явил за полагане ма необходимите изпити. След като прекратил обучението си, подс. В. работел от време на време на гробищния парк в гр. Дупница, а също така и като общ работник на различни строителни обекти. В този период подсъдимият формирал вредни навици, започвайки да употребява цигари и да консумира алкохол. Тогава подсъдимият се сприятелил и с криминално проявения, по-възрастен негов съсед – св. Г. А. по прякор „П.“, живущ в гр. ••• на ул. „•••“ № •. Пострадалият Г. К. живеел и работел в охранителна фирма в гр. •••, но често посещавал дъщеря си – св. В. К. и внуците си Г. Ш. и В. С., живущи в гр. •••. Тъй като на 06.05.2022 г. пострадалият имал имен ден, около 12.00 ч. пристигнал със собствения си л.а. марка „Ситроен“, модел „Ксара“ с рег. № •••••••• в гр. •••. Изчакал дъщеря си да приключи работа в хипермаркет „Кауфланд“, след което заедно в семейна обстановка и в компанията на още няколко гости, отбелязали именния му ден, като по време на празненството К. употребил алкохол. След 17.00 ч. гостите се разотишли и около 19.00 - 19: 30 ч. пострадалият, повлиян от изпития алкохол, решил да излезе на разходка из града, като се спрял при хранителен магазин, находящ се в двора на черквата „Св. Г.“ в гр. •••, стопанисван от дружеството „В. К. 80“ ЕООД с управител Б. К. /баща на св. В. К./. Пред този търговски обект, който е и мястото на произшествието, били поставени маса и две пейки, където обикновено едни и същи лица всекидневно консумирали спиртни напитки, закупени преди това от магазина. Макар че пострадалият не познавал събралите се тогава там над десетина души, пиещи пред магазина, се присъединил към компанията им и ги почерпил с алкохол по повод именния си ден. На същата дата - 06.05.2022 г., подс. В. отишъл на гости в дома на съседа си св. Г. А. в гр. •••, където последният празнувал рождения си ден в компанията на свои приятели. По този повод, подс. В. и св. А. се почерпили със значително количество алкохол, като около 20.00 ч. на същата дата, понеже спиртните напитки им привършили, решили да се разходят в посока центъра на града. Минавайки обаче през упоменатия по-горе хранителен магазин, двамата видели свои познати и спрели там, като св. А. казал на всички, че е рожденик. Последният и подс. В., които били под влиянието на приетия преди това алкохол, още с пристигането си се държали предизвикателно към присъстващите лица. Опитали се да се конфронтират със св. Д. Ш., който седял на една от пейките пред магазина, като го псували и го предизвиквали да се бият, при което последният притеснен от поведението им, си тръгнал. Агресивно било поведението им и спрямо пострадалия К., с когото играли на канадска борба, след приключването на която му казали: „Ще видиш какво ще стане с тебе“. С напредването на вечерта магазинът затворил, в резултат на което повечето присъстващи си тръгнали преди полунощ, а на пейките останали да си допиват пострадалият К., подс. В. и св. А.. Опиянен от въздействието на алкохола, подс. В. ставал все по-агресивен, като около 00: 20 ч. упражнил физическо насилие над случайно минаващия в близост до обекта св. В. Г.. Последният бил също пиян и решил да провери дали няма останал някой от неговите познати, с които обикновено консумирали алкохол пред въпросния магазин. Когато св. Г. стигнал до лафката, разположена непосредствено до търговския обект, се натъкнал на св. А. и подс. В. и се заговорил с тях. Тъй като св. Г. забелязал, че подс. В. е нервен, решил да си тръгне, за да избегне проблеми. В този момент подсъдимият безпричинно блъснал св. Г. към лафката, като последният паднал на земята, а подс. В. започнал да го рита. С цел да вразуми своя приятел и го възпре от последваща проява на агресия, св. А. се намесил и ударил няколко пъти с ръка подс. В., при което св. Г. успял да се изправи на крака и да се отдалечи. След това подс. В. и св. А. се върнали отново на пейката, където седял и К.. Подс. В. продължил да се държи заядливо и провокативно, опитвайки се да демонстрира превъзходството си над пострадалия, като двамата си премерили силите на канадска борба. При приключване на съревнованието, пострадалият К. напсувал подс. В., казвайки му: „Мама ти да •••, •••“, при което св. А. зашлевил пострадалия. В този момент подс. В., който и бездруго си търсел повод за конфликт и бил вече доста пиян, се нахвърлил върху К., който в този момент седял на пейката. Подс. В. се качил на масата и изритал пострадалия два пъти по тялото. След това К. се изправил, а подс. В. слязъл от масата и започнал да го рита, като въпреки че пострадалият му казал да спре и се опитвал да се предпази с ръцете си, го повалил на земята. Тогава подс. В. изпаднал в необуздана ярост и започнал да нанася ожесточено множество юмручни удари и ритници с предимно с по-силните си леви ръка и крак по главата, тялото и крайниците на пострадалия К., като при боя свалил якето му и скъсал ризата му. Тъй като ударите в областта на главата били особено интензивни, от носа на пострадалия потекла и кръв. С цел да преустанови жестокия побой се намесил св. А., който ударил два шамара и блъснал в гърба подс. В., но последният не се повлиял и продължил да нанася удари на жертвата, като дори скочил веднъж върху гърдите му. Побоят бил прекратен едва след като св. А. предложил на подс. В. да изпробват късмета си на хазарт в казино. Св. А. се опитал да премести К., който лежал на земята без да помръдва, но не успял и единствено забърсал кръвта от лицето му с ръкава на своето яке. Виждайки безжизненото състояние на К., подс. В. спонтанно решил да вземе следните вещи на пострадалия - мобилен апарат, марка „Моторола“, якето му с надпис „Security USIS ” ООД, в джоба на което имало гребенче, служебен бадж, гривна от бял метал, повредени декоративни белезници, ключодържател с ключове от автомобил, марка „Ситроен“, парична сума от около тридесетина лева. След това св. А. и подс. В., който върху своето яке си бил облякъл и това на пострадалия, се отправили към казано „УИНБЕТ“. Подс В. бил отпратен поради непълнолетието му. Свидетелят А. останал в игралната зала, където спечелил на машинки сумата от 20 лева, а след това двамата с подс. В. минали през денонощен магазин „Брезите“, от който си закупили още алкохол – водка, както и пакет със семки и една кутия цигари. Около 06.00 ч. на 07.05.2022 г. св. В. К. отишъл пред същия този магазин, тъй като трябвало да предаде ключове на баща си Б. К. /собственик на магазина/. Пристигайки, баща му още не би там, като св. В. К. видял непознат за него мъж със смъкнати панталони, който не давал признаци на живот, да лежи проснат на земята до масата пред търговския обект. Предвид това, веднага се обадил на спешен тел.номер 112 и останал на място, за да изчака пристигането на полицейски служители. На 07.05.2022 г. за времето от 07: 05 ч. до 10: 10 ч., в присъствието на две поемни лица и специалист технически помощник, бил извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай К. Т., обективиран в изготвен протокол и онагледен с фотоалбум /т.1, л.25-28 от ДП/. В него било описано подробно местопроизшествието и състоянието, в което е намерено тялото на Г. К.. Иззети били и веществени доказателства – черна кожена чанта, съдържаща документи и банкови карти; картонена чаша с надпис “Vandimo|; текстилен ръкав от риза, бяла пластмасова бутилка с надпис „Айрян Балкан“; следа от подметка на обувка, оставена върху бяло петно на масата; картонена чаша, съдържаща 8 броя фасове от цигари; два броя бутилки от 500 мл от „Coca Cola” и минерална вода „Velingrad“; метална назъбена пластина с форма на полукръг; кутия от цигари „Rotmans”; 20 броя фасове от цигари с различни марки. С протокол за доброволно предаване от 07.05.2022 г. /т.2, л. 164 от ДП/ С. Т. Д. предала доброволно 1 бр. DVD диск, съдържащ записи от видеонаблюдение и монтиран на „РИМ 2008“ ЕООД, намиращ се в съседство до магазина – място на местопроизшествието. Още на 07.05.2022 г., било предприето претърсване и изземване в условията на неотложност на дома на подс. В. - къща, находяща се гр. •••, ул. „•••“ № •, в хода на което били намерени и иззети лични вещи на пострадалия – 1 брой черно мъжко яке с надпис „Security Юсис“ ООД; в джоб на същото били открити и иззети служебен бадж с червена връзка на името на Г. К. и черен малък гребен. За следственото действие бил оформен протокол по установения от НПК ред /т. 1, л. 78-79 от ДП/, скрепен със съдебна санкция с определение № 182 от 08.05.2022 г. по ч.н.д. № 291/2022 г. по описа на ОС- Кюстендил /л. 77 от ДП/. Бил изготвен и фотоалбум, онагледяващ извършеното претърсване и изземване /т.1, л. 80-82 от ДП/. На същата дата бил извършен и личен обиск в хипотезата на чл. 164, ал. 2 от НПК на подс. В., в хода на който били иззети веществени доказателства, в т.ч. лични вещи на починалия - телефон „Самсунг“, телефон „Моторола“, пари и монети, 1 бр. гривна, връзка ключове, черен на цвят ключ дистанционно с три бутона и с логото на „Ситроен“, 2 бр. гривни и белезници, дрехи. С определение № 184 от 08.05.2022 г. по ч.н.д. № 293/2022 г. по описа на ОС-Кюстендил /л. 82 от ДП/, на основание чл. 164, ал. 3 от НПК изготвеният по реда на НПК протокол за обиск и изземване от 07.05.2022 г. /т. 1, л. 83-86 от ДП/, ведно с фотоалбум /т. 1, л. 91-94 от ДП/ бил одобрен. На 07.05.2022 г. обект на претърсване при условията на неотложност била къща, намираща се в гр. •••, ул. „•••“ № •, обитавана от св. Г. А., което действие било документирано в надлежен протокол /т.1, л. 70 от ДП/, одобрен с определение на ОС-Кюстендил от 08.05.2022 г. по ч.н.д. № 290/2022 г./т. 1, л. 69 от ДП/ и онагледен с изготвянето на веществено доказателствено средство – фотоалбум /т.1, л.75-76 от ДП/. Спрямо св. А. бил извършен и обиск при условията на неотложност, обективирано със съставянето на протокол /т.1, л.96-98 от ДП/, сакнциониран с последващо разрешение от съответния първоинстанционен съд /т. 1, л. 95 от ДП/. При извършените претърсване и обиск на св. А. са иззети като веществени доказателства 1 брой черно шушляково яке с бели ръкави със следи от кръв и други дрехи. На същата дата, в присъствието на две поемни лица от същия пол и на специалист – технически помощник, е било извършено освидетелстване на подс. В. с неговото писмено съгласие, за което бил съставен протокол /т.1, л. 103 от ДП/. Установено е, че на дясната ръка на среден пръст и показалеца в областта на ставите на втора фаланга на подс. В. се наблюдават малки охлузни рани с кръгла форма. След събличането на същия, не се констатират други рани, охлузвания и наранявания. Освидетелстван по надлежния ред бил и св. Г. А. /т. 1, л. 104 от ДП/, като при него не били констатирани рани, охлузвания и наранявания. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 26/2022 г. /т. 2, л. 120-124 от ДП/, чието писмено заключение е изслушано в съдебно заседание и вещото лице д-р Н. поддържа, е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на Г. К., са били установени закрита черепно-мозъчна травма: множество масивни кръвонасядания по меките черепни покривки и охлузвания по кожата на главата - в областите на свода, двете ушни миди и лицето; разкъсно- контузни рани по лигавицата на двете устни и избиване на болестно увреден втори долен десен зъб /или част от същия/; фрактура на носа; субарахноидален кръвоизлив по цялата повърхност на мозъка; мозъчни контузии в теменния дял на дясна голямомозъчна хемисфера; тежък мозъчен оток; фрактури на четири десни ребра: от трето до шесто, с кръвонасядане в меките тъкани на гръдната стена върху и около тях; кръвонасядания и охлузвания по кожата и в меките тъкани на тялото и крайниците; белодробен оток; остър кръвен застой във вътрешните органи; тъмна течна кръв. В експертното заключение е отразено, че описаните травматични увреждания са получени от действие на твърди тъпи предмети - по механизма на удари с или върху такива; възможно е да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения: нанесен му побой от друго лице или лица; най-вероятно чрез удари с юмруци и ритници /възможно и предмети с подобна удряща повърхност/, събаряне на земята или удари в околни предмети по време на побоя и др. Според вещото лице, при разглеждане в съвкупност на уврежданията /предвид броя им, вида им, разположението/, пострадалият не би могъл да си ги причини сам – например при самостоятелни падания от собствен ръст, удари в околни предмети или други. По трупа не са установени друг вид увреждания /огнестрелни, прободни, порезни, посечни и др./, които да не могат да са получени по описания по-горе механизъм. Като непосредствена причина за смъртта на пострадалия К. е приета получената закрита черепно- мозъчна травма /със субарахноидален кръвоизлив, мозъчни контузии и последващ мозъчен оток/, довела до остри нарушения на дихателната и сърдечно-съдовата дейност с последващото им спиране. Посочено е, че така установените травматични увреждания не изключват възможността след причиняването им /вкл. и на черепно-мозъчната травма/ пострадалият да е могъл за някакъв период от време да извършва активни действия, като например да говори или да се придвижи до някакво разстояние/. Всички травматични увреждания са причинени приживе. Получени са от множество /не по-малко от поне 15-20/ удара в сравнително кратък интервал от време, като последователността им не може да се определели. Смъртта е настъпила сравнително бързо, но не мигновено. При огледа на трупа са констатирани още хронични болестни и следоперативни увреждания, които са без отношение към настъпването на смъртта - генерализирана атеросклероза - лека към умерена форма; лека дребноогнищна миокардиосклероза; лека хипертрофия на лява камера на сърцето /данни за хипертонична болест/; чернодробна стеатоза - лека степен; ограничени стари плеврални сраствания; състояние след коремна операция цикатрикс на коремната стена и стари перитонеални сраствания; бъбречни кисти; кожно заболяване – псориазисни плаки по кожата на крайниците хронични болестни и следоперативни изменения. Към момента на смъртта на пострадалия е установено наличие на етилов алкохол в кръвта и урината в концентрации: в кръвта 2, 46%о и 3, 66%о в урината, което отговаря на средна степен /при концентрация в кръв 1, 5- 2, 5%/ на алкохолно опиване във фаза на излъчване. При това е прието, че в периода от около половин до два-три часа преди смъртта лицето се е намирало в тежка степен на алкохолно опиване с концентрация на алкохол в кръвта между 2, 5-3%о. В съдебно заседание пред ОС-Кюстендил е изслушано вещото лице Н.. Разяснява, че установените наранявания в областта на ръцете на пострадалия имат характер на защитни и предопределят наличие на съзнание по време на побоя. Твърди, че предвид разположението на травмите – по всички плоскости на тялото, К. е бил удрян от различни страни, като е възможно същият известно време да е бил в изправено положение или да се е опитвал да се изправи. Поддържа, че основните травми, довели до летален изход, са тези на главата. Твърди, че ударите, причинили черепно-мозъчната травма, както и тези довели до счупване на ребрата, са били особено силни. Допълва, че ребрата биха могли да бъдат счупени от натиск и в този смисъл е възможно счупването им да е резултат от еднократно скачане. Изяснява, че по медицински път не може да се установи дали К. е имал нарушение на съзнанието след най-тежките удари, като хипотетично, ако е бил в съзнание, при този интензитет и сила на ударите, е усещал болка. Не се ангажира да посочи колко време е минало от нанасянето на черепно-мозъчната травма до настъпването на смъртта на пострадалия. В досъдебното производство спрямо подс. В. е била изготвена комплексна съдебнопсихиатрично – психологична експертиза /т. 2, л. 130- 136 от ДП/. Според вещите лица д-р В. Р. и кл.психолог С. М., следва да се имат предвид възрастовите особености на подс. В., който е бил непълнолетен към момента на осъщественото престъпно деяние. В този аспект са отчетени незрелостта на личността, емоционалната нестабилност, пониженият самоконтрол и импулсивност на решенията, които са приети за такива в рамките на нормалното за израстването и психичното функциониране на юношите, непредставляващи по своята същност психична болест, която да лишава подсъдимия от способността му да разбира извършеното деяние и не нарушава способността му да осъзнава и ръководи действията си. С оглед на това експертите приемат, че подс. В. към инкриминираната дата 07.05.2022 г., въпреки непълнолетието си, е бил психически здрав и със съхранена способност да разбира, ръководи, контролира и прогнозира поведението В същото това заключение се посочва, че към момента на деянието при подс. В. отсъстват данни за качествено разстройство на съзнанието – „краткотрайно“ или „продължително“, което да го лишава от психичната му годност да възприема реално действителността и да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. В обстоятелствената част на експертното заключение е аргументирано, че от проведеното интервю с подс. В. и клиничния му преглед, а също и от свидетелските показания, описващи поведението му на инкриминираната дата, не са били констатирани симптоми на „помраченост на съзнанието“ до степен на „тежка алкохолна интоксикация и кома“ и неадекватни за ситуацията и към средата поведенчески отклонения в смисъла на психоза. Според вещите лица не би могло да се обсъжда и „патологичен афект“ в смисъла на „краткотрайно разстройство на съзнанието“, тъй като подс. В. е със запазен спомен за случилото се, пресъздава ситуацията с достатъчно подробности, поведението му е активно и съответно на пресъздаваната ситуация, запазил е контакт със заобикалящата го среда. Не са регистрирани болестно изопачено възприемане на обстановката, налудни идеи или халюцинаторни преживявания и автоматични действия. Подсъдимият е с интелект, съответен на начина на отглеждане и функциониране в средата и не страда от душевно заболяване в тесния смисъл на понятието и макар непълнолетен, е психично здрав и в достатъчна степен автономен, за да е отговорен за поведението си. Експертите са обсъдили, че в личностновата структура на подс. В. могат да бъдат откроени доминантен стил на поведение и импулсивна възбудимост, които на фона на алкохолното повлияване и експазивен темперамент, могат да обяснят поведението му при извършване на деянието. Изрично се уточнява, че така описаните темпераментови характеристики не са в рамките на душевна болест, а се вписват в характеристиката на личността – доминантен тип. В този смисъл регистрираното поведение при подс. В. на 07.05.2022 г. е съответно на личностновия му профил и осъзнат избор на поведение, и не може да бъде квалифицирано като болестно, като алкохолното повлияване би могло да повлияе на действията на пострадалия по посока на влошена самокритичност и намален контрол над моралните и задръжните му фактори, но не и до степен, която да изключи възможността на същия да предвиди и избере алтернативен начин на поведение. В обстоятелствената част на експертизата се обосновава, че независимо от неизяснените причини за възможната мотивация на деянието, никъде в гласните данни, събрани по делото не са налице симптоми на психично състояние при подс. В., които да са резултат от изненадваща ситуация, за да може да се коментира състояние на „силно раздразнение“. Експертите посочват, че след проучване на материалите от досъдебното производство и прегледа на подс. В., се установява, че независимо от непълнолетната си възраст, същият е участвал в инкриминираното деяние активно, последователно, достатъчно продължително и осъзнато, без лекомислие и увлечение, без нарушение на контрола над поведението и с достатъчна осведоменост, че „физическото насилие“ е наказуемо от закона. Според експертното заключение подс. В. е със съхранена годност за правилно осмисляне на важните обстоятелства и за даване на достоверни обяснения по тях, както и да участва в съдебно-следствени процедури. В хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена, изготвена и защитена в съдебно заседание пред ОС-Кюстендил допълнителна комплексна съдебнопсихиатрично – психологична експертиза със задача да се даде отговор на въпроса дали пос. В. при извършване на деянието се е намирал в състояние на физиологичен афект. Вещите лица, изпълнили експертизата д-р В. Р. и кл.психолог С. М., за направата на изводите си в тази насока са се позовали на писмени данни и обясненията за конкретната ситуация на подс. В. и св. Г. А. /спрямо него наказателното производство е прекратено/. След извършени анализи на фактите, експертите са приели, че на фона на алкохолното повлияване и в резултат на обидна квалификация, свързана с личностновите ценности на подс. В., у него е възникнално състояние на възбуда, адекватна на темперамента, личностновия профил и начин на реагиране, но данните за емоционалното му преживяване не съответстват на критериите за наличие на „физиологичен афект“ в смисъл на „силна раздраза“. Осъщественото от подс. В. деяние е напълно съответно на преобладаващия емоционален фон и на собствените му нагласи за „мъжко поведение“, провокирано от негативни преживявания, свързани с обиждащи определения, дискриминиращи личността му. Според вещите лица липсват всички условия за обсъждане на някакъв тип афектно състояние, доколкото в случая категорично отсъства елемента на изненадата при подс. В., доказателство за което е обстоятелството, че същият активно е участвал в предизвикването на описаната в делото ситуация. Според експертите, поведението на подс. В. е било реактивно –активно, планувано и завършено като решение, доколкото същият сам е имал предизвикателно поведение в описаната ситуация, първоначално към други присъстващи, а последствие е проявил агресия и към пострадалия. В обстоятелствената част на експертното заключение вещите лица са съобразили активното и предизвикателно отношение на подс. В. не само спрямо пострадалия, но и към други присъстващи лица, което само по себе си изключвало персонализирането на преживяванията при него. Не са налице данни за конфликт между подс. В. и пострадалия К., който да е бил внезапен и изненадващ, за да се очаква, че може да предизвика бурно емоционално преживяване в смисъла на афект, което да влоши контрола на поведението извън контрола на съзнанието му. В този аспект експертите се обосновават с казаното от подс. В., който е признал, че е играл канадска борба с пострадалия, пили са заедно, което изключвало възможността за кумулация на негативни емоции. Посочено е, че дори да се приеме, че пострадалият е предизвикал подсъдимия вербално, не са налице условия за обсъждане на афект, поради обстоятелството, че последният активно е участвал в ситуацията и не е бил в невъзможност да я напусне и/или избере алтернативно поведение. Вещите лица се аргументират и с данните от проведеното психологично интервю на подс. В. по време на оценката му /“Човека беше там и бех си го набележил да се заяждам…човека пиеше с нас… играх с него канадска борба…свалих го…почнах да се занимавам с него…/, както и от обясненията на подсъдимия в досъдебното производство, в които не е споделил преживявания, свързани с изречените думи и квалификации, които да е запомнил и определил като „изключителни значими“, за да предопределят поведението му. В същия смисъл са и разясненията на вещите лица в с.з., проведено на 12.07.2023 г. пред ОС-Кюстендил. Те отново изключват състоянието на физиологичния афект, като считат, че не са изпълнение изискуемите за това критерии. Подс. В. е имал поведение, което е считал за изява на мъжкарство, а алкохолът единствено е спомогнал за усилване на агресията му. Обръща се внимание, че същият активно е участвал по време на цялата ситуация, като отправената от пострадалия обида не е била изненадваща, а в хода на протеклите взаимоотношения между тях, като е разполагал с избор как да постъпи. Експертите са допълнили, че последващото поведение на подс. В. – оттеглянето му, обличане на якето на пострадалия и отиване в казино, е възприето като вид наказание към самата жертва и в този смисъл е имал поведение на победител. Била е назначена и извършена видеотехническа и лицево- индентификационна експертиза № 49/2022 г. от вещото лице инсп. Я. Я. /т.2, л.146-154 от ДП/, което заключение обективира записите от видеокамера, монтирана на търговски обект „РИМ 2008 г., разположен непосредствено до магазина – място на произшествието. Изяснено е, че няма следи от манипулиране на записите и че според вкопираните в тях данни, те са направени в периода 02.04.2022 г. - 05.07.2022 г. Вещото лице по експертен път е установило, че на 07.05.2022 г., в часовия диапазон от 00.20.16 часа до 00.31.57 ч., са заснети четири лица, чиито действия са подробно описани. Констатирано е упражнено физическо насилие от лице условно обозначено като обект № 3 спрямо лице обозначено като обект лице № 1, както и намесата в този момент на лице под обект № 4, което е ударило с ръце няколко пъти обект № 3. Заснето е също, че обект № 2 не е взел участие в конфронтацията, като около 00: 21: 49 мин. се изтеглил встрани от мястото. В заключението на вещото лице Я. е посочено, че изследваните изображения са негодни за лицева идентификация, поради недостатъчно качество и невъзможност за отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетите лица. Изпълнена е съдебно-оценителна експертиза /т.2, л. 158-159 от ДП/, която е имала за задача да отговори на въпроса каква е била стойността на вещите, които са принадлежали на пострадалия К. и са намерени при извършените следствени действия при подс. В.. Според експертното заключение, към момента на извършване на деянието, стойността на оценяваните вещи е както следва: 1 брой мобилен телефон марка „Моторола" - 40, 00 лв.; 1 брой ключ от лек автомобил марка „Ситроен" с бутони /с дистанционно управление" - 80, 00 лв.; 1 брой бадж на „Security USIS" с № 5011 - 06656 - 8, 00 лв.; 1 брой мъжко черно яке с надпис „Security USIS ” ООД - 50, 00 лв.; 1 брой черен пластмасов малък гребен - 2, 00 лв.; 1 брой ключодържател с 4 броя секретни ключа - 19, 00 лв.; 1 брой гривна от бял метал с дължина 22 см и широчина 1, 3 см - 5, 00 лева, всичко в общ размер от 204, 00 лева. Съгласно ПМС № 37/24.04.2022 г. размерът на минималната работна заплата е 710, 00 лева. Горната фактическа обстановка е категорично установена от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и от заключенията на извършените експертизи. Същата не съдържа съществени различия от отразените в мотивите на атакуваната присъда основни фактически положения, с изключение на някои детайли, които настоящата инстанция намира, че са от значение за пълното и обективно осветляване на казуса. Подс. В. е направил самопризнания, инкорпорирани в обяснения, като ръководейки се от двойствената им природа – на доказателствено средство и на средство на защита, същите следва внимателно да бъдат анализирани и да бъдат отграничени отговарящите и неотговарящите на обективната истина. Подс. В. е давал обяснения пред първоинстанционния съд, като поради констатирани противоречия се е наложило на основание чл. 279, ал. 1, т.3 от НПК да бъдат приобщени чрез прочитане обясненията му от досъдебното производство, депозирани пред съдия в присъствието на защитник. При внимателния им анализ, настоящият състав намира, че еднопосочни и правдиви са твърденията му относно това, че на 06.05.2022 г. е употребил алкохол, празнувайки рождения ден на своя приятел и съсед св. А. в дома му, след което двамата около 20.00 ч. на същата дата са отишли при магазин, находящ се в дворsа на черквата „Св. Г.“ в гр. •••; че там продължили да пият, като при пристигането им заварили няколко души, включително и пострадалият К.; че след известен период от време присъстващите пред магазина лица си тръгнали, а пред магазина останал той, св. А. и пострадалия К.; че пострадалият го е напсувал /като едва в съдебното производство подсъдимият конкретизира псувнята: „, Мама ти да •••, •••“/; че подс. В. след това е започнал да удря пострадалия; че след побоя е взел лични вещи от жертвата и се отправил със св. А. към казино, където обаче подсъдимият не бил допуснат поради непълнолетието си. В тази част обясненията му заслужават доверие, тъй като изложената теза в съдебното производство се припокрива с тезата му в досъдебното производство, а и също така е в корелация с показанията на свидетеля очевидец на извършеното деяние - Г. А. и на другите присъстващи по-рано пред магазина свидетели П., Ш., Г., Х., така и на писмените доказателствени средства, веществени доказателствени средства, веществени доказателства и експертните заключения. Настоящият състав, за разлика от първостепенния, не кредитира лансираната от подс. В. за първи път версия в с.з. пред ОС-Кюстендил, че по- рано вечерта около 21: 30ч. на 06.05.2022 г., в присъствието и на други свидетели пред магазина, пострадалият К. се е държал провокативно спрямо него, карайки го да играят канадска борба и псувайки го, поради което подсъдимия му налетял на бой. Според изложената версия, двамата тогава били разтървани от св. А. и другите намиращи се на това място свидетели, но пострадалият продължил да се заяжда с него и след това, което му поведение впоследствие довело до повторния фатален побой. Впрочем, обстоятелства в коментирания смисъл за първи път се привнасят в съдебното производство и от основния свидетел по делото – Г. А., който също говори за предшестващ конфликт по-рано вечерта на 06.05.2022 г. между подсъдимия и пострадалия, станал достояние и на другите присъстващи на мястото лица. Никой обаче от разпитаните по делото други безпристрастни свидетели, не е възприел пострадалият К. да е бил конфликтен и по-конкретно с поведението си да е предизвиквал по някакъв начин подсъдимия В.. Напротив, присъстващите пред магазина свидетели еднопосочно твърдят, че пострадалият бил кротък човек и ги черпел с алкохол по повод именния си ден. При това св. Х. и св. П. действително са възприели играта на канадска борба между подсъдимия и пострадалия по-рано вечерта, но са категорични в това, че агресивен е бил единствено В.. При това положение, доколкото нововъведените от подс. В. и св. А. обстоятелства не намират потвърждение в останалите независими доказателствени източници, то същите следва да се третират като ненадеждни. В този смисъл следва да се ценят с доверие дадените в досъдебното производство обяснения на подс. В. и обяснения на Г. А. /спрямо когото наказателното производство е прекратено/ относно това, че отправената псувня от страна на пострадалия след приключването на играта на канадска борба, са се случили непосредствено преди побоя. Още повече, че след приобщаването на обясненията на подс. В. от досъдебното производство, същият заявява, че поддържа прочетеното относно предисторията на конфликта и случилото след това. В обясненията си пред първоинстанционния съд, подс. В. не твърди в побоя, довел до смъртта на пострадалия, да е участвал по някакъв начин приятелят му св.А.. В диаметрално противоположна посока са обясненията му в досъдебното производство, където сочи активно участие именно на св. А.. След приобщаването им по надлежния ред, подс. В. уточнява, че св. А. е нанесъл само един шамар и то преди започването на побоя на пострадалия. Доколкото за тази единствена плесница споменава и св. А. /в разпита му обвиняем в досъдебното производство пред съдия, а след прочитането им в съдебно заседание пред КОС казва, че е възможно да му е ударил шамар/, настоящият състав намира за правдоподобна тъкмо изложената от подс. В. версия в съдебното производство за нанесен само един шамар от свид. А.. Допълнителен аргумент за това, че св. А. не е бил участник в побоя, извън споменатия шамар, се съдържа в протоколите за освидетелстване на двете лица, видно от съдържанието на които само по дясната ръка на подс. В. са установени малки охлузни рани, с кръгла форма. Правилно първоинстанционният съд е счел за невярна и поддържаната и при двата разпита на подс. В. версия, че макар въпросната вечер да е бил пиян, не е проявявал агресия и в този смисъл не е имал спречквания с никое от другите присъстващи на мястото на произшествието лица, освен с пострадалия и едно дребно такова със св. Д. Ш., с когото са имали стари дрязги. Противно на изложените твърдения, по делото е безспорно установено, че подс. В. се е държал провокативно и агресивно още с пристигането си пред магазина и то не само спрямо св. Ш., който поради това си е и тръгнал, но и спрямо св. П., а впоследствие около 00: 20ч. безпричинно е налетял на бой на случайно минаващия в близост св. В. Г.. В тази насока са еднопосочните и безпротиворечиви показания на св. Ш., св. П., св. А., св. Г.. Изложеното от последните двама намира потвърждение и от изпълнената СВТВЕ, в която са заснети действия на лица, които макар и да не са лицево идентифицирани, съвпадат именно с така описаните от свидетелите. Неубедителни се явяват обясненията на подс. В. пред КОС и за това, че в началото на побоя не се е качвал на масата и не е свалял якето на пострадалия по време на нанасяните удари, което се намирало на пейката отстрани. В тази част настоящият състав цени с доверие като искрени и правдиви обясненията на подсъдимия пред съдия в досъдебното производство, в които подробно разказва как двамата с пострадалия са играли канадска борба, след което К. го е напсувал; как след това се качил на масата и ударил седящия на пейката К. два пъти по тялото, при което последният се изправил, а подс. В. от своя страна слязъл от масата и продължил да го удря; как при боя якето на пострадалия паднало на земята. Макар св. Г. А., пряк очевидец на случилото се, да не помни дали подс. В. се е качвал върху масата, то това негово действие категорично се доказва и посредством информацията, съдържаща се в обективното писмено доказателствено средство - протокола за оглед на местопроизшествие, в който е отразено, че върху масата са намерени и иззети следи от обувка. По отношение на връхната дреха на пострадалия, св. Г. А. пред съда по същество застъпва лансираната за първи път теза на подсъдимия, че същото било оставено на пейката пред магазина, но в подробните му обяснения пред съдия в досъдебното производство, които настоящият състав намира за искрени и правдиви в тази част, е разказал как именно по време на жестокия побой, якето на К. било свалено, а ризата му била скъсана. Ненадеждни са обясненията на подс. В. и при двата му разпита относно броя на нанесените удари на пострадалия – пред КОС е посочил, че общият им брой бил 5-6 пестници, а в досъдебното производство пък е обяснил, че след като е повалил пострадалия на земята му е нанесъл още само два удара по тялото. Същите не се кредитират, тъй като представляват защитна версия и са израз на стремежа на подс. В. да се оневини, доколкото изложените твърдения не намират потвърждение в останалия доказателствен материал. Изложеното от подс. В. се опровергава от показанията на единствения свидетел очевидец – Г. А.. Последният последователно и еднопосочно в съдебното и досъдебното производство поддържа, че подсъдимият при побоя не се е ограничил само в нанасянето на няколко удара, а напротив – нанасял е удари на пострадалият яростно и безразборно по тялото и главата. Изложеното от този свидетел е в унисон и с изпълнената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, според заключението на която пострадалият е получил не по-малко от 15-20 удара с юмруци и ритници по главата и тялото в сравнително кратък интервал от време. В хода на първоинстанционното съдебно следствие като свидетел е разпитан лично възприелия случилото се Г. А. /по реда на чл. 118, ал.1, т.1 от НПК/, като поради констатирани противоречия съдът е приобщил обясненията му от досъдебното производство пред съдия на основание чл. 281, ал.1, т.1, вр. чл. 118, ал.1, т.1 от НПК. В принципен план, действително спрямо изложеното от този свидетел следва да се подходи с внимание, отчитайки предполагаемата му заинтересованост предвид процесуалното му качество на обвиняем, което е имал в досъдебното производство. Предвид това обаче, че поднесената от св. А. информация кореспондира преимуществено с останалите доказателства по делото, настоящият състав е на мнение, че не са налице обективни доказателства по той да е предубеден. Правилно ОС-Кюстендил е намерил за еднопосочни и заслужаващи доверие показанията на този свидетел от първоинстанционното съдебно следствие и обясненията му от досъдебното производство, относно времето и мястото на произшествието, както и относно действията на подс. В. по време на побоя и след това. Като искрени и достоверни се ценят и показанията на св. А. пред първоинстанционния съд, в които допълва, че подс. В. се е държал агресивно и спрямо други лица пред магазина /в тази насока са и показанията на св. П., св. Ш., св. Г. и св. Х./, както и че побоят е траял около 5-6 минути. За останалите обстоятелства, доколкото се констатират противоречия между двата разпита, настоящият състав се доверява на изложеното от А. в хода на досъдебното производство, тъй като същите се подкрепят от станалата достоверна информация, а и тогава същият е имал по-ясен спомен и е изложил детайли за случилото се. Там А. разказва за предисторията на конфликта – как подс. В. и пострадалият са играли канадска борба, при което последният го напсувал /подкрепя се от обясненията на подс. В. в досъдебното производство/. Признава, че тогава е ударил само един шамар на пострадалия /поддържа тази теза включително при разпита на подс. В. пред съдия в досъдебното производство – виж л.68 гръб; потвърждава се и от обясненията на подс. В. пред КОС, както и от протоколите за освидетелстване/. Посочва, че след което агресията ескалирала при подс. В. и последният започнал да удря жертвата, поваляйки я на земята и нанасяйки „много пестници, шамари и шутове“ /в унисон е с изготвената СМЕ на труп, в което е прието, че са нанесени най-малко 15-20 удара на жертвата в сравнително кратък интервал от време и установените по трупа увреждания най-вероятно са получени при побой с юмруци и ритници, събаряне на земята или удари в околни предмети по време на побоя/. Описва как подс. В. бил дърпал пострадалия, при което свалил якето и скъсал ризата на К. /за това признава и подс. В. в досъдебното производство/. Твърди още, че в самото начало докато подсъдимият е ритал пострадалият, бил чул К. да казва на В. да спре, както и че по време на побоя последният е скачал върху гърдите на починалия. Макар изложеното в тази насока да се отрича категорично от подс. В., настоящият състав го намира за правдиво, тъй като се подкрепя от дадените в с.з. разяснения от вещото лице Н., изготвил СМЕ на трупа. Според експерта, констатираните следи по горните крайници на починалия биха могли да се получат при опит да се предпази от удари, а възможна причина за счупването на ребрата би могла да бъде еднократно скачане. По-натам, за достоверно се преценява и казаното от А. относно това, че е възприел потекла кръв от носа на пострадалия, както и че след преустановяване на побоя се опитал да го премести и да забърше кръвта със собственото си яке /в корелация е с протокола за претърсване на дома на св. А., с който като ВД е приобщено 1 брой шушляково яке с бели ръкави със следи от кръв/. Искрено е и твърдението му, че се е опитал да вразуми подс. В. и да го накара да преустанови жестокия побой над К., поради което го ритнал и ударил в гърба, а накрая му предложил и да идат в игрална зала /в тази насока са и обясненията на подс. В., който признава, че непосредствено след случилото се са посетили казино; косвено се доказва и посредством показанията на св. В. Г. и заключението по видеотехническата експертиза, от които се установява, че св. А. на инкриминираната дата се опитал да овладее още веднъж агресията на подс. В./. В досъдебното производство А. е имал и по- ясен спомен относно взетите от подс. В. вещи, принадлежали на пострадалия. Включително се сетил, че след като предложил на подсъдимия да идат в казино, последният се похвалил, че разполага със сумата от 30 лева, взета от К.. Предвид възприетото от първоинстанционния съд относно предисторията на конфликта, с което настоящият състав не се съгласява, следва още веднъж да се подчертае, че не следва да се кредитират в тази насока показанията на св. А., депозирани пред КОС относно привнесените обстоятелства, а именно че около 21: 30 ч., пострадалият се е държал провокативно и е отправил псувня към подс. В. в присъствието на други свидетели, поради което се стигнало стигнало до бой. Както и по-горе е отбелязано при анализа на обясненията на подс. В., въззивният съд преценява, че заявеното в тази част е недостоверно, предвид липсата на подкрепа от другите независими доказателствени източници. С основание, ОС-Кюстендил е дал вяра на показанията на св. Д. Ш., св. А. П., св. В. Г., В. Х., тъй като същите са обстоятелствени, последователни и еднопосочни. От разказа на св. Ш. /т.2, л. 109 от ДП/ става ясно, че около 20.00 ч. на 06.05.2022 г. се е намирал на мястото на произшествието – магазин, находящ се в двора на черквата „Св. Г.“, където бил седнал на една от пейките заедно със своята приятелка А. Е.. Разказва, че малко след това там пристигнали св. А., известен с прякора „П.“ и подс. В.. Съобщава, че последните двама били под въздействието на алкохол, като започнали да го псуват и приканват към бой. Казва, че за да избегне неприятности, е напуснал мястото заедно с приятелката си, ползвайки услугите на такси от близката стоянка. В тази насока са и показанията на св. П. /л.110 от ДП/, който се е намирал на същото място и е възприел това, че св. А. и подс. В. са били „доста пийнали“, като последният също така имал изключително агресивно и предизвикателно поведение. Свидетелят В. Х. /т.2, л. 109 от ДП/ заявява, че е пиел пред магазина на В. /св. В. К./, като е видял, че подс. В. и св. А. безпричинно се заяждали с пострадалия, който имал поведение на неконфликтен човек. Пояснява, че е възприел подс. В. и св. А. да играят канадска борба с пострадалия, казвайки му „Ще видиш какво ще стане с тебе“. За агресията на подс. В., усилваща се с напредването на вечерта и употребата на алкохол, свидетелства и св. В. Г. /т.2, л.117 от ДП/, който късно през нощта на инкриминираната дата, минавайки в близост до инкриминираното място, е бит без повод от подс. В.. В подкрепа на показанията на св. В., са и показанията на св. Г. А. от първоинстанционното съдебно следствие, както и заключението по изпълнената в досъдебното производство видеотехническа и лицева експертиза. Видно от експертното заключение е, че в 00: 20 ч. до лафка, находяща се до инкриминирания магазин, са заснети действия на лица, които макар да не могат да бъдат лицево идентифицирани от вещото лице, са имали поведение според представеното в показанията на св. Г. и св. А.. Тук е мястото да се подчертае, че изследваният видеозапис е свален от охранителна камера, монтирана на „РИМ 2008“ ЕООД, намиращ се в съседство до магазина – място на местопроизшествието. Предвид това, камерата не е била насочена към пространството с пейките и масите, при което е нанесен малко по-късно жестокия побой над пострадалия, съответно не са били заснети действията на подс. В. в този последващ момент. Идентично на първата инстанция, въззивният съд дава вяра на показанията на св. В. К. /т.2, л. 107 от ДП/ - син на собствения на магазина – място на произшествието /Б. К./, както и на полицейските служители В. С. /т.2, л.116 от ДП/, Н. И. /т.2, л.115 от ДП/ и В. М. /т.2, л.118 от ДП/. Изложеното от тях се отличава с последователност, еднопосочност, взаимнодълващо се е и кореспондира с писмените доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и протоколи за обиски, претърсвания и изземвания, онагледени с фотоалбуми. В показанията си св. В. К. се казва, че на 07.05.2022 г. в 06.00 ч., отивайки пред магазина на баща си, е видял пострадалият К. да лежи на земята в безпомощно състояние и веднага е сигнализирал на тел. 112. Същият сочи, че изчакал пристигането на място на полицейските служители, на които е оказал съдействие, свързвайки ги със собственика на съседен магазин до този на баща му, където имало монтирани камери за видеонаблюдение /тези на магазин „РИМ 2008“ ОДД/.. Полицейските служители С., И. и М. пък са предприели съответните оперативно-издирвателни мероприятия по повод получения сигнал, като са установили св. А. и подс. В.. Внимание заслужават и показанията на св. В. К. – дъщеря на пострадалия – частен обвинител и граждански ищец. Същата разказва как на 06.05.2022 г. са празнували именния ден на пострадалия, след което около 9- 19: 30 ч. К. излязъл на разходка из града и повече не се върнал. Видно от показанията й същата е била шокирана от новината за смъртта на баща си, като споделя, че същият принципно е бил в добро здравословно състояние за възрастта си. От значение за размера на предявения граждански иск са показанията на св. В. М. /разпитана в с.з на 11.04.2022 г. пред ОС-Кюстендил/, която е познавала пострадалия като добър и грижовен баща и дядо. Свидетелката М. твърди, че починалият К., който работел в гр. •••, при всяка възможност се прибирал в гр. ••• при дъщеря си. Казва още, че пострадалият е поддържал добри отношения както с дъщеря си, за която бил единствена родителска опора и която тежко изживяла загубата му, така и с внуците си. Показанията на св. К. и св. М. са последователни, логични и правдиви, не се съзира преднамереност при излагане на информацията, поради което настоящият състав ги кредитира изцяло. Заключенията по приобщените експертизи са компетентно изпълнени, обективни, ясни и съдържащи пълни и конкретни отговори на поставените задачи, поради което няма причина да не бъдат възприети. Решаващият съд е ценил и приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване на компакт диск, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за освидетелстване на лица с писменото им съгласие, протокол за оглед местопроизшествие, протоколи за претърсвания и личен обиск, справки-характеристики за личността на подс. В., свидетелство за съдимост, копия на препис- извлечение от акт за смърт на подс. В., удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки. Приемайки, че писмените доказателствени средства и доказателства са законосъобразно изготвени и приобщени по делото, настоящият състав ги ползва при изграждане на изводите си за относимата фактология. Веществените доказателствени средства /фотоалбуми/ и наличните веществени доказателства – най-вече иззетите вещи при извършените следствени действия спрямо подс. В., затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства. При така възприетите а установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна, че с деянието си подс. В. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, във вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК: на 07.05.2022 г. в гр. •••, пред магазин за хранителни стоки, находящ се двора на черква „Свети Г.“, подс. В. като непълнолетен – навършил 16-годишна възраст, но можещ да разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си, умишлено е умъртвил Г. Д. К. от гр. •••, като убийството с особена жестокост. Подс. В. е годен субект, тъй като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, съгласно заключението на комплексната СППЕ. Според експертите интелектът на подс. В. е съответен на начина на отглеждане и функциониране в средата. Констатирано е, че не страда от душевно заболяване в тесния смисъл на понятието и макар непълнолетен, е психично здрав и в достатъчна степен автономен, за да е отговорен за поведението си. Вещите лица са заключили, че регистрираното поведение при подс. В. на инкриминираната дата е съответно на личностновия му профил и осъзнат избор на поведение, и не може да бъде квалифицирано като болестно, като алкохолното повлияване би могло да повлияе на действията на пострадалия по посока на влошена самокритичност и намален контрол над моралните и задръжните му фактори, но не и до степен, която да изключи възможността на същия да предвиди и избере алтернативен начин на поведение. Експертите са изключили възможността подс. В. да е действал при лекомислие или увлечение, доколкото същият е участвал в инкриминираното деяние активно, последователно, достатъчно продължително и осъзнато. Законосъобразно ОС-Кюстендил е стигнал до извода, че от подсъдимият от обективна страна на 07.05.2022 г. в гр. ••• е лишил от живот пострадалия К., тъй като чрез активните си действия – нанасяне на побой чрез не по-малко от силни 15-20 удара с юмруци и крака, насочени към жизненоважни части на тялото на пострадалия – главата, гръден кош, корем, гръб, горни и долни крайници, подсъдимият е въздействал върху организма на К. и е причинил биологичната му смърт, настъпила на същата дата. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че са констатирани множество травматични увреждания, които са получени от поне 15-20 удара в сравнително кратък интервал от време, като последователността им не може да се определели. В експертното заключение е изяснен механизма на нанасяне на ударите, като е приета възможността същите да са получени при нанесен побой, най-вероятно чрез удари с юмруци и ритници, събаряне на земята или удари в околни предмети по време на побоя и др. Като непосредствена причина за смъртта е получената закрита черепно- мозъчна травма /със субарахноидален кръвоизлив, мозъчни контузии и последващ мозъчен оток/, довела до остри нарушения на дихателната и сърдечно-съдовата дейност с последващото им спиране. В съдебно заседание пред ОС-Кюстендил вещото лице е изяснил, че някои от ударите, особено тези, които са причинили черепно-мозъчната травма, са били нанесени със значителна сила. Съставомерният резултат е пряка последица от активните действия на подс. В., т.е налице е пряка причинно- следствена връзка между деянието и настъпилата смърт на пострадалия. Противно на отправените упреци от защитата, обоснован е изводът на първостепенния съд, че убийството е извършено от обективна страна при наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“ по смисъла на чл. 116, ал.1, т.6, пр. 3 от НК. Според константната съдебна практика на Върховния съд при преценката дали деецът е проявил особена жестокост се вземат предвид такива обстоятелства като предхождащото и последващото му поведение, броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания, отношението на извършителя към пострадалия по време на извършване на изпълнителното деяние и след това. В случая е безспорно установено, че активността на подс. В. явно е надхвърлила необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия и сочи на допълнително субективно отношение към него, отличаващо се с неоправдана злоба, ярост, ожесточеност и свирепост. Подс. В., съзнавайки физическото си превъзходство, е нанесъл множество удари /поне 15-20 на брой/ със значителна сила за кратък интервал от време на пострадалия, ритал го е и го е удрял с юмруци по главата и тялото, скочил е върху него, като при жестокия побой му е свалил якето и скъсал ризата. В резултат това на К. са причинени закрита черепно-мозъчна травма; фрактури на четири десни ребра; белодробен оток; остър кръвен застой във вътрешните органи; тъмна течна кръв. Силата, интензитетът и броят на ударите сочат на изключителна ярост. Освен това показателно е, те са нанесени, въпреки молбата от пострадалия в началото на побоя да спре, като подс. В. е преустановил жестокия побой едва след като св. А. му е предложил да си изпробват късмета в казино. С подобно поведение спрямо пострадалия, подсъдимият е проявил коравосърдечие и безчовечност, демонстрирал е отсъствие на състрадание. Обстоятелството, че подс. В. след извършване на деянието е взел вещи на пострадалия, след което въпреки късния час на случилото се, го изоставил сам в изключително тежко състояние, и се насочил към игрална зала, също обективира отсъствие на човечност и в съвкупност с останалите очертани характеристики на поведението му, предопределя извод за квалифициране на убийството по чл. 116, ал.1, т.6, пр. последно от НК. Несъстоятелни са възраженията на процесуалния представител на подс. В. за обратното. Първоинстанционният съд детайлно е разгледал поведението на подсъдимия и е обосновал признака „с особена жестокост“, не само въз основа на броя на нанесените удари, а е взел предвид цялостното поведение на подс. В.. Противно на твърдяното от защитата, съвсем не е необходимо, за да се приеме това квалифициращо обстоятелство, абсолютно всички удари да са били концентрирани в жизненоважни центрове на човешкото тяло. Според изготвената СМЕ на труп, починалият действително е получил травми по цялото тяло, понеже е удрян от всички страни, като експертът в с.з. пояснява, че при побоя са нанесени изключително силни удари не само в областта на главата, но и на гръдната област, като и двете области са безспорно жизненоважни, което е резултирало в причиняването на закрита черепно-мозъчна травма и до счупването на няколко ребра на пострадалия. И макар съгласно характеристичните данни за личността му, подс. В. да не може да се характеризира като жесток човек по принцип, конкретната му престъпна проява безспорно свидетелства за коравосърдечие. Основателно е обаче възражението на защитата за отсъствието на квалифициращия белег по чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 от НК – особено мъчителен начин. Безспорно е по делото, че на пострадалия са били нанесени множество удари в областта на главата и тялото, и то със значителна сила, както и че той е изпитвал болки и страдания. Принципно двата квалифициращи признака „с особена жестокост“ и „по особено мъчителен начин за убития“ може да са налице едновременно, но това невинаги е задължително. Единна и безпротиворечива е практиката на ВКС, че за да е налице квалифициращият признак „по особено мъчителен начин“ е необходимо пострадалият да е изпитвал изключителни и прекомерни болки, които да му причинят страдания, надхвърлящи интензитета на болката, които един човек може да понесе. Конкретният случай обаче не е такъв, въпреки нанесените удари в жизненоважни части на тялото и главата на пострадалия. Видно от показанията на св. Г. А. побоят е осъществен в рамките на няколко минути, което се потвърждава и от заключението по изпълнената съдебно- медицинска експертиза на труп, според което ударите на К. са нанесени в сравнително кратък интервал от време и смъртта му е настъпила сравнително бързо, макар и не мигновено. Вещото лице – д-р Н. в съдебно заседание пред ОС-Кюстендил е разяснило, че предвид силата на ударите, докато пострадалият е бил в съзнание е преживял болки, за които обаче не твърди да са били продължителни и изключителни по своите параметри физически страдания. Настоящият състав се съгласява със защитата, че допълнителен аргумент за това, че К. не е изпитвал извънмерни болки и страдания е фактът, че той е бил в състояние на средно алкохолно опиване – 2, 46 промила, гранично с тежкото такова, при което действително болката се притъпява. Всички тези обективни данни дават основание да се заключи, че убийството не е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което подс. В. следва да бъде признат за невинен по обвинението по чл. 116, ал. 1, т.6, пр.2 от НК. Законосъобразно е виждането на решаващия съд, че от субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина на подс. В. пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2, пр. 1 от НК. Съобразно заключението на комплексната съдебнопсихиатричо-психологична експертиза, подсъдимият е бил вменяем към момента на извършване на деянието, като макар и непълнолетен, е съзнавал свойството и значението на деянието. Предвиждал е общественоопасните последици на деянието - умъртвяване на пострадалия и е искал настъпването им. Както правилно е приел първоинстанционния съд, за умисъла на дееца следва да се изхожда от съвкупността от всички факти, при които е извършено престъплението. В разглеждания казус инкриминираната дейност на подс. В., обективирана в упражнено насилие след употреба на алкохол спрямо значително по-възрастния от него пострадал К., с поставен акцент на механизма на нанесения побой /динамика, сила и направление на ударите/, след съобразяване на медикобиологичните характеристики на получените телесни увреждания и тяхната локализация и преценката на последващото поведение на подсъдимия, обуславя безусловно заключение за умишлено извършено престъпление. Изложеното води до извод, че подс. В. е съзнавал и наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК, доколкото е имал представи, че проявява особена жестокост спрямо пострадалия, изразяваща се в неоправдана ярост, като е искал настъпването на тези последици. Горепосочените аргументи на настоящата инстанция дават отговор и на исканията на защитата, за преквалифициране на деянието по чл. 124 от НК. Не може да бъде уважено такова искане, защото от установените обективни действия на подсъдимия е ясно, че целта му е била не да нанесе умишлено телесна повреда, а да убие жертвата /решение № 621/23.08.1991 г. по н.д. № 456/1991 г., I н.о. на ВС, решение № 687/27.11.1992 г. по н.д. № 702/1992 г., II н.о. на ВС/. Достатъчно да е да повтори каква е била силата и интензитета на ударите, както и в кои телесни органи са били насочени, за да се отхвърли умисъла за причиняване само на телесна повреда. Дадените в с.з. разяснения от вещото лице Н., че леталният изход в случая евентуално би могъл да бъде избегнат при оказана медицинска помощ, не нарушава причинно- следствената връзка между причинените увреждания и настъпилия резултат. Законът не отдава значение дали смъртта би могла да бъде предотвратена или не. Според константната съдебна практика без правно значение е обстоятелството дали на пострадалия е оказана своевременна лекарска помощ и дали това лекуване е било правилно или не, защото за съставомерността на деянието е достатъчно да се констатира наличието на причинна връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалия, каквато в случая несъмнено е налице. Категорично не може да се обсъжда различна правна квалификация, свързана с искането на защитата да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с обидно и неуместно поведение. Такова становище, поддържано и пред настоящата инстанция, е било обсъдено подробно в мотивите на проверяваната присъда и обосновано е отхвърлено като неоснователно. Няма спор в съдебната практика, че въпросът за наличие на физиологичен афект е фактически, а не медицински, поради което същият се изяснява с всички доказателствени средства, като се преценява цялостното поведение на подсъдимия преди и след деянието. Силното раздразнение по см. на чл. 118 от НК представлява силно душевно вълнение, мощен изблик на чувства, емоционален процес, предизвикан от определен дразнител, който протича бурно и обичайно има характер на кратко избухване, надхвърлящо обикновеното раздразнение. Такова състояние възниква спонтанно, като непосредствена реакция на току- що извършенo от пострадалия противозаконно действие. При него чувствата до такава степен завладяват съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тях. Волевата способност за ръководене на постъпките не е изключена, а силно занижена. По делото не са установени обективни данни, въз основа на които да се приеме наличието на подобно състояние у подсъдимия. Изготвената на досъдебното производство допълнителна комплексна производство съдебно - психиатрично - психологична е категорична, че подсъдимият към момента на извършване на деянието не е изпаднал в състояние на физиологичен афект. В нея е посочено, че след отправената обидна квалификация от пострадалия /“мама ти да еба циганска“ и „мангал“/, дискриминираща личността на подс. В., при последния е възникнала възбуда, което обаче е адекватно на темперамента ми и личностновия му профил и начина на реагиране, и в този смисъл не може да бъде определено като „силна раздраза“. Според вещите лица, предвид обстоятелството, че не става въпрос за внезапно и изненадващо възникнал конфликт, ами подс. В. е участвал в предизвикването на конкретната ситуация – държал се е предизвикателно както към пострадалия, така и към други присъстващи лица, се изключва възможността за персонализиране на преживяванията му и предизвикване на бурно емоционално преживяване в смисъла на афект. При това, поведението на подс. В. се намира за реактивно – активно, планувано и завършено като решение. В мотивната част на заключението е аргументирано още, че при проведеното интервю и от обясненията в досъдебното производство, самият В. не е споделил преживявания, свързани с изречените думи и квалификации, които да е запомнил и определил като „изключителни и значими“. От това следва, че дори той действително да се обидил, то отправената обида не може да се прецени като тежка, която да го доведе до силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. В същия смисъл са и разясненията на вещите лица в с.з., пред ОС-Кюстендил. Те отново изключват състоянието на физиологичен афект, като считат, че не са изпълнени критериите за подобно състояние. Заключението на допълнителната комплексна съдебно - психиатрично - психологична експертиза е изпълнено от две компетентни вещи лица. Същото е обосновано, поради което въззивният съд го възприема. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че не може да приложи състава на чл. 118 от НК. Неоснователни са и възраженията на защитата на подс. В. за явна несправедливост на наложеното наказание. За извършеното от подс. В. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115 НК са предвидени алтернативно наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Към 07.05.2022 г. подс. В. е непълнолетен субект на това престъпление, навършил 16-годипна възраст, поради което с оглед на предвидената в чл. 63, ал.2, т.1 от НК редукция, наказанието, което може да му се наложи е от пет до дванадесет години лишаване от свобода. Окръжният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и направеното самопризнание още в досъдебното производство. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се третират и добрите характеристичните данни за личността на подс. В., описани в представените 2 броя характеристики /л. 54 и л. 55 от първоинстанционното съдебно производство /, според които в миналото като ученик не е бил конфликтна и агресивна личност, а по време на епизодична работа е бил коректен и не е имал проблеми с дисциплината. На посочените положителни качества противостои обстоятелството, че подсъдимият към датата на деянието не е бил трудово ангажиран и не е учил – видно от споменатата характеристика на ученик /л. 54/, той е посещавал учебните занятия до 2020г. Освен това, въпреки отправените защитни искания, в светлината на негативна характеристична данна, не би могла да бъде игнорирана противообществената проява на подс. В., извършена като малолетен, за която му е била наложена и възпитателна мярка /видно от справка – характеристиката т. 1, л. 46 от ДП/. Възрастта на дееца не може да се цени като смекчаващо обстоятелство на собствено основание, доколкото законът е предвидил диференцирана процедура при определяне на наказание на непълнолетни, навършили 16- годишна възраст. Настоящият състав намира, че подходът на ОС-Кюстендил при определяне на отегчаващите обстоятелства не влиза в противоречие със забраната на чл. 56 от НК, т.е в случая не са отчетени фактите, взети предвид от законодателя при въвеждане на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т.6 от НК. При това положение, правилно първоинстанционният съд е съобразил за отегчаващо обстоятелство употребата на алкохол от подс. В. по време на деянието и че се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, в което сам се е поставил и което му е повлияло върху задръжните процеси. Настоящият състав споделя виждането на първостепенния съд, че на плоскостта на отегчаващо обстоятелство следва да се отчете провокативното поведение на подс. В., който съзнателно през инкриминираната вечер е търсел поводи за конфликти и е проявил агресия и незачитане на телесната неприкосновеност не само към спрямо пострадалия, но и спрямо св. Ш. и св. Г.. В допълнение, следва да се отбележи, че отнемането на вещи от пострадалия, непосредствено след деянието, доколкото това поведение не е инкриминирано, също представлява отегчаващо отговорността обстоятелство. Изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не са многобройни и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, никое от тях не е от изключителен характер, поради което не обуславят определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя виждането на първостепенният съд, че наказанието следва да бъде отмерено при условията на чл. 54 от НК, в рамките на предвиденото в чл. 116, ал.1, т.6, пр. 3 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. Този размер на наказанието съответства на тежестта и характеристиките на извършеното и на личността на подс. В.. Наказание в по- нисък размер не би постигнало целите на генералната и специалната превенция, предвид ескалиралата и безмотивна жестокост проявена от подс. В. към жертвата. Тъкмо поради това, съдът намира, че отпадането на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т.6, пр. 2 от НК в конкретната хипотеза не обуславя корекция на наказанието „лишаване от свобода“, отмерено от първостепенния съд. С изолирането на подс. В. в пенитенциарно заведение за срок от 8 години, ще се реализират целите на наказанието. От една страна, ще се въздейства поправително-възпитателно върху подс. В., по отношение на когото с оглед на младата му възраст това е възможност да преоцени поведението, целите и нагласите си в бъдеще, а от друга ще се респектират и останалите членове на обществото. Подсъдимият В. следва да изтърпи това наказание ефективно, тъй като размерът му изключва възможността за отлагането му по чл. 66 от НК. Законосъобразно е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗИНЗС то да се търпи при първоначален строг затворнически режим и е извършено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан по време на наказателното производство. Съдбата на веществените доказателства също е в разрешена от КОС в съответствие със закона. Присъдата не е обжалвана от гражданските ищци в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил частично приетите за разглеждане в наказателния процес граждански искове. От своя страна, защитникът на подс. В., изрично заявява, че не оспорва първоинстанционния съдебен акт в гражданско-осъдителната му част. При служебно извършената проверка, настоящият състав намира, че правилно ОС-Кюстендил е намерил за основателни предявените гражданските искове за заплащане на обезщетение на законните наследници на починалия К. за претърпени неимуществени вреди от престъплението, представляващо деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Топлите и близки семейните отношения на починалия и гражданските ищци са били изяснени по делото. Починалият е поддържал силна емоционална връзка с дъщеря си – гражданския ищец В. К., с която се виждали ежеседмично, както с и малолетните си внуци - малолетните Г. Ш. и В. С., които са били привързани към своя дядо. Установено е, че В. К. е почувствала най-силни душевни страдания от загубата на единствената си родителска опора. Присъдената в нейна полза сума от 80 000 лева, справедливо обезщетява причинените страдания, поради което искът правилно е уважен до този размер и е отхвърлен до пълната претенция от 150 000 лева. Законосъобразно съдът е отчел и ниската възраст на внуците на починалия – Г. и В., поради което е приел за справедливо обезщетение в размер на по 10 000 лева за всеки от тях, като до пълния претендиран размер от 150 000 лева искът е бил отхвърлен. Присъдата е правилна и в частта, с която на подс. В. са били възложени държавните такси върху уважените размери на гражданските искове и разноските по наказателното производство. Водим от горните съображения и на основание чл. 337, ал.1, т. 2 вр. чл. 334, т.3 вр. чл. 338 от НПК, Апелативен съд – София