Решение № 1818 от 22.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18035/2025 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД против наказателно постановление (НП) № 860133-F854142/04.11.2025 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.29, ал.1 от Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че в АУАН и в НП не са описани надлежно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като не е посочено конкретно действие, което дружеството е осъществило и липсва твърдение да е извършвало търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Посочва се, че проверяващите органи не са установили съдържанието на цистерната. Излагат се доводи, че не е посочена дата на извършване на нарушението, което препятства и преценката спазени ли са сроковете по чл.34 от ЗАНН, но счита, че давностният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл към датата на съставяне на АУАН. Релевират се аргументи, че в НП са описани две нарушения, а дружеството е санкционирано само за едно от тях. Моли се НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Х., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи, че от събраните многобройни писмени и гласни доказателства става ясно, че дружеството не развива дейност, която изисква специален и лицензионен режим съгласно условията на чл.8, ал.2 от ЗАРИДСНПНП. Намира, че от показанията на свидетелите ••• и ••• се установява как и по какъв начин се извършва зареждането с дизелово гориво на превозните средства на дружеството, т.е. зареждат се директно в камионите от идващата от бензиностанцията цистерна, която управителят поръчва, като процесната цистерна, качена на „•••“, никога не се е използвала и в нея не се е зареждало никакво гориво, независимо че е била регистрирана в НАП през 2015 г. Излага доводи, че актосъставителят в качеството си на свидетел твърди, че не е проверявал съдържанието на цистерната, не е видял да се зарежда от цистерната, но предполага, че се зарежда от цистерната и затова е написал процесния акт. Адв. Х. изтъква, че едно обвинение и наказание не може да се крепи на предположения или догадки, а трябва да се основава на безспорни доказателства, каквито по делото липсват. Намира, че единствено като нарушение на дружеството може да се счете пропускът, че въпросната цистерна, регистрирана в НАП през 2015 г., т.е. преди повече от 10 години, не е отписана от регистъра на НАП. В условията на евентуалност излага доводи за наличието на маловажен случай. Моли да не бъдат кредитирани писмените обяснения на управителя, които са приложени към административната преписка, тъй като са писано под диктовката от инспектора от НАП, което се потвърждава от свидетеля •••, който е чул разговора. Релевира аргументи, че органите, които са извършили контрол, не са протоколирали надлежно контролната дейност, доколкото протоколите са изготвени по реда на ДОПК, но същия не са прилага при колизия със ЗАРИДСНПНП. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. •••, моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. От фактическа страна съдът установи следното: На 02.10.2025 г. в 16:30 часа била извършена проверка от инспектори по приходите при НАП на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС - съд за гориво /стационарна цистерна/, находящ се на адрес ••• и стопанисван от „•••“ ЕООД с ••• ••••••••, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. При проверката било установено, че „•••“ ЕООД стопанисва съда за гориво, който представлява стационарна цистерна с обем от 4160 л., като същата била монтирана върху шасито на МПС – „•••“, които бил извън движение /бракуван/ и не разполагал с регистрационен номер. Проверяващите констатирали, че цистерната се използва като резервоар и не е мобилна, същата е регистрирана в НАП с per. № 513873/06.03.2015 г. с обем от 4160 л. като стационарна цистерна. Установено било също така, че в обекта не се използва Електронна система с фискална памет (ЕСФП). Допълнително била извършена проверка и в публичния електронен регистър по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, при която се установило, че „•••“ ЕООД няма издадено удостоверение към момента на проверката. На място от управителя на дружеството – •••, било снето обяснение, в което същият посочил, че не е подавано заявление за вписване в регистъра чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, цистерната е позиционирана стационарно и така е регистрирана, използва се за автомобилите на „•••“ ЕООД, които се зареждат от нея на място, тъй като не е мобилна. Констатациите на проверяващите били обективирани в протокол за извършена проверка cep. АА № 0163217 /02.10.2025 г., съставен в присъствието на управителя •••. В протокола били отправени указания към дружеството да представи документи относно всички получени доставки на гориво за периода от 01.01.2025 г. до 02.10.2025 г., в изпълнение на което била представена справка за подадени ЕДД за продажба на газьол с получател „•••“ ЕООД, ведно с издадени фактури. Свидетелят Р. Ц. Д. - старши инспектор по приходите при ЦУ на НАП, приел, че „•••“ ЕООД извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с параграф 1 т. 5, буква „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на този закон, не попада в изключенията по чл. 3. ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, съответно подлежи на регистрация по ЗАРИДСНПНП. Предвид това Д. съставил срещу „•••“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F854142/10.10.2025 г. за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, но когото бил връчен и препис. В законоустановения срок не постъпили възражения срещу акта. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 860133-F854142/04.11.2025 г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП на „•••“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. НП било връчено на 20.11.2025 г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Р. Ц. Д., ••• (частично) и ••• (частично), както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК – протокол за извършена проверка cep. АА № 0163217/02.10.2025 г., справка за подадени ЕДД за продажба, обяснение, фактури, заповед № З- ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, заповед № З-ЦУ- 30-1298/02.09.2025 г. на главен секретар на НАП, свидетелство за регистрация на МПС, договор за покупко-продажба на МПС, счетоводен баланс и справка с натрупване за сметка № 205, справка за актуалното състояние на „•••“ ЕООД, справка за актуално състояние на подадени към НАП данни за съдове/съоръжения към 08.10.2025 г., както и справка от Министерството на икономиката и индустрията Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на писмените доказателства (в частност на съставения протокол за проверка). Свидетелят има добре съхранен спомен относно констатациите, които е направил в хода на проверката, като разяснява и обстоятелствата по снемане на обяснения от управителя на дружеството-жалбоподател. Съдът кредитира показанията на свидетелите ••• и ••• в частта, че действително върху шасито на МПС – „•••“, който бил извън движение и се намирал на паркинг, била монтирана стационарна цистерна, стопанисвана от „•••“ ЕООД, но не и относно заявеното от тях, че процесната цистерна не се е използвала за съхранение и зареждане с гориво, като отдаде тези им твърдения на трудовите им правоотношения с „•••“ и йерархичната подчиненост с управителя •••. В тази част показанията на ••• и ••• се оборват от показанията на свидетеля Д., който посочва, че управителят на дружеството е декларирал, че използва гориво, съхранявано в цистерната, за своята дейност, което изцяло съответства на снетото от ••• писмено обяснение. Дори и да бъдат приети аргументите на адв. Х., че при даването на обяснението управителят е бил подпомогнат от проверяващите относно точните законови разпоредби, то не се установява, а и противоречи на житейската логика, същият да е написал, че от стационарната цистерна се зареждат автомобилите на „•••“ ЕООД под давлението на контролните органи на НАП. В тази връзка съдът съобрази и представената справка за подадени ЕДД за продажба, ведно с фактури, видно от която дружеството-жалбоподател е получавало доставки на газьол през 2025 г. именно в обем, съответен на вместимостта на процесната цистерна. Съдът приема, че за ангажирането на отговорността на жалбоподателя не е необходимо нефтените продукти да бъдат измерени, индивидуализирани или иззети от органите по приходите, нито на място същите да установят продажба и зареждане на МПС или клиенти, след като е налице признание на неизгодни за него факти от страна на представляващия „•••“ ЕООД. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно съставения на място и в присъствието на ••• протокол за проверка, в който според настоящия съдебен състав надлежно са удостоверени констатациите на инспекторите при НАП. Обстоятелството, че същият е изготвен по образец за протокол по ДОПК, а не по специалния закон ЗАРИДСНПНП, по никакъв начин не опорочава същия, нито представлява пречка да се цени като писмено доказателство в производството. От доказателствата по делото се установява, а и жалбоподателят не оспорва, че дружеството не е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, и не е подавало заявление за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП за дейностите по чл. 2, ал. 1 от същия закон. Съдът взе предвид заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП като доказателство, удостоверяващо компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП и разпоредбата на чл.36 от ЗАРИДСНПНП. На следващо място, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тече от „откриване на нарушителя“. В т. 2 от задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно решение № 48/81 г. на ОСНК на ВС е прието, че тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието "нарушител", но безспорно това е лицето, което е извършило нарушение - деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, т. е. понятието за нарушител не може да бъде разграничено от понятието за нарушение. Безспорно откриването на нарушението изисква извършване на съответна проверка относно установяване на признаците от състава на същото. Съгласно константната съдебна практика установяването на административно нарушение става след извършване на проверка, съпроводена със задълбочен анализ на събраните доказателства. В тази връзка не може да се приеме, че след като е имало регистрирана стационарна цистерна в НАП от 06.03.2015 г. органите по приходите са били в известност, че дружеството търгува с горива и подлежи на регистрация. Не може да се приеме за служебно известно на органите по приходите бездействието на лицата, търгуващи с горива, да извършат регистрация на дружеството по реда на ЗАРИДСНПНП, преди да са предприети проверки. Тази регистрация се извършва в регистър в министерство на икономиката, който макар че е публичен, не обосновава знание на органите по приходите за наличие или липса на регистрация без извършена проверка в същия. Под "откриване на нарушителя" по смисъла на чл. 34 от ЗАНН се има предвид не посочването му от засегнатите лица или възлагане извършването на проверка, а установяването от конкретните обективни данни, че лицето е извършило конкретното нарушение, т. е когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. В случая извършеното нарушение може да бъде установено след извършване на необходимия преглед и анализ на документите, които притежава процесното дружество. Същите са установени след извършена проверка на място на 02.10.2025 г., поради което АУАН е издаден в съответствие със срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Касае се за продължено нарушение, при което се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за приложение на материалния закон, за компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, от този момент започват да текат давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. В съответствие с това разбиране в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление ясно е посочено, че на датата на проверката противоправното състояние не е било отстранено, т. е. датата на установяване на нарушението и на неговото извършване в случая съвпадат, поради което неоснователни са както доводите за неспазване на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, така и за непосочване на датата на извършване на нарушението в АУАН и НП. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като е посочена и нарушената законова разпоредба. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е посочено конкретно действие, което дружеството е осъществило, доколкото липсва твърдение да е извършвало търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Действително, в АУАН и НП е посочено, че „•••“ ЕООД извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП без да има активна регистрация по реда на този закон, без да е възпроизведена словесно хипотезата, залегнала в тази норма. В нея обаче се регламентира единствено търговията на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, посочена е и разпоредбата на пар.1, т.5, б. „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП, в която е дадена и съответната дефиниция на понятието. С оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е бил препятстван да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си, което и е сторил, видно от доводите в жалбата, касаещи именно съставомерните елементи на вмененото нарушение. Неоснователни са и доводите за неяснота на административнонаказателното обвинение предвид посочване в обстоятелствената част на още едно деяние – неизползването в обекта на ЕСФП. Касае се за констатация на контролните органи, направена в рамките на същата проверка и даваща пълно и ясно описание на установената фактическа обстановка, но не създава каквото и да било съмнение за кое деяние е ангажирана отговорността на „•••“ ЕООД с НП, предмет на настоящото производство. На следващо място, съдът намира, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, съгласно която всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. От доказателствата по делото безспорно се установява, че обект – съд за гориво /стационарна цистерна/, находящ се на адрес ••• се стопанисвал от „•••“ ЕООД с ••• ••••••••, както и че към датата на проверката – 02.10.2025 г. в обекта се извършвала дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно цитираната разпоредба сред икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, попада търговията на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, като в пар.1, т.5, б. „б“ от ДР на ЗАРИДСНПНП е разяснено, че търговия на дребно е зареждане на резервоари на пътни превозни средства, извънпътна техника и механизация, използвани за собствени нужди, чрез вътрешен обект с изключение на зареждане от земеделски стопанин по чл. 2, ал. 2, т. 7. В случая се установява, че стационарната цистерна е била използвана за собствени нужди – за зареждане на резервоарите на ППС на „•••“ ЕООД, като дружеството не попада сред предвидените изключения. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като към момента на извършване на проверката и към момента на съставяне на АУАН, „•••“ ЕООД не е имало регистрация по ЗАРИДСНПНП, във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП. Тъй като в случая е ангажирана отговорността на юридическо лице, въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан и не следва да се изследва въпросът за това кой конкретно носи вина за извършеното нарушение, защото в случая се касае за ангажиране на отговорност на търговец – юридическо лице, която е обективна и безвиновна. За извършване на дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, в разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП е предвидена имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. за юридическите лица. АНО е наложил санкция в законоустановения минимум, като така определеният размер според настоящия съдебен състав се явява справедлив и съответен на извършеното нарушение. Същевременно не е налице и възможност за неговото намаляване под законоустановения минимум от съда. В настоящия случай не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не разкрива белези на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е взето предвид при определяне на размера на имуществената санкция. Следва да се отбележи, че в случая се касае не за нарушение, което се извършва с еднократно действие, а за продължено нарушение, при което се създава трайно противоправно състояние за неопределен период от време, което чувствително завишава степента на обществена опасност на нарушението, както и че се касае за неизпълнение на основно, базисно задължение, каквото е това за преминаване през регистърно производство преди започване на търговската дейност с продукти от нефтен произход. Необходимостта от своевременна регистрация от страна на жалбоподателя има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход, и повишаване на енергийната сигурност на страната, чрез осъществяване на контрол върху осъществяваната от него дейност. Извършеното деяние застрашава обществените отношения, които са предмет на защита, с интензивност, която не се отличава от обичайната за този вид нарушения и оправдава прилагането на административнонаказателна репресия. С оглед гореизложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН има въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна, следва да е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 130,00 лева в евровата му равностойност от 66,47 евро. Така мотивиран, съдът