Решение № 5186 от 29.7.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 5394/2026 г.

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 1, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК. Образувано е по жалба на длъжника М. И. З., чрез адв. П., против постановление от 23.03.2026г., по и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, с което на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК му била наложена глоба в размер на 200 евро. Жалбоподателят М. З. излага, че съгласно ясната норма на чл. 528, ал. 5 ГПК глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК можело да се наложи за всяко неизпълнение, като от обжалваното постановление не ставало ясно за кои дати, за които било насрочено предаване на децата И. и К. З.и, съдебният изпълнител приел, че било налице неизпълнение. Нещо повече – в обжалваното постановление от 23.03.2026г. ДСИ посочил датите 29.12.2025г., 23.02.2026г. и 04.03.2026г., по отношение на които ДСИ вече му наложил глоба по чл. 528, ал. 5 ГПК и недопустимо отговорността му била ангажирана повторно за същото неизпълнение. Позовава се на ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. ОСГК на ВКС, съгласно което глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлявала санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението. ДСИ наложил санкцията за „системно неизпълнение“, но липсвала информация за които точно дати приел, че налице било неизпълнение, за което наложил глобата. Оспорва преценката на ДСИ, че имал реална възможност да изпълни съдебния акт. Твърди, че за него била налице обективна невъзможност за това. ДСИ не обсъдил обективните пречки – нежеланието на децата да отидат при тяхната майка, психичното им състояние, отразено в социалните доклади на ДСП-Сердика. Позовава се на задължението на съдебния изпълнител да съблюдава най-добрия интерес на децата, който принцип бил установен с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, Конвенцията на ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/2201/2003г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване и др. Понастоящем действаща била заповед за незабавна защита № 235/05.08.2025г., с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН взискателят Р.В.-З.а била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо децата и техния баща, налице била пр.пр. № 4569/2025г. за лека телесна повреда, нанесена на детето И. З. от майката. Дядото по майчина линия К. В., който споделял едно домакинство с взискателя, също упражнявал физическо и психическо насилие над децата и системна агресия, за което била издадена заповед за защита по гр.д. № 43593/2025г. по описа на СРС, 83-и състав, и по същото дело били наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Посочването от майката на нов адрес не променяло горното, още повече, че не бил изготвен социален доклад, а единствено писмо на ДСП-Дупница, безопасността на децата не била гарантирана. Излага твърдения за отражението, което намирали у децата разговорите с майката. Нямал задължения да убеждава децата за необходимостта от контакти с другия родител още повече, че от социалните доклади и др. доказателства било установено, че децата не желаели и се противопоставяли на предаването. Децата ползвали социална услуга при ДСП-Сердика, бащата спазил препоръките на социалните работници, но нямало промяна в нежеланието на децата да отидат при своята майка. Оспорва и размера на глобата като прекомерен, същият бил необоснован, почти на максимума. Моли за отмяна на обжалваното постановление. Взискателят по изпълнителното дело Р.К.В.-З.а депозира становище за неоснователност на жалбата. Пряко от съдържанието на обжалваното постановление се установявали датите на неизпълнение от страна на длъжника З., касаело се за системност и не била налице ситуация, при която ДСИ да наложил глоба повторно за същото нарушение. В жалбата били изложени изцяло неверни твърдения за обективни пречки за непредаване на децата, изцяло в противоречие с писмените доказателства по делото. Касаело се за липса на желание у самия длъжник и предприети от него целенасочени действия по многократно осуетяване на посочената възможност. Срещу взискателя Р.К.В.-З.а не бил внасян обвинителен акт, длъжникът целенасочено изграждал защитна теза в изпълнителния процес, съдебният изпълнител не можел да основава действията си на вероятни субективни преценки на някоя от страните в процеса. Оспорва изцяло твърденията за емоционална разстроеност на децата след разговори с майка им, тъй като бащата не позволявал контакт и на практика майката почти не общувала с децата си. В редките им контакти по телефона бащата винаги прекъсвал разговорите, когато децата търсели близост с нея. Многократното неизпълнение на длъжника З. обосновавало и наложения размер на глобата. Моли обжалваното постановление да бъде потвърдено. По делото са депозирани мотиви от ДСИ Д., постановила обжалваното постановление. Намира частната жалба за допустима, а по същество - неоснователна. Подробно е изложена фактологията по изпълнителното дело. От съдържанието на обжалваното постановление се установявало, че глобата била наложена за осъщественото на 23.03.2026г. неизпълнение, когато длъжникът не се явил на насроченото изпълнение, не осигурил присъствието на децата, не изпълнил задължението си по изпълнителния лист, децата не били открити и на адреса на пребиваване при последвалото незабавно изпълнение. Посочените предходни дати в постановлението имали значение единствено за установяване на системния характер на неизпълнението и съобразяване при определяне на размера на наложената санкция (постановлението от 23.02.2026г. за налагане на глоба се обжалвало, това от 04.03.2026г. влязло в сила като необжалвано). Неоснователни били възраженията за обективна невъзможност – налице бил подлежащ на изпълнение съдебен акт, липсвали данни изпълнението на същия да било спряно, респ. привременните мерки да били изменени. Последователно и предварително длъжникът заявявал отказ да изпълни съдебния акт – във всички изявления посочвал, че не бил готов да предаде децата. Не се касаело до временна фактическа невъзможност за изпълнение, а до несъгласие със съдебния акт и отказ същият да бъде изпълнен. Относно твърденията за насилие и риск за децата – именно за да охрани интересите на децата ДСИ искала съдействие от ДСП по реда на чл. 528, ал. 4 ГПК, изготвяни били социални доклади, давани били указания за работа с децата, указвани били психологически срещи, търсена била психологическа подкрепа, осигурявано било участие на социални работници при всяко изпълнение, търсено било съдействие от МВР. Подаваните от длъжника молби, образуваните по негови сигнали прокурорски преписки и др. не дерогирали действието на подлежащия на изпълнение съдебен акт. Заповедта за защита, на която длъжникът се позовал, включвала единствено задължение за майката да се въздържа от домашно насилие, без ограничения в контактите й с децата и без забрана те да пребивават при нея. По отношение на дядото по майчина линия – съдебният изпълнител проверил адреса и изискал от майката да посочи нов адрес, на който ще отглежда децата и декларация, че децата няма да имат контакт с лицето, по отношение на което забраната била постановена. Предмет на делото било изпълнението на съдебния акт, а не преценка при кой родител децата да живеят. Трайно и автентично противопоставяне от децата не било установено и дори и да имало емоционална съпротива, длъжникът имал задължението да осигури децата, като вместо това той осуетявал изпълнителните действия. Сочи съображения и досежно размера на наложената глоба. Видно от съдържанието на обжалваното постановление от 23.03.2026г. по и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, глобата в размер на сумата 200 евро, била наложена на длъжника М. И. З., на основание чл. 528, ал. 5 ГПК, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, за системно неизпълнение на задължението по и.л. № 9689/13.11.2025г., издаден въз основа на определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, за предаване на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на тяхната майка Р.К.В.-З.а, за осъществяване на определените от съда привременни мерки по отношение местоживеенето на децата и упражняването на родителските права, което неизпълнение било отразено в протокол на ДСИ от 23.03.2026г. за извършени действия по насрочено изпълнение на горепосочените актове. Съгласно разрешението по т. 3 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС жалбата срещу това постановление се разглежда по реда на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима. По същество намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното: От приложеното по делото копие от и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС се установява, че същото било образувано по молба на взискателя Р.К.В.-З.а срещу длъжника М. И. З., с приложен към нея изпълнителен лист № 9689/13.11.2025г., издаден въз основата на определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, 80-и състав, с което били определени привременни мерки по отношение на упражняването на родителските права, местоживеенето на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., режима на лични отношения и издръжка, като привременно местоживеенето на двете деца било определено при майката Р.К.В.-З.а, както и на нея привременно било предоставено упражняването на родителските права. Видно от съдържанието на определението, на бащата М. И. З., бил определен привременен режим на лични отношения с децата първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, тридесет календарни дни през лятото, както и през коледните и великденските празници, подробно разписан в определението. С молбата си за образуване на изпълнителното дело от 01.12.2025г. взискателят Р.К.В.-З.а посочила, че след като взел децата на 01.08.2025г., съобразно определения от съда привременен режим на лични отношения, бащата не ги върнал на 15.08.2025г., когато следвало да стане това, отказвал да ги върне и до настоящия момент. Предмет на делото е изпълнение на привременните мерки чрез връщане на децата К. М.ов З. и И. М.ов З. на майката-взискател Р.К.В.-З.а, на която съгласно гореобсъдения и подлежащ на изпълнение съдебен акт, привременно били предоставени родителските права и определено местоживеенето на децата. С разпореждането от 09.12.2025г. за образуване на и.д. № 20251110402224 по описа на ДСИ при СРС, ДСИ Д. насрочила предаване от бащата М. З. на майката Р.К.В.-З.а, на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., на 29.12.2025г. от 10.30 часа, в ст. 216, т.нар. „Синя стая“ при СРС, на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54. Указала на бащата, че същият следва да се яви заедно с децата, както и посочила задълженията му по чл. 528, ал. 2 ГПК, както и последиците по чл. 527, ал. 3 и чл. 529 ГПК. ДСИ се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението за предаване на децата и за разясняване на длъжника на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и по преценка да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет, а при необходимост – и вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР. На 22.12.2025г. длъжникът М. З., чрез упълномощен представител адв. Р., писмено съобщил на ДСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на упражнено от страна на майката върху децата домашно насилие, непосредствена опасност за здравето и психиката на децата. Невъзможно било да се определи време и място за предаване на децата, тъй като считал, че майката не била в състояние да осигури спокойна и благоприятна среда за отглеждането им. Посочил, че по негова молба за защита срещу взискателя З.а било образувано гр.д. № 42308/2025г. по описа на СРС, 139-и състав, за упражнено от нея над децата на 30.07.2025г. домашно насилие и по делото била издадена заповед за незабавна защита от 05.08.2025г., с която взискателят Р.К.В.-З.а била задължена на основание чл. 18 ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие над децата и баща им М. З.. Намира, че само той можел да осигури на децата благоприятни условия и спокойна среда. Сочи социален доклад на ДСП-Сердика от 01.12.2025г., съобразно който при него децата се чувствали добре. На следващо място сочи, че дядото по майчина линия К. В., който живеел в едно домакинство с майката, упражнявал домашно насилие над децата и срещу него била издадена заповед за незабавна защита от 28.08.2025г. по гр.д. № 43593/2025г. по описа на СРС, 83-и състав. Моли горното да бъде прието за невъзможност за изпълнение по обективни причини. Приложил упоменатите в съдържанието на съобщението документи. В свое писмено становище от 29.12.2025г. взискателят Р.К.В.-З.а оспорва изложеното от длъжника З.. Признава, че имало висящи две производства по ЗЗДН, образувани по молби на длъжника З.. Същите не били приключили с влязъл сила съдебен акт, предвид на което били спорни и не били доказани актове на извършено домашно насилие. Поискала продължаване на изпълнението. На 29.12.2025г. ДСИ съставила протокол, видно от съдържанието на който в указания час на място се явили взискателят Р.К.В.-З.а с адв. П., социален работник Г. от ДСП-Сердика. Длъжникът З. не се явил. На ДСИ не били представени съдебни актове за изменение на привременните мерки, спиране на изпълнението. Заповедта за незабавна защита, на която длъжникът се позовал, не предвиждала забрана за контакти на майката с децата. ДСИ събрала сведения от социалния работник, съобразно които децата нямали контакт с майката от 01.08.2025г. Бащата З. бил консултиран, че следва да спазва определените от съда привременни мерки. Предвид наличните по делото данни ДСИ преценила, че налице бил отказ по чл. 527 ГПК от доброволно изпълнение от страна на бащата на задължението да предаде децата, като субективните му опасения не съставлявали законово основание за отказ от изпълнение, тъй като същите не били подкрепени от влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт. Като намерила, че следва да пристъпи към принудително изпълнение, с протокола от 29.12.2025г. ДСИ насрочила предаване от бащата М. З. на майката Р.К.В.-З.а, на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., на 14.01.2026г. от 11.00 часа, на адреса на бащата в гр. София, ул. ••••. Указала на бащата, че поради липсата на съдебен акт ограничаващ правата на майката, поведението му от 29.12.2025г. било отказ от изпълнение. Предупредила го, че при продължаващо неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и последиците по чл. 529 ГПК. ДСИ отново се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП съдействие, като указала на ДСП, че продължава искането си за съдействие и с оглед спецификите на случая изискала от тях да предприемат подходящи мерки по отношение на двамата родители, по отношение на децата и съвместни такива, каквито и колкото преценят, с оглед предаване на децата съгласно постановените от съда привременни мерки. Посочила им още при необходимост да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет, а след предприемането на подходящи мерки и реални действия по изпълнението им да изготвят и представят актуален социален доклад а по преценка – с включено заключение на психолог. Указала на бащата да подготви децата емоционално за предстоящото предаване, вкл. с подкрепа от ДСП. Горните указания били получени от длъжника на 06.01.2026г. На 13.01.2026г. длъжникът М. З., чрез упълномощен представител адв. П., депозирал писмен отговор, с който съобщил на ДСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на обстоятелствата, вече посочени в молбата му от 22.12.2025г. Допълнително изложил, че на 06.01.2026г. било постановено решение по гр.д. № 43593/2025г. по описа на СРС, 83-и състав, с което дядото по майчина линия К. В. бил задължен да се въздържа от насилие над децата и техния баща, както и да не приближава тях, жилището им, местата които посещават, на по-малко от 200 метра. Приложил решението. На 13.01.2026г. ДСИ съставила протокол, в който като описала фактическата обстановка и новопостъпилото писмено доказателство. Приела, че с оглед съвместното съжителство на взискателя Р.К.В.-З.а и К. В. в едно жилище, принудителното изпълнение би довело до поставянето на децата в среда с лице, спрямо което има съдебна заповед за контакт. Съобразила, че макар и да се ангажирала да осигури друго жилище, взискателят Р.К.В.-З.а не представила до този момент доказателства за осигурено такова. Отчитайки интересите на децата, риска от нарушаване на съдебен акт, застрашаваща здравето на децата среда и бъдещо несигурно поведение на взискателя Р.К.В.-З.а, ДСИ отложила принудителното изпълнение, като дала указания на взискателя З.а писмено да посочи точен адрес, на който ще отведе децата при предаването им, доказателства за действителното ползване на адреса, писмена декларация, че дядото К. В. няма да има никакъв контакт с децата и становище от ДСП относно средата на посочения адрес и подходяща ли е същата за отглеждане на децата. С този протокол ДСИ отново указала на бащата М. З., че при изпълнение на горното от страна на майката ще насрочи ново принудително изпълнение по чл. 528 и сл. ГПК. Подчертала отново, че не е налице съдебен акт ограничаващ правата на майката и при липса на обективна пречка за изпълнение бащата З. няма право да отказва предаване на децата, основано единствено на неговите лични съображения, субективни опасения или несъгласие със съдебния акт. Посочила, че на основание чл. 528, ал. 4 ГПК продължава искането си за съдействие от ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението за предаване на децата и за разясняване на страните, а при необходимост и на децата на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и по преценка да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет. Изискала ДСП да предостави актуална информация за предприетите до момента мерки и готовност да насочат страните към адекватна за случая подкрепа – работа с психолог, медиирани срещи и др. подходящи по тяхна преценка. Изискала мотивирано становище на ДСП относно опасенията на длъжника спрямо майката Р.К.В.-З.а, издадената срещу майката заповед да защита и значението й за безопасността и благосъстоянието на децата, допустимо ли е принудителното изпълнение в конкретния случай. Протоколът от 13.01.2026г., видно от удостоверяването, бил връчен в кантората на процесуалния представител на длъжника на 26.01.2026г. С протокол от 04.01.2026г. ДСИ насрочила предаване от бащата М. З. на майката Р.К.В.-З.а, на децата К. М.ов З. и И. М.ов З., на 23.02.2026г. от 11.00 часа, на адреса на бащата в гр. София, ул. ••••. Указала на бащата, че следва да осигури присъствието на децата, както и да ги подготви емоционално, вкл. със съдействие и подкрепа от ДСП. Посочила задълженията му по чл. 528, ал. 2 ГПК. Предупредила го, че при неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и че може да бъде постановено принудителното му довеждане, че ако не изпълни доброволно съдебният изпълнител ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение и че със съдействието на полицейските органи и кмета на общината/района/кметството може да отнеме децата принудително и да ги предаде на взискателя. Указала и последиците по чл. 529 ГПК. ДСИ отново се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП, и изискала от тях становището по протокола от 13.01.2026г. На 03.02.2026г. взискателят Р.К.В.-З.а депозирала молба, като в изпълнение на указанията на ДСИ представила договор за наем на жилище, сключен на 07.01.2026г. за срок от 12 месеца, удостоверения, че променила своя и на децата настоящ адрес на посочения в договора за наем такъв, заявление, че ще отглежда децата на новия адрес и декларация, че баща й К. В. няма да има никакъв контакт с децата К. М.ов З. и И. М.ов З.. Представила становище на АСП от 29.01.2026г., с описани случаи от 10.11.2025г. и от 12.11.2025г., при които на адреса на родителите му в с. Крайници, бащата З. се дължал агресивно и не допуснал социалните работници, служители на детското заведение и служители на РУ на МВР в жилището, за да видят условията, при които децата били отглеждани. Прозорците били покрити с плътни одеяла. През м.11.2025г. било получено писмо от детска градина „Мечта“, с което АСП била информирана, че поради непосещаване на детското заведение децата отпаднали от образователната система. Поради това негово поведение, възприето като „притеснително“, отказът му да изпълни съдебния акт и да върне децата, както и непредоставения достъп на длъжностни лица, на 13.11.2025г. ДСП-Дупница сигнализирала РП-Кюстендил, ТО-Дупница, РУ на МВР-Дупница и ДСИ при РС- Дупница за предприемане на мерки съобразно правомощията им. На 13.01.2026г. социалните работници посетили наетия от взискателя Р.К.В.-З.а апартамент, като хигиенно-битовите условия в него намерили за много добри. По време на наблюденията и домашните посещения (случаят бил „открит“ при ДСП-Дупница през м.02.2025г.) нямало повод за съмнение, че майката упражнява или би упражнила насилие над децата. Предаването на децата К. и И. на нея не представлявало риск за тяхното благосъстояние и безопасност. Осигурената от Р.К.В.-З.а нова среда била подходяща за отглеждането на децата и не създавала риск за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. Представила и изходяща от К. В. въззивна жалба, депозирана срещу решението на СРС от 06.01.2026г. по гр.д. № 43593/2025г. Протоколът от 04.02.2026г. бил получен в кантората на процесуалния представител на длъжника З. на 09.02.2026г. На 13.02.2026г. длъжникът М. З., чрез упълномощен представител адв. П., депозирал писмен отговор, с който съобщил на ЧСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на обстоятелствата, вече посочени в молбата му от 22.12.2025г. и тази от 13.01.2026г. Позовал се на прокурорска преписка № 4569/2025г., водена срещу майката за лека телесна повреда, нанесена на детето И. З. в условията на домашно насилие и обвинителен акт, който предстояло да бъде внесен в съда. Не било безопасно децата да живеят при майката. Поставил „под съмнение“ представеното от АСП становище от 29.01.2026г., не било ясно на какво основание и по какъв повод същото било изготвено, защо било внесено от страна на взискателя. Моли ДСИ да приеме невъзможност за изпълнение. На 17.02.2026г. по и.д. чрез ССЕВ постъпило изисканото от ДСИ становище на АСП. От съвместната си работа с ДСП-Дупница установили, че майката Р.К.В.-З.а вече пребивавала на нов адрес. Децата съобщили, че провеждали разговори по телефон с майка си – те не желаели, но баща им настоявал. При баща си се чувствали много добре, имали налична емоционална връзка с него, децата изглеждали спокойни, добре облечени, битовите условия били добри. Становището на ДСП-Сердика било, че имало индикатори за повишен емоционален риск при евентуално незабавно принудително предаване на децата, предвид „текущото ниво на конфликт между родителите“ и заявеното от децата нежелание. Достъпен начин за възстановяване на контактите между майката и двете деца, който гарантирал правата им, била социалната услуга на територията на ИСДП-ЦОП „Надежда“, към която децата били насочени от ДСП- Сердика, а именно терапия и рехабилитация, работа с психолог. За същата бащата подал доброволно заявление и от ОЗД-Сердика били издадени направления за социална услуга – осигуряване на терен за контакти между майката и децата. По данни на ДСП-Дупница майката нямало да подаде заявление за социалната услуга, тъй като очаквала бащата да й предаде децата доброволно. На 20.02.2026г. взискателят Р.К.В.-З.а депозирала становище относно горното, подадено от АСП на 17.02.2026г. такова. Оспорила неговата обективност – социалните работници не присъствали на среща между нея и децата, възпроизведени били субективните притеснения на длъжника З., документът бил изготвен при липса на непосредствени впечатления относно нагласите на децата и отношението им към тяхната майка. Те не се срещали с нея от м.08.2025г. и всяко забавяне на принудителното изпълнение нарушавало висшия им интерес. В случая майката била титуляр на родителските права, а необосновано била ограничавана заради субективните впечатления на бащата. Моли принудителното изпълнение да бъде продължено. На 22.02.2026г. посредством ССЕВ по и.д. постъпило изявление на длъжника З., че ще съдейства на изпълнението, но оспорил промяната на адреса на майката и се позовал на решението, с което на дядото по майчина линия били наложени мерките по ЗЗДН. На 23.02.2026г. ДСИ съставила протокол за извършените действия, видно от съдържанието на който в указания час на място се явили взискателя З.а с адв. П., социални работници Г. и Т., служители от МВР. Длъжникът З. не се явил. На адреса отворила В. З.а – сестра на длъжника, която заявила, че той и децата не били на адреса. По телефона З. бил уведомен, че препятствал изпълнението и поведението му било отказ от изпълнение. Предупреден бил за отговорността по чл. 527 и чл. 528 ГПК, както и че ако не се яви до 15 мин. с децата ще му бъде наложена глоба. Предупреден бил, че ако не се яви принудителното изпълнение се отлага за 04.03.2026г. от 11 часа в сградата на СРС в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ № 54, Синя стая. Същият заявил, че комуникацията насетне следвало да се осъществява чрез адвоката му. Предаване не се осъществило. Протоколът носи подписите на явилите се лица и ДСИ. С постановление от същата дата – 23.02.2026г. ДСИ наложила на длъжника З. глоба в размер на 150 евро за неизпълнението на задължението по процесния изпълнителен лист, отразено в протоколите от 29.12.2025г. и от протокола за извършени действия по насроченото изпълнение от 23.02.2026г. Постановлението е обжалвано от длъжника и е предмет на разглеждане в различно от настоящото производство. С отделен протокол от 23.02.2026г. ДСИ насрочила предаването за гореупоменатите дата и час – 04.03.2026г. от 11 часа. Посочено е уведомяването на З. с протокола за извършените действия от същата дата. Отделно ДСИ постановила да му се изпрати и призовка с указания да осигури присъствието на децата, да подготви емоционално децата за предстоящото предаване, вкл. със съдействието на ДСП и медиирани съвместни срещи с майката. Дала указанията по чл. 528, ал. 2 ГПК и отново го предупредила, че при неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и че може да бъде постановено принудителното му довеждане, че ако не изпълни доброволно съдебният изпълнител ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение и че със съдействието на полицейските органи и кмета на общината/района/кметството може да отнеме децата принудително и да ги предаде на взискателя. Указала и последиците по чл. 529 ГПК. ДСИ отново се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението за предаване на децата и за разясняване на страните, а при необходимост и на децата, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и при необходимост да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет. Поискала и вземането на мерки по чл. 65 ЗМВР. Изискала ДСП да извърши медиирана среща на децата с майката и социални работници. Призовката за насроченото на 04.03.2026г. предаване с протокола от 23.02.2026г. била получена от процесуалния представител на длъжника на 26.02.2026г. На 02.03.2026г. чрез ССЕВ по и.д. постъпила молба на длъжника за отлагане на принудителното изпълнение, поради заболяване на длъжника. Допълнително на 03.03.2026г. изпратил епикриза. На 04.03.2026г. длъжникът М. З., чрез упълномощен представител адв. П., депозирал и писмен отговор, с който съобщил на ДСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на обстоятелствата, вече посочени в молбата му от 22.12.2025г., от 13.01.2026г. и от 13.02.2026г. Позовал се на телефонен разговор на майката с децата от 23.02.2026г., в който тя казала на децата, че било време да се върнат при нея, но те отказали, защото били бити от нейния баща. Вместо да прекрати разговора тя обвинила бащата, че ги манипулирал. Децата били силно емоционално разстроени, а едното получило нощно напикаване и сутринта споделило, че сънувало, че майка му идва с полиция да го отведе. Моли ДСИ да приеме невъзможност за изпълнение. На 04.03.2026г. ДСИ съставила протокол. Видно от съдържанието на протокола в указания час на място се явили взискателя Р.К.В.-З.а, социален работник Г.. Длъжникът З. не се явил, ДСИ описала постъпилите от негова страна книжа. Социалният работник изложила, че на 02.03.2026г. на адреса на бащата за децата се грижили бабата и дядото по бащина линия. ДСИ подчертала, че изпълнението се извършвало въз основа на съдебен акт, подлежащ на незабавно изпълнение, че висящите производства не представлявали основание за отлагане или спиране при липса на съдебен акт в различен смисъл, а копието на медицински документ не било заверено и не доказвало обективна невъзможност за изпълнение. Неизпълнението на длъжника било поредно и след наложена санкция. ДСИ указала на ДСП да извърши проверка за актуалното състояние на децата и да предприеме действия за подготовката им за предстоящото изпълнение, както и да осигури социален работник при следващите изпълнителни действия. С постановление от същата дата – 04.03.2026г. ДСИ наложила на длъжника З. глоба в размер на 200 евро за неизпълнението на задължението по процесния изпълнителен лист, отразено в протокола от 04.03.2026г. С протокол от 05.03.2026г. ДСИ дала указания на ДСП да представи доклада от посещението на адреса на бащата от 02.03.2026г., информация къде се намират децата, данни за последващи проверки, становища за предприети действия по ЗЗДет и подготовката на децата за изпълнение на съдебния акт, да разяснят на децата, че следва да бъдат предадени на майката и да съдействат за тяхното сътрудничество при предаването. Указала на ДСП да осигури присъствието на социален работник при следващите изпълнителни действия. С протокол от 11.03.2026г. ДСИ насрочила предаването за 23.03.2026г. от 11 часа, в сградата на СРС в гр. София, на бул. „Цар Борис III“ № 54, ст. 216 „Синя стая“. Указала на длъжника З. да осигури присъствието на децата, независимо лично или чрез други лица, да подготви емоционално децата за предстоящото предаване, вкл. със съдействието на ДСП и медиирани съвместни срещи с майката. Дала указанията по чл. 528, ал. 2 ГПК и отново го предупредила, че при неизпълнение ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК, както и че може да бъде постановено принудителното му довеждане, че ако не изпълни доброволно съдебният изпълнител ще му наложи глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение и че със съдействието на полицейските органи и кмета на общината/района/кметството може да отнеме децата принудително и да ги предаде на взискателя. Указала му изрично, че при ново неизпълнение ще пристъпи незабавно към принудително изпълнение със съдействието на органите на МВР и последиците по чл. 529 ГПК. ДСИ отново се възползвала и от правомощието по чл. 528, ал. 4 ГПК да поиска съдействие от ДСП за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението за предаване на децата и за разясняване на страните, а при необходимост и на децата, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и при необходимост да предприемат подходящи мерки по чл. 23 ЗЗДет. Изискала ДСП да извърши предварителна среща/няколко такива на децата с майката, да осигури социален работник, който да наблюдава състоянието на децата и да подпомогне плавен преход към майката, а в осигурената спокойна среда в случай на видимо съгласие и готовност децата могат да бъдат предадени веднага на майката, да изготви писмен протокол, който да бъде предоставен по и.д. преди деня на изпълнението. Поискала и съдействие от МВР. Посочила, че при ново неизпълнение да се сезира прокуратурата с оглед преценка за извършено от страна на длъжника престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Протокола с призовката за принудително изпълнение била връчена на длъжника чрез процесуалния му представител на 16.03.2026г. На 20.03.2026г. същият, чрез адв. П., депозирал писмено становище, в което съобщил на ДСИ, че не бил готов да предаде децата в определеното място и време. Като пречки за това се позовал на обстоятелствата, вече посочени в молбата му от 22.12.2025г., от 13.01.2026г., от 13.02.2026г. и от 04.03.2026г. (телефонния разговор на майката с децата). От АСП по и.д. чрез ССЕВ на 20.03.2026г. постъпило писмо. Излага се, че на 02.03.2026г. била осъществена среща на социалните работници с взискателя Р.В.-З.а. Бащата не довел децата – информирал социалните работници, че постъпва в болнично заведение. Същите направили проверка в дома му и установили, че грижи за децата полагали неговите родители. На 23.03.2026г. ДСИ съставила протокол. Видно от съдържанието на протокола в указания час на място се явили взискателя Р.К.В.-З.а, социален работник Г.. Длъжникът З. не се явил, нито осигурил довеждането на децата чрез трето лице. ДСИ докладвала становището му от 20.03.2026г. Изложила мотиви, че изпълнението се извършвало въз основа на съдебен акт, подлежащ на незабавно изпълнение, че висящите производства не представлявали основание за отлагане или спиране при липса на съдебен акт в различен смисъл, а изложените твърдения за упражнено насилие, риск за децата и неблагоприятна среда били предмет на съдебна преценка във висящите производства. Същите не били основание за спиране или отлагане на изпълнението при липса на изричен съдебен акт в такъв смисъл. Нежеланието на децата не освобождавало длъжника от задължението му за изпълнение на съдебния акт. Съдебният изпълнител отчел и необходимостта от защита на най-добрия интерес на децата, за което били предприети и действия по чл. 528, ал. 4 ГПК със съдействието на ДСП за осигуряване на подходяща среда за предаването на децата. Неизпълнението на длъжника било системно – не се явил на предходните дати, не осигурил децата, поведението му било насочено към осуетяване на изпълнението. ДСИ разпоредила пристъпване към незабавно продължаване на изпълнителните действия на адреса на длъжника със съдействието на органите на МВР и ДСП при условията на чл. 528, ал. 5 ГПК, чрез принудително предаване на децата. В кориците на и.д. се съдържа и протокол от същата дата – 23.03.2026г., където на адреса на длъжника в 11.55 часа продължили изпълнителните действия. На адреса не присъствал длъжника З.. Не присъствали и децата. В телефонен разговор длъжникът се позовал на същите обстоятелства от становището си от 20.03.2026г. ДСИ преценила, че следва да се сезира прокуратурата. На същата дата – 23.03.2026г. ДСИ Д. съставила и обжалваното в настоящото производство постановление, с което на длъжника З. е наложена глоба в размер на 200 евро за неизпълнението на задължението по процесния изпълнителен лист, отразено в гореобсъдените протоколи на ДСИ от 23.03.2026г. за извършени действия. В мотивната част на обжалваното постановление ДСИ посочила, че и.д. било образувано въз основа на и.л. от 13.11.2025г., издаден въз основа на определението за привременни мерки № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, че на 16.12.2025г. на длъжника З. била връчена покана за доброволно предаване на децата на 29.12.2029г. В протокола от последната дата било отразено неизпълнението му и насрочено принудително предаване за 14.01.2026г., но изпълнението било отложено с протокола от 13.01.2026г. Насрочено било ново принудително изпълнение за 23.02.2026г. по адреса на бащата, с участието на служители на ДСП и МВР, но той не се явил и не осигурил децата, за което с постановление от същата дата ДСИ му наложила глоба в размер на 150 евро. Насрочено било ново предаване на 04.03.2026г. в сградата на СРС, където длъжникът не се явил и не осигурил предаването на децата,макар да бил редовно призован и уведомен за задълженията си. Наложена му била нова глоба. С протокол от 11.03.2026г. било насрочено изпълнението за 23.03.2026г. в сградата на СРС. Редовно уведомен длъжникът не се явил, предвид на което се пристъпило незабавно към принудително изпълнение на адреса на длъжника. Там той не бил намерен, вкл. и децата не се намирали на адреса. Предаване не било осъществено, а обстоятелствата били отразени в протоколите на ДСИ от 23.03.2026г. Длъжникът З. бил редовно уведомяван и многократно призоваван да предаде децата. Неизпълнението на длъжника на посочените дати 29.12.2025г., 23.02.2026г., 04.03.2026г. и 23.03.2026г. показвало волево действие да не се изпълни подлежащият на изпълнение съдебен акт. Налице била системност в поведението на З., предвид на което като законосъобразна мярка за принуда за изпълнение на съдебния акт следвало да му бъде наложена глоба. В мотивите си още ДСИ подчертала, че към 23.03.2026г. изпълнителният лист от 13.11.2025г., издаден по определение № 5519/01.02.2025г. подлежал на изпълнение, нямало промяна в съдебните актове, неявяването на длъжника и неосигуряването на децата представлявало неизпълнение на съдебния акт, поради което и санкционирала З. с глоба в размер на 200 евро за неизпълнението, отразено в протоколи на ДСИ от 23.03.2026г. за извършени действия по насрочено изпълнение на горепосочените съдебни актове. На първо място за настоящият съдебен състав е несъмнено, че с обжалваното постановление на длъжника З. била наложена глоба в размер на 200 евро за неизпълнението му, извършено именно на 23.03.2026г., обективирано в двата протокола на ДСИ от същата дата, към които с диспозитива на постановлението ДСИ Д. изрично препраща. Изложената в мотивната част на постановлението фактология и поведение на длъжника на предходни дати – 29.12.2025г., 23.02.2026г., 04-.03.2026г., обосновава формирания у ДСИ извод за целенасочено волево поведение на длъжника системно да не подчини поведението си на влезлия в сила съдебен акт по привременните мерки и издадения изпълнителен лист. Същата аргументация изцяло и напълно обосновава размера на наложената от съдебния изпълнител глоба в размер близък до максималния такъв. Целта, която преследва законодателят чрез санкциониране на длъжника при неоказано съдействие, е както да демонстрира противоправността и моралната укоримост на това поведение, така и да го мотивира към изпълнение. Тази цел на закона може да бъде постигната, когато причина да не се осъществява постановеният от съда режим на лични отношения, е именно липсата на съдействие от длъжника. За да се наложи глоба на осн. чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, от доказателствата по делото следва несъмнено да се установява, че длъжникът виновно не е изпълнил това задължение. Настоящият случай съдът намира да е именно такъв. На първо място с определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2025г. по описа на СРС упражняването на родителските права и местоживеене на децата било определено при майката Р.К.В.-З.а. Неправомерно и в разрез със същия съдебен акт и издаден въз основа на него изпълнителен лист бащата М. З. създал фактическо положение, което е в пълен разрез с привременните мерки, постановени от съда именно въз основа на принципа за най-добрия интерес на децата, установен в § 1, т. 5 ДР на ЗЗДет, както и в посочените от самия жалбоподател международни актове - Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. Така създаденото неправомерно фактическо положение бащата поддържа в продължение на месеци. Правилно в хода на изпълнителното производство ДСИ му указвала, че определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2025г. по описа на СРС и издадения въз основа на него изпълнителен лист подлежи на изпълнение, респ. длъжникът дължи да се подчини, щом не се твърди и не се установява съдът да постановил изменение на привременните мерки. Това поведение от страна на родителя, неупражняващ родителските права, при всички положения е укоримо и се квалифицира като неизпълнение на задължението му да съблюдава постановените от съда привременни мерки. В изпълнение на процедурата по чл. 528, ал. 1 ГПК ДСИ поканила длъжника доброволно да предаде децата на определените дата, час и място. При всяко насрочване на предаване на децата в писмено становище по чл. 528, ал. 2 ГПК длъжникът излагал, че не бил готов да предаде децата и изтъквал почти идентични причини за това. Конкретно настоящият съдебен състав разглежда изтъкнатите за 23.03.2026г. такива в становището от 20.03.2026г., които касаят обжалвания съдебен а к т (доколкото е налице акт на ДСИ/актове, обжалвани в други производства, настоящият съдебен състав не излага мотиви по предходните дати): 1/ медицинско удостоверение, известно на съдебния изпълнител за посегателство от майката от 30.07.2025г. и издадена в тази връзка Заповед за незабавна защита от 05.08.2025г. по гр.д. № 42308/2025г. по описа на СРС, 139-и състав. Съобразно съдържанието на заповедта за незабавна защита от 05.08.2025г., а и представеното определение от същата дата по същото дело, производството било образувано по подадена от бащата М. З. молба. Със своя акт съдът приел за ефективна в конкретния казус най-леката предвидена в закона мярка, а именно тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – майката Р.К.В.-З.а да се въздържа от извършване на насилие спрямо децата К. М.ов З. и И. М.ов З.. Наложената мярка по никакъв начин не препятства изпълнението по издадения на 13.11.2025г. изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила определение по привременните мерки по гр.д. № 70134/2024г. по описа на СРС, 139-и състав. Същото обстоятелство многократно било указвано на длъжника с актове на съдебния изпълнител, както и липсата на изменение на постановените от съда привременни мерки. В становището си от 20.03.2026г. длъжникът З. сам признава, че такова произнасяне на съда липсвало към момента. 2/ образувана отново по сигнал на З. прокурорска преписка № 4569/2025г. на РП-Кюстендил за причинена лека телесна повреда на едно от децата. Не се установяват твърденията на З. по същата на взискателя Р.К.В.-З.а да било повдигнато обвинение. Напротив – в писмо на л. 270 прокуратурата удостоверила, че нямало привлечен обвиняем; 3/ нов сигнал на З. от 28.02.2026г. до полицията, препратен в прокуратурата, че децата били разстроени от телефонен разговор с майката от 28.02.2026г. Изложените от З. твърдения не са подкрепени с доказателства. 4/ Както вече бе посочено по-горе, най-добрият интерес на децата бил съобразен в определение № 5519/01.02.2025г. по гр.д. № 70134/2025г. по описа на СРС. Субективната убеденост на бащата, че най-добрият интерес на децата бил те да останат при него до приключване на водените между страните производства, е необоснована и не разколебава извода на съда, че съдебният акт следва да бъде изпълнен. 5/ Непредаването на децата на майката съобразно постановеното определение на съда за привременни мерки относно упражняването на родителските права не може да бъде оправдано и с нежелание от страна на децата. По отношение на поддържаните в жалбата срещу постановлението на ДСИ други възражения: Относно издадената заповед за незабавна защита срещу К. В., по и.д. са налице доказателства, че взискателят Р.К.В.-З.а осигурила отделно жилище, в което да живее с децата и декларирала, че по отношение на дядото по майчина линия посоченият съдебен акт ще бъде спазен. Субективните опасения на бащата не съставляват обективни пречки по смисъла на чл. 528, ал. 2 ГПК влезлият в сила съдебен акт да не бъде изпълнен. Реалното психичното състояние на децата не може да се извлече с категоричност от социалните доклади на ДСП-Сердика. Следва да се отбележи, че дори и съдът да приеме, че накърняване на нормалните взаимоотношения между майката и децата се установява, съдът намира, че това накърняване би могло да бъде и логичен резултат от неправомерното поведение на длъжника. Посоченото в докладите не разколебава извода на съда, че определение № 5519/01.02.2025г. относно привременните мерки следва да бъде изпълнено. В обобщение субективните опасения и очаквания на бащата не дерогират задължението му да се подчини на съдебния акт и да предаде децата на майката Р.К.В.-З.а за определеното от съда тяхно местоживеене. В настоящия случай безспорно се установява, че на 23.03.2026г., а и преди това, родителят – длъжник не се подчинил на съдебния акт и осуетил предаването на децата на майката Р.К.В.-З.а, при която съобразно съдебния акт с определени привременни мерки те следвало да живеят. Налице е съзнателно и упорито неизпълнение от негова страна на задълженията му за съобразяване с привременните мерки, определени от съда. Това му поведение несъмнено е противно на това, което длъжникът бил задължен да върши или търпи съгласно съдебно решение (в настоящия случай – определение за привременни мерки). Поради това правилно и законосъобразно с обжалваното постановление ДСИ му наложила глоба с оглед постигане на преследваната от законодателя цел. Предвид трайното предходно поведение на длъжника правилно е определен и размерът на глобата 200 евро, на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК. Обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, предвид на което подадената от длъжника жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Воден от горното, съдът