Решение № 12 от 29.6.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 28/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН . Образувано е по жалба на Църква „••••••••“ БУЛСТАТ ••••••••, седалище и адрес: гр. З., ул.“••••••• №••, представлявана от Председателя на Църковното настоятелство свещеноиконом З. Г. Ш., против Наказателно постановление №•••••••/•••••., издадено от А. Б. Т. - Главен Директор на ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“, във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, на основание чл. 229, ал. 2, пр. 2 от ЗКН и чл. 53 и 83 от ЗАНН е наложена "Имуществена санкция" в размер на 18 000 лева. Делото е второ поред след връщането му за повторно разглеждане от Административен съд-С. и изпратено от ВКС за разглеждане от РС М. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, при издаването му АНО не е оценил пълно и обективно фактическата обстановка и е допуснал нарушения на чл. 52, ал.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в НП не е посочено кога точно е извършено нарушението, както и не става ясно за кое от двете нарушения е необходимо съгласуване по чл. 83 ЗКН за да бъде наложена санкцията по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН. Твърди се, че неправилно е прието, че юридическото лице Църква „•••••“ - гр. З е отговорно за извършените нарушения. Твърди се също, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН и че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 200, aл. 1, предл. второ от ЗКН, като в случая е приложима нормата на чл. 200б от ЗКН. Оспорва се размера на имуществена санкция от 18000.00 лв., предвид данните че от нарушението не са засегнати широк кръг лица и това че деянието не се отразило негативно на обществени отношения, като претендира определянето й към минималния размер предвиден в закона. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован - се явява надлежно упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество моли съда да отмени атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си в допълнителни писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. За административно-наказващият орган - редовно призован - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, като счита издаденото НП за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за настоящата и предходните инстанции. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното: С постановление на Окръжна прокуратура – С. от •••••., по пр. преписка № •••••/••••• г., влязло в сила на•••••••• г., е прекратено наказателно производство по ДП № •••/•••••• г. по описа на ОД на МВР С. , като преписката е изпратена по компетентност на Министъра на културата, за произнасяне в рамките на административнонаказателно производство, образувано съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Досъдебно производство № •••/••••• г. по описа на ОДМВР С. било образувано на и водено за престъпление по чл. 278б, ал. 1 от НК, във връзка със сигнал за извършено противозаконно повреждане на своя поверена за пазена и управление културна ценност – Църква „•••••••“ гр. З. След запознаване с материалите от ДП № •••/•• г. по описа на ОД на МВР - С., изложеното в Постановление от ••••• г. и в настоящото административнонаказателно производство е прието за установена следната фактическа обстановка по случая: Съгласно Нотариален акт № *, том *, рег. •••, дело ••• от •••••• г., вписан в Служба по вписванията гр. З., Църква „••••••" гр. З., представляваща сграда с идентификатор •••••• по КККР на гр. З., (УПИ •••••••, квартал •• по ПУП на гр.З.) и имота в който е разположена ПИ••••• по КККР на гр. З., са собственост на юридическото лице /ЮЛ/ „•••••••" - З. с ЕИК БУЛСТАТ ••••••, със седалище и адрес на управление гр. З., област С., ул. „•••••" № ••. По смисъла на ЗКН и съгласно § 12, ал. 1 от Преходните и заключинтелни разпоредби на ЗКН тя притежава статут на единична художествена недвижима културна ценност II-ра група - паметници на културата с категория „местно значение", който е придобит с декларирането й, като художествен паметник на културата по Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности с писмо № ••••• от ••••• на Националния институт за паметниците на културата /НИПК/, сега Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Въз основа на Заповед № •••••/•••••• г. на Министъра на културата, във връзка с постъпило писмо вх. № •••••••/••••• на МС от началника на РУ на МВР – З. относно извършвана нерегламентирана реставрация на икони , на ••••••• г. е извършена проверка по документи и на място в НКЦ „•••••••“ гр. З., от ръководител на Регионален инспекторат за опазване на културното наследство в ЮЦРП-П., ГД ИОКН при МК – а. С. с представители на община З.. Съставен е Констативен протокол, с вх. № ••••••-•••/•••• г., в който е отразено, че обектът е частна собственост. Статутът на територията представлява: недвижима културна ценност, с категория "местно значение", декларирана с писмо № •••• от ••••• г. При проверката на място е установено, че към момента пред иконостаса е издигнато скеле. Започнато е обмазване с шлак метал на иконостаса и част от проскинитариите. В южната половина обмазването било от страничната икона на „••••••••••••” от ••••• г. на З. З., разположена на южната стена и всички полета до царските двери. Шлак металът бил положен по всички профилирани рамки и колонки на подиконните пана и царския ред, а в южния кораб и празничните редове, включително слънцето. В северната половина „позлатяването" започнало от страничната икона „•••••••", разположена на северната стена и завършваща до северната дяконска врата на иконостаса, като обхващало подиконните пана и царския ред. Въз основа на проверката проверяващите заключили, че констатираните намеси в интериора на храм „••••••" в З. са извършени в нарушение на ЗКН без съгласуване, от непрофесионални реставратори и без писмено уведомление до Община З. и Министерство на културата. Църква „••••" в З. притежава статут на единична недвижима художествена културна ценност с категория „местно" значение, по отношение на което са приложими разпоредбите на чл. 70; чл. 71, ал. 1; чл. 79, ал.6; чл.83, ал.1, т. 1; чл. 83а, ал.2; чл. 164, ал. 1 и чл. 200, ал.1 от ЗКН. На •••••••••• г. комисия в състав: председател а. С. и членове: 1. Д. Ц. - изкуствовед в НИНКН; 2. инж. Х. Х. - за старши инспектор в РДНСК - С.; 3. М. С. - изкуствовед, уредник в Музей за християнско изкуство при Национална галерия - С.; 4. д. Д. - художник-реставратор, гл. специалист в Център за славяновизантийски проучвания „••••••", С. университет „••••••; 5. К. Б. – гл. експерт ОЗК при община З. и 6. Н. А. - гл. специалист ИК и УТ при община З., извършила повторна проверка на място и по документи, резултатите от която комисията отразила в съставения за проверката констативен протокол от ••••• г. В работата на комисията взели участие и свещеноиконом З. Ш. - секретар на Архиерейското наместничество в гр. С. и председател на Църковното настоятелство при храм „•••••••“ в гр. З. и свещеноиконом В. Х. – енорийски свещеник. Комисията е установила, че има намеси по художествените елементи на храма - иконостаса, проскинитариите и други части от интериора на храма, извършени без съгласуване с НИНКН и от нелицензирани реставратори. В резултат на това са нанесени невъзвратими повреди по посочените по-горе иконописни произведения. Липсва документация на извършените „реставрационни" дейности. Извършени са и архитектурно-строителни намеси в интериора на храма без съгласуване по реда па чл.84, ал. 1 и 2 от ЗКН – дъсчената обшивка на тавана над олтара е премахната и на нейно място е накован нов „астма“ таван, което е отразено в съставения за проверката Констативен протокол, одобрен от Кмета на община З. на ••••••. Горепосочените констатации се потвърждават и в приложени писмените становища от •••••••г. на членовете на комисията – на изкуствоведа М. С., според която намесите са в интериора на храма и не са съгласувани, като с тях са нанесени невъзвратими повреди по иконописни произведения и на художник – реставратора Р. Д., която сочи, че при посещението си при проверката в храма е забелязала, че е започнало обмазване с шлак метал на иконостасна преграда, венчилка и на проскинетариите пред иконостаса. Полагането на шлак метала е извършено изключително некомпетентно. Синтетичният миксион е нанасян грубо, като големи части от полихромията и оригиналната живопис са покрити с шлак метал. Миксионът и шлак металът са положени директно върху многократно бронзираните релефни елементи, което допълнително подчертава неравната им повърхност. На много места шлак металът е набръчкан, като вероятно е положен върху все още леплив миксион. Възможно е това да се дължи и на нанасяне на много дебел слой на миксиона, както и поради влага в храма. На •••••••• г. а. С. ръководител на РИОКН в ЮЦРП Пловдив при ГД „ИОКН“ В МК, на основание чл. 192, ал.1, т. 1 от ЗКН, извършил последваща проверка по документи и на място на „•••••••” в гр. З., във връзка с писмо с вх. №•••••••••/•••••••г. на МК от А. И.. При същата е установено, че пред иконостаса все още има строително метално скеле, не са извършвани ремонтни дейности по интериора на храма и няма липсващи икони от иконостаса. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол по чл. 192, ал. 1, т. от ЗКН, с вх. № •••••••/•••••••••• г. на МК. Във връзка с получено в МК писмо с вх. № •••••••/••••г. от А. И. за неизпълнение на Заповед № •••/••••• г. на Кмета на община З., РИОКН В ЮЦРП - П. от ГД ИОКН при МК, била извършена проверка на място и по документи, резултатите от която са отразени в Констативен протокол по чл. 192, ал. 1 от ЗКН, с вх. №•••••/••••• г. на МК. При проверката е било установено, че: Община З., в указания срок, не е получила отговор от Църковното настоятелство, относно изготвяне на проект за КРР и внасянето му за съгласуване в МК. Църковното настоятелство на Църква „•••••••" - собственик на НКЦ „••••••" в гр. З., не е потвърдило възлагането на проект за реставрация и консервация на НКЦ „Църква „•••••••” и такъв не е изготвен от „ЦРХЦ” ООД гр. С.. В НИНКН не е постъпвало заявление по чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗКН за съгласуване на проект за реставрация и консервация на НКЦ „•••••••••" и такъв не е изготвен от „ЦРХЦ“ ООД гр. С.. С констативния протокол били дадени указания на Кмета на община З. да предприеме необходимите действия по изпълнение на правомощията си по чл. 76 от ЗКН. На •••••••••г. а. С. ръководител на РИОКН в ЮЦРП П. при ГД „ИОКН“ В МК, на основание чл. 192, ал.1, т. 1 от ЗКН, извършил последваща проверка по документи и на място на „••••••• в гр. З., във връзка с допълнително писмо с вх. № •••••••/••••••••••г. на МК от А. И.. При проверката е установено, че на мястото на свалената дъсчена обшивка на автентичния таван на притвора, констатирано при проверката на ••••••• г., е накована нова такава, състояща се от иглолистни дъски и профилирани летви върху фугите. В притвора на храма са извършени реставрационни и ремонтни работи без съгласуване по реда на чл. 84, ал. и 2 от ЗКН на проектна документация. Дейностите по подмяната на автентичния таван и по цялостния ремонт на притвора не са изпълнени от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН, потвърдено и в собственоръчно сведение на отец В. Х. пред органите на МВР. От проверка в „Център за реставрация на художествени ценности“ ООД /ЦРХЦ/ – С. е установено, че с договор от •••••••••г. Църковно настоятелство на „••••••“ – собственик на НКЦ „••••••“ гр. З. е възложил на ЦРХЦ ООД – С. изготвяне на Проект за реставрация на художествените ценности в храм „••••••• гр. З.. От проверка в НИНКН е установено, че със заявление от ••••••••г. Църковното настоятелство на „••••• е внесъл за съгласуване в НИНКН проект за КРР на художествените ценности в храм „•••••“ гр. З. Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол по чл. 192, ал. 1, т. от ЗКН, с вх. № ••••••/••••••• г. на МК, като отразено, че към датата на изготвяне на протокола проектът за реставрация не е съгласуван по реда на чл. 84, ал.1 и ал.2 ЗКН от Министъра на културата или оправомощено от него лице. След така описаната фактическа обстановка, в Постановление от ••••••г. на ОП - С. е направен правен извод за липсата на деяние осъществяващо състав на престъпление по чл. 278б, ал. 1, чл. 194, ал.1, чл. 201, ал. 1 и чл. 206, ал. 1 от НК, като са изложени подробни съображения,че деянието по чл. 278б, ал. 1 НК е несъставомерно от обективна страна, тъй като действията по извършените ремонтно-реставрационни дейности в храма са извършени по решение на колективен орган – църковното настоятелство, който не може да бъде субект на престъпление по НК, а също така действията по повреждането са извършени по отношение на чужда вещ собственост на ЮЛ, а не собствена на лицата които са възложили или извършили тези действия. След запознаване и извършване на анализ на събраните доказателства по преписката, AHO е приел, че е налице административно нарушение по чл. 200, ал. 1 предл. второ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" и б.“в“ във вр. с чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН извършено от Църква „•••••• БУЛСТАТ ••••••, седалище и адрес: гр. З., ул.“•••••“ №•• представлявана от Председателя на Църковното настоятелство свещеноиконом З. Г. Ш. На жалбоподателя – Църква "••••••" гр. З. е предоставена възможност за възражение във връзка с образуваното срещу него административно наказателно производство с писмо изх. № •••••/••••• получено на •••••• г., като същото не упражнило правото си да се запознае с административнонаказателната преписка и да направи възражения по нея в предоставения му седемдневен срок. С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 229, ал. 2, предл. второ от ЗКН чл. 53 и 83 от ЗАНН, главен директор на ГД „Инспекторат за опазване на културното насрледство“, издал атакуваното НП №•••••••/••••• г., с което за извършено нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. второ във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" и "в" във вр. с чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, наложил на жалбоподателя Църква "•••••" гр. З. административно наказание "ГЛОБА" в размер на 18000 лева, затова че, в периода след 15.08.2023 г. до юни 2024 г., без изискуемото съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, букви "а" и "в" от ЗКН, е осъществил ремонти, консервация и реставрация, както и текущ и авариен ремонт по отношение на притежаваната от него недвижима културна ценност – храм „••••••••“ гр. З. В НП е посочено, че нарушението е извършено за продължителен период от време, който е започнал след 15.08.2023 г., когато е започнало облепянето на иконостаса и част от проскинетариите със шлак метал, което облепяне е продължило и през месеците септември и октомври, а другата част от ремонта изразяваща се в подмяна на дъсченородопски таван в притвора на храма е започнало в началото на месец ••••• •••• г. и е приключило през ••• ••••• г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на разпитаните свидетели А. И., С. С., Р. Д., М. С., К. Б. и Н. А. са обективни, последователни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. От същите съдът приема за установено, че при извършените намеси за периода 15.08.2023г. до месец октомври 2023г. и месец септември 2023г. до месец юни 2024г. няма съгласуване и изготвени проекти, които да са одобрени от Министерство на културата. Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на страните и приложимия закон, съдът в настоящия си състав прави следните правни изводи: Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от процесуален представител на лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, срещу акт, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице съгласно Заповед № РД •••••/••••••г. на Министъра на културата и в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. Поради което съдът приема, че възражението на жалбоподателя, че липсват доказателства за компетентността на АНО е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство е образувано съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН . В наказателното постановление се съдържа пълно описание на вмененото на жалбоподателя нарушение, като са посочени всички относими обстоятелства във връзка с това. Извършено е нарушение по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" и "в" от ЗКН , съгласно която разпоредба инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: а) програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; в) искания и документация за извършване на текущи и аварийни ремонти и укрепителни работи. Законодателят в чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗКН е предвидил санкциониране и на юридически лица, които извършват намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, какъвто е настоящият случай. Установи се, че жалбоподателят в периода 15.08.2023 г. до юни 2024 г., без изискуемо съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН е извършил ремонти, консервация и реставрация, както и текущ и авариен ремонт по отношение на притежаваната от него недвижима културна ценност – храм „•••••••“, ул. „•••••••“ № 1, гр. З., обл. С., с категория "местно значение". Периодът на извършване на нарушението административнонаказващият орган е определил като начална дата – датата на започване на облепянето на иконостаса и част от проскинетериите – 15.08.2023 г., а за крайна такава – юни 2024 г. когато е приключена подмяната на дъсченородопския таван в притвора на храма и прието за дата на довършване на нарушението, което съдът изцяло споделя. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗКН за извършеното нарушение, законодателят е предвидил наказание глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице, налагане на имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Следователно, за съставомерността на описаното в наказателното постановление деяние от значение дали е реализирана намеса в защитена територия без същата да е съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН. Съгласуването по чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗКН се извършва с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4 месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в общината, определена по чл. 17, ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят - за недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони – в съответното звено по чл. 17, ал. 3. Съответно, според чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗКН, съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица за единични и групови недвижими културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово значение" и "за сведение" – след писмено становище на съответното общинско звено по чл. 17, ал. 3. В настоящия казус безспорно се установи защитеният статут на територията – а именно недвижима културна ценност. Липсва и спор между страните относно това. На следващо място безспорно се установява, че извършените реставрационни и ремонтни работи не са съгласувани с МК, което се потвърждава от самите протоколи за проверки на място, приложени като писмени доказателства по делото. Самото съгласуване се извършва в писмена форма върху проекта, какъвто не е представен при проверките. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЮЛ, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т. е. отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно административнонаказателна отговорност за този субект. Няма основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН , тъй като случаят не е маловажен. За да бъде приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН следва да бъде установено наличието на конкретни предпоставки. Процесното административно нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива административни нарушения. Касае се за нарушение от категорията на формалните. Не може да се приеме, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя, е с изключително ниска степен на обществена опасност. Обществените отношения, защитени чрез императивните норми в Закона за културното наследство, охраняват интересите на обществото по опазване на културните ценности в Република България. Осъщественото в конкретния казус нарушение категорично не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, предвид липсата на многобройни или изключително смекчаващо отговорността обстоятелства. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е, че се касае за нарушение, което е първо по рода си. Тук е мястото да бъде посочено, че фактът, че едно нарушение е извършено за първи път, не означава в никакъв случай, че по отношение на така извършеното нарушение задължително следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушителят да не бъде наказван. Още повече, че с оглед на статута на самата църква като недвижима културна ценност, с категория "местно значение" и най-стара църква в Средните Р. е с особено такова и за историята на град З. и района. С оглед на изложеното, съдът намира за правилна в тази насока преценката на административно наказващият орган, че не са налице основания за приложение на същата. Настоящия състав намира, че правилно е определен размера на имуществената санкция от АНО, доколкото същата е близка до минималния размер и предвид установеното, че са нанесени тежки увреждания на художествените елементи на храма, които според експертите е възможно да не бъдат възстановени в автентичния им вид. С оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски на осн. чл. 63д от ЗАНН, в границите по чл. 37 от Закона за правната помощ или с оглед предмета на делото в размер на 90 евро, в границите по чл. 27е от НЗПП. Също така обаче следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на по 90 евро, за осъщественото процесуално представителство при първоначалното разглеждане на делото пред Районен съд – З. и при касационната проверка на постановеното от този съд решение пред Административен съд – С. Следва жалбоподателят да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РС М. и направените разноски за явяване на свидетели в размер на 158 евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът