Решение № 831 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 47/2026 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.29, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с Наредба № 10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. /по-долу Наредба №10/. Делото е образувано по постъпила жалба от ЕТ „Шкодра-Н-Н. П.“, със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, против Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-150-2600/3288 от 2.9.2025 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ в частта, в която има намаления и в частта за наложената санкция за бъдещ период в размер на 5224,33 лв. /уточнение в о.с.з. на 16.02.2026 г./, като неправилно и незаконосъобразно, постановено поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъразмерност на наложената санкция. Твърди, че според Наредба № 10/27.06.2023 г. земеделските производители, заявили интервенция по мярка „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“, с дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито“ трябва да предоставят дневник за извършена дневна паша от 1 до 31 декември на съответната година. Твърди, че наредбата е нова и е влязла в сила непосредствено преди плащанията за кампания 2023 г. без преходен период. Твърди, че заявленията за подпомагане се подават до 31.05 всяка година и жалбоподателят не е надлежно уведомен за издаването на Наредба 10 и не е надлежно уведомен за промяната на изискванията от страна на ДФЗ чрез системата за електронни услуги, където е регистриран. Твърди, че съгласно чл. 12, ал.1 от АПК органите са длъжни да уведомяват гражданите за техни задължения, когато настъпят нови нормативни изисквания. Твърди, че се касае за административен пропуск, а не за неизпълнение на ангажимента с умисъл. Твърди, че в Наредба 10 няма пряка санкционна разпоредба, която да предвижда автоматично намаление или отказ при неподаване на дневник, а според чл. 113 Наредбата допуска възможност за индивидуална оценка на тежестта на нарушението. Твърди, че неподаване на дневник в срок не може да доведе до нарушаване изискванията за хуманно отношение към животните или промяна дейността на стопанството. Твърди, че информацията относно две животни, които не са одобрени за подпомагане е некоректна - крава с ушна марка BG 36190369 с посочено нарушение липсващ паспорт има издаден такъв с № 2638390/15.09.2023 г., а животното с ушна марка BG 34070278 е предадено на екарисаж на 05.09.2023 г. поради смъртност и земеделският производител има право да го замени, така че е трудно да се търси нарушение. Твърди, че по отношение задължението за паша също е видно от таблицата, че интервенцията не се допуска, касае се за липса на информация, тъй като дневникът за паша не е подаден. Твърди, че през 2025 г. е била направена физическа проверка от ДФЗ по тази мярка и не са били открити нарушения, което счита че доказва, че ангажиментите на жалбоподателя по отношение хуманното отношение към животните и осигуряването на паша в продължение на 160 дни са изпълнени и неподаването на дневника в срок не води до реално нарушение на условията по интервенцията. Твърди, че основната цел на разпоредбата е проследимост на дейността, която не е нарушена с неподаване на дневник в срок. Твърди, че няма нанесени щети на бюджета на ЕС, следователно санкцията би следвало да е пропорционална на административното нарушение. Твърди, че ДФЗ е наложил санкция в двоен размер и е спрял изплащането на субсидии и по други мерки без правно основание за това. Твърди, че непредставянето на дневник не е довело до вредни последици или невъзможност да се извърши контрол върху хуманното отношение към животните. Наложената санкция противоречи на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и с разпоредбите на чл. 59 пар.1 и пар.2 от Регламент 2021/2116, според който санкциите трябва да са адекватни на тежестта на нарушението. На следващо място твърди, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не е бил уведомен за възможността да представи обяснения, доказателства или възражения преди налагане на санкцията, което представлява съществено процесуално нарушение по см. на чл. 35 и 36 от АПК. Моли съда, уведомителното писмо да бъде отменено, алтернативно намаляване на санкцията до 1 %, съобразно принципа на пропорционалност и липса на повторяемост на нарушението, както и да разпореди възстановяване на спрените плащания по Мярка подпомагане на глава животно, както и всички бъдещи вземания. Претендира разноски. В съдебно заседание ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕТ „ШКОДРА-Н-Н. П.“ – редовно призован, се представлява от Н. П. – представляващ едноличния търговец и от адвокат Л. Т..Моли съда да уважи изцяло жалбата.Претендира разноски. Н. П. /представляващият жалбоподателя/ сочи, че наистина е допуснал грешка и то не от незнание, а от липса на информация и не е вдигнал дневника в СЕУ. Това, което е направил е административна грешка, а административната грешка според Европейските нормативи са до 1% от сумата. Не може да си обясни защо се наложи такава голяма глоба и до ден днешен няма официален документ, от който да разбере, че е глобен за еди какво си нарушение. Разбира, че това е нарушение от негова страна, но защо не е известен. През 2023 г. и 2024 г. никой не му известява нищо. През 2024 г. пак не е вдигнал това нещо. Разбира, че е наказан за цялата 2024 г. в края на 2025 г., когато се спират парите от националното плащане, не от европейските пари. Не е знаел, че трябва да качи този дневник. Декларацията е подписал, когато е попълвал документите. Виновен е, че не е пуснал сведението на дневника, тогава защо се вземат толкова много пари, а не до 1%. Направена му е ревизия за 2025 г. и са видели, че проблеми няма. В представена в срок писмена защита изразява подробни съображения, като сочи, че в Уведомителното писмо на ДФЗ е посочено, че помощите се отказват на основание чл.107, т.8, б. „а” от Наредба № 10/2023 г. Тази наредба е приета и влиза в сила от 30.06.2023 г. Заявлението, което е подадено от жалбоподателя за заявени плащания за кампания 2023 г. е подадено на 30.06.2023 г. Затова жалбоподателят твърди, че обективно не е могъл да получи информация за тази наредба, тъй като не е получил никакво уведомление от ДФЗ за новите изисквания при подаване на заявленията. Тази наредба влиза в сила непосредствено преди плащанията за кампания 2023 г. и няма преходен период, в който земеделските производители да получат информация за новите изисквания. Едно от тези изисквания е към заявлението за интервенция по Мярка „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност” /ХЖ-АМР/ с дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито”, е да се представи дневник за извършената дневна паша от 1 до 31 декември съответната година. Такъв дневник съществува, но поради липса на достатъчно информация относно окомплектоването на заявлението с необходимите документи, не е представен.Непредставянето на този дневник не е изведено като самостоятелно основание за налагане на административната санкция. Този пропуск не представлява изцяло неизпълнение на изискванията, за които се отказва изплащането на финансова помощ на основание чл.107, т.8, б."а” от Наредба №10. Наложената санкция е непропорционална, тъй като част от сумите следа да се удържат от плащанията за кампания 2024 г. Моли да се отмени УП, като се разпореди възстановяване на спрените плащания по Мярка подпомагане на глава животно, и всички бъдещи вземания, за кампания 2024 г. Ответникът изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" чрез юрисконсулт Л. Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в текстовата част и в таблиците на уведомителното писмо са изяснени причините и основанията за отказа. Поддържа довода, че кандидатът не отговаря на нормативните изисквания за получаване на подпомагане по заявените дейности от интервенцията. В представена след срока писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на УП, иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условията на евентуалност възразява относно разноските на жалбоподателя. Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, становищата на страните и закона, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното по делото последно коригирано заявление за подпомагане за кампания 2023 г. /стр. 114 и сл. от дело 12758/2025/ е, че на 20.07.2023 г. ЕТ „Шкодра-Н-Н. П.“, регистриран земеделски производител е подал заявление за подпомагане 2023 по част от интервенциите, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., в това число по интервенция "Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност" /ХЖ-АМР/. Заявил е за подпомагане две дейности по интервенцията: Хуманно отношение към животните – на закрито /ХЖ-АМР 1/ и Хуманно отношение към животните – на открито /ХЖ-АМР 2/. Видно от представената на стр.125 от дело 12758/2025 /стр. 20 от заявлението/ таблица е, че жалбоподателят е заявил по мярка МлК 11 броя животни, по мярка МлК-РП 52 броя животни, по мярка „ХЖ-АМР-1“- 7 бр. животни, и по мярка ХЖ-АМР 1+2 - 81 бр. животни. По делото е представена /стр. 126 и сл. от дело 12758/2025/ таблица, в която отглежданите животни са индивидуализирани по ушни марки и по коя дейност са. От представеното по делото приложение за кандидатстване също е видно, че жалбоподателят е поел задължение да отглежда заявените животни най-малко до 05.09.2023 г., да представи становище по чл. 74, ал.1 до 30.08.2023 г., да спазва изискванията за хуманно отношение към животните, предвидени в националната правна уредба и в правото на ЕС за всички отглеждани животни и др. В т. 11 от приложението е предвидено, че в случай че кандидатства за дейност „на открито“ и изпълнява пашуване в близост до животновъдния обект дневника по чл. 75 трябва да бъде предоставен с декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ в периода от 01 до 31 декември в годината на кандидатстване чрез СЕУ и/или в съответната областна дирекция на ДФЗ по постоянен адрес на земеделския стопанин-ФЛ или адрес на управление на земеделския стопанин юридическо лице или ЕТ лично, или чрез упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице. Това приложение към заявлението носи дата 20.07.2023 г. и подпис на заявителя. Видно от представените доказателства, че жалбоподателят е запознат и с декларация с определенията за нередност. С оспореното уведомително писмо в обжалваната му част /приобщено на л.57 и сл. от дело 12758/2025/ административният орган е приел в Таблица 1, че сумата на намаленията по дейност ХЖ-АМР 2 /ЕПЖ/ е 5224,33 лева, по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ над 24 месеца/ е 355,96 лева, по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ до 6 месеца/ е 84,49 лева. По дейност ХЖ-АМР 2 /ЕПЖ/ е посочил и неудържана административна санкция в размер на 5224,33 лева. Същите са намаления и санкция са във връзка с животни с несъответствие по съответните дейности, съответно по трите дейности: 81 животни, равни на 74,2 ЖЕ, 1 животно, равно на 1 ЖЕ и 1 животно, равно на 0,4 ЖЕ. От таблица 3 е видно, че по дейност ХЖ-АМР 2 /ЕПЖ/ всички заявени животни /индивидуализирани с ушни марки/ са недопустими поради посочване „не“ по отношение на достатъчно дни паша, по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ над 24 месеца/ едно животно /индивидуализирано с ушна марка/ не е допустимо поради неспазен срок на задържане 22.07.2023 г. – 05.09.2023 г., по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ до 6 месеца/ 1 животно е недопустимо при заявяване на интервенцията поради липса на паспорт на животното или електронно средство за идентификация. Изложени са и правни основания по трите дейности, съответно неспазване на изискванията на чл.75, ал.1 от Наредба №10 за дейност ХЖ-АМР 2 /ЕПЖ/, чл.73, ал.1, т.3 от Наредба №10 вр. §2, т.2 от ПЗР на същата наредба по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ над 24 месеца/, чл.73, ал.1, т.1 от Наредба №10 във вр. с чл.132, ал.1, т.9 от ЗВД по дейност ХЖ-АМР 1 /ЕПЖ до 6 месеца/. Посочено е и за трите дейности, че при неспазване на задължително изискване, се отказва изплащането на финансова помощ на основание чл.107, т.8, буква „а“ от Наредба №10. По отношение на намаленията е посочено, че представляват разлика между декларираните животни и допустимите за подпомагане /и двете преобразувани в ЖЕ/, умножени по съответните ставки, а относно санкцията е посочено, че същата се изчислява на основание чл.77, ал.1, предложение второ от ЗПЗП. УП е изтеглено на 28.10.2025 г., видно от документа на л.70 от дело 12758/2025, а жалбата е подадена на 04.11.2025 г., видно от вх.№ на ДФЗ /л.5 от дело 12758/2025/. Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 9 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява, отказва изплащането или оттегля изплатената финансова помощ по Стратегическия план /Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. - чл. 1, т. 9 ЗПЗП/. Следователно, уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Административният акт е в необходимата писмена форма, като са изложени фактически и правни основания за издаването му. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преди издаването му са извършени проверки по отношение на съответните животни /индивидуализирани с ушни марки/, и въз основа на установеното са направи съответни правни изводи. По отношение на спазването на материалния закон, включително по отношение на посочените основания в УП за намаления, респективно санкция, съдът съобразява следното: По отношение на намаленията по дейност ХЖ-АМР 2 /ЕПЖ/ в размер на 5224,33 лева, същата произтича от факта, че по отношение на заявените животни не са представени доказателства за достатъчно дни паша. Признава се от самия жалбоподател, че дневник за извършена дневна паша е налице, но същият не го е представил в изискуемия срок - от 1 до 31 декември на съответната година. Липсват данни по делото, че същият въобще е представен в ДФЗ. Съгласно посочената от органа разпоредба на чл.75, ал.1 от Наредба №10, „Земеделските стопани осигуряват за заявените по дейността по чл. 72, ал. 1, т. 1, буква "б" животни не по-малко от 160 дни годишно свободно отглеждане на открито, от които 40 дни могат да бъдат на двора и не по малко от 120 дни за свободно пашуване.“ Съгласно чл.75, ал.3-6 от Наредба №10, „Когато животните се извеждат с цел ежедневна паша, земеделският стопанин води дневник, в който се вписват броят на животните по вид и категория с датите на извеждане, идентификационният номер на животните и ЕКАТТЕ на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извършва пашата.