Решение № 765 от 9.9.2024 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 663/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 2065/28.02.2023г. по описа на РС Несебър, подадена от Етажната собственост в к-с „Сан Сити 3“ - сграда с идентификатор № 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, представлявана от управителя В. Л., чрез адв. Н. Ч., съдебен адрес: гр.Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.74, ет.18, ап.108, против Решение № 55 от 09.02.2023г. постановено от РС Несебър по гр.д.№ 620/2022г. по описа на същия съд. С посоченото решение са отхвърлени исковете, предявени от Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3“, представляваща сграда с идентификатор 51500.507.575.2, за осъждане на А.М.Д., родена на •••г., гражданка на Р.Ф., с адрес в Република България: •••, Код по Булстат 175983925, да заплати следните суми: 1/ 4065, 22 лв., представляващи дължими такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2020г. до 31.05.2021г. на основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от 02/03 юли 2020г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и 756, 59 лв., представляващи мораторна лихва върху горната главница, начислена за периода от 08.08.2020г. до 08.06.2022г., 2/ 5861, 43 лв., представляващи дължими такси за управление и поддръжка и вноски за финансовия годишен период от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. на основание решение на Общо събрание на Етажната собственост от 05.07.2021г., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и 507, 99 лв., представляващи мораторна лихва, начислена за периода от 01.08.2021г. до 08.06.2022г. С решението е отхвърлена претенцията на Етажната собственост на комплекс „Сан Сити 3“ за присъждане на сумата в размер на 3300 лв., представляваща направени по делото разноски, като същата е осъдена да заплати на А.М.Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 510 лв. С жалбата се изразява недоволство срещу решението с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника решението е постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като районния съд не е обсъдил в мотивите си относимите и допустими доказателствени средства, не е обсъдил възраженията и доводите на страните, не е съобразил направените искания с действащите правни норми, допуснал е грешка при определяне на правно- релевантните факти. Изразява се несъгласие с извода на съда, че ищецът се е позовал единствено на представените по делото „уведомления/проформа“ относно размера на търсените суми, които по своята същност не са основание за плащане на изискуемите парични суми, каквото може да бъде единствено валидно взето и влязло в сила решение на ОС на ЕС, с което са били определени, или е бил посочен начина на определяне размера на дължимите от отделните етажни собственици такси за управление и поддръжка на общите части в ЕС и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“. Заявява, че ищецът не се позовава само на посочените уведомления, а основание за плащане на процесните суми на първо място са законът и решенията на етажната собственост, обективирани в протоколи от 2020г. и 2021г., докато уведомленията се съставят само за улеснение на етажните собственици като съдържат подробни данни за дължимите суми. Посочва се, че за представляващият ЕС не съществува задължение да изпрати въпросните уведомления на ответницата, защото същата не е изпълнила задължението си по чл.7, ал.3 ЗУЕС да впише данните си, нито е подала уведомление по чл.13, ал.2 ЗУЕС, в което да посочи имейл адреса си. В тази връзка цитира решение № 260012/09.02.2022г. по гр.д.№ 628/2020г. на същия съдебен състав на НРС, в което е прието, че управителят няма задължение да изпраща покана за свикване на общо събрание по електронните пощи на етажните собственици, ако те не са го уведомили писмено, че няма да ползват имотите си или че ще отсъстват повече от месец. Заявява, че въпросният имейл, за който се твърди, че е на разположение на управителя, не принадлежи на ответницата А.Д., а на нейния съпруг, за което е налице признание от нея в отговора на исковата молба. Въззивникът намира за неоснователен извода на съда, че не е налице валидно взето решение на ОС на ЕС, с което да са определени, или да е посочен начина на определяне размера на дължимите от отделните етажни собственици такси за управление и поддръжка, както и вноските във фонд „Ремонт и обновяване“. Заявява, че действително в процесните протоколи от общи събрания поименно и поотделно дължимите разходи/ суми от всеки собственик, не са напълно определяеми, доколкото в инкорпорираните в протоколите проекти за бюджет, приети от ОСЕС приетите бюджети се съдържат сумите по отделните пера, а в чл.50-51 ЗУЕС са посочени правилата за разпределение на разходите. В тази връзка сочи, че ОС няма задължение да приема решения за дължимите от всеки собственик суми, а е достатъчно да се приеме решение за разходите в етажната собственост, а управителят е този, който организира изпълнението на решенията на ОС. Сочи, че видно от т.5 от дневния ред на събранието, проведено на 03.07.2020г., разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са приети в общ размер от 109 480 лв., от които 95 480 лв. се отнасят до разходи, които не са свързани с обикновена поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Видно от т.5 от дневния ред на събранието, проведено на 05.07.2021г., разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са приети в общ размер от 104 500 лв., от които 84 800 лв. се отнасят до разходи, които не са свързани с обикновена поддръжка и управление на общите части, поради което следва да се квалифицират като такива по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Според въззивника, видно от протоколите, безспорно са налице взети решения относно размера на бюджета (приходи, разходи, начин на разпределение), както и че същите ще бъдат платени от етажните собственици. На следващо място се изразява несъгласие с извода на съда, че от доказателствата по делото не може да бъде установено, че ответницата дължи процесните суми, тъй като от съдържанието на уведомленията не ставало ясно кой, на какво основание и как е извършил изчисленията, за да се определи размера на дължимите суми за периода от 01.06.2020г. до 31.05.2021г. и за периода от 01.06.2021г. до 31.05.2022г. Въззивната страна счита, че този извод на съда е в противоречие с мотивите в решението, тъй като съдът е посочил на стр.5 и стр.7 от съдебния акт, че управителят на ЕС е изготвил и подписал уведомленията, т.е. ясно е, че същите са подписани от управителя и той е техен съставител. Освен това намира тези обстоятелства за ирелевантни за основателността на предявените искове. Намира за несъстоятелен доводът в решението, че и в двата бюджета (за 2020г. и за 2021г.), разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са посочени като една обща сума. В тази връзка заявява, че действително това е така, но от тяхното естество може да се заключи кои от тях са по чл.50 и кои по чл.51 от ЗУЕС. Изложени са подробни съображения. Оспорва се и като неверен извода на съда, че на процесните събрания не са взети решения за заплащане на такси за управление и поддръжка, вноски във фонд „ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“, фонд „Резервен“. Изразява се становище, че има приети решения, с които етажните собственици са задължени да заплащат суми към ЕС. ОС няма задължение да определя размера на дължимите суми за всеки един отделен етажен собственик, достатъчно е да са определени общите суми, а начинът им на разпределяне между отделните собственици е посочен в закона и в решенията на ОС на ЕС. В допълнение се посочва, че към момента на провеждане на общите събрания, не е бил ясен броя на собствениците, ползвателите и обитателите за предстоящата бюджетна година, тъй като все още не са били подадени уведомленията по чл.13, ал.2 ЗУЕС. Намира за неправилен извода на съда, че вземането на ищеца не е било изискуемо на конкретно основание и в конкретен размер. Заявява, че по отношение на сумите за 2020г. е определен краен срок за плащане – 31.07.2020г., а за тези за 2021г. – краен срок 15.07.2021г. Тъй като падежите са настъпили, не е необходима покана по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД, както и с оглед разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС. Дори и да се приеме, че е необходима покана, то нейната липса може да рефлектира само върху размера на акцесорните претенции за лихви, но това не би могло да бъде основание за отхвърляне на главните претенции. Излага становище, че ответната страна не е успяла да докаже всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, още повече, че по делото са налице доказателства, от които се установява, че в имотите на ответницата има консумация на електрическа енергия и вода през процесните периоди. На последно място се сочи, че обжалваният акт изцяло противоречи на друго решение, постановено от същия съдебен състав по идентично дело, като цитира същото. Моли решението да бъде отменено, като съдът постанови ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски за двете инстанции. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Т. И. в качеството на пълномощник на въззиваемата А.М.Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а доводите в жалбата за несъстоятелни. Намира за безспорно установено по делото, че на проведените на 02-03.07.2020г. и на 05.07.2021г. общи събрания липсва взето решение по чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС за определяне размера на индивидуалните парични вноски за разходите за управлението и поддръжката на общите части, както и за фонд „Ремонт и обновяване“. Определянето на индивидуалната парична вноска на всеки етажен собственик не е предмет на бюджета, поради което правилно съдът е приел, че не е налице решение в този смисъл. Затова намира за неправилна тезата на въззивника, че вноските на отделните собственици са определяеми, доколкото в протоколите от събранията сумите за разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са определени общо. Видно от самите протоколи, нямало извършено разпределение от самото ОС на ЕС за това кои разходи са по чл.50 и кои разходи са по чл.51 ЗУЕС. Изразява несъгласие с довода на въззивника, че при разпределяне на разходите между собствениците, императивните норми на закона са били съблюдавани стриктно. Сочи се, че законовите норми на чл.51, ал.1. чл.50, чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС недвусмислено разграничават разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, от разходите за управление и поддръжка на общите части. Видно от заявените в исковата молба претенции, управителят на ЕС сам по свое усмотрение е определил кои разходи са по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Липсата на проведено гласуване как да бъдат разпределени разходите между отделните етажни собственици, води до невъзможност да се определи какъв е размерът на конкретните разходи, който следвало да бъде заплатен от ответната страна. За първи път конкретната сума, дължима от ответницата, била формирана в залепеното уведомление, при ясното съзнание, че ответницата няма как да се запознае с него предвид ограничителните мерки за влизане в страната. Счита, че съдът не следва да кредитира цитираната във въззивната жалба съдебна практика, която е по дело с различен предмет и не е задължителна. В случай, че съдът счете въззивната жалба за основателна, то въззиваемата поддържа всички възражения за недължимост на процесните суми, изложени в отговора на исковата молба и останалите становища, представени в първата инстанция, които са подробно възпроизведени. Дължимостта на акцесорната претенция за лихви се оспорва и с оглед заявеното становище за неоснователност на главните искови претенции. Навеждат се доводи за антидатиране на протоколите за поставяне на уведомления за дължимост на сумите за такси за поддръжка и управление на ЕС и другите, посочени в иска суми, като се твърди, че тези уведомления са били съставени за нуждите на производството. Иска се от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски. По допустимостта на производството, Бургаският окръжен съд приема следното: Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването, тъй като районният съд е отхвърлил исковете й срещу ответницата. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок. Жалбата е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество. Производството по делото е образувано по искова молба на Етажната собственост на сграда с идентификатор 51500.507.575.2, представляваща комплекс „Сан Сити 3“ в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг, представлявана от управителя В. Л., против А.М.Д., гражданка на Р.Ф., с адрес в България: •••. В исковата молба се сочи, че ответницата е собственик на четири недвижими имота в комплекса- СОС с идентификатор 51500.507.575.2.20; СОС с идентификатор 51500.507.575.2.52; СОС с идентификатор 51500.507.575.2.58 и СОС с идентификатор 51500.507.575.2.105. На 23.07.2018г. било проведено Общо събрание на ЕС, с решението по т.1 от което било прието ново площообразуване, тъй като идеалните части от общите части не били равни на 100%. След това събрание разпределението на сумите по чл.50 ЗУЕС между етажните собственици се извършвало по така приетото площообразуване, в което идеалните части от общите части били два пъти по- малки от посочените в документите за собственост. Решенията на ОС на ЕС от 2018г. били оспорени от съпруга на ответницата по реда на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, но производството по делото било прекратено с определение по гр.д.№ 887/2018г. на НРС, потвърдено с определение по в.ч.гр.д.№ 1376/2019г. на БОС. На 2-3.07.2020г. било проведено ОС на ЕС, на което били взети решения, между които и такива за приемане на бюджет на ЕС за 2020/2021г. /т.5/, ред за разпределяне на разходите/ сумите във Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ /т.5.2 и т.5.3/, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите /т.6/. По силата на тези решения ответницата дължала на ЕС сумата от 4065, 22 лв. общо за четирите си обекта в комплекса, която следвало да бъде заплатена до 31.07.2020г. Детайлно са посочени конкретните вземания за всеки от обектите по видове такси, както и механизма, по който са били определени. На 5.07.2021г. било проведено следващо ОС на ЕС, на което били взети решения, между които и такива за приемане на бюджет на ЕС за 2021/2022г. /т.5/, ред за разпределяне на разходите/ сумите във Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ /т.5.2 и т.5.3/, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите /т.6/. По силата на тези решения ответницата дължала на ЕС сумата от 5861, 43 лв. общо за четирите си обекта в комплекса, която следвало да бъде заплатена до 15.07.2021г. Детайлно са посочени конкретните вземания за всеки от обектите по видове такси. Твърди се, че ответницата не е заплатила процесните суми, въпреки че до нея е достигнала информация за задълженията й, включително чрез залепване на уведомления- Проформи за дължими към ЕС суми, за което обстоятелство били съставени протоколи. Предвид неизпълнението, ответницата следвало да заплати и обезщетение за забавено изпълнение в размер на претендираните в исковата молба сума върху главницата за 2020/2021г. и за 2021/2022г. Ето защо, на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ЕС посочените в исковата молба суми. Представени са доказателства. Претендират се разноски. В срока по чл.131 ГПК ответницата, представлявана от адв. Т. И., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила исковете като неоснователни. На първо място се оспорва твърдението, че ответницата е собственик на посочените самостоятелни обекти, като се изтъква, че не са представени доказателства за това. Оспорва представените протоколи за проведени ОС на ЕС, като твърди, че същите са с невярно съдържание и по т.5 не са взети такива решения. Представя протокол по гр.д. № 813/2019г. на НРС, в който са отразени показанията на водената от ЕС свидетелка Елеонора Попова, която твърди, че всички в комплекса плащат един и същи размер такса- както за имот с площ от 30 кв.м., така и за имот с площ от 80 кв.м., както и че до 29.01.2020г. същата не заплаща такса за паркомясто, което ползва, а тепърва се планира плащането на такса и за него. Представя и Протокол от 25.10.21г. по НЧХ № 925/2019г. на НРС, в който са отразени показанията на св.Докучаева и Галкаева, също водени от ЕС, които сочат, че в последните 4 години /от 2017г. до 2021г./ заплащат общо 500 евро за апартамент за такса поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, а не в процентно съотношение, както се твърди в исковата молба, както и че таксата е еднаква за всички собственици. Направен е извод, че в различните производства управителя на ЕС се домогва да установи твърденията си, като се позовава на различни по съдържание решения на ЕС. В електронните си писма до различни етажни собственици /препратени на съпруга на ответницата/ от 14.12.2019г. и от 3.03.2021г. управителят Л. уверявал етажните собственици, че таксите са такива, каквито са били приети още през 2016г., а именно- по 500 евро за обект. Представя и платежни нареждания, като сочи, че заплатените от други етажни собственици суми са в размер на 500 евро годишно, включващи такса поддръжка и фонд ремонт, докато от ответницата се претендират значително по- високи суми, с което същата е дискриминирана. Оспорва наличието на валидно взети решения за 2020г. и 2021г., които да касаят вменено задължение по чл.51 от ЗУЕС, разходи по чл.50 ЗУЕС, вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“ за собствениците на СОС- апартаменти в комплекса за сумите, претендирани от ищеца и начина на тяхното определяне. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице валидно взето решение, оспорва дължимостта на конкретните суми, поради липса на възможност за определяне на размера на задълженията на отделния етажен собственик, в частност- на нейните задължения. На следващо място оспорва начина, по който в исковата молба е определен размера на разходите по чл.51 ЗУЕС, като счита, че от протокола за ОС на ЕС не може да се направи обоснован извод за разпределение на сумата от 109480 лв. /за 2020/202г./ и сумата от 105500 лв. за 2021/2022г., които да са гласувани съответно от ОС на ЕС, проведено през 2020г. и през 2021г., с което да са приети сума от 14000 лв. за разходи за управление и поддръжка на общите части. Затова счита, че претендираните с исковата молба суми за всеки от отделните обекти не се дължат от ответницата като неопределени, респективно- неопределяеми. Наред с това оспорва, че сумата от 14000 лв. е разделена между 150 собственици, както е посочено в исковата молба, като заявява, че 150 е броя на самостоятелните обекти. Липсата на доказателства за броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на семействата им според ответницата препятства възможността да се определи размера на задължението по чл.51 ЗУЕС на всеки един от съсобствениците в ЕС, включително на ответницата. При условията на евентуалност твърди, че не е пребивавала в комплекса през цялата 2020г., поради което не дължи процесните суми на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Заявява, че не дължи и процесните суми за разходи по чл.50 ЗУЕС. Твърди, че претенцията е неопределена по основание и размер, като са развити подробни съображения, аналогични на изброените досежно претенцията по чл.51 ЗУЕС. Предвид поддържаното становище за недължимост на главниците се оспорват и задълженията за лихвите по основание и размер. Изтъква се, че липсва покана, отправена по начин, така че да стане известна на ответницата, както и на възможност от страна на ответницата да заплати сумата, при условие, че признава вземането. Оспорва уведомленията- проформи, както и протоколите за разгласяването им, като твърди, че са антидатирани, съставени за нуждите на производството. Сочи, че ищецът е разполагал с имейл адрес за кореспонденция с ответницата, а именно- този на нейния съпруг, на който е следвало да бъдат изпратени уведомленията с цел действителното уведомяване на собственика, при положение, че ответницата не е имала достъп до собствените си имоти, поради отказ да бъде допуснат неин пълномощник. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и за присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства. По делото са приети многобройни писмени доказателства. За да отхвърли исковете като неоснователни, районният съд е приел, че ищецът се позовава единствено на приложените по делото „уведомления/проформа“, за да посочи размерите на претенциите си. Счел е, че с нито едно от решенията на ОСЕС за двата процесни периода не е определян размерът на таксите и вноските занапред, които да се изплащат от етажните собственици, нито е предложен алгоритъм за определянето им, а разясненията на управителя на ЕС при обсъждането на приходната част от бюджета, не са подлагани на гласуване и не са били приети с отделни решения. Посочил е още, че уведомленията не са съобщавани на ответника- етажен собственик по надлежния ред, липсват и предвидените в решенията покани до ответника, за да се узнае волята на управителя на ЕС за размера на претендираните суми, съответно- за да има възможност ответникът да възрази против размерите. В заключение, предвид извода си за липса на решения на ОСЕС, с което да е вменено задължение на етажните собственици да заплащат в полза на ЕС конкретни такси и вноски за покриване на разходите за управлението и поддръжката на общите части в комплекса, включително и за претендираните периоди, съдът е приел, че исковете за главниците, както и акцесорните претенции за лихви за забава не са доказани по основание и размер, поради което е приел, че са неоснователни и ги е отхвърлил. Бургаският окръжен съд, след извършена служебна проверка на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Ето защо, спорът следва да бъде разгледан по същество. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС вр. чл. 6, т.9 и т.10 от ЗУЕС /за главниците/ и акцесорни претенции за мораторни и законни лихви върху главниците, които са с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. От представения нотариален акт № 108, т.III, рег.№2259, дело №460 от 1.06.2011г. се установява, че ответницата е собственик на процесните четири обекта в сградата с идентификатор 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, състояща се от пет етажа. Няма данни ответницата да се е разпоредила с тези имоти, поради което неоснователни са твърденията й, че не е техен собственик. Ето защо същата е надлежен ответник по предявените искове, а доводите й в обратна насока са неоснователни. Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 на ЗУЕС, вр. §1, т.11 от ДР на ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер се определя с решение на Общото събрание. В чл.51, ал.1 от ЗУЕС /която в редакцията към процесния период има императивен характер/ е посочен механизма, по който тези разходи се разпределят между етажните собственици- по равно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите им. Съгласно чл.6, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.7 на ЗУЕС, вр. чл.50, ал.4, т.1 от ЗУЕС собствениците следва да заплащат вноски за фонд „Ремонт и обновяване“. Според нормата на чл.50, ал.2 ЗУЕС средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по- малко от 1 % от минималната работна заплата за страната. Ищецът твърди, че Етажната собственост е приела решения по чл.6, ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС за 2020/2021 и 2021/2022г. Съдът намира тези твърдения за доказани. По делото не се спори, че на 23.07.2018 г. е проведено ОС на ЕС на сграда с идентификатор 51500.507.575.2 по КККР на гр. Несебър, комплекс „Сан Сити 3“. От протокола за същото /л. 19-37 от делото на РС/ е видно, че по т.1 е прието решение по чл.17, ал.6 от ЗУЕС, с което е утвърдено ново площообразуване на сградата/л.39-46 от делото на РС/, като идеални части от общите части на сградата за отделните самостоятелни обекти са преизчислени към 100 %. Видно от протокола на л.47-59 от делото на РС, на 02/03.07.2020 г. при спадащ кворум по реда на чл.15, ал.3 ЗУЕС е проведено ОС на ЕС. С решението по т.5 са приети предложените решения по т.5.1 до 5.4 от дневния ред, приет е бюджета за сезон 2020/2021г. в предложения вид, в който разходите са в размер на 129480 лв., а приходите /“доходите“/ също възлизат на 129480 лв. Действително, в титулната част на така приетия бюджет разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС са посочени като общ размер- 109480 лв., но по- надолу същите са индивидуализирани както според предназначението им /за обслужване на асансьори; за охрана, за поддръжка на зелени площи, за поддържане на общите части; за обслужване на басейна; за административна и правна поддръжка; за банкови услуги; за противопожарна безопасност; за поддръжка на покрива; разходи във връзка с интернет и телефон; за монтаж на видеонаблюдение; за монтаж на антени за WiFi в общите части; за електрическа енергия в общите части/, така и по размер. Допълнително, извън горепосочената сума са приети разходи за Фонд „Ремонт и обновяване“ - 10000 лв., за Фонд „Непредвидени разходи“ - 5000 лв., както и за Фонд „Резервен“- 5000 лв. Прието е разходите за Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ да се изчисляват в съответствие с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Прието е и предложението приходите в бюджета в размер на 129480 лв. да се разпределят съобразно закона- тези по чл.50 ЗУЕС според притежаваните общи части, а тези по чл.51 от ЗУЕС- поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Правилно районният съд е приел, че в цитирания протокол не се съдържа решение, с което да е определен конкретен размер на таксата за поддръжка и управление по чл.51 от ЗУЕС. По т.6 от протокола е прието решение заплащането на дължимите вноски да се извършва по банковата сметка на ЕС в срок до 31.07.2020 г. По делото е представена таблица /л.191/ за броя на собствениците на обекти през 2020г. в сграда с идентификатор 51500.507.575.2, в която е отбелязан брой на етажните собственици – 150. Видно от протокола на л.65-73 от делото на РС, на 05.07.2022г. е проведено следващо ОС на ЕС. С решението по т.5 са приети предложените решения по т.5.1 до 5.4 от дневния ред, приет е бюджета за сезон 2021/2022г. в предложения вид, в който разходите са в размер на 186500 лв., а приходите /“доходите“/ също възлизат на 186500 лв. Общият размер на разходите - 186500 лв., е формиран от Разходи по чл.50 и чл.51 ЗУЕС- 176500 лв., от които тези за Фонд „Ремонт и обновяване“- 72000 лв., като останалите разходи касаят Фонд „Непредвидени разходи“- 5000 лв. и Фонд „Резервен“- 5000 лв. Освен общия размер на разходите по чл.50 и чл.51 ЗУЕС, същите са индивидуализирани както според предназначението им /за обслужване на асансьори; за охрана, за поддръжка на зелени площи, за поддържане на общите части; за обслужване на басейна; за административна и правна поддръжка; за банкови услуги; за пощенски услуги; за противопожарна безопасност; за поддръжка на покрива; разходи във връзка с интернет и телефон; за монтаж на брави на входни вратички; за монтаж на антени за WiFi в общите части; за електрическа енергия в общите части; за консумативни материали/, така и по размер. Прието е разходите за Фонд „Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“ да се изчисляват в съответствие с нормата на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост. Прието е и предложението приходите в бюджета в размер на 186500 лв. да се разпределят съобразно закона- тези по чл.50 ЗУЕС според притежаваните общи части, а тези по чл.51 от ЗУЕС- поравно, според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Правилно районният съд е приел, че в цитирания протокол не се съдържа решение, с което да е определен конкретен размер на таксата за поддръжка и управление по чл.51 от ЗУЕС. По т.6 от протокола е прието решение заплащането на дължимите вноски да се извършва по банковата сметка на ЕС в срок до 31.07.2021 г. По делото е представена таблица /л.193/ за броя на собствениците на обекти през 2021 г. в сграда с идентификатор 51500.507.575.2, в която е отбелязан брой на етажните собственици – 149. По делото е безспорно, че решенията, взети на проведените ОС на ЕС през 2018 г. /за преизчисление на ид.ч. от общите части/, през 2020г. и през 2021г. не са обжалвани/ респективно- не са отменени от съда по реда на чл.40 ЗУЕС. Ето защо, съобразно трайната съдебна практика същите са стабилизирани, поради което обвързват етажните собственици- така чл. 6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, включително тези, които не са съгласни с тях, както и техните правоприемници. Неоснователни са възраженията на ответницата, че с описаните по- горе решения размерът на таксите за отделните собственици не е определен, нито определяем. Действително, както е констатирал и районния съд, в представените протоколи за проведени през 2020 и 2021г. общи събрания на ЕС не се съдържат решения, в които да е посочен конкретен размер на таксите за поддръжка и управление, както и на тези за ремонт и обновяване за процесните периоди, каквото е изискването на ЗУЕС. Вместо това, посредством препращане към приетия бюджет, в който освен размера на приходите и разходите е посочен и начина на разпределянето на приходите между етажните собственици, всъщност е приет механизъм, чрез който размера на таксите става определяем, като същият е описан подробно в исковата молба. Видно е, че с приемането на конкретните суми за приходите за всяка от процесните години /които следва да бъдат отнесени към приетите суми за разходите по отделните пера/, дължимите от етажните собственици такси и вноски са определяеми по размер, като таксите по чл.50 от ЗУЕС се определят според данните от приетото площообразуване през 2018г. и преизчислените с него проценти идеални части от общите части на отделните обекти, а тези по чл.51 от ЗУЕС съобразно данните от представените таблици за броя на етажните собственици за съответната година. Формално, този механизъм съответства на изискванията на чл.50 и чл.51 ЗУЕС, тъй като възпроизвежда буквално текста на съответните разпоредби. Дали така приетия алгоритъм за определяне на конкретния размер на вноските е законосъобразен, не може да бъде обсъждано в рамките на настоящото производство, касаещо спора относно изпълнението на тези решения. По този въпрос е формирана неизменна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав, съгласно която възможността за атакуване законосъобразността на решенията на ОС на ЕС, дори относно противоречието им с императивни правни норми – конкретно чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС, като след изтичане на този срок, решенията, дори същите да страдат от най-тежкия порок – нищожност, се стабилизират и подлежат на изпълнение (Решение №39 от 19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 122/06.11.2019 г. по т.д.№ 1830/2018 г. на ВКС, I т.о.). Инцидентен контрол на неоспорени в срок решения на общо събрание е недопустим (Определение № 25/25.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 4119/2018 г. на ВКС, II г.о.). Вярно е, че конкретните размери на вноските за отделните етажни собственици за съответната година, отразени в уведомления- проформи, приложени към делото, са изчислени от управителя на етажната собственост, а не са приети с решение на ОС на ЕС. Това обаче е допустимо, тъй като ОС на ЕС е определило механизма, по който същите да бъдат изчислени. С други думи, процесните вноски за разходи по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС не са определени еднолично от управителя на ЕС, а в изпълнение на решенията на ОС на ЕС, което е негово задължение- така чл.23, ал.1, т.1 от ЗУЕС. По делото не са въведени оплаквания за неправилно изчисление на таксите за фонд „Ремонт и обновяване“, които се дължат независимо дали самостоятелните обекти на отделния собственик са обитаеми. Освен това следва да се подчертае, че такси за ремонт и обновяване се дължат, дори размерът им да не е определен от ОС на ЕС, предвид обстоятелството, че в закона е установен минимален размер. Т.е. при липса на решение на ОС на ЕС етажните собственици дължат минималния размер, установен в ЗУЕС- чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС. Възраженията на ответницата за неправилно определяне на таксите за поддръжка и управление съдът намира за недоказани. Не са доказани възраженията, че ответницата изобщо не е пребивавала в имотите за повече от една година. Видно от приложените от самата нея писмени доказателства – справки от ВиК и ЕВН, както и за задгранични пътувания, в процесните имоти е отчетена консумация на вода и електричество за повече от един месец, а ответницата има регистрирани пътувания до и от България за процесния период. Не се доказват твърденията, че ответницата не е била допускана до имота. Неотносими към извода за основателността на претенциите са доводите на ответницата, че действително плащаните от останалите етажни собственици такси по ЗУЕС неизменно са по 500 евро на обект, както и ангажираните в тази насока писмени доказателства /протоколи от разпити по други дела и квитанции за платени суми/. Искът се основава на фактически твърдения за изискуеми задължения по чл.50 и чл.51 ЗУЕС, които са възникнали на основание приети решения на ОС на ЕС, които по силата на закона етажният собственик е длъжен да изпълнява, след като са стабилизирани и са произвели правните си последици- така изрично чл.38, ал.1, изр.1 от ГПК. В случая съдът констатира, че фактическият състав на тази разпоредба е осъществен. При положение, че е налице различно третиране на етажните собственици, респективно- ако решенията на процесните ОС на ЕС са били съставени единствено за нуждите на настоящия процес, ответната страна следва да търси правата си по съответния ред, но тези съображения не могат да се вземат предвид в настоящото производство. Ответницата не твърди, нито представя доказателства, че е извършила каквито и да било плащания на вноските по чл.50 и чл.51 ЗУЕС за процесния период към етажната собственост, дори в твърдения от нея размер- по 500 евро на обект. Ето защо, въззивният съд намира, че предявените искове по чл.38 ЗУЕС във връзка с чл.6, ал.1, т.9 и 10 от ЗУЕС за главниците са основателни и следва да бъдат уважени в посочените в исковата молба размери. С оглед основателността на претенциите за главниците, съдът намира за доказани по основание и тези за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. По правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, денят за изпълнение на задълженията е определен изрично с приетите от ОС на ЕС решения- 31.07.2020г. за задълженията за сезон 20/21г. и 15.07.2021г. за сезон 2021/2022г. След изтичането на тези срокове ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва. В тази връзка е без значение дали и кога е била залепена покана/уведомление за изпълнение на задълженията на ответницата, тъй като при определен падеж на задълженията разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД не намира приложение, каквато е и настоящата хипотеза. Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови ново, с които същите да бъдат уважени в посочените в исковата молба размери. Предвид изхода на спора, на въззивната следва да бъдат присъдени разноските за двете съдебни инстанции, съобразно приложените доказателства и списъци по чл.80 ГПК – 3350 лв. за първата инстанция и 2100 лв. за въззивната. Мотивиран от изложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският окръжен съд