Решение № 130 от 10.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 318/2025 г.

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано по искане на осъдения Н. Т. С. чрез неговия процесуален представител-адв. С. И. и на осъдения Ц. Р. С., чрез защитника адв.А. К. и има за предмет влязлото в законна сила Решение №215 от 23.07.2025г., постановено по ВНОХД №324/2025г. на Окръжен съд гр.Варна, с което е потвърдена присъда Присъда №277 от 20.11.2024г. постановена по НОХД №313/2023г. на Районен съд гр.Варна. Осъденото лице Н. С. счита, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на доказателствата и липсват мотиви за волята на съда, което са довели до ограничаване правата на осъдения. Визират се нарушения свързани със събиране на доказателствата и незаконен съдебен състав. Иска се възобновяване на производството и при условията на алтернативност отмяна на въззивното решение и признаване на осъдения за невинен, връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния или въззивния съд със задължителни указания по приложение на закона и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. С жалбата на осъдения Ц. С. се навеждат основания за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в дейността на съда по установяване на относимите за процеса факти, техния превратен и едностранен анализ, липсата на съображения за взетото решение и направените възражения на страните, както и незаконен съдебен състав. Като нарушение на материалния закон се сочи явна несправедливост на наложеното наказание и уважения граждански иск. Иска се възобновяване на производството и при условията на алтернативност отмяна на въззивното решение и признаване на осъдения за невинен, връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния или въззивния съд със задължителни указания по приложение на закона и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита двете искания със сходни оплаквания за неоснователни. Застъпва становището, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на осъдените и материалния закон е приложен правилно. Искането се поддържа от вносителите на изложените основания. Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното: С присъда №277 от 20.11.2024г., постановена по НОХД №313/2023г. Районен съд гр.Варна е признал осъдените Ц. С. и Н. С. за виновни в това, че на 09.02.2019г. в гр.Варна като съизвършители принудили Г.К. да извърши нещо противно на волята му, като употребили за това сила и заплашване- престъпление по чл.143, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК за което им е наложил наказание от по шест месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата двамата са осъдени да заплатят солидарно на Киряков обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., като искът в останалата му част и до пълният му размер от 10000лв. е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и дължима държавна такса върху уважения граждански иск. Присъдата е била обжалвана от двамата осъдени с молба за постановяване на оправдателна присъда. С Решение №215 от 23.07.2025г., постановено по ВНОХД №324/2025г. на Окръжен съд гр.Варна присъдата е била изцяло потвърдена. Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412, ал.2, т.1 от НПК присъдата е влязла в законна сила. Варненският апелативен съд намира, че исканията са подадени от изрично упълномощени защитници на двамата осъдени и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, поради което са допустими. Преди да пристъпи към отговор по поставените въпроси настоящия състав намира за нужно да разясни, че не е съд по фактите, а единствено по правото, поради което е невъзможно да провери обосноваността на атакувания съдебен акт. В този смисъл съдът няма правомощия да приема нова фактически изводи, или да интерпретира по различен начин събраните доказателства, което съставлява проверка за необоснованост. При направените възражения за непълен или погрешен доказателствен анализ съдът може единствено да провери дали доказателствените източници са ценени обективно, съобразно действителното им съдържание и правилата на формалната логика, а не превратно, дали възприетите факти и обстоятелства са изведени правилно, респ. да установи пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, решил делото и постановил акта, чието възобновяване се иска. В настоящото производство приоритетно се разглеждат основанията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като при установени такива е безпредметно да бъде правен преглед за допуснати нарушения при прилагане на материалния закон. Тъй като в искания на двамата осъдени са поставени идентични възражения, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, съдът ще ги обсъди едновременно. На първо място следва да бъде направено уточнението, че процесуалните нарушения се делят на относителни и абсолютни. При наличие на първите, в настоящото производство съдът е длъжен да изследва въпроса доколко същите не са били отстранени и в каква степен са нарушили основните процесуални права на осъдените. При констатиране на абсолютните, това води автоматично до извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените и същото е основания за уважаване на искането, с отмяна на влезлия в сила съдебен акт и възобновяване на процеса. От категорията на абсолютните процесуални нарушения следва да се обсъди на първо място твърдението за незаконен съдебен състав. Вън от съмнение е, че разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд е едно от основните проявления на правото на справедлив процес съобразно чл.6 от ЕКПЧ. Безпристрастността се определя като липса на предубеденост или предразсъдъци спрямо страните по делото. ЕСПЧ в практиката си /основополагащо по този въпрос е решението по делото Пиерсак срещу Белгия/ е възприел становището за проверка на безпристрастността на решаващите съдебни състави чрез провеждане на обективен и субективен тест спрямо членовете на съдебния състав. Субективният тест за безпристрастност изисква по-високо ниво на индивидуализация, като за целта е необходимо да се установи в доказателствен аспект лична предубеденост на член на съдебния състав, или на целия съдебен състав спрямо една от страните по делото. Приема се, че личната безпристрастност по правило се презумира, с изключение на случаите когато са налице доказателства в обратна посока. Обективният тест, от друга страна изисква по-ниско ниво на индивидуализация, респективно тежестта на доказване също е по-ниска. В този смисъл се приема, че външното впечатление за предубеденост, или легитимното съмнение за липса на предубеденост е достатъчно от гледна точка на страничния непредубеден наблюдател, за да се установи нарушение на този принцип, като в противовес на субективния тест твърдението за липса на обективна безпристрастност създава оборима презумпция в полза на страната, която прави оплакването. Тази презумпция може да бъде оборена само ако се докаже, че съществуват достатъчно процесуални гаранции, които изключват наличието на всякакво легитимно съмнение в безпристрастността на съответния съдебен орган. В настоящият казус, от съдържанието на поддържаните от защитата аргументи се налага извода, че оплакването е както за лична предубеденост на членовете на състава на първоинстанционния съд, доколкото се твърди лично пристрастие спрямо подсъдимите чрез предварително формирано становище за тяхната вина и нарушаване на принципа за невиновност, така и за обективна небезпристрастност спрямо съдията-докладчик по делото. Настоящият състав намира, че не са налице обективни данни сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на първоинстанционния съдебен състав съобразно субективния тест. Видно от данните по делото, съдебния заседател С.Б. е била отстранена именно поради проява на пристрастност, изразяваща се в предварително изразено становище по съществото на делото, като същото е започнало отново от стадия на разпоредителното заседание. Видно от съдебния протокол /л.81 от първоинстанционното делото/ защитата на подсъдимия е поискала отвод на един от съдебните заседатели, но не и на целия съдебен състав. По това искане съдът е провел закрито тайно съвещание и се е произнесъл с Определение от 11.05.2023г.. Видно от данните по делото, изказването на лично мнение на съдебния заседател, станало повод за нейния отвод се е реализирало в отсъствие на останалите членове от съдебния състав, в дадената от съда почивка, по първото съдебно заседание, поради което същото не дава основания за извод за наличие на пристрастност и на останалите членове на състава. Твърдяното от защитата нарушение, изразяващо се в използвания от Председателя на състава израз „противоправно поведение на двамата подсъдими“ при формулиране задачата на вещото лице, на първо място е извадено от контекста и на следващо не сочи за предварително изградено становище на съда по отношение виновността на подсъдимите. Тук следва да се отбележи, че противоправността на престъплението се отразява в наказуемостта. Възможно е обаче дадено деяние да бъде противоправно, т.е. да противоречи на правна норма и да не е наказуемо, респ. да не съставлява престъпление. Такива са случаите на административни и дисциплинарни нарушения, граждански деликти, които не осъществяват състав на престъпление. В този смисъл употребата на израза „противоправно“ не следва да се отъждествява с извършено престъпление по НК. Видно от съдебния протокол за проведено РЗ, инициатора за назначаване на СПЕ-адв.Стратиева е формулирала въпрос към вещото лице по същия начин, а именно: “Получил ли е пострадалия посттравматично стресово разстройство вследствие на противоправното поведение на двамата подсъдими“. Същата редакция е била използвана непрецизно от съда при поставяне на задачата на вещото лице. По изложените съображения настоящия състав намира, че използвания от съда израз „противоправно“ не сочи за предубеденост. Както и ЕСПЧ приема в своята практика, съмнения за предубеденост на съда биха били налични, ако в рамките на упражнения от него контрол съдът е демонстрирал, че за него съществува „много висока степен на яснота по въпросите на вината“, по които отношение може да бъде взето едва в крайния съдебен акт. Процесуалното становище по посочените въпроси следва да бъде взето по начин и със степен на категоричност, навеждащи на вече предварително становище на съда относно виновността на едно лице и убеденост в достоверността на доказателствата, послужили като аргумент за това становище. В рамките на обективния тест, съдебния състав също е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно изключват всяко легитимно съмнение в това отношение най-вече с проявените доказателствени усилия съобразени с доказателствените стандарти по чл.13, 14 и чл.107 от НПК. В заключение, извършвайки проверка на плоскостта на посочените критерии в аспекта на заявените от жалбоподателя обстоятелства, настоящия състав не констатира основания, които да породят съмнение относно безпристрастността на съдията-докладчик, или на член от съдебния състав. В посочения смисъл не са налице и основанията на чл.29, ал.2 от НПК за отвод на съда, респ. твърденията за незаконен състав са неоснователни. На следващо място се поставя въпроса за липсата на мотиви в акта на първата и въззивна инстанция. Когато съдът е допуснал в мотивите си нарушение, свързано с доказателствения анализ, пропуснал е да отрази всички ценени доказателства, или не е отговорил на направените от страните възражения, оценката на допуснатото нарушение следва да се направи на плоскостта на относителните процесуални нарушения. Само в случаите, когато липсва съществена част от мотивите/ по правото, фактите или наказанието/, или същите са противоречиви, неразбираеми или неподписани, допуснатото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните. Първото наведено основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции не са обсъдили и анализирали събрания доказателствен материал, като по този начин са допуснали нарушения при оценка на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдените. Както беше вече посочено, поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира. Принципно, липсата на мотиви се отъждествява с пълна липса на съображения от решаващия съд, или с липса на такава част от мотивите, която се отнася до въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата, както и когато мотивите са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд. Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. Като първа инстанция районния съд гр.Варна е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимите. На анализ и проверка е било подложено всяко едно релевантно за процеса доказателство, като съдът е дал отговор за наличните противоречия и изложил мотиви за тяхното кредитиране. В мотивите на присъдата съставът на Районен съд гр.Варна е изложил съображения по всички въпроси, визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.305, ал.3 от НПК- изложена е възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието. Въззивният съд се е солидаризирал с аналитичната дейност на районния съд, като е възприел и достигнатите правни изводи. Оценил е мотивите на районния съд като съответни на изискванията на чл.305 от НПК. В мотивите на решението си окръжен съд е преповторил мотивите на районния съд и е отговорил, макар и твърде пестеливо на възраженията на осъдените лица, като са посочени основания, поради което се отхвърлят. Следва да се отбележи, че относимата разпоредба към съдържанието на въззивното решение е чл.339, ал.1 и 2 от НПК, а не чл.305 от НПК. Последната правна норма е приложима само, когато въззивната инстанция е постановила нова присъда /чл.339, ал.3 от НПК/, какъвто не е настоящия случай. ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда /вж в този смисъл /Р№624/06.02.14г, І НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, ІІІ НО по КД №807/15г; Р № 181/11.06.12г. І НО по КД № 486/12г./. Липсата на мотиви като касационно основание предполага или отсъствието им въобще, или наличие на съществени непълноти, неясноти и вътрешнологически противоречия в изложената аргументация, препятстващи установяването на волята на решаващия съдебен орган и проверката на вътрешното му убеждение, каквито хипотези не са налице в разглеждания случай. В своя акт, въззивната инстанция е възприела описаната в мотивите към първоинстанционната присъда фактология, която е защитила в доказателствено отношение. Взела е отношение по претендираната от защитата „недостоверност“ на показания на пострадалия-св.Киряков. Възраженията пред въззивната инстанция са били идентични с направените пред първоинстанционния съд. Доколкото последния е дал подробен и мотивиран отговор, който се възприема и от въззивния съд, не е необходимо същия да ги преповтаря. По отношение твърдяното „ингнориране“ на обясненията на подсъдимите и показанията на св.М., като единствен очевидец на инцидента, първоинстанционния съд е изложил подробни и аналитични мотиви, съпоставяйки ги с цялата доказателствена съвкупност. Законосъобразно съдът е извел вътрешна противоречивост на обясненията на осъдените по отношение на предишни злоупотреби на пострадалия и наложени санкции, периода в който е констатирано конкретното нарушение и мотива за срещата на двамата подсъдими с Киряков, употребената сила и заплаха, респ. тяхното опровергаване от доказателствената съвкупност. Същия извод следва и по отношение показанията на св.М.. Правилно нейните показания не са били ценени от съда в частта, досежно липса на упражнена от подсъдимите сила и заплаха спрямо пострадалото лице, т.к. същите са в противоречие с показанията на самия пострадал, св.И.а, св.Терзиев, св.Димитров, аудиозапис на сигнал до 112 за инцидента, както и експертните заключения по отношение уврежданията на пострадалия и неговото психично състояние след инцидента. Правилно показанията на свидетелката М. са ценени и през призмата на нейната заинтересованост, предвид близките й и професионални и бизнес отношения с двамата осъдени. По отношение възприетото заключение на СМЕ, в частта досежно датата на получаване на установените увреждания на пострадалия, правилно съдът е съобразил заключението на експерта, че същите отговарят да са получени на „посочената дата“, имайки предвид, че заключението е изготвено на база писмени данни, в частност медицинско удостоверение. В с.з. експертът е разяснил подробно, че констатираната травма на главата има „морфологичен вид“, като „морфологичната изява отговаря на деня, който е посочен като дата на получаване“. Правилно съдът е отбелязал, че експертното заключение се подкрепя и от събраните гласни доказателства. На следващо място твърдението, че заключението на СГЕ е недопустимо, т.к. е изготвено върху ксерокопие на документ също се преценява като неоснователно. Тук следва да се посочи, че "по смисъла на наказателното право, документът представлява конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия изявлението. За характеризирането на изявлението като документ нямат значение нито авторът на материализиране на изявлението, нито ползваните за това материализиране начин и средства, затова и материализираното посредством компютърна техника, респ. размножено посредством същата или друга техника изявление е документ толкова, колкото е изготвеният ръчно или чрез използването на каквото и да било техническо средство текст"/вж.Решение № 2 от 4.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 660/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова/. В този смисъл твърдените на защитата се преценяват като неоснователни. В същото време в съдебната практика не е спорно, че е възможно изготвянето на експертиза, в т.ч. и графическа, върху копия на документи. Няма спор, че тези документи са удостоверителни. Съобразявайки изложеното, настоящия състав намира, че както в мотивите на първоинстанционния съд, така и във въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, като доказателствата и средствата за тяхното установяване са ценени при спазване правилата на формалната логика, изложени са съображения във връзка с кредитиране на определени доказателствени източници при констатирани противоречия между тях. Не се установи липса на съществена част от мотивите /по правото, фактите или наказанието/, или същите са да неразбираеми, противоречиви, което съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Тук следва да се отбележи, че в настоящото производство, при констатирано съществено нарушение на процесуалните правила следва да се прецени доколко съответното нарушение е повлияло върху самото производство и разрешаване на въпросите по делото. Действително, въззивната инстанция е била доста пестелива в отговора на направените от страните възражения и в този смисъл е допуснала процесуално нарушение при изготвяне на мотивите на своя съдебен акт. Тук съдът дължи преценка до каква степен това е опорочило процеса и най-вече в каква степен са засегнали процесуално гарантирани права и като цяло справедливостта на процеса. По принцип, пропускът на съда да разгледа защитната теза представлява съществено процесуално нарушение, особено когато тя не е изградена хипотетично, а е базирана на конкретни доказателства. В конкретния случай обаче, тя не се подкрепя от доказателствената маса, което е установено по един безспорен и непротиворечив начин. Доколкото по същите въпроси се е произнесъл и първостепенния съд, чиито подробни мотиви и съображения са били възприети от въззивния, правата на осъдените не са били засегнати непоправимо. В заключение настоящата инстанция счита, че наведените доводи от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение от страна и на двете редовни съдебни инстанции, състоящо се в липса на мотиви, не са основателни. По отношение на относителните процесуални нарушения, съдът съобрази следното: На първо място се поставя въпроса за ненадлежно приобщени доказателствени средства. Защитата на осъдените твърди нарушение на права по чл.281, ал.5 и 7 от НПК. По този ред са прочетени показанията от досъдебното производство на двама от свидетелите Димитров и Атанасов. Действително е налице формално нарушение по чл.281, ал.7, изр.1 от НПК и в двата случая, тъй като в протокола не е отбелязано да е разяснено изрично на подсъдимите лица, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата, респ. не е искано тяхното съгласие. Видно обаче от изр.2 на същата разпоредба, законодателят свързва гарантирането на правата на подсъдимите при тази процедура с участието на защитник, какъвто и двамата подсъдими са имали и то не назначен за извършване на съответното действие, а встъпил на досъдебното производство и очевидно добре запознат с всички материали по делото, който защитник и при двата разпита е дал съгласие и не се е противопоставил на прочитането. За да е налице съществен порок, опорочаващ приобщените свидетелски показания, какъвто се твърди с искането, е нужно допуснатото нарушение да се е отразило в съществена степен на правото на защита, каквото отражение настоящият съдебен състав не констатира. По възражението за „процесуалната недопустимост“ на назначените поемни лица за оглед на веществено доказателство/оптичен диск/. Обстоятелството, че при извършения оглед на произшествието са участвали като поемни лица полицейски служители, не е от характер да опорочи това действие. Фактът, че поемните лица са били полицейски служители не може само по себе си да обоснове тяхна предубеденост, а по делото липсват обективни данни за наличие на основания тези лица да се считат заинтересовани от изхода на делото. Следва да се отчете, че същността на изпълняваната от тях процесуална функция е в това те да бъдат гарант за правилното отразяване в съставения протокол на извършеното следствено действие и съответно при оспорване на обективността на направените отразявания, или на тяхната точност и пълнота, да свидетелстват за оспорените обстоятелства, евентуално да бъдат разпитани за други обстоятелства, свързани с извършеното следствено действие и/или с констатациите при него, които са наблюдавали. За това преди да пристъпи към някое от действията по чл.137, ал.1 от НПК, съответният орган е длъжен да осигури присъствието на поемни лица и възможност те да проследят действията по извършването му пълноценно. След като чл.137 от НПК придава на поемните лица качеството на особени независими участници в процеса и допуска техния разпит съгласно чл.118, ал.1, т.3 от НПК, то чрез провеждането на разпит на същите и използването на показанията им, съдебните инстанции по фактите могат да изградят своето убеждение по процесуалната годност на извършеното процесуално-следствено действие и по годността на протокола, който го отразява. Видно от данните по делото, защитата не се е възползвала от своето право да поиска разпит на поемните лица. Не се възразява и срещу процесуалната годност на съставения протокол за оглед. Още повече, че процесния запис е бил възпроизведен в съдебно заседание в присъствие на страните и е приобщен без възражения. По твърдението за неправилно приложение на материалния закон. Видно от съображенията на защитата на осъдените лица, това основание се аргументира с липсата на верен анализ на доказателства, неправилно установени релевантни факти и липса на мотиви. Според защитата, неправилно установените факти са довели до неправилно приложение на материалния закон. Тези обстоятелства вече бяха обсъдени, като същите не се отнасят до неправилно приложение на материалния закон, а до допуснати процесуални нарушения. При преценка на съответствие между установените факти и приложеното право/квалификация/ следва да се отбележи отново, че настоящия съд няма компетентност да цени факти, различни от приетите в атакувания съдебен акт. Когато съдът установи фактическа или логическа грешка при доказателствения анализ, това може да бъде основание за отмяна на акта и възобновяване на наказателното производство, но не поради материална незаконосъобразност, а поради допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл, като оплакване по неправилно приложение на материалния закон може да бъде обсъдено единствено основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. При преценка на справедливостта на наложеното наказание съдът следва да отчете, че основания за възобновяване на наказателното производство и корекция на наложените наказания е налице единствено, когато се установи съществено несъответствие между вида и размера му и данните за личността на осъдения и извършеното престъпление. Видно от искането не са изложени такива твърдения и съдът не установи пропуски по индивидуализацията на наложените наказания на двамата осъдени. По гражданския иск. Неоснователни са доводите за липса на изложени съображения по отношение характера, обема и причинно-следствената връзка между деянието и причинените неимуществени вреди. Видно от мотивите на първата инстанция, правилно е установена причинно следствена връзка между начина на осъществяване на деянието-чрез сила и заплаха и причинените неимуществени вреди-страх, стрес и болки. Досежно характера и обема на последните законосъобразно съдът е съобразил свидетелските показания на пострадалото лице Киряков, св.И.а и св.Димитров, възпроизведения в с.з. аудиозапис на обаждането до тел.112, експертното заключение и наличните писмени доказателства. Правилно са обсъдени от решаващия съд обективните обстоятелства, относими към критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД- претърпените болки и емоционален стрес, като резултат от принудата. Между поведението на подсъдимите и настъпването на вредоносните последици е налице пряка и непосредствена причинна връзка, като всеки един от горепосочените елементи на гражданския деликт е налице, поради което и приетия за съвместно разглеждане с наказателното производство граждански иск срещу подсъдимите, е безспорно доказан по основание. При определяне на неговия размер, законосъобразно съда се е основал на вътрешното си убеждение, на общоприетото становище за справедливост, на оценката за справедливостта като критерий, който се влияе от конкретните обстоятелства, свързани с увреждането. В заключение настоящия състав намира, че по делото не се установяват съществени процесуални нарушения засягащи съдържанието на съдебните актове, изясняването на правно значимите факти и приложението на материалния закон, поради което не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК за оправдаване на осъдените лица и алтернативното искане за възобновяване на производството, отмяна на влезлите в сила съдебни актове и връщането му за ново разглеждане, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Варненският апелативен съд,