Решение № 238 от 27.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. Г. Г. ЕГН ••••••••••, чрез адв.М. Р., АК-Варна против НП № 11- 01-340/21.08.2024год. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София /АДФИ/. С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорват се констатациите в акта и наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Р. от АК-Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. В хода по същество на делото моли НП да бъде отменено като поддържа доводите, изложени в допълнително изложение към въззивната жалба, според които МУ – Варна не се е явява публично-правна организация по смисъла на пар.2 т.43 от ДР на ЗОП. Оспорват се изцяло като неоснователни и недоказани констатациите в НП за нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП, като се твърди, че поставените в поръчката изисквания са имали за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършваната услуга. Твърди се, че въведените критерии за подбор и изисквания за изпълнение формулирани в техническата спецификация са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, гарантират качество на услугата съобразно нуждите на възложителя и са в съответствие с нормативните изисквания. Твърди се, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, като се изтъква, че заложените изисквания в поръчката са практика и се залагат и от други контролни органи и институции като се посочват обществени поръчки с възложител КЗК, Сметна палата и Министерство на финансите. Посочва се, че НП страда от липса на мотиви, като в него не са били изложени конкретни факти и обстоятелства относно обективната и субективна страна на Д.ието, квалифицирано като нарушение, не са били преценени и обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя, нито събраните доказателства, като се твърди, че някой от тях са тълкувани превратно. Посочва се, че според практиката на КЗК и ВАС на възложителите е предоставено изключителното право сами е и като такава попада в обхвата и компетентността на АДФИ, която има право да ги санкционира. Няма спор за отсъствието на първата алтернатива от кумулативните предпоставки от пар.2 т.43, че МУ - Варна не е финансиран с повече от 50% държавни териториални и местни органи. Спорът между страните е само по отношение на това осъществява ли се управленски контрол от страна на такива органи или не. В НП не са изложени никакви аргументи и в тази част НП е лишено от конкретика и е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на мотиви. Изобщо не става ясно защо се счита, че такъв управленски контрол се осъществява от министъра на образованието. В тази връзка са изложени подробни мотиви. Позовава се и на Решение по преюдициални запитвания на СЕС от 03.02.2021г. по съединени дела С-155/19 и С-156/19. Претендира присъждане на разноски. Въззиваемата страна – директора на Агенцията за държавна финансова инспекция София, редовно призована се представлява от ю.к. *, която моли НП да бъде потвърдено изцяло по размер. Претендира разноски. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка наобжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: Със Заповед ФК-10-55 от 15.01.2024г. на директорът на АДФИ - гр. София, на * - държавен финансов инспектор било възложено да извърши финансова инспекция на Медицински университет - Варна „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ гр.Варна със задача „ проверка за законосъобразност относно спазване на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при провеждане на обществена поръчка, чрез открита процедура по ЗОП с предмет „Избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна, вписана в Регистъра на обществените поръчки с УИН № 00983-2022-0037, в частта на установените данни за евентуални нарушения с незаконосъобразни критерии за подбор, дискриминационни технически спецификации и незаконосъобразна методика за оценка“. При проверката е прието, че Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“ - Варна /МУ-Варна/ попада в обхвата на държавната финансова инспекция като лице по чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ / като бюджетна организация /. МУ-Варна е държавно виеше училище, което съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ е юридическо лице, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Марин Дринов" № 55. Съгласно чл. 24 ал. 1 от ЗВО, органи за управление на висшето училище са общото събрание /ОС/, академичният съвет /АС/ и ректорът, които се избират с четиригодишен мандат. Общото събрание избира с тайно гласуване председател на общото събрание, заместник- председател на общото събрание и ректор, регламентирано с чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗВО. Академичният съвет /АС/ е орган за ръководство на учебната и научната дейност, с разписани правомощия в чл. 30, ал. 1 от ЗВО. Правомощията и задълженията на ректора са определени с чл. 32, ал. 1 от ЗВО, включително, ректорът представлява висшето училище/чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗВО/, по право е член на академичния съвет и негов председател, сключва и прекратява трудови договори. Установено е, че в периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. ••••, д.м. Считано от 19.06.2023г., до 10.03.2024г., ••••, д.м.н. Считано от 11.03.2024г., както и към момента на проверката ••••, д.м.н. На основание чл. 90 ал.1 от ЗВО, държавното виеше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет. Съгласно чл. 90, ал. 3 от ЗВО, в приходната част на бюджета постъпват: трансфери от държавния бюджет; финансова помощ от общините; дарения, завещания, наследство, спонсорство; собствени приходи и приходи по чл. 13 ал.2 и по чл. 89 ал.3 от ЗВО. През 2022г. МУ-Варна не е финансиран с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации. Отчетените към 31.12.2022г. собствени приходи по §§ 24-00 „Приходи и доходи от собственост“ в Отчетни данни по ЕБК за изпълнението на бюджета за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. са в размер на 40 293 911.00лв., при обща сума на отчетените „Общо приходи, помощи и дарения“ и „Общо трансфери и заеми между бюджетни организации“ с Отчета за касовото изпълнение на бюджета, сметките за средствата от Европейския съюз и сметките за чужди средства към 31.12.2022г. в размер на 79 788 382.00лева. Съгласно чл. 11, ал. 9 от Закона за публичните финанси, разпоредителите с бюджет по бюджетите на Българската академия на науката и държавните висши училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. Ректорът на МУ-Варна, на основание чл.11 ал.9 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, във връзка с чл.11 ал.1 от ЗПФ, е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерство на образованието и науката/МОН/. Съгласно чл.5 т.16 от Устройствения правилник на МОН, министърът на образованието и науката контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджет. Съгласно чл.6 ал.1 от ЗВО, висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност: Подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност; повишаване квалификацията на специалисти; развитие на науката, културата и иновационната дейност. Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал.1 и реализацията за създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост /чл.6 ал.2 от ЗВО/. МУ-Варна отговаря и на условие, посочено в б.„б“ от § 2 т.43 от Допълнителните разпоредби на ЗОП - обект е на управленски контрол от страна на министъра на образованието и науката. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ министърът на образованието и науката е държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование. Правомощията на министъра са регламентирани в чл.10 ал.2 от ЗВО. Министърът на образованието и науката утвърждава политика за развитието на всяко държавно виеше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им /чл.10 ал.2 т.9 от ЗВО/. Министърът на образованието и науката сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му /чл.10 ал.2 т.10 от ЗВО/. Съобразно чл.31 ал.2 от ЗВО, договорът за управление съдържа: задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище; конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище; задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно съответствието й с политиката за развитие на висшето училище; задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване. Съгласно чл.5 т.16 от Устройствения правилник на МОН, министърът на образованието и науката контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджет. Ректорът на МУ-Варна е публичен възложител по смисъла на чл.5 ал.2 т.14 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, който е отговорен за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки /чл.5 ал.1 от ЗОП/. Съгласно чл.7 ал.1 от ЗОП, възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки. С изключение на случаите по ал.1, в отсъствие на възложителя правомощията му, свързани с възлагане на обществени поръчки, се изпълняват от лицето, което го замества, съгласно нормативен, административен или друг акт, който определя представителството на възложителя /чл.7 ал.2 от ЗОП/. Съгласно Пълномощно с per. № 099- 878/10.03.2020г. на МУ-Варна, на основание чл. 7, ал.1 от ЗОП, •••• е упълномощил Д. Г. Г., на длъжност ••••, да организира и/или да възлага обществени поръчки, включително с правото да сключва договори за обществени поръчки и да подписва приемопредавателните протоколи за изпълнение на договорите. В Регистъра на обществените поръчки /РОП/, воден в Агенцията по обществени поръчки /АОП/, МУ-Варна е вписан под № 00983 - уникален идентификационен номер на Възложителя. С Решение № F236439 от 17.06.2022г., инж. Д. Г. Г. - ••••, в качеството си на лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, съгласно Пълномощно № 099- 878/10.03.2020г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на чл. 18 ал.1 т.1 от ЗОП, чрез „открита" по вид процедура, с предмет: „Избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната " и чужбина и съпътстващи дейности за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна“, с правно основание чл.73 ал.1 от ЗОП. В Решение № F236439 от 17.06.2022г. за откриване на процедурата /Раздел IV, т. IV.6) „Информация относно средствата от Европейския съюз“/ Възложителят е посочил, че обществената поръчка не е във връзка с проект/програма, финансиран/а със средства от европейски фондове и програми, чрез съответното отбелязване. Обектът на обществената поръчка е услуги, по смисъла на чл. 3 ал. 1 т.3 от ЗОП. Обществената поръчка е с прогнозна стойност в размер на 500 000,00лв. без ДДС, за 24 месеца, без обособени позиции - мотивирано в решението, и с код по CPV 63500000 „Услуги на туроператори и на туристически агенции; спомагателни туристически услуги“. С решението за откриване на процедурата са одобрени обявлението за поръчката и документацията за участие /Раздел VI „Одобрявам“/, съобразно изискванията на чл.22 ал.2 от ЗОП. Обществената поръчка е регистрирана в електронния регистър на АОП под номер 00983- 2022-0037. В определения срок за получаване на оферти за участие в обществената поръчка 18.07.2022г., 23:59 часа, в ЦАИС - ЕОП е постъпила една оферта за участие: от участника ••••, гр. София. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка е сключен Договор № ЗОП-ДУ-8/22.08.2022г., с определения за изпълнител участник ••••, гр. София. Съгласно чл. 6, ал. 1, общата стойност по договора за предоставяните услуги е 500 000.00 /петстотин хиляди/ лв. без ДДС, с която Възложителят се лимитира, но не се задължава да я изразходва. При анализа на критериите за подбор на участниците в обществената поръчка, св.Н. приела, че поставените изисквания, както следва: В Раздел III.1.1 „Годност за упражняване на професионална дейност, включително изисквания във връзка с вписването в професионални или търговски регистри“, с поставен критерий за подбор „ участникът следва да е член или акредитиран агент на IATA (Международната асоциация за въздушен транспорт)“; В Раздел III.1.3 „Технически и професионални възможности“ с поставен критерий за подбор:“ участниците да разполагат с персонал с определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката“, във връзка с който е заложено изискване:“ за изпълнение на поръчката участникът следва да разполага най-малко с 2 (две) лица от персонала, осъществяващи функции по продажба на самолетни билети, които следва да отговарят на изискванията за образование, придобита професионална квалификация в областта на туризма и езикова квалификация на персонала, посочени в чл.7 от Наредба № 16-1399 от 11.10.2013година. Лицата, осъществяващи функции по продажби на самолетни билети, следва да са с висше образование или средно образование и придобита професионална квалификация в областта на туризма и притежаващи сертификат, удостоверяващ IATA квалификация. Лицата трябва да владеят най - малко един чужд език. За признаване владеенето на чужд език на лицата се изисква удостоверяване на следното ниво на владеене на чужд език спрямо приетата Обща Езикова Европейска Рамка (ОЕЕР) - В2“; В Приложение № 1 „техническа спецификация“ с посочени изисквания към участниците: „18. Участникът да е оторизиран за работа със система BSP (Billing and Settlement Plan) - България или еквивалентна“; „19. Участникът да има право да резервира, издава и продава самолетни билети чрез глобална резервационна система („Амадеус“, „Галилео“, „Уърлдспан", „Сейбър“ или друга еквивалентна), като системата следва да предлага висока степен на пълна, достоверна и актуална информация за наличните цени на самолетните билети“; „20. Участникът следва да има сключен договор с резервационна система за продажба на хотелско настаняване в Европа и извън Европа“, противоречат на принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, прокламиран в чл.2 ал.1 т.2 ,във връзка с ал.2 от ЗОП. Административния орган приел, че жалбоподателя Д. Г. Г., в качеството му на •••• на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. Стоянов“, гр. Варна и лице по чл.7 ал.1 от ЗОП, съгласно Пълномощно № 099- 878/10.03.2020г. е нарушил чл.2 ал.2 от ЗОП, за което нарушение му съставила и връчила АУАН № 11-01- 340/20.03.2024г. В графата за бележки и възражения, жалбоподателя отразил, че не е съгласен с констатациите в акта, както и че не е бил възложител по смисъла на ЗОП. В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение, с което се оспорват констатациите в акта за административно нарушение, оспорва се, че МУ Варна е публичноправна организация по смисъла на ЗОП, твърди се, че според практиката на КЗК и ВАС определянето и поставянето както на критерии за подбор, така и на изискванията към изпълнението предмет на поръчката, в т.ч. и на техническите изисквания/специфика попада в обхвата на оперативната самостоятелност на възложителя. Според изложеното, поставените изисквания са имали за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършената услуга и при това положение самите участници да преценяват дали разполагат с капацитета да изпълнят поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия, тъй като откриването и реализирането на обществената поръчка цели да удовлетвори специфичните нужди на възложителя. Поддържа се, че в конкретния случай въведените критерии за подбор и изисквания за изпълнение формулирани в техническата спецификация са били съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, гарантират качество на услугата съобразно нуждите на възложителя и са били в съответствие с нормативните изисквания. Посочва се и че при извършена финансова инспекция за периода 01.01.2018г.- 31.12.2019г. от АДФИ на МУ Варна, като обект на тази проверка е била открита процедура по ЗОП с предмет „Избор на изпълнител за осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина и съпътстващи дейности за нуждите на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, като се твърди, че констатациите на доклада били, че са спазени изискванията на чл.59 ал.2 и ал.5 от ЗОП, както и че утвърдените изисквания към кандидатите са свързани с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и не дават предимство и не ограничават необосновано участието на лица в обществената поръчка. АНО не приел направените възражения и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя Г. за извършено нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП на осн. чл.247 ал.1 от ЗОП административно наказание глоба в размер на 10 000.00лв. Като свидетел в хода на съдебното е разпитана актосъставителката А. Н., която потвърждава констатациите си при направената проверка. По искане на защитата като свидетели са допуснати и разпитани Д.С. и Б.М.. От показанията на св.С. се установява, че като организатор обществени поръчки в МУ Варна е подготвила документацията по откриването на обществената поръчка. Твърди, че при подготвянето на обществената поръчка са се следели анализите на Агенцията по одит на европейски средства. Предложила е критериите за обществената поръчка, които се съгласували с юриста св.М. и ръководителя на отдела. Твърди, че преди да се пристъпи към критериите се е следяло какви поръчки са минавали през АОП, защото имало разнобой в законите и е било трудно да вземат решение, но винаги водещото било да имат качествен изпълнител. В показанията си св.М. посочва, че се е следвала практиката на възложители, на които можело да се доверят – Сметната палата, Министерство на финансите и КЗК. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като последователни, логични и кореспондиращи си помежду си. Като достоверни съдът възприема и показанията на св. Н., като намира същите за обективни, безпристрастни и логически последователни, подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Горната фактическа обстановка се констатира от събрания по делото доказателствен материал: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. Н., Д.С. и Б.М., приложените към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Последните категорично се подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства: Справка за отговорните длъжностни лица, изх. № 004- 13/12.03.2024г.,Пълномощно № 099-878/10.03.2020г., Справка, изх. № 004- 10/19.02.2024г., Решение № F236439/17.06.2022г. за откриване на процедура, Обявление за поръчка, Извлечение от документация, в т.ч.: Указания и Приложение № 1 „Техническа спецификация“, Разпечатка на раздел „Техническо предложение“ от преписката на поръчката в ЦАИС ЕОП, Договор № ЗОП-ДУ-8/22.08.2022г., Заповед № ФК-10-155/15.02.2024г., Покана за съставяне и връчване на АУАН, Доклад № ДИД7-ВН-3/15.02.2024г. и заключение към него, заключение и Доклад № ДИД7-ВН-7/13.04.2021г. за извършена финансова инспекция на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна, Писмо рег. № 11-01-340/12.12.2024г. от АДФИ, ведно с доклада, изготвен от А. Б. Н., във връзка с АУАН № 11-01- 340/20.03.2024г., прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК. От правна страна: В рамките на извършената служебна проверка, съдът намира, че направените възражения от страна на въззивника, относно квалифицирането на медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов „ – Варна като пулбичноправна организация по смисъла на §2, т.43 от ДР на ЗОП са относими за решаването на спора по делото и съдът намира същите за основателни. За настоящата инстанция е ясно, че съгласно чл.5 ал.2 т.14 от ЗОП, като публични възложители са посочени и лицата, които представляват публичноправните организации, а според §2 т.43 от ДР на ЗОП последните са юридически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: а./ създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер; б./ финансирането е с по-вече от 50% от държавни, териториални или местни органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от страна на тези органи, и има управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл.5 ал.2 т.1-14. Относно предпоставките предвидени б.б, където са посочени три алтернативни белега, от които поне един трябва да притежава юридическото лице, за да има качеството „публичноправна организация“, съдът намира, че безспорно е установено по делото, че през 2022г., собствените приходи в бюджета на МУ-Варна са по-вече от 50% в сравнение с приходите от субсидия от държавния бюджет и съответно по този признак не е налице съответствие с дефиницията на ЗОП. Относно втория алтернативен белег следва да се отчете, че с доклад №ДИД7- ВН-:/13.04.2021г. за резултатите от извършената финансова инспекция на МУ „Проф.д-р Параскев Стоянов“ –Варна, главен финансов инспектор към АДФИ, след извършен анализ е констатирал, че за проверявания период 2018г.-2019г., за университета не са били изпълнени условията на б.“б“ от т.43 на §2 от ДР на ЗОП, т.е. не е публичноправна организация по смисъла на ЗОП. Този факт също не се спори между страните. Безспорно към 2022г. правната уредба е била идентична с тази през 2018 и 2019г., като е имало промяна единствено в ЗВО – чл.10 ал.2 и чл.31 ал.2. Именно на тази промяна се позовава и АНО в обжалваното НП, като твърди, че наличието на договор за управление сключен между министъра на образованието и науката и ректорът на университета осъществяват признака на б.“б“ на §2 т.43 от ДР на ЗОП. Съдът изцяло споделя становището, че поради липса на легална дефиниция в ЗОП на понятието „управленски контрол“, същото следва да се тълкува, съобразно чл.46 от Закона за нормативните актове, в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби и целта на тълкувания акт. Основната цел и предмет на ЗОП, прокламиран в чл.1 е условията и реда за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. Гарантираната от държавата академична автономия на висшите училища не е била ограничена с въведената през 2020г. промяна в чл.10ал.2 и чл.31 ал.2 от ЗВО, като органите на управление, реда за тяхното избиране и правомощията им не са променяни. Общото събрание на висшето училище с тайно гласуване избира ректора си. Основен принцип в работата на висшето училище е академично самоуправление. Същия принцип важи и в сферата на бюджетното законодателство и стопанското управление на висшите училища, които съгласно чл.21 ал.1 т.7 от ЗВО могат да формират собствени фондове и самостоятелно да определят условията и реда за тяхното разходване, съгласно т.11 могат да изграждат и притежават собствена материална база и да извършват стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл.6 ал.1. Съгласно чл.30 ал.1 т.11 от ЗВО, академичния съвет ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение. Специалният закон създава и специфични контролни органи и механизми, които да проследяват процесите на планиране и разходване на бюджета на висшето училище и постигнатите от него резултати, в съответствие с принципа за академично самоуправление. Съгласно чл.34а от ЗВО, орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролния съвет, част от функциите на който са насочени в сферата на финансовото управление – да изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание. От изложеното следва единствено и само заключението, че министъра на образованието и науката не може да влияе върху решенията на организацията в областта на обществените поръчки, нито да осъществява контрол върху тази дейност. Договорът за управление, който министърът на образованието и науката сключва с ректора на университета, регламентира правата и задълженията на страните за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище, свързана с образователната и научно-изследователската дейност. Действащия към 2022г. договор за управление №ДО1-290/12.10.2020г. регламентира задълженията на ректора по изпълнение на стратегическите цели и задачи и постигане на съответните целеви стойности, определени в Политиката за развитие на университета, представляваща приложение към договора. Политиката за развитие се изработва от висшето училище, съгласувано с министъра на образованието и науката. Правомощията на министъра са силно ограничени, като дой дори няма право да прекрати едностранно договора за управление с ректора , независимо от резултатите по изпълнението му. Правомощията на ректора възникват от избирането му за ректор от Общото събрание на университета и упражняването им не зависи от сключването на договор с министъра на образованието и науката. Промяната в ЗВИ от 2020г. не ограничава академичната свобода и автономия на висшите училища, като остават непроменени органите за управление на висшето училище и реда за тяхното избиране и правомощията им. Принципа на академично самоуправление е последователно прокаран и в сферата на бюджетното законодателство и стопанското управление на висшите училища и остават непроменени от периода влизащ в обхвата на предходната проверка на университета и към момента на издаване на НП. Правилно е отбелязано от страна на процесуалния представител на въззивника, че дефиницията на §2 т.43 от ДР на ЗОП е изцяло транспонирана от чл.2 параграф 1 т.4 на Директива 2014/24/ЕС от 26.02.2014г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО. Съдебната практика на СЕС е задължителна по отношение на решенията по отправени преюдициални запитвания с цел да се осигури ефективно и еднакво прилагане на законодателството на ЕС. Съгласно §50 вр.т.т.28,29 и 34 от Решение от 03.02.2021г. на СЕС от 03.02.2021г. по съединени дела С-155/19 и С-156/19, се приема, че понятието „управленски контрол“ по смисъла на чл.2 §1 т.4 б.“в“ от Директива 2014/24 ЕС „… се основава на констатацията за активен контрол върху управлението на съответния субект,…. Което може да позволи на публичните власти да оказват влияние върху решенията на посочения субект в областта на обществените поръчки„. В същия смисъл са и т.т.39,40,42,44 и48 от Решение от 01.02.2001г. по дело С-237/1999г. Комисията/Франция и т.т.19,20,27,29 и 30 на Решение от 12.09.2013г. по дело С-526/20011г. От изложеното следва, че съда на ЕС тълкува понятието „управленски контрол“ по смисъла на чл.2 §1 т.4 б.“в“ от Директива 2014/24/ЕС, като такъв, който на практика оказва влияние върху решенията на организацията в областта на обществените поръчки. За съдът е ясно, че действието на преюдициалните решения не се изчерпва с делото, по което е отправено запитването. Безспорно същите решения си източник на право за всички национални правни системи, поради установения принцип на непосредствено действие на правото на Общността в правораздавателните институции на държавите членки. Тълкуването, което се дава чрез преюдициалното решение има задължителна сила по отношение на юрисдикциите и другите органи и на останалите държави членки, а не само по отношение на националната юрисдикция, която е отправила запитването.От друга страна с решението си СЕС определя значението и действието на тълкуваната норма така, както тя трябва да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането и в сила. Настоящият състав също безспорно е обвързан от така даденото тълкуване, поради което и възприема същото. Предвид изложеното и съдът намира, че за включената в обхвата на проверката финансова 2022г., МУ – Варна не се явява публичноправна организация по смисъла на §2 т.43 от ДР на ЗОП. Относно описаното в АУАН и НП нарушение, съдът намира следното: Определянето и поставянето на критерии за подбор и на изисквания към изпълнението на предмета на поръчката, в.т.ч. и на техническите изисквания/спецификации, попада в обхвата на оперативната самостоятелност на възложителя. Поставените изисквания в случая имат за цел да гарантират на възложителя качество и надеждност на извършваната услуга. При това положение участниците в процедурата преценяват дали разполагат с капацитета да изпълнят поръчката и дали са съгласни с предварително заложените условия, тъй като откриването на обществената поръчка цели найвеча да удовлетвори специфичните нужди на възложителя. Възложителя не е бил длъжен да се съобразява с индивидуалните възможности на всеки един евентуален участник в процедурата, в случая авио превозвоч. Безспорна е практиката на КЗК и ВАС, че на възложителя е предоставено правото сам да преценява своите нужди и потребности, както и начина, по който те могат да бъдат задоволени в най-голяма степен, разбира се като се съобразяват с принципите залегнали в чл.2 от ЗОП. В конкретния случай, съдът намира, че в съответствие с чл.2 чл.49 ал.1 и чл.59 ал.2 от ЗОП, въведените критерии за подбор и изисквания за изпълнение формулирани в техническата спецификация са били съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, гарантират качеството на услугата съобразно нуждите на възложителя и са в съответствие с нормативните изисквания. Съдът намира, че предвид спецификата на предмета на поръчката, нейната висока стойност и обем, поставянето на адекватни изисквания към участниците и към изпълнението на услугата, освен, че е допустимо, безспорно е и задължително. Въведените изисквания за изпълнение на услугата не дават предимство, нито необосновано ограничават участието на лица в конкретната обществена поръчка. В случая не е нарушен принципа на равнопоставеност, нито представляват дискриминационно условие, а представляват гаранция за възложителя, че изпълнителят ще покрие максимално изискванията за изпълнение на услугата. Съдът намира, че предвид по-горе изложеното, не следва да обсъжда становището на процесуалния представител на въззивника, относно твърдението му, че при предходна проверка на университета за период 2018-2019г., при идентични поставени условия по процедура по ЗОП със същия предмет не са били констатирани нарушения. АНО безспорно действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което и единствено и само той следва да преценява има ли извършено нарушение, от кого, какво е нарушението, кога е извършено и т.н., но съдът намира, че безспорно се създава правна несигурност и съмнение в обективността, безпристрастността и последователността на действията на контролния орган. Доколкото съдът намира, че не е осъществен състав на описаното в АУАН и НП нарушение, счита че не следва да се произнася и по отношение на вината и размера на определената глоба на въззивника. Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, като неправилно. С оглед изхода на спора, съдът намира, че искането за присъждане на на въззивника направените по делото разноски се явява допустимо и основателно, но доказателства за направени разходи не са представени. Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд Варна