Присъда № 12 от 29.5.2026 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 770/2024 г.

МОТИВИ по нохд №770/24 год. на ОС- Хасково: С обвинителен акт Окръжна прокуратура - Хасково е повдигнала против подсъдимия Д. Д. К. от гр.•••, живущ в •••, община ••• обвинение затова, че на 14.06.2023 в същото село умишлено умъртвил баща си Д. Х. К., б.ж. на гр.•••, род. на •••••. – престъпление по чл.116 ал.1 т.3 вр. чл.115 от НК. Прокурор от ОП- Хасково поддържа обвинението съобразно дадената по обвинителния акт правна квалификация. В обвинителната си реч намира за изцяло доказана и установена фактическата обстановка, описана по обвинителния акт, вкл. авторството на деянието и начина на осъществяването му. Обсъжда причините, подбудите и мотивите за извършването му, обосновава, че подсъдимият е действал при пряк умисъл. По отношение на наказанието, след анализ на отегчаващите обстоятелства приема, че същото следва да се отмери към средния предвиден от закона размер и пледира при условията на чл.54 ал.1 от НК да се наложи „лишаване от свобода“ за срок от 17 години. Измежду кръга от пострадали лица от правото си да се конституират като страни в процеса, и то само като частни обвинители, се възползваха Н. Х. П., сестра на пострадалия и Т. Х. К., негов брат. Техният повереник адв.С. от АК – ••• на свой ред изразява становище, че обвинението и вината на подсъдимия са доказани по несъмнен и категоричен начин. Като излага собствен анализ на доказателствата, акцентира върху липсата на основания за прилагане института на неизбежна отбрана в действията на подсъдимия, вместо което намира за проявен пряк умисъл. С оглед обществено и морално укоримите подбуди за извършване на деянието от подсъдимия, лошите му характеристични данни и липсата на критично отношение към стореното, настоява за налагане на наказание 20 години „лишаване от свобода“. Подс.Д. К. заявява, че разбира обвинението и не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които потвърждава част от поддържаните от прокурора факти, вкл., че на 14.06.2023 год. преди обед посетил родителите си в дома им в гр.Х., по време на разговора обсъждали, но без да се скарат, желанието му да продължи да се лекува в ••••, а надвечер баща му го посетил в неговата къща в •••. Тогава вече се скарали, но отрича да е пробождал баща си с нож. Поддържа, че се сборичкали, паднали едновременно на земята и при това баща му се самонаранил с ножа, който бил в неговата ръка. Отрича приобщените като веществени доказателства по делото нож и калъф за същия да са идентични с тези, които баща му носел, а подсъдимият извадил от тялото му. Заявява, че винаги е ценял високо баща си, който го научил на важните неща в живота. Защитникът му адв.И. И. от АК – ••• мотивира становище, че не са налице основания подс.Д. К. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 от НК. От доказателствата по делото не се установявал мотив за извършване на престъпление по тази правна квалификация. Предишни конфликти на подсъдимия с родителите му датирали от преди много години, но след като той се отделил и заживял сам в къщата си в ••• нямало данни за нови такива. Не се събрали никакви преки доказателства затова, как са се развили събитията в двора на къщата на подсъдимия в ••• след пристигането на неговия баща – пострадалия. Въз основа на косвени такива могло да се заключи, че се е стигнало до физически сблъсък, схватка с размяна на удари, но механизмът на намушкването оставал в сферата на предположенията. Следвало да се приеме, че подсъдимият е действал при непредпазливост, като предлага на съда да квалифицира стореното от него алтернативно – като престъпление по чл.118 или по чл.119, или по чл.124 от НК. Подсъдимият в своя защита изтъква, че не е искал да причини нараняване на баща си, а обвинението се основава на предположения. Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено по делото следното: По фактическата обстановка: Подс.Д. Д. К., род. ••• год. е на •••• години, роден в гр.•••, където живеел заедно с родителите си допреди десетина години, когато си купил селска къща в ••• и се преместил да живее сам. ••• гражданин, •••, ••• образование, в последните години безработен. •••, но от приключило през 2017 год. фактическо съжителство на семейни начала има непълнолетна дъщеря. След раздялата за детето се грижи майката. Пострадалият Д. Х. К., роден ••• год. е бил негов баща. Негова съпруга е била Р. К., майка на подсъдимия. На съдебното следствие същата се възползва от правото си да не дава показания. Двамата има още един по-голям син – свид.Х. К.. Частният обвинител и свидетел Н. П. е негова по-голяма сестра, която живее в •••, а частният обвинител и свидетел Т. К. – негов по-малък брат, който живее в гр.•••. Пострадалият бил бивш ••••, отдавна пенсиониран от ••••. След като се пенсионирал сравнително млад, започнал да развива различни търговски и стопански дейности. В последните години отглеждал животни /крави/ в местността „••••••“ край с.У., където притежавал имот с постройка. Предвид необходимостта от постоянна грижа за животните, пребивавал почти постоянно там. В града си идвал рядко и за малко. В животновъдната му дейност според възможностите си го подпомагала неговата съпруга, която имала друга, постоянна работа. Дълги години, вкл. докато децата били малки, семейството на пострадалия живеело в двустайно жилище на ул.“••••“№•• в •••. На същата улица, точно отсреща в жилищен блок на №••• също такова жилище притежавал дядото на подсъдимия по майчина линия, на когото той бил кръстен. По волята на последния, този апартамент бил прехвърлен на Д.. Подсъдимият израсъл в нормална семейна среда. Пострадалият и съпругата му били грижовни родители, не проявявали излишна строгост към децата си, по-скоро ги глезели. Като дете бил палав и весел. Като юноша станал бунтар и купонджия. Започнал да се отнася несериозно към уроците, имал проблеми да завърши средното си образование. Започнал и да посяга към алкохола. Подсъдимият имал високо самомнение за себе си. След казармата опитвал найразлични търговски дейности – магазин за месо /по това време пострадалият отглеждал прасета/, кафе-сладкарница, бил убеден в успеха на всяко начинание, което предприемал. Макар баща му да го подпомагал финансово и с личен труд, нито един бизнес не се развил успешно. Накрая сформирал строителна бригада и най-дълго работил като строител, вкл. за няколко месеца в •••••. Същевременно започнал системно да злоупотребява с алкохол и в крайна сметка развил алкохолна зависимост. Отделно от това на около •••-годишна възраст започнал да получава епилептични пристъпи с припадъци. Първоначално съвсем краткотрайни, за по 20-30 секунди, с изтръпване на крайници и пристъпи на задушаване. Постепенно продължителността им се увеличавала и зачестили до 2-3 пъти месечно. През 2014 год. бил приет в УМБАЛ „Свети Наум“ – София и диагностициран с Криптогенна епилепсия –такава, при която причините не могат да бъдат идентифицирани. Подсъдимият бил лекуван на много места. Брат му, свид. Х. К. и неговите братовчедки, дъщери на свид. Н. П. /и тримата живеещи в •••/ го водили при различни специалисти, които били категорични, че заболяването е лечимо, но са нужни упоритост и дисциплина, като предписаните медикаменти трябва се приемат в продължение на 3-5 години и през това време се изключи употребата на дразнещи нервната система храни и напитки – кафе, кока-кола, алкохол, цигари и пр. Подсъдимият обаче не бил способен да прояви воля и да приема лекарства и спазва режим за повече от 3 месеца. Поначало за това заболяване били характерни лесна раздразнителност и емоционална дисрегулация – неспособност да се регулират и управляват собствените емоции. Наред с това подсъдимият бил абсолютно безкритичен към себе си и поведението си и ставал особено раздразнителен на тема злоупотреба с алкохол. Спорел с близките си, които всячески се опитвали да му въздействат и категорично отричал да има проблеми с алкохола. Така при подс.Д. К. протичала постепенна, но трайна и необратима деградация на личността. Престанал както да се лекува, така и да си търси работа. Родителите му го регистрирали като ••• и му плащали осигурителните вноски. Разделил се с майката на детето си. То останало на нейните грижи, но за отглеждането му активно помагала и неговата майка. Същевременно през този период от време настъпили съществени усложнения в имуществените отношения между членовете на семейството. Преди години пострадалият имал известни финансови проблеми в стопанската си дейност по отглеждането на животни. Задлъжнял към свои съконтрахенти, близки и приятели, които му услужвали с пари. За да ги разреши, със съпругата си решили и продали семейното жилище, разплатил задълженията си, а останалата сума разделил между синовете си. С една част от парите подпомогнал другия си син свид.Х. К., който живеел и развивал бизнес в ••••, а с другата направили основен ремонт на жилището, което било прехвърлено на подсъдимия от неговия дядо, след което тримата се нанесли да живеят там. Първоначално всичко било мирно и тихо. Пострадалият обаче имал нужда от още средства, за да разшири стопанската си дейност, а искал и да помогне на сина си Х. да си купи жилище в ••••. Придумал подсъдимия да ипотекира, вече единственото останало им жилище на ул.“••••“№•••, което било негово и да изтегли ипотечен кредит на свое име. От тези пари една част отново получил брат му, а друга част баща му ползвал в дейността по отглеждането на крави. Самият Д. не получил нищо. Макар Д. К. да обслужвал редовно кредита, подсъдимият започнал да изразява недоволство от действията на родителите си. Обвинявал ги, че са го подлъгали да ипотекира имота си, че са фалшифицирали подписа му. В съчетание със задълбочаващото се пиянство, станал агресивен към тях, започнал да им посяга. От влязло в сила Решение №359/23.06.2015 год. по гр. дело №1243/2015 год. на РС – Хасково, постановено в производство по чл.7 и сл. от Закона за домашното насилие /ЗДН/ и изложените към него мотиви се установява, че на 31.05.с.г. в дома им подс.К. започнал грубо да обижда майка си, ударил и шамар, съборил я на земята и я влачил, накрая я изхвърлил на стълбищната площадка и заключил жилището. На 2.06.с.г. сутринта нападнал и баща си, направил опит да изгаси цигара върху лицето му, удрял го по главата и го заплашвал, че ще го убие. Същият ден вечерта около 22 часа отново нападнал майка си, пак я съборил и влачил до входната врата, при което била извикана полиция. По това дело Д. К. признал, че причина за агресията му е ипотекирането на апартамента. Въпреки издадената от съда спрямо него заповед за въздържане от домашно насилие, след този случай Р. К. отишла да живее при съпруга си на вилата им в местността „•••••••“, а в апартамента идвала само колкото да почисти и изпере, без да пренощува. През 2017 год, вече разделен с майката на детето си, подсъдимият, за да „отмъсти“ на родителите си, като ги остави на улицата, обявил, че иска да продаде апартамента, да си купи къща на село и да заживее сам. Родителите и брат му всячески го разубеждавали, предлагали му различни варианти, но той останал непреклонен и осъществил намерението си. Продал апартамента, погасил ипотечния кредит и с остатъка от сумата си купил къща в •••, община ••••. Къщата била в лошо състояние и се нуждаела от сериозен ремонт, но подсъдимият смятал, че притежава достатъчно умения като строител и ще я ремонтира сам. Родителите му поживели известно време в апартамент на роднини, а след това с помощта на сина си свид.Х. К. си купили друго жилище в ••• – на ул.“•••••“№••••. То било закупено на негово име и с изтеглен от него ипотечен кредит, за да бъдат осуетени евентуални претенции на Д. към този имот. След като заживял на село, подсъдимият, се занимавал с ремонта на къщата. В тази дейност му помагал свид.Х. Д., жител на селото, с когото единствено станал по-близък. Ремонтирал покрива, банята и тоалетната, но жилищните помещения били необитаеми. На практика живеел в една стая с баня и тоалетна в мазето. В същото време почти ежедневно посещавал родителите си в града, носел дрехи за пране и получавал пари за храна, пътни и ежедневна издръжка. Продължавал редовно да употребява алкохол. През пролетта на 2020 год. в къщата си в ••• при неустановени обстоятелства /твърде вероятно при пореден епилептичен пристъп/ подс.К. паднал върху нагорещен отоплителен уред и тъй като бил облечен с дрехи от леснозапалима материя, получил много сериозни изгаряния от III към IV степен. Успял да извика по телефона баща си и бил отведен в лечебно заведение в П., където му била направена животоспасяваща операция с присаждане на кожа и тъкани. В условията на спешност при тази операция нямало място да се съобразяват естетически последици и от същата останали т.нар „келоидни“, груби белези. Това наложило, след преминаването на непосредствената опасност за живота, подс.К. да претърпи серия пластични операции. Такива били проведени /повече от десет/ в „Отделение по изгаряне и пластична хирургия“ при УМБАЛСМ „Пирогов“ - София и за всяка от тях по делото са приобщени епикризи. За целта родителите и брат му плащали осигурителни вноски за него. В последно време обаче подс.К. се оплаквал и недоволствал от лекарите в „Пирогов“, твърдял, че не го лекуват правилно. Под въздействие на разговори с негови познати бил обсебен от идеята да продължи лечението си в •••• и поискал от родителите и брат си да му осигурят средства затова. Те го разубеждавали и уверявали, че това е неразумно. Той заявил, че ако му откажат, ще продаде къщата в •••, но ще осъществи намерението си да се оперира в ••••. Разногласията по този въпрос станали причина за нови дрязги и караници. Все пак подс.К. приел да се подложи на поредна пластична операция в болница „Пирогов“, за която трябвало да постъпи на 12.06.2023 год. /понеделник/. В София пристигнал още в петък, на 9.06.с.г. и предпочел да отседне при братовчед, тъй като с брат си пак били скарани. Въпреки това, този ден свид.Х. К. му платил здравните осигуровки, за да се поеме операцията от Здравната каса. В неделя вечерта подсъдимият се обадил по телефона на леля си, свид.Н. П. и я попитал дали нейните дъщери не могат да му помогнат финансово за операция в ••••. Тя го посъветвала да говори с тях. В понеделник, на 12.06.2023 год. подс.К. отишъл до болница „Пирогов“ и се регистрирал за приемане и настаняване. След това обаче самоволно напуснал болницата, отишъл на автогарата и се качил на автобус за •••. Свид.Х. К. му се обадил да пита дали са го приели нормално и научил, че подсъдимият е на автогарата и си тръгва. Заявил, че повече няма да се лекува в „Пирогов“ и категорично иска да отиде на лечение в ••••, където лекарите били по-добри. Свидетелят уведомил майка си затова. Като пристигнал в •••, подсъдимият отишъл в апартамента на родителите си, където била само майка му. Казал , че е напуснал болницата, защото му поискали пари за екип, лекарите не са добри и само го лъжат, затова иска да се лекува в •••••. После се прибрал в •••. На следващия ден подс.К. отново дошъл в ••• при майка си, която му дала пари за храна и пътни. Провел телефонни разговори с брат си, в които потвърдил, че е готов да продаде къщата, за да си осигури средства, като този път споменал, че ако не успее да осъществи лечение в ••••, ще се самоубие. Свид.Х. К. не приел тези думи на сериозно. На 14.06.2023 год. сутринта подсъдимият отишъл при своя съселянин свид.А. М. и му споделил, че иска да продаде къщата си в ••• за 20 000 лв. Още тогава лъхал на алкохол и свидетелят заключил, че предната вечер е пил много. Свид.М. казал на Д., че цената е ниска, защото къщата вече донякъде е ремонтирана, но разпространил из селото, че имотът се продава. След това подсъдимият заминал за •••. На 14.06.2023 год. по-късно сутринта пострадалият и съпругата му дошли от вилата в града да продават мляко и на улицата пред блока си на „•••“№••• срещнали сина си. Той бил ходил да търси леля си, свид.Н. П., която живее на същата улица, но не я намерил. Поканили го да влезе. Започнали разговор. Д. К. упрекнал сина си, че е напуснал болница „Пирогов“. Подсъдимият отново се оплакал от лекарите в тази болница. Потвърдил, че ако трябва, ще продаде къщата в •••, но ще отиде на лечение в ••••. Баща му го умолявал да се върне в „Пирогов“, но подсъдимият бил категоричен в отказа си и заявил, че ако не го излекуват в •••••, ще се самоубие. Подсъдимият се оплакал от болки в стомаха и споделил, че иска да се прегледа при лекар, а майка му възразила, че това е от алкохола и цигарите. Разговорът приключил, подсъдимият си тръгнал от дома на родителите си, а пострадалият се върнал при животните на вилата. Р. К. останала в къщи, защото след училище поемала грижите за детето. През целия ден пострадалият бил притеснен от думите на сина си за самоубийство. На няколко пъти го търсил по телефона, но подсъдимият не вдигал. Привечер споделил на свид.Г. Г., негов съсед в „•••••“, че синът му Д. не си вдига телефона и трябва да отиде да види дали не се е случило нещо. През деня и свид.Х. К. се обадил на брат си по телефона, но последният му казал, че сега не иска да говори. После Х. се чул с баща си, който го попитал дали Д. е говорил пред него за самоубийство. Х. потвърдил, но го успокоил, че по-рано са разговаряли по телефона и се ангажирал да му се обади пак. В следобедните часове пострадалият непрекъснато звънял на подсъдимия, който не му вдигнал нито веднъж. Регистрирани са неприети повиквания в 16:01, 16:32, 17:44, 17:46, 18:09, 18:15 часа. В 18:22 часа се обадил на другия си син Х. и му казал, че е много притеснен и като оправи животните, ще отиде до ••• да види Д.. Преди това се обадил и на съпругата си. Подсъдимият прекарал деня в ••• и се прибрал на село с автобус в 16:40 часа. След 17 часа си бил у дома и започнал да пие бира. По едно време извикал свид.Х. Д., който му бил най-близък в селото и с когото заедно работели по ремонта на къщата, а извършвали и други строителни услуги. Свидетелят си помислил, че Д. ще иска помощ или ще му предлага работа. Заварил го седнал на стол в двора пред къщата. Изненадващо го посрещнал с думите: „И ти си предател. И ти си с тях.“ Бил умърлушен, а донякъде и неадекватен. Личало си, че е пил, лъхал на алкохол. Няколко пъти звъннал телефонът му, но подсъдимият казал, че това е баща му, с когото не желае да разговаря в момента и не вдигал. Свид.Д. останал около 20 минути, но се уверил, че подсъдимият е неадекватен, комуникацията трудна, а разговорът безсмислен и си тръгнал. Свид.Ж. С. също отглежда животни в землището на ••••• и бил близък с пострадалия, двамата обменяли опит и си помагали. На 14.06.2023 год. след 18 часа тръгнал да си прибира животните. Когато се връщал, покрай него преминал Д. К. с автомобила си. За разлика от друг път, преминал без да го поздрави и със сравнително висока скорост Свид. С. Щ., друг съсед на пострадалия, който се занимава с животновъдство, по същото време също възприел, че пострадалият тръгва с колата си към града с необичайно висока скорост за движение по черен път. Д. К. се придвижвал с ползвания от него лек автомобил „Тойота Раф 4“, рег.№ ••••••. Докато пътувал към •••, в 20:16 часа последно разговарял със съпругата си, а според справките за местонахождение на мобилния му телефон около 20:24 часа бил в района на •••. Пострадалият спрял автомобила на улицата пред къщата на сина си. Тръгнал към двора, без дори да угаси светлините. Притеснявайки се, че Д. може да е посегнал на живота си, взел със себе си нож с дървена дръжка с дължина на острието 132 мм в случай, че му бъде необходим, за да го освободи. Очевидно бързал, оставил на предната дясна седалка калъфа на ножа, както и всичките си лични вещи, вкл. мобилния телефон. Като влязъл в двора, възприел сина си да седи на стол до маса пред къщата. Щом видял баща си, подсъдимият станал и тръгнал към него. Бащата отново изразил недоволство от решението му да се лекува в •••• и продаде на къщата. Двамата разменили реплики, повишили си тон, скарали се. Кавгата се развила бурно и бързо прераснала в единоборство, физическа схватка. Пострадалият пуснал ножа на земята, за да не нарани сина си, а и за да бъдат ръцете му свободни. Нанесли си взаимно удари с ръце по главата и шията, като в този момент са били в положение изправени един срещу друг. Паднали на земята, отново се изправили. В един момент подсъдимият взел намираща се наблизо мотика с дървена дръжка. Започнал да замахва към баща си с острата част. Пострадалият вдигнал ръце, за да се защити и хванал мотиката за режещия ръб с дланта на лявата си ръка, при което получил порезна рана на това място, а с дясната успял да отнеме мотиката от ръцете на сина си. От този момент ръцете му били заети да държат мотиката, а ръцете на подсъдимия вече били свободни. Тогава подсъдимият хванал блузата на баща си и преметнал задната част през главата му върху гърдите. Така преметната, блузата едновременно ограничавала движението на ръцете на пострадалия и му пречела да вижда и да възприема случващото се. Тогава подс.К. взел от земята донесения от баща му нож с дясната си ръка и го пробол в лявата половина на гърдите. Острието на ножа преминало през гънката на задното платно на блузата и потника, с които бил облечен Д. К., преодоляло съпротивата на гръдната стена, вкл. хрущялната част на пето ляво ребро и прерязало сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера в цялата дебелина. Пострадалият паднал на земята на дясната си страна, продължавайки да държи мотиката за металното острие и издъхнал за секунди, без да е бил в състояние да извършва повече никакви движения. Поради това останал в същата поза. Подсъдимият възприел, че баща му не помръдва. Извадил ножа от гърдите му и го оставил на земята до трупа. В 20:46 часа подсъдимият Д. К. се обадил от мобилния си телефон №•••••••••• на телефон 112, уведомил, че баща му е мъртъв, без да посочи причини затова и поискал да бъде изпратена линейка в •••. В 20:56 часа се обадил повторно, при което операторът го уведомил, че линейката е на път и го помолил да я посрещне в центъра на селото и упъти. На място били изпратени екип на Спешна медицинска помощ – Д. и на РУ – Д. Пръв пристигнал екипът на ЦСМП - Д. в състав – свидетелите д-р С. Б., медицинска сестра Ж. К. и водач на линейката С. С.. В центъра на селото видели хора, които ги упътили за адреса – ул.“••••••.“, пресечка на главната улица. Продължили и на една пресечка видели подсъдимия, което им махнал, а те го последвали. Свид. С. спрял линейката зад паркиран пред двора на къщата джип, който бил с угасен двигател, но запалени светлини. Последвали подсъдимия, който ги въвел в двора, където видели пострадалият да лежи на земята на една страна. Пред тялото му имало мотика, а отстрани на земята – нож. Свид. д-р Б. констатирала вече настъпила биологична смърт – липса на дишане и сърдечна дейност и трайно разширени зеници. И тримата свидетели са възприели, че подсъдимият е в нетрезво състояние и се държи неадекватно. Минути по-късно на място пристигнал и изпратеният дежурен екип на РУ – Димитровград в състав – свидетелите В. И. и К. К.. По пътя свид. И. поискал от оперативния дежурен телефонния номер на подателя на сигнала, за да му се обади и разбере къде е адресът. Свързал се и получил инструкции. В края на разговора този, с когото разговарял, казал „Помогнете ми да го спася.“ Когато пристигнали на място, дежурният екип на ЦСМП вече бил там. Отвън пред двора бил паркиран джип „Тойота РАФ 4“ със запалени фарове и габарити. Влизайки в двора, възприели, че на земята лежи мъж, обърнат настрани, на дясната си страна, а до него прав стоял подсъдимият. Свид. Д-р Б. уведомила полицаите, че е констатирала смъртта на пострадалия. Огледали тялото, което видимо имало прободна рана, пред него - мотика, която държи, а отстрани на земята лежал нож. Подсъдимият потвърдил, че е автор на сигнала до тел.112 и заявил, че починалият е негов баща. Бил разстроен, дрехите му били раздърпани, на места разкъсани, по тях имало кръв. Полицаите започнали да му задават въпроси какво се е случило, но констатирали, че той завалва думите, няма добра координация на движенията, залита. Тъй като силно лъхал на алкохол, преценили, че е в нетрезво състояние и го тествали за съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер 7510 с №ARPL 0563, което отчело концентрация от 1,93 на хиляда. Свидетелите извикали дежурна оперативна група, в чийто състав влиза разследващ полицай и запазили местопроизшествието до нейното пристигане. На подсъдимият поставили белезници. Пристигналият разследващ полицай в 22:20 часа на 14.06.2023 год. предприел извършването на оглед на местопроизшествие /т.I л.17 – 33/, с което първо действие по разследването на осн. чл.212 ал.2 от НПК започнало ДП по настоящото дело. Докато траел огледа, подсъдимият се изпуснал и по малка, и по голяма нужда. След приключването му бил отведен в РУ – Димитровград, като по пътя заспал в патрулния автомобил. След отвеждането му в районното управление, в 00:08 часа на 15.06.2023 год. подс.К. дал кръвна проба. Същата е изследвана чрез химическа експертиза, чието заключение установява наличие на етилов алкохол с концентрация 1,63 на хиляда. Съдът прецени, че така изложената фактическа обстановка следва да се приеме за установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на съвкупната преценка на цялостния доказателствен материал – показанията на свидетелите Х. К., Н. П., Т. К., д-р С. Б., Ж. К., С. С., В. И., К. К., Г. Г., С. Щ., Ж. С., А. М., Х. Д. и Д. К., заключенията на назначените на ДП експертизи – съдебно-медицинска на труп и на живо лице и допълнителна такава, комплексна съдебно - медицинска и трасологическа, две химически, дактилоскопна, комплексна ДНК и дактилоскопна на дрехи и втора такава на поднокътно съдържание, комплексна съдебно-психологическа и психиатрична, както и протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства. Най-важните обстоятелства, които следва да се изяснят за правилното решаване на делото са тези, свързани с причината за смъртта на пострадалия, начинът, по който му е било нанесено смъртоносно нараняване и авторството на деянието. Изводите на съда, че изложените по-горе факти следва да се считат за доказани, и то осъществени по така описания начин и последователност, се основават на следните доказателства: От протокол за оглед на местопроизшествие /т.I л.17 – 33/ е видно, че трупът на пострадалия е намерен в двора на къщата на подсъдимия в •••, паднал на земята на дясната си страна, а пред тялото му лежи мотика, която все още стиска с лявата си ръка за острието. Нагоре от кръста е облечен с потник, но червена на цвят блуза /фланела/ е полусъблечена - прехвърлена от гърба пред тялото и свалена до лактите. На около 30 см пред тялото на земята лежи нож с дървена дръжка. От кръста надолу е с работен сив панталон, очевидно захабен, износен, с навити крачоли, а е обут с ботуши. Последното впрочем потвърждава, че Д. К. е тръгнал за дома на сина си по найбързия начин, веднага след като е приключил с грижите за животните, които отглежда в местността „•••••••“, следователно е бил много притеснен /в този смисъл са и показанията на свидетелите С. и Щ., а и данните от разпечатките на проведените от него телефонни разговори/. В същата насока следва да се цени обстоятелството, че автомобилът, с който е дошъл е оставен паркиран с включени светлини, а всички лични вещи на пострадалия са на предната седалка или в жабката. Дрехите на пострадалия са иззети, приобщени като веществени доказателства и огледани /протокол в т.III л.5-9/. По червена на цвят фланела са установени засъхнали тъмночервени петна по предна долна дясна част в областта на дясната мишница. На гърба на фланелата в горна лява част се наблюдават два среза на разстояние 10 см един от друг с ширина около 2 см и засъхнали тъмночервени петна около тях. Срез с дължина около 2,5 см се наблюдава и по потника на пострадалия – в предната част вляво, в областта на гърдите, където също има засъхнало кафяво петно. Такива има и по панталона. Били за иззети и огледани /протокол в т.III л.1-4/ и дрехите, с които на местопроизшествието е бил заварен подс.К. – мъжка риза с дълъг ръкав на бели и сини райета, черна на цвят тениска с къс ръкав с щампа на гърдите, светлосиви дънки с колан, скъсани в областта на коленете, чифт маратонки, бяло-сиви на цвят, подпетени, скъсани, а така също мотиката, ножа и канията за същия, която е намерена на предна дясна седалка в лекия автомобил, с който е дошъл пострадалия. По дънките на подсъдимия в областта на коленете, по острието на ножа, който е с обща дължина 24,5 см и по дървения сап /дръжката/ на мотиката се наблюдават кафеникави зацапвания. Със заключение на ДНК – експертиза /т.II л.59-68/ се установява, че червено-кафява материя по дънковия панталон на подсъдимия, по острие на нож и по дървена дръжка на мотика представлява човешка кръв, която произхожда от Д. К.. На ДП от подсъдимия са били иззети образци за сравнително изследване – епителни клетки, иззети с тампон от устна кухина и изрезки от нокти и поднокътно съдържание. Със заключение друга ДНК – експертиза /т.II л.82 -86/, на която същите са предадени за изследване се установява, че по изследваните обекти се установяват смеси на клетъчен материал, в които значително по-голямата част от биологичния материал изхожда от пострадалия Д. К., а останалата по-малка част – от подс.Д. К.. В заключение на СМЕ на труп /т.II 2-6/ са описани следните наранявания по тялото на пострадалия Д. К. – прободно-порезно нараняване на гръдния кош; входна прободнопорезна рана в лявата половина на гърдите, раневи канал през гръдната стена, сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера, свършващ на сляпо в кухината на камерата; множество охлузвания и кръвонасядания по лицето и ушните миди, драскотини по шията; порезна рана на лявата длан; кръвонасядания по двете мишници; Прието е, че причина за смъртта е прободно-порезното нараняване на гръдния кош, при което е била наранена целостта на гръдната стена, срязана сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера, което е довело до кръвоизлив в лявата гръдна кухина, колапс на левия бял дроб и остра кръвозагубна анемия с развитието на сърдечна и дихателна недостатъчност. Смъртта е настъпила за секунди и е била неизбежна. Това нараняване е било причинено от предмет с остър връх и един режещ ръб – нож с дължина на острието поне 14.15 см, ширина на режещия клин не по-малко от 30мм и ширина на гърба 3 мм. Бил е нанесен един удар в лявата половина на гърдите. Посоката на удара, съобразно направлението на раневия канал е била отпред назад, от ляво надясно и почти хоризонтално, преценено при изправено положение на тялото на пострадалия. Ударът е бил нанесен със замах и голяма сила, което е позволило да бъде преодоляна съпротивата на гръдната стена, вкл. хрущялната част на пето ляво ребро и да среже сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера в цялата дебелина. Порезната рана на лявата длан се дължи на движение по допирателната на режещия ръб на остър предмет, вероятно нож и е с характер на защитно нараняване. Останалите наранявания не са в причинна връзка с настъпилата смърт. Тези по лицето и ушните миди – охлузвания и кръвонасядания са в резултат на удари с ръце, крака, други твърди предмети, също и на триене с или върху твърди предмети, възможно е да са резултат и на падане и контакт с терена. Кръвонасядането по дясна мишница и охлузвания и кръвонасядания по лява мишница най-вероятно са в резултат на стискане с ръце в тези области. С отделно заключение по СМЕ на живо лице /т.II 29-30/ са установени наранявания и по тялото на подс.Д. К., а именно: Оток с кръвонасядане на клепачите на дясното око; оток с кръвонасядане на горния клепач на лявото око; кръвонасядане в областта на лявата скула; разкъсно-контузна рана на вътрешната лигавица на горната устна; кръвонасядане на дясната ушна мида; кръвонасядане в лявата страна на гръдната клетка; кръвонасядания по гърба; кръвонасядания по двете ръце; охлузвания на двете лакътни стави; Уврежданията са причинени от твърди, тъпи предмети и могат да се получат при инцидент с употреба на физическа сила. Допълнително заключение по тази експертиза /т.II 34-35/ изключва вероятността същите да са получени при епилептичен припадък при и по време на задържането му в РУ – Д. Теоретично възможно било това да се отнася само за някои от нараняванията по ръцете. Преценени в съвкупност, всички увреждания отговарят на такива, получени при участие в сбиване с упражнена взаимно физическа сила с ръце от двама участници, включващо и падане на терена. След приобщаването на описаните дотук доказателства, на ДП е била назначена комплексна съдебно-медицинска и трасологическа експертиза /т.II л.11-21/, която е имала възможност да ги съобрази и чието заключение е решаващо за изводите на съда. В нейната трасологична част експертът – трасолог е изследвал приобщените като ВД по делото нож и калъф /кания/. Установил е следните параметри на ножа – обща дължина 245 мм, дължина на острието 132мм, най-голяма ширина на острието 28 мм, дебелина на металната част от горната страна – 3,8мм. Същият е ловен, българско производство на завод „Арсенал“ и при поставяне в канията влиза свободно и лесно, а закопчалката го обхваща плътно и се закопчава без усилие. При съпоставка със заключението на СМЕ на труп е видно, че ножът има посочените от вещото лице-съдебен лекар параметри, за да причини смъртоносното нараняване. Становището на вещите лица по заключението по същинските, поставени на експертизата задачи, подкрепя убедително изводите на съда относно следните обстоятелства: Всички наранявания освен това, причинило смъртта, свидетелстват за борба, схватка, противоборство с употреба на физическа сила, при което участниците са си причинили взаимно увреждания. Тук следва да се цени и установения в иззетото от подсъдимия поднокътно съдържание биологичен материал, изхождащ в по-голямата си част от пострадалия. Кръвонасяданията по клепачите, скулата и лигавицата на горната устна при подсъдимия са характерни за юмручен удар. Кръвонасяданията и при двамата по двете ръце, мишницата са от дърпане, стискане, хващане и сочат на динамика в движенията, а част от нараняванията са теренни травми от падане на земята, вкл. по гръб. Действията са се развивали в динамично, в кратък интервал от време – в рамките на няколко минути. Обстоятелството, че травмите и при двамата са разположени предимно в областта на лицето и горните крайници сочи на взаимно разположение на двамата участници – изправени и обърнати с лице един срещу друг. Порезната рана на лявата длан на пострадалия напълно съответства на установеното при огледа положение на тялото, при което лявата длан все още стиска /обхваща/ острието на мотиката /предмет с остър, режещ ръб/. Раната е причинена при движение на режещ ръб по повърхността на кожата в направление от вътрешността на дланта навън и е нанесена при опит на пострадалия да се защити, отнемайки я от ръцете на другия участник в схватката. Намереният на местопроизшествието нож е годен да причини смъртоносното нараняване в областта на гърдите на Д. К., а така също и прорезите по дрехите му. Прорезите по задното платно на фланелата, с която е бил облечен пострадалият, съпоставени в положението, в което тя е намерена – преметната отзад напред през главата и върху гърдите му, съвпадат и помежду си, и с местонахождението и размерите на раната в лявата половина на гърдите, което сочи, че в момента на нанасянето на удара с нож, тя вече е била преметната и в положението, в което е описана в протокола за оглед. Предното платно на блузата е било повдигнато нагоре, а задното – отпред на гърдите с оформена двойна гънка в областта на раната. Несъмнено премятането е затруднявало движението на ръцете на пострадалия, с които вече е и държал мотиката. Най-сетне, относно нанасянето на смъртоносния удар – същият е нанесен в крайната фаза на схватката. Блузата е била преметната през главата на Д. К., а мотиката – в ръцете му. За да преодолее съпротивата на гръдната стена и хрущялната част на пето ляво ребро, е бил нанесен със замах и голяма сила. Срязал е сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера в цялата дебелина. В момента на нанасяне на удара пострадалият е бил обърнат с лице към нападателя, който е държал ножа в дясната си ръка. Така констатираните находки изключват възможността Д. К. да се е самонаранил както неволно, така и при падане на терена върху ножа. За изключително съществена съдът намира следната част от заключението на вещото лице – съдебен лекар: директното поразяване на сърдечната торбичка и сърдечната камера има за резултат изпомпването на кръвта за по-малко от 10-15 секунди. Същевременно, тъй като ножът е влязъл докрай, прорезът не може да освободи цялото количество изливаща се кръв /настъпва т.нар. ефект на „тампониране“/. По този начин се получава комбиниран ефект, който води до изключително бърза смърт – спада обемът на кръвта в съдовете, но е притиснато сърцето, което не може да се съкращава. Същевременно причинява и характерно, т.нар. „кататонно“ вкочаняване – замръзване на тялото в позата, в която е нанесен удара и абсолютна невъзможност на пострадалия да извършва каквито и да било действия от този момент нататък. В подкрепа на този извод е и установената при огледа поза на трупа, от която може да се заключи, че след намушкването, пострадалият единствено е паднал на земята на дясната си страна, запазвайки позата си такава, каквато е била в момента на пробождането. Ето защо е несъмнено, че с нанасянето на смъртоносния удар схватката е приключила. В обясненията си подсъдимият описва събитията след влизането на баща му в двора по следния начин: Той се подпирал на мотиката, защото се чувствал слаб. Баща му посегнал да му я отнеме, тогава той залитнал или се спънал в маркуч, повлякъл и баща си, двамата паднали, при което пострадалият се самонаранил – паднал върху ножа. Потвърждава, че е извадил ножа, но той бил забит ниско в лявата част на гърба. Приобщеният като ВД по делото нож не бил същият, който извадил от трупа. Всяко едно от тези твърдения е категорично опровергано. Пострадалият изобщо няма нараняване ниско в лявата част на гърба, прободната рана е отпред, в лявата част на гърдите. Приобщеният като ВД нож е установен на сантиметри от тялото още при първоначалния оглед, по острието му има кръв от пострадалия, а параметрите му дават основание да се заключи, че е бил годен на причини фаталното нараняване. Вече се обсъди, че самонараняване е изключено. Подсъдимият се е намирал в състояние на алкохолно опиянение, което се установява не само от свидетелските показания на свид.Х. Д., а и на свид. А. М.. Красноречиви са показанията от тестването с техническо средство – дрегер и заключението на химическата експертиза, изследвала кръвната му проба. Показанията са достоверни, като при оценката им е необходимо да се отчете следното – първо, техническото средство има стандартна грешка в рамките на 0,10 и второ – тестването с техническо средство с показание 1,93 на хиляда е извършено около 21 часа, а кръвната проба, чийто анализ установява съдържание от 1,63, е взета в 00:08 часа, т.е. около 3 часа по-късно. За този период такъв спад на концентрацията е напълно нормален. Изложеното опровергава твърденията на подсъдимия, че този ден изобщо не бил пил алкохол. Това дава основание на съда да цени критично цялостните му обяснения за това, как е прекарал деня, вкл. че се чувствал зле, бил натровен и пр. Свидетелските показания на свид.Х. К., подробни и непротиворечиви, намиращи подкрепа в показанията и на свид.Н. П., и в установените чрез приобщени от мобилните оператори данни за проведени телефонни разговори, установяват събитията в периода от заминаването на подсъдимия за София за поредна пластична операция в УМБАЛСМ „Пирогов“, през отказа му да се подложи на такава, завръщането му обратно и обявяването на решението му на всяка цена да се лекува в •••, дори ако за целта трябва да продаде къщата си, като в противен случай ще се самоубие. Дори последното да е било блъф, с цел да склони близките си да му платят лечение в••••, то е предизвикало силно притеснение у неговия баща. Претърпяното от подсъдимия преди няколко години тежко изгаряне и последвалите множество операции се потвърждават както от показанията на всички негови близки, така и от приобщената изобилна медицинска документация, издадено от „Отделение по изгаряне и пластична хирургия“ при УМБАЛСМ „Пирогов“ Подробните и взаимно напълно подкрепящи се до детайли показания на свидетелите – членове на семейството – Х. К., Н. П. и Т. К. обрисуват пълнокръвно историята на семейните отношения в дома на пострадалия и подсъдимия, перипетиите, през които преминават същите, характерни особености за личността на пострадалия и подсъдимия, възникналите с течение на времето спорове заради имоти, а за ипотекиране на жилище в Банка „ДСК АД“ са налице и писмени доказателства. Отнася се за свидетели, които са близки роднини, познават отлично семейството, участници са в някои от събитията. Приобщените материали по гр. дело №1243/2015 год. на РС – Хасково, завършило с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по чл.7 и сл. от Закона за домашното насилие /ЗДН/ и изложените към него мотиви сочат, че изградена у подсъдимия неприязън към родителите му заради това, че се е чувствал имотно ощетен от действията им, е прераснала във физическа агресия и прояви на насилие и то още в период, предхождащ настоящото деяние с близо десет години. В заключение, но не на последно място по важност, следва да се обсъди заключението на назначената и изслушана по делото комплексна петорна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.II л.103 – 156/. Въз основа на приобщени писмени доказателства - медицински документи за провеждани лечения на подс.Д. К., вкл. хоспитализации и на личен преглед и проведено освидетелстване, експертизата дава заключение, че същият страда от: Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на алкохол – Синдром на зависимост /F 10.2 МКБ 10/, както и от Органично разстройство на личността / F 07.0 МКБ 10/, възникнало у изначално Емоционално нестабилна личност, като последното е резултат на епилептична болест. Категорични са, че и двете не могат да бъдат приравнени към продължително разстройство на съзнанието, нито възпрепятстват базисните психични годности да разбира свойството и значението на стореното и да ръководи постъпките си. Затова намират подсъдимия вменяем и наказателно отговорен и към момента на извършване на деянието и към този на освидетелстването му. Налице е алкохолна зависимост и приетият алкохол е улеснил извършването на деянието, но не детерминира поведението му, което не е било психотично мотивирано. Липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене, паметови функции, поради което няма пречки за фиксиране и репродукция /т.е. съхраняване и възпроизвеждане/ на факти и събития от значение за водения съдебен, а и наказателен процес – да дава достоверни обяснения. Налице е съхранена психична годност да разбира смисъла на извършваните спрямо него действия по разследването и участва в досъдебна и съдебна фаза на процеса. В същото време изследването е установило при подсъдимия изразени социално „желателни“ нагласи с неглижиране и отричане на личните недостатъци и неприемливи модели на поведение, които биха го конфронтирали с обществените норми, а така също и склонност към преекспонирано представяне на информация и изкривяване на факти и събития с оглед себезащита. Същият е личност с неустойчиво и неуравновесено поведение, редуващо нечувствителност към социалните правила и незачитането им в собственото поведение и загриженост за собствената личност. Привични за него са проблеми с контрола върху подтиците, влеченията и импулсите, бързо изчерпващ се самоконтрол във фрустриращи ситуации. С неефективни стратегии за справяне в трудни житейски ситуации и преобладаващо негативен емоционален тон на преживяванията, предизвикващ вътрешна празнота, самообвинения, разочарование, вина, безизходица. Чувствителен към негативни оценки, критика, отхвърляне и преживяно унижение на себе си, когато би могъл да реагира крайно, неконтролируемо и агресивно. Категорично се отхвърля от експертите възможността подсъдимия да е действал при извършване на деянието в състояние на афект, като акцентират върху това, че състоянието на алкохолно опиянение изключва физиологичния афект, защото такъв може да възникне само в нормално физиологично състояние, каквото не е налице при концентрация на алкохол в кръвта повече от 0,7-0,8 на хиляда. Елиминира се и хипотезата за състояние на патологичен афект, тъй като не се обособяват характерните за него фази – напр. характерната фаза на изчерпване /емоционално/ непосредствено след извършване на деянието, при която деецът не е в състояние да извършва никакви рационални действия – в случая подсъдимият изважда ножа от тялото, обажда се на тел.112, обяснява къде е адреса, посреща и упътва линейката и т.н. Вещите лица оценяват поведението на подсъдимия афективно /емоционално/, но не и афектно обусловено. Изследването /освидетелстването/ е установило при подсъдимия липса на критично отношение и към извършеното деяние, и към самия себе си, не преживяване на чувство за съпричастност или отговорност за случилото се, приписване на вината върху другата страна. При изследването не е била установена нужда от прилагане на принудителни медицински мерки по реда на чл.89 от НПК, нито абстинентни симптоми за провеждане на лечение по чл.92 от НК Всичко споменато сочи на липса на установени от закона пречки подс.Д. К. да носи наказателна отговорност и води до извод, че същият е вменяем. Същевременно, извън въпроса за вменяемостта, заключението на експертизата установява важни обстоятелства за характера на подсъдимия, неговото личностно развитие и структура, начин на живот, интереси, социални умения и пр., които са съществени за изводите на съда. Така изложеният анализ мотивира съда да приеме за доказани по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието и вината на подс.Д. Д. К. И. По правната квалификация: Въз основа на така установените по делото факти, съдът призна подсъдимия Д. Д. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 вр. чл.115 от НК затова, че на 14.06.2023 в същото село умишлено умъртвил баща си Д. Х. К., б.ж. на гр.•••, род. на ••••• год. Дадената от прокурора правна квалификация намира подкрепа в безспорно установени по делото, релевантни за нея обстоятелства. Квалифициращият признак по т.3 на чл.116 ал.1 от НК – убийство на баща - е вън от съмнение и не изисква особен коментар. Приоритетно следва да се обсъди становището на защитата, която предлага на съда да квалифицира стореното от подсъдимия алтернативно – като престъпление по чл.118 или по чл.119, или по чл.124 от НК, без да подкрепи същото с никакви конкретни аргументи и анализ на доказателствата. Липсата на основания да се приеме, че подсъдимият е действал в състояние на афект – физиологичен или патологичен бе подробно мотивирана по-горе. Този въпрос не буди никакви колебания. Разпоредбата на чл.119 от НК регламентира извършването на убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. За да има превишаване пределите на неизбежна отбрана, преди всичко трябва да е налице деяние, извършено в условията на такава. Липсата на преки доказателства как е започнала и се е развила свадата, а впоследствие и схватката между баща и син в двора на къщата в ••• /били са насаме/ действително не изключва с категоричност вероятността пострадалият пръв да се е нахвърлил върху подсъдимия. Косвените доказателства обаче не са в подкрепа на такъв извод. В момента на срещата им в двора на къщата пострадалият е бил притеснен, а подсъдимият раздразнен, а и в състояние на алкохолно опиянение. Убедителни доказателства, изложени и обсъдени подробно по-горе от съда сочат, че бащата е отишъл в дома на сина си обзет от силно притеснение заради заканата на Д. да посегне на живота си. Не се констатират никакви причини, мотиви, подбуди поради които същият е могъл пръв да предприеме нападение, да прояви физическа агресия спрямо сина си. В противовес на това, без никакво съмнение е установено, че подсъдимият от своя страна през целия ден категорично е отказвал да разговаря с баща си, като многократно не е отговарял на многобройните му обаждания по телефона. Причината затова е, че не е искал отново да бъде критикуван заради решението си да продава къщата и да се лекува в •••• и да бъде разубеждаван по този въпрос. В тази насока важно е да се припомни, че според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза подсъдимият е личност с неустойчиво и неуравновесено поведение, привични за него са проблеми с контрола върху подтиците, влеченията и импулсите, бързо изчерпващ се самоконтрол във фрустриращи ситуации. Поначало за епилептичното му заболяване били характерни лесна раздразнителност и емоционална дисрегулация – неспособност да се регулират и управляват собствените емоции. От друга страна бил абсолютно безкритичен към себе си и поведението си и много чувствителен към негативни оценки, критика. Изложеното дава основание да се приеме, че в момента, в който е видял баща си да влиза в двора, подсъдимият се е подразнил от факта, че няма да избегне нежелания и всячески избягван от него разговор, свързан с отправянето на критика за решението му. Извън установяването на психологическия контекст на фаталната последна среща между пострадал и подсъдим, следва отделно подобаващо да се обсъдят обективни находки и безспорно установени обстоятелства, които съдът оценява като съществени и релевантни по това възражение на защитата – преметнатата през главата върху гърдите на пострадалия горна дреха /червена фланела/ в съчетание с категоричния извод, че нанасянето на смъртоносния удар е финален момент в схватката. Установено е по делото, че в края на схватката подсъдимият е преметнал горната дреха /червената фланела/ на баща си през главата върху гърдите му, което съществено е ограничавало възможността на последния на извършва действия с ръцете си, които са били заети още и да държат мотиката. Прорезите по червената фланела и потника, съответстващи на размера на острието и мястото на пронизването в гърдите както и посмъртното стискане на мотиката с лявата ръка от пострадалия водят съда до категоричен извод, че в момента на нанасянето на смъртоносния удар всякакво нападение от страна на пострадалия е било напълно преустановено – нямало е как той да продължава да извършва активни, агресивни действия спрямо подсъдимия в това положение. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има при явно несъответствие на защитата на характера и опасността от нападението, но такова несъответствие не може да се преценява към момент, когато нападението е било завършило. Със собствените си действия по премятането на горната дреха през главата на баща си, самият пострадал е могъл да постигне и вече е бил постигнал пълно отблъскване на нападението. На практика в момента на нанасяне на смъртоносния удар, пострадалият повече не е бил в състояние да нанася удари. А преустановяването на нападението води и до прекратяване на състоянието на неизбежна отбрана, то трае само, докато нападението все още продължава. Като се вземе предвид, че пробождането с нож категорично е финален момент, то състоянието на неизбежна отбрана е било отминало към момента на нанасянето му. По изложените съображения съдът отхвърли исканата преквалификация на деянието като престъпление по чл.119 от НК. Аргументът за преквалификация на деянието по чл.124 от НК /убийство, извършено по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда/ бездруго е свързан с обсъждане субективната страна на деянието При престъплението по чл.124 от НК деецът действа с намерението на причини телесна повреда, без да допуска възможното настъпване на смърт. Могъл е, или е бил длъжен да предвиди това, но се е надявал било чрез свои действия, или под въздействието на други, странични фактори, да не се достигне до този резултат, принципно нежелан от него. Утвърден в наказателното право принцип е за субективните намерения на дееца да се съди по обективните действия, в извършването на които същите са намерила външен израз и проявление, а така също и по обективните находки, причинени от тези действия. Изходна точка за изводите на съда следва да бъде заключението на СМЕ на труп. То е категорично, че от множеството наранявания, установени по тялото на пострадалия, в причинна връзка с настъпването на смъртта е само едно - прободнопорезното нараняване на гръдния кош, при което е била наранена целостта на гръдната стена, срязана сърдечната торбичка и стената на лявата сърдечна камера, като раневия канал свършва на сляпо в кухината на камерата. То е довело до кръвоизлив в лявата гръдна кухина, колапс на левия бял дроб и остра кръвозагубна анемия с развитието на сърдечна и дихателна недостатъчност. Смъртта е настъпила за секунди и е била неизбежна. Този резултат е бил постигнат вследствие на удар, нанесен с нож, в предната част на гърдите, в лявата половина. За да се постигнат описаните поражения, ударът е бил нанесен със замах и голяма сила. Ноторно за всеки е, че в предната лява половина на гръдната кухина е разположено сърцето. Така по делото се установява, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия удар с годно да причини смърт оръжие – нож с респектиращи параметри, в жизненоважен орган – сърцето, с голяма сила и замах и всички тези обстоятелства са се обхващали от представите му. В този момент пострадалият, съгласно мотивираното по-горе се е намирал и в сравнително безпомощно състояние – лишен от възможност да извършва действия с ръце. Това дава основание на съда от една страна да отхвърли тезата на защитата за преквалифициране на деянието на подсъдимия в престъпление по чл.124 от НК, а от друга да приеме, че деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и общественоопасните последици, които ще настъпят от него и е искал тяхното настъпване. Прекият умисъл обаче е внезапен/инцидентен/. Въпреки влошените от години отношения между подсъдимия и родителите му, няма данни за предварително планиране, подготовка или дори намерение за извършване на престъплението. Тъкмо обратното, въпреки влошените отношения, Д. К. е приемал помощ и грижи от родителите си – храна, пари, материална издръжка, за което редовно се е срещал с тях. Решение за извършване на деянието е взето на момента, импулсивно, спонтанно, в контекста на конкретната създала се обстановка, и под въздействието на външен дразнител - нежеланието да разговаря с баща си и раздразнението от нечаканата му поява. Причините, мотивите и подбудите за извършване на деянието в значителна степен практически бяха вече коментирани от съда - житейската безизходица, в която подсъдимият е изпаднал, личната му неудовлетвореност, нетърпимостта към критика, системната злоупотреба с алкохол. Особени престъпни мотиви и подбуди не се установяват, лесната му раздразнителност, ниският фрустрационен праг и въздействието на алкохола са взели връх в една конкретна, оказала се фатална житейска ситуация. По вида и размера на наказанието: За престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето вр. чл.115 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При отмерване на наказанието, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването на деянието, както и другите отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, които са установени по делото. Както бе отбелязано, някакви особено опасни за обществото престъпни подбуди не са налице. Подсъдимият може да се охарактеризира като някаква заплаха евентуално само за най-близките си, не и за обществото, а не е бил и особено социално активен. На преценката за степента на обществена опасност на дееца негативно се отразява съдебното минало на подсъдимия, което включва няколко осъждания за управление на МПС след употреба на алкохол, сравнително отдалечени във времето, а последното му осъждане /с едно общо наказание/ е за управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред /чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК/ и съставяне на неистински частен документ - договор за продажба на МПС – мотопед /чл.309 ал.1 от НК/. Все пак нито едно от тези престъпления не е тежко, нито е свързано с посегателство срещу личността и телесната неприкосновеност. Тежестта на предходните му осъждания поради това не бива да се надценява. Отегчаващо обстоятелство са и данните за проявено домашно насилие спрямо родителите му, които обаче също датират от период от около десет години преди извършване на инкриминираното по делото деяние. Отегчаващи обстоятелства са по-скоро отрицателните лични характеристични данни заради проявените липса на воля, желание за полагане усилия за справяне с предизвикателствата на живота – да лекува епилептичните припадъци, да работи постоянна работа и си осигурява сам средства за материална издръжка, които са в пряка връзка със системното пиянство. Макар правото на защита да включва безусловно правото на подсъдимия да не прави самопризнания, съдът няма как да не отчете пълната липса на самокритичност, на разкаяние или поне съжаление за случилото се. Предвид изложеното, съдът прецени, че не са налице основания да се обсъжда налагане на наказание „доживотен затвор без замяна“ или „доживотен затвор“. Както ясно е прогласено от нормите на закона /чл.38 и чл.38а от НК/, наказанието доживотен затвор без замяна, както и доживотен затвор се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да бъдат постигнати чрез друго, по- леко наказание. Доживотното изолиране от обществото би било оправдано когато се отнася за деец с вкоренена враждебна нагласа към другите индивиди, склонен към отмъстителност, зъл, безчувствен, непредсказуем, изобщо да са налице такива лични характеристики, които са отрицателни не само във връзка с конкретното деяние, но и по принцип. Съдът не счита, че същите могат да се отнесат към личността на подсъдимия. Конкретните измерения на деянието все пак не го разкриват като изключително тежко. Прокурорът и повереникът пледират, че по делото не се установяват никакви смекчаващи обстоятелства /макар при това първият да намира, че адекватното наказание е „лишаване от свобода“ за срок от 17 години/. Чисто формално това е така. Както обаче се посочи по-горе – някакви особено опасни за обществото престъпни подбуди за извършване на деянието не са налице. За да се достигне до умишлено умъртвяване на родител, до голяма степен е настъпило злощастно стечение на обстоятелствата в конкретния ден и при конкретно създала се ситуация, която е допринесла едни драматично развиващи се в продължение на дълги години отношения родител – дете да завършат с фатален край. Пореден вътрешносемеен спор между баща и син този път се е разгорещил повече от обикновено, подсъдимият е бил под въздействие на алкохола, което е спомогнало за преодоляване на нормалните задръжки и за жалост е имал под ръка нож. Няма користни мотиви. Не са предприети действия по укриване на дееца или укриване на следи от престъплението. Като прецени всичко изложено по-горе в съвкупност, съдът наложи на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 ал.1 от НК за срок от 18 години, като дава израз на убеждението си, че този размер е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и дееца ще постигне в най-пълна степен целите и на индивидуалната, и на генералната превенции. С оглед неговите вид и размер, същото следва да се изтърпи ефективно при първоначален “строг” режим на изтърпяване съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС, а на осн. чл.59 ал.1 от НК – да се зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и по реда на ЗМВР и с прокурорско постановление за срок от 72 часа, считано от 14.06.2023 год. По делото не бяха предявени граждански искове от пострадалите лица. По веществените доказателства и разноските: Веществени доказателства - мобилен телефон марка „Нокиа“, черен на цвят, с два имея и СИМ-карта с надпис „bоb“; мобилен телефон марка „Самсунг“, бял на цвят, със СИМ-карта на А1 и мобилен телефон марка „Моторола“, с два имея и СИМ-карта на А1 съдът постанови да се върнат на лицата, от които са били отнети или техни представители. Останалите веществени доказателства, иззети по делото съдът прецени като вещи без стойност, поради което постанови тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила. С оглед постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът постави в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, които същият да заплати, както следва - на досъдебното производство - в размер на 5082.3- евро в полза на бюджета на МВР по сметка на бюджета на ОД МВР – Хасково, а на съдебното следствие – в размер на 528.16 евро – в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Хасково. Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си. Председател: Съдия: