Решение № 2385 от 9.6.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 115/2026 г.

Производството по реда на чл. 203 и сл., вр. чл. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от Д. С. Д. от [населено място], [улица], чрез адв. Й. Ц. Й., с искане за присъждане на 8000 евро, обезщетение за неимуществени вреди от ОД на МВР Велико Търново, вследствие от незаконното му задържане със Заповед рег. № 3509зз-99/17.12.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ Стражица, отменена с влязло в сила решение № 72/06.06.2025г. по АНД № 660/2024г. на Районен съд Горна Оряховица, заедно със законната лихва от 27.06.2025г. до окончателното й изплащане. Задържането било осъществено при излизането му от входа, като внезапно бил нападнат от няколко мъже, цивилно облечени, двама от тях с качулки, като без предупреждение и без каквото и да е основание го простреляли с електрошоков пистолет „Taser" в лявата мишница. Почувствал изтръпване и стягане на тялото и преди да осъзнае какво се случва, с ритник в лявото бедро и физическа сила бил съборен по лице на земята/асфалтова настилка/, натиснат бил с крак отзад във врата, издърпани му били ръцете зад тялото и му били поставени белезници. Независимо, че ищецът не е оказвал никаква съпротива, включително след събарянето му на земята, употребата на електрошоковото оръжие продължила, като му били нанесени още два удара в гърба. Повече от час и половина Д. бил държан на асфалта пред входа, проснат по очи, а след множество молби изправен до седнало положение, с извити назад ръце и поставени стегнато белезници. В това състояние трябвало да изчака пристигане на допълнителни екипи от полицейски служители, които извършили претърсване на автомобила на Д. и дома на баща му. Впоследствие бил отведен в Районното управление на МВР Стражица. Там бил разпитван и задължен да пише обяснения, под въздействие на психологически натиск и отправени заплахи от полицейски служители. Разпита бил извършен в полицейски кабинет, без осигурена адвокатска защита и в разрез с нормативните изисквания /чл.75 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР/, предвиждащи, че разпит на задържано лице се извършва в специално помещение, отговарящо на определени условия, в т.ч. оборудвано с техника за аудио и видеозапис, която задължително се използва, с оглед контрол по спазване на реда по пребиваване на задържаното лице и зачитане на правата му. Вило обяснено, че адвокат не му е необходим на този етап и той не можел да отмени задържането. От около 21.00ч. до освобождаването си на следващия ден пребивавал в помещение за задържани лица в РУ - Г. Оряховица. Едва при освобождаването на Д. са му били предоставени документи за извършеното задържане, които били вече попълнени от полицейския орган. В заповедта за задържане не се съдържали конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи необходимост от неговото задържане. Такива не са установени дори в съдебното производство по оспорване на задържането, което било и основен мотив за отмяната му като незаконно. На ищеца бил отнет мобилния телефон, без това да е отразено в изготвената документация, като същият не му бил върнат при освобождаването. Вследствие на незаконното задържане, за което е издадена отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, ищецът претендира да е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, преживени много телесни болки и страдания, притеснения и неудобства, тревога, възмущение, срам, унижение, нанесени множество телесни увреждания. Задържането се отразило негативно на психическото му и здравословно състояние, като са нанесени сериозни и трайни последици. Ищецът за пръв път бил задържан и не бил запознат с правата си, както и с причините за конкретното задържане - нито незабавно при фактическото му осъществяване, съгласно чл. 5 т. 2 от ЕКПЧ, нито с издадената впоследствие формална заповед. При тези обстоятелства, при липсата на осигурена адвокатска защита и в условията на оказан му психологически натиск и заплахи, ищецът изпитвал страх и несигурност. Поради неспазване на нормативните изисквания за провеждане на разпита, на ищеца е отнета възможността впоследствие да установи условията, при които е разпитван. Счита задържането за неоправдана мярка чрез използването на физическа сила и помощното средство - електрошоково оръжие Тейзър. Задържането, с използване на Тейзъра, е било предприето, без да е правен дори опит от страна на Д. да избяга, да се скрие или по друг начин да препятства действията на полицейските органи. Тези действия са били изненадващи за него и са му причинили изключителен стрес, особено като се има предвид, че се е намирал на обществено място, където не е очаквал подобно внезапно „нападение", а полицейските служители не са били униформени и носели маски. Наред с това, му били причинени и сериозни телесни страдания, предвид факта, че уредът Тейзър функционира на базата на електрически ток и въздейства както на сетивната, така и на двигателната нервна система на човека /чл.10 от Наредба № 81213-418 от 14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР/. Употребата му предизвикала у ищеца изключително неприятни усещания, изтръпване, стягане на тялото, както и травми от изгаряне на кожата. Този начин на получаване на травмите несъмнено може да се определи като мъчителен за ищеца. Отделно от това, в резултат на ритането в крака, събарянето по лице на земята и продължителното държане със стегнати белезници, ищецът получил наранявания по тялото, между които и кървене по лицето. Макар последните да са били видими и констатирани при задържането, до освобождаването те не били обработени и създавали риск от инфекция. От причинените наранявания ищецът дълго изпитвал болки и страдания, а заради видимите по лицето чувствал неудобство пред клиенти, работодателя си и колеги, които го разпитвали какво му се е случило. Задържането си Д. намира за акт на унизително и нечовешко отношение, извършено в нарушение на чл. 86 от ЗМВР, чл. З от ЕКПЧОС и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Р. България, като единствената му цел била да се окаже психическо въздействие върху задържания. В случая неоснователно са използвани физическа сила и електрошоково оръжие, като съществено са превишени пределите за допустимост на употребата им. Задържането е осъществено и в нарушение на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Р.България, тъй като на ищеца са наложени ограничения на правата, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Наред с психическите и физически страдания, ищецът изпитвал и възмущение от прилагането на такава крайна мярка спрямо него, причината и целта за която така и не разбрал. И до момента ищецът изпитва негативни емоции и не може да се отърси от преживения стрес от незаконното му задържане. Помещението за временно задържане в РУ Г. Оряховица, в което ищецът бил приведен с белезници, не отговаряло на изискванията на посочената Инструкция за оборудването на помещение за настаняване на задържани лица. В същото не се поддържала чистота и хигиенни условия за обитаване от хора, било оборудвано с дървени легла, без дюшек, мръсно одеяло и възглавница, без вентилация и приток на свеж въздух. Ищецът нямал достъп до санитарен възел и течаща вода, като при необходимост трябвало да сигнализира чрез почукване и да чака извеждане от служителите, което му причинявало дискомфорт и неудобство. Вода трябвало да си напълни в употребявана бутилка. По това време имало още един задържан, който постоянно викал, хлопал, карал се е полицаите, което утежнявало допълнително негативните преживявания на ищеца от престоя му там. Ищецът твърди, че към момента на задържането е на 30 години, несемеен, работи на две места - в студио за масажи и като супервайзор в казино в МОЛ-В.Търново, с чисто съдебно минало, няма криминални и противообществени прояви, срещу него никога не са подавани жалби или сигнали. Ползвал се с добро име в [населено място], като всички негови съседи, приятели, колеги го познават като скромен, тих и добър човек. Изложеното се потвърждава и в характеристична справка за него, издадена от самия полицейски служител, извършил задържането. Предвид изложеното, моли да бъде осъден ответника ОД на МВР В. Търново да му заплати сумата 8 000 (осем хиляди) евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие незаконното му задържане със Заповед peг. № 3509зз-99/ 17.12.2024г., издадена от длъжност полицейски инспектор в РУ - Стражица, отменена с влязло в сила решение по АНД № 660/2024г. на ГО PC, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.06.2025г. (датата на влизане в сила на отменителното решение) до окончателното й изплащане. В съдебното производството ищецът не се явява. Представлява се от упълномощения адвокат, който излага подробни аргументи в писмена защита вх. № 3318/20.05.2026г. Претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът, посредством упълномощен юрисконсулт, оспорва изцяло исковата молба, като неоснователна и недоказана, за което е представен писмен отговор и писмени бележки вх. № 3259/19.05.2026г. Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Налице е отменена заповед за задържане, но не е доказана причинно-следствената връзка между претендираните вреди и отменената заповед, а напротив - както в производството пред ГОРС, така и в настоящото, не са доказани незаконосъобразни действия на полицейски служители или на неравно третиране на ищеца спрямо длъжностни лица. Напротив, ищецът е бил осъден във връзка със случая, по който е издадена процесната заповед и следва вредите да се причиняват в контекста на съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска. Във връзка с претендираното адвокатско възнаграждение, моли да е в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Прокурорът от Окръжна прокуратура Велико Търново дава заключение за частична основателност на исковата молба. Безспорно е налице отменен административен акт, чиято отмяна с влязло в сила съдебно решение, е причинила неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в неудобство, тревога и нарушение физическото и психическо здравословно състояние. Повечето от твърденията са недоказани, като например тези за задържане без предупреждение и употреба на електрошоково оръжие продължително състояние, повече от час и половина на асфалта пред входа, даване на обяснение под въздействие на психологически натиск и заплахи, извършване на разпит без адвокат и други в тази връзка. Следва да се има предвид, че мотивите на ГОРС, от които е видно, че същата е издадена при спазване на всички материални, процесуални предпоставки за това, поради това счита, че исканото обезщетението е силно завишено и предлага да се уважи иска в редуциран размер. Следва да се има предвид, че посочените в исковата молба негативни последици се дължат освен на задържането и на воденото наказателно производство, което е видно и от разпита на свидетелите. Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата, приема следното от фактическа страна. С влязло в законна сила на 27.06.2025 г. решение рег. № 72 от 06.06.2025 г. на Районен съд Горна Оряховица, по НАХД № 660/2024 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица е отменена заповед за задържане рег. № 350зз-99/17.12.2024 г., издадена от полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР ищецът е бил задържан за срок до 24 часа и ОД на МВР Велико Търново осъдена да му заплати сумата 1010 лв., представляващи направените разноски в производството пред районния съд. Районният съд от фактическа страна е установил, че към месец декември 2024 г. в група "Криминална полиция" при РУ – Стражица била налична оперативна информация, че Д. С. Д., който живее и работи в [населено място], държи наркотични вещества в жилището на баща си в [населено място], както и че ежеседмично посещава това жилище и взема от там наркотични вещества, които разпространява на територията на област Велико Търново. Впоследствие в РУ – Стражица постъпила допълнителна оперативна информация, според която на 17.12.2024 г. Д. С. Д. щял да отиде в жилището на баща си, за да вземе определено количество от съхраняваното там наркотично вещество. Във връзка с тази информация била организирана операция за пресичане и разкриване на престъпната дейност на жалбоподателя. Според предварителната информация Д. тренирал бойни изкуства. Това наложило в планираната операция да бъдат включени освен служители на РУ – Стражица и служители на сектор "Специални тактически действия" (СТД) при ОД на МВР – Велико Търново, които имали специална подготовка за неутрализиране и задържане на лица с висока степен на обществена опасност. В следобедните часове на 17.12.2024 г., полицейският инспектор, началникът на РУ – Стражица, началник-група "Криминална полиция" и младши разузнавач в РУ – Стражица, други служители на РУ – Стражица, както и служители от сектор СТД при ОД на МВР – Велико Търново били разположени на секретни постове около жилището на бащата на Д.. Малко преди 16:00 часа полицейските служители забелязали приближаването на автомобила на жалбоподателя. Д. спрял близо до входа на сградата, излязъл от автомобила и се качил по стълбището към входа на жилището. Около 15 минути по-късно излязъл от сградата, като в едната си ръка носел бяла на цвят найлонова торбичка, а в другата – картонена кутия. Двама от служителите на сектор "Специални тактически действия" му извикали "Стой! Полиция! Не мърдай!" В следващите една-две секунди Д. продължил движението си към лекия автомобил, с който пристигнал. Служител на сектор СТД насочил помощното средство тейзър, с което бил снаряжен, към жалбоподателя и произвел изстрел. Двата изстреляни от тейзъра електрода се допрели до тялото на Д., който в резултат от токовия удар бил парализиран, изгубил равновесие и паднал на асфалта. Полицейските служители се приближили до него, притиснали го към земята и му поставили белезници. При тези действия по фактическото му задържане на жалбоподателя били причинени наранявания, посочени в приетите като писмени доказателства фиш за спешна медицинска помощ и докладна записка рег. № 350р-10462/19.12.2024 г. на полицейски инспектор и съдебномедицинско удостоверение № 181/2024г., издадено от съдебен лекар. При падането си на земята Д. изтървал бялата найлонова торбичка и картонената кутия, които носел. В торбичката полицейските служители забелязали три прозрачни полиетиленови плика със суха зелено-кафява листна маса. На място били извикани разследващ полицай, специалисти технически помощници и поемни лица. За времето от 17:10 до 17:50 часа на 17.12.2024 г. в района на фактическото задържане бил извършен оглед на местопроизшествие. В хода на този оглед от бялата найлонова торбичка били извадени трите прозрачни полиетиленови пликове със суха зелено-кафява листна маса. От всеки от пликовете била иззета проба. Трите проби от отделните пликчета били тествани с полеви наркотест Detect 4 Drugs, който отчел, че изследваното вещество реагира на канабис. И трите пликчета били иззети по надлежния ред като веществени доказателства. С нарочен протокол Д. предал доброволно на разследващия полицай станиолено топче със завита в него суха зелена листна маса, което държал в джоб в горнището, с което бил облечен. При предаването обяснил, че същото съдържа марихуана. В хода на проведения оглед на веществено доказателство сухата зелена листна маса била тествана с посочения по-горе полеви наркотест, който и в този случай отчел, че изследваното вещество реагира на канабис. За времето от 17:58 до 18:45 часа на 17.12.2024 г., в условията на неотложност и в присъствието на Д. и поемни лица било извършено претърсване и изземване в жилището на баща му. В хода на претърсването били открити и иззети като веществени доказателства: 1) прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха растителна маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 2) алуминиево фолио, обособено в кръгла форма, съдържащо суха растителна маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 3) машина за вакуумиране Silver Crest, черна на цвят, и 4) електронна везна, сива на цвят, с прозрачен капак, с етикет в задната част, както и полиетиленов прозрачен плик, съдържащ множество станиолени празни ленти. На мястото за обяснения в протокола за претърсване и изземване Д. посочил, че откритите и иззети от дома на баща му вещества са марихуана и са негова собственост. Същата вечер, на 17.12.2024 г., за времето от 19:40 до 20:10 часа в сградата на РУ – С. Д. дал писмени обяснения, в които посочил кога, къде и от кого е купил марихуаната, която съхранява в дома на баща си. Посочил също две дати, на които е идвал в жилището, отделял е от голямото количество марихуана дози в полиетиленови пликчета, описал няколко лица, на които е продал количества от марихуаната, и начина, по който се свързва с тях, като посочил имената на клиентите, които познава по име. При издаването на Заповед рег. № 350зз-99/17.12.2024 г. за задържане от полицейски инспектор от РУ – Стражица на Д. били предявени и той подписал формуляр на декларация за правата на задържано лице – част първа и втора, декларация за изразяване на желание или нежелание да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка или за ползване на правна помощ и 2 бр. декларации за разясняване на правото да ползва медицинска помощ – една в посочения час на задържане и една в часа на освобождаването. Тъй като в сградата на РУ – Стражица нямало помещение за задържане на лица, в късните часове на 17.12.2024 г. бил отведен в сградата на РУ – Горна Оряховица, където бил настанен в помещението за задържане. На 18.12.2024 г. в 15:45 часа бил освободен. След освобождаването, на 20.12.2024г. бил извършен преглед на ищеца от д-р Я. К. - д.м., началник на отделение по Съдебна медицина при М Б."Д-р Тота Венкова" [населено място], при който причинените му телесни увреждания са констатирани, фотографирани и подробно описани в издаденото съдебномедицинско удостоверение № 181/2024г. Със Заповед на директор ОДМВР – В. Търново, издадена в изпълнение на чл. 6 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. са определени помещенията за настаняване на задължани лица по реда на ЗМВР и обслужващи помещения към тях, в структурните звена на ОД на МВР Велико Търново. В РУ – Г. О. помещенията за настаняване на задържани лица са разположени на четвъртия етаж на сгратата на РУ – Г. Оряховица с две санитерно-хигиенни помещения, разположени до помещения № 2 и № 5. Помещенията отговарят на изискванията на глава Трета на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. В изпълнение на чл. 38, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. ежегодно се определя комисия, която да извърши охранително обследване на помещенията за настаняване на задържани лица. През 2024г. и 2025г. със заповеди на директор ОДМВР – В. Търново са определени комисии по РУ, които да извършат охранително обследване, вкл. в РУ Г. Оряховица, за което са бири изготвени протоколи, като не са констатирани нередности. Почистването на помещенията за задържаните лица се извършва ежедневно от хигиенист, назначен по щат в РУ – Г. Оряховица. Допълнително ОД на МВР Велико Търново има сключени договори с „Дезинфекционна станция – БГ“ ООД за извършване на ПЕСТ контрол (ДДД) услуги за 2024г. с № 700/27.05.2024г., а за 2025г. с № 931/28.05.2025г. За реда и хигиената в помещенията за настаняване на задържани лица в РУ Г. Оряховица ежедневно следи служител на РУ – Г. Оряховица. При извършване на контрол от ОДМВР – В. Търново също не са били установени нарушения. Независим контрол е осъществен на 27.03.2025г. от експерти, определени със заповед № 80-39/18.03.2025г. на Омбудсмана на РБ, за което са изготвили Доклад. В същият не се съдържат негативни констатации относно поддържаната хигиена и условия в помещенията за настаняване на задържани лица в РУ – Г. Оряховица. Видно от Доклад на експерти по националния превантивен механизъм за извършена проверка, в частта Районно полицейско управление Г. О. (л. 55 – 59 с приложен снимков материал) проверяващият екип е установил, че в РУ Горна Оряховица се осигурява храна на настанените граждани, която се съхранява в специално отделно помещение и е предварително разпределена за пълнолетни, за непълнолетни и за диабетици. На видими места по стените са поставени списъци с адвокати, към които гражданите могат да се обърнат за правна помощ. На етажа, на който са разположени помещенята за задържане, има стая за среща с адвокати, обща баня с тоалетна, където топлата вода се осигурява чрез поставен на място елекрически бойлер, помещение за пералня и съхранение на спално бельо. Леглата са единични, здраво закрепени на пода. Всички стаи се отопляват с парно през студените месеци в годината. Стаите са под постоянно видеонаблюдение. В хода на проверката, екипът от институцията на омбудсмана не е установила наличие на вредители, като хлебарки, дървеници, и намира помещенията за 24-часово задържане в РУ Г. Оряховица в изключително добро състояние, покриващо изискванията за настаняване на задържаните лица. Видно от справка за съдимост (л. 104 от делото) ищецът Д. С. Д. е осъждан по по НОХД № 213/2025г. на Окръжен съд Велико Търново, Споразумение № 18/12.05.2025г., с което се признава за виновен за това, че на 17.12.2024г. в [населено място] е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с висока степен на риск за обещественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, включени в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно коноп/марихуана, на обща стойност 6500.38лв., престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК. За извършеното от Д. С. Д. престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ О. С. за спок от една година и четири месеца и ГЛОБА в размер на 2 500лв. Наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 181/2024г. (л. 109 – 114 от делото) на съдебен лекар в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – [населено място], при прегледа на Д. С. Д. се установени следните увреждания: дълбоко охлузване в дясната челна област над веждата, охлузване на лявата вежда, дълбохо охлузване на ляватаскула и буза, три групи от по две малки ранички – горе вляво на гърба, в лявата посна област и на лявата мишница; малко охлузване отзад на лявата мишница; охлузвания по гърба на дланите на двете ръце и около дясната гривнена става, охлузвания на дясното коляно и на лявата подбедрица. Болезненост на лявото бедро и на десния хълбок, преминало изтръпване на лявото бедро. Заключението на съдебния лекар е, че получените увреждания е възможно да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия, като същите са довели до времнно разтройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). Разпитана в съдебно заседание свидетелката П. Г. – леля на ищеца, заявява и твърди, че тя се е грижила за ищеца от пети-шести клас, когато майка му тръгнала по лош път, а баща му (брат й) заминал в чужбина. Той тогава работел на две работи, отворил си ателие за масажи и работел дневни и нощни смени в игралната зала „Сезам“, като служител на трудов договор. Той не е конфликтен и агресивен, нито пие, нито пуши, не би се замесил с незаконна дейност. Много е амбициозен. След като Д. й се обадил, отишли в полицията в Стражица да питата какво се случва с него, отговорили им, че нищо не знаят. После се свързала с полицай, който работи в Горна Оряховица, казали им да не се притесняват, че им дават вода, кроасан и ще го пуснат след 24 часа. На следващия ден чакали със съпруга й пред полицията. При освобождаването Д. е бил уплашен и стресиран. Нещо се бил подлъгал, за да намерят в него дрога. Съжалява, че го е направил. Дава противоречиви показания дали знае или не Д. да е бил осъден за притежаване и разпространение на наркотици. Още пред входа, когато се прибирал от тях и си отива с колата пред тях, спира колата и го нападнали, съборили го с шокови палки и го ритали. Задържали го 24 часа, за да може да зараснат тези охлузвания, малко да засъхнат. Б. с качулки, превивал се от болки. Искал е леко да отпуснат белезниците. Едно момче от Стражица го е съжалило и му е освободило леко белезниците. Много съжалява и го е срам да ги погледне в очите със свако му. Дори на брат си я е срам да му каже. Подвел се е, не знае защо му се е случило така. Намира го променен, в посока мълчалив, като гузен. Свидетелят В. С. Н. работи с Д. в казино. Видял го три-четири дена след задържането – бил с доста охлузвания по лицето (по скулата) и когато го разпитал, той му обяснил, че при задържането е бил ударен два пъти с електрошок. Съблякъл се и му показал отзад сини петна (на ръката и на рамото отстрани). Над веждата имал като цепнато, охлузено и някъде по скулата имал. Казал му, че е седял с белезниците около час, не вярва да е преценил колко време, но много време е седял на земята с белезници, докато дойдат екипи. След това е бил отведен в ареста, който според разказаното му от Д. бил в окаяно състояние: без дюшеци, лоши тоалетни, пиел вода от шише, което е ползвано. Бил доста стресиран, когато му разказвал тези неща. Вярва му напълно, че не е оказал съпротива, защото не бил конфликтен и агресивен. Когато го видял, бил много, много зле. Вадил му думите от устата, като го разпитвал. Бил уплашен, притеснен, по-зле беше психологически, отколкото физически от нараняването. Съжаляваше за всичко, което му се е случило. Те бяха видими синините, но психологически, той бил дал назад. Това нещо продължило месеци и след това много пъти сме се виждали. Оплаквал се от неспокоен сън, отслабнал. Няколко месеца по-късно може би бил свалил над пет килограма. Пълен не е бил, но бил по-едър мъж. Все още се сеща за случилото се. Той дори от него чувствал неудобство от събитието. Тежало му до ден днешен, че е бил хванат за притежание на марихуана и съжалява. Споделял му, че на работа го гледат по друг начин. Вероятно са го разпитвали и там най-вече заради лицето. Казал му, че е би задържан за притежание на марихуана. Знае, че за този случай е бил осъден. В началото не постъпил правилно и той го осъдих, но впоследствие осъзнал грешката си. Сбъркало е момчето, няма как да върне времето. Направило е грешка. Споделил му, че срещу него се е водило наказателно производство. И двете поотделно го притеснявали, че срещу него се води наказателно производство и по повод преживяванията около самото задържане. Телевизорът, който Д. е носил при задържането, е сега си е в същия апартамент - здрав, цял, работи понастоящем. Д. му казал, че при удара го е изпуснал, но не се е счупил. Изслушаните по делото свидетели на ответника Г. С. и Й. К. дават показания, че са имали данни, че ще задържат лице, което разпространява и получава наркотични вещества. Имали предварителна информация, когато служители от Районното в [населено място] са направили опит да задържат лицето и то оказва съпротива, затова е поискано тяхното съдействие. При инструктажа им било казано, че има информация, че лицето е тръгвало да бяга при предишни задържания. Задържаният изглеждал видимо по-висок и по-едър от обичойното физически мъж. Разпоредили му – „Стой, Полиция!“ два пъти. Той не се подчинил. Използвали електропреносно устройство, защото не се подчинил и продължил да се движи към колата си, която е била на няколко метра от него. Устройството не сработило. Предприели прилагане на действия по задържане на лицето чрез ключ на раменни стави, съгласно методиката за полицейска лична защита. Поставили му белезници, след което не е използвана сила. Той бил с лице към земята в този момент. Всичко това отнело минута/две, не е имало борби, дърпания и др. Един път употребили това устройство „Тейзър“, то е с една касета и не може да изстреля втори заряд. Не са имали втора касета в тях. Изготвили докладна записка относно операцията и използването на физическа сила и помощни средства до началника си. Б. с качулки, защото го позволява закона, съгласно чл. 44 от ЗМВР за тяхна лична безопасност - прикриване на самоличност. След като задържли лицето дошлш оперативните работници. Претърсили го и намерили в него наркотични вещества. Й. К. уточнява, че задържаният е бил висок човек - близо 1,90м, с телосложение сто килограма, може би и плюс. Млад мъж в силите си, от когото може да се очаква съпротива. След като се обозначили, той хвърлил кашона и засилил крачка. Престоял е в легнало положение за кратко време, след което му задали въпроси дали се чувства добре, дали има нужда от медицинска помощ. Отговорил, че няма нужда от медицинска помощ и че се чувства добре. След това остана в удобно за него положение - седнал. При така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Исковата претенция е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество. Настоящият решаващ състав на Административен съд Велико Търново намира така предявената искова молба за частично основателена и доказана. Исковете за обезщетяване на вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета АПК (чл. 203, ал. 1, ал. 2), а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, съответно, за да бъде доказана основателността на такъв иск е задължително да бъде установено по несъмнен начин наличието на следните предпоставки, които да са в съотношение на кумулативност, а именно: административен акт, отменен по надлежния ред като незаконосъобразен (в случая - Заповед рег. № 3509зз-99/17.12.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ Стражица); незаконосъобразни без/действия на административни органи и длъжностни лица; причинена вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Видно е от мотивите на решението № 72/06.06.2025г. по АНД № 660/2024г. на Районен съд Горна Оряховица г. е, че заповедта за задържане е отменена единствено поради несъответствието й с целта на закона. Районен съд Горна Оряховица е приел, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган в установената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, като всички изложени от защитниците доводи в обратния смисъл са неоснователни. В крайна сметка процесната заповед за задържане е отменена като незаконосъобразна от ГОРС поради несъответствието й с целта на закона. Задържането на Д. не било съобразено със законоустановените цели на тази принудителна административна мярка – да се осигури явяване на лицето пред съда по повод обоснованото предположение, че е извършило престъпление, да се попречи на лицето да извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление. Жалбоподателят бил съдействал активно за разкриване на собствената си престъпна дейност. При това, извън обективно установеното при огледа на местопроизшествието и при претърсването и изземването държане на марихуана, Д. е признал, че държи марихуаната с цел разпространение, с което се е самоуличил в извършването на по-тежкото престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. В писменото сведение е посочил кога, къде и от кого e закупил марихуаната, къде я е съхранявал, както и кога, на кого и какви количества от тази марихуана е продавал, начина, по който се свързва с клиентите си, и имената на тези от тях, които познава по име. От събраните доказателства РС е приел за установено, че в момента на фактическото му задържане Д. е носел бяла найлонова торбичка, в която имало три прозрачни полиетиленови плика със суха зелено-кафява листна маса с мирис на марихуана. При извършеното по-късно същата вечер следствено действие – изземване на веществени доказателства в хода на оглед на местопроизшествие, листната маса в найлоновите пликове била изследвана с полеви наркотест, който отчел реакция на канабис (марихуана). При това положение Районен съдът Г. О. приема, че оспорената заповед е издадена при наличието на материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, в случая – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. В съобразителната част на заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на полицейския орган, който я е издал, и са изложени фактическите и правните основания за задържането. Престъплението, в извършването на което задържаното лице е заподозряно, е надлежно описано с посочване на времето и мястото на неговото извършване, на изпълнителното деяние, чрез което е осъществен съставът, и на държаното наркотично вещество, представляващо предмета престъплението. В заповедта са посочени данните, индивидуализиращи задържаното лице, както и датата и часът на задържането. Текстът на заповедта съдържа и разяснение на правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3 – 6, чл. 73 и чл. 74, ал. 2, т. 6, б. "а" – "е" от ЗМВР. Задържаното лице е попълнило и подписало предвидената в чл. 74, ал. 3 от ЗМВР декларация. Заповедта за задържане е вписана във водения специален регистър и копие от същата е връчено на жалбоподателя срещу подпис. От решението на ГОРС се установява, че в периода на задържането е съставен протокола за доброволно предаване (л. 91 от делото пред ГОРС), снети са обяснения на Д., вписани в протокола за претърсване и изземване (л. 98 от делото пред ГОРС), и снети писмени обяснения на Димитродв, дадени пред младши разузнавач от РУ – Стражица (сведението на л. 111 от делото пред ГОРС), от които се установява извършването на описаната престъпна дейност от ищеца. Неоснователна съдът намира исковата претенция за неправомерна употреба на физическа сила и помощно средство Тейзър. Анализът на събраните доказателства обосновава извода, че в случая законосъобразно са използвани фактическа сила и въпросното помощно средство. Районен съд Горна Оряховица е приел, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, като всички изложени от защитниците доводи в обратния смисъл са приети за неоснователни. Мотивите на решението са обвързващи страните, участвали в това производство, че не се установяват незаконосъобразни действия по задържането. В процесния случай е била налична оперативна информация, че Д. С. Д., който живее и работи в [населено място], държи наркотични вещества в жилището на баща си в [населено място], както и че ежеседмично посещава това жилище и взема от там наркотични вещества, които разпространява на територията на област Велико Търново. Според предварителната информация Д. тренирал бойни изкуства. Това наложило в планираната операция да бъдат включени освен служители на РУ – Стражица и служители на сектор "Специални тактически действия" (СТД) при ОД на МВР – Велико Търново Физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани от полицейските служители, кагато задържаните лица отказват да изпълнят полицейско разпореждане. Правната регламентация за това се съдържа в Наредба № 8121з-418/14.03.2017г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. В конкретния случай са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, което е наложило използването на електрошоков прибор. По делото са представени доказателства, че двамата служители на сектор СТД са преминали обучение и притежвата сертификат за ползвател на електропреносен прибор „Taser“. И двамата разпитани свидетели на ответника, видно от протокола от 24.03.2026г. - С. и К. безпротиворечиво потвърждават отправянето на командата „Стой, Полиция!“ Съгласно показанията на св. С. дори са му разпоредили – „Стой, Полиция!“ два пъти. От друга страна свидетелите на ищеца не са очевидци и в тази връзка описват видимите наранявания след освобождаването му, за които има и приложено по делото съдебномедицинско удостоверение № 181/2024г. с приложен снимков материал (л. 110 – 114 от делото). Заключението на съдебния лекар е, че получените от Д. увреждания е възможно да са причинени по времето и начина, съобщени от него, като същите представляват времнно разтройство на здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК). С. Д. са използвани физическа сила и помощни средства, изразяващи се в използване на помощно средство „Тейзър“ и поставяне на белезници, тъй като същият е можело да опита да избяга с паркирания в близост негов автомобил, в предвид голямото количество „Марихуана“. След като са му поставени белезници, спрямо него не е използвана повече физическа сила. В резултат на задържането Д. е получил описаните в медицинското удостоверение охлузни и други малки ранички. Д. е заявил, че се чувства добре и не желае да му бъде извършен преглед от лекар, за което е подписал декларация. Въпреки това е прегледан от екип на ФСМП – [населено място], за което са издадени амбулаторен лист и медицинска бележка, от които е видно, че е клинично здрав и във видимо добро състояние. Съдът не кредитира показанията на св. П. Г. по отношение на самото задържането, доколкото същата не е присъствала лично и отчита роднинската й връзка с ищеца. Констатира се фактолочино разминаване - твърди то да се е случило още когато Д. се е прибирал пред входа му, а не на излизане, както и дава противоречиви показания знае или не дали Д. е осъждан за престъпление по повод задължането. Предубедеността на същата, предвид роднинската връзка между тях, личи и от изявлението й, че Д. не би се замесил с незаконна дейност, а същият е осъден за държана с цел разпространение на наркотични вещества, които е купувал и съхранявал в дома на баща си заедно с машина за вакуумиране, електронна везна и множество станиолени празни ленти. С оглед горното, няма данни и доказателства за използване на физическа сила, надхвърляща необходимото за задържането на лицето. Не се установяват нарушения на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, чл. 85, ал. 1 от ЗМВР и чл. 5 от Наредба № 8121з-418/14.03.2017 г. на МВР за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на МВР. На база свидетелските показания и изготвената докладна записка относно задържането на Д., съдът приема, че поведението му е причина за задържането и използването на сила. Използването на сила и помощни средства в конкретния случай е било наложително, а начинът по който е реализирано задържането не противоречи на изискванията на посочените по-горе нормативни актове. Свидетелят Й. К. уточнява, че задържаният е бил висок човек - близо 1,90м, с телосложение сто килограма, може би и плюс. Млад мъж в силите си, с данни за упражнявани бойни изкуства, от когото може да се очаква съпротива. Обстоятелството, че Д. е бил по-едър от средностатистически мъж, се потвърждава и от свидетя на ищеца - В. Н.. След като служителите са се обозначили, Д. е хвърлил кашона и засили крачката в посока автомобила си. Доказателство за липсата на особен интензитет на действията по задържането е, че носеният от Д. в кашона телевизор (по данни на водения от ещеца свидетел) не се е счупил/повредил и работи и понастоящем. Данни за използването на електропреносен прибор „Taser“ се съдържат в приетите като доказателство по делото Методически указания. На л. 78 и л. 79 от делото са представени удостоверения, че използвалите уреда лиа са преминали тренировъчно обучение за безопасната му употреба. Дори и да не се кредитират показанията на свидетелите на ответника, че уредът не е сработил, то няма данни неприятните усещания да надвишават обичайните за целите на използването му. Налице са кореспондиращи свидетелски показания, че задържанията е едър мъж, в разцвета на силите си, за който има предварителната информация да тренира бойни изкуства. Това наложило в планираната операция да бъдат включени освен служители на РУ – Стражица и служители на сектор "Специални тактически действия" (СТД) при ОД на МВР – Велико Търново, които имали специална подготовка за неутрализиране и задържане на лица с висока степен на обществена опасност. Със съдебно-медицинска експертиза се иска вещото лице да се запознае с приложените снимки от съдебния лекар и преглед и да отговори какъв е ефектът на електрическия ток при употребата на електрошоков уред върху човешкото тяло, какви усещания предизвиква, какви увреждания причинява и съществувал ли риск от негативно отражение върху сърдечния ритъм или опасност за здравето на потърпевшия и др. Обстоятелствата или касаят общовалиден ефект/риск, или се установяват от исканите и изпратени в изпълнение на протоколното определение Съдебно-медицинско удостоверение от МОБАЛ „Тота Венкова“ АД, [населено място], с приложени снимки и Методическите указания за използването на това помощно средство, поради което не е необходимо допускането е събирането на горепосоченото доказателствено средство. По отношение на въпроса какъв е механизма на причиняване на констатираните увреждания, в Медицинското удостоверение № 181/2024г. изрично е изведено заключение, че получените увреждания е възможно да се причинени по времето и начина, съобщени от пострадалия. Действията на служителите на ответника по задържане на ищеца са осъществени в изпълнение на законовоустановените правомощия по ЗМВР и издадената заповед за задържане. Същите са били насочени към хващане на местопрестъплението и обезпечаване на процесуалноследствени действия по воденото досъдебно производство. Спазен е чл. 86, ал. 1 от ЗМВР и чл. 3 от посочената Наредба, като физическата сила и помощните средства са използвани след отправяне на предупреждение. След поставянето на белезници Д. е бил изправен в седнало положение по негово желание до пристигането на дежурния разследващ полицай за деня от [населено място] до [населено място] за извършване на процесуално-следствени дейтвия по образуваното досъдебно производство. Няма доказателства да е лежал по очи на асфалта пред входа на жилищнато кооперация в продължение на час и половина. Воденият от него св. Н. изнася пред съда, че е седял с белезниците около час, не вярва да е преценил колко време, но много време е седял на земята с белезници, докато дойдат екипи. В случая не е доказано по безспорен начин наличие на претърпяна вреда от страна на ищеца, която да произтича пряко от незаконосъобразни действия. На следващо място, заповедта за задържане не е била отменена по сочените с исковата молба като причини: липса на осигурена адвокатска защита и разпит в нарушение на нормативните изиквания по чл. 75 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията з анастаняване на задържаните лица и реда в тях, а именно разпитът да се извърши в специално помещение, отговарящо на определени условия, в т.ч. оборудвано с техника за аудио и видеозапис, която техника задължително да се използва. Задръжаният е декларал с положен негов подпис нежеланието за ползване на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и нежеланието за ползване на адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ. Неоснователна съдът намира исковата претенция в частта даване на показания от Д. под натиск. В тази си част е в пълно противоречие с тезата за оказано от негова страна пълно съдействие на разследващите органи. Според решението на ГОРС, най-вече активното съдействие на жалбоподателя за разкриване на собствената му престъпна дейност, са приети за несъвместими с извод, че към 17.12.2024 г. е съществувала опасност той да извърши престъпление или да се укрие, паради което заповедта е отменена като противоречаща на целта на закона. Лицето е осъдено във връзка с деянието, посочено в заповедта за задържане, още повече на база подписано от него Споразумение № 18/12.05.2025г. на Окръжен съд Велико Търново по НОХД № 213/2025г., с което се признава за виновен за това, че на 17.12.2024г. в [населено място] е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с висока степен на риск за обещественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях. Несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на права е да се признава вина (с цел намалено наказание по наказателно преследване по НОХД със споразумение), като в същото време се претендират вреди по ЗОДОВ от незаконосъобразни действия, изразяващи се в даване на уличаващо лицето в извършване на престъпление сведение под натиск от полицейските служители при задържането му по чл. 72 от ЗМВР. Неоснователно и недоказано съдът намира твърдението в исковата молба, че помещението за временно задържане в РУ Г. Оряховица, в което ищецът е бил приведен, не отговаря на Инструкция за оборудването на помещение за настаняване на задържани лица, а именно: не се поддържа чистота и хигиенни условия за обитаване от хора, оборудвано с дървени легла, без дюшек, мръсни одеяло и възглавница, без вентилация и приток на свеж въздух; без достъп до санитарен възел и течаща вода, като при необходимост трябвало да сигнализира чрез почукване и да чака извеждане от служителите, което му причинявало дискомфорт и неудобство; пиене на вода от употребявана бутилка; наличие на задържан, който постоянно викал, хлопал, карал се с полицаите, което утежнявало допълнително негативните преживявания на ищеца. Видно от данните по делото със Заповед на директор ОДМВР – В. Търново, издадена в изпълнение на чл. 6 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. са определени помещенията за настаняване на задължани лица по реда на ЗМВР и обслужващи помещения към тях, в структурните звена на ОД на МВР Велико Търново. В РУ – Г. О. помещенията за настаняване на задържани лица са разположени на четвъртия етаж на сгратата на РУ – Г. Оряховица с две санитерно-хигиенни помещения, разположени до помещения № 2 и № 5. Помещенията отговарят на изискванията на глава Трета на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. В изпълнение на чл. 38, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. ежегодно се определя комисия, която да извърши охранително обследване на помещенията за настаняване на задържани лица. През 2024г. и 2025г. със заповеди на директор ОДМВР – В. Търново са определени комисии по РУ, които да извършат охранително обследване, вкл. в РУ Г. Оряховица, за което са бири изготвени протоколи, като не са констатирани нередности. Почистването на помещенията за задържаните лица се извършва ежедневно от хигиенист, назначен по щат в РУ – Г. Оряховица. Допълнително ОД на МВР Велико Търново има сключени договори с „Дезинфекционна станция – БГ“ ООД за извършване на ПЕСТ контрол (ДДД) услуги за 2024г. с № 700/27.05.2024г. (л. 47 от делото), а за 2025г. с № 931/28.05.2025г. За реда и хигиената в помещенията за настаняване на задържани лица в РУ Г. Оряховица ежедневно следи служител на РУ – Г. Оряховица. При извършване на контрол от ОДМВР – В. Търново също не са били установени нарушения. Независим контрол е осъществен на 27.03.2025г. от експерти, определени със заповед № 80-39/18.03.2025г. на Омбудсмана на РБ, за което са изготвили Доклад, приет като доказателство по делото. Видно от Доклад на експерти по националния превантивен механизъм за извършена проверка, в частта Районно полицейско управление Г. О. (л. 55 – 59 с приложен снимков материал) проверяващият екип е установил, че в РУ Горна Оряховица се осигурява храна на настанените граждани, която се съхранява в специално отделно помещение и е предварително разпределена за пълнолетни, за непълнолетни и за диабетици. На видими места по стените са поставени списъци с адвокати, към които гражданите могат да се обърнат за правна помощ. На етажа, на който са разположени помещенята за задържане, има стая за среща с адвокати, обща баня с тоалетна, където топлата вода се осигурява чрез поставен на място елекрически бойлер, помещение за пералня и съхранение на спално бельо. Леглата са единични, здраво закрепени на пода. Всички стаи се отопляват с парно през студените месеци в годината. Стаите са под постоянно видеонаблюдение. В хода на проверката, екипът от институцията на омбудсмана не е установила наличие на вредители, като хлебарки, дървеници, и намира помещенията за 24-часово задържане в РУ Г. Оряховица в изключително добро състояние, покриващо изискванията за настаняване на задържаните лица. Съдът кредитира Доклад на експерти, извършен в периода от 24.03.2025г. до 28.03.2025г., тъй като същият е само три месеца след задържането 17.12.2024г. В него не се съдържат негативни констатации относно поддържаната хигиена и условия в помещенията за настаняване на задържани лица в РУ – Г. Оряховица. Напротив, сочи се изключително добро състояние, покриващо изискванията за настаняване на задържаните лица. Вкл. св. П. Г., леля на ищеца споделя за получена информация да не се притеснява, че на задържаните дават вода и кроасан. В този смисъл недоказни са твърденията в исковата молба за лоши условия в помещенията за задържането и присъствието на лице с психично заболяване, впоследствие приведено в ДПБ Церова Кория, което вероятно е създавало допълнителни неудобства в ареста, вкл. със св. показания Р. С. И., за което съдът предсотави възможност с протокола от открито съдебно заседание от 21.04.2026г. Не се доказаха твърденията в исковата молба, че ищецът е бил настанен в помещение, несъответстващо на законовите изисквания за оборудване на такова, в т. ч. хигиенните изисквания съобразно Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. Неоснователно е позоваването, че тези факти са служебно известни на съда по реда на чл. 285 от ЗИНЗС. Делата, с подобни оплаквания касаят следствения арест във Велико Търново, а процесния случай касае следствения арест в Горна Оряховица. Съдът приема за безспорно, че ищецът Д. е престоял в помещение за задържани лице в РУ Г. Оряховица за времето от фактическото му задържане в 16:00 часа на 17.12.2024 г. до освобождаването му в 15:45 часа на 18.12.2024 г. Самото задържане на ищеца е довело до лишаване от право на свободно придвижване, а престоят в помещение за предварително задържане (арест) е основателна причина за пораждане на негативни усещания (притеснение, обида, унижение, битов дискомфорт). Такива неблагоприятни емоции би изпитал всеки, неосъждан човек, който е обект на подобни действия, независимо от фактическите причини за това. Ищецът не установи и не доказа, посредством други гласни и/или писмени доказателства (медицински документи, документи, доказващи настъпване на неблагоприятни за него последици, касаещи трудовата му дейност) настъпване на други, по-широки по обхват и последици емоционални увреждания. Както е прието за установено и по делото за обжалване на заповедта за задържане, Д. е заявил, че се чувства здравословно добре и че не желае да му бъде извършен прегред от лекар, за което е подписал декларация. Въпреки това е прегледан от екип на ФСМП – [населено място], като за извършения преглед е издаден фиш за спешна медицинска помощ, от който е видно, че е клинично здрав, и е във видимо добро състояние. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи за конкретно претърпени психически страдания, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на органа, обективиран в отменената заповед. В процесния случай, за да определи справедлив размер на обезщетението (арг. чл. 52 ЗЗД) Съдът съобразявайки гласните доказателства, както и другите, релевантни факти и обстоятелства, приема, в претендирания с исковата молба размер на обезщетение от 8 000 евро или 15 646.64 лева исковата молба е многократно завишена. Претенцията почти двукратно надхвърля стойността на намерените у него наркотици на обща стойност 6500.38лв. и наложеното му наказание ГЛОБА в размер [рег. номер]. за престъплението по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, за което е осъден. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл Решение № 4148 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7572/2025 г., III о. Не следва и ищецът, макар и упражнявайки правото си на иск в рамките на петгодишния давностен срок, да се възползва от променената икономическа обстановка с цел осъвременяване на размера на обезщетението. Същото следва да бъде преценявано спрямо минималната работна заплата за страната към момента на задържането и неговата отмяна. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В процесния случай, понесените във връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане, не са последица само и единствено от нея, дори напротив. В същия този период и по повод на извършеното на същата дата - 17.12.2024 г. от Д. деяние, съставляващо престъпление, е налице влязло в сила Споразумение № 18/12.05.2025г. на Окръжен съд Велико Търново по НОХД № 213/2025г., с което Д. се признава за виновен за това, че на 17.12.2024г. в [населено място] е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с висока степен на риск за обещественото здраве. Не само незаконосъобразният административен акт, а и противоправното поведение на Д. (държането с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, включени в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“), заради което е осъден, е допринесло за неговото състояние. Това е основание за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Специалният закон, в чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че "Когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява". Конкретният случай е типичен пример за приложение на изключението по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Вредоносният резултат е възможно да бъде постигнат от въздействието и на две или повече независими едно от друго събития. Логично и житейски обосновано е изпитваните притеснения, обективирани в преживян психически и емоционален стрес да са свързани именно с тревожност на ищеца от развоя на наказателното производство и опасността същият да бъде осъден за престъпление, която опасност Д. всъщност не избягва, видно от свидетелство за съдимост (л. 104 от делото) по НОХД № 213/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. На фона на тези притеснения, дискомфорт от една административна санкция, дори и свързана със задържане обичайно е по-незначителен по продължителност и интензитет и трудно може да бъде отграничен и конкретизиран, съответно остойностен. Описаното от свидетеля В. Н. притеснение, безсъние и загуба на пет килограма от теглото е лигично и житейски обосновано да се дължи на воденото наказателно производство, във връзка с което ищецът е осъден. Висящото и приключило с осъждане (в сила от 12.05.2025г.) наказателно производство по НОХД № 213/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново е с характер и интензитет надхвърлящ задържането за 24 часа на 17.12.2024г. с отменената заповед с решение на ГОРС в сила от 27.06.2025г. Именно по тази причина не бе допусната за сметка на бюджета на съда исканата съдебно-психологическа експретиза, по която вещото лице да отговори на въпроса как се отразило върху прихическото и прихологическото състояние на ищеца задържането му на 17.12.2024г. Образуването и на наказателно производство е от съществено значение за разкриване на обективната истина по спора - най-вече за установяване на пряката и непосредствена причинно - следствена връзка между отменения административен акт и претендираните от него неимуществени вреди. Като е знаел за образуването му, то претендираните от него неимуществени вреди са били причинени не само от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане от полицейските органи, но и от образуваното срещу него наказателно производство - обстоятелство, което се отразява поне на размера на присъденото обезщетение. В този смисъл Решение № 781 от 17.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3716/2019 г., III о. Обстоятелството, че срещу ищеца е водено досъдебно производство, което сочи и ответникът, че това обстоятелство е доказано налага да се направи преценка дали то няма принос за настъпването на понесените от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл Решение № 6293 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7603/2022 г., III о. Установената от съда фактическа обстановка безспорно води до извод, че след задържането на ищеца, са започнали процесуално-следствените действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство по чл. 354а, ал. 1 от НК. От това следва, че по време на 24-часовото му задържане, когато той твърди, че е изживял стрес и негативни емоции, са били извършвани процесуално-следствени действия, които са целели да установят неговото участие в престъпление и които също са се отразили отрицателно на неговото емоционално състояние. Извъършено е претърсване и изземване за времето от 17:58 до 18:45 часа на 17.12.2024 г., в условията на неотложност и в присъствието на Д. и поемни лица са били открити и иззети като веществени доказателства: 1) прозрачен полиетиленов плик, съдържащ суха растителна маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 2) алуминиево фолио, обособено в кръгла форма, съдържащо суха растителна маса и глави, реагирали при тестване с полевия наркотест на канабис, 3) машина за вакуумиране Silver Crest, черна на цвят, и 4) електронна везна, сива на цвят, с прозрачен капак, с етикет в задната част, както и полиетиленов прозрачен плик, съдържащ множество станиолени празни ленти. Безспорно е, че едно незаконосъобразно 24-часово задържане поражда както отрицателни емоции у задържаното лице, така и в общественото мнение и отношение към него. В случая обаче е трудно да се разграничи кое от двете основания – обявеното за незаконно на 27.06.2025г. задържане или образуваното наказателно производство за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, за което от 12.05.2025г. е осъден, са предизвикали по-голям стрес и отрицателни лични емоции, а също така и отрицателен отзвук в обществото. Двете събития в живота на ищеца не могат да бъдат разглеждани независимо едно от друго и всяко от тях е дало своето отражение върху неговата психика и преживявания. В този смисъл Решение № 8054 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 362/2025 г., III о. При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по-голяма част от негативните емоции, изразяващи се в тревога, срам, унижение и притеснение са причинени от извършените процесуално-следствени действия, поради което и искът не следва да бъде уважен в пълния му размер (Решение № 13865 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5036/2024 г., III о.). От друга страна, всяко вмешателство, от вида принудително задържане, в личната сфера на човека води до негативно емоционално изживяване, което не се нуждае от специално доказване. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, такова страдание не е задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство, или да има външни признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни доказателства. Самият факт на задържане и фактическо лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната битова среда предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение, емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда. В процесния случай обаче е налице не само подозрение, а знание, че е извършил престъпление, реален страх от последваща репресия, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в намален размер. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта установяването на твърдените негативни преживявания да се извършва именно чрез разпит на съответните свидетели, които да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение и да са били свидетели на емоционалното отражение на задържането върху начина му на живот. В този смисъл Решение № 10464 от 17.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2022 г., III о. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля В. Н., воден от ищеца, който изнася пред съда, че Д. е бил уплашен, притеснен, по-зле психологически, отколкото физически от нараняването. Съжалявал за всичко, което му се е случило. Казал му, че е би задържан за притежание на марихуана. Знаел от ищеца, че за този случай е бил осъден. Психологически той бил дал назад, което продължило месеци и отслабнал - свалил над пет килограма. Оплаквал се от неспокоен сън. Чувствал неудобство от събитието; тежало му, че е бил хванат за притежание на марихуана и съжалява. Споделял му, че на работа го гледат по друг начин. Вероятно са го разпитвали и там най-вече заради лицето. По делото не се ангажираха доказателства за наличието на широк отзвук на самото задържане. От събраните доказателства не се установи именно противоправната заповед да е засегнала достойнството на ищеца, т. е. оценката на околните за неговата личност. Не се твърди обществото или отделни негови членове да са променили отношението си към него. Напротив св. Н. потвърди, че въпреки извършеното престъпление не е променил отношението си към Д.. Доказва се от друга страна вътрешно чувство на угризения, безпокойство и неудобство, каквито емоции засягат човешката чест, т. е. личностната самооценка на пострадалия. Отчетено следва да бъде обстоятелството, че макар при нарушаване на граждански права защитени от ЕКПЧ нанасянето на неимуществени вреди само по себе си да не се нуждае от доказване, в исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест за установяване на размер над обичайния за подобен род случаи. В случая при определяне размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде съобразено, че задържането е в [населено място], малко населено място, поради което събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават публично достояние, вкл. че лицето е осъдено за това противоправно деяние. В случая се доказва безспорно от доказателства, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК. Социалните контакти на Димитор несъмнено са повлияни от осъждането за държане на наркотици с цел разпространение до степен да ги ограничи. От друга страна, съдът кредитира показанията на Г. по отношение на психическото му състояние - уплашен и стресиран, много съжалява и го е срам да ги погледне в очите, а нея я е срам да каже на брат си (баща на ищеца). Това пряко може да се отнесе към обстоятелството, че е бил хванат при извършването на престъпна дейност и впоследствие осъден с влязло в сила споразумение. Промяната му в посока „мълчалив, като гузен“ няма как да касае задържането, а образуваното досъдебно производство на 17.12.2024 г. и осъждането му за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Тълковните рачници и житейската логика свързват думата „гузен“ с изпитването на неудобство, срам и безпокойство поради това, че се осъзнава своя простъпка, вина. По тази причина и св. В. Н. трябвало да му „вади“ думите и „дори от него чувствал неудобство от събитието“, споделял, че на работа го гледат по друг начин; съжалява и му е тежко, че е хванат за притеждани на марихуана. Горното подкрепя извода, че твърдените притеснения, тревога, срам и неудобства са преживявания, свързани разкриването на извършваната от него противоправна дейност (за която впоследствие е осъден), а не единствено в следствие на задържането. По отношение на размера на обезщетението съдът съобразява продължителността на незаконното задържане, характера на накърненото благо – личната свобода, интензитета на типичните психически страдания при подобно лишаване от свобода и принципа на справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. При тези обстоятелства размер от 375 евро се явява справедлив и съразмерен и следва да бъде присъден, ведно със законната лихва от 27.06.2025г., датата на влизане в сила на отменителното решение на ГОРС до окончателното изплащане. Предвид т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС, ответникът дължи да заплати присъдената сума на обезщетението, заедно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед рег. № 3509зз-99/17.12.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ Стражица, т. е. – от 27.06.2025 г., до окончателното й изплащане. За разликата над този размер искът следва да бъде отхвърлен. Във връзка с особеното искане на адв. Й. да се сезира прокуратурата по компетентност за търсена на отговорност от виновните лица за лъжесвидетелстване и причиняване на лека телесна повреда следва да се има предвид, че представител на ВТОП присъства в открити съдебни заседания по делото, доколкото в производство по ЗОДОВ това е задължително, и при преценка може да се самосезира. На следващо място, Постановление № 3 от 26.01.1968г. и Постановление № 13 от 28.12.1973г. на Пленма на ВС разглежда сигнални функции и „практиката на съдилищата по предотвратяване на престъпленията и закононарушенията“ към настоящия момент са отпаднали. Актуалният конституционен модел не включва правомощия на съдилищата, свързани с превенция на престъпленията. Съществувалата при приемането на постановлението обществено-политическа реалност, базирана на действащата конституция от 1947 г., е коренно различна от настоящата, като превантивна дейност е била отредена и на съдилищата. Към онзи момент съдилищата са осъществявали и сигнални функции, чието изпълнение е застъпено в постановленията, с каквито понастоящем съгласно ТР № 1 от 24.01.2024г. на Върховният касационен съд на Република България, ОС на НК те не разполагат. Изложеното сочи, че съгласно уреденото в чл. 27 НПК ролята на съда е на арбитър (да ръководи производството и да решава всички въпроси по делото, след като прокурорът внесе обвинителен акт или пострадалият подаде тъжба). Изходът на съдебния спор е основание ответникът да бъде осъден да възстанови на ищеца: внесената държавна такса за образуване на делото (чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ); част от дължимото от него възнаграждение за адвокат на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (оказана безплатна помощ и съдействие), съразмерно на уважената част от иска. На база материален интерес от 8000 евро или 15646.64 лв. се определя на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1808.20лв. или 924.52евро. На база чл. 24 от Наредбата за правната помощ, с оглед наличието на административно дело с материален интерес и броя проведени съдебни заседания съдът определя юрисконсултско възнагрждение в размер 350лв. или 178.95евро. Така, съразмерно на уважената част от иска (375 евро) ответникът дължи да заплати на адвокат Й. Ц. Й. от Адвокатска колегия Велико Търново, личен № 1600012750 адвокатско възнаграждение от 43.36 евро или 84.80лева. Основателно, предвид отхвърлената част от исковата молба се явява и искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, върху база от 350лв. или 178.95евро, в размер на 170.56 евро или 333.59 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковата молба. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 АПК, чл. 10, ал. 3, ал. 4 ЗОДОВ, Административен съд Велико Търново, петти състав