Решение № 1722 от 15.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18447/2025 г.

МОТИВИ ПО НАХД № 18447/2025 Г., ПО ОПИСА НА СРС-НО-20 СЪСТАВ

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

СРП е внесла в СРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Д. И. Д. ЕГН ••••••••••, за престъпление по чл.325,ал.1 от НК - за това, чe на 12.03.2025 г. в гр. София, пл.„Народно събрание“, до паметник „Цар Освободител“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на оживено място, в присъствието на свидетели сред провеждано масово мероприятие (събрание и шествие под наслов „•••“), запалил пиротехническо изделие - пиро - батерия, зарята от която се разпространила към участниците в мероприятието, с което създал опасност за живота и здравето им и с това демонстрирал безнаказаност и пренебрежение към установените правила в обществото, закрилящи добрите нрави, телесната неприкосновеност и достойнство на гражданите

.

В съдебните заседания СРП, редовно призована, не се представлява.

Обвиняемият Д. И. Д. редовно призован за съдебното заседание, н е се явява.

Адв.П. – служебен защитник на обвиняемия Д. И. Д., се явява и пледира той да бъде освободен от наказателна отговорност, подчертавайки, че деянието, предмет на това производство, е изолиран случай в живота му и налагането на административно наказание глоба от 1 000 лева, по реда на чл.78а от НК, изцяло ще изпълни целите на наказанието по чл.36 от НК.

Съдът след като се съобрази със събраните гласни и писмени

доказателства в досъдебната фаза /показанията на свидетелите Д. И. Д., В. В. Г., Б. П. Б., К. Б. Д.а, В. В. В.; протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум; протокол за доброволно предаване; заповед по чл.72,ал.1 от ЗМВР от 12.03.2025 г. за задържане до 24 часа на Д. И. Д.; справка за съдимост Д. И. Д.; както и видеотехническа и фотосъпоставителна експертиза/, прочетени и приети на основание чл.283 от НПК и преценени на основание на чл.378,ал.2 от НПК и след като ги обсъди, съобразно изискванията на НПК, намирам за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Д. И. Д. е роден на ••• г. в гр.•••, българин, български гражданин, неосъждан, с адрес в •••••••••••••••••, ЕГН ••••••••••.

На 12.03.2025 г. за времето от 18.00 часа до 20.30 часа в гр.София се провело гражданско мероприятие - събрание и шествие под надслов „•••“, което било организирано от сдружение „•••“. Началото му било пред Съдебната плата на бул. Витоша №2 и същото следвало да стигне до крайна си точка - пл.„Независимост“, до сградата на Народното събрание. Тъй като по това време на пл.“Независимост“ се провеждало и друго мероприятие - протест, организаторите от сдружение „•••“ решили да променят крайната точна на шествието, а именно до пл.“Народно събрание“, пред паметника на Цар Освободител.

Около 20.30 часа протестното мероприятие достигнало до площад „Народно събрание“ и след произнасяне на реч то било закрито. Д. И. Д. също бил на протеста, като след края на речта той се намирал до паметник „Цар Освободител“, държейки в ръка найлонова торбичка от магазин “•••”, в която имало пиротехническо изделие - пиро - батерия (от категория ••• - до 5 кг. брутно тегло, за която съгласно чл.53 и чл.99, ал.5 от ЗОБВВПИ не се изисква разрешение за придобиване, транспортиране, съхранение и употреба). Д. И. Д. бил облечен с черен суитчър. Той се качил на задната страна на паметника, където закрепил между монументите на паметника пиро - батерията, която носел и я запалил, тя се възпламенила в заря. Зарята се разпространила към участниците в мероприятието, с което се създала опасност за живота и здравето им, като по този начин Д. И. Д. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила в обществото, закрилящи добрите нрави, телесната неприкосновеност и достойнство на гражданите. Гражданите, които били до паметника, се изплашили и се разбягали. Тези действия на Д. И. Д. били видени от полицейските служители, които се намирали на мястото, в изпълнение на служебните си задължения - Б. П. Б. - инспектор в сектор „Масови мероприятия“ при СДВР и Д. И. Д. и В. В. Г. - полицаи в ОСПС- СДВР, който веднага се насочил към паметника с цел да установи и задържи въпросното лице /Д. И. Д./, който си сложил качулката на суитчъра на главата и след като слязъл от паметника побягнал в посока „•••. Полицаите го последвали, настигнали го и го задържали. Д. И. Д. не оказал съпротива. Същият бил транспортиран до 01 РПУ-СДВР, където бил настанен като задържан, със заповед, по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, във връзка с „чл.325,ал.2 от НК – хулиганство“. Той предал с протокол за доброволно предаване суитчъра, с който бил облечен.

На място на произшествието, на паметника бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била иззета найлоновата торбичка, в която обвиняемият носен пиро - батерията, както и останалата кутия от пиро - батерията.

На същата дата започнало досъдебно производство, по реда на чл.212,ал.2 от НПК, за престъпление по чл.325,ал.1 от НК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Събраните по делото доказателства, на които съдът дава вяра, са безпротиворечиви и логични и не оставят съмнение за фактите от предмета на доказване. Описаната по делото и приета от съда фактическа обстановка, каквато е отразена и в постановлението на СРП, с което досъдебното производство е внесено в СРС и Д. И. Д. е предаден на съд, се установява от кредитирания от този съдебен състав доказателствен материал, който по отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, е еднопосочен.

Съдът кредитира цитираните по-горе писмени доказателства, с оглед обстоятелствата, които се установяват с тях:

• протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, който е годно доказателствено средство и от който се установява, че е извършен оглед на мястото, на което е осъществено престъпното деяние, предмет на настоящето производство, с намерената фактическата обстановка на същото и иззетите от местопроизшествието вещи като доказателства;

• протокола за доброволно предаване, установяващ, че Д. И. Д. е предал доброволно суитчъра, с който е бил облечен на протеста и по време на осъществяване на престъплението.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.

• заповед по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР от 12.03.2025 г., съгласно която на посочената дата в 20.30 часа е задържан за срок до 24 часа на Д. И. Д., „във връзка с чл.325,ал.2 от НК – хулиганство“;

• справка за съдимост на Д. И. Д., съгласно която той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане, на основание чл.78а от НК, на административно наказание.

Съдът дава вяра и на изготвената от вещи лица при СДВР – Р. М. и Д. С. видеотехническа и фотосъпоставителна експертиза на записи от камери, направени на пл.“Народно събрание“ в инкриминираното време, установяващи действията по заснетото лице на местопроизшествието, и задържането му след това от полицейските служители, като заключението на експертизата е, че „констатираните сходства/съвпадения дават основание да се направи извода, че предоставеният за изследване суитчър е от един и същи вид, модел и вероятно марка, с този на заснетото от камерите лице“, което кореспондира и със разказаното от свидетелите - очевидци.

Съдът възприема експертизата, в т.ч. и заключението й, което пълно, точно, ясно, обосновано и отговарящо на поставените задачи, изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на експертите, поради което не възниква съмнение относно неговата правилност.

В обобщение - съдът изцяло дава вяра на горепосочени писмени доказателства, прочетени и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, установяващи съответните обстоятелства, за които те са съставени/издадени, като отбелязва, че същите, поотделно и в съвкупност, не се разколебават или опровергават от гласните доказателства.

Съдът кредитира свидетелските показания на Д. И. Д., В. В. Г., Б. П. Б., К. Б. Д.а, В. В. В. от досъдебното производство, закрепени в съставените протоколи за разпит на свидетел, изготвени при спазване на разпоредбите на НПК, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, които са пряко относими към предмета на доказване по настоящето дело. Показанията им са дадени на инкриминиратана дата, и на следващия ден, т.е. те не са повлияни от фактора време, и са конкретни, ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия кредитиран от този съдебен състав доказателствен материал по делото. Показанията на тези свидетели са лишени от тенденциозна насоченост във вреда на обвиняемия Д. И. Д.. От показанията им еднозначно се установяват съответните фактически обстоятелства, лично възприети от всекиго от тях и очертаващи фактическата обстановка по делото, включително по несъмнен начин се установява авторството на деянието - че именно Д. И. Д. е запалил пиро - батерията на местопроизшествието - оживено място, сред много хора, по време на масово мероприятие. По тези съображения съдът дава вяра на показанията на цитираните свидетели.

В обобщение - съдът намира, че горепосочените доказателства, събрани на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното следствие по предвидения процесуален ред, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, значими за правилното решаване на делото, посочените доказателства са непротиворечиви и категорични, поради което не се налага и по-подробният им анализ на всяко едно от тях по отделно.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така събраните и приобщени към делото доказателства, на които този съдебен състав дава вяра, е безспорно установено, че обвиняемият Д. И. Д. е осъществил /от обективна и субективна страна/ състав на престъпление по чл.325,ал.1 от НК.

Престъплението по чл.325 от НК е в Глава десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие” от НК. Родов обект на тези престъпления е нормалният обществен живот на гражданите. Престъпленията против реда и общественото спокойствие накърняват интересите както на обществото като цяло, така и на отделни негови членове. Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице, а формата на вината е умисъл.

Изпълнителното деяние на хулиганството е обозначено чрез оценъчния израз „извършване на непристойни действия”. Непристойно действие е всяко неприлично, безсрамно действие, което явно противоречи на възприетия морал, някакво скандализиращо действие, което да е обективно годно да стане достояние на обществеността, на неограничен брой хора. Хулиганството се извършва само с действие/я. Престъплението хулиганство е резултатно. Престъпният му резултат е грубо нарушаване на обществения ред. То е налице, когато непристойните действия и последиците от тях предизвикват силно възмущение у околните, възприемащи ги като брутално и демонстративно незачитане на обществения ред. При хулиганството е налице и специален субективен признак – хулиганският мотив, който се заключава в явно неуважение към обществото от страна на дееца. Този мотив е налице, когато със своите хулигански действия деецът показва, че не се смята за обвързан от съществуващите социални норми на поведение – стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях, открито демонстрирайки незачитане на цялостно установения ред.

Събраният по делото и кредитиран от съда доказателствен материал подкрепя непротиворечиво установената по делото горепосочена фактическа обстановка.

В конкретния случай, в хода на съдебното следствие по делото се установи безспорно наличието на престъпление /по чл.325,ал.1 от НК/ и авторството на обвиняемият Д. И. Д. в осъществяването му.

По делото е несъмнено доказано, че обвиняемият Д. И. Д. на 12.03.2025 г.,около 20.30 ч. в гр.София, пл.“Народно събрание“, до паметника на „Цар Освободител“, на оживено място, в присъствието на много хора сред провеждано масово мероприятие /събрание и шествие под надслов „•••“/ запалил пиротехническо изделие – пиро-батерия, зарята от която се разпространила към участниците в мероприятието, с което създал опасност за живота и здравето им. Не се нуждае от специално обяснение, че е безспорно, като обществено неприемливо, скандализиращо, в явно противоречие на възприетия морал и норми на поведение качването на паметника на Цар Освободител и запалването от там на пиро-батерия, което е демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила в обществото, закрилящи добрите нрави, телесната неприкосновеност и достойнство на гражданите, възприето от много хора, намиращи се в това време на същото място.

Д. И. Д. е извършил деянието виновно. Той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и пряко е целял тяхното настъпване.

Причините и условията за извършване на престъпното деяние са незачитане от негова страна на установения в страната правов ред.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Съдът намери, че са налице всички предвидени от закона предпоставки за да бъде приложен чл.78а от НК. Д. И. Д. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление по общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание до този момент, от деянието не са причинени имуществени вреди /които да са съставомерни/, не е налице никоя от визираните в чл.78а,ал.7 от НК хипотези на забрана за прилагане на чл.78а от НК, за това престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода до две години или пробация, и обществено порицание“. С оглед на това съдът счете, че за постигане целите на наказанието, съгласно чл.36 от НК, следва да му бъде наложена глоба, на основание чл.78а,вр.чл.325,ал.1 от НК, като същата да бъде определена в минималния, предвиден в закона размер от 1 000 лева = 511,29 евро, в полза на държавата, намира й к и , че този размер може да въздейства поправително и превъзпитателно на Д. И. Д. към спазване на законите и добрите нрави.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди Д. И. Д. да заплати направените по делото на досъдебната фаза разноски в размер на 699,97 лева = 357,89 евро - в полза на държавата и по сметка на СДВР, както и 5,00 лева = 2,56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190,ал.2 от НПК.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Съдът постанови относно веществените доказателства:

• Вещественото доказателство – 1 бр. диск, приложен на л.62 от досъдебното производство, да остане към материалите по делото;

• Веществените доказателства – 1 бр. суитчър, 1 бр. полиетиленов плик и 1 бр. картонена кутия от фойерверка – да се върнат от органа, при който се намират на съхранение /СДВР / СРП / СРС/ на Д. И. Д., след влизане на решението в сила.

Воден от гореизложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: