Решение № 3230 от 19.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 68357/2022 г.

Производството е по съдебна делба във фазата по извършването й. С решение № 15128/04.08.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между Е. Т. Т., ЕГН ••••••••••, и Н. Т. Т., ЕГН ••••••••••, на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент – жилище, находящ се в г••••, УПИ парцел 1, одобрен през 2000 г., със застроена площ от 65,2 кв. м, състоящ се от: една стая, дневна, кухня и други сервизни помещения, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 3,65 кв. м, който съгласно схема № 15399770/13.04.2023 г. на СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект с идентификатор № •••••••• находящ се в •••••, разположен в сграда с идентификатор № ••••••••, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 65,20 кв. м, ведно с избено помещение № 3, с площ от 3,65 кв. м, както и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор ••••••••.19, под обекта: имот с идентификатор ••••••••.15 и над обекта: имот с идентификатор ••••••••.21, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ••••• г. на Изпълнителния директор на АГКК, при следните квоти: 1/2 ид. ч. за Е. Т. Т. и 1/2 ид. ч. за Н. Т. Т.. В първото по делото редовно открито заседание след допускане на делбата, проведено на 05.06.2025 г., не са приети за съвместно разглеждане претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК. В хода на втората фаза на делбата и двете страни са заявили искания за определяне на привременни мерки, като всяка от съделителките претендира на основание чл. 344, ал. 2 ГПК насрещната страна да й заплаща сумата от 250 лева месечно до окончателното извършване на делбата. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за пълно и обективно изготвено, се установява, че имотът е неподеляем съобразно действащите технически правила и норми, а пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент е в размер на 241 650 лева. Основният способ за ликвидиране на съсобствеността при неподеляем имот, ако същият не може да бъде поставени в дял на някой от съделителите по реда на възлагателни претенции по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, е изнасянето му на публична продан – чл. 348 ГПК. С оглед заключението на вещото лице, липсата на данни за поделяемост на имота и липсата на възлагателна претенция от някоя от страните, а и доколкото не се установява да са налице предпоставките на чл. 349 ГПК, делбата следва да се извърши посредством способа, посочен за извършването й в разпоредбата на чл. 348 ГПК, а именно - чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан, при която всеки съделител ще получи паричната равностойност на своя дял. По претенциите с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК: Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК в решението, с което се допуска делбата, или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Целта на нормата е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители, докато трае делбеното производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето - до окончателното приключване на делбеното производство. За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата вещ само от един или няколко от съсобствениците или установено ползване, което не съответства на дяловете в съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ. Трябва да бъде подчертано, че приложното поле на хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си служи с вещта лично. Кои са тези случаи е детайлно посочено в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, респ. чл. 344, ал. 2 ГПК, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Заявеното в първата фаза на делбеното производство искане от Е. Т. Т. за постановяване на привременна мярка - Н. Т. Т. да бъде осъдена да й заплаща месечно обезщетение за ползване на имота, е оставено без уважение с влязло в сила на 23.03.2025 г. определение по ч. гр. д. № 11850/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-В. Съдът намира, че въз основа на доказателствата по делото, в т.ч. и ангажираните във втората фаза на делбата, не може да се направи извод, че имотът се ползва изцяло от която и да е от съделителките, лично или чрез трето лице, с което да лишава насрещната страна от ползването на притежаваната от нея идеална част от жилището. По делото не се спори, че ищцата Е. Т. не живее на територията на Република България. В тази връзка е представено и удостоверение за пребиваване, изготвено на 22.10.2025 г., според което ищцата има регистриран адрес в ••••• от 2016 г. насам. Представено е удостоверение изх. № 31909/21.12.2023 г., според което регистрираният постоянен адрес на Н. Т. Т. е •••••••. Следва да бъде посочено, че за доказване на твърденията си, че не живее в делбения имот, по ч. гр. д. № 11850/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-В, ответницата е представила сключен между нея, като наемател, и Катя Кирчева Михайлова, като наемодател, договор за наем на апартамент № 4, находящ •••••••-А, ет. 2, за срок от две години, считано от 01.01.2024 г., както и платежни нареждания за заплатен наем за периода март 2024 г. – август 2024 г. По делото не се установиха и твърденията на ответницата Н. Т., че синът на ищцата Е. Т. – •••••, обитава делбения имот. Такъв извод не може да се направи въз основа на това, че управляваното от * дружество „••••• е с регистрирано седалище на адреса на делбения имот (••••••••••••••••), доколкото при служебна справка се установява, че този адрес е отразен в ТРРЮЛНЦ на 15.07.2020 г., а според свидетелските показания по делото синът на ищцата също е живял в апартамента преди смъртта на наследодателката на страните. Освен това по делото са представени доказателства за сключен от Николай * договор за наем на друг имот за жилищни нужди на територията на гр. София със срок до 31.12.2025 г. От изложеното следва извод, че нито една от съделителките не е установила при условията на пълно и главно доказване наличието на поведение на насрещната страна, което възпрепятства или ограничава ползването на съсобствената вещ съобразно правата й в съсобствеността, поради което исканията им за постановяване на привременни мерки следва да бъдат оставени без уважение. По разноските: Всяка от страните е поискала присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 355, изр. 1 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си. Доколкото разноските за адвокатско възнаграждение и за депозити за съдебнотехническата експертиза във втората фаза на делбата са извършени с оглед нормалното развитие на делбеното производство и са били внесени от съделителите съобразно делбените им квоти, то следва да останат за страните така, както са направени. С оглед на извода за неоснователност на заявените в хода на производството искания за постановяване на привременни мерки, не следва да се присъждат и разноски за допуснатите оценителни експертизи за определяне на средния пазарен наем на делбения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от стойността на дяловете си, съразмерно на квотите им в съсобствеността. Доколкото пазарната стойност на имота, предмет на съдебната делба, възлиза на 241 650 лева, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си от делбеното имущество, а именно сума в размер на по 4833 лева (2471,07 евро). Така мотивиран, съдът