Решение № 165 от 14.5.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1171/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с §19, ал. 1 от ПЗР към ЗИДАПК, образувано по жалба на Т. Й. Т., гр. К., ул. „•••, регистриран земеделски стопанин под № •••, чрез пълномощник, против Заповед № •••г. на кмет на Община-К., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА е наредено да се извърши изземване на имот с идентификатор ••• с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 0,226 дка, находящ се в землището на с. М., общ. К., обл. Ш.. Жалбоподателят оспорва заповедта като навежда основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК, изразяващи се в следното: нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването й и по-конкретно издаването на заповедта, без да са били установени обстоятелствата, даващи основание за приложение на нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно кое е лицето, имащо право на собственост или право на ползване и ползване на имота без правно основание. В тази връзка навежда довод, че Община-К. не разполага с акт за общинска собственост, т.е. статута на имота е спорен и неизяснен като излага подробни мотиви в тази насока. Прави възражение, че в заповедта не било посочено за коя стопанска година имотът се ползвал неправомерно; заповедта била издадена в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 65 от ЗОС, съответно не можело да намери приложение и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т.е. посочените в нея правни основания били непълни и ирелевантни; с издаването на заповедта била нарушена и целта на закона и по-конкретно било прието, че срокът по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ и т. 4 от Заповед № •••г. бил преклузивен и след тази дата договори за предоставяне на полски пътища със земеделски производители не следвало да бъдат сключвани, а имотите изземвани. Твърди, че кметът на Община-К. е действал субективно, избирателно и тенденциозно спрямо него при пълна липса на равнопоставеност с останалите земеделски стопани, за които преклузията по чл. 37в, ал. 16, изр. трето от ЗСПЗЗ не важала. Сочи, че след 03.02.2025г. кметът в нарушение на собствените си мотиви, обективирани в процесната заповед, сключил договори с други земеделски стопани. Счита, че кметът е действал субективно и по политически причини, тъй като бил бивш председател на Общински съвет К. и не споделял способите на управление на общината. В писмени бележки, представени в срока, посочен от съда, прави и допълнителни възражения за това, че частта от имота, подлежаща на изземване не е индивидуализирана, което прави заповедта неясна, неизпълнима и лишена от предмет. Твърди, че административният орган не е изпълнил собствената си заповед. На следващо място сочи, че по отношение на жалбоподателя се развиват две производства-освен производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и такова по чл. 40, ал. 1 от ЗСПЗЗ, което нарушава принципа ne bis in idem. Акцентира и върху обстоятелството, че процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е започнала след като жалбоподателят е заплатил определената сума за ползване на множество имоти, в това число и този предмет на оспорената заповед. Ответната страна-кмета на Община-К. се представлява от пълномощник. Счита, че оспореният административен акт не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Твърди, че имотът, предмет на изземване, е публична общинска собственост и е придобит на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ, като съобразно чл. 56, ал. 2 от ЗОС не се изисква съставянето на акт за общинска собственост. Предвид изяснения статут на недвижимия имот счита, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при спазване на формата на акта. Намира, че имотът, предмет на изземване, е индивидуализиран достатъчно, още повече, че жалбоподателят е бил наясно коя част се изземва, тъй като за същата тази част е депозирал заявление пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция, за подпомагане в ползваната част. Счита, че правилно административният орган е избрал процедурата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на имота, а не тази по чл. 65 от ЗОС. Намира за доказано ползването на имота от страна на жалбоподателя, без да е бил сключен договор за наем, като твърди, че преди издаването на заповедта, административният орган е направил справки в Google, KAIS-административно-информационна система на Българската агенция по геодезия, картография и кадастър, където е установил ползването на имота от страна на жалбоподателя. Счита, че не е нарушена и целта на закона, доколкото заповедта е издадена в публично-обществен интерес и да не се допусне облага за неправомерно ползващия, съответно да се допусне обедняване на Община-К.. Акцентира, че едномесечният срок за сключване на договор за наем е преклузивен и законосъобразно не е бил сключен договор за наем. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: Видно от представено от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. споразумение / л. 123- 141 от делото/ на •••г. между собствениците и/или ползвателите на земеделски земи в землището на с. М., общ. К., ол. Ш., между които и жалбоподателят Т., било сключено споразумение за създаване на масив за ползване на земеделски масив по смисъла на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ/ лист 124/. Видно от заявление вх. № ••• / л. 36/ на 10.10.2024г. жалбоподателят Т. депозирал заявление до председателя на Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗСПЗЗ, на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСРЗЗ, да му бъдат предоставени за ползване проектирани по плана за земеразделяне полски пътища, които не са необходими за осигуряване на пътен достъп до имотите, между които част от имот с идентификатор •••, подащ в масив •••, с площ 0,226 дка, находящ се в землището на с. М., общ. К.. Видно от материали, предоставени от Областна дирекция „Земеделие“-Ш. / л. 144- 151/, Комисията по чл. 37, ал. 1 от на 20.11.2024г. съставила доклад до Директора на Областна дирекция „Земеделие“ във връзка с данните за създаване на масив, в това число и сключеното споразумение, придружен с множество регистри, между които и регистър на имотите по чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ, попадащи в масива и представляващи полски пътища, които не осигуряват пътен достъп до имоти. В регистъра на стр. 9, ред 10 от таблицата, фигурирал и имот с идентификатор •••, с ползвана площ от 0,226 дка, с начин на трайно ползване на масива-орна земя. На същия ред било отбелязано, че собственик на имота е Община-К., а ползвател жалбоподателя Т.. Въз основа на доклада и на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 75а, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ-Ш. издал заповед № •••/25.11.20224г., с която одобрил споразумението. Видно от приобщената по делото административна преписка / л. 35-49/ на 28. 11.2024г. директорът на ОЗД-Ш. отправил искане до Общински съвет при Община-К. с изх. № ••• да издаде Решение, с което да определи цената на имотите –полски пътища при Община-К. със съответния административен акт и възложи на кмета на Община-К. сключването на договори за ползване в проектираните в плана за земеразделяне при Община-К. полски пътища. На 19.12.2024г. Общински съвет-К. приел Решение № ••• да бъдат предоставени под наем ползвателите имотите, полски пътища, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключените споразумения по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил размера на годишното рентно плащане за съответното землище, в това число и за землището на с. М. и задължил кмета на Община-К. да издаде заповед, която да публикува на електронната страница на общината и да сключи договори за наем за срок от една година-стопансаката 2024/2025г. с ползвателите на полските пътища, подали заявление и направили дължимите плащания в едномесечен срок от издаването на заповедта. На 02.01.2025г.кметът на Община-К. издал заповед № РД-25-1, с която наредил да се предоставят под наем на полските пътища-общинска собственост, включени в масивите за ползване на земеделски земи, съгласно сключеното споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025г., определил цена за отдаване под наем на полските пътища като за с. М. тя била ••• лв./дка, наредил да се сключат договори за наем за срок от една година след заплащане на наемната цена в едномесечен срок от датата на публикуване на заповедта в електронната страница на Община-К. и посочил банковата сметка, по която да се заплати. На 03.01.2025г. Заповед № •••г. на кмета на Община-К. била публикувана на официалния сайт на общината. На 25.01.2025г. Община-К. издала фактура № ••• с получател жалбоподателя Т. за обща сума от ••• лв., която сума включвала и наемната цена за полските пътища, попадащи в землището на с. М., която била ••• лв. Видно от платежно нареждане / л. 44 от делото/ жалбоподателят Т. заплатил сумата от ••• лв. на 03.06.2025г. На 20.06.2025г. административният орган на основание чл. 26 от АПК изготвил уведомление с адресат жалбоподателя, че въпреки направеното плащане, започва процедура по изземване на поземлен имот с идентификатор •••, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 0,226 дка. Като мотив за започналата процедура административният орган посочил изтичането на едномесечния срок, в който жалбоподателят не заплатил наемната цена, поради което правото му да сключи договор за ползване се погасило, съответно ползването на имота се явявало без правно основание. Уведомлението било получено от жалбоподателя срещу подпис на 26.06.2025г., за което бил съставен протокол / лист. 47 от делото/. На 17.07.2025г. кметът на Община-К. издал заповед № •••, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 44, ал. 2 от ЗСПЗЗ наредил да се извърши изземване на имот с идентификатор •••, находящ се в землището на с. М., общ. К., с начин на трайно ползване „За селскостопански, горски, ведомствен път“ с площ на ползване 0,226 дка, тъй като имотът се ползвал без правно основание от жалбоподателя Т.. Заповедта подлежала на обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд-нови пазар от съобщаването й. Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на 31.07.2025г., за което бил съставен протокол / л. 51 от делото/. От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на оспорване е Заповед № •••г. на кмета на Община-К., подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК съобразно § 19 от ЗИД на АПК обн., ДВ,бр. 39 от 20.05.2011 г.; изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г., бр. 102от 23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 102 от 8.12.2023 г. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Жалбата срещу процесната заповед е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК / съдът констатира, че заповедта е връчена на оспорващия на 31.07.2025г. заедно с още двадесет и осем заповеди и при направена служебна справка по гр.д. № •••/2025 г.,за което по делото са приложени документи –л. 238-240, разделянето на което е дало начало на настоящото производство, установи, че срещу тях в Община-К. е постъпила жалба от Т. на 12.08.2025г., заведена с под № 11-06-17 /, и е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, настоящата инстанция приема жалбата за основателна само на част от основанията, посочени в нея, по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър. Заповедта е издадена от компетентен орган, доколкото по делото безспорно се установи, че имотът, чието изземване е наредено с процесната заповед, е публична общинска собственост, и на кмета на общината съобразно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е предоставено това правомощие. В тази връзка съдът намира възражението на Т., че не бил изяснен статута на имот с идентификатор ••• за неоснователно. Чл. 17, ал. 4 от Конституцията на РБ повелява, че режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. Законите, уреждащи собствеността на държавата и общините са ЗОбС, ЗСПЗЗ, ЗУТ и др. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС публична общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. По отношение на земеделските земи ЗСПЗЗ се явява специален закон и има приоритетно приложение спрямо ЗОбС и другите нормативни актове, уреждащи собствеността. Съгласно чл. 25, ал. 1, изр. 1-во от ЗСПЗЗ, земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Това включва и полските пътища, обслужващи земеделските земи. По делото няма доказателства, имот с идентификатор •••, който е с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“, да е собственост на граждани, юридически лица или държавата. Следователно, по силата на закона, имот с идентификатор № ••• с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“, е общинска собственост. За земите, представляващи общинска собственост, основана единствено на липсващото право на собственост на граждани, държава и юридически лица, не е необходимо да се издава нарочен документ за собственост, в случая Акт за общинска собственост, защото собствеността следва от самия закон. За да бъде материално законосъобразна заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да са налице кумулативно следните предпоставки: земеделският имот, предмет на административното разпореждане с оспорената заповед, да е с възстановено право на собственост; същият да се ползва от адресата на заповедта; ползването да се извършва без правно основание. Въпросът относно собствеността на имота бе обсъден по-горе- земеделският имот е публична общинска собственост. Съдът приема, че по делото не са събрани доказателства относно обстоятелството, че имотът към момента на издаването на заповедта се е ползвал от жалбоподателя Т. и оплакванията му в тази връзка са основателни. Ответната страна твърди, че е събрала информация относно неправомерното ползване като е направила справка в Google, KAIS-административно-информационна система на Българската агенция по геодезия, картография и кадастър. Съдът намира, че по този начин не би могло да бъде събрана информация относно факта, че имотът, предмет на заповедта е бил предоставен съответно ползван от жалбоподателя по следните съображения: По делото е приобщено Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2024/2025 г. за землището на с. М., община К. и Доклад от Комисия по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, установяващи по несъмнен начин, че масив •••, в който според вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, се намира и ползваната част от 0,226 дка, представляваща полски път, е бил разпределен за ползване на жалбоподателя Т. / л. 140 от делото/. В споразумението обаче не попадат полските пътища. Видно от приобщения доклад / л. 148 от делото/ след влизане в сила на заповедта, с което е одобрено споразумението, ползвателите на съответния масив могат да подадат заявление до председателя на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за предоставяне за ползване на попадащите в масива полски пътища. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че тази информация и към настоящия момент е налична в сайта на Областна дирекция "Земеделие" – Ш., в раздел "Ползване на земеделските земи > Процедури по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025 година > М.", касателно землището на село М., където са поместени данни в табличен вид, относно разпределението на масивите за ползване съобразно подписаното споразумение за землище с. М. през стопанската 2024/2025 г. Поместена е и заповедта, с която е одобрено споразумението. На сайта на ОДЗ-К. обаче няма информация дали жалбоподателят е депозирал заявление на основание чл. 37, ал. 16 от ЗСПЗЗ относно полските пътища. Такава информация съдът намери в самата административна преписка, която съдържа заявлението, депозирано от Т. на основание чл. 37, ал. 16 от ЗСПЗЗ. Следователно, ако органът е направил справка в сайта на ОДЗ-Ш., както твърди процесулният му представил, е могъл само да установи, че по отношение на жалбоподателят Т., е налице Споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2024/2025 г. за землището на с. М., община К. и че жалбоподателят Т. ще ползва масив •••. От информацията, съдържаща се на сайта на ОДЗ-К. не става ясно, че на Т. на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ и чл. 75б от ППЗСПЗЗ е било предоставено ползването на проектираните в плана за земеразделяне полски пътища, в частност на имот ••• с НТП "За селскостопански, горски ведомствен път" с площ на ползване 0,226 дка. Относно твърдението на органа, че е направил справка в Google и KAIS-административно-информационна система на Българската агенция по геодезия, картография и кадастър и с това установил неправомерното ползване от страна на жалбоподателя, съдът намира същото за несъстоятелно. По делото бе назначена съдебнотехническа експертиза като вещото лице в съдебно заседание заяви, че от оцветяването в Google Eart не може да се направи извод кои площи от определен масив са обработвани от определен земеделски производител. Единственото, което вещото лице е констатирало е, че в площта от 0,226 дка, предмет на заповедта, е осъществена оран и че попада в масив •••, както и кои са съседните имоти. На следващо място, вещото лице е посочило, кои са непосредствените съседни имоти от ползваната част-•••, ••• и •••. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че тези имоти, освен •••, за което съдът знае служебно, че са предмет на друга подобна заповед, се ползват също от Т., за да се предположи, че той обработва и процесния. Така че за съда е напълно възможно някой от собствениците или ползвателите, които обработват някой от съседните имоти, за които по делото няма доказателства кои са, да обработва и имота, предмет на заповедта. На следващо място, съдът намира, че от приобщеното по делото заявление/ л. 36 /, депозирано от жалбоподателя до председателя на комисията по чл. 37, ал. 1 от ЗСПЗЗ за предоставяне за ползване на 0,226 дка, който представлява полски път, не се доказва, че действително имотът е бил предоставен за ползване. От заповед № •••г. / л. 40/ се установява, че кметът на Община-К., е наредил „да се предоставят“ под наем полски пътища, в това число и тези в землището на с. М., както и да се сключат договори за наем за срок от една година, но при условие, че бъде заплатена наемната цена. Изводът, който може да се направи е, че, ако не бъде заплатена наемната цена, то няма да се сключат договори за наем и имотите няма да бъдат предоставени да се ползват под наем. По делото са приобщени договори за наем с други земеделски стопани, които са сключили споразумение и които на основание чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ са сключили с Община-К. договори за наем на полски пътища, от съдържането на които е видно, че със сключването на договора, се предоставя за временно и възмездно ползване отразените в плана за земеразделяне полски пътища, а не предварително. И това е не само житейски, но и правно логично, тъй като договорът за наем е консенсуален, неформален, комутативен, възмезден и се счита за сключен с постигане на съгласие между страните, като предаването на вещта е действие по вече сключения договор. Следователно, ако не е било постигнато съгласие между страните същия да бъде сключен, то не би следвало вещта, предмет на договора да бъде предадена на наемятеля. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че е налице противоречие в процесната заповед между обстоятелствената й диспозитивната й част касателно следното: в обстоятелствената част органът е посочил, че е отказал да сключи договор за наем с жалбоподателя, тъй като не е изпълнил заповед № •••г. да заплати наемната цена в срок, докато в диспозитивната част е наредил да се изземе имота, тъй като същият се бил ползвал неправомерно, което означава, че имотът е бил предоставен за ползване преди сключването на договор за наем и заплащане на наемната цена. По делото такива доказателства органът не е представил. Негова е била доказателствената тежест да установи наличието на фактическите основания към момента на издаване на оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, т.е. да установи, че имотът е бил ползван от жалбоподателя без правно основание, т.е. че му е бил предоставен и е започнал да го ползва преди сключването на договора за наем и не го е преустановил след като такъв не е бил сключен. Съдът намира, че със сключването на споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, не се доказва предоставянето на имота, предмет на заповедта, тъй като той не част от това споразумение. В хода на производството органът не ангажира доказателства и не се установи по какъв начин оспорващия е ползвал имота-обработвал ли го е, отглеждал ли е култури в него, успял ли е да прибере продукцията си и т.н. С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да се уважи, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и заповедта е била постановена в нарушение на материалния закон. С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Община-К. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ••• евро, за което са представени доказателства, и ••• евро държавна такса. Водим от горното, Районен съд-Нови пазар