Решение № 192 от 10.3.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 3551/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на С. В. ЕГН •••••••••• пост.адрес гр.К. общ.К. с.Ш. ул.Х. Б. № *

И чрез адв.пълн В. З. САК

Съд.адрес гр.С. бул.В. № * ет.* офис •••

СРЕЩУ

ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „В." № 2

ИСК с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ

КАТО СЕ ИСКА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 4, ал. 1 от 30ДОВ, да се постанови решение, с което да бъде осъдена ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „В." № 2,

да заплати на ищеца С. В., ЕГН ••••••••••,

с постоянен адрес област К., община К., с. Ш., ул. „Х. Б." № *, следните суми:

1. Сумата от 4090.34 евро или 8000лв . / след допуснато увеличение на иска /от 5 000 лв. (пет хиляди лева ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от прокуратурата за повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, заедно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 22.11.2024 г. — датата, на която е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г., по пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП - Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ – Трън, с което е прекратено наказателното производство срещу С. В., за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, до окончателното изплащане на сумите;

2. Сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева ), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите за ищеца ползи от извършването на търговска дейност с „Тбгс“ ЕООД, ЕИК 206615931, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 66, на което дружество ищецът е собственик и управител, вследствие повдигнатото от прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от ищеца, заедно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от 22.11.2024 г. — датата, на която е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г., по пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП – Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ - Трън, с което е прекратено наказателното производство срещу С. В., за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, до окончателното изплащане на сумите;

3. Сумата от 90 лв. (деветдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени от ищеца разходи за преглед от психиатъра доц. д-р С. Т., както и сумата от 27.12 лв. (двадесет и седем лева и 12 ст .), представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени от ищеца разходи за закупуване на предписаното лекарство Тритико, заедно със законната лихва за забава върху двете главници, считано от предявяване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите.

КАКТО и да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца направените от него в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, заплатено адвокатско възнаграждение

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез представител от РП-Перник,

Чрез Ц. Е. - прокурор в Районна прокуратура - Перник, гр. Перник, ул. „Търговска" № 37 и процесуален представител по право на Прокуратурата на Република България , а именно :

Ищецът твърди, че е претърпял тези вреди в резултат на неоснователно започнало срещу него наказателно преследване по БП № 36 / 2024г. на РУ Трън, по което му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 б ал.3 НК, а впоследствие същото е прекратено с Постановление на РП Перник ТО -Трън от 22.11.2024г. както и е било налице необосновано задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР, отнемане на притежаваното от него СУМПС и наложена ПАМ.

Така предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е процесуално допустим, предявен е от лице с активна процесуална легитимация, което има правен интерес за това и следва да бъде допуснат до разглеждане.

Считат иска за претърпени неимуществени вреди СЧИТАТ за изцяло неоснователен, недоказан, както по основание, така и по размер и като такъв искат да бъде отхвърлен. Искът за претърпени имуществени вреди - също неоснователен, по основание и по размер и като такъв искат да бъде отхвърлен.

В о.з. страните се представляват съответно - ищецът лично и с адв.З., а ответната страна - от прок.Цв.Е. - подробни становища по същество.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на:

-издадена Заповед за задържане на ли.е от 27.07.2024г. за срок от 24 часа в сградата на РУ Трън

-наложена ПАМ от 27.07.2024г. - временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността,

-до Постановление за прекратяване на нак.производство от 22.11.2024г. по п.пр. № 2481 / 2024г. по описа на РП Перник ДП № 36 / 2024г. по описа на РУ-Трън

Съгласно посочената разпоредба - държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Така в тежест на ищеца е било да установи, че :

-му е повдигнато обвинение от ПРБ за извършено от него престъпление;

-образуваното по случая наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно;

-или е прекратено образуваното нак.производство

• претърпял е неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че на 27.07.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 579019 против С. В., като водач на лек автомобил марка „Мерцедес САК 200", с рег. № КН••••КА.

В акта е посочено, че на 26.07.2024 г. в 23.07 ч. в община Трън по път II 63, с посока на движение от гр. Трън към село Ф., водачът управлява лек автомобил марка „Мерцедес САК 200“, собственост на Ж. Р. В., като при извършената проверка с техническо средство дрегер, се установи, че водачът управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в проба номер 294 уредът отчел положителен резултат за употреба на амфетамин.

Административнонаказващият орган е издал АУАН, като е приел, че водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като управлява пътното превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

На С. В. е издаден талон за медицинско изследване и той незабавно е посетил ЦСМП - Перник, където доброволно е дал кръвна проба и урина за изследване за наличие на наркотични вещества.

Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 27.07.2024 г.

Издадена е и Заповед за задържане на лице, с рег. № 36/33-12 от 27.07.2024 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, за управление на МПС след употребата на наркотични вещества по чл. 3436, ал. 3 от НК, в която е посочено, че ищецът е задържан за срок от 24 часа в сградата на РУ - Трън.

В действителност ищецът не е бил задържан, тъй като е съобщил, че преди около 3 (три) години е претърпял операция на главата, след която е приемал лекарства за епилепсия, а през м. март 2024 г., поради възпаление на ухото, се наложило да му бъде направена спешна операция в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където болничното му лечение продължило около седмица.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0361-000042 от 27.07.2024 г., на С. В. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, и на 27.07.2024 г. му е отнето СУМПС № 283962346.

С Мотивирана резолюция № 24-0361-M00•••• от 26.07.2024 г. на ОДМВР - Перник, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и във вр. с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство по Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 579019, издаден на 27.07.2024 г. против С. В., се прекратява, поради констатирани признаци за извършено престъпление.

На 27.07.2024 г. ищцът по своя инициатива посетил клиничната лаборатория на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и си направил кръвно изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта, резултатите от което били отрицателни.

Ищецът предоставил на разследващите органи по ДП № 36/2024 г., по описа на РУ – Трън, резултатите от изследването, сс молба да бъдат взети предвид с оглед по-бързото приключване на производството, тъй като работата му била свързана с управление на моторно превозно средство и отнемането на СУМПС възпрепятствало възможността му да работи.

Въпреки това резултатите от направеното изследване не били взети предвид от разследващите органи и в продължение на 4 (четири) месеца се очаквали резултатите от медицинско изследване, направено в ЦСМП – Перник.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г., издадено по пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП – Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ – Трън, е прекратено наказателното производство срещу С. В., за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.

От заключението на извършената по протокол № 24/ТКХ-574 от 12.11.2024 г. на ЦЕКИ към НИК-МВР токсикохимическа експертиза, се установява, че в проба кръв и проба урина, взети от С. В., липсват данни за наличие на наркотични или упойващи вещества, по смисъла на чл. 3436, ал. 3 от НК.

С постановлението е разпоредено лекият автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № КН •••• КА да бъде върнат от органите на МВР.

Ищецът е собственик и управител на „Тогс“ ЕООД, ЕИК 206615931 , със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 66. Дружеството извършва строителни и ремонтни дейности.

Ищецът организирал и ръководил цялата търговска дейност на дружеството, както изпълнението на сключените договори.

По тези причини свидетелството му управление на МПС за него е било от изключителна важност.

Отнемането СУМПС се е отразило на възможността му да извършва каквито и да било делови И за на дейности, в следствие на което за времето от 4 (четири) месеца, в които свидетелството му било отнето, ищецът е преустановил търговската дейност на дружеството.

Липсата на възможност да извършва търговска дейност довела до значителни финансови загуби. Освен това ищецът е пропуснал да реализира и приходи от търговската си дейност, вследствие нейното преустановяване.

Около три години по-рано ищецът претърпял операция на главата, след която приемал лекарства за епилепсия, а през м. март 2024 г., поради възпаление на ухото, се наложило да му бъде направена спешна операция в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", където болничното му лечение продължило около седмица.

В случая ищецът е направил всичко зависещо от него, за да бъде установено максимално бързо, че той не е приемал наркотични вещества и не е управлявал лекия автомобил след употребата на такива вещества.

С цел по-бързото доказване на този факт, още на 27.07.2024 г. по своя инициатива, ищецът направил в Клиничната лаборатория на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ изследване за наличие на наркотични вещества и резултатите били отрицателни.

Ищецът представил резултатите на разследващите органи, но независимо от това срещу него било образувано Досъдебно производство № 36/2024 г., по описа на РУ - Трън, пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП – Перник, за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.

В продължение на 4 (четири) месеца резултатите на ищеца от направената токсикохимическа експертиза на пробите от кръв и урина, взети от С. В., не станали готови.

Налице е неоснователно и необосновано продължителен период от време за изготвяне на резултатите от изследването, които резултати може трябва да бъдат готови в рамките на няколко дни. През посочения период от (четири) месеца, докато очаквал резултатите от изследването, ищецът не е имал възможност да работи и да извършва търговска дейност, която е била единствения Източник на доходи за него.

Внезапната и непредвидена промяна в обстоятелствата, свързани с липсата на възможност да управлява МПС, както и невъзможността да извършва търговска дейност, която била единствения източник на доходи за ищеца, предизвикала в него силен стрес и тревожност, и се отразила изключително негативно на психологическото му състояние, вследствие на което той изпаднал в депресия.

Около две седмици след като свидетелството за управление на МПС му било отнето, при ищеца започнали да се появяват неврологични и психически проблеми.

Той започнал да получава сърцебиене, изпадал в състояния на тревожност, появили се проблеми със съня и безсъние, започнал да бълнува.

Нервното му напрежение се отразило на психическото му състояние, появило се постоянно безпокойство и тревожност, поради невъзможността му да работи и свързаните с това финансови проблеми.

Започнали да се появяват проблеми с паметта и концентрацията му. В следствие стреса и нервното напрежение, преживени на 26.07.2024 г. ищецът изпаднал в депресия, поради което се наложило да потърси медицинска помощ от психиатър, както и да провежда терапии с психолог.

След извършен преглед от психиатъра доц. д-р С. Т., на ищеца било предписано лечение с антидепресант Тритико.

Ищецът е заплатил за извършения преглед сумата от 90 лв. (деветдесет лева), както и сумата от 27.12 лв. (двадесет и седем лева и 12 ст.) за закупуване на предписаното лекарство.

По делото е приложена, като писмено доказателство в настоящото производство, Прокурорска преписка № 2481/2024 г., по описа на РП – Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ - Трън.

3а установяване размера на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите за него ползи от извършването на търговска дейност с „Тбгс“ ЕООД, ЕИК 206615931, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 66, е назначена съдебносчетоводна експертиза, която като вземе предвид публикувания в Търговския регистър годишен финансов отчет за дружеството, дава данни за периода, в който ищецът не е упражнявал дейност.

По делото е приета и съдебно-медицинска експертиза - за установяване причинените неимуществени вреди

Съдът възприема гореописаната фактическа обстановка по приетите писмени доказателства , а именно :

1. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 579019, издаден на 27.07.2024 г.

2. Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 27.07.2024 г.

3. Заповед за задържане на лице, с рег. № 36/33-12 от 27.07.2024 г.

4. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24- 0361-000042 от 27.07.2024 г.

5. Протокол за личен обиск от 26.07.2024 г.

6. Декларация за правата на задържано лице от 26.07.2025 г.

7. Мотивирана резолюция № 24-0361-M00•••• от 26.07.2024 г. на ОДМВР - Перник.

8. Фактура № 0300785910 от 27.07.2024 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, заедно с касов бон.

9. Резултат от Клинична лаборатория на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, от 27.07.2024 г. бон.

10. Рецепта от доц. д-р С. Т..

11. Фактура № 4100••••71 от 29.11.2024 г., заедно с касов

12. Психологическа експертиза, издадена от психологконсултант към Център по психология и психотерапия, на 15.08.2024 г.

13. Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г., издадено по пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП - Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ – Трън.

Анализ на доказателствата :

1.

Приетите като писмени доказателства по делото -Резултат от Клинична лаборатория на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, от 27.07.2024 г. и Фактура № 0300785910 от 27.07.2024 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, заедно с касов бон, доказват, че ищецът е направил всичко зависещо от него, за да бъде установено максимално бързо, че той не е приемал наркотични вещества и не е управлявал лекия автомобил след употребата на такива вещества.

С цел по-бързото доказване на този факт, още на 27.07.2024 г. ищецът по своя инициатива направил в Клиничната лаборатория на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ изследване за наличие на наркотични вещества и резултатите били отрицателни.

Ищецът представил резултатите на разследващите органи, но независимо от това срещу него било образувано Досъдебно производство № 36/2024 г., по описа на РУ - Трън, пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП - Перник, за извършено престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК.

От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г., издадено по пр. пр. № 2481/2024 г., по описа на РП – Перник, ДП № 36/2024 г., по описа на РУ – Трън, се установява, че наказателното производство срещу С. В., за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, е било прекратено, тъй като във взетите от ищеца проба кръв и проба урина липсват данни за наличие на наркотични или упойващи вещества, по смисъла на чл. 3436, ал. 3 от НК. Този факт се установява от заключението на извършената по протокол № 24/ТКХ-574 от 12.11.2024 г. на ЦЕКИ към НИК-МВР токсикохимическа експертиза.

С Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 22.11.2024 г. е разпоредено лекият автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № КН •••• КА да бъде върнат от органите на МВР на ищеца.

От приетата като писмено доказателство Психологическа експертиза, издадена на 15.08.2024 г. от психолог-консултант Зорница Даскалова към Център по психология и психотерапия, се установява, че ищецът е изпаднал в депресия, при него се появили висока тревожност, нервно напрежение, безсъние, личностна и ситуативна тревожност с високи стойности, нарушения на паметта и концентрацията.

От приетото като писмено доказателство по делото Медицинско направление искане за консултация, издадено на 28.11.2024 г. от доц. д-р С. Т., се установява, че на посочената дата бил извършен преглед на ищеца.

При прегледа било установено, че ищецът е емоционално лабилен, депресивен, със забавен по протичане мисловен процес, с паметово нарушение на фиксацията, оплаква се от безсъние и вътрешна напрегнатост. На ищеца е поставена диагноза Разстройства в адаптацията и протрахирана депресивна реакция.

След извършения преглед от психиатъра доц. д-р С. Т., на ищеца е предписана терапия с антидепресанта Tritticо, което се установява от приетата по делото рецепта.

От представената Фактура № 4100••••71 от 29.11.2024 г., заедно с касов бон, се установява, че лекарството е закупено от ищеца, за сумата от 27.12 лв. (двадесет и седем лева и 12 ст.).

От приетата по делото квитанция се установява, че ищецът е заплатил за прегледа при доц. д-р С. Т. сумата от 90 лв. (деветдесет лева). II. По събраните по делото гласни доказателства:

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Б. и С. С. бе установено, че внезапната и неочаквана промяна в обстоятелствата, свързани с липсата на възможност да управлява МПС, се отразила изключително негативно на психологическото състояние на ищеца, вследствие на което той изпаднал в депресия.

Без свидетелство за управление на МПС за ищеца било невъзможно да продължи да извършва търговска дейност, която била единствения източник на доходи за него. Създадената ситуация предизвикала в ищеца силен стрес и тревожност.

Свидетелите потвърдиха, че ищецът е трябвало да завърши вече поетите от него ангажименти, поради което многократно се е обръщал за помощ към тях да му съдействат за придвижване с техните автомобили.

Свидетелите заявиха също, че ищецът живее в жилище под наем и за период от няколко месеца е останал без никакви доходи, поради което се е наложило те да му дават пари на заем, за да може да плати наема и да си осигури средства за живот през този период.

Свидетелите В. Б. и С. С. потвърдиха пред съда, че ищецът е изпаднал в депресия, поради което се е наложило да потърси медицинска помощ и му е било назначено лечение, което той е приемал в продължение на няколко месеца.

Ищецът имал проблеми със съня, изпаднал в състояние на тревожност и депресия, нямал желание да се среща с никого, спрял да общува с приятелите си, затворил се в себе си. III. Относно приетата по делото съдебнопсихиатрична експертиза.

От приетата по делото и неоспорена съдебно-психиатрична експертиза беше доказано, че негативните изживявания на ищеца през периода от 26.07.2024 г. до 22.11.2024 г. са се отразили за продължителен период от време негативно на психическото му състояние.

Установено е, че за период от няколко месеца, включително след посочения период, ищецът е страдал от тревожно-депресивни и вегетативни симптоми и влошено социално функциониране, които са се развили до степен на изразеност, за да бъде поставена диагноза Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция, което разстройство е продължило минимум 4 (четири) месеца. Според вещото лице, от психиатрична гледна точка при ищеца е била налице описаната симптоматика, която е влошила за продължителен период от време (повече от 4 месеца) комфорта му на живот, динамичния му стереотип и социалното му функциониране, изразяваща се в развитието на симптомокомплекс на Разстройство в адаптацията, което психично разстройство е диагностицирано от специалист психиатър на 28.11.2024 г. и му е назначено съответното лечение.

Според вещото лице, разстройството в адаптацията на ищеца не е отзвучало след връщането му на СУМПС след излизането на резултатите от кръвната проба, което доказва по категоричен начин наличието на описаното психично разстройство при него за продължителен период от време. Експертизата е приела, че към настоящия момент са налице гореописаните симптоми, но са бледи, остатъчни и с тенденция към затихване.

От психиатрична гледна точка съществува вероятност от развитие отново на подобно психично разстройство при положение, че отново попадне в идентична или подобна неблагоприятна житейска ситуация.

IV. С образуването на наказателно производство на ищеца са причинени и имуществени вреди:

и Ищецът е собственик и управител на търговското дружество „Тбгс“ ЕООД, ЕИК 206615931, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Евлоги Христо Георгиеви" № 66.

Предметът на дейност на дружеството включва извършване на строителни и ремонтни дейности.

Към момента на отнемане на свидетелството му за управление на МПС - 27.07.2024 г., ищецът е организирал ръководил цялата търговска дейност на дружеството, както и изпълнението на сключените договори. По тези причини свидетелството му за управление на МПС за него е било от изключителна важност.

Причинените на ищеца имуществени вреди се изразяват в пропуснатите от него ползи от извършването на търговска дейност с търговското дружество „Тбгс“ ЕООД, ЕИК 206615931.

През периода от 4 (четири) месеца, докато резултатите от изследването не били изготвени, ищецът е бил обективно възпрепятстван да работи и да упражнява търговската дейност, която за него е била единствения източник на доходи.

Практически през този период ищецът е останал без доходи по обективни и независещи от него причини. В този смисъл причинените му имуществени вреди са еквивалентни на пропуснатите ползи от извършването на търговската му дейност.

Отнемането на СУМПС се е отразило на възможността му да извършва каквито и да било делови дейности, в следствие на което за времето от 4 (четири) месеца, в които свидетелството му било отнето, ищецът е преустановил цялата търговската дейност на дружеството.

Ищецът е пропуснал да реализира печалба от търговската си дейност, вследствие нейното преустановяване Липсата на възможност да извършва търговска дейност довела до значителни финансови загуби, както и до сключване на договори за парични заеми, необходими за осигуряване на средства за живот.

В продължение на 4 (четири) месеца резултатите от направената токсикохимическа експертиза на пробите от кръв и урина, взети от ищеца С. В., не станали готови. Налице е неоснователно и необосновано продължителен период от време за изготвяне на резултатите от изследването, които е имало възможност и е трябвало да бъдат готови в рамките на няколко дни.

През посочения период от 4 (четири) месеца, докато очаквал резултатите от изследването, ищецът не е имал възможност да работи и да извършва търговска дейност, която е била единствения източник На доходи за него.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

В чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени ВИНОВНО ОТ ДЛЪЖНОСТНОТО лице.

Освен описаните по-горе неимуществени вреди, от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление на ищеца са причинени и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от извършването на търговска дейност с „Того" ЕООД, ЕИК 206615931, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" № 66, на което дружество ищецът е собственик и управител.

През периода от 4 (четири) месеца, докато резултатите от изследването не били изготвени, ищецът е бил обективно възпрепятстван да работи и да упражнява търговската дейност, която за него е била единствения източник на доходи.

Практически през този период ищецът не е реализирал приходи по обективни и независещи от него причини.

В този смисъл причинените му имуществени вреди са еквивалентни на пропуснатите ползи от извършването на търговската му дейност.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, причинените морални страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението, включително поведението и личността на пострадалия.

На основание изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, които са му причинени от прокуратурата за повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от него

От събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства беше безспорно установено, че образуваното срещу ищеца наказателно производство и отнемането на свидетелството му за управление на МПС са му причинили значителни неимуществени и имуществени вреди, и сериозни негативни психоемоционални преживявания.

При определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди следва да бъде взет предвид и факта, че ищецът е с чисто съдебно минало, не е осъждан и никога не е употребявал наркотични вещества.

Следва да бъде взето предвид също поведението на ищеца, който е направил всичко зависещо от него, за да ускори изясняването на въпроса дали е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.

В чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Установената съдебна практика на ВКС приема, че Прокуратурата на Република България отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: “задържане за 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1, 6. 6 ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 б, ал. 3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

В този смисъл са :

Решение № 631/27.10.2025 по дело № 3145/2024 г. на ВКС, III ГО,

Решение № 50084 от 30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО,

Решение № 232/23.04.2025 по гр. д. № 2516/2024 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 43 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 242/2024 г. на ВКС, III ГО

Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 НПК и чл. 219 НПК).

Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди.

По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от 3ОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.

Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може поголямото, може и по-малкото.

Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.

Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не.

В хипотеза като процесната, в която срещу ищеца е водено наказателно производство в досъдебната му фаза и са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства за уличаването му в престъпление, в случая такова по чл. 3436, ал. 3 от НК, независимо от това, че не се е стигнало до повдигане на обвинение, държавата носи отговорност на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от 3ОДОВ.

Това е така, доколкото е осъществено наказателно преследване срещу конкретно, индивидуализирано по недвусмислен начин лице, което не е придобило качеството „обвиняем само поради това, че от събраните доказателства разследващият орган е установил, че то не е извършило престъплението, в което е уличено, и поради тази причина наказателното производство е прекратено. Този правен извод по никакъв начин не може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищецът е разпитван като свидетел в процесното досъдебно производство и това е единственото процесуално качество, което е имал в него.

Законът следва да се прилага не формално, а да се тълкува волята на законодателя според духа на приложимите правни норми, които целят обезвреда на правните субекти срещу които се води наказателно производство, без те да са го предизвикали със свои действия и без да са осъществили какъвто и да било престъпен състав, но въпреки това са търпели неблагоприятни последици от приложената спрямо тях, несъмнено противоправна, процесуална принуда.

Спрямо ищеца са осъществени всички елементи от фактическия състав на субективното право по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което той следва да бъде обезщетен за претърпените имуществени и неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с проведеното срещу него противоправно наказателно производство.

Според практиката на ВС и ВКС (ППВС №4/23.12.1968 г. и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК: размерът на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по ЗОДОВ се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на престъплението; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

В този смисъл са :

Решение № 133/26.02.2026 г. по гр. дело № 2629/2025 г. на ВКС, III ГО,

Решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на ВКС, IV г. о.,

Решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ВКС, IV г. о.,

Решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ВКС, IV г. о.,

Решение № 263/21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ВКС, IV г. о.,

Решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ВКС, IV г.г. о.,

Решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ВКС, III г. о.;

Решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. На ВКС, III г. о.;

Решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на ВКС, IV г. о. и др.),

Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.

Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението.

При непозволено увреждане в хипотезата на незаконно обвинение на обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Отчита се общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, засегната ли е неговата професионална репутация и достойнство, има ли отражение и в каква степен на личния, обществен и социален статус на незаконно обвиненото лице, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Принципът на справедливост по чл. 52 33Д включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението за засегнатите нематериални блага следва да се определи според стандарта на живот и общественоикономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

При изграждане на преценката си за справедливия размер по чл. 52 от 33Д на това обезщетение съдът следва да съпостави относимите обективно съществуващи обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

Задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС е

обективирана в т. 11 (раздел II от мотивите) от ППВС № 4/1968 г., т. 11 и 13 Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, а практиката на Върховния касационен съд по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ доразвива нормативното тълкуване с тях

В този смисъл са :

Решение № 85/09.02.2026 г. по гр. дело № 1327/2025 г. на ВКС, IV ГО,

Решение № 300/05.06.2025 г. по гр. дело № 4312/2023 г. на ВКС, IV ГО,

Решение № 448/14.07.2025 г. по гр. дело № 2342/2024 г. на ВКС, IV ГО,

Решение № 186/21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2017 г., III г. о.,

Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.,

Решение № 281 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 582/2018 г., IV г. о., ГК,

Решение № 388/21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1960/2023 г., III г. о.,

Решение № 192/27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2022 г., IV г. о.,

Решение № 234 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 889/2023 год., IV г. о.,

Решение № 377 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 год., III г. о., ГК).

Постановлението изяснява, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица обективно проявени обстоятелства, които се намират в пряка или косвена връзка с непозволеното увреждане и се вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Казуалната практика на Върховния касационен съд извежда като релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следните обстоятелства:

• тежестта на повдигнатото обвинение,

• дали то е за едно или за повече престъпления,

• какъв е техния вид и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или само по част от тях, а по други е осъден;

-дали е взета мярка за неотклонение - нейният вид и продължителност, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство;

-продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му;

• начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. прекратяване, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото;

-дали през времетраенето на процесното наказателно л преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход,

• тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения и ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен.

От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат как и по какъв начин незаконното наказателно преследване се е отразило на ищеца

— има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то;

-конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо

– цялостното отражение на воденото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус;

-съдебното му минало разгласяване на обвинението и публичност, (като се отчита спецификата на професията на пострадалия - когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица).

Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението към периода на увреждането, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Справедливостта още изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същ вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално за всички вреди във връзка с незаконното обвинение.

В мотивите на решението по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ съдът е длъжен да посочи конкретните установени обстоятелства в пряка или косвена връзка с обвинението и да изясни тяхното значение за определения по справедливост размер на обезщетението.

По възраженията, въведени с отговора -

Действително, с Постановление от 22.11.2024г. на наблюдаващ прокурор наказ.производство по делото е било прекратено. Това обстоятелство , обаче, възпрепятства за около 4 месеца ищеца - както да извършва дейност и да се изхранва от нея, застрашавайки екзистенц-минимума и жизнения му статус, така и е довело до неоправдана депресивност, тревожност и гореописаните състояния.

НОТОРНО ИЗВЕСТНО в обществото и широко отразено е в медиите, че този тип средства, използвани от органите на МВР , водят до фалшиво положителни резултати и периодично в медиите се отразяват аналогични случаи.

Нито МВР, нито Прокуратурата имат воля да прекъснат този порочен кръст и да изключат тези средства от употреба.

Това е бездействие, което следва да бъде санкционирано, защото нито един гражданин и шофьор в РБ не е застрахован от подобен развой на нещата .

В конкретния случай производството, от което ищецът излага твърдения, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди, не е образувано от Прокуратурата на Република България, а от органите на МВР. Това обаче не оневинява Прокуратурата, с оглед воденото ДП

На следващо място това производство не е образувано срещу ищеца и по него същият не е бил конституиран в наказателно - процесуалното качество на обвиняем.

Това възражение само работи в полза на това, че при обратното положение обезщетението щеше да се претендира в много по-голям размер.

Поради всичко изложено в съвкупност, съдът счита, че следва да присъди пълен размер на претенцията за неимуществени вреди, като това е още един сигнал към компетентните държавни органи - да елиминират „фалшиво положителните тестове“ от средствата, наложени в системата на МВР за проверка на пътя.

В отговора се оспорва и претенцията за разноски :

Списък на разноски по чл. 80 от ГПК е представен, и разноските са адекватно изчислени с оглед размерите и цената на исковете.съдът счита, че няма осонвание за намаляване на същите, защото не е налице прекомерност.

В отговора се оспорва и претенцията за лихви

В срока по чл. 243, ал. 4 от НПК срещу постановлението за прекратяване не е постъпила жалба, респ. по обосноваността и законосъобразността на същото няма произнасяне от компетентния съд.

На 29.11.2024г. постановлението за прекратяване на процесното наказателно производство е придобило стабилитет смисъла на т. 4 от ТР № 3/2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК.

Ищецът претендира начален момент на лихвата от 22.11.2024г- датата на постановяване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът счита, че следва да присъди лихвата именно от датата 29.11.2024г. когато Постановлението прекратяване на процесното наказателно производство е придобило стабилитет смисъла на т. 4 от ТР № 3/2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК.

Поради това- на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 29.11.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението (т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на такива. Такива са доказани в размер на :

Държ.такса 10 лв

Депозит за СМЕ 500лв.

Адв.разноски 2000лв.

Депозит за СМЕ 200 евро

Или общо 1483 евро

Водим от гореизложеното съдът