Решение № 9678 от 23.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1386/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по жалба на С. К. Щ., [ЕГН], от гр. Варна, срещу Отказ № УРИ 436р-11795 от 20.04.2026г. на началник Второ РУ при ОД на МВР – Варна, да му бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана по заявление вх. № 387300-627/ 27.11.24г. Жалбоподателят счита оспореният административен акт за незаконосъобразен. Твърди, че отказът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно административният орган е приел наличието на обстоятелства по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, възпрепятстващи снабдяването с исканото разрешително. Пледира, че при подаване на заявлението е изпълнил изискванията на закона, тъй като е упоменал подробно, с каква цел е подал заявлението, а именно: самоотбрана, с цел опазване на живота и за защита и опазване на движимо имущество по отношение на извършени неправомерни действия от сестра му. По изложените съображения, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваният отказ и да върне преписката за ново произнасяне. Ответникът – началник Второ РУ при ОД на МВР – Варна оспорва жалбата. В проведеното на 16.06.26г. и на 30.06.26г. съдебно заседание, жалбоподателят Щ. лично поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Заявява, че желае да закупи оръжие за самоотбрана във връзка с множество заплахи за саморазправа и убийство от неговата сестра. Моли да се отмени отказа. Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като неоснователна, пледира законосъобразност на оспорвания административен акт поради недоказано наличие на основателна причина за издаването на исканото разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Представя писмена защита (л.46), в която доразвива аргументите си за неоснователност на оспорването, тъй като жалбоподателят не е доказал необходимост от оръжие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Административен съд – Варна, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По основателността: Със заявление вх. № 387300-627/ 27.11.24г., депозирано пред началника на Второ РУ към ОДМВР – Варна, настоящият жалбоподател, иска издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Като причина за придобиването, сочи необходимост от самоотбрана, с цел опазване на живота му от престъпни посегателства във връзка със заплахи от сестра му за убийство. Към заявлението жалбоподателят представил анкетен лист от 27.11.2024г., в който като основателна причина за издаване на разрешението е посочил, че срещу него са извършени три опита за убийство и са отправени неколкократни закани за убийство. Позовава се на Решение № 3289/19.09.2024г. по гр. д. № 7940/2020г. на РС -Варна и заповед за незабавна защита № 125 от 19.09.2024г. издадена по същото дело. Сочи, че се води разследване в РП-Варна по жалба с вх. № 9078/26.06.2024г. Прилага и доказателство за заплатена такса за придобиване на оръжие, декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ, удостоверение № SIP-11827/2024/10.12.2024г. от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България за това, че към 10.12.2024г. срещу него няма обвинения по неприключени наказателни производства, свидетелство за съдимост рег.№ 241002311011000310288/02.10.2024г., психиатрично освидетелстване № 406/2024, удостоверение № 7263/2024г. за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и диплома за завършено средно образование. Във връзка със заявлението била извършена проверка от районния полицейски инспектор, резултатите от която са обективирани в докладна записка рег. № УРИ 446р-41556/10.12.2024г. Видно от същата, Щ. живее на посочения адрес заедно с приятелката си. Жилището представлява къща, разделена с два с отделни входа и в другата част живее сестра му А. В. И., срещу която Щ. подал жалба за опит за убийство и е образувано ДП по описа на Второ РУ – Варна. Има и издадена заповед за незабавна защита срещу И.. В жилището има монтирана метална каса неподвижно закрепена към стената със секретно заключване от вътрешната страна на входната врата. Резултатът от проверката бил обобщен в докладна записка на полицейски инспектор при Второ РУ МВР-Варна с рег.№ 436р-42554/17.12.2024г., съгласно която преписката по заявлението е окомплектована с необходимите документи по ЗОБВВПИ, съответно за заявителя няма данни за наличие на обстоятелства по чл. 58 ал.1 т.1-9 вкл. от Закона, но според изложеното в заявлението и анкетния лист, за него няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на поисканото разрешение. Предложението е на заявителя да не бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване на един брой късо нарезно оръжие на основание чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ. С Отказ № УРИ 436р-42868/19.12.2024г. Началникът на Второ РУ на МВР – Варна посочил, че искането е направено до компетентен орган и е придружено с изискуемите документи по силата на специалния ЗОБВВПИ, но необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие не е обоснована по несъмнен начин, поради което заявлението е неоснователно. С решение № 4867/ 05.05.2025г. по адм.д.№ 40/25г. на АС Варна, е отменен Отказ № УРИ 436р-42868/19.12.2024г. Началникът на Второ РУ на МВР – Варна, поради допуснати процесуални нарушения на адм.орган, който не е изискал от жалбоподателя да представи доказателства във връзка със заявлението си. На следващо място е установено, че отказът е бланкетен и в него липсват мотиви. Решението на АС Варна е оставено в сила с решение № 1957/ 19.02.26г. по адм.д.№ 7322/ 25г. на ВАС. В изпълнение на постановеното решение на АС Варна, административният орган е издал уведомление УРИ № 436000-3998/ 09.03.26г. до жалбоподателя, с което му е указано да отстрани в 30-дневен срок непълноти и несъответствия във връзка със заявлението от 27.11.24г. , а именно да представи медицинско свидетелство от лечебно заведение, удостоверяващо, че не страда от психично заболяване, както и да посочи основателна причина за издаване на разрешението за оръжие. Представено е психиатрично освидетелстване от 02.04.2026 г., издадено от ДКЦ „Св.“ Варна, в което е посочено, че лицето няма данни за психично заболяване към момента на провеждане на изследването. Жалбоподателят е представил и т.н.“писмено изложение“ с УРИ № 436000-6114/ 09.04.2026г., в което е заявил, че моли да му бъде разрешено да ползва оръжие във връзка с необходимостта от ефективна лична защита от евентуално противоправно посегателство. Заявява, че е имал три опита за убийство от неговата полу-сестра А. И., както и заплахи за убийство от същата. Към заявлението, включително служебно от административния орган, са приложени и приобщени: Заявление (обр.10) № 387300-627/ 27.11.24г., Анкетен лист от 27.11.2024 г., Декларация по чл.76 , ал. 4, т.2 от ЗОБВВПИТ /Закона за оръжията боеприпасите взривните вещества и пиротехническите изделия/ от 27.11.2024 г., Психиатрично освидетелстване от 02.04.2026г. Уведомление УРИ № 436000- 3998/09.03.2026г. на основание чл.83 , ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ , връчено на 10.03.2026г. и Писмено изложение УРИ 436000-6114/09.04.2026г. по така връченото Уведомление от лицето С. К. Щ. [ЕГН] , постоянен адрес гр.Варна [жк] , Свидетелство за съдимост от 09.04.2026г., Удостоверение от Прокуратура на Република България - Национална следствена служба от 16.03.2026г. Докладна записка от ПИ рег.№436р-41556/10.12.2024 г. и тези от допълнителната проверка на служител при Второ РУ на ОД МВР- гр.Варна , Постановление по досъдебно производство № 1192/2024 г. на Прокурор при Районна прокуратура - гр.Варна № 9078/2024г. от 17.06.2025 г., Определение № 1435/15.09.2025 г, на Районен съд гр.Варна- 36 състав по ЧНД № 20253110203224 по описа на 2025 г. , Определение № 775/24.11.2025 г. на Окръжен съд гр.Варна I състав по ЧНД № 20253100601489 по описа на 2025 г. и Докладна записка от Мл.ПИ УРИ № 436з-11404/15.04.2026 г. , за издаване на разрешение за закупуване на един брой късо нарезно оръжие за самоотбрана. С посочената Докладна записка е удостоверено, че не са констатирани от полицейските органи нарушения на заповедта за защита от страна на А. И. и не са получавани жалби и сигнали от С. Щ. относно неизпълнение на заповедта за защита от страна на сестра му. Административното производство приключва с втори Отказ № УРИ 436р-11795 от 20.04.2026г. на началник Второ РУ при ОД на МВР – Варна, да бъде издадено разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана по заявление вх. № 387300-627/ 27.11.24г., подадено и допълнено от жалбоподателя. С оспорения отказ от 20.04.26г., на основание чл. 76, ал.3, т.3 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, на С. К. Щ. е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Отказът е мотивиран с необосноваване, по категоричен начин, на необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие, тъй като посочените в заявлението аргумнети не кореспондират с мотиви, относими към граждански цели, по смисъла на чл. 6, ал.1 и ал. 3 от ЗОБВВПИ. Административният орган е обсъдил в мотивите Постановление по досъдебно производство № 1192/2024 г. на Прокурор при Районна прокуратура - гр.Варна № 9078/2024г от 17.06.2025г., според което описаните в Заявлението и в Анкетният лист закани и заплахи , които са му били отправени и по които се е водило досъдебното производство както и по направената по делото СПЕ/Съдебно психиатрична експертиза/ липсва елемент от състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК - закана за убийство, а именно отправените закани с убийства да са осъществили основателен страх за осъществяването им. Изложеното се потвърждава и от Определение № 1435/15.09.2025 г. на Районен съд гр.Варна - 36 състав по ЧНД № 20253110203224 по описа на 2025 г., Определение Ж. 775/24.11.2025 г. на Окръжен съд гр.Варна I състав по ЧНД № 20253100601489 по описа на 2025г., които са окончателни. Коментирано е т.н. “Писмено изложение“ с УРИ № 436000-6114/09.04.2026г., което е представено от жалбоподателя, във връзка с Уведомление УРИ № 436000-3998/09.03.2026г. на основание чл.83 , ап.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ, с което жалбоподателят С. Щ. допълнително е обосновал основанието за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие с необходимостта от осигуряване на ефективна лична защита на живота, здравето и имуществото си при евентуално противоправно посегателство. Също така е посочил , че в редица ситуации/не е ясно какви/ подобни противоправни действия могат да възникнат внезапно и да създадат непосредствена опасност за личната сигурност , при което възможността за своевременна намеса на органите на реда обективно е ограничена във времето. По така изказаната обосновка, следва да се предположи ,(че всеки български гражданин-отговарящ на условията на чл.58 ал.1, т.1 до т.9 от ЗОБВВПИ следва да има правото да придобие огнестрелно оръжие. От данните, събрани от Заявлението , Анкетният лист , Постановление по досъдебно производство № 1192/2024 г. на Прокурор при Районна прокуратура - гр.Варна № 9078/2024г от 17.06.2025 г. , Определение № 1435/15.09.2025 г. на Районен съд гр.Варна - 36 състав по ЧНД № 20253110203224 по описа на 2025 г,, Определение № 775/24,11.2025г. на Окръжен съд гр.Варна I състав по ЧНД № 20253100601489 по описа на 2025 г. и Писмено изложение УРИ № 436000- 6114/09.04.2026г., е видно че г-н С. Щ. не е посочил основателна причина относно придобиването на късо нарезно огнестрелно оръжие. Органът е коментирал, че според чл.76 , ал.3 , т.3 от ЗОБВВПИ, за да бъде издадено разрешение за дейности с ОБВВПИ се подава Заявление в което се посочва основателна причина , която по несъмнен начин обосновава издаване на исканото разрешение. Отсъствието на аргументирано доказателство за необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие, е основание за отказ. Коментирано е, че жалбоподателят не упражнява професия или занятие , която да предполага повишен риск спрямо личността му , за да му бъде мотив за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Изложените аргументи не обуславят необходимост от придобиване на ООБ. Самоотбраната може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства които свободно се продават и подлежат само на регистрационен режим. В конкретният случай е налице неоснователна причина за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Отказът е съобщен на жалбоподателя на 21.04.2026г. лично. Жалбата срещу административния акт е подадена пред Административен съд – Варна на чрез административния орган на 05.05.26г. Като доказателства по делото са приобщени: Амбулаторен лист № 261253072С2ЕФ от 05.05.2026г., според който жалбоподателят е ситуативно притеснен, тревожен до напрегнат; налага контакт, повишено преработва психотравмени изживявания, които с условност и вероятност могат да се приемат като налудни. Насочен е за психологично изследване. Видно от представеното заключение на проведено психологическо изследване с дата 12.05.26г. от „Майевтика“ЕООД гр.Добрич, кл.психолог Б.Г., е изготвена личностна характеристика, която определя психиката на жалбоподателя за „прекомерна драматизация на текущи събития, тенденция към стесняване на съзнанието“; „най-малката критика може да го нарани“; “депресивно разстройство“. Посочени са водещи клинични скали „хистерия“-80т.; „депресия“-78т.; „параноя“- 60т. При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Варна, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията затова са следните: Административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 83, ал. 5, във вр. с чл. 76, ал. 1, във вр. с чл. 98, ал. 1, изр. първо от ЗОБВВПИ, началникът на съответното РУ на МВР по постоянен адрес, съответно по адрес на съхранение, е органът, разполагащ с правомощието да издава разрешения за дейности с оръжия, в случая за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие. Предвид данните по делото за постоянния адрес на жалбоподателя – гр.Варна, [жк], посочен и като адрес за съхранение на оръжието, попадащ в рамките на обслужваната от Второ РУ към ОДМВР – Варна, компетентен да се произнесе по подаденото от Щ. заявление е именно началникът на Второ РУ към ОДМВР – Варна. Не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Обжалваният отказ е издаден в писмена форма, мотивиран е съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК, включително фактически и правни основания за постановяването му, както и ясна разпоредителна част. Доколко посочените в акта фактически основания са подведени под съответстващите им правни разпоредби, респективно, дали предпоставките за постановяване на отказ за издаване исканото от жалбоподателя разрешение са били налице, е въпрос на материалната законосъобразност на акта. Не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. В производството по издаване на постановения отказ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително в рамките на проведеното производство са спазени нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, с оглед което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите в жалбата за несъобразяване в хода на производството на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Законодателят е разпределил задълженията по събиране на доказателства между заявителя и административния орган. Заявителят – български гражданин, с оглед вида на исканото разрешително – за придобиване на огнестрелно оръжие, следва да представи документите по чл. 76, ал. 3, ал. 4 и по чл. 61, ал. 4, т. 3, във вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ, а заявлението следва да е съответно на изискванията към съдържанието му, установени в чл. 76, ал. 3 от ЗОБВВИ. В тази връзка, нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ изрично сочи, кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя – че представените документи (тези, указани в ал. 1, дължимите за представяне от заявителя), са непълни и/или несъответни на изискванията, т. е., че липсват изисквани от закона документи, или че представените не отговарят на изискванията, но не и че същите не обосновават в достатъчност искането. Конкретно що се отнася до основателната причина, за да е изпълнено изискването на чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ – за пълнота и съответствие на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, е достатъчно такава да е посочена в заявлението ( чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ), каквото в случая е и сторено. Административният орган на свой ред е задължен и сам да установи някои релевантни факти посредством служебното приобщаване на съответните доказателства – дали лицето не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, дали срещу него няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер (чл. 61, ал. 4, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗОБВВПИ и чл. 83, ал. 4, предл. последно от ЗОБВВПИ), както и за отсъствие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗОБВВПИ – получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 83, ал. 4, предл. второ от ЗОБВВПИ). Административният орган обаче, няма задължение да събира доказателства, обосноваващи наличието на причината за исканото разрешение, включително като указва на заявителя по реда на чл. 83, ал. 2 от ЗОБВВПИ, че не сочи или не представя доказателства в подкрепа на посочената в заявлението цел – в случая гражданска – самоотбрана, за придобиването на огнестрелно оръжие. Такова задължение не е вменено на административния орган, каквото разбиране е трайно застъпено и в съдебната практика (Решение № 2346 от 4.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 978/2026 г.; Решение № 1846 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 627/2026 г.; Решение № 12611 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4698/2023 г.; Решение № 5910 от 6.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2022 г.; Решение № 5503 от 26.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2022 г.; Решение № 9947 от 8.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2022 г.; Решение № 11456 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2021 г.; Решение № 11183 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2021 г.; Решение № 5498 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4282/2018 г. и др.) В обобщение, следва да се посочи, че в случаите на депозирано искане за издаване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия, по реда на ЗОБВВПИ, законът е възложил в тежест на заявителя, към момента на депозиране на заявлението, да обоснове искането си, като представи съответните доказателства. Съответно липсата/непредставянето на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен исканото разрешение, е въпрос по основателността на подаденото заявление, не на неговата редовност. Преценката на административния орган за обоснованост на искането, по смисъла включително на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, следва етапа на представяне на документи, а "резултатът" й обуславя или издаването на разрешение или постановяването на отказ. Да извършва преценка за обоснованост на заявлението на етап проверка за редовност на същото, в каквато посока се излагат доводи в жалбата, би означавало административният орган да замести заявителя в качеството му на страна в производството, претендиращ наличието на основателна причина за издаване на позитивен за него акт, каквато не е нито същността, нито целта на това разрешително производство. Условията за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия – придобиване, съхранение, носене и употреба (чл. 56, ал. 4 от ЗОБВВПИ), и боеприпаси за тях, са уредени в Глава четвърта, раздел III на ЗОБВВПИ. В процесния случай е инициирано производство за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, което според заявеното е необходимо за самоотбрана, с цел опазване на живота му и за опазване на движимо и недвижимо имущество. В заявлението си, жалбоподателят сочи, че се страхува от нападения от сестра си. Във връзка с изложеното ответната страна удостоверява в Докладна записка УРИ № 463р-11404/ 15.04.26г., адресирана до началника на Второ РУ към ОДМВР – Варна, че не са констатирани от полицейските органи нарушения на заповедта за защита от страна на А. И. и не са получавани жалби и сигнали от С. Щ. относно неизпълнение на заповедта за защита от страна на сестра му. Оспореният акт е мотивиран с липса на необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие, тъй като посочените в заявлението аргументи не кореспондират с мотиви, относими към граждански цели, по смисъла на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ, поради което, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, органът постановява отказ. Отделно от изложеното, съдът приема, че независимо от представеното психиатрично освидетелстване от 02.04.2026г., издадено от ДКЦ „Св.“ Варна, в което е посочено, че лицето няма данни за психично заболяване към момента на провеждане на изследването, по делото са приложени други два медицински документа с дати 05.05.25г. и 12.05.26г. , които удостоверяват, че жалбоподателят е ситуативно притеснен, тревожен до напрегнат; повишено преработва психотравмени изживявания, които с условност и вероятност могат да се приемат като налудни. Посочено е, че психиката на жалбоподателя има водещи клинични скали „хистерия“-80т.; „депресия“-78т.; „параноя“- 60т. При тази психологическа характеристика се разколебава психиатричното освидетелстване, че лицето няма данни за психично заболяване към момента на провеждане на изследването. Във връзка с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва да се обсъди и спорния по делото въпрос относно наличие на предпоставките за основателната причина за издаване на разрешително за оръжие. В този смисъл, дейностите свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност. Законодателят е разграничил изрично целите, за които могат да се разрешават дейности с огнестрелни оръжия на служебни и граждански – чл. 6, ал. 1, 2 и 3 от ЗОБВВПИ, лимитативно е определил и видовете граждански цели – в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1, предл. първо, във вр. с ал. 1 от ЗОБВВПИ, за гражданска цел – самоотбрана, могат да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери, с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 100 броя боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие. Производството за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от български граждани е регламентирано в чл. 76 от ЗОБВВПИ. Според чл. 76, ал. 2, т. 3 на ЗОББВПИ, в заявлението се посочва включително основателна причина за издаване на разрешението. Съгласно чл. 58, ал. 1, предл. първо, т. 10 ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следва на първо място, че физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели – посочените в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. А по аргумент на противното от нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва, че в хода на разрешителното производство, следва да се установи и докаже наличието на причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятен за заявителя административен акт. Наличието на основателна причина е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване, на която и да дейност с огнестрелни оръжия по ЗОБВВПИ, абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за дейности по ЗОБВВПИ, която важи за всички хипотези на издаване на разрешение по реда на Глава четвърта от ЗОБВВПИ. Това е така, тъй като осъществяването на дейност по ЗОБВВПИ, включително с огнестрелно оръжие и боеприпаси, с оглед високата степен на опасност на обществените отношения, предмет на регулация, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини. Тежестта да стори това, както вече се посочи, е за заявителя, който именно следва да представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, вписано в заявлението, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съответно за административния орган е задължението да провери обоснована ли е по несъмнен начин твърдяната необходимост. От доказателствата по делото не се установява съществуването на необходимост за жалбоподателя от издаване на разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие. На следващо място, що се отнася до посочената в заявлението и гражданска цел за притежаване на огнестрелно оръжие – за самоотбрана, по преписката и делото липсват, каквито и да било доказателства, от които да се установи, че към момента е налице конкретна заплаха за живота на заявителя, с каквито аргументи се обосновава искането в първата му част, в която се сочи, че придобиването на огнестрелно оръжие има за цел опазване живота на Щ. от престъпни посегателства. Напротив, от Докладна записка УРИ № 463р-11404/ 15.04.26г., адресирана до началника на Второ РУ към ОДМВР – Варна, е удостоверено, че не са констатирани от полицейските органи нарушения на заповедта за защита от страна на А. И. и не са получавани жалби и сигнали от С. Щ. относно неизпълнение на заповедта за защита от страна на сестра му. По делото също не се представиха доказателства за наличие на обстоятелства, застрашаващи личната безопасност на жалбоподателя, които да обуславят необходимост от притежаването на огнестрелно оръжие. Потенциалната опасност от престъпни посегателства съществува хипотетично за всеки гражданин, независимо от начина му на придвижване и независимо в рамките, на коя част от денонощието се случва това. Да се възприеме подобно разширително тълкуване на необходимостта – за предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития, би довело на практика до издаване на разрешение на всяко физическо лице, съответно би обезсмислило въведения от законодателя строг разрешителен режим що се отнася до дейностите с огнестрелни оръжия, което не би било съответно на целта на закона. По изложените съображения, изводът на административния орган, че необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от заявителя е недоказана, е материално законосъобразен и се споделя от съдебния състав. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, както вече се посочи, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Отсъствието на това изискване е самостоятелно основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, независимо покрити ли са останалите критерии, установени в закона. В хипотеза на недоказана необходимост от притежаване на лично огнестрелно оръжие за цел – самоотбрана, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. По изложените съображения, не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, за отмяна на оспорвания административен акт. Не е налице отменително основание и по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт обслужва в пълна степен целта на закона. Началникът на Второ РУ на МВР Варна, е административният орган, който осъществява контрол върху дейностите с огнестрелни оръжия и боеприпасите за тях. При установеното наличие на отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след изпълнение на законоустановената процедура, отказът е издаден в съответствие с целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия – дейности, представляващи източник на висока степен на обществена опасност, свързана с живота и здравето на гражданите, както и с обществения ред, каквито без съмнение са притежаването и възможността за съхранение, носене, и употреба на огнестрелно оръжие. По изложените съображения, жалбата с явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Относно разноските: С оглед изхода на делото заявената от процесуалния представител на ответника претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и своевременно направена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ОДМВР – Варна – юридическото лице, в чиято структура се намира ответникът – издател на оспорвания административен акт (чл. 143, ал. 3 във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК), на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 102. 26 евро, равняващи се на 200. 00 лв., превалутирани на основание § 5, във вр. с чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Административен съд – Варна