Решение № 181 от 7.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1174/2024 г.

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 12.04.2024 г. по НОХД № 62/2022 г. Окръжен съд – Перник е признал подс. С. Б. Т. за невиновен и го е оправдал по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата подс. С. Б. Т. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда подс. С. Б. П. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. С присъдата подс. И. И. Т. е била призната за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието 1 изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

Срещу така постановената присъда, в частта, с която подсъдимите С. Т. и С. П. са оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е подаден протест от Окръжна прокуратура– Перник, в който са изложени доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че имуществото, предмет на инкриминираните сделки, извършени от двамата подсъдими, макар и да не е придобито от престъпление, се явява придобито от друго общественоопасно деяние, а именно от административни нарушения по Закона за кредитните институции, каквито представляват извършваната от подс. С. Т. дейност по отпускане на кредити, без разрешение за това. Предлага се в атакуваната част присъдата да бъде отменена и вместо нея, бъде постановена присъда, с която подсъдимите С. Т. и С. П. бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу присъдата, в частта, с която подс. С. Т. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е подадена жалба от защитника на подс. Т., в която са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че същият подсъдим не е извършвал такова деяние и се предлага в тази част, присъдата да бъде отменена и подс. С. Т. бъде оправдан по това обвинение. В допълнение към въззивната жалба се поддържа, че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване и се прави искане за прилагане на закона за давността.

Срещу присъдата, в частта, с която подс. И. Т. е призната за виновна и осъдена по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е подадена жалба от защитника на подс. Т.а, в която са изложени доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че същата подсъдима не е извършвала такова деяние, като в обжалваната част, присъдата се явява постановена в противоречие с материалния закон и се предлага в тази част, присъдата да бъде отменена и подс. И. Т. бъде оправдана по това обвинение. В допълнение към въззивната жалба се поддържа, че към настоящия момент е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване и се прави искане за прилагане на закона за давността.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура – София заявява, че не поддържа въззивния протест. Счита, че постановената от Окръжен съд - Перник присъда е правилна и законосъобразна. Сочи, че за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 253, за каквото е повдигнато обвинение пред първоинстанционния съд, не е достатъчно средствата, с които са извършвани съответните инкриминирани сделки, да не съответстват на доходите на подсъдимите, а и същите средства да представляват облага от извършено престъпление. Предвид оправдаването на подсъдимия С. Т. по обвинението за извършено престъпление по чл. 252 от НК, което според обвинителния акт е предикатно, счита, че няма как да бъде ангажирана наказателна отговорност на същия подсъдим, както и на подс. С. П. по обвинението за извършено от тях престъпление по чл. 253 от НК. С оглед на това и пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда в протестираната от ОП – Перник част, а по отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл. 255 от НК, предвид наличието на основанията по чл. 24, ал. 1 т. 4 от НПК, да бъде приложен законът за изтеклата абсолютна давност.

Защитникът на подс. С. Т. изразява становище за правилност на присъдата на първоинстанстанционния съд в оправдателната част. Оспорва въззивния протест на Окръжна прокуратура – Перник, като изтъква, че нито в него, нито в допълнението към него, не е конкретизирано обществено опасно деяние, което да се явява предикатно по отношение на инкриминираните сделки за закупуването на недвижими имоти, като не е посочена и съответна разпоредба, нарушена чрез твърдяно административно нарушение. Позовава се и на липса на конкретика за това, как инкриминираните като осъществяващи престъпление по чл. 253 от НК сделки за закупуване на имоти и последваща тяхна продажба прикривали евентуален престъпен произход на паричните средства, използвани за извършване на сделките. Пледира да бъде оставен без уважение въззивният протест и поддържа направеното искане с допълнението на въззивната му жалба за прекратяване на наказателното производство по обвинението за извършено престъпление по чл. 255 от НК, повдигнато срещу подс. Т., предвид изтеклата давност за наказателно преследване. Подс. С. Т. поддържа заявеното от неговия защитник.

Защитникът на подсъдимите С. П. и И. Т. оспорва протеста на ОП – Перник, като поддържа, че първоинстанционната присъда в атакуваната със същия протест оправдателна част е правилна, обоснована и законосъобразна, като същата съответства на събраните по делото доказателства. Намира за неоснователни изложените във въззивния протест доводи за извършено административно нарушение, което се явява предикатно правонарушение на престъплението пране на пари, които доводи счита за абстрактни, без конкретизиране на разпоредбите, които се твърди, че са нарушение и без да е доказано извършването на такова административно нарушение. Пледира да бъде потвърдена присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната част. Подсъдимите С. П. и И. Т. поддържат заявеното от техния защитник.

Повереникът на частния обвинител И. М. моли да бъде постановено решение в съответствие със закона и правомощията на въззивната инстанция.

В своята последна дума пред въззивния съд подс. С. Т. моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда в нейната оправдателна част.

Подс. И. Т. в последната си дума моли да бъде прекратено наказателното производство по обвинението, за което е изтекла давността.

В последната си дума подс. С. П. моли да бъде оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Окръжен съд – Перник е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Б. Т. е роден на •••••••• г. в гр. Перник и живее в същия град. ••• е на „Роб Дис" ООД - гр. Перник. Разведен, без предходни осъждания.

Подсъдимата С. Б. П. е родена на •••••••• год. в гр. Перник и живее в същия град. Същата е сестра на С. Т.. Работила като ••• към „Роб Дис" ООД - гр. Перник. Омъжена, не е осъждана.

Подсъдимата И. И. Т. е родена на •••••••• год. в гр. Перник и живее в същия град. Към момента на деянието, за което й е повдигнато обвинение, същата е била съпруга на С. Т.. Работила като ••• в „Роб Дис" ООД гр. Перник. Няма предходни осъждания.

В началото на 2000 година С. Т., с цел да реализира доход за себе си, започнал да предоставя парични средства в заем на нуждаещи се лица срещу заплащане на месечна лихва. Размерът на лихвата варирал в зависимост от размера на дадената в заем сума. Като гаранция за изпълнението на задълженията за връщане на заетите суми и заплащането на уговаряната лихва, Т. искал от длъжниците си да ипотекират в негова полза недвижими имоти, като карал същите да подписват и пълномощни, с които го упълномощавали да се разпорежда със собствените им недвижими имоти, както и когато намери за добре, включително и да договаря сам със себе си.

Сестрата на С. Т. – С. П. била отчасти запозната с извършваната от подсъдимия дейност, като в някои от случаите длъжниците предавали сумите, представляващи лихви по техните задължения към С. Т. на нея.

През 2000 г. свидетелят Е. В. Р. имал нужда от парични средства и по съвет на негов приятел, който знаел, че С. Т. разполага с пари и дава заеми, Р. поискал от Т. заем в размер на 5 000 лева, а като обезпечение предложил собствения си недвижим имот - апартамент № 8, намиращ се в гр. •••, кв. "•••", бл. ••, ет. •. Двамата се договорили за заем в размер на 3000 лв., които на 20.03.2000 г. подсъдимият дал на свидетеля Е. Р.. Уговорен бил срок за връщане на заема от 5 месеца и заплащане на месечна лихва в размер на 10% от дадената в заем сума, т.е. 300 лева на месец. За да бъде обезпечено вземането на Т., бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 83, том I, рег.№ 767, дело № 85/20.03.2000 г., с който свидетелят учредил в полза на Т. ипотека върху собствения си апартамент, описан по- горе. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, а като дадена в заем сума била посочена сумата от 4 500 лева. В уговорения 5 - месечен срок на договора свидетелят успявал да заплаща единствено частични суми, но не успял да изплати цялата сума по заема. За да успее да се издължи на Т., Р. се принудил да напусне България за да работи в чужбина. Тъй като не върнал цялата сума по заема, а същият бил обезпечен с ипотекирания апартамент, апартаментът бил продаден от подсъдимия Т. на други лица и свидетелят трябвало да се изнесе. Свидетелят не е получавал разписка за лихвите, които е плащал.

През 2000 г. свидетелите М. Й. Д. - Г. и К. С. Г. имали нужда от парични средства. Двамата познавали Т. и знаели, че той разполага с парични средства, поради което го помолили да им даде в заем сумата от 1000 лева. Подсъдимият се съгласил, като поискал да му бъде заплащана 8% месечна лихва, както и да бъде ипотекиран в негова полза недвижими имот. На 31.03.2000 г., в присъствието на нотариус, подсъдимият дал в заем на М. и К. Г.и сумата от 1 000 лева, като за да бъде гарантирано вземането на подсъдимия, бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 99, том I, рег.№ 912, дело № 100/31.03.2000 г. Ипотеката била учредена върху собствения на свидетелите жилищен имот апартамент № 61, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •. В нотариалният акт било записано, че подсъдимият Т. дава в заем на М. и К. Г.и сума в размер на 5 400 лева, със срок на погасяване 5 месеца - до 31.08.2000 г. При учредяване на ипотеката на М. и К. Г.и не издали пълномощно в полза на Т. относно разпоредителни сделки с недвижимия им имот. В продължение на около една година К. Г. изплащал на обвиняемия единствено сумите за месечните лихви- по 80 лева на месец, след което заминал за Гърция, а М. Г. продължила да изплаща както месечните лихви, така и главницата, на части, като и двамата свидетели нямат спомен в продължение на колко време, кога и какви конкретни суми са плащали на Т.. След като заемът бил изплатен изцяло, ипотеката върху апартамента на свидетелите била заличена. Лихвите били плащани лично на Т. на ръка, а срещите се осъществявали на пазара в гр. Перник, където свидетелите работели, а в последствие от Г. и в къщата му, намираща се в гр. Перник, зад ЦРБ.

През 2000г. свидетелят М. М. С. имал нужда от парични средства. По препоръка на познати се насочил към С. Б. Т.. С. се срещнал с подсъдимия, като двамата се разбрали за заем в размер на 6000 лв., за срок от една година и месечна лихва от 6%, както и да бъде ипотекиран недвижим имот в негова полза, за обезпечение на заема. На 20.09.2000 г. заемът бил даден, като за да бъде обезпечено вземането на Т., бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 165, том II, рег. № 2878, дело № 405/20.09.2000 г., с който свидетелят учредил в полза на подсъдимия ипотека върху собствения си имот - апартамент № 27, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. ••, ет. •. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, а като дадена в заем сума била посочена сумата от 10 300 лева. Свидетелят С. успявал да изплаща ежемесечно по 360 лева. В срока на договора успял да се издължи на обвиняемия, след което договорната ипотека била заличена. През есента на 2001 г. С. отново имал нужда от парични средства и отново се обърнал към Т., който на 17.10.2001 г. дал на свидетеля 4000 лв. при същите условия, със задължение за заплащане на 6 % месечна лихва. С нотариален акт била учредена договорна ипотека от 17.10.2001 г. № 128, том III, рег. № 3200, дело № 516/2001 г. отново върху апартамент 27, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“, бл. ••, ет. •. В нотариалният акт било вписано, че се дължат 3 700 евро, със срок на погасяване 1 година, като месечната погасителна вноска била в размер на левовата равностойност на 138 евро, а окончателната вноска - в размер на левовата равностойност на 2 044 евро. С. не успял да се справи с погасяването дори на месечната вноска, поради което продал апартамента си. Видно от нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 56, том 1, рег. № 324, дело № 55/2002 г., на 27.02.2002 г. М. С. продал имота на М. и Й. К. за сумата от 17 600 лева. Договорната ипотека учредена в полза на подсъдимия Т. върху посочения имот била заличена. От продажната цена свидетелят изплатил на Т. задължението си от 4 000 лева ведно със дължимите до датата на продажбата четири месечни вноски.

През 2000 г., свидетелите Б. Б. Б. и Н. С. Б. имали нужда от парични средства и тъй като знаели, че С. Т. дава пари на заем се срещнали с него и поискали заем в размер на 2 900 лева. Т. се съгласил да им даде в заем тази сума за срок от 3 месеца, но при месечна лихва от 10%, като за обезпечение на заема поискал в негова полза да бъде ипотекиран недвижим имот. На 06.10.2000 г. Т. дал на свидетеля Б. заем в размер на 3000 лева, със задължение за заплащане на месечна лихва в размер на 10% от главницата, а за обезпечение на вземането на Т. бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 189, том II, рег. № 3081, дело № 429/06.10.2000 г. в полза на подсъдимия върху собствения си имот - апартамент № 9, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •. За срока на договора /3 месеца/, свидетелят Б. заплащал по 300 лева на месец, като носел сумите в къщата на Т., намираща се в гр. Перник, зад ЦРБ, а в края на срока върнал и цялата сума по заема в размер на 3000 лв. Ипотеката върху имота била заличена.

Свидетелят З. Б. познавал подсъдимия Т.. В края на 2000 г. се обърнал към подсъдимия с искане за отпускане на заем. Двамата се разбрали за заем в размер на 6000 лева при 7% месечна лихва и срок на връщане на заема 3 месеца. На 06.03.2001 г. подсъдимият дал в заем на Б. сумата от 6000 лева, като за обезпечение на заема свидетелят учредил в полза на Т. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот - апартамент № 70, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. ••, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 77, том I, рег. № 645, дело № 72/06.03.2001 г. В нотариалният акт уговорка за заплащане на лихви не била включена, но като дадена в заем сума била посочена сумата от 7200 лева, а дължимите весечни вноски били уговорени в размер на 400 лева. След като Б. върнал заема изцяло, ипотеката била заличена. През 2005 г. свидетелят З. Б. отново имал нужда от парични средства и отново се обърнал към подсъдимия Т., с предложение да му продаде апартамента си, намиращ се в гр. •••, ул. “•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •, ап. ••, който през 2001 г. вече му бил ипотекирал срещу получен заем. Т. се съгласил, като на 17.03.2005 г. двамата сключили сделка за покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 139, том I, рег. № 3139, дело № 128/2005 г. В нотариалния акт е отбелязано, че Б. е продал собствения си апартамент на С. Т. за сумата от 7171.70, като според оценителната експертиза пазарната цена на този имот към момента на продажбата е била 49 615.92 лв. На 21.10.2005 г. Б. успял да получи банков кредит, с помощта на който откупил за сумата от 22 000 обратно апартамента си от подсъдимия. Тъй като имотът бил придобит от С. Т. през времетраенето на брака му, като продавач в сделката взела участие и съпругата му – подсъдимата И. Т.. /нотариален акт № 77, том III, рег. № 4186, дело № 420/2005 г. В началото на 2001 г. свидетелят Л. Й. М. имал спешна нужда от парични средства. Негови познати го свързали със С. Т. и двамата постигнали съгласие за заем в размер на 1500 лева, като подсъдимия Т. поискал да му се заплаща 10% месечна лихва, а срокът за връщане на заема бил 6 месеца. На 14.03.2001 г. Т. дал в заем на свидетеля сумата от 1500 лева, при 10% месечна лихва, за срок от 6 месеца, а за обезпечение на заема М. учредил в полза на подсъдимия договорна ипотека върху собствената си 1/2 идеална част от семейното жилище - апартамент „Г“, намиращ се в гр. •••, кв. "•••", бл. •••, ет. •, придобито по време на брака му със свидетелката В. Й. Н.. Съставен бил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 95, том I, рег. № 754, дело № 91/14.03.2001 г., по силата на който Л. М. упълномощил Т. да извършва всякакви разпоредителни действия с имота му и да получава продажната цена по тях. В нотариалният акт уговорка за заплащане на лихви не е включена, но е отразено, че М. е получил заем в размер на 2400 лева, представляваща главницата от 1500 лева, както и дължимите месечни лихви в размер на 10% върху нея - 150 лева, за срок на договора - 6 месеца, с крайна дата на издължаване 14.09.2001 г. В нотариалния акт са посочени 6 равни месечни вноски в размер на по 150 лева /дължимите месечни лихви в размер на 10% върху отпуснатата в заем сума/, а главницата - като последна вноска в размер на 1500 лева. Видно от свидетелските показания на М., той получил от подсъдимия единствено сумата от 1500 лева, а посочените в нотариалния акт равни месечни вноски представляват дължимата месечна лихва. Свидетелят е заявил, че е носел суми по дължимата лихва, в къщата на подсъдимия, намираща се в гр. Перник, зад спортната зала „Миньор“, но документи за плащане на лихвата няма. Свидетелят успял да плати само 1 или 2 месечни вноски за лихвите, след което спрял да плаща. Като разбрал, че М. не може да му върне парите, С. Т. потърсил бившата съпруга на свидетеля – В. Н., която била собственик на другата половина от апартамента. Първоначално Т. й предложил да му върне дължимата сума от 2400 лв. с дължимите лихви, в замяна на което той да й прехвърли частта от апартамента. Тъй като Н. нямала финансова възможност за това, се договорила с обвиняемия апартаментът да бъде обявен за продажба. След като се появил купувач, В. Н. и подсъдимият, действащ като пълномощник на съсобственика - Л. М., продали апартамента за сумата от 10 000 лева, от които половината - 5000 лева, получила Н.. От останалата половина Н. взела още 1800 лева, които М. й дължал за издръжка на детето, а остатъка от сумата - 3200 лева останала за Т.. Б. С. Д. и съпругата му Д. К. Д. били собственици на недвижим имот - урегулиран незастроен поземлен имот, представляващ парцел ІІІ, имот пл. № 74596, с площ от 1155 кв.м., намиращ се в гр. •••, кв. "•••“. Б. Д. имал намерение да застрои парцела, за което му били нужни финансови средства. Д. поискал заем от подсъдимия Т., който поставил условие за обезпечаване на заема чрез ипотека върху имота и лихва в размер на 10 % месечно за срок от 6 /шест/ месеца. За да бъде обезпечено вземането, Д.и учредили в полза на подсъдимия договорна ипотека върху горепосочения по-горе техен собствен недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 146, том 1, рег. № 1006, дело № 131/10.04.2001 г. В нотариалния акт уговорката за заплащане на лихви не е включена, но било отразено, че сем. Д.и са получили заем в размер на 5500 лева със срок на погасяване 6 месеца - до 10.10.2001 г. Погасяването на заема следвало да стане на 6 равни месечни вноски в размер на 250 лева и една вноска в размер на 4000 лева. В продължение на 1 година Б. Д. ежемесечно давал на подсъдимия Т. сумата от 500 лева, представляваща дължимата месечна лихва върху главницата от 5000 лева. Тъй като не можел да обслужва заема, свидетелят решил да продаде ипотекирания имот и с получените пари да върне заема. На 06.03.2002 г. Д.и продали собствения им имот на трето лице за сумата от 7195.70 лева /по нотариален акт/, като цялата получена от продажбата сума свидетелят дал на С. Т., като по този начин погасил изцяло задължението си, включително начислените от подсъдимия лихви върху дължими лихви.

Свидетелката Д. В. Н. и нейният съпруг Е. И. Н. развивали търговска дейност. Е. Н. бил собственик на ЕТ "Флорента Е. Н." - гр. Перник, а Д. Н. - на ЕТ "П. Л.-96-Д. Н.1"- гр. Перник. През 1999 г., след участие в търг, семейство Н.и закупили бръснаро - фризьорски салон, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" № ••, като собственик на имота станал ЕТ "Флорента - Е. Н.". През 2000 г. Н.и закупили от ТПК "Струмона" и производствено помещение, намиращо се в гр. Перник, ул. "Кракра" № 61, на което преди закупуването били наематели и експлоатирали като кафе „Червено и черно". Второто помещение станало собственост на ЕТ "П. Л.-96-Д. Н.". И двете помещения били закупени със средства от получени от Банка „Хеброс" кредити, като самите недвижими имоти били ипотекирани като обезпечение по кредитите, с кратък период на погасяване. Поради финансовите затруднения които изпитвали и пред риска тези имоти да бъдат продадени от банката, свидетелите се обърнали към подсъдимия С. Т., като му поискали заем. На 13.07.2001 г. те получили такъв от подсъдимия в размер на 22 000 лева, при 6 % месечна лихва, за срок от 1 година. За да бъде обезпечено вземането, Н.и учредили договорна ипотека в полза на Т. върху търговско и производствено помещение, намиращо се в гр. Перник, ул. "Кракра" № 61, представляващо кафе „Червено и черно", за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 113, том II, рег. № 2166, дело № 292/13.07.2001 г. В нотариалният акт не е отразена уговорката за заплащане на лихва, но бил уреден начина връщане на сумата от левовата равностойност 17 200 германски марки със срок за погасяване на 12 равни месечни вноски /от 13.07.2001 г. до 13.07.2002 г./ в размер на левовата равностойност на 600 германски марки на месец и една последна вноска в размер на левовата равностойност на 10 000 германски марки. Н.и не успявали да се справят с изплащането на взетата на заем сума, поради което през м. 10.2001 г. им се наложило да „рефинансират" заема си и отново да вземат пари на заем от подсъдимия отново срещу лихва. Т. им обяснил, че сумите които до момента са му изплатили всъщност покриват единствено лихвите за периода, като главницата от левовата равностойност на 17 200 германски марки остава дължима. Н.и се съгласили на поставените им условия и на 16.10.2001 г. била заличена предходната ипотека и бил съставен нов нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 122, том III, рег. № 3186, дело № 510/2001 г., както върху търговското /предмет на предходната заличена договорна ипотека/, намиращо се на ул. "Кракра“ № 61, представляващо кафе „Червено и черно", така и върху бръснаро - фризьорския салон, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" № ••. Съгласно посочения нотариален акт С. Т. дава на Е. и Д. Н.и заем в размер на левовата равностойност 23 827 евро със срок на погасяване 12 равни месечни вноски - до 16.10.2002 г. в размер на левовата равностойност на 793 евро и една вноска в размер на левовата равностойност на 14 311 евро. При даване на втория заем на 16.10.2001г., Т. реално дал в заем на Е. и Д. Н.и само сумата от 7100 лева за втората ипотека върху кафе „Червено и черно", както и 3000 лева за ипотекираният в негова полза бръснаро - фризьорския салон, т.е. общата сума, реално дадена в заем е 10 100 лева. На отделен лист Т. направил разбивка на задълженията на Н.и към него, които са формирали записаната в нотариалния акт сума от 23 827 евро. В тази сума обвиняемият включил 10 000 лева стари задължения, сумата от 1800 лева лихва за тяхното просрочие, 5900 лева, които Н.и му дължали съгласно издаден в негова полза запис на заповед, както и 200 лева лихви върху тази сума - общо в размер на 7900 лева стари задължения. Т. прибавил към тях размера на реално дадената на тази дата в заем сума от 10 100 лева, с което задълженията на Н.и достигнали сума в размер на 28 000 лева. Към тази сума Т. прибавил и дължимите за срока на договора месечни лихви от 5, 5% върху главницата, в общ размер на 18 600 лева /12 месечни вноски по 11 550 лева/, като по този начин дължимата от сем. Н.и сума достигнала размер от 46 600 лева, т.е. равностойността на 23 827 евро, посочени като дължима сума в договора за учредяване на ипотека. Тъй като Н.и не успели да се издължат в срок, през 2005 г. Т. образувал срещу тях изпълнително дело. По сметка на съдия - изпълнителя сем. Н.и внесли сумата от 30 000 лева, като Т. отказал да приспадне сумите, които през годините са му били плащани от тях и платени му без издаден писмен документ за плащането. Впоследствие подсъдимият в качеството си на взискател получил и суми от продажбата на бръснаро - фризьорския салон, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" № ••, извършена от съдия - изпълнител по друго изпълнително дело. По този начин Т., съгласно изготвената по делото икономическа експертиза, размера на платените от Е. и Д. Н.и лихви по заемите, отпуснати им от обвиняемия, възлиза на 13 700 лева.

Свидетелите Р. Л. Е. и Р. Ж. Е. били собственици на жилищен имот - двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и дворно място от 610 кв.м., намиращи се в с. •••, общ. •••. През 2001 г. Р. Е. имал нужда от парични средства и поискал заем от Т., с когото се познавали. Подсъдимият се съгласил да му даде в заем сумата от 2500 лева за срок от 4 месеца, с уговорката да му бъде заплащана месечна лихва в размер на 8%, като за обезпечаване на вземането на 21.12.2001 г., сем. Е.и учредили в полза на Т. договорна ипотека върху посочения по-горе собствен недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том IV, рег. № 3922, дело № 669/2001 г. В нотариалния акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, но било отразено, че Е.и са получили заем в размер на левовата равностойност на 1 687 евро (3 300 лева), за срока на договора - 4 месеца, която сума е следвало да се издължи на 4 равни месечни вноски в размер левовата равностойност на 102 евро и една последната вноска в размер на левовата равностойност на 1 279 евро. При учредяване на ипотеката Е.и издали пълномощно в полза на Т. относно разпоредителни сделки с недвижимия им имот. В продължение на 2-3 месеца Р. Е. успявал да изплаща на ръка сумите на подсъдимия, определени за месечните лихви, след което заминал в чужбина, а заемът не се обслужвал. Т. подал искова молба и било образувано гражданско дело срещу сем. Е.и за връщане на дадената в заем сума, която и била присъдена да му бъде заплатена. Въз основа на влязлото в сила решение било образувано и изпълнително дело за принудително събиране на дължимата сума от Е.и и в производството на което ипотекираният недвижим имот бил изнесен на публична продан. С постановление на съдия изпълнител при Районен съд - Перник за възлагане на недвижим имот от 08.04.2004 г., имотът, намиращ се в с. •••, общ. •••, ведно с изградената в него масивна двуетажна жилищна сграда, бил възложен върху С. Б. Т. в качеството му на взискател по изп. дело № 74/2003 г. Свидетелят Р. К. С. бил собственик на недвижим имот апартамент № ••, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. •, вх. „•“, ет. •, който бил придобил от своите родители. През 2001 г., прехвърлил формално апартамента на свой познат – свидетеля Н. П. И.. През 2002 г. С. поискал от подсъдимия, с когото се познавали отдавна заем в размер на 5000 лева, която сума свидетелят получил на 24.06.2002 г. Уговорена била лихва в размер на 8 % и срок на изплащане от 3 месеца. За обезпечаване на вземането Н. И. и съпругата му С. Г. И., в качеството си на формални собственици на описания по-горе недвижим имот, учредили в полза на С. Т. договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 70, том II, рег. № 1338, дело № 235/2002 г. В нотариалния акт уговорката за заплащане на лихви не се споменава, като в него е записано, че подсъдимият Т. дава в заем на Р. С. сума в размер на левовата равностойност на 3170 евро /6200 лева/, която следвало да бъде върната на три равни месечни вноски в размер левовата равностойност на 205 евро и една последна вноска в размер на 2555 евро. При учредяване на ипотеката Н. И. и съпругата му издали пълномощно, с което оправомощили Т. да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни сделки с него. С. не успял да изплати на подсъдимия никаква част от взетата в заем сума, поради което подсъдимият на 17.12.2002 г. с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 15, том IV, рег. № 3080, дело № 528/2002 г. продал апартамента на свидетеля А. С. Ф. за сумата от 8049 лева.

В. К. А. се занимавал с изработка на мебели и през 2002 г. получил поръчка от собствениците на ресторант „Елегант" в гр. Перник, като същите му заплатили и капаро, с което свидетелят закупил необходимите му материали, за да изпълни поръчката. Не след дълго възложителите заявили, че се отказват от поръчката и поискали А. да им върне даденото капаро. Тъй като не разполагал със свободни парични средства, той се свързал с подсъдимия С. Т., който се съгласил да му отпусне заем в размер на 3000 лева. Двамата се договорили и на 02.08.2002 г. подсъдимият дал в заем на В. А. сумата от 3000 лева, при месечна лихва от 5 % и срок за погасяване на заема - 4 месеца. За обезпечение на вземането А. и съпругата му М. К. А. учредили в полза на подсъдимия договорна ипотека върху собствения си недвижим поземлен имот пл. № 643 в с. •••, общ. •••, с площ от 900 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда от 72 кв.м. нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 131, том II, рег. № 1681, дело № 284/2002 г. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не е спомената, като в него било записано, че Т. дава в заем на В. А. сума в размер на левовата равностойност на 1840 евро, която платима на 4 равни месечни вноски в размер левовата равностойност на 77 евро и една последна вноска в размер на 1532 евро. При учредяване на ипотеката В. и М. А. издали пълномощно, с което оправомощили Т. да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни сделки с него. В срока на договора В. А. плащал на обвиняемия само дължимите месечни лихви, но не успял да върне главницата в уговорения 4 месечен срок. На 18.12.2002 г. /няколко дни след падежа на заема/, С. Т. прехвърлил своето вземане на трето лице срещу сумата от 5000 лева. Въпреки че вече не бил титуляр на вземането към сем. А.и, Т. се разпоредил със собствения им недвижим имот, като на 12.09.2003 г. продал на трето лице - Ю. Х. М. поземлен имот пл. № 643 в с. •••, общ. •••, с площ от 900 кв.м., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда от 72 кв.м., като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 100, том III, рег. № 2517, дело № 440/2003 г. за сумата от 5000 лева. В. А. и съпругата му-М. А., като собственици на описания имот, не получили никакви парични средства от извършената продажба. През 2005 г. А. успял да получи банков кредит от „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД в размер на 14 000 лева, които реално заплатил на новия собственик Ю. М. и закупили отново собствения си недвижим имот в с. •••, общ. •••.

С. М. В. и Л. Е. С. били съсобственици на жилище - апартамент, намиращ се в гр. •••, кв. "•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •, ап. ••, придобито през време на брака. През 2002 г. Л. С. /към онзи момент В. по съпруг/ имала нужда от пари, но поради невъзможност да вземе заем от банка, поискала заем от С. Т.. На 07.11.2002г. подсъдимият дал на С. заем като била учредена договорна ипотека в негова полза върху собствено жилище, описано по-горе, като за това бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 120, том III, рег. № 2657, дело № 449/2002 г. В нотариалният акт било отразено, че размерът на получения от Л. Е. С. (В.) заем е 1000 лева, която сума следвало да бъде изплатена с една месечна вноска от 1000 лева. Няколко месеца по- късно С. отново се нуждаела от парични средства и отново се свързала с Т., който се съгласил да й даде нов заем в размер на 2000 лева, този път с месечна лихва в размер на 10%. Двамата се уговорили и на 30.04.2003 г. С. Т. дал в заем на Л. С. сумата от 2000 лева с 10% месечна лихва за срок от 1 месец. За обезпечаване и на този заем С. отново учредила договорна ипотека върху същия апартамент, която била обективирана в нотариален акт № 142, том I, рег.№ 1606, дело № 118/2003 г. В съставения нотариален акт уговорката за заплащане на месечна лихва не била спомената, като било посочено, че полученият от С. заем е в размер на 2200 лева. В продължение на три месеца С. плащала единствено вноски в размер на 200 лева месечно, след което изпаднала в невъзможност да погасява заема. Поради неизплащането на заема на 16.06.2004 г. С. Т., в качеството си на пълномощник на Л. Е. В., продал ипотекираното жилището, намиращо се в гр. Перник, кв. "Проучване“ бл. 13, вх. „В“, ет. 7, ап. 25, на своята сестра С. Б. П. за сумата от 3845 лева /съгласно записаното в нотариалния акт/. За продажбата бил съставен нотариален акт № 123, том II, рег. № 2689, дело № 279/2004 г. Въпреки, че Т. действал като пълномощник на собственика, Л. С. и С. В. не получили никаква част от продажната цена. Свидетелят В., не знаел нищо за отношенията на съпругата си с обвиняемия, нито че апартамента, на който и той бил съсобственик в режим на съпружеска имуществена общност е ипотекиран. След като не получил парите от С., подсъдимият се срещнал със С. В. и му казал, че му се дължат около 4 000 лева. В. изплатил изцяло сумата в размер на 4 000 лева, след което С. П. прехвърлила собствеността върху апартамента обратно на С. В.. Съставен бил нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 13, том VI, рег. № 3412, дело № 856 от 22.12.2005 г., съгласно който апартаментът бил продаден за 3746 лева.

А. З. Г. и починалата му съпруга З. И. Г. били собственици на жилище - апартамент, намиращ се в гр. •••, ул. “•••", бл. •, ап. •, придобито през време на брака им. През 2002 г. А. Г. притежавал автобус, с който извършвал превоз на пътници и който се нуждаел от ремонт. Свидетелят не разполагал със средства, а банките отказали да му отпуснат кредит, поради което той се обърнал с искане за заем към С. Т., който бил познат на един от синовете на свидетеля. Подсъдимият се съгласил да даде в заем на А. Г. сумата от 6000 лева при лихва от 6% месечно, като уговореният срок за връщане бил 6 месеца. За обезпечение на заема подсъдимият поискал Г.и да ипотекират в негова полза собственото си жилище. На 14.06.2002 г. Т. дал на А. Г. заема и била учредена в полза на подсъдимия договорна ипотека върху собственото им жилище, за което бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 57, том II, рег. № 1280, дело № 225/2001 г. В нотариалният акт бил посочен начинът на изплащане на дадения заем левовата равностойност на 4172 евро /8 160 лева/, като уговорката била те да върнат дадената в заем сума на 6 равни месечни вноски в размер на левовата равностойност на 184 евро, а последната вноска била в размер на 3068 евро. При учредяване на ипотеката А. и З. Г.и издали пълномощно, с което оправомощили Т. да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни сделки с него. През първите два месеца Г. изплащал на Т. ежемесечно дължимата вноска в размер на 360 лева, след което изпаднал в невъзможност да погасява заема. Свидетелят твърди, че носел сумите в къща, намираща се в гр. Перник срещу спортна зала „Миньор“, казвал за какво е там на някаква жена, която била там и се подписвал в някаква тетрадка. Поради невръщане на дължимата сума взета в заем, на 17.12.2002 г. /три дни след крайния срок за издължаване/ С. Т. в качеството си на пълномощник на собствениците З. И. Г. и А. З. Г. продал жилището им, намиращо се в гр. •••, ул. "•••", бл. •, ап. •, на своя познат А. С. Ф. за сумата от 10 359, 90 лева. За продажбата бил съставен нотариален акт № 16, том IV, рег. № 3081, дело № 529 от 17.12.2002 г. От реализирането на тази сделка собствениците - З. и А. Г.и, не получили никакви пари. За да си върнат собствеността на апартамента, Г. се обърнал за помощ към свой родственик - Г. С. И., който през 2004 г. заплатил на С. Т. сумата от 12 000 лева и с нотариален акт № 43, том I, рег. № 225, дело № 37 от 29.01.2004 г. А. С. Ф. продал посочения апартамент на Г. И.. Впоследствие Г.и били осъдени от И. да напуснат жилището, което било продадено от него на трети лица.

Свидетелката Ю. В. С. била собственик на търговски обект магазин № 4, намиращ се в жилищна сграда на ул. "•••" бл. ••, гр. •••, който й бил дарен от нейната майка Ю. П. С. /починала през 2007г./. През 2002 г. майката помолила дъщеря си да ипотекира търговското помещение като обезпечение, за да получи паричен заем. С. се съгласила и заедно с майка си отишли в нотариална кантора в гр. Перник, където свидетелката се запознала с подсъдимия С. Т. и разбрала, че именно Т. е лицето, което ще даде пари на заем на нейната майка, но не се поинтересувала от подробностите и условията по заема. На 15.08.2002 г. Т. дал на Ю. П. С. заем в размер на 10 000 лв., при 7% месечна лихва, със срок на погасяване 4 месеца. За обезпечение на вземането, свидетелката Ю. В. С., като собственик на търговското помещение, учредила договорна ипотека върху собствения си търговски обект в полза на Т.. За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 161, том II, рег. № 1822, дело № 310/2002 г., в който като заемател била посочена Ю. В. С., а не нейната майка, на която в действителност бил даден заема. В нотариалния акт било посочено, че заемът следва да се върне на 6 равни месечни вноски в размер на левовата равностойност на 359 евро, а последната вноска била в размер на 5129 евро. При учредяване на ипотеката Ю. В. С. издала пълномощно, с което упълномощила подсъдимия да извършва всякакви сделки с ипотекирания имот, включително и разпоредителни сделки с него. Няколко дни след изтичане на крайния срок за погасяване на задължението /28.12.2002 г./, Т., в качеството си на пълномощник на собственика Ю. В. С., продал търговския обект - магазин № 4, намиращ се в жилищна сграда на ул. “•••" бл. ••, гр. ••• на сестра си С. Б. П. за сумата от 16 971, 70 лева. За продажбата бил съставен нотариален акт № 58, том IV, рег. № 3169. дело № 566 от 28.12.2002 г. Като резултат от този договор за заем със задължение за плащане на лихва и последвалите го действия по продажбата на ипотекирания имот Т. причинил вреда на собственика Ю. С., изразяваща се в загуба на правото й на собственост върху търговското помещение, на стойност 9 717, 90 лева, съгласно изготвената оценителна експертиза.

Свидетелката Я. Г. Д. притежавала собствен недвижим имот - дворно място и едноетажна къща, намиращи се в гр. •••, ул. "•••" № ••. В началото на 2003 г. поради натрупване на големи суми незаплатени сметки за електричество, електроподаването в дома на свидетелката било прекъснато. За да го възстанови, свидетелката спешно се нуждаела от парични средства, с които да плати сметката за ток, поради което заедно с дъщеря й – свидетелката С. А. отишли до къщата, където тогава живеел Т., /намираща се в гр. Перник, срещу спортната зала „Миньор“/, като носели със себе си и нотариалния акт за собствения на Д. имот. Т. се съгласил да даде на Д. в заем сумата от 1100 лева, с 10% месечна лихва, като на 27.02.2003 г., за да бъде обезпечено вземането на подсъдимия, Д. учредила в негова полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, за което бил съставен нотариален акт № 61, том I, рег. № 369, дело № 52/2003 г. В нотариалния акт било записано, че Т. дава в заем на Д. сума в размер на левовата равностойност на 900 евро /1760 лева/, която сума следвало да бъде върната на шест равни месечни вноски, представляващи левовата равностойност на 56 евро /110 лева/ и една вноска в размер на левовата равностойност на 564 евро (1100 лева). Свидетелката платила 2 месечни вноски за лихвите, след което успяла предсрочно да върне цялата сума, поради което на 29.12.2003 г. подсъдимият заличил учредената в негова полза договорна ипотека.

Свидетелят Й. И. И. притежавал собствен недвижим имот – дворно място и двуетажна жилищна сграда, намиращи се в гр. •••, ул. "•••" № ••. През 2003 г. И. имал нужда от пари и тъй като познавал Т. се обърнал към него за паричен заем. На 12.05.2003 г. подсъдимият му предоставил в заем сумата от 3000 лева, с уговорка за 6, 6% месечна лихва, за шестмесечен срок, като вземането било обезпечено с учредяване в полза на С. Т. на договорна ипотека върху собствения на И. недвижим имот - дворно място и двуетажна къща, намиращи се в гр. •••, ул. "•••" № •• /нотариален акт № 5, том II, рег. № 1036, дело № 175/2003 г. В нотариалния акт уговорката за заплащане на лихви не била включена, като било отразено, че подсъдимият е дал на И. заем в размер на левовата равностойност на 2147 евро /4200 лева/ за срока на договора - 6 месеца. В нотариалния акт било посочено, че заемът следва да бъде върнат на 6 равни месечни вноски в размер левовата равностойност на 102 евро, а последната вноска била в размер на 1535 евро. Тъй като свидетелят не успял да върне в определения срок дължимата сума, на 18.12.2003 г. /един месец след изтичане на крайния срок за погасяване на заема/, Т., действайки като негов пълномощник, продал имота на А. С. Ф., за което бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 196, том IV, рег. № 3561, дело № 694 от 18.12.2003 г. Съгласно нотариалният акт, недвижимият имот бил продаден за сумата от 4200 лева, а според изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност само на поземления имот към момента на продажбата била 7840 лв. При реализирането на тази продажба от пълномощника /Т./, Й. И. не получил никаква част от продажната цена. След издължаването на заема, посредством банков кредит, отпуснат от „Булбанк" АД на Й. И. и обезпечен с ипотека върху имота в полза на банката, на 24.03.2005 г. свидетелят си закупил обратно имота от А. Ф., за сумата от 26 000 лева, за което е съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 2, том II, рег.№ 773, дело № 166 от 24.03.2005 г. Свидетелят Н. П. Н. бил собственик на недвижим имот апартамент № 26, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••, който му бил подарен от неговия дядо. През 2003 г. Н. Н. и майка му С. М. В. имали нужда от пари и се обърнали към свой близък, който ги свързал с Т.. Първоначално подсъдимият дал на Н. в заем сумата от 7000 лева, при 5% месечна лихва, а след няколко месеца дал на Н. още 3000 лева, отново при 5% месечна лихва. Заемът не бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, но свидетелят Н. упълномощил Т. с правото да се разпорежда със собствения му недвижим имот, описан по- горе, с нотариално заверено пълномощно от 20.02.2003 г. Поради невръщане на заема в срок, на 06.08.2003 г., Т., действайки като пълномощник на Н. П. Н., продал имота, собственост на свидетеля, на сестра си С. Б. П., за което бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 48, том II, рег.№ 2631, дело № 212 от 06.08.2003г. Съгласно нотариалния акт, недвижимият имот бил продаден от обвиняемия за сумата от 11 966 лева, а според изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента към момента на продажбата е била 14 588, 34 лв. От тази сделка на собственика Н. не били дадени никакви пари, като същият продължавал да дължи главницата по заема и лихвите върху същия. През 2004 г. се появил купувач за жилището на Н. - В. И. Д., на когото С. Б. продала апартамента, като бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 65, том 1, рег. № 838, дело № 58 от 24.02.2004г., според който продажната цена на имота била 11 155 лева, според изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на апартамента към момента на продажбата е била 20 938, 23 лв. От получената за жилището цена на Н. била дадена сума в размер на около 1000 лева, която се явявала остатъка след погасяването на заема му към Т., заедно с лихвите.

Свидетелят И. Х. М. работел в строителството и през 2005 г., като във връзка с работата си, същият имал нужда да закупи машини, поради което спешно се нуждаел от парични средства. Негов познат от гр. Радомир /свидетелят Е. Б./, го запознал с Т., като обяснил, че самият той е взел заем от него. При срещата между М. и подсъдимия двамата се договорили за заем от 12 000 лева при 6% месечна лихва, а като гаранция за връщането на парите поискал да му бъде прехвърлена собствеността върху недвижим имот. Тъй като М. не притежавал недвижими имоти, решил да прехвърли на обвиняемия апартамент, собственост на неговия брат Е. Х. А., за което имал пълномощно. Апартаментът бил прехвърлен на М. А. С. чрез брокерска къща „С. Д“, като сделката била изповядана пред нотариус К. в гр. Радомир на 21.07.2005 г. и бил съставен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 190, том II, рег. № 1908, дело № 357 от 21.07.2005 г., съгласно който М. като пълномощник на брат си продал собствения му недвижим имот - апартамент, намиращ се на третия етаж на жилищна сграда с адрес гр. •••, ул. "•••" № •• на М. С.. Съгласно записаното в нотариалния акт, апартаментът бил продаден на С. за сумата от 3300 лева, като от продажната цена М. и собственикът на апартамента не получили никакви суми. Уговорката била след връщане на заема, собствеността на апартамента да бъде прехвърлена отново на предишния собственик. Свидетелят М. трябвало да плаща по 1000 лв. на месец, в която сума влизала 4% лихва върху дадения заем /500 лв. главница и 500 лв. лихва/, като първоначално размерът на връщаните суми бил 1200 лв. /главница 500 лв. и лихва 700 лв./. Тъй като в един момент свидетелят нямал пари за лихва предоставил за ползване автомобила си - „Форд Ескорт“ с рег. № •••••••• и пълномощно да го управлява на Т.. Видно от удостоверение № 115800-8603/03.07.2019 год. на ОД МВР – Перник Сектор Пътна полиция, на 13.03.2013 г. Т. е декларирал пред органите на ОП ОД МВР – Перник, че е загубил свидетелството за регистрация на автомобила и с представеното пълномощно от свидетеля М. му е издадено ново свидетелство за регистрация на автомобила. За да успява да се издължава месечно на подсъдимия, М. е вземал пари на заем от роднини /от леля си И. общо 7000 лв., от приятели – св. К. Т., издавал фактури общо за около 20 000 лв. от името на неговата фирма – ЕТ “Глобъл Енерджи“ за извършени СМР, които не били извършени/. По този начин изплатил около 21 000 лв. за две години, но въпреки това Т. му искал още 25 000 лв. за да се уредят нещата за апартамента. Изплатената лихва за този период била 13 000 лв., която представлява за Т. неправомерен доход. Плащането на заема ставало по различни начини и на различни места /на два пъти сумите от 1200 лв. свидетелят М. е плащал на М. С., или пък М. С. се е обаждал на подсъдимия като му казвал че свидетелят е там и носи парите, месечната вноска е носена на подсъдимия на бензиностанцията над полицията в гр. Перник, посока с. •••, седем пъти сумата е носена в пункта за цветни метали, намиращ се в квартал Изток на гр. Перник, който обект е стопанисван от подсъдимия, в офиса на дружеството на подсъдимия, намиращ се в къща, в гр. Перник, срещу спортната зала „Миньор“ - сега „Борис Гюдеров“/, за което свидетелства и Б. С. М. и който свидетел включително е давал пари на заем на И. М. за да се издължи на Т., в жилището на подсъдимия, намиращо се в гр. •••, ул. “•••“. Във връзка с оценката на автомобила е заключението по допълнителната оценителна експертиза, според което стойността на автомобила към 19.05.2006 г. /момента на дадените му пълномощия/ и пазарна стойност към 29.03.2013 г. – 1 460 лв. /момента на издаване на ново свидетелство за регистрация на автомобила/. В резултат на така дадения заем със задължение за плащане на лихва, Т. получил за 2 години неправомерен доход от заплатени от И. М. лихви в общ размер 9 000 лева. В тази връзка е заключението по допълнителната съдебно икономическа експертиза на в.л. П., дадено след разпита на свидетелите в съдебно заседание.

Свидетелят Е. М. Б. и съпругата му – М. Б. били собственици на къща на два етажа, намираща се в гр. •••, ул. “•••“ № ••, представляващ поземлен имот с площ от 380 кв.м., ведно с построената в този поземлен имот масивна жилищна сграда. През 2005 г. Б. имал нужда от средства и посредством негови познати се свързал с Т.. Уговорката с подсъдимия била за заем в размер на 22 000 лв., при 4% месечна лихва, като за обезпечаване на заема била учредена ипотека в полза на Т. върху посочения имот. На 21.04.2005 г. подсъдимият дал в заем на Е. Б. сумата от 14 500 лева при 4 % месечна лихва, за срок от 1 година, като заявил, че от уговорената сума от 22 000 лева си прихваща 7500 лева, които Б. му дължал във връзка с предишни техни отношения. За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека дело № № 176, том I, рег. № 999, 157/2005 г. В нотариалният акт уговорката за заплащане на лихви не е включена, но е посочено, че полученият от Е. Б. заем е в размер на 22 000 лева, която сума включва главницата от 15 000 лева и дължимите месечни лихви в размер на 4% върху нея - по 600 лева месечно за срок на договора - 12 месеца. В продължение на една година Б.и плащали на Т. всеки месец сумата от 1000 лева, представляваща месечната лихва и малка част от главницата на получените в заем средства. Поради невъзможност на Б. да върне изцяло главницата по заема, по настояване на Т., в края на 2008 г. била прехвърлена собствеността върху имота на сестрата на Т. – подсъдимата С. П.. За сделката бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 91, том IV, рег.№ 2699, дело№ 649 от 17.11.2008 г., съгласно който М. и Е. Б.и са продали на С. П. собствения си недвижим имот в гр. Радомир, описан по горе, за сумата от 70 000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 56 632 лв. Реално плащане по тази сделка изобщо не било извършено и сем. Б.и не получили от П. посочената в нотариалния акт продажна цена. Т. заявил, че сестра му ще им прехвърли обратно имота едва когато Б. изплати изцяло както главницата, така и лихвите по отпуснатия им от него заем. Тъй като Б.и не успели да върнат исканата сума, посоченият недвижим имот все още е собственост на С. П., като свидетелите продължават да живеят в него и да го ползват.

Свидетелката С. П. Н. /към 2006г. с фамилия Й./ била собственик на жилище - апартамент № 33, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••. В началото на 2006 г. със съпруга й – Й. К. Й., имали нужда от пари. Двамата се свързали с Т., който на 24.02.2006 г. дал в заем на С. Н. сумата от 6000 лева, при 7, 5% месечна лихва, за срок от 6 месеца. За обезпечение на вземането на подсъдимия, Н. учредила в негова полза договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, описан по-горе, която е обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 87, том I, рег. № 789, дело № 79/2006 г. В този нотариален акт не била посочена уговорка за заплащане на лихви, като било посочено, че размерът на заема, отпуснат на С. Н. е 8700 лева за срок от 6 месеца. На същата дата свидетелката издала и пълномощно, с което упълномощила Т. да се разпорежда с правото на собственост върху посочения недвижими имот, включително и да договаря сам със себе си. Пълномощното не било обвързано с изпълнение на задълженията по отпуснатия заем. Поради невръщане на заема в определения от Т. срок, на 01.12.2006 г. действайки като пълномощник на собственика С. Й. /фамилията на свидетелката към 2006 г./, подсъдимият прехвърлил собствеността върху имота сам на себе си, за което бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 46, том VI, рег. № 3788, дело № 937 от 01.12.2006 г. Съгласно отразеното в нотариалния акт, продажната цена на имота била 23 914, 20 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 49 117, 50 лева. При тази сделка реално плащане не било извършено и свидетелката Н. не е получила нито посочената в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на пазарната стойност на имота. При разпита си в с.з. на 28.11.2017 г. С. Н. П. заявява, че познава С. Т. и е имала финансови взаимоотношения, но по-скоро съпругът й. Отрича да е плащала лихви. Свидетелката Н. е дала пълномощно относно имота на свекърва си – свидетелката М. А. и не знае какви суми са били върнати на подсъдимия в последствие. Кредит, за да върнат парите на Т. е бил изтеглен от М. А., която е изтеглила заем за закупуване на жилището в размер на 30 000 лв., като на подсъдимия Т. заплатила 24 000 лв.

Свидетелката С. Й. Г. била собственик на търговски обект фризьорски салон, намиращ се в бивше избено помещение № 8, на адрес гр. •••, ул. "•••“ бл. •• вх. „•“. През 2006 г. синът на Г. - Н. М. Д. имал нужда от парични средства и същият се обърнал към Т. с искане за отпускане на заем в размер на 10 000 лева. На 20.12.2006 г. Т. дал в заем на Д. сумата от 10 000 лева, при 8% месечна лихва, за срок 7 месеца, като за обезпечение на вземането на обвиняемия С. Г., в качеството си на трето задължено лице и собственик на имота, учредила в полза на подсъдимия договорна ипотека върху собствения си недвижими имот - фризьорски салон /бивше избено помещение № 8/, намиращ се в гр. •••, ул. "•••“ бл. ••, вх. „•“. За сделката бил съставен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 92, том I, рег.№ 6002, дело № 88/2006 г., като в него не било включено задължението за плащане на лихви, а било посочено, че отпуснатият на Н. Д. заем е в размер на 15 600 лева, като тази сума включвала както главницата от 10 000 лева, така и месечните лихви в размер на 8% върху нея - по 800 лева, за срока на договора. Д. не успял да изпълни задълженията си по посочената договорна ипотека и да върне в срок взетата в заем сума, ведно с лихвите. Поради неизпълнение на задълженията, на Т. било дадено пълномощно от С. Г. за разпореждане с имота и в края на 2007 г. подсъдимият прехвърлил собствеността върху имота на себе си и на К. Х. Ч., за което е съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 88, том V, рег.№ 6470, дело № 811 от 18.12.2007г., съгласно който С. Г., чрез пълномощника си С. Б. Т., е продала на К. Х. Ч. и С. Б. Т. собствения си недвижим имот за сумата от 8000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 15 291, 26 лева. При тази сделка реално плащане не било извършено и свидетелката Г. не получила нито посочената в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на реалната пазарна стойност на имота. В резултат от този договор за заем със задължение за плащане на лихва, С. Т. причинил вреда на С. Г., изразяваща се в загуба на правото й на собственост върху търговското помещение, на стойност 8000 лв., съгласно изготвената експертиза.

Свидетелят А. Н. И. бил собственик на недвижим имот масивна жилищна сграда със сутерен и 3 етажа, построена по силата на отстъпено право на строеж върху УПИ, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" № ••. Имотът бил ипотекиран като обезпечение по заем, отпуснат от „ДЗИ Банк" АД на свидетеля. В края на 2006 г. и началото на 2007 г. И. изпитвал сериозни затруднения да обслужва банковия кредит, поради което бил уведомен от банката, че имотът ще бъде изнесен на публична продан. За да предотврати това, И. започнал да търси лице, което да му даде заем, за да погаси просрочените задължения и се свързал с подсъдимия С. Т.. Същият се съгласил да погаси изцяло банковия кредит в размер на 54 000 лева, като уговорката със свидетеля била за отпускане на заем в размер на 60 000 лева при 3% месечна лихва. На 13.03.2007 г. Т. дал в заем на А. И. сума в размер на 60 000 лева, при 3% месечна лихва, за срок от една година. С дадения заем цялостно бил погА. банковия кредит на И. към „ДЗИ Банк“ АД, в размер на 54 000 лева, а останалата сума до пълния размер на дадения заем била задържана като плащане на първите три месечни вноски за лихвата от 3%, т.е. по 1800 лева на месец. След като обвиняемия погасил кредита на И., двамата отишли при нотариус, където свидетелят продал собственият си недвижим имот на Т., като гаранция за отпуснатия му заем, за което бил съставен нотариален акт за покупка - продажба на недвижим имот № 169, том I, рег. № 744, дело № 148 от 13.03.2007 г. Съгласно нотариалния акт, продажната цена на имота била 63 107, 90 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 203 047, 65 лева. В продължение на една година семейството на И. продължило да живее в къщата, която вече била собственост на подсъдимия като свидетелят не плащал на Т. уговорените месечни лихви, след което подсъдимият поискал 100 000 лева с лихвите или освобождаване на имота, който по документи бил негов. Нито свидетелят, нито който и да е член от неговото семейство можели да съберат посочената от Т. сума, поради което били принудени да напуснат къщата.

В хода на производството е назначена и извършена комплексна финансово икономическа експертиза. Видно от заключението на същата се касае по принцип за по големи доказани по документи направени разходи от установените приходи в домакинството на Т.. Разгледани по години са: 2000 год. – минус 16 921, 43 лв.; 2001 год. - 12 884, 26 лв.; 2002 год. – минус 26 435163 лв.; 2003 год. - минус 19 266, 41 лв.; 2004 год. – минус 16 148, 24 лв.; 2005 год. – минус 2 034, 05 лв.; 2006 год. - минус 10 838, 89 лв.; 2007 год. - минус 40 000, 30 лв.; 2008 год. - минус 46 985, 87 лв.; 2009 год. - 39 093, 49 лв.

Във връзка със заемането на пари срещу определена лихва към посочените по – горе лица и във връзка с някой необслужени заеми, в периода от 21.10.2002 год. до 26.03.2009 год., подсъдимият С. Т. е извършвал многократно сделки с недвижими имоти, а именно:

Свидетелят Я. Т. З. и съпругата му С. Г. З. притежавали недвижим имот - апартамент № 3, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••, ет. •, който бил закупен на името на малолетните им деца - Т. и М. Т.. През 2002 г. З.и решили да закупят къща, в която да живеят и решили да продадат апартамента си. Я. З. се обърнал към някои свои приятели, между които и обвиняемия Т., на които предложил да закупят апартамента му. Т. се съгласил и го закупил на 21.10.2002 г., като за сделката бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 84, том III, рег. № 2489, дело № 420/2002 г. В нотариалният акт била посочена цена на имота 12 252 лева /данъчната оценка на имота/. Семейство З.и не успели да закупят желаната от тях къща, поради което през 2003 г. закупили същия срещу сумата от 15 000 лева, за която сума С. и Я. З.и изтеглили банков кредит от „Пощенска Банка" АД. На 22.08.2003 г. бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 85, том III, рег.№ 7885, дело № 437/2003 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по-горе имот на С. З.а за сумата от 12 208, 50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/.

Свидетелят З. Б. имал нужда от парични средства и се обърнал към С. Т., с предложение да му продаде апартамента си, намиращ се в гр. •••, ул. “•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •, ап. ••, който през 2001 г. вече му бил ипотекирал срещу получен заем. На 17.03.2005 г. двамата сключили сделка за покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 139, том I, рег. № 3139, дело № 128/2005 г. Според отразеното в нотариалния акт Б. е продал собствения си апартамент на Т. за сумата от 7171, 70 лв., като според оценителната експертиза пазарната цена на този имот към момента на продажбата е била 49 615, 92 лв. Седем месеца по-късно Б. успял да получи банков кредит от „ДЗИ Банк" АД - клон Перник, с помощта на който на 12.06.2024 г. в 17: 25: 56 ч. откупил обратно апартамента си от обвиняемия. Тъй като имотът бил придобит от подсъдимия през времетраенето на брака му, като продавач в сделката взела участие и съпругата му – подсъдимата И. Т.. На 21.10.2005 г. бил съставен нотариален акт № 77, том III, рег. № 4186, дело № 420/2005 г., с който подсъдимите С. и И. Т.и продали за сумата от 22 000 лева на свидетеля З. Б. имота, който няколко месеца по-рано обвиняемият Т. бил закупил от него. Пазарната стойност на имота съгласно оценителната експертиза, към тази дата е била 48 212, 55 лева.

Свидетелката С. Й. Г. била собственик на търговски обект фризьорски салон, намиращ се в бивше избено помещение № 8, на адрес гр. •••, ул. "•••“ бл. •• вх. „•“. Г. издала исканото пълномощно и в края на 2007 г. обвиняемият прехвърлил собствеността върху имота на себе си и на К. Х. Ч., като бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 88, том V, рег. № 6470, дело № 811 от 18.12.2007 г., съгласно който С. Г., чрез пълномощника си С. Б. Т., е продала на К. Х. Ч. и С. Б. Т. собствения си недвижим имот за сумата от 8 000 лева. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 15 291, 26 лева. В последствие на 24.04.2008 год. е продадена 1/2 идеална част от посочения недвижим имот с нотариален акт за покупко – продажба № 44, том ІІ, рег. № 6150, дело № 223 от 24.04.2008 год. с цена за целия имот по нотариален акт от 12 859, 40 лв. и пазарна цена съгласно оценителната експертиза към датата на сделката – 26 177, 88 лв.

Свидетелката С. П. Н. /към 2006г. с фамилия Й./ била собственик на жилище - апартамент № 33, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••. По повод предоставен заем срещу лихва, на 01.12.2006 г., Т., действайки като пълномощник на собственика С. Й. /фамилията на свидетелката към 2006 г./, прехвърлил собствеността върху имота сам на себе си, като бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 46, том VI, рег. № 3788, дело № 937 от 01.12.2006 г. /л.3, т.8/. В нотариалния акт, продажната цена на имота била 23 914, 20 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 49 117, 50 лева. При тази сделка реално плащане не било извършено и свидетелката Н. не е получила нито посочената в нотариалния акт сума, нито сумата, отговаряща на пазарната стойност на имота. Впоследствие, на 03.05.2007 г. подсъдимият сам извършил сделка с имущество като продал посочения недвижим имот /нотариален акт за покупко – продажба № 185, том І, рег. № 4698/ дело № 171 от 03.05.2007 г., с цена по нотариален акт 30 000 лв. и пазарна цена на сделката към посочената дата, съгласно оценителната експертиза – 51 281, 04 лв.

В периода от 21.02.2002 г. до 26.03.2009 г., подсъдимият Т. извършил и сделки с имущество, за което по делото не се установи да е придобито в резултат на престъпление. Тези сделки били повече от два пъти, а именно:

На 17.12.2002 г. Т. като пълномощник на собствениците на апартамент № ••, намиращ се в гр. •••, ул. „•••“, бл. •, вх. “•“, ет. • – С. Г. И. и Н. П. И., във връзка със заем даден и невърнат на и от свидетеля Р. С., продал описания имот, за което е съставен нотариален акт № 15, том ІV, рег. № 3080, дело № 528 от 17.12.2002 г. – т. ХІІІ, на цена по нотариалния акт 10 359, 90 лв. и пазарна цена съгласно оценителната експертиза към деня на продажбата – 24 772, 95 лв. Купувач на имота бил А. С. Ф.. На 17.12.2002 г. С. Т., в качеството си на пълномощник на собствениците З. И. Г. и А. З. Г., продал жилището им, намиращо се в гр. •••, ул. "•••", бл. •, вх. “•“, ет. •, ап. • на своя познат А. С. Ф. за сумата от 10 359, 90 лева, за което бил съставен нотариален акт № 16, том IV, рег. № 3081, дело № 529 от 17.12.2002 г. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 24 772, 95 лв. Повод за тази продажба бил отпуснат заем с лихва на свидетеля А. З. Г., който заем не бил върнат своевременно. От реализирането на тази сделка собствениците - З. и А. Г.и, не получили никакви пари.

Свидетелката Ю. В. С. била собственик на търговски обект магазин № 4, намиращ се в жилищна сграда на ул. "•••" бл. ••, гр. •••, който й бил дарен от нейната майка Ю. П. С. /починала през 2007г./. Няколко дни след изтичане на крайния срок за погасяване на задължението по дадения заем срещу лихва, Т., в качеството си на пълномощник на собственика Ю. В. С., продал търговския обект - магазин № 4, намиращ се в жилищна сграда на ул. “•••" бл. ••, гр. •••, на сестра си С. Б. П. за сумата от 16 971, 70 лева. За продажбата бил съставен нотариален акт № 58, том IV, рег. № 3169. дело № 566 от 28.12.2002 г. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 9717, 90 лева.

Свидетелят Н. П. Н. бил собственик на недвижим имот апартамент № 26, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ № ••. Във връзка с даден заем срещу заплащане на лихва от Т., свидетелят го упълномощил да се разпорежда с имота. Поради невръщане на заема в уговорения срок, Т. действайки като пълномощник на Н. Н. продал имота на сестра си – С. П., като сделката била обективирана в нотариален акт № 48, том ІІ, рег. № 2631, дело № 212 от 06.08.2003 год., за сумата от 11 966 лв., а според заключението на оценителната експертиза към деня на сделката с цена – 14 588, 34лв. От така получената сума на Н. не било заплатено нищо.

На 12.09.2003 г. в гр. Перник като пълномощник на В. К. А. и съпругата му – М. К. А., подсъдимият продал собствения им недвижим имот - поземлен имот пл. № 643, намиращ се в землището на с. •••, общ. •••, с площ от 900 кв.м. по нотариален акт и по скица от 1090 в.м., заедно с масивна жилищна сграда от 72 кв.м., за което е съставен нотариален акт № 100, том ІІІ, рег. № 2517, дело № 440 от 12.09.2003 г., с цена по нотариален акт от 5000 лв. и пазарна цена според оценителната експертиза към тази дата от 24 516 лв. на трето лице – Ю. Х. М.. Собствениците на имота не получили никакви парични средства от извършената продажба.

На 18.12.2003 г. в гр. Перник, действайки като пълномощник на Й. И. И., Т. извършил сделка с имущество – продал недвижим поземлен имот, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ № ••, с площ от 490 кв.м., заедно с двуетажна масивна жилищна сграда, за което е съставен нотариален акт №196, том ІV, рег. № 3561, дело № 694 от 18.12.2003 г., с цена по нотариален акт в размер на 4200 лв., а според заключението на оценителната експертиза – 7840 лв.

На 16.06.2004 г. в гр. Перник, като пълномощник на Л. Е. В., подсъдимият Т. продал ипотекираното жилище, намиращо се в гр. •••, кв. “•••“, бл. ••, вх. “•“, ет. •, ап. •• на своята сестра –подсъдимата П. за сумата по нотариален акт 3 845 лв. и съобразно оценителната експертиза по делото - 17 300, 13 лв. Сделката е обективирана в нотариален акт № 123, т.ІІ, рег. № 1689, дело №2 79 от 16.06.2004 г. С. В. /който е бил съсобственик на имота/ не получил нищо от продажбата и тъй като бившата му съпруга не се била издължила по отношение на предоставения от подсъдимия Т. заем срещу лихва. Свидетелят заплатил претендираната сума от подсъдимия, за да му бъде върната собствеността на жилището, описано по – горе и в който живеел.

На 13.04.2006 г. бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 2044, дело № 126/2006 г. от 13.04.2006 г., съгласно който С. Т. и съпругата му И. Т. продали на А. Я. В. и К. Н. С. посочения жилищен имот намиращ се в с. •••, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж за сумата от 2 600 лева.

Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност, и то само на земята, към този момент е била 11 520 лева. Тази продажба на недвижимия имот, бивша собственост на Р. Л. Е. и Р. Ж. Е., представлява сделка с имущество, след като са придобили имота на публична продан поради неиздължаване на предоставения заем от страна на свидетеля Р. Е.. Свидетелят Я. Т. З., заедно с майка си Р. М. З., бил съсобственик на недвижим имот - апартамент № 12, намиращ се в гр. •••, ул. "•••“, бл. ••, вх. „•“, който наследил от баща си. На 08.03.2007 г. свидетелят продал посочения имот на подсъдимия Т., за което бил изготвен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 151, том I, рег. № 700, дело № 132 от 08.03.2007 г. за сумата от 20 997, 90 лева /представляваща данъчната оценка на имота/, докато пазарната цена на апартамента към момента на продажбата му е била 61 289, 83 лева.

Свидетелят А. Н. И. бил собственик на недвижим имот масивна жилищна сграда със сутерен и 3 етажа, построена по силата на отстъпено право на строеж върху УПИ, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" № ••. Във връзка с предоставен заем срещу лихва на свидетелят от подсъдимия Т. от 13.03.2007 г. била извършена продажба, за която е съставен нотариален акт за покупка - продажба на недвижимия имот № 169, том I, рег. № 744, дело № 148 от 13.03.2007 г. Съгласно нотариалния акт, продажната цена на имота била 63 107, 90 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 203 047, 65 лева. Поради неиздължаване на заема, семейството на свидетеля било принудено да напусне къщата, която останала в собственост на обвиняемия.

Свидетелката С. Т. И. била собственик на апартамент, намиращ се в гр.

•••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“, ап. •, закупен през 2005 г., по време на брака й с А. Б. И., чрез ипотечен кредит от „Булбанк" АД. Поради затруднения да обслужват кредита, С. и А. И.и взели заеми от подсъдимия Т. срещу лихва и учредили в негова полза договорни ипотеки върху собствения си апартамент, описан по-горе. И. не успяла да се издължи напълно и в срок, поради което по настояване на С. Т., на 18.06.2008 г. С. и А. И.и му продали собствения си апартамент /№ 4, намиращ се на адрес гр. •••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“/. Сделката била обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 155, том II, рег. № 1604, дело № 327/2008 г., в който била вписана продажна цена на имота в размер на 27 153, 30 лева, а съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 105 526, 96 лева. При тази сделка реално плащане не било осъществено и продавачите не получили посочената в нотариалния акт цена на имота. След сделката, свидетелката С. И. и нейната дъщеря продължили да живеят в апартамента, който вече бил собственост на Т., като не предали владението върху същия в посочения срок и не заплащали наем. В началото на 2009 г. Сп. И. успяла да получи ипотечен жилищен кредит от „УниКредит Булбанк" АД в размер на 35 800 евро, посредством който откупила обратно от Т. описания по-горе апартамент, в който все още живеела. На 26.03.2009 г. бил съставен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 113, том I, рег. № 590, дело № 107/2009 г. /л.9, т.17/, с който подсъдимите С. Б. Т. и съпругата му И. И. Т. продали на С. Т. И. апартамент № 4, намиращ се на адрес гр. •••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“ за сумата от 37 500 лева, при пазарна оценка на имота към същия момент - 83 556 лева. При тази сделка обаче било извършено реално плащане, тъй като продажната цена за имота била заплатена директно от банката на продавачите Т.и.

По делото е приета и изготвена оценителна експертиза във връзка с пазарната стойност на придобитите и отчуждени от подсъдимите С. и И. Т.и пътни превозни средства. При определяне на оценката си, вещото лице при разпита си в съдебно заседание е посочило, че при оценката им е взел първоначална стойност на нов автомобил и въз основа на данни относно въвеждане в експлоатация и справки в КАТ /година на производство, номер на двигател и рама/ и е приел съответното овехтяване.

В приетите заключения на оценителните експертизи, /дадени от в.л. Р. М./ е посочена пазарната стойност на придобитите недвижими имоти през инкриминирания период от подсъдимите С. и И. Т.и и С. П. към датата на придобиване и датата на отчуждаване. В разпита си в съдебно заседание специалистът уточнява, че не е правила оглед на имотите, нямала е такава поставена задача, като и, че е дала заключението си само въз основа на статистически данни - страниците на НСИ за средни цени на имотите по години и тримесечие, в частта им относно област Перник.

По отношение на подсъдимите С. Т. и И. Т. е била извършена данъчна ревизия.

В данъчното производство по отношение на подсъдимия С. Т. е бил издаден РА № 990000062/07.08.2009 год., който е отменен с решение № 1358/05.10.2009 год. на ОУИ-София. Възложена е нова ревизия, приключила с издаването на РА № 141001189/29.04.2010 год. за данък върху доходите на физически лица /т.ХVІІІ от ДП/, с период от 01.01.2002 год. до 31.12.2006 год. и от 01.01.2007 год. до 31.12.2007 год. Обжалването на този РА приключило с влязло в сила решение № 13851/06.11.2012 год., постановено по адм. дело № 4872/2012 год. по описа на ВАС, от което е видно, че се касае за отменен РА относно частта за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2002 год. и оставяне в сила на решение № 631/13.02.2012 год. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 7606/2010 год. Останалата част решението на АС-София град, която е оставена в сила, се отнася до решение № 1460/01.10.2010 год. на Дирекция „ОУИ“ София, с което е изменен РА в частта установяваща задължения по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 год. в размер на 74 614, 55 лв., като е определен размер на 32 052, 43 лв. и съответните лихви, като РА в останалата му част е бил потвърден.

В настоящото производство като доказателства са приобщени съответните нотариални актове за извършени сделки - продажби в периода от 01.01.2004 год. до 29.04.2009 год. По отношение на тях липсват доказателства подсъдимият Т. де е подал годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за 2003 год., както и да е посочил получените суми от продажбите на недвижими имоти в подадени ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 год. и 2006 год. и в подадените ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДФЛ за 2007 год. и 2008 год. Посочените данъчни задължения се отнасят:

За времето от 01.01.2004 год. до 15.04.2004 год. подсъдимият Т. не е подал ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за осъществените от него продажба и получен доход, а именно – сделка от 22.08.2003 г. относно недвижим имот апартамент № 3, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••, ет. •, за която е съставен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 85, том III, рег. № 7885, дело № 437/2003 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по-горе имот на С. З.а за сумата от 12 208, 50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/. По този начин, всеки един от подсъдимите – С. Т. и И. Т., избегнали плащането на данък върху доходите на физически лица за 2003 год. в размер на 1010, 10 лв. всеки един от тях.

На 11.04.2006 год. С. Т.и, подал ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм/ с № 140А1603/11.04.2006 г., в която не посочил извършената от него продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2005 г., а именно: 1/2 идеална част от апартамент, намиращ се в гр. •••, ул. “•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •, ап. •• нотариален акт от 22.08.2003г. за покупко - продажба на недвижим имот № 85, том III, рег. № 7885, дело № 437/2003 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по горе имот на С. З.а за сумата от 12 208, 50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/. От изготвената финансово счетоводна експертиза, става ясно, че доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2005 г. в размер на 4 379 лв.

На 13.04.2007 г. подсъдимият С. Т.и подал ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ с № 140А524р/13.04.2007 г., в която не посочил извършената от него продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2006 г., а именно:

-недвижим имот, намиращ се в землището на с. •••, общ. •••, с площ от 640 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж върху мястото за сумата от 2 600 лева /нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 2044, дело № 126/2006 г. от 13.04.2006 г./. Съгласно изготвената финансово-счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2006 г. в размер на 324, 20 лв.

• на 10.05.2006 г. Т. заедно със съпругата си – подсъдимата И. Т. продали поземлен имот, находящ се в гр. •••, ••• община, район „•••“, ул. “•••“ № ••, целият с площ от 419 кв.м., представляващ УПИ № ХVІІ 63 /нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том ІІ, рег. №1690, дело № 187/2006 год. от 10.05.2006 год. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2006 год. в размер на 13 361, 60 лв.

• на 10.05.2006 г. Т. заедно със съпругата си – И. Т. продали поземлен имот находящ се в гр. •••, ••• община, район „•••“, ул. “•••“ № ••, целият с площ от 465 кв.м., представляващ УПИ № ХVІІІ-63 /нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том ІІ, рег. №1691, дело № 188/2006 год. от 10.05.2006 год. – т.ХV/. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2006 г. в размер на 13 462, 50 лв.

• на 25.10.2006 год. подсъдимият заедно със съпругата си, продали апартамент № Б, намиращ се в гр. •••, кв. “•••“ бл. ••• /нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 74, том ІІ, рег. № 3996, дело № 229/2006 год. и като не е декларирана посочената продажба е избегнато плащането от подсъдимия на данък за 2006 г. в размер на 5229 лв.

Доходът от продажбите на тези имоти не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ и при продажбата на тези четири имоти, с недекларирането им за 2006 г. като доход, Т. е избегнал плащането на данък върху доходите за физически лица за 2006 г. общ размер на 32 377, 30 лв.

На 21.03.2008 г. С. Т. подал ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 1403322/21.03.2008 г., в която не посочил извършените от него продажби на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2007 г., а именно:

Продажбата на 1/2 идеална част от апартамент, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ № ••, ап. 33 - нотариален акт от 03.05.2007год. за покупко - продажба на недвижим имот № 185, том I, рег. № 4698, дело № 171/2007 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по-горе имот на св. М. А. за сумата от 30 000 лева.

Продажба на 1/2 идеална част от апартамент № 6, намиращ се в с. •••, общ. •••, ул. “•••“ бл. •, вх. „•“ - нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 165/19.11.2007 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по – горе имот на П. и И. А. за сумата от 1787 лв. по нотариален акт и пазарна такава от 20 555 лв.

Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тези сделки не попада в категорията необлагаеми доходи и като не са декларирани, е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2007 г. в размер на 3614, 59 лв.

На 29.04.2009 г. подсъдимият С. Т., подал ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 1400005981/29.04.2009 г., в която не посочил извършената от него продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2008 г., а именно:

Продажбата на 1/4 идеална част от самостоятелен обект с функционално предназначение фризьорски салон, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ в жилищна сграда на бл. № ••, вх. “•“, за която е съставен нотариален акт от 24.04.2008 г. за покупко продажба на недвижим имот № 44, том IІ, рег. № 6150, дело № 223/2008 г., съгласно който С. и И. Т.и, К. и С. Ч. продали описания по-горе имот на К. П. А. за сумата от 12 857, 40 лева.

Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тези сделки не попада в категорията необлагаеми доходи и като не са декларирани е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2008 г. в размер на 409 лв.

От изложеното се установява, че в периода от 01.04.2004 г. до 29.04.2009 г., С. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 41 789, 99 лв.

В данъчното производство по отношение на подсъдимата И. Т. е бил издаден РА № 141001423/29.04.2010 г. за данък върху доходите на физически лица. Обжалването на този РА приключило с влязло в сила решение № 5993/26.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11035/2012 г. по описа на ВАС, от което е видно, че става въпрос за отменен РА относно частта за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2002 г. и отхвърляне жалбата й против посочения РА, частично изменен с решение № 1475/04.10.2010 г. на директора на Дирекция „ОУИ“ – София, в частта, с която на Т. е определен допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 4376 лв., ведно със съответната на тази сума лихва за забава.

В производството като доказателства са приобщени съответните нотариални актове за извършени сделки - продажби в периода от 01.01.2004 г. до 29.04.2009 г. По отношение на тях липсват доказателства подсъдимата Т. да е подала годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за 2003 г. и да е посочила получените суми от продажбите на недвижими имоти в подадени ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. и 2006 г. и в подадените ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Посочените данъчни задължения се отнасят за:

За времето от 01.01.2004 г. до 15.04.2004 г. Т. не е подала ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ за осъществените от нея продажба и получен доход от това на 22.08.2003 г. относно недвижим имот - апартамент № 3, намиращ се в гр. •••, ул. "•••" бл. ••, ет. • /нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 85, том III, рег.№ 7885, дело № 437/2003г./, съгласно който С. и И. Т.и продали описания по горе имот на С. З.а за сумата от 12 208, 50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/. По този начин, всеки един от подсъдимите – С. Т. и И. Т., избегнали плащането на данък върху доходите на физически лица за 2003 г. в размер на 1010, 10 лв. за всеки един от тях.

На 10.04.2006 г. подсъдимата Т., подала ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ с № 140А0958/10.04.2006 г., в която не е посочила извършената от нея продажба на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2005 г., а именно: 1/2 идеална част от апартамент, намиращ се в гр. •••, ул. “•••", бл. ••, вх. „•“, ет. •, ап. ••, за която е изготвен нотариален акт от 22.08.2003 г. за покупко - продажба на недвижим имот № 85, том III, рег. № 7885, дело № 437/2003 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по-горе имот на С. З.а за сумата от 12 208, 50 лева /представляваща данъчната оценка на имота/. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2005 г. в размер на 4379 лв.

На 13.04.2007 г. Т. подала ГДД по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ с № 140А5264/13.04.2007 г., в която не е посочила извършените от нея продажби на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2006 г., а именно:

-недвижим имот, намиращ се в землището на с. •••, общ. •••, с площ от 640 кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и правото на строеж върху мястото за сумата от 2 600 лева /нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 133, том I, рег. № 2044, дело № 126/2006 г. от 13.04.2006 г. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимата за 2006 г. в размер на 324, 20 лв.

• на 10.05.2006 г. подсъдимата Т. заедно със съпруга си – С. Т. продали поземлен имот находящ се в гр. •••, ••• община, район „•••“, ул. “•••“ № ••, целият с площ от 419 кв.м., представляващ УПИ № ХVІІ 63, за което бил изготвен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 7, том ІІ, рег. № 1690, дело № 187/2006 год. от 10.05.2006 г. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимата за 2006 г. в размер на 13 361, 60 лв.

• на 10.05.2006 г. подсъдимата заедно със съпруга си продали поземлен имот находящ се в гр. •••, ••• община, район „•••“, ул. “•••“ № ••, целият с площ от 465 кв.м., представляващ УПИ № ХVІІІ-63, за което бил изготвен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том ІІ, рег. № 1691, дело № 188/2006 г. от 10.05.2006 г. Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тази сделка не попада в категорията необлагаеми доходи /чл.12, ал.1 от ЗОДФЛ/, и като не е декларирана е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2006 г. в размер на 13 462, 50 лв.

• на 25.10.2006 г. Т. заедно със съпруга си продали апартамент № Б, намиращ се в гр. •••, кв. “•••“ бл. •••, за което бил изготвен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 74, том ІІ, рег. № 3996, дело № 229/2006 год. и като не е декларирана посочената продажба е избегнато плащането от подсъдимата на данък за 2006 г. в размер на 5229 лв.

Доходът от продажбите на тези имоти не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ и при продажбата на тези четири имоти, с недекларирането им за 2006 год. като доход, подсъдимата Т. е избегнала плащането на данък върху доходите за физически лица за 2006 год. в общ размер на 32 377, 30 лв.

На 21.03.2008 год. подсъдимата Т., подала ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 1403316/21.03.2008 г., в която не е посочила извършените от нея продажби на недвижими имоти и получените в резултат на това доходи за 2007 г., а именно: Продажбата на 1/2 идеална част от апартамент, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ № ••, ап. 33, обективирана в нотариален акт от 03.05.2007 год. за покупко продажба на недвижим имот № 185, том I, рег. № 4698, дело №1 71/2007 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по-горе имот на св. М. А. за сумата от 30 000 лева.

Продажбата на 1/2 идеална част от апартамент № 6, намиращ се в с. •••, общ. •••, ул. “•••“ бл. •, вх. „•“, за която е изготвен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 165/19.11.2007 г., съгласно който С. и И. Т.и продали описания по – горе имот на П. и И. А. за сумата от 1787 лв. по нотариален акт и пазарна такава от 20 555 лв.

Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тези сделки не попада в категорията необлагаеми доходи и като не са декларирани, е избегнато плащане на данък от подсъдимата за 2007 г. в размер на 3 614, 59 лв.

На 28.04.2009 г. Т. подала ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 1400005634/28.04.2009 г., в която не е посочила извършената от нея продажба на недвижим имот и получените в резултат на това доходи за 2008 г., а именно:

Продажбата на 1/4 идеална част от самостоятелен обект с функционално предназначение фризьорски салон, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ в жилищна сграда на бл. № ••, вх. “•“ /нотариален акт от 24.04.2008 год. за покупко - продажба на недвижим имот №44, том IІ, рег. № 6150, дело № 223/2008 г./, съгласно който С. и И. Т.и, К. и С. Ч. продали описания по-горе имот на К. П. А. за сумата от 12 857, 40 лева.

Съгласно изготвената финансово счетоводна експертиза, доходът от тези сделки не попада в категорията необлагаеми доходи и като не са декларирани е избегнато плащане на данък от подсъдимия за 2008 г. в размер на 409 лв.

От изложеното се установява, че в периода от 01.04.2004 год. до 29.04.2009 год., подсъдимата Т. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер на 41 789, 99 лв.

Във връзка с извършваната от С. Т. дейност, недвижими имоти придобила и неговата сестра – подсъдимата С. Б. П., която знаела за същността на сделките, извършвани от нейния брат, и която в периода от 28.12.2002 г. до 17.11.2008 г. сама и заедно със С. Т. извършила разпоредителни сделки /на стойност по цени, посочени в нотариалните актове/ в размер на 246 585, 20 лв. П. е участвала в следните сделки:

На 28.12.2002 г., няколко дни след изтичане на крайния срок за погасяване на задължението даден заем срещу лихва, С. Т. в качеството си на пълномощник на собственика Ю. В. С., продал търговския обект - магазин № 4, намиращ се в жилищна сграда на ул. “•••" бл. ••, гр. •••, на сестра си С. Б. П. за сумата от 16 971, 70 лева, за което бил съставен нотариален акт № 58, том IV, рег. № 3169. дело № 566 от 28.12.2002 г. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза пазарната стойност на недвижимия имот към момента на продажбата е била 9 717, 90 лева.

Свидетелят Н. П. Н. бил собственик на недвижим имот апартамент № 26, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“ № ••. Във връзка с даден заем срещу заплащане на лихва от подсъдимия Т., свидетелят го упълномощил да се разпорежда с имота. Поради невръщане на заема в уговорения срок, Т. действайки като пълномощник на Н. Н. продал имота на сестра си – С. П. /нотариален акт № 48, том ІІ, рег. № 2631, дело № 212 от 06.08.2003 г. /за сумата от 11 966 лв., а според заключението на оценителната експертиза към деня на сделката с цена 14 588, 34лв. От така получената сума на Н. не било заплатено нищо. На 24.02.2004 г., в гр. Перник П. сама извършила сделка с недвижимото имущество като го продала на лицето В. И. Д., за което е съставен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 65, том І, рег. № 838, дело № 58 от посочената дата с цена по нотариалния акт 11 155 лв.

На 16.06.2004 г. в гр. Перник, като пълномощник на Л. Е. В., подсъдимият Т. продал ипотекираното жилище, намиращо се в гр. •••, кв. “•••“, бл. ••, вх. “•“, ет. •, ап. •• на своята сестра –П. за сумата по нотариален акт от 3845 лв. и съобразно оценителната експертиза по делото - 17 300, 13 лв. /нотариален акт № 123, т.ІІ, рег. № 1689, дело № 279 от 16.06.2004 год. Свидетеля С. В. /съсобственик на имота/ не получил нищо от продажбата и тъй като бившата му съпруга не се била издължила по отношение на предоставения от подсъдимия Т. заем срещу лихва. Свидетелят заплатил претендираната сума от подсъдимия за да му бъде върната собствеността на жилището, описано по – горе и в което живеел. След издължаването П. извършила сама сделка с имуществото като на 22.12.2005 г. продала недвижимия имот, за което е съставен нотариален акт № 13, том VІ, рег. № 3412, дело № 856 от 22.12.2005 год., на свидетеля С. В. за сумата по нотариален акт 3746 лв., което съгласно оценителната експертиза пазарната стойност към датата на сделката е в размер на 25 613, 25 лв.

На 07.04.2005 г. в гр. Перник, П. сама извършила сделка с имущество закупила недвижим имот – ап. 34, намиращ се в гр. •••, ул. “•••“, бл. ••, вх. „•“, ет. •, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба не недвижим имот № 195, том І, рег. № 4134, дело № 180/2005 год. Закупуването е във връзка с отпуснат и изплатен заем на свидетеля М. П. и съпругата му – Д. П. от подсъдимия Т. към трето лице - Я. А. Д.. Видно от показанията на свидетеля П., същият освен заеми с лихва към Т. имал и заем към друго лице– Я. Д., на когото за обезпечаване на кредите бил прехвърлил собствеността на посочения недвижим имот. По повод невъзможност да се издължи и към посоченото лице П. се обърнал към подсъдимия, който изплатил изцяло задължението на П. към Д., а в замяна свидетеля прехвърлил собствеността на апартамента на подсъдимата П.. Стойността на имота по посочения нотариален акт е в размер на 6176, 60 лв. Впоследствие, на 23.04.2007 год. М. П., след като получил банков кредит купил обратно посоченото жилище от П. /нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192, том І, рег. № 2194, дело № 173/2007 год. – т. ХІV, л. 28 от ДП/ за сумата от 38 000 лв.

На 15.11.2007 г. /няколко дни след изтичане на срока на заема по договорната ипотека/ използвайки даденото му пълномощно, Т. продал апартамент № 19, намиращ се в гр. •••, ул. "•••", бл. ••, вх. „•“, собственост на М. В. А., на сестра си С. П. за сумата от 16 124, 90 лв. /нотариален акт № 158, том IV, рег.№ 6000, дело № 690/2007 г./. Съгласно изготвената по делото оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимия имот към моменти на продажбата е била 75 020, 23 лева. В началото на 2008 г. братът на М. А.- А. В. А. успял да получи банков кредит от „Алфа Банк" клон България, с помощта на който откупил обратно апартамента от С. П.. Плащането по тази сделка станало по банков път с парите от отпуснатия банков кредит. На 09.05.2008 г. бил съставен нотариален акт № 66, том I, рег. № 2943, дело № 54/2008 г. (л.10, т.5), с който П. и нейния съпруг продали за сумата от 35 000 евро на А. А. имота, който няколко месеца по-рано М. А. ипотекирала в полза на С. Т.. Пазарната стойност на имота към тази дата е била 89 901, 77 лева.

На 17.11.2008 г., една година след като свидетелят Е. Б. и съпругата му М. Б. взели заем срещу лихва от Т. и поради невъзможността да извършват плащания по този заем, както и по настояване на подсъдимия, собственият им имот – УПИ намиращ се в гр. Радомир, с площ от 380 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м., съставляващ парцел ХV-1686 в кв. 138 бил продаден на С. П. за сумата от 70 000 лв. /нотариален акт № 91, том IV, рег.№2699, дело № 649/2008г. По посочени стойности в нотариалните актове, стойността на имуществото по така изброените сделки е в размер на 246 585, 20 лв.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Л. Й. М., И. Х. М., Д. В. Н., Н. П. И., К. Т. Т., Я. Т. З., В. Й. Н., Б. С. Д., М. М. С., З. Н. Б., Р. Л. Е., Р. Ж. Е., В. К. А., Ю. В. С., С. Т. И., С. Й. Г., Б. Б. Б., Н. П. Н., А. Н. И., М. И. П., С. М. В., С. М. В., Й. И. И., С. Н. П., Ц. С. И., М. Й. Д., К. С. Г., Н. С. Б., Е. В. Р., Р. К. С., М. А. И., Я. Г. Д., С. Г. А., Е. М. Б., Б. С. М., М. С. А., Р. С. С.; на заключенията на приетите експертизи: съдебно оценителната експертиза на в.л. Е. Л. З. /л.1345 от съд. сл. и л.91-100, т.ІІІ от ДП/, съдебно финансова счетоводна експертиза на в.л. К. Д., допълнителна съдебно финансова счетоводна експертиза на в.л. Д., съдебно финансова икономическа експертиза на в.л. С. П., допълнителна съдебно финансова икономическа експертиза на в.л.С. П., съдебно комплексната финансова икономическа експертиза на в.л. С. П., съдебно оценителна експертиза на вещото лице Р. М., съдебно оценителна експертиза на вещото лице Р. М., допълнителна съдебно – икономическа експертиза на вещото лице С. П., допълнителна оценителна експертиза на вещото лице Е. З.; писмените материали: удостоверение № 115800- 8603/03.07.2019 год. на ОД МВР – Сектор „Пътна полиция“, справки от агенцията по вписванията – София, справка от Община Радомир за декларирани данни, справка от ОД МВР Перник Сектор „ПП“, справка от Служба по вписванията – Радомир, справка от Служба по вписванията – Перник, удостоверение изх. № 17/ТР-616 от 10.03.2017 год. на Община Перник, удостоверение № 140201600077286/14.03.2016 год. на ТД НАП София, писмо изх. № 11-03-657#1/17.02.2020 год. на ТД НАП София Офис Перник и приложенията към него, писмо изх. № 11-03-960#1/21.02.2020 год. на ТД НАП София Офис Перник и приложенията към него, писмо изх. № 11- 03-2107#1/20.05.2020 год. на ТД НАП София Офис Перник и приложенията към него, удостоверение № 140202000108655/29.05.2020 год. на НАП ТД София - Офис Перник и останалите писмени доказателства и протоколи за извършени действия по разследването.

Първоинстанционният съд е събрал доказателствата, които са необходими за решаване на делото и са относими към неговия предмет, като не е ограничил страните в осъществяването на процесуалните им права да искат събиране на доказателства от значение за делото.

Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на събраните по делото доказателства. В мотивите към първоинстанционната присъда са обсъдени поотделно и при съпоставяне с останалите доказателствени източници показанията на всеки един от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Окръжният съд е съпоставил и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели с показанията им досъдебното производство, като е отчел констатираните непълноти или противоречия, както и заявеното от всеки един от свидетелите по отношение на приобщените показания от досъдебното производство. С оглед на това и настоящият въззивен състав споделя като обосновани формираните от първоинстанционния съд фактически изводи, поради което и не се налага ревизирането им.

Не са налице основания за въззивна намеса по отношение на първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият С. Б. Т. е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. Срещу присъдата в тази част не е подаден въззивен протест, не е подадена и въззивна жалба от частния обвинител И. М.. С оглед на това и правомощията на въззивния съд по отношение на присъдата на окръжния съд в тази част са ограничени и същите не могат да бъдат упражнени по начин, по който да се влоши положението на оправдания подсъдим, съобразно задължителните указания по приложение на закона, дадени в т. 4 от ТР № 5/2018 г. по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС.

Не са налице основания за ревизиране на първоинстанционната присъда и в частта, с която подсъдимите С. Т. и С. П. са оправдани по повдигнатото срещу тях обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В подадения протест срещу присъдата на Окръжен съд – Перник в тази част се излагат доводи, че макар и имуществото, предмет на инкриминираните сделки, извършени от двамата подсъдими, да не е придобито от престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, то същото имущество се явява придобито от друго общественоопасно деяние, а именно от административни нарушения по Закона за кредитните институции, каквито представляват извършваната от подс. С. Т. дейност по отпускане на кредити, без разрешение за това. Въззивният съдебен състав намира за принципно недопустимо вменяването на такива съществени обстоятелства, свързани с елементи на престъпния състав, по който е повдигнато обвинение едва във въззивния протест, без тези обстоятелства да са били включени в обвинението по реда на изменението на същото, установен в чл. 287, ал. 1 от НПК. Във въззивният протест не е посочено и какво точно административно нарушение се твърди от държавното обвинение, че е извършено, за да бъде изяснено както съответното поведение и неговия противоправен характер, така и предикатността му по отношение на инкриминираните като представляващи изпиране на пари сделки.

Позоваването в протеста на мотивите на ТР № 1/15.03.2024 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС, според които нарушаването на установените правила за извършване на сделки по предоставяне по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично привличане на влогове или други възстановими средства по занятие при регистрационен или общ режим, осъществява административно нарушение, което се санкционира по реда на чл. 152 и сл. от ЗКИ, не е достатъчно, за да бъде постановена осъдителна присъда за престъпление по чл. 253 от НК, изразяващо се в изпиране на пари, придобити от административно нарушение, доколкото разпоредбите на чл. 152 и сл. от ЗКИ установяват състави на различни административни нарушения и е в тежест на прокуратурата да конкретизира кое точно от тях се вменява да е извършено като предикатно правонарушение. Следва да се отбележи и че в принципен план, наличието на предикатно административно нарушение би обусловило съставомерност на поведение на подсъдимите С. Т. и С. П. по извършване на инкриминираните сделки с имущество, придобито от такова протИ.правно деяние, като осъществяващо престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, доколкото ал. 4 и ал. 5 от чл. 253 от НК са приложими само когато съответното имущество, предмет на изпиране, е придобито чрез тежко умишлено престъпление. Абсолютната давност за наказателно преследване за престъпление по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК по отношение на подс. С. Т. е изтекла на 26.03.2024 г., а по отношение на подс. С. П. – на 17.11.2023 г., съобразно края на вменатата им като престъпна дейност със съответните повдигнати обвинения, предвиденото за посоченото престъпление наказание и разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК. С оглед на това и се явява неоснователно искането във въззивния протест за отмяна на присъдата на първата инстанция в тази нейна част и постановяване на въззивна присъда, с която подсъдимите С. Т. и С. П. бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението за извършено престъпление по обвинението за извършено престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В периода след постановяване на първоинстанционната присъда и преди постъпване на делото във въззивната инстанция е настъпила предвидената в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК абсолютна давност за наказателно преследване по повдигнатите обвинения, съответно срещу подс. С. Т. за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 29.04.2009 г. престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и срещу подс. И. Т. за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 29.04.2009 г. престъпление чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Абсолютната давност за наказателно преследване за така вменените деяния, съобразно предвиденото за тях наказание и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е изтекла на 29.04.2024 г. Това и съответните изрични искания, направени от подсъдимите и техните защитници в подадените допълнения към въззивните жалби, както и в откритото съдебно заседание на въззивния съд, предпоставя упражняване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НК за отмяна на първоинстанционната присъда в частите, с които подсъдимите С. Т. и И. Т. са осъдени по посочените обвинения и прекратяване на наказателното производство по тях.

Отмяната на първоинстанционната присъда в частите, с които подсъдимите С. Т. и И. Т. са признати за виновни по повдигнатите срещу тях обвинения за извършени престъпления по 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и прекратяването на наказателното производство по тези обвинения предпоставя съобразно нормата на чл. 190, ал. 1 от НК и отмяна на присъдата в частите, с които същите двама подсъдими са осъдени да заплатят части от направените по делото разноски, като вместо това същите разноски следва да останат за сметка на държавата.

При цялостната въззивна проверка на протестираната и обжалвана присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна в останалата част, поради което и в нея присъдата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 4 и т. 6 от НПК, СГС, ІV въззивен състав