Решение № 3480 от 7.8.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от адвокат М. А. А. от АК – Хасково, вписана в НБПП под №6067, със съдебен адрес [населено място], [улица], против Национално бюро за правна помощ – София. В исковата молба ищцата сочи, че с Протоколно решение № 246, обективирано в Протокол № 7 от 28.07.2025г. на проведено заседание на НБПП с Председател на НБПП - Н. И., Зам.-председател Л. С. и членове: В. С., К. П. и С. В., П. Д. -Директор на Дирекция “Правна помощ“ в НБПП, И. К.- главен секретар в НБПП, А. Н.-експерт PR мероприятие и връзки с медиите и К. С.- главен юрисконсулт в НБПП и било наложено на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, вр. чл. 33, ал. 5, т. 3 от ЗПП, наказание - заличаване от Националния регистър за правна помощ на адвокат член на АК - Хасково, вписан в НРПП под № 6047, за срок от една година. Цитираното решение било оспорено от ищцата пред Административен съд Хасково, който с Решение № 8560/ 16.12.2025г., постановено по адм. дело № 1570/2025г . по описа на съда отменил като незаконосъобразно. Решението като необжалваемо влязло в законна сила на 16.12.2025г. В резултат на така издаденото от ответника протоколно решение за периода от 26.08.2025 г.- датата на връчване на акта до 17.12.2025г., датата на връчване на Решение № 8560/ 16.12.2025г. на АС- Хасково, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, силен емоционален стрес, много неприятни моменти, отлив от клиентите в адвокатската и професия, както и редица други вреди, които неблагоприятно рефлектирали върху нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация и негативно отношение в личен план. Освен това за процесния период ищцата търпяла и други вреди, изразяващи се в срам, неудобство и дискомфорт от колеги, близки, приятели, включително и пред семейството си. В следствие на издадения от НБПП незаконосъобразен акт, била обвинена в деяние, което не била извършила като и било определено изключително тежко наказание - заличаване от регистъра за правна помощ за срок от цяла година. Била обвинена в драстично нарушение на законоустановените права и задължения, които адвокатите имали по Закона за адвокатурата и то по отношение на малолетно непридружено дете, че не изпълнила съвестно задълженията, съзнателно бездействала и увредила едно малко дете, чиито интереси не била бранила като адвокат. Работата и била квалифицирана като „пропуски и нарушения не само на Закон за адвокатурата, но и на Конституцията на РБ“. Още повече, че съставът на НБПП гласувал единодушно „за“, досежно нейната професионална адвокатска дейност по отношение на дете, търсещо международна закрила в България, определена като недобросъвестна, небрежна и некомпетентно извършена правна помощ. Констатациите, до които НБПП достигнало, касаели твърдения за извършени от ищцата в качеството и на адвокат нарушения и на Етичния кодекс на адвоката. Сочи, че независимо, че получила справедливост, защита и произнасяне в неин интерес при постановяване на Решение № 8560/ 16.12.2025г. на АС- Хасково, понесла морални вреди с траен ефект, които дали своето отражение и слагали отпечатък върху целия и професионален живот до момента и за в бъдеще, обхващащ честта и достойнството и, които НБПП с издадения незаконосъобразен акт, увредили. Всичко това буквално разклатило авторитета и престижа и, които градила с години не само пред колеги, но и пред всички органи и институции, длъжности лица и неправителствени организации, с които работела и пред които се е доказала професионално. През посочения период на увреждането колегите масова започнали да странят от нея. Драстично намалял и общия обем на работата, като се наблюдавал сериозен отлив на клиенти, които след узнаване за наказанието й се страхували да не бъдат засегнати неблагоприятно в делата им. За целия посочен по- горе период от НБПП спрели назначаванията и за особен процесуален представител по реда на чл.25 от ЗУБ и не била включена в списъците за дежурни адвокати. Дори в РПЦ- [община], сред колегите и се разпространил факта, че не работела качествено и професионално с непридружените непълнолетни децата, на които била назначена да защитавам правата и интересите в България. Срамът бил огромен, дори когато и се налагало да посети лагера в Харманли по висящи производства винаги ходела с наведена глава и в състояние на неудобство сред хората, които винаги преди това са я ценели и уважавали, а в последствие я третирали като „наказан за драстични нарушения адвокат“. В резултат на всичко това животът и станал изключително тревожен и неспокоен, ищцата станала доста нервна и сприхава, с непрекъснато главоболие, изгубила и спокойния си сън. В процесния период от връчването на Протоколно решение № 246 до постановяване на Решение № 8560/ 16.12.2025г. на АС- Хасково и в пряка причинно следствена връзка от незаконосъобразното и наказание, нямала желание и сили да ходи на работа. Постепенно занемарила професионалните си ангажименти. Когато се явявала по дела в съда, в прокуратурата и в полицията в [община], служители и длъжностни лица я гледали пренебрежително, обсъждали я зад гърба и, подхождали с присмех и упреци към работата и. Била опетнена добрата и репутация, която имала в обществото, особено в малък град като [община], където новините се разчували бързо и се разпространявали лавинообразно не само сред обикновените граждани, но и сред колеги и клиенти. Новината бързо достигнала и в семейната и среда. Чувствала се крайно унизена, дори родителите и я разпитвали за случая, като и на тях им било неудобно да се появят в обществото, докато траело делото. През целия исков период ищцата се чувствала изтощена психически, не можела да работи качествено и ефективно, силно ограничила контактите си и започнала да страни от хората, почти изцяло се била затворила в къщи, почти не се хранела. Неблагоприятното въздействие директно засегнало не само личностното и поведение, психиката и емоциите, но и физическото тяло, тъй като от силния стрес отслабнала имунната и система, в резултат на което претърпяла вирусна инфекция, която лекувала за срок от една седмица в домашни условия. Счита, че са налице предпоставките по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на незаконосъобразен акт, в следствие на който в периода от 26.08.202г.- датата на връчване на акта до 17.12.2025г., връчването на Решение № 8560/ 16.12.2025г. на АС- Хасково, претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, социален дискомфорт, срам и унижения пред държавни органи, длъжности лица и неправителствени институции, отлив от клиентите, както и редица други вреди, неблагоприятно рефлектиращи върху нематериални блага като накърнен обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация и негативно отношение в личен план. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати обезщетението от 2556.46 евро / 5000 лева / за неимуществени вреди, претърпени за посочения по-горе период, ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С исковата молба се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание ищцата лично и чрез редовно упълномощен процесуален представител, изразяват становище, с което поддържат предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба. Ответникът – Национално бюро за правна помощ, чрез председателя на бюрото, оспорва основателността на иска по съображения подробно развити в представения по делото отговор на исковата молба и допълнително изложени такива в представени по делото писмени бележки. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за основателност на исковата претенция, а по отношение на размера на обезщетението, предоставя на съда да бъде определен по справедливост. Административен съд Хасково, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, че с Решение № 246 на Националното бюро за правна помощ, обективирано в Протокол № 7/28.07.2025 г. на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, във връзка с чл. 33, ал. 5, т. 3 от ЗПП адвокат М. А. А. е заличена от Националния регистър за правна помощ, член на АК - Хасково, вписана в НБПП под № 6047, за срок от една година, считано от влизане в сила на решението. Решението е мотивирано с факта, че след подадения сигнал в НБПП с уведомление с изх. № Б-48/30.05.2023г. от г-жа И. С. - директор на ППЗБМ-БХК, в изпълнение на чл. 8, т. 6 от Закона за правната помощ Бюрото е осъществило контрол по предоставянето на правна помощ от служебно назначения на малолетната непридружена Х. Ш. С. от [държава], търсеща международна закрила в Република България, с Решение № 2460/23.09.2022 г. на председателя на НБПП адвокат М. А. А.. При извършване на проверката Бюрото е констатирало съществено нарушение на законоустановеното задължение на адв. А. за съвестно изпълнение на адвокатската професия и защита правата и законните интереси на лицето по най-добрия начин, съгласно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, тъй като същата отказала да подаде касационна жалба до ВАС, с която да обжалва решението на Административен съд - Хасково по адм. дело № 409/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение № 18719/16.12.2022 г. на Заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на детето е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Прието е, че адв. А. не е изчерпала всички законни и допустими правни средства за защита правата и интересите на детето. Посочено е, че съгласно чл. 44 от Закона за адвокатурата „Адвокатът е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента“. В тази връзка служебно назначеният адвокат, ръководейки се от върховенството на закона, бил длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин, съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Изискваното от законодателя водене на защитата по най-добрия начин изключвало вариант или възможност адвокатът да преценява предварително крайния изход на делото, без да е изчерпал всички възможности за защита. Предвид изложеното и констатациите от извършената проверка, е прието, че е проявена небрежност от адвокат М. А. А. при изпълнение на задълженията по чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и по чл. 9, изр. 1 и чл. 11, ал. 4, изр. 1 от Етичния кодекс на адвоката, което е недобросъвестно извършена правна помощ. Не е спорно и че с Решение №8560/16.12.2025г., постановено по адм. дело №1570/2025г. по описа на Административен съд Хасково е отменено Решение № 246 на Националното бюро за правна помощ, обективирано в Протокол № 7/28.07.2025г. Съдебното решение като неподлежащо на касационен контрол е влязло в сила на датата на неговото постановяване, а именно 16.12.2025г. В подкрепа на основателността на претенцията, ищцата ангажира гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите Г. А. Б. – адвокат, колега на ищцата и Н. А. А. – сестра на ищцата. В показанията си последните сочат факти, относими към твърдените от ищцата при формулиране на претенцията вреди от отменения, като незаконосъобразен, административен акт с неимуществен характер. От ответника в настоящото производство също се ангажираха гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля И. В. С. – адвокат, директор на Програма за правна защита на бежанците и мигранти към Б. Х. комитет. В показанията си свидетелят сочи факти, относими към твърденията на ответника, че с издаване на процесното решение не бил уронен престижа на ищцата, тъй като всички адвокати от Адвокатска колегия били на мнението на ищцата, че не следвало да обжалват, постановените от Административен съд Хасково съдебни актове с изключение на двама. Това становище било поддържано и от председателя на Адвокатската колегия адв. Г.. По делото от ответника се представиха и писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Искът срещу Национално бюро за правна помощ – [област] е процесуално допустим, като предявен от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес, с оглед фактическите твърдения за претърпени вреди от отменен по съответния ред незаконосъобразен акт на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото НБПП е независим държавен орган – юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, със седалище в [област]. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. В случая се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата с Решение № 246 от 28.07.2025 г. на Националното бюро за правна помощ, с което адвокат М. А. А. е била заличена от Националния регистър за правна помощ за срок от една година на основание чл. 33, ал. 6, т. 3, във връзка с чл. 33, ал. 5, т. 3 от Закона за правната помощ, което решение е било отменено по съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт. На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Като отговорността е обективна. Разгледана по същество, съдът намира исковата молба за частично основателна по размер, поради следните съображения: Както бе посочено по-горе във фактическия състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. По отношение на първия елемент от фактическият състав на приложимия в случая материално правен институт за обезщетение, съдът намира същия за безспорно установен, а именно наличието на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред, с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, съдът приема за установено по безспорен начин и претърпените от ищцата А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, силен емоционален стрес, срам, неудобство и дискомфорт от колеги, близки и приятели, в резултат на издаденото решение на НБПП, с което на ищцата е наложена санкция - заличаване от Националния регистър за правна помощ за срок от една година. Негативните емоции за ищцата от вида на твърдяните в исковата молба се доказват от показанията на разпитаните свидетели и се преживяват при наличието на тези обективни обстоятелства, дори да се изходи от житейския опит и логика. Същите негативни емоции, в които се изразяват неимуществените вреди, са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, издаден от НБПП. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника за недоказаност на неимуществените вреди и липса на причинно-следствена връзка. Свидетелите са категорични, че притесненията, емоционалния стрес и промяната в поведението на А. са породени именно от наложеното и с решението на НБПП наказание - заличаване от Националния регистър за правна помощ за срок от една година. Свидетелите са от кръга на най-близките хора на ищцата, с единия се познават повече от 10 години, а от 5 години работят заедно в Адвокатска колегия Хасково, заедно упражняват една и съща дейност и са от един приятелски кръг, а другия свидетел е сестра на ищцата, поради което и двамата имат лични и непосредствени впечатления и наблюдения от поведението и, и от емоционалното и психическото и състояние през релевантния период. Показанията на разпитаните свидетели, отразяващи последиците от незаконосъобразния административен акт, както в професионален, така и в личен аспект, са последователни и вътрешно непротиворечиви, и отчитайки, съгласно чл.172 от ГПК вр. с чл.171, ал.2 от АПК, известната заинтересованост на показанията и на двамата свидетели, се кредитират от съда като достоверни. Посредством тях се установяват както настъпилите неимуществени вреди, така и причинната им връзка с незаконосъобразното наказание на ищцата. Настъпването на неимуществените вреди в случая се доказват не само от показанията на свидетелите - от една страна по отношение на ищцата, а от друга - настъпването им се установява от естествената реакция на всеки човек, по отношение на когото неоснователно е образувано и приключило производство за налагане на дисциплинарно наказание. Още повече, че ищцата от дълги години е адвокат и наложеното и наказание безспорно е станало достояние на колегите и от АК – Хасково, като това обстоятелство дори е подкрепено с писмени доказателства по делото. Отделно от това живее в малък град, в който абсолютно житейски логично е при такава новина същата да бъде обсъждана както от колеги, така и от жители на града. Всичко това безспорно се е отразило негативно на служебния и авторитет. Като недоказани останаха по делото твърдяните здравословни проблеми, тъй като за релевантния период не се представи медицинска документация, от която да е видно, че ищцата е страдала от заболяване, което е настъпило в следствие на наложеното наказание или такова, което да е излязло извън рамките на обичайния здравен статус и да притежава болестен характер. По отношение на периода, за който се претендира да са търпени вредите, същият е определен по следния начин от 26.08.2025 г. – датата на връчване на акта, с който е наложено наказанието до 17.12.2025г. – датата на връчването на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразния акт. В случая съдът намира, че началната дата на релевантния период е правилно определена в исковата молба и това е датата, на която отменения от съда акт е бил връчен на ищцата, т.е. 26.08.2025г. – началният момент на влиянието на заповедта върху емоционалното и здравословното състояние на А. до датата на нейната отмяна от съда – 16.12.2025г., а не както е посочено в исковата молба до 17.12.2025г. до дата на връчване на съдебното решение. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС), като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От друга страна размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага. Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. Поради което, настоящият състав на съда намира, че понесените вреди са с не висок общ интензитет, като същите несъмнено са рефлектирали върху емоционалното и душевно състояние на ищцата, но не толкова интензивно. От налагането на дисциплинарното наказание на ищцата до влизане в законна сила на съдебното решение, с което е отменено незаконосъобразното решение е изминал кратък период от пет месеца, през което време ищцата е била в състояние на стрес, потиснатост, тревожност, изпитвала е чувство на обида, чувствала се е изолирана. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и това, че самата съдебна отмяна на решението, с което е било наложено наказание на ищцата е провокирала несъмнено емоционално удовлетворение в нея, с което до известна степен са компенсирани негативните и изживявания във връзка с решението. Съобразявайки изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сума в размер на 1000 евро, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба 11.02.2026г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 1000 евро до претендирания размер от 2556.45 евро искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Обезщетението от 1000 евро е съразмерно с причинените на ищцата неимуществени вредите и отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Присъдената сума е съобразена и със съдебната практика на ВАС по подобен тип дела. По отношение на искането за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, следва да се има предвид т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. С оглед изложеното, следва да бъде уважен и искът за присъждане на законната лихва върху така дължимата сума от предявяване на исковата молба, предвид така заявения петитум, доколкото тази дата е следваща датата на влизане в сила на Решение №8560/16.12.2025г., постановено по адм. дело №1570/2025г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменена като незаконосъобразно решението, издадено от НБПП. При този изход на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, искането на ищцата за присъждане на разноски е основателно. Съгласно сочената разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това, в полза на ищцата следва да бъде присъден пълният размер на сторените в настоящото съдебно производство разноски за внесена държавна такса в размер на 5.11 евро, а по отношение на заявения адвокатски хонорар, същият следва да бъде изчислен съобразно правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, като в полза на ищцата следва да бъде присъдена сума съразмерно с уважената част от иска. В случая, общият размер на уважената част от иска възлиза на 1000 евро от общо претендирания в исковата молба размер от 2556.45 евро. Следователно, размерът на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на 429 евро от договореното и заплатено такова от 1100 евро, съгласно приложения на л.30 от делото договор за правна защита и съдействие. Така определеният размер, съдът намира за съразмерен, не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид направеното от ответника възражение в тази насока. С оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на М. А. А. общо сумата от 434.11 евро, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящото производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът