Решение № 87 от 5.8.2026 г. на Районен съд - Раднево по дело № 292/2026 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във вр. чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба на И. Е. К., действащ чрез мл.адв. И., срещу ОД на МВР – Стара Загора и Прокуратурата на Република България, с която се предявява иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че на 05.12.2024 г. било образувано ДП № •••• г. по описа на РУ-Раднево, за това, че на 04.12.2025 г. в гр. Раднево управлявал МПС лек автомобил „••••“ с рег. № •••• след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди, че на същата дата му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № •••• на мл.автоконтрольор •••• с правно основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ••••, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г. Твърди, че с постановление № 11331/2024 г. от 23.06.2025 г. наказателното производство по ДП № •••• г. било прекратено и влязло в законна сила на 24.06.2025 г. Твърди, че на 04.12.2024 г. управлявайки автомобила в центъра на гр. Раднево бил спрян за проверка от патрул на РУ-Раднево с полицаи ••••, след подаден звуков и светлинен сигнал. Твърди, че първо бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна, след което се пристъпило към тест за упойващи вещества, който реагирал положително за амфетамин, като той се противопоставил да е употребявал такива и посочил, че бил болен и пие лекарства. Твърди, че бил съпроводен от полицаите до ФСМП-Раднево и дал кръв и урина за анализ, а на 05.12.2024 г. с протокол за доброволно предаване предал лекия автомобил с контактния ключ. Твърди, че по ДП е изготвена токсикохимична експертиза с протокол от 04.06.2025 г., която дала заключение, че не е установено наличие на упойващи вещества и лекарствени средства в предоставените проби. Твърди, че на 19.06.2025 г. лекия автомобил с контактния ключ му били върнати. Твърди, че в следствие на посоченото претърпял множество неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен и не виждал начин да се защити. Твърди, че всички негативни преживявания продължили 6 месеца от периода от 04.12.2024 г. до 24.06.2025 г., като нито му е повдигано обвинение, нито бил осъждан, които вреди определя на стойност от 1500 евро. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 1500 евро, представляваща причинени неимуществени вреди от неоснователното наказателно преследване по ДП №••••г. /изрично уточнено с молба вх. № 2478/24.04.2026 г. след дадени указания до ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК/ за периода от 04.12.2024 г. до 24.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ОД на МВР – Стара Загора, чрез пълномощника юрисконсулт М., в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди, че ОД на МВР не е пасивно легитимирана страна да отговаря за вредите от неоснователното наказателно преследване. Твърди, че никъде в исковата молба не са изложени обстоятелства, касаещи незаконосъобразни действия на разследващи органи от РУ-Раднево към ОД на МВР – Стара Загора, като излага съображения за задължителна обвързана компетентност на разследващите полицаи съобразно задължителните указания на наблюдаващия прокурор. Твърди, че ищецът не е имал повдигнато обвинение, не е имал качеството на обвиняемо лице, съответно поради това не можел да търпи вреди. Твърди, че има наличие на образувано ТД № 2/2025 г. на ВКС за даване на задължително тълкуване на този въпрос и прави искане за спиране на производството по делото. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние и настъпили неимуществени вреди. Счита искът за недоказан по основание и размер, за което излага подробни съображения. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП-Стара Загора, ТО-Раднево, в който взема становище за допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан по размер. Твърди, че ищецът не е имал повдигнато обвинение, не е имал качеството на обвиняемо лице, съответно поради това не можел да търпи вреди. Твърди, че изразът „обвинение в извършване на престъпление“, използван в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следвала да се тълкува в тесния й наказателно-процесуален смисъл, а не да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт. Твърди, че претенцията в размер на 1500 евро за претърпени неимуществени вреди била завишена и не била в съответствие с чл. 52 ЗЗД, тъй като ищецът К. не е бил привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не е била прилагана мярка на процесуална принуда. Твърди, че липсват доказателства и дори твърдения за интензивни процесуални действия с участието на ищеца в хода на воденото досъдебно производство. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдяното деяние и настъпили неимуществени вреди. Твърди, че за търпените вреди от наложените от органите на МВР в качеството им на административен орган принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на ищеца за срок от 6 месеца и временно отнемане на СУМПС, Прокуратурата на РБ не била пасивно-легитимарана да отговаря. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи: С протоколно определение от 28.07.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 05.12.2024 г. било образувано ДП № •••• г. по описа на РУ- Раднево, срещу неизвестен извършител, за това, че на 04.12.2024 г. в гр. Раднево управлявал МПС лек автомобил „••••“ с рег. № •••• след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК; че на 05.12.2024 г. му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № •••• на мл.автоконтрольор •••• с правно основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ••••, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г.; с постановление № 11331/2024 г. от 23.06.2025 г. наказателното производство по ДП № •••• г. било прекратено и влязло в законна сила на 24.06.2025г. За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувство на безпомощност, невъзможност да се защити, които да са вследствие на извършени действия от ответниците, във връзка и по повод на образуваното ДП № •••• г. по описа на РУ-Раднево. Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед твърденията в исковата молба за постановяване на постановление за прекратяване на ДП е приложима хипотезата на предложение трето от разпоредбата досежно хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление. От приложеното по делото ДП № •••• г. по описа на РУ-Раднево е видно, че същото е образувано за това, че на 04.12.2025 г. в гр. Раднево /непосочено в постановлението, но е очевидно неизвестен извършител/ управлявал МПС лек автомобил „••••“ с рег. № •••• след употреба на упойващи вещества – амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство Дръг тест 5000 АRJM 0050 – за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди, че на същата дата му била издадена заповед за прилагане на ПАМ № •••• на мл.автоконтрольор •••• с правно основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС № ••••, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 05.12.2024 г. Видно е, че на 04.12.2024 г. ищецът, управлявайки автомобила в центъра на гр. Раднево, бил спрян за проверка от патрул на РУ-Раднево с полицаи ••••, след подаден звуков и светлинен сигнал, след което първо бил тестван за алкохол, като пробата била отрицателна, след което се пристъпило към тест за упойващи вещества, който реагирал положително за амфетамин, като ищецът се е противопоставил да е употребявал такива и е посочил, че бил болен и пие лекарства. Ищецът е бил съпроводен от полицейските служители до ФСМП- Раднево и е дал кръв и урина за анализ, а на 05.12.2024 г. с протокол за доброволно предаване е предал лекия автомобил с контактния ключ на полицейските органи. Цялата тази фактология е видна от приобщеното досъдебно производство, в частност разпита на двамата полицейски служители и писмените доказателства там. Образувано е тълкувателно дело № 2/2025 г. на ВКС, ГК, за разрешаване на въпроса „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“, което е насрочено за 12.11.2026 г. Съгласно хипотезите на чл. 229 ГПК настоящият съд няма процесуално правомощие да спре делото до произнасяне на ВКС по въпроса с тълкувателно решение. Съгласно чл. 292 ГПК само ВКС има правомощие да спира производство по дело до произнасяне с ТР. Затова настоящият съдебен състав ще следва да се разгледа делото по същество и да произнесе решение по него като разреши спора между страните. В решение № 50009 от 08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по поставения въпрос относно наличието на хипотезата на липса на достатъчно данни за извършено престъпление при прекратяване на съдебно производство, образувано въз основа на жалба против конкретно лице, е прието, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 /сега т. 3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъла. Когато наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Настоящият съдебен състав намира тази съдебна практика за релевантна по едно допълнително съображение. След промяната на ЗОДОВ /изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г./ прокуратурата масово предприе практика да не повдига обвинения срещу лицата, а да води досъдебните производства без повдигнато обвинение в хода на цялото досъдебно производство, дори се избягва и изписването да се водят срещу неизвестен извършител производствата. В този ход няма особена логика извън ограничаването на правата на обвиняемите лица /чл. 55 НПК/ и съответно да се избегне дължимостта на обезщетение за вреди по ЗОДОВ с оглед посочената промяна в т. 2 /след това т. 3/, посочваща повдигнато обвинение. Обаче законодателят не е обхванал изначално със законодателната промяна тази процесуална възможност на разследващите органи, поради което се наложи с времето разширително тълкуване на нормата на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да се обхванат и хипотезите, когато досъдебното производство се води срещу очевидно единствено възможно лице, което да е извършител на престъплението, което се разследва, но въпреки това да не му се повдига обвинение. Целта е да се даде защита на лицата от наказателен произвол. В случая се касае за спиране от полицейски органи на конкретно лице шофьор, което въз основа на последващ тест да е разследвано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като единствено възможно лице извършител. Тоест липсата на повдигнато обвинение от разследващите органи единствено ограничава процесуалните права на лицето в наказателното производство и съответно правото му на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по ЗОДОВ. Затова съдът намира, че с оглед разширявания обхват на нормите на ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от правоохранителните органи, то няма логика в разглежданата хипотеза да се изключи отговорността на правоохранителните органи. Идеята на ЗОДОВ да обхване специалните деликти, които стоят извън общия деликт по чл. 45 ЗЗД. Няма причина, нито логика разглежданата хипотеза да остане извън обхвата на ЗОДОВ. Затова съдът намира, че и в случаите, когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Това лице, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Според ЕСПЧ и ВКС, „обвинение“ е налице от момента, в който срещу едно лице са предприети действия, които сериозно засягат неговото положение или от които следва, че то е заподозряно в престъпление. Вземането на кръвна проба, претърсването, изземването на документи или принудителното отвеждане, макар и в производство „срещу неизвестен извършител“, представляват фактическо обвинение спрямо конкретния шофьор. Затова съдът намира, че в случая по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да се търси отговорност от разследващите органи. Министерството на вътрешните работи (МВР) не носи отговорност за самото неоснователно водене на досъдебно производство, тъй като по закон Прокуратурата на Република България е единственият орган, който ръководи, контролира и отговаря за повдигането на обвинения. МВР (чрез съответната Областна дирекция - ОДМВР) отговаря по ЗОДОВ за действия на своите разследващи полицаи или оперативни работници, които са извън преките прокурорски разпореждания като: полицейско насилие или принуда при задържане, огледи или разпити; незаконно 24-часово задържане по Закона за МВР, извършено преди прокурорът да се намеси; процесуални нарушения при изземване, повреждане или неоправдано задържане на лични вещи и веществени доказателства от полицията; сканиране или фалшифициране на доказателства (например подаване на неверни данни от полицаи, въз основа на които прокурорът се е подвел да повдигне обвинение). В настоящата хипотеза такива обстоятелства не са въведени с исковата молба, поради което съдът намира, че ОД на МВР не следва да носи отговорност от проведеното досъдебно производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление. Няма и посочени в исковата молба обстоятелства, касаещи извършени от полицейските служители незаконосъобразни действия, които да ангажират отговорността на ОД на МВР – Стара Загора. Тъй като изрично се претендират вредите от неоснователното наказателно преследване по ДП № ••••г., то се изключва хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ОД на МВР. Настоящ съдебен състав намира, че хипотези в ЗОДОВ са ясно разредели, като отговорността по чл. 3, ал. 1 , т. 3 ЗОДОВ за неоснователно наказателно преследване е на Прокуратурата, а не на МВР, чиито служители действат под надзора и според указанията на наблюдаващия прокурор. Съгласно чл. 46 от НПК и Конституцията, Прокуратурата ръководи разследването и упражнява постоянен надзор за законност върху действията на разследващите органи (МВР). МВР носи отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която стои извън неоснователното наказателно преследване. По този начин отговорността е ясно разделена между органите. А като цяло солидарната отговорност макар да не е изключена по ЗОДОВ, самите хипотези чл. 1 и чл. 2 чрез тяхната конкретика изключват солидарната отговорност в случая. Освен това и бюджетът на страната е единен и за увреденото лице е без значение кой държавен или административен орган ще му изплати обезщетението за вреди. Затова съдът намира, че единствено Прокуратурата на Република България е материално правно отговорна в настоящия случай, досежно воденото досъдебно производство, което в последствие е било прекратено. В тази хипотеза ЗОДОВ не изисква незаконосъобразни действия на прокурора, а отговорността е обективна и безвиновна, следва пряко от неоснователно воденото досъдебно производство. Не се изследва дали прокурорът е действал правомерно субективно или е допуснал грешка по небрежност. Достатъчно е да са налице обективните предпоставки, предвидени в закона (например прекратено наказателно производство или оправдателна присъда). Това произтича от принципа на чл. 7 от Конституцията, че държавата отговаря за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи. По претенцията за неимуществени вреди: При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4 ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1927/2009 г., IV г. о./. Съдебното минало на пострадалия е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая /решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./. В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер. От съобщението на л. 3 от ДП е видно, че ищецът не е криминално проявен, не е осъждан, лице с чисто съдебно минало. Ищецът е роден на •••• г. и е бил на възраст от 26 години при образуване на ДП. От разпита на св. •• К.а /майка на ищеца и чиито показания бяха съпоставени с всички останали събрани доказателствени материали по делото, намерени от съда за безпротиворечиви, логични и адекватни, преценени от съда съгласно чл. 172 ГПК като достоверни/ и от разпита на св. и.м. се установява, че ищецът е бил болен и е приемал лекарства и антибиотици по предписание към датата на спирането му от полицейските служители. Същият след инцидента е бил притеснен, в депресия, не искал да излиза, из града се говорило, че бил наркоман и съответно обиждан на тази тема. След случая като видел полицаи и изпитвал страх да не го спрат и да му вземат книжката отново, а за човек, който има нужда от лек автомобил било до пътуване до работа или по свое усмотрение, е ограничаване на свободното му придвижване по избран от лицето начин /чл. 35 от Конституцията/. Ищецът се налагало да го возят други хора, което го карало да се чувства зле. Имал проблеми от личен характер, тъй като родителите на приятелката му не и давали да се вижда с ищеца, тъй като приемал наркотици. Отражението на живота на ищеца било както в личната му сфера, така и в професионалната – невъзможност за придвижване до работа. То дори и без да се доказват вреди от самия факт на отнемане на правото да управлява МПС, отнемането на самото МПС, ограничаването на свободното придвижване водят до търпене на обичайни вреди от лицата. Последните години станаха множество подобни случаи, сблъскваме се постоянно по новините за подобни случаи, но държавата чрез законодателните и правоохранителните органи не взема особено отношение години наред. Това е поредният случай на законодателно нехайство, водещо до неоснователно търпене на вреди от гражданите. В случая дори е похвално поведението на полицейските служители и на наблюдаващия прокурор, тъй като спрямо лицето не е постановявано задържане, за да се намалят вредите му, тъй като органите очевидно от профила на лицето като неосъждано, без криминални прояви, са били подтикнати да допуснат фалшиво положителен резултат от полевия тест. Не е мястото в съдебно решение да се дават законодателни идеи, но възможностите за справяне с този широко наболял в обществото проблем са множество и реални за изпълнение. В случая се касае за разследване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93 от НК, а наказателното производство е приключило в разумен срок /образувано на 05.12.2024 г. и приключило на 23.06.2025 г./, който срок е зависил изцяло от срока на извършване на експертизата от ЦЕКИ при НИК-МВР гр. София /възложена е още на 05.12.2024 г., но е извършена на 04.06.2025 г./. Чистото съдебно минало и фактът на неоснователно воденото наказателно производство за период от 6 месеца, през който ищецът е бил лишен от своето МПС и правото си да го управлява и придвижва свободно, независимо че няма данни по делото за стандарта живот на ищеца, на фона на инфлационните процеси в страната и света, минималните и средните трудови възнаграждения в страната, претендираното от ищеца обезщетение от 1500 евро е напълно адекватно на търпените вреди от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощен и не виждал начин да се защити. Омаловажаването на вредите, чрез присъждане на понисък размер на търпените неимуществени вреди единствено би мотивирало законодателните и правоохранителните органи да продължава това нетърпимо за обществото правно и фактическо състояние и да не се взема отношение за промяна. А промяната идва с отговорността на държавата по ЗОДОВ. На фона на цената на живота в страната по-нисък размер на обезщетението не би постигнал никакъв ефект – нито би предизвикало у ищеца чувство за възмездяване на вредите, нито би провокирало законодателните и правоохранителните органи към промяна. В т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. Ищецът е поискал обаче присъждане на законната лихва от датата на исковата молба, поради което ще се уважи според искането и законната лихва ще се присъди от датата на исковата молба – 26.01.2026 г. По разноските за настоящото производство: С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като исковете се уважиха в цялост ще се присъдят и изцяло сторените от ищеца разноски в настоящото производство, които се доказаха в размер на 365,11 евро /5,11 евро заплатена държавна такса – вносна бележка на л.2 от делото, и 360 евро заплатено адвокатско възнаграждение № 1954 от 14.01.2026 г., л.4 на делото на Адм.съд-Стара Загора/, посочени в списъка по чл. 80 ГПК /л.56/. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва ищецът да заплати на ОД на МВР-Стара Загора сумата от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното съдът