Решение № 3031 от 23.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 709/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.13, ал.6 Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта. Делото е образувано по повод постъпила жалба от „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ с Булстат 180697879, действащо чрез пълномощник адв. К Х.. Жалбата е насочена срещу Решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, с което на основание чл.91, ал.1 от АПК се изменя Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе към Агенция по заетостта. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на административния акт - решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, които съдът може да подведе към основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК - допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани и с неспазване на установената форма. Счита се, че е било недопустимо по този ред /чл.91, ал.1 от АПК/ да се допълва Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, в частта за мотивите. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на първото решение, основният е липсата на мотиви - нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В съдебна зала адвокатът на оспорващата страна поддържа тези доводи, досежно решението на директора на БТ гр. Русе от 29.07.2024г. и съответно предходното такова от 04.07.2024г. Иска се от съда да отмени решение на директора на БТ гр. Русе от 29.07.2024г. и съответно решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе към Агенция по заетостта, както и да бъде върната преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ заявление вх.№ 51501-07- 13-145/25.06.2024г. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. В., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“, насочена срещу решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе за процесуално допустима. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на двата акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. От фактическа и правна страна съдът приема следното: „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ подава заявка за участие в процедура за ползване на насърчителни мерки по ЗНЗ през месец юни 2024г., като е депозирал пред ДБТ-Русе документи с вх. номер № 51501-07-13-145/25.06.2024г. Тези мерки са свързано с ползване на преференция по чл.36, ал.1 от ЗНЗ (наемане на безработни лица от групите в неравностойно положение на пазара на труда чрез предоставяне на средства за заетост и професионална квалификация). В тази процедура било проведено заседание на Съвета за сътрудничество към Дирекция "Бюро по труда " - гр. Русе на 27.06.2024г. По четвърта точка от дневния ред на съвета за сътрудничество са обсъдени и е бил извършен подбор на работодатели при спазване на условията на съответния насърчителен режим и по критерии, утвърдени от Министъра на труда и социалната политика. Извършена била оценка на всички депозирани документи по утвърдената от МТСП Методика за подбор и оценка на работодатели за ползване на насърчителни мерки за заетост и обучение по реда на ЗНЗ. След приключване на процедурата, на 04.07.2024г. директорът на ДБТ-гр. Русе издал решение от тази дата, с което отказал заявката за включване на „ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ВЛАДИСЛАВ ВЕЛЕВ" в програми и мерки за заетост и обучение по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а като мотив на решението е изписано „Недостатъчен финансов ресурс по чл. 50 от ЗНЗ на ДБТ - гр. Русе“. Срещу това решение, „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“, в срока по чл.84, ал.1 от АПК депозира на 22.07.2024г. жалба, с вх. №10-07-13-713, с която сезира горестоящия АО - директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе. В нея се развиват доводи за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на мотиви, което в съдебната практика се приравнява на допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, съответно отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Възползвайки се от възможността, която дава разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК – „В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни“, директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Русе издава и оспореното по настоящото дело решение от 29.07.2024г. С него административният орган потвърждава резултата от извършената процедура, а именно – отказва на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ включване в програми и мерки за заетост и обучение по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ. От друга страна, това решение на практика се явява второ такова, с което се прави отказ по заявление вх.№ 51501-07-13-145/25.06.2024г., депозирано от „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ до ДБТ-Русе. Видно и от съдържанието на решението, директорът на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе използва новоиздадения акт от 29.07.2024г. за излагане на мотиви към вече постановеното решение от 04.07.2024г. Така, пред АС-Русе бе инициирано производство по оспорване именно на решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, но се иска както неговата отмяна, така и отмяна на решение от 04.07.2024г. Правни изводи: По отношение на решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе: Жалбата е основателна в частта й досежно решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе Оспореният административен акт - решение от 29.07.2024г. е издадено от компетентен орган - директорът на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. Съгласно нормата на чл.26, ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта „Дирекциите "Бюро по труда" са териториални поделения на Агенцията към Главна дирекция "Услуги по заетостта". Седалищата и териториалният обхват на дирекциите "Бюро по труда" са посочени в приложение № 3“. Ал. 2 на същата норма очертава правомощията на ДБТ, като казва, че „Дирекциите "Бюро по труда" осъществяват непосредствено услугите, свързани с регистрирането на търсещи работа лица, насърчаването и подпомагането на заетостта, професионалното ориентиране, обучението на възрастни, валидирането на професионални знания и умения, активирането на икономически неактивни лица, посредничеството по информиране и наемане на работа на български граждани в други страни и на български граждани и чужденци в Република България, прилагане на нормативната уредба за заетост на чужденци“. С оглед на така преминалата през директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе процедура и издадените две решения, това от 04.07.2024г. и от 29.07.2024г., предвид петитума на жалбата, с която е сезиран съда – вх. №10-07-13-810/23.08.2024г., и съобразно факта, че относно първото решение от 04.07.2024г. е налице жалба, peг. № 10-07-13-713/22.07.2024 г., но адресирана до горестоящия АО – директор на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе, съдът дължи произнасяне досежно решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. В останалата част жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ срещу решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, подадена на 23.08.2024г., би била недопустима за съдебен контрол, тъй като оспорването е направено много след 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. На практика, едва с жалбата срещу решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе се иска от съда и отмяна на предходното решение на директора от 04.07.2024г. А произнасяйки се по нея, съдът ще издаден и недопустим съдебен акт в тази му част, който при касационна проверка следва да бъде обезсилен. Да я разгледа по същество, досежно решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе, означава съдът да новира срока за оспорване, разписан в цитираната разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК. От друга страна, „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ е спазило срока за оспорване на същото това решение, но пред горестоящия АО – директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе. Такава е била волята на адвокатското дружество към него момент и при избора си за обжалване на административния акт не е сезирал съда, а горестоящият АО. Затова в тази част производството по настоящото дело следва да бъде прекратено съобразно нормата на чл.130, ал.4 от АПК и преписката да се изпрати на директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе за произнасяне по жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ срещу решение от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. От гледна точка на процесуалните правила и норми: Решение 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе е издадено, както е и посочено в него, на основание чл.91, ал.1 от АПК. Причината е подадена от „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ жалба срещу решение от 04.07.2024г., отново на директора на ДБТ-Русе. В решение 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе е записано, че с него се изменя решение от 04.07.2024г., на директора на ДБТ-Русе, като се отказва на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, при следните мотиви и следва излагането на такива. Тук директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе излага подробни мотиви защо е направил отказа по първото решение. Административният орган обаче изцяло погрешно тълкува и прилага нормата на чл.91, ал.1 от АПК. Един административен акт трябва да има форма и съдържание, разписани в чл.59, ал.2 от АПК. В чл.59, ал.2, т.4 законодателят е предвидил АА да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания, това са юридическите факти, послужили за издаване на административния акт, като правните са законовата основа на тези факти. Следователно т.4 на чл.59, ал.2 от АПК съставлява именно онази важна част от АА – неговите мотиви. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивировка, изведена от конкретните доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта и за защита на правата на страните в административното производство. Излагането на мотиви в административния акт довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административния акт от една страна, а от друга страна - улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва. Съдебната практика е категорична, а и е налице в правния мир и ТР№16/31.03.1975г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, според които мотивите към един административен акт могат да бъдат и изложени в друг документ, който изхожда от същия административен орган. Мотивите на един административен акт може да бъдат изложени и в друг административен акт или в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. Липсата на мотиви е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неспазване на установената форма, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Няма спор в съдебната практика и за времето, в което мотивите към издаден АА следва да бъдат изложени. Това трябва да стане най-късно до издаване на съответния административен акт или най-малкото преди изтичане на срока за обжалване на акта. Според нормата на чл.62, ал. 1 от АПК „Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред“. Факт е, че едва след депозирана срещу решение от 04.07.2024г. на директора на ДБТ-Русе жалба, АО решава да издаде друго такова, оспореното по настоящото дело решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. С него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 91, ал.1 от АПК, АО всъщност не прави изменение в истинския смисъл на първоначалния издаден акт, защото резултатът е същият - отказва на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а излага мотиви, подкрепящи решението му от 04.07.2024г. Това е недопустимо. Законодателят е предвидил при оспорване на издаден АА с жалба, адресирана до горестоящия АО две възможни действия на АО: 1. В срока по чл.92, ал.1 от АПК – незабавно, да изпрати жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на горестоящия АО; 2. Да приложи чл.91, ал.1 от АПК. В тази норма АО има правомощие на за преразглеждане на акта при депозирана срещу акта жалба, но с възможност да „оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни“. Да измени акта обаче не означава, както е приел директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Русе, да допълни предходно издаден акт с мотиви. Да измени акта означава промяна на волята на АО, т.е. някакво/пълно или частично/ съобразяване с изложени съображения в жалбата, с която е сезиран, но не и да допълва предходния си акт с мотиви. Процедурата по чл.91, ал.1 от АПК не предвижда възможност за допълване на издадения акт, а дава възможност на органа постановил оспорен по този ред акт сам да го оттегли, да го отмени или измени, или да издаде акт, ако е отказал издаването му. Възможност за допълване, с посочване на ново правно основание или нови/допълнителни мотиви, имащи същото разпоредително действие не е предвидена. И не такава е била целта на законодателя при приемане на цитираната норма. Ако това би било така, означава да загуби правен смисъл разпоредбата на чл.62, ал.1 от АПК, според която както и цитирахме по-горе „ Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта“. Съдебната практика приема различни становища, но непълноти означава и допълване на мотивите на издадения АА, но по-важното е срока, който е даден на АО - преди изтичане на срока за обжалване. А в настоящия случай директорът на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе издава решение от 29.07.2024г. именно по повод жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ срещу предходното такова. Ето защо е недопустимо с новото решение с излагане на мотиви да допълва предходното такова. Но по-тежкия порок на това решение е, че с него отново се отказва на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ. А това води до нищожност на решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. Нормата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК забранява на АО да се произнася по висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. А на практика, с разпоредителната част на решение от 29.07.2024г., директорът на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе отново се произнася, като отказва, идентично като с решението си от 04.07.2024г. на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ. Затова и решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе е издадено при допуснато нарушение на чл.27, ал.2, т.2 от АПК и чл.91, ал.1 от АПК. Като такова, предвид неспазване на чл.27, ал.2, т.2 от АПК, то следва да бъде обявено за нищожно. Нарушаването на тази разпоредба винаги води до нищожност на издадения при такива условия АА и съдебната практика е категорична. В този смисъла са Решение № 4915 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7981/2019 г., VII о., Решение № 2486 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10521/2009 г., I о., Решение № 2211 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6092/2021 г., VIII о. и др. По отношение на първото решение от 04.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе както посочихме, компетентен да се произнесе е горестоящият АО – директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе. Затова в тази част производството по адм. дело №709/2024г. следва да бъде прекратено, а делото/преписката изпратени на директорът на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ гр. Русе за произнасяне по жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ срещу решение от 04.07.2024г. на директора на Дирекция “Бюро по труда“ гр. Русе. С оглед изхода на спора, и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. с чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“ следва да бъда присъдени направените по делото разноски. Те са и доказани в общ размер от 1050 лева, от които 50 лева д.т. за разглеждане на спора и 1 000 лева-заплатено адвокатско възнаграждение. Те се дължат от Агенцията по заетостта, юридическо лице в чиято структура се намира директорът на ДБТ-Русе. Воден от горното, на основание чл.172 АПК и чл.130, ал.4 от АПК съдът