Решение № 174 от 18.5.2026 г. на Районен съд - Шумен по дело № 779/2026 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление № 27-2600031/12.03.2026г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “СТАРТ 3-2017 ” ЕООД, ЕИК ••••••••• седалище и адрес на управление: гр. Бургас,обл. Бургас, ул•••••••••••• с представител Д.А.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, за отмяна на наказателното постановление, като излага доводите си в жалбата.При условията на евентуалност моли да се приеме, че извършеното е маловажно по смисъла на чл. 415в от КТ. В съдебно заседание, редовно призован не се явява представител на дружеството. Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага своите съображения. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 27.01.2026г.. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект щанд-парфюмерия в обл. Шумен, общ. Шумен, гр. Шумен, стопанисван от „СТАРТ 3- 2017" ЕООД находящ се в хипермаркет "Кауфланд", ул. „Бели Лом" №1. Проверката продължила и на 06.02.2026 г. на сканирани документи и изпратени на електронната поща в Дирекция "ИТ" със седалище Шумен. При проверката било констатирано, че работодателят „СТАРТ 3- 2017" ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес /променени към момента на проверката/ на управление област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, ул. „••••••••••••••••••• при осъществяване на неговата дейност е нарушил разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда с това, че е сключил трудов договор № 4185/23.09.2025 г. с И.С.Т., на длъжност „продавач консултант" на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, във връзка с чл. 70 , ал. 1 от КТ със срок за изпитване 6 /шест/ месеца, уговорен в полза на работодателя. Лицето е работило в предприятието на същата длъжност, съгласно сключен трудов договор № 4181/05.09.2025 г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ със срок за изпитване 6 /шест/ месеца в полза на работодателя. С лицето И.С.Т. са били сключени четири пъти трудови договори със срок за изпитване 6 /шест/ месеца в полза на работодателя По преписката е приложен Трудов договор № 4185/ 23.09.2025 г. между “СТАРТ 3 - 2017“ ЕООД - Велико Търново и И.С.Т. ЕГН ••••••••••, за длъжността ’’Продавач-консултант. Приложени са също копия от Трудов договор № 4181/05.09.2025 г., Трудов договор № 4155/20.05.2025 г., Трудов договор № 4128/10.01.2025 г., всички сключени между “СТАРТ 3 - 2017“ ЕООД и И.С.Т., за длъжността ’’Продавач-консултант“. Приложени са Заповед № 2227/15.09.2025г.; Заповед № 2189/28.04.2025 г.; Заповед № 2201/22.08.2025 г.; Заповед № 2213/10.11.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение с отразено осн.чл. 71, ал.1 от КТ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2604426 от 16.02.2026г., приложен по делото. В протокола, на основание чл. 403а, ал.1 от КТ, са дадени предписания, между които и следното включително следното (т. 7): Работодателят да не сключва за една и съща работа с един и същ работник или служител трудов договор със срок на изпитване на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, повече от един път, съгласно чл. 70, ал. 5 от Кодекса на труда. За констатираното нарушение на 16.02.2026 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2600031, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на представител на дружеството - жалбоподател. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2600031/12.03.2026г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ, на “СТАРТ 3-2017 ” ЕООД, ЕИК ••••••••• седалище и адрес на управление: гр. Бургас,обл. Бургас, ул•••••••••••• с представител Д.А.Д. е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и на свидетеля при установяване на нарушението. Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира изцяло като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепящи се и от останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът съобрази обстоятелството, че няма данни по делото, даващи основание посочените свидетели да се считат за заинтересувани или предубедени. При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното: Съдът констатира, че в хода на административно - наказателното производство не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността и същевременно е упражнил правото си на защита в пълен обем. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и са били надлежно предявени на нарушителя, като притежават изискуемото съдържание съобразно чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Доколкото производството е от административно - наказателен характер и следва се установи безспорно налице ли е деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Описаните предпоставките са абсолютни и тежестта на доказването им е на административно - наказващия орган. Съобразно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна, като наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери, дали работата е подходяща за него. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие, трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. От приложените по делото копия на сключени договори е видно, че в тях изрично е посочено, че същите се сключват на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ за "неопределено време", във вр. с чл. 70 от КТ със срок на изпитване 6 месеца. В подкрепа на този извод е и изрично посоченото в договорите условие, че "договорът се сключва в полза на работодателя", уговорка, която се прави само при договорите по чл. 70, ал.1 от КТ. Следователно, след като с едно и също лице, са сключени повече от един път трудови договори на една и съща длъжност, в които изрично е уговорен срок за изпитване, в случая е налице нарушение по чл. 70, ал.5 от КТ. Настоящият състав намира, че административно наказващият орган правилно е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 70, ал.5 от КТ, сключвайки с лицето И.С.Т. за една и съща длъжност втори / пореден /трудов договор със срок за изпитване и следователно е осъществило състава на нарушението по чл. 70, ал.1 от КТ. Административно наказващият орган правилно е издирил и съответната санкционна разпоредба и правилно е определил размера на наложената санкция в нейния минимален размер. Към 07.10.2025 г. седалището на дружеството е променено в гр. Бургас, което е видно от служебна справка в Търговския регистър. В наказателното постановление е посочено ЕГН, различно от вписаното за И.С.Т. в трудовите договори. Съдът приема, че действително е допусната техническа грешка, но това не променя констатациите и изводите на проверяващите, тъй като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно подробно както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление. Посочени са датата, мястото, пълното описание на деянието и нарушените законови разпоредби. Не се споделя становището заявено в жалбата за наличие на маловажен случай п о чл. 28 от ЗАНН, доколкото с допуснатото нарушение силно се засягат правата на работещите, регламентирани в КТ. Още повече, в настоящия случай е допуснато сключване не само на два, а на повече трудови договори със срок за изпитване със същото лице. Нормата на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Не се споделя заявеното становище в жалбата за приложение на чл. 415в от КТ. Съдът намира, че в случая сериозно са накърнени трудовите права на работника, а и нарушението е от такова естество, че няма как да бъде отстранено веднага, което е самостоятелно основание изключващо приложението на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съобразно чл. 414 ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В случая е наложена санкция в размер на 800 евро /равностойност на 1564,66лв/ или над минималния размер от 1500лв. В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 766,94 евро /равностойността на 1 500 лева/. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като бъде намален размера на санкцията до минимално предвидения. Съгласно чл.63д от ЗАНН страните имат право присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН, минималния размер е 130 лева. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административно наказващия орган - Дирекция "Инспекция по Труда“ гр. Шумен по делото, в размер на 66,46 евро. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати по сметка на Дирекция „ИТ“ гр. Шумен.Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът